Р Е Ш Е Н И Е
№57
гр. Габрово, 27.04.2023 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ГАБРОВО, в открито
съдебно заседание на пети април през две хиляди двадесет и трета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГАЛИН КОСЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯН АТАНАСОВ
ЕМИЛИЯ
КИРОВА- ТОДОРОВА
при секретаря ЕЛКА СТАНЧЕВА и с
участието на прокурор от Окръжна
прокуратура
Габрово НАДЕЖДА ЖЕЛЕВА, като разгледа докладваното от съдия АТАНАСОВ к. а. н.
д. № 50 по описа на съда за 2023 година, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК във вр. с
чл. 63в от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба от
директора на Дирекция «Инспекция по труда» гр. Габрово, чрез пълномомощник
юрисконсулт Н.С., против решение № 9 от 23.01.2023 г. по АНД №390/2022 г. на
Районен съд – Габрово.
С обжалваното решение е отменено, като незаконосъобразно,
наказателно постановление №07-2200021/28.04.2022 г.
на директора на Дирекция “Инспекция по труда” -
Габрово, с което на „***********” ЕООД , ЕИК: ************, със седалище и адрес на управление: гр. **********,
ул. „**********” № **, за нарушение по 415 ал.1 от КТ е наложена имуществена санкция в размер на 2 000 лева, като неправилно и незаконосъобразно.
В жалбата се твърди, че обжалваното съдебно решение е
неправилно, необосновано и незаконосъобразно. Въпреки
приетото за установено от съда неизпълнение на задължително предписание №9 от
Протокол №ПР 2138994 от 14.12.2021г., за извършена проверка от ДИТ-Габрово на „***********" ЕООД гр. Габрово, районният съд е решил, че НП следва да бъде
отменено, защото не било ясно как и въз основа на какви обстоятелства е прието,
че налице престой не по вина на работника и били наложени два имуществени
санкции с две НП за два следващи един след друг периода от 07-15 .10.2021 г. и
от 16-10.2021 г. В обжалваното решение липсвали каквито и да е мотиви, касаещи
всички други представени и събрани доказателства по делото. Наличното по делото
платежно нареждане от 09.02.2022 г. представлявало достатъчно доказателство, че
предписанието не е изпълнено до указания в него срок, а именно - 20.01.2022 г.
Касационният жалбоподател счита, че
нарушението на нормата на чл. 415, ал.1 от КТ е доказана по безспорен и
несъмнен начин, и мотивите на съда, водещи до отмяна на НП са
незаконосъобразни, като несъответстващи с материално-правните разпоредби на
закона. Затова се прави искане за отмяна на обжалваното решение на РС Габрово и
потвърждаване на НП №07-2200021/28.04.2022 г. на Директора на Дирекция
„Инспекция по труда"-Габрово. Претендират
се разноски за юрисконсулско възнаграждение за двете съдебни инстанции.
В съдебно заседание представител на касационния
жалбоподател не се явява. Пълномощникът му депозира писмено становище, в което
поддържа жалбата и моли съдът да отмени обжалваното решение по изложените в нея
съображения.
Ответникът по касационната жалба, «*************» ЕООД гр. Габрово, не представя становище по нея и не
изпраща представител в с.з.
Прокурорът изразява заключение за основателност на
жалбата, като счита, че при правилно установена фактическа обстановка,
районният съд е достигнал до неправилен извод за недоказаност на извършеното
нарушение, поради което обжалваното решение следва да бъде отменено, а
цитираното НП – да бъде потвърдено.
Пред настоящата съдебна инстанция не са представени и
приети нови доказателства.
Административен съд Габрово, като съобрази наведените
доводи и провери обжалваното решение при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено от фактическа и правна страна следното:
Обжалваното решение е връчено на касационния жалбоподател
на 25.01.2023 г., а жалбата срещу него е подадена на 03.02.2023 г., с оглед на
което е спазен срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Касационната
жалба изхожда от
надлежна страна, за която решението е неблагоприятно и отговаря на изискванията
на чл. 212 и чл. 213 от АПК, приложими по силата на чл. 63в от ЗАНН. Като такава, жалбата е процесуално допустима за
разглеждане в настоящото производство.
Разгледана по същество, е неоснователна.
При извършената на основание чл. 218, ал. 2 от АПК, вр. с чл. 63в от ЗАНН проверка, съдът не установи наличието на пороци,
засягащи валидността и допустимостта на обжалвания съдебен акт.
За да постанови обжалваното решение, РС Габрово се е
основал на събраните по делото доказателства: писмените доказателства,
представени с наказателното постановление и приобщени по реда на чл. 283 от НПК - писмо
вх.№ 3675/08.06.2022 г.; жалба; копие на НП № 07-2200021/28.04.2022 г.; копие
на АУАН № 07-2200021/07.04.2022 г.; копие на протокол за извършена проверка №
ПР2138994 от 14.12.2021 г.; копие на протокол за извършена проверка № ПР2207320
от 07.04.2022 г.; копие на ведомост за заплати за м. октомври 2021 г.; копие на
разчетно платежна ведомост; копие на фиш за работна заплата; копие на платежно
нареждане от 09.02.2022 г.; копие на обяснение от И.Д.; копие на заповед №
1/07.10.2021 г.; копие на писмо от 21.03.2022 г.; копие на заповед № ЧР-
008/08.01.2020 г.; копие на длъжностна характеристика, както и на показанията
на свидетелите, служители на Дирекция «ИТ» Габрово, Ц.К. и Б. Т..
От фактическа страна съдът е приел за установено, че през месец
ноември 2021 г. на „************” ЕООД била извършена проверка от инспектори в Дирекция
"Инспекция по труда", установила нарушения по спазване на трудовото
законодателство, констатациите от която били отразени в протокол №ПР2138994 от
14.12.2021 г. В точка 9 от посочения протокол, на осн. чл.128 т.1 от КТ във
връзка с чл. 267 ал. 1 от КТ, било дадено предписание на дружеството-работодател
да изплати трудово възнаграждение за престой не по вина на лицето Р. К.К., на длъжност "чистач-хигиенист" в размер на 7
работни за периода от 07.10.2021 г. до 15.10.2021 г. включително.
На 09.03.2022 г. отново била извършена проверка, която
констатирала, че даденото предписание под номер 9 от протокол №ПР2138994 от
14.12.2021 г, касаещо изплащане на трудово възнаграждение за престой не по вина
на лицето Разие Касим, не е изпълнено в указания срок, като след изтичането му,
с платежно нареждане от 09.02.2022 г. на работника е изплатена сумата от 171,30
лева.
В присъствието на представляващия дружеството бил
съставен АУАН №07-2200021 от 07.04.2022 г., който бил подписан и получен от управителя на дружеството И.Д.. Въз основа на него било издадено и обжалваното
наказателно постановление.
Въззивният съд не е констатирал съществени
нарушения в административнонаказателното производство. Приел е, че
наказателното постановление е издадено от компетентен орган и в срока по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН, като наказателното
постановление и актът за установяване на административното нарушение съдържат
реквизитите, посочени в чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, като са посочени необходимите данни за
датата и мястото, на които нарушението е било извършено (и установено), както и
в какво точно се е изразило то.
По същество въззивният съд е приел, че
административнонаказващият орган не е изяснил всички факти и обстоятелства,
имащи отношение към предмета на делото. Тъй
като към месец октомври 2021 г. "**********" ЕООД работило неритмично, като засегнато сериозно от пандемията
Ковид-19, то неговата управителка И.Д. и работника Р. К.ползвали платен отпуск и
болнични, ограничили личните си контакти и правили договорки по телефона.
Затова оставало неясно как и въз основа на какви доказателства АНО е приел, че
става въпрос за "престой не по вина на работника". Липсата на изрични доказателства водело до възможни различни хипотези,
включително уговорен неплатен отпуск. От приложените по делото материали не
ставало ясно по каква точно
причина Р. К.не е полагала труд през инкриминирания период и
дали е съществувало противоречие между страните относно трудовоправния характер
на тези неприсъствени дни.
Въпреки че дружеството не е атакувало направеното
предписание, съдът е заключил, че неговата противоправност не следва да поражда
незаконосъобразни правни последици. Позовал се е на факта, че сумата от 168,13
лева е била заплатена на работника, макар и малко след срока, посочен в
предписанието. Изложил е служебно констатирани обстоятелства, касаещи издаване
на две наказателни постановления, с две имуществени санкции от по 2000,00 лв.
за два следващи един след друг периода - от 7-15 октомври и от 16-31 октомври,
като е посочил, че това е е лишено, както от житейска, така и от правна логика
и нарушава сериозно правото на защита на наказаното лице. Въз основа на
изложеното РС Габрово е приел,
че нарушението не е доказано по несъмнен и категоричен начин, с оглед на което
административнонаказателната отговорността на "**********" ООД не следва да бъде ангажирана. Затова е отменил издаденото наказателно
постановление като незаконосъобразно.
Настоящата инстанция споделя изводите на РС Габрово
относно липсата на съществени процесуални нарушения в
административнонаказателното производство или формални такива при издаването на
АУАН и НП, които да съставляват самостоятелно основание за отмяната на
наказателното постановление. Административнонаказателното производство е протекло при спазване на
законовите изисквания. АУАН е съставен в присъствието на адресата и му е връчен
лично, като същият е взел участие и при извършената
проверка. АУАН е съставен от
служител в ДИТ Габрово, което е оправомощено за това по силата на чл. 416, ал.1 от КТ, предвид заеманото от него
длъжностно качество. Безспорно е установена компетентността на директора
на ДИТ – Габрово да
издава наказателни постановления по актове за установяване на нарушения по КТ,
съгласно приложената Заповед № ЧР - 008 от 08.01.2020. на изпълнителния
директор на ИА „ГИТ” и длъжностна характеристика.
Въпреки, че въззивният съд правилно е
установил фактическата обстановка по делото, не могат да бъдат споделени изводите му за недоказаност на административното нарушение по чл. 415 ал. 1
от КТ, за което с процесното НП е наложена имуществена санкция на „***********“ ЕООД гр. Габрово. Възраженията на касационния жалбоподател в тази връзка
се явяват основателни.
Съгласно цитираната по-горе санкционна норма, неизпълнението на принудителна административна мярка
/ПАМ/, приложена от контролен орган за спазване на трудовото законодателство,
се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 10 000 лв.
В разглеждания случай такава ПАМ се явява предписанието
по т. 9 от протокол №ПР2138994 от 14.12.2021 г., направено от инспектори в
Дирекция "Инспекция по труда", в чиято компетентност е упражняването
на контрол по спазване на трудовото законодателство. Тъй като не се твърди и
няма данни ПАМ да е обжалвана, за дружеството, в качеството му на работодател,
е възникнало задължение за изпълнение на предписанието да изплати трудово
възнаграждение за престой не по вина на работника в същото дружество Р. К. К., на длъжност "чистач-хигиенист", за 7 работни
за периода от 07.10.2021 г. до 15.10.2021 г. включително. Размерът на дължимото
възнаграждение от 168,13 лв. се определя от изпълненото от дружеството
предписание по т. 8 от посочения протокол, с което му е указано да начисли трудово
възнаграждение за този период.
Не е спорно, че от страна на „*********“ ЕООД не е спазен срока за изпълнение на предписанието по т. 9 от
протокола, доколкото същото е изпълнено на по-късна дата, а именно – на 09.02.2022 г., когато на работника Р. К.е преведена сумата от 171,30 лева.
Поради изложеното следва да се приеме, че от обективна
страна е осъществен състава на вмененото с разглежданото НП на санкционираното
дружество административно нарушение, като по отношение на юридическо лице отговорността
е безвиновна.
При това положение, за наказващия орган е възникнало
задължение да извърши преценка по наличието на основанията по чл. 28 ЗАНН, като при условие, че деянието представлява
"маловажен" случай на административно нарушение, той следва да
приложи посочената разпоредба. При извършването на тази преценка АНО следва да
вземе предвид засегнатите от деянието обществени отношения, липсата или
незначителността на причинените в резултат на деянието общественоопасни
последици, причините и условията, мотивирали извършителя, и др. специфични за
конкретния случай обстоятелства - в т.см. решение № 5794 от 3.05.2018 г. на ВАС
по адм. д. № 10061/2016 г., V о. и ТР № 1 от 12.12.2007 г. по т. н. д. № 1/2007 г. на ОСНК на ВКС.
В издаденото от директора на Дирекция “Инспекция по
труда” – Габрово НП №07-2200021/28.04.2022 г. е посочено, че не са налице
основанията за прилагане на чл. 28 от ЗАНН, като е посочено, че неизпълнението
на задължително предписание от инспекцията по труда с установен срок не е
маловажно нарушение. Принципно този довод е неправилен, тъй като разпоредбата
на чл. 28 от ЗАНН е приложима към всички случаи на административни нарушения.
Административнонаказващият орган не е съобразил особеностите на разглеждания случай, част от които правилно
са изтъкнати от въззивния съд, а други следва да се изтъкнат от настоящия
съдебен състав – даденото спрямо работодателя задължително предписание е
изпълнено с неголямо закъснение, при което се касае за невисока по размер сума
– около 4 пъти по-малка от МРЗ за 2022 г., представляваща трудово
възнаграждение за само 7 работни дни. Ето защо следва да се приеме, че от
нарушението не са възникнали вредни последици и са били налице предпоставките за
приложение на чл. 28 от ЗАНН. Съгласно цитираната съдебна практика, когато
съдът констатира, че тези предпоставки са налице, но наказващият орган не го е
приложил, това е основание за отмяна на наказателното постановление, поради
издаването му в противоречие със закона.
По изложените съображения, макар
и при различни мотиви, решението на РС Габрово, с което е отмененено
наказателно постановление №07-2200021/28.04.2022 г.
на директора на Дирекция “Инспекция по труда” - Габрово, с което на „***********” ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лева, се явява правилно и законосъобразно като краен резултат,
поради което следва да бъде оставено в сила.
Предвид изхода на делото,
искането на касационния жалбоподател за присъждане на разноски е неоснователно
и такива не следва да се присъждат. От страна на ответника по касационната
жалба не се претендират и доказват извършени във връзка с делото разноски.
Водим от горното и на основание чл. 63в
от ЗАНН във вр. с чл. 221,
ал. 2 пр. 1-во от АПК, Административен съд – Габрово,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 9, постановено
на 23.01.2023 г. по АНД №390/2022 г. на Районен съд – Габрово, като правилно и
законосъобразно.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване или протестиране.
Преписи от
решението да се връчат на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/Г. Косев/
ЧЛЕНОВЕ:
1.
/Д. Атанасов/
2.
/Е.
Кирова-Тодорова/