№ 52
гр. Варна, 17.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Георги Йовчев
Членове:Николина П. Дамянова
Даниела Ил. Писарова
при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева
като разгледа докладваното от Николина П. Дамянова Въззивно търговско
дело № 20223001000458 по описа за 2022 година
за да се признесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК, образувано по въззивни
жалби на „ЕЛПАК ТРЕЙДИНГ“ ЕООД – гр. Варна, ЕИК *********,
представлявано от адв. Р. М. от ВАК и адв. Ал. Тонев от САК, и ЕТ
„МЕДЕРА – Д К“ – гр. Варна, ЕИК *********, представляван по пълномощие
от адв. Б. Г. от САК, срещу решение № 175/08.05.2022г., постановено по т. д.
№ 190/2021г. по описа на Варненски окръжен съд.
С обжалваното решение ЕТ „Медера – Д К“ - гр. Варна е осъден да
заплати на „Елпак Трейдинг“ ЕООД – гр. Варна, сумата 18600лв. по
неформален договор за счетоводно и административно обслужване за
периода 01.12.2015 – 01.12.2020г. и издадена фактура №
**********/01.02.2021г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба в съда – 24.03.2021г. до окончателното изплащане на
задължението, на основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД, и са отхвърлени като
недоказани по основание искът на „Елпак Трейдинг“ ЕООД – гр. Варна за
присъждане на горницата до претендираните 158 400лв. за предоставено
техническо обслужване на същото договорно основание, и евентуалният иск с
1
правно основание чл. 62 вр. чл. 60 и чл. 61 от ЗЗД за осъждане на ответника
да заплати на ищеца сумата 139 800лв., представляваща стойността на
извършена работа по техническо обслужване в периода 01.12.2015г.–
01.12.2020г., в чужд интерес при съгласие и без противопоставяне от
доминуса, ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на
завеждане на иска 24.03.2021 г. до окончателното й изплащане.
Въззивната жалба на „Елпак Трейдинг“ ЕООД е насочена срещу
решението в частта, с която са отхвърлени предявените от него искове, а ЕТ
„Медера– Д К “ – гр. Варна обжалва решението в осъдителната част.
Представителите на страните представят писмени отговори по реда и в
сроковете по чл. 263, ал. 1 от ГПК, в които е изразено становище за
неоснователност на жалбата на насрещната страна, с подробно изложени
доводи и съображения.
За да се произнесе по спора съдът взе предвид следното:
Варненският окръжен съд е бил сезиран с искова молба на „ЕЛПАК
ТРЕЙДИНГ“ ЕООД – гр. Варна срещу ЕТ „МЕДЕРА – Д К“ – гр. Варна, с
която са предявени: осъдителен иск с правно основание чл. 266, ал.1 вр. чл.
258 от ЗЗД, за присъждане на сумата 158 400лв., претендирана като уговорено
от страните възнаграждение за извършване на услуги по сключен между тях
неформален договор за счетоводно, техническо и административно
обслужване за периода от 01.12.2015г. до 01.12.2020г., за което е издадена
фактура № 36551/01.02.2021г., и евентуален осъдителен иск, квалифициран от
окръжния съд като такъв с правно основание чл. 62 вр. чл. 60 и чл. 61 от ЗЗД,
за присъждане на същата сума като стойността на извършената работа в чужд
интерес при съгласие и без противопоставяне от доминуса. По всеки от
исковете е предявена и акцесорна претенция за присъждане на законна лихва
върху главницата, считано от датата на завеждане на иска - 24.03.2021г., до
окончателното погасяване на задължението.
В исковата молба се твърди, че между „Елпак Трейдинг“ ЕООД и ЕТ
„Медера - Д К“ е сключен неформален договор за срок от 5 години /от
01.12.2015г. до 01.12.2020 г./, по силата на който ищецът се задължил да
извършва счетоводно, административно и техническо обслужване на
ответника срещу възнаграждение в размер на 158 400лв., еднократно дължимо
след изтичане на уговорения срок и след настъпване на данъчното събитие
2
/издаване на фактура/. Излага се, че между страните е постигнато съгласие
„Елпак Трейдинг“ ЕООД да води цялото счетоводно обслужване на
ответника, в това число да извършва счетоводните записвания в търговските
книги, да изготвя съответните вторични счетоводни документи, да подава
месечни справки-декларации по ЗДДС и да води ежемесечно дневници за
покупко-продажби, да изготвя ГФО, да обработва и изплаща осигуровки на
ЕТ, да представя документи пред НАП, НОИ и др., да извършва периодично
техническо обслужване и годишни технически прегледи на автомобилите на
ответника и т.н. Сочи се, че комуникацията помежду им се осъществявала
лично или чрез упълномощен от ответника представител по електронна поща.
Излага се също, че за извършените услуги ищецът е издал фактура №
36551/01.02.2021г., която съдържа всички съществени елементи на процесния
договор и която е осчетоводена от ответника, но по нея не е извършено
плащане.
В условията на евентуалност се претендира същата сума – 158 400лв.,
като дължима по правилата на гестията, при фактическите твърдения, че
ищецът, в качеството му на гестор, е извършвал услуги по счетоводно-
административно и техническо обслужване на ЕТ без противопоставянето на
ответника /доминус/ и в негов интерес. Сочи се, че работата е предприета
поради установената между страните продължителна търговска практика, във
връзка с която ответникът е представил необходимите пълномощни и е
осигурил всички необходими фактически условия за изпълнение от ищеца на
посочените услуги, в интерес на ответната страна, при наличие на негово
знание и съгласие и при липса на противопоставяне. Твърди се, че след като
ЕТ „Медера-Д К“ е получил съответните услуги е спестил разхода за
извършването им и по този начин се е обогатил. Посочва се, че за периода
2015-2020г. ищецът е извършил разходи за осигуровки, за възнаграждения, за
ползване на помещения, а така също е предоставял счетоводно, техническо и
административно обслужване на ответника.
Ответникът оспорва така предявените искове изцяло по основание,
както и по размер. Твърди, че не е постигано съгласие за сключване на
посочения от ищеца договор, в полза на ответника не са извършени
посочените от ищеца услуги. Посочва, че поради отсъствието си от страната,
физическото лице, регистрирано като ЕТ - Д К, е упълномощила в лично
качество съпруга си П К, който същевременно е едноличен собственик на
3
капитала на ищцовото дружество и на още няколко дружества, да
представлява ЕТ „Медера-Д К“, а за подаването на счетоводни документи към
НАП, чрез квалифициран електронен подпис, е упълномощено друго
дружество, различно от ищцовото, а именно „Елпак“ ЕООД, ЕИК *********,
с управител и едноличен собственик отново П К. Излага, че лошото водене на
счетоводството и натрупването на множество публични задължения е довело
до оттегляне на представителната власт на П К, за което последният е
известен с нотариална покана, получена лично на 29.06.2020г. Наред с това
се излага, че П К е водил търговската дейност на ЕТ „Медера-Д К“ в собствен
интерес, като именно по този начин е натрупал задължения към НАП. По тези
причини срещу ЕТ е образувано изпълнително дело № *********/2017г.,
наложени са множество обезпечителни мерки, в т.ч. запор върху ценни книги,
банкови сметки, възбрана върху идеални части от собствени на ЕТ имоти,
запор върху МПС, което се е ползвал лично от П К. Оспорва се основанието
за издаване на представената по делото фактура и предоставянето на
описаните в нея услуги. Оспорва се и твърдението, че ответникът е приел
описаните в исковата молба услуги без възражение, като се твърди, че
процесната фактура е отразена в счетоводството на ЕТ лично от П К при
липса на представителна власт. Излага се също, че търсената сума не е
конкретизирана в достатъчна степен и размерът й е многократно завишен с
оглед обичайната търговска практика в страната. Възразява се срещу
твърдението, че между страните е налице трайна делова практика, въз основа
на която са извършени счетоводни услуги. Оспорва се извършването на тези
услуги със знанието и съгласието на ЕТ „Медера-Д К“, оспорва се и
представената от ищеца справка. Твърди се, че не са извършени описаните
разходи за осигуровки и трудови възнаграждения, тъй като за процесния
период ответникът няма наети лица по трудови и граждански договори.
В допълнителната искова молба ищецът възразява срещу твърдението,
че натрупаните от ответника задължения са следствие от лошо водене на
счетоводството, като сочи са от натрупване на неплатени осигурителни
вноски на Д К като самоосигуряващо се лице, както и заради неуредени
въпроси, свързани с двойното данъчно облагане между България и
Великобритания. Настоява, че цялата дейност на ЕТ през процесния период се
е извършвала с кадрови, организационен, административен и технически
ресурс на ищцовото дружество. Излага, че за да извърши съответните услуги
4
в полза на ответника, са използвани служители на „Елпак“ и заплащането на
този труд /заплати, осигуровки и т.н./ трябва да е за сметка на ЕТ.
В подадения допълнителен отговор на искова молба ответникът
поддържа оспорванията, изложени с отговора на исковата молба,
включително, че дейността на ЕТ не е осъществявана чрез служители на
ищцовото дружество, а в случай, че такава дейност е осъществявана, то тя е
без основание и при липса на представителна власт. Посочва, че за месец
февруари 2021г., декларацията по ЗДДС до НАП с включване на процесната
фактура, е подадена от П К със собствения му електронен подпис, като към
този момент той не е разполагал с представителна власт и това се е случило
след като вече е била подадена справка- декларация лично от ЕТ за същия
месец, в който оспорената фактура не е отразена.
В съответствие с правомощията си по чл. 269, ал. 1 от ГПК, въззивният
съд намира, че постановеното по спора първоинстанционно решение съдържа
реквизитите по чл. 236 ГПК и е действително.
С постановено от въззивния съд определение № 594/14.09.2022г. обаче
е констатирано, че правото на иск не е надлежно упражнено, а именно:
Исковата молба на „Елпак Трейдинг“ ЕООД – гр. Варна, по която е
образувано т. д. № 190/2021г. по описа на Варненски окръжен съд, е
нередовна по смисъла на чл. 127, ал. 1, т. 4 и т. 5 ГПК. С оглед вида и
характера на сочените от ищеца дейности и плащания в общ размер за сумата
158 400лв., за които твърди, че са в изпълнение на сключено с ответника
неформално правоотношение по договор за счетоводно, техническо и
административно обслужване, описани от лист 176 до лист 257 от
първоинстанционното дело, I– ви том, / без да са посочени стойности на
дейностите/ не подлежат на обща правна квалификация по чл. 266 ал.1 вр. чл.
258 от ЗЗД. Някои от дейностите, съобразно останалите елементи от
заявеното от ищеца фактическо основание, предполагат правоотношение по
договора за изработка, други – по договор за поръчка /напр. направени от
ищеца в качеството му на доверител разходи във връзка с плащане на
задължение на довереника/ или комисионен договор /сключване на договори
за ремонти на автомобили, собственост на доверителя ЕТ „Медера– Д К “ –
гр. Варна/. Т. е. спорът не може да бъде разгледан при посочване на общ
размер на претенции, чието възникване предполага различни фактически
5
състави / според смисъла на твърденията на ищеца от едно комплексно
неформално правоотношение са възникнали парични вземания на различни
основания/. В приложението, което ищецът е означил като справка по чл. 366
ГПК, не се съдържа никаква информация за това как е формирана цената на
осъдителния иск, а се сочи обем и вид на действията, които според ищеца са
били предмет на неформалното правоотношение по договора за счетоводно,
техническо и административно обслужване. Констатирано е, че не е уточнено
и вътрешнопроцесуалното условие за разглеждане на евентуално съединения
осъдителен иск. Съобразено е, че в обжалваното решение съдът е приел, че е
предявен един предпочитан главен осъдителен иск с правно основание чл. 266
ЗЗД за реално изпълнение на договорно задължение за заплащане на
възнаграждение, уважил го е за част от размера и същевременно го е
отхвърлил в останалата част като недоказан по основание, а не по размер;
същевременно е разгледан по същество и е отхвърлен евентуален
кондикционен иск, за неуважената разлика. Общият размер на осъдителната
претенция е разделен от съда на такава по договора за счетоводно и
административно обслужване в размер на 18 600лв. и по договор за
техническо обслужване в периода 01.12.2015г. – 01.12.2020г в размер на 139
800лв., каквото деление на иска на две отделни претенции не е направено от
ищеца. Фактически извършените действия, описани от лист 176 до лист 257
от първоинстанционното дело, са разделени от ищеца на три групи, но не са
посочени претендирани за тях размери, респ. стойности съответно на разходи,
обезщетение или възнаграждение, дължими на ищеца по отделните елементи
на процесното комплексно правоотношение.
На основание чл. 129, ал. 2 във вр. ал. 4 ГПК, въззивният съд е дал
указания на ищеца и срок за отстраняване на констатираните нередовности на
исковата молба.
В изпълнение на указанията ищецът е подал молба вх. №
5999/05.10.2022г. В нея се уточнява, че вътрешнопроцесуалното условие за
разглеждане на предявения предпочитан осъдителен иск по чл. 79, ал.1,
предл. 1 във вр. чл. 266 ЗЗД за присъждане на исковата сума на договорно
основание е отхвърляне на същия поради извод за липса на комплексен
неформален договор или поради това, че някой от услугите не са включени в
неговия предмет.
6
Сочи се, че по комплексното правоотношение в частта относно
осъществяването на счетоводно– административно обслужване е постигнато
съгласие за извършване на следните дейности за месечна абонаментна цена от
977.076 лв., с ДДС, или общо 23 263.69 лв. с ДДС за целия исков период от
01.12.2025г. до 01.12.2020г.:
I./ организиране и координиране на счетоводната работа със
служителите от другите фирми от групата ЕЛПАК във връзка с: 24 ч./мес. по
12 мес. = 288ч./г., 1./ експлоатацията и поддръжката на автомобилния парк, а./
методично и пълно водене на пътни книжки и технически паспорт - 4 ч./мес;
б./ взимане и предаване на протоколи от КАТ- 4 ч./мес., в./ навременни
огледи при застраховател при кражби, инциденти и подновяване на полици -
1 ч./мес.; 2./ коректното получаване и издаване на счетоводните документи на
фирмата; 3./ следене за издаването на фактури, протоколи, описи на
коректната обслужваща фирма или фирма-собственик - 4 ч./мес.; 4./ следене
за навременността в получаването на документите - 1 ч./мес.; 3./ контролната
дейност във връзка с ползването на автомобили - проследяване и сверка на
данните по пътна книжка и движението на превозното средство по Джи Пи Ес
и регистриране на нарушения- 10ч./мес.;
II./ Взаимодействане с ръководители, МОЛ, счетоводители и други
служители от други предприятия, свързани със съществуването и
функционирането на фирмата - 56 ч./год; 1./ Сключване на договори - 16
ч./год., 2./ Изискване, получаване, съхранение, изпращане и предоставяне на
документи в оригинал (полици, договори, протоколи и т.н.) - 20 ч./год.;
3./Събиране, оценяване и избор на най-подходящи оферти за доставчици на
консумативи и услуги за движимото и недвижимо имущество на ЕТ Медера-
20 ч./год;
III./ Планиране, ръководене осъществяване на финансово-отчетната
дейност на фирмата и взаимодействие с институции - 38 ч./мес. х 12 мес.= 456
ч./год, 1./ издаване на фактури - 2 ч./мес.; 2./ обработка на банкови документи-
4 ч./мес.; 3./ следене падежи за плащания по договори, фактури и т.н. - 2
ч./мес; 4./ банкиране - 1 ч./мес.; 5./ изготвяне на справки, декларации към
НСИ, НАП, ИТ, НОИ, общинска администрация- 8 ч./мес.; 6./ организиране,
поддържане и съхранение на документен архив - 8 ч./мес.; 7./ обработка на
първични и вторични документи - 4 ч./мес.; 8./ разчет на разплащанията в
7
брой и по банка - 6 ч./мес.; 9./следене и организиране на задълженията и
вземанията - 2 ч./мес.; 10./следене за качеството на финансово-счетоводните
услуги според законодателството на страната - 1 ч./мес.
По твърдяното комплексно правоотношение в частта относно
осъществяването на техническо обслужване от сервизния отдел на
търговското дружество – ищец се твърди, че е постигнато съгласие между
страните за извършване на следните дейности за месечна абонаментна цена
от 1 996.93 лв., с ДДС, или общо 123 749.75 лв. с ДДС за целия исков период
от 01.12.2025г. до 01.12.2020г.:
I./ Ежедневна проверка на изправността на автомобилите: - 1.8 х 15
мин.х 5 коли х 250 работни дни в годината = 562.5 ч./год., включваща
1./проверка нивото на спирачната течност, 2./ проверка нивото на
охладителната течност; 3./ проверка нивото на маслото на двигателя, 4./
проверка налягането на гумите; 4./ проверка нивото на водата за
стъклочистачките; 5./ проверка на всички светлини; 6./ почистване на всички:
светлини, номера на автомобили, огледалата, стъклата / отвътре и отвън/, 6./
проверка на течове, 7./ проверка състоянието на акумулатора, зареждане при
необходимост.
II./ Ежеседмично обслужване - 4.5 ч./седм х 52 седм. х 5 коли =1170
ч./год, включващо 1./ почистване вън и вътре - 1.5 ч./седм., 2./ поддържане на
чист и изряден вътрешен и външен вид на движимото и недвижимо
имущество на ЕТ Медера - 1 ч./седм., 3./ спешно провеждане на иначе
ежемесечни, сезонни, или годишни проверки и отстраняване на нередности- 1
ч./седм.; 4/ отстраняване на дребни повреди и зареждане на акумулатор - 1
ч./седм.
III./ Ежемесечно обслужване - 4 ч./мес. х 12 мес. х 5 коли = 240 ч./год.,
1./ засичане разхода на горива – 1/2 ч./мес., 2./ общ преглед на техническата
изправност на автомобила – 1/2 ч./мес., 3./ проверка на акумулатора, нивото
на течността му, доливане, зареждане – 1 ч./мес., 4./ смяна на масла в
зависимост от пробега – 1/2 ч./мес., 5./ подмяна ангренажен ремък (комплект)
в зависимост от пробега – 1/2 ч./мес.; 6./ подготовка и преминаване на
технически преглед в зависимост от сроковете - 1 ч./мес.;
IV./ Сезонно обслужване - 9 ч./сезон х 2 сезона х 5 коли = 90 ч./год., 1./
по-сериозно почистване на ходовата част с пароструйка след зимата - 1
8
ч./сезон; 2./ поправки по лаковото покритие, особено по долната част на
автомобила и особено преди зимата - 4 ч./сезон, 3./ пастиране – 3ч/сезон; 4./
завъртане и баланс на гумите, смяна зимни – летни гуми – 1ч/сезон;
V./ Обслужване, свързано с други счетоводни и административни
дейности – 4 ч/год. х 5 коли = 20 ч./год., включващо обслужване застраховка
гражданска отговорност, обслужване Каско, завеждане на щети.
За сумата 14 400 лв. или по 240 лв. на месец се твърди, че е уговорена за
офис консумативи, амортизации на сервизни инструменти и оборудване,
консумативни разноски като електроенергия, вода, отопление.
С оглед изявленията в уточняващата молба по предпочитания иск ,
въззивният състав намира, че не се налага преквалификация на иска по
комплексното правоотношение, въпреки че в описите, представени от ищеца
от лист 176 до лист 257 от първоинстанционното дело, се съдържат данни за
три групи разнородни юридически факти за възникване на задължения за
вземания на ищеца към ответника за разходи, за обезщетения и за
възнаграждения. Както в първата инстанция, така и в уточняващата молба,
представена в тази инстанция, се поддържа от ищеца, че е постигнато
съгласие между страните по неформално комплексно правоотношение за
изцяло фактически, неправни действия, с алеаторно уговаряне на месечна
абонаментна цена, платима от възложителя след изтичане на петгодишния
срок и издаване на фактура, в общ размер на 158 400 лв. за целия срок на
договора. Съдържащите се данни в описите /от л. 176 до л. 257 от
първоинстанционното дело/ за направени от ищеца в качеството му на
доверител разходи във връзка с плащане на задължение на довереника,
съответстващи на действия по договор за поръчка, и такива за сключване на
договори за ремонти на автомобили, собственост на доверителя ЕТ „Медера–
Д К “ – гр. Варна с трети лица, различни от ищеца, не се сочат като част от
фактическото основание по предявения иск по чл. 79, ал. 1, пред. 1 във вр. чл.
266 ЗЗД. И в тази инстанция се поддържа, че процесното парично вземане е
възнаграждение за дейности и услуги, уговорено като твърда месечна
абонаментна цена, дължима еднократно, за целия срок на договора след
изтичане му, т. е. алеаторно уговаряне размера на възнаграждението, без то да
зависи от услуги и действия, които ищецът ще извърши реално и фактически
при изпълнение на договора в рамките на уговорен срок от пет години за
9
възлагане на дейности по счетоводно– административно и техническо
обслужване, предмет на неформалния комплексен договор с ЕТ „Медера– Д
К“.
Въз основа на посоченото въззивният състав приема, че е налице
редовно сезиране на съда в частта по предявения предпочитан иск, който
съобразно посочените в исковата молба обстоятелствата и отправеното
искане, е правилно квалифициран от първостепенния съд като такъв с правно
основание чл. 79, ал.1, предл. първо във вр. чл. 266 ЗЗД, с акцесорна
претенция по чл. 86 ЗЗД.
За да се произнесе по спора по този иск пред тази инстанция, очертан с
жалбата и отговора на насрещната страна, съставът на ВнАпС приема за
установена от съвкупната преценка на събраните доказателства следната
фактическа обстановка:
Ищецът „Елпак Трейдинг“ ЕООД е издал фактура №
**********/01.02.2021г. с получател ЕТ „Медера – Д К“ – гр. Варна, за
сумата от 158 400лв., с посочено основение- „Договор за счетоводно,
административно и техническо обслужване 2015-2020“; фактурата е
подписана за получател от Б. Г., упълномощен да представлява Д К, лично и
като ЕТ „Медера – Д К“, с пълномощно с нотариална заверка на съдържание и
подписи от 04.06.2020г., за осъществяване от името и за сметка на
упълномощителя на всички действия, свързани с упражняване на търговското
занятие на ЕТ. Установява се посредством заключението на назначена от
ВОС съдебно– счетоводна експертиза, че фактурата е осчетоводена в
счетоводството на ответника ЕТ, включена е в дневниците за покупките и в
справка – декларация по ДДС за съответния месец. Справка – декларацията,
ведно с дневника за продажби, е подаден към НАП, подписан с КЕП, издаден
на името на „ЕЛПАК“ ЕООД.
По делото са представени още: заявление от 20.02.2017г. за подаване на
документи по електронен път и ползване на услуги, предоставяни от НАП с
КЕП на упълномощено лице /том 1, л. 8 от първоинстанционното дело/, от
което се установява, че същото е подадено от „Елпак“ ЕООД, от името на ЕТ
„Медера – Д К“, както и пълномощно изх. № 8/10.04.2017, с нотариална
заверка на подписа на Десислава Клайджиева в качеството на ЕТ „Медера– Д
К“ към „Елпак“ ЕООД, с права да ползва от името на ЕТ електронните
10
административни услуги, предоставяни от НАП чрез КЕП във връзка с
изпълнението на законови задължения или реализиране на законови интереси
в производства, развивани пред органи на НАП, като е разрешено да се
ползва в пълен обем данъчно-осигурителната информация за фирмата.
Прието е като доказателство и пълномощно № 2/27.12.2019г., с
нотариална заверка на подписа на упълномощителя от 06.01.2020г. /том 1, л.
23 от първоинстанционното дело/, издадено от Десислава Клайджиева в
качеството на ЕТ „Медера – Д К“, с което на физическото лице П К, се
предоставят права да представлява търговеца през „М Лизинг“ ЕАД, във
връзка с договори за лизинг.
С пълномощни рег. № 7326 от 11.11.2015г. и рег. № 109/06.01.2020г.,
със заверка от Нотариус И М с рег. № 195, на подписа на упълномощителя, Д
К е упълномощила съпруга си П К да я представлява в качеството й на ЕТ.
Двете пълномощни са оттеглени с Декларация рег. № 5395/24.06.2020г. на
Нотариус Ц Ц с рег. № 633, като за оттегляне на представителната власт
упълномощеното лице е уведомено лично на 29.06.2020г., с връчване на
нотариална покана.
Установява се също от приложени писмени документи, че към
12.08.2019г. физическото лице К, действаща и като ЕТ е уведомила НАП за
упълномощаването на „Елпак“ ЕООД да я представлява в отношенията с
приходната агенция /том 2, л. 366 и сл./, като пълномощните са оттеглени
през 2021г., след исковия период. Счетоводната документация, отнасяща се
до търговското предприятие на ЕТ, е подавана към НАП, НОИ и другите
органи чрез електронен подпис, издаден на „Елпак“ ЕООД, което е свързано с
„Елпак трейдинг“ ЕООД лице по смисъла на § 1 от ДР на ТЗ.
С исковата молба е представена и ел. кореспонденция между Д К и
съпруга й П К и между служители, обслужващи счетоводно всички свързани
фирми на ищеца, в това число и предприятието на ЕТ, регистриран от
съпругата му.
С договор за поръчка от 01.10.2015г. между „Елпак Лизинг“ ЕООД
/предишно наименование на ищеца/ и „Елпак“ ЕООД, / лист 583, том III от
първоинстанционното дело/ ищецът е възложил на „Елпак“ ЕООД - свързано
с ищеца дружество по смисъла на § 1 от ДР на ТЗ, право да представлява
възложителя пред НАП, НОИ, НСИ и всички институции във връзка с
11
подаване на справки-декларации и други, изискуеми по закон документи,
включително с КЕП / лист 583, том III от първоинстанционното дело/.
Счетоводната документация, отнасяща се до търговското предприятие на
ответника, е подавана към НАП, НОИ и другите органи чрез електронен
подпис, издаден на „Елпак“ ЕООД.
С определение № 1196/19.09.2021г. / листи от 547 до 550, том II/
първоинстанционният съд е допуснал и събирането на гласни доказателства
чрез разпит на двама души свидетели на ищеца и един свидетел на ответника,
при условията на довеждане в съдебно заседание, без да са посочени
конкретните обстоятелства, за които ще бъдат разпитвани свидетелите,
необходими за преценката относно допустимостта на свидетелските
показания по правилата на чл. 164 ГПК. Посочено е бланкетно, че
свидетелите се допускат за установяване обстоятелствата, посочени
съответно в исковата молба и в отговора, при което, и с на това, че основният
спорен въпрос между страните е сключване на процесния неформален
комплексен договор, обсъждането на показанията в частта по въпроси, с
които се цели доказване на договора, за който законът не предвижда форма за
действителност, но е на стойност над 5 000 лв., би било недопустимо, на
основание чл. 164, ал.1, т. 3 ГПК.
В показанията на нито един от свидетелите обаче не се съдържа
изявления за възникване и съществуване на процесното комплексно
правоотношение. Обратното, твърди се от служители на ищеца и на свързано
с него дружество „Елпак“ ЕООД, извършването на дейности в полза на ЕТ
още от началото на дейността, по вътрешни заповеди на П К– съпруг на Д К и
управител на свързаните дружества, в това число и на „Елпак“ ЕООД, както и
че едноличният търговец и преди заминаването му не е извършвал дейности
по счетоводно, административно и техническо обслужване чрез свои
назначени служители в ЕТ по трудови договори. Излага се, че обслужването е
продължило по същия начин и след заминаване на съпругата на управителя К
за Англия през 2015г. Свидетелят И И посочва, че цялата документация към
НАП, НОИ и другите институции е подавана с електронния подпис на
„Елпак“ ЕООД, както и че след напускането на страната от К, дейността на
ЕТ се е свела предимно до отдаване под нам на помещение, собственост на
ЕТ, на „Елпак Трейдинг“ ЕООД и на автомобили под наем.
12
Свидетелят Н М, служител в Елпак“ ЕООД - свързано дружество с
ищеца, също сочи, че счетоводното и административно обслужване на ЕТ е
осъществявано от „Елпак“ ЕООД.
Свидетелката Л. В – главен счетоводител при ищцовото дружество в
процесния период, излага пред съда, че счетоводството на ЕТ, както и на
останалите свързани дружества от групата на „Елпак“, е водено от нея и
другите й колеги от отдела, и че изготвяне на ГФО и подаване на ГДД, което е
дейност извън текущото счетоводно обслужване, е осъществявано от нея по
граждански договор с ЕТ „Медера– Д К“, за което й е заплащано
възнаграждение от 100лв. Заявява, че не знае за неформален договор за
счетоводно и административно обслужване между страните по спора, както и
че през целия период на трудови правоотношения с дружеството ищец не е
осчетоводявала документация, свързана с такъв договор. Сочи, че е издала
фактурата за сумата от 158 400лв. не въз основа на документи, а по искане и
указания на П К. Посочва, че през периода 2015г. – 2020 г. приходите за ЕТ са
формирани основно от дейността по отдаване под наем на автомобили, както
и че през времето, в което е била в отпуск по майчинство са допуснати
грешки в счетоводството на ответника от други служители, което е довело до
двойно данъчно облагане на доходите Д К.
В представения по делото договор за поръчка между „Елпак лизинг“
ЕООД и „Елпак“ ЕООД, ищецът е възложил на последното дружество
представителството пред НАП, НОИ, НСИ и всички институции във връзка с
подаване на СД и други, изискуеми по закон документи, включително с КЕП
/том 3, л. 583/, но в него не фигурира преупълномощаване на „Елпак“ ЕООД
за извършване на тези дейности от името и за сметка на „Елпак Трейдинг“
ЕООД. За подаването на документи с ел подпис на „Елпак“ ЕООД има
директно упълномощаване на ЕТ.
В съответствие с показанията на свидетелите в частта, в която се
заявява извършване на обслужване на ЕТ, без да им е известно формално или
неформално договаряне между ответника и свързаните дружества, чиито
едноличен собственик на капитала и управител е съпругът на Д К,
регистрирана като ЕТ, е и заключението на първоначалната съдебно-
счетоводна експертиза по т. 2 от поставените задачи, от което се установява,
че в счетоводството на ищеца не се води аналитично счетоводно отчитане във
13
връзка с предоставяне на счетоводни и административни услуги, които да се
отнасят за ответния ЕТ; разходите са отчитани общо за цялата дейност на
„Елпак трейдинг“ ЕООД / с предишно наименование „Елпак лизинг“ ЕООД.
Въз основа на тази фактическа установеност, съставът на въззивния съд
прави извода, че е недоказано възникването на соченото в исковата молба, с
последващо уточнен предмет, комплексно правоотношение по сключен
между „Елпак Трейдинг“ ЕООД и ЕТ „Медера – Д К“ неформален договор за
счетоводно, техническо и административно обслужване на ЕТ за срок от 5
години /от 01.12.2015г. до 01.12.2020г./, по силата на който ищецът да се е
задължил да извършва счетоводно, административно и техническо
обслужване на ответника срещу уговорено възнаграждение в размер на
158 400лв., платимо еднократно след изтичане на уговорения срок и след
настъпване на данъчното събитие /издаване на фактура/, като съображенията
за този извод са следните:
Безспорно е установено от съвкупната преценка на събраните
доказателства, че процесната фактура № **********/01.02.2021г. за сумата от
158 400лв., по която ищецът претендира плащане, е осчетоводена в
счетоводствата на двете страни и е включена в подадена от името на
едноличния търговец СД към НАП с КЕП на името на свързано с ищеца
дружество „Елпак“ ЕООД.
С решения, постановени по реда на чл.290 ГПК а именно: решение № 51
от 10.12.2012г. по гр.д. № 962/11г. на ВКС, решение № 166/26.10.2010г. по
т.д. 991/09г. на ВКС, ІІ т.о., решение № 96/26.11.2009г по т. д. № 380/2008г. на
ВКС, І т.о., решение № 46 от 27.03.2009г. по т. д. № 546/08г. на ВКС, ІІ т.о.,
решение № 42/19.04.2010г. по т. д. № 593/09г. на ВКС, ІІ т.о. и др., е прието,
че фактурата може да бъде приета като доказателство за възникнало
договорно правоотношение по договор за продажба между страните
доколкото в самата фактура фигурира описание на стоката или услугата по
вид, стойност, начин на плащане, наименованията на страните и време и
място на издаване. Само по себе си, отразяването на фактурата в
счетоводството на ответника – купувач, включването й в дневника за
продажбите по ДДС и ползването на данъчен кредит по нея представляват
признание на задължението и доказват неговото съществуване / решение №
42/10 на ВКС, ІІ т.о./. Също в постановено по реда на чл. 290 ГПК решение №
14
252/03.01.2013г. на Второ ТО на ВКС по т. д. №1067/2011г. е прието, че
включването на фактурата в дневника за покупко-продажби на ответника,
както и фактът, че същият е ползвал данъчен кредит по нея, представлява
недвусмислено признание както за съществуването на правоотношението по
договор за търговска продажба на стоката, така и за доставка на същата.
Установява се по безспорен начин, в това число и от свидетелските
показания, че счетоводната документация на ЕТ през процесния период,
включително и към момента на осчетоводяването на фактурата през
м.02.2021г., е съхранявана от П К, който е бил упълномощен от съпругата си
Д К в лично качество, да я замества при отсъствието й от страна и да се грижи
за търговските дела на ЕТ, до уведомяването му за оттеглянето на
представителната власт, считано от 29.06.2020г. Осчетоводяването на
фактурата, според свидетелските показания, е станало по нареждане на П К, а
с оглед датата – след уведомяването му за оттегляне на пълномощията му,
предоставени от ответника на физическото лице, но без да е възможно да се
установи дали това е наредено в лично качество или в качеството на
управител на търговското дружество- ищец, или на някое от другите свързани
дружества Тъй като упълномощаването от ЕТ на служители на свързаното
дружество „Елпак“ ЕООД, един от които е подал справката – декларация, не е
оттеглено преди м. 02.2021г., а фактурата е подписана от новия представител
на търговското предприятие на ЕТ– адв. Б. Г., на осчетоводяването й не
следва да се отрече характеристиката на признание.
Извънсъдебното признание обаче не се ползва с абсолютна
доказателствена стойност и то може да се опровергае от ответника, с
провеждането на главно пълно доказване по въведените в спора
обстоятелства относно неговата симулативност, т.е. осчетоводяване при липса
на задължение с посочените в документа предмет, основание, размер, страни.
Ответникът релевира своевременно множество твърдения за факти и
обстоятелства, посочени подробно по - горе в мотивите, за опровергаване на
основанието за издаване на фактурата. Релевантни факти по оспорването са:
свързаност между Д К, регистрирана като ЕТ „Медера – Д К“, и П К -
управител и едноличен собственик на капитала на дружествата от групата
„Елпак“, които са били съпрузи; предоставяне на общо пълномощно от
съпругата на съпруга, в лично качество, за осъществяване от пълномощника
на всички необходими дейности по обслужване на търговското предприятие
15
на ЕТ; извършване на всички установени дейности по счетоводно отчитане на
ЕТ от служители на свързано дружество „Елпак“ ЕООД, които са обслужвали
всички останали свързани дружества от групата „Елпак“, така както е
процедирано и преди исковия период; сключване на договори за наем между
страните, по силата на които на ищеца е предоставено ползването на
недвижим имот и автомобилите на ответника, за обслужването на които се
твърди, че то е възложено от ответника на ищеца /не е посочено в исковата и
допълнителната искова молба, както и пред тази инстанция от ищеца, кои са
тези автомобили, но се установява от заключението на първоначалната
съдебно – счетоводна експертиза, по въпросите по т.7, че това са
автомобилите, във връзка с техническото обслужване на които ищецът, както
и свързаното дружество „Елпак“ ЕООД, управлявано от П К, са издал към ЕТ
„Медера – Д К“ над двеста фактури през исковия периоди. Твърди се също и
се установява от събраните доказателства, че подаването на СД за ЕТ чрез
упълномощени лица е преустановено от началото на 2021г., но въпреки това е
подадена справка- декларация за м. 02.2021г. с вх. № 0300-
3891797/11.03.2021г., с ел. подпис на свързано с ищеца дружество „Елпак“
ЕООД. Преди подаване на тази СД вече е била подадена с електронен подпис
на Десислава Руменова К, нулева справка- декларация за м. 02.2021г. за ЕТ
„Медера – Д К“ с вх. № 0300-3854472/10.03.2021., в която процесната фактура
не е отразена, т.е. декларирането чрез упълномощено лице съдържа фактура,
основанието за чието деклариране е отречено от предходно подадената
нулевата справка-декларация лично от едноличния търговец, с него
електронен подпис.
Въз основа на съвкупната преценка на събраните и обсъдени по – горе в
мотивите доказателства, съставът на въззивния съд прави извода, че в хода на
процеса е проведено успешно доказване за множество положителни факти,
свързани с опровергаване наличието на договорно основание за
осчетоводяването на процесната фактура, които в своята съвкупност доказват
несъществуване на соченото от ищеца неформално комплексно
правоотношение и липсата на фактически състав за възникване на парично
задължение за заплащане на търсеното от ищеца абонаментно
възнаграждение, твърдяно да е уговорено като еднократно платимо, с
алеаторно определен размер, без значение от фактически извършените
дейности по предмета на договора за счетоводно, техническо и
16
административно обслужване, за срока на договора от 5 години.
Съществуването на посоченото основание за издаване на фактурата се
опровергава не само от ангажираните от ответника доказателства. От
показанията на водените от ищеца свидетели се установява, че услуги на ЕТ
са предоставяни както преди, така и през исковия период, от служители на
ищеца и на свързано дружество, по силата на пълномощно и чрез ел. подпис
на „Елпак“ ЕООД, като израз на установена между страните продължителна
търговска практика. От заключението на съдебно-счетоводната експертиза не
са установени каквито и да било данни в счетоводството на ищеца, освен
фактурата от м. 02.2021г., за това, че това дружеството е предоставяло услуги
в изпълнение на процесното неформално правоотношение, по възлагане на ЕТ
срещу задължение за заплащане на възнаграждение. От приложените от
ищеца документи, представляващи доказателства към комплексната съдебно
счетоводна и автотехническа експертиза / два тома/, които са ползвани от
вещите лица за даване на отговори по поставените въпроси, се установява, че
за дейностите и услугите по поддръжка на автомобили на ответника са
издадени над 200 фактури, различни от процесната фактура, въпреки че тези
разходи би следвало да са за сметка на ищеца като ползвател на автомобилите
по договор за наем с ответника. Издаването на множество фактури за услуги
и дейности, за които същевременно се сочи, че заплащането им е уговорено
като част от претендираното за присъждане възнаграждение отричат
верността на твърденията, че техническо обслужване е осъществявано през
процесния период по силата на постигнато съгласие между страните по
комплексно неформално правоотношение. Изявленията в приложената към
исковата молба електронна кореспонденция между страните, както и между
ответника и служители /счетоводители/ на дружества от групата „Елпак“,
също не са със съдържание, от което да може да се извлече извод за
постигнато съгласие между страните по спора за сключване на възмездна
търговска сделка, с посочените във фактурата и уточнени в хода на
производството параметри / страни, предмет, срок, възнаграждение/.
Гореизложеното обосновава крайния правен извод на въззивната
инстанция, че предявеният предпочитан осъдителен иск за реално изпълнение
на парично задължение с правно основание чл. 79, ал.1, предл. първо във вр.
чл. 266 ЗЗД, е изцяло неоснователен и подлежи на отхвърляне, ведно с
17
акцесорната претенция за законна лихва.
Поради противоречие в крайните правни изводи на двете съдебни
инстанции за част от предмета на спора, първоинстанционното решение
следва да се отмени в частта, обжалвана от ответника, с която искът с правно
основание чл. 79, ал.1, предл. първо във вр. чл. 266 ЗЗД е частично уважен за
сумата 18 600лв., както и в частта за разноските, с която ответникът е осъден
да заплати на ищеца част от направени разноски за сумата 1 432 лв., като се
постанови друго съобразно мотивите на въззивната инстанция, с което искът
за тази сума да се отхвърли като неоснователен. В обжалвана от ищеца
отхвърлителна част по предпочитания иск за разликата над 18 600лв. до
претендираните 158 400лв., решението следва да се потвърди.
Въпреки изводът за неоснователност на предпочитания иск, с което се
осъществява посоченото от ищеца в подадената пред тази инстанция молба
вх. № 5999/05.10.2022г., вътрешнопроцесуално условие за разглеждане на
евентуалния иск, въззивният съд намира, че не е надлежно сезиран с
кондикционен иск с правно основание чл. 62 вр. чл. 60 и чл. 61 от ЗЗД, тъй
като и след даването на указания по чл. 129, ал. 2 вр. ал. 3 ГПК в хода на
въззивното производство, исковата молба е останала нередовна по смисъла на
чл. 127, ал.1, т. 3 и т. 4 ГПК.
С определение № 594/14.09.2022г., постановено от въззивния съд, е
констатирано, че правото на иск не е надлежно упражнено и по предявения
евентуален иск. В исковата молба липсват твърдения за това какви конкретно
услуги са извършени от ищеца от името и за сметка на ответника. В
приложението, означено от ответника като справка по чл. 366 ГПК и по двата
иска, не се съдържа никаква информация за това кога са извършени в рамките
на исковия период конкретни видове дейности и услуги и каква сума се
претендира за изпълнението им от гестора, респ. съществува неяснота как е
формирана цената на осъдителния иск. В уточняващата молба са посочени
като видове различни дейности, с твърдения, че са възложени за извършване
на ищеца на ответника по неформалното правоотношение срещу определено,
предварително уговорено месечно възнаграждение, без значение от
фактически изпълнените дейности. Евентуалният кондикционен иск е
предявен за същата сума, за която е предявен предпочитания иск за реално
изпълнение на договорно парично задължение, при липса на фактическо
18
основание, адекватно на направената от съда правна квалификация - чл. 62 вр.
чл. 60 и чл. 61 от ЗЗД. Исковата сума не е формирана като сбор от стойността
на конкретно направени необходими и полезни разноски за предприетата
работа от ищеца, в интерес на ответника /уточнени с описания на разхода,
размер и дата/, или обезщетение на управителя на работата за личните
задължения /уточнени също с посочване на действието, за което се иска
обезщетение и стойност на обезщетението/. В зависимост от това дали според
конкретни фактически твърдения претенцията съставлява стойност на реално
направени необходими и полезни разноски за предприетата работа от ищеца
/платени суми за погасяване задължения на ответника/, в интерес на
ответника, или се иска обезщетяване на управителя на работата за това, което
е извършил лично /от ищцовото дружество, чрез негови служители или
служители на свързано дружество/, се изисква посочване на цена на всеки от
обективно съединени искове съответно правно основание чл. 61, ал. 1, предл.
2 и чл. 61, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, както и конкретизиране на начина на
формиране размера на всяко от паричните вземания, заявени като
възникващи от различни юридически факти, респ. фактически състави.
С молба вх. № 5999/05.10.2022г., подадена в изпълнение на нови
указания, дадени от въззивния съд, не се заявяват нови конкретни фактически
твърдения, относими към евентуалния иск. Отново не е посочено нищо друго
освен видове дейности, които според ищеца са включени в предмета на
неформалното договорно правоотношение и за които се иска присъждане на
общо уговорено възнаграждение по договор за услуги, чиито размер не се
поставя в зависимост от реално изпълнени дейности и услуги и тяхната
стойност, или от юридически факти, изводими от съставените от ищеца
описи към справката по чл. 366 ГПК. Те са не само за предоставени услуги, а
част от тях съставляват плащания на парични задължения на ЕТ, или лични
действия на управителя на ищеца, за които би следвало да се претендират
обезщетения в определен размер. Докато по иска за реално изпълнение
ищецът би могъл да основе исковата си претенция на алеаторно уговорено
възнаграждение, въпреки че твърденията за подобна уговорка не съответстват
на описите към исковата молба, които са за реални дейности, плащания и
услуги, тъй като това са въпроси по съществото на спора, по кондикционния
иск тази неопределеност на извършената работа в чужд интерес при съгласие
и без противопоставяне от доминуса води до нередовност на исковата молба.
19
Произнасянето по нередовна искова молба е довело до недопустимост
на обжалваното първоинстанционно решение в частта, с която е отхвърлен
предявен от „Елпак Трейдинг“ ЕООД срещу ЕТ „Медера – Д К, евентуален
иск за присъждане на сумата 139 800лв., ведно със законна лихва върху
главницата, считано от датата на завеждане на иска 24.03.2021 г. до
окончателното й изплащане. На основание чл. 270, ал. 3, изр. 3 ГПК
решението следва да се обезсили в тази част. В частта, в която нередовно
предявеният евентуален кондикционен иск, не е разгледан от окръжния съд,
производството по него подлежи на прекратяване от въззивната инстанция, на
основание чл. 129, ал. 3 вр. ал. 4 ГПК.
В настоящото производство е приета за съвместно разглеждане и
въззивна частна жалба вх. № 16455/08.07.2022г. на „Елпак Трейдинг“ ЕООД–
гр. Варна, срещу постановеното по същото дело определение №
997/05.08.2022г., с което е оставена без уважение молбата на частния
жалбоподател с правно основание чл. 248 ГПК за изменение на решение №
575/08.05.2022г. в частта за разноските. За да достигне до този извод съдът е
намерил за неоснователно възражението на молителя за прекомерност на
уговореното и заплатено от насрещната страна адвокатско възнаграждение,
основано на приложимост на правило на чл. 8, ал. 1, т. 5 от Наредба №
1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Съставът на въззивния съд споделя извода на окръжния съд, че
възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК, направено своевременно от процесуалния
представител на „Елпак Трейдинг“ ЕООД в последното открито съдебното
заседание, за прекомерност на платеното от насрещната страна адвокатското
възнаграждение и намаляването му на това основание, е неоснователно.
Правило на чл. 8, ал. 1, т. 5 от Наредба № 1/2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, въз основа на което частният
жалбоподател изчислява минимален размер, е неприложимо за определяне на
минималното адвокатско възнаграждение по спора, тъй като тази разпоредба
регламентира начин на определяне на минимални адвокатски възнаграждения
за процесуално представителство по административни дела, а настоящото
дело е търговско.
Съгласно приложимото в случая правило на чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредба
№ 1/2004г. за МРАВ, предвид материалния интерес по делото, който се
20
формира от цената на иска, минималният размер на адвокатското
възнаграждение е 5 637.60лв. с ДДС. Тъй като по делото са проведени шест
открити съдебни заседание, на основание чл. 7, ал. 9 от Наредбата,
минималният размер на възнаграждението се увеличава с 400 лв.– 100 лв. за
всяко заседание след второто такова. В първата инстанция е проведена
процедура по двойна размяна на книжа, процесуалният представител на
ответната страна е участвал в проведените съдебни заседания, поставял е
допълнителни задачи към вещите лица, депозирал е становища, молби, вкл.
писмена защита.
Уговореният и заплатен от клиента на пълномощника адвокатски
хонорар в размер на 6 000лв., който е само със 6.04 % над минималния
размер, без да се отчита броя на явяването на адвоката в открити съдебни
заседание, е занижен с оглед фактическа и правна сложност на спора, а след
отчитане на осъщественото от адвоката процесуално представителство в шест
съдебни заседания, е под установения минимум от Наредбата. Същевременно,
предметът на спора и обемът на материалите по делото са предпоставили
увеличение на коефициента на тежест по конкретното дело, отразен в ЕИСС,
от 2.50 на 3.75.
Обжалваното определение № 997/05.08.2022г., с което е отхвърлена
молбата по чл. 248 ГПК, е правилно и следва да се потвърди.
По отговорността за разноски:
С оглед резултата от въззивното обжалване, на основание чл. 78, ал. 3
ГПК, сумата, която ищецът дължи на ответника за репариране на доказани
разноски за първа инстанция е в размер на 6 400 лв., от които са присъдени
5 648.48 лв., следователно остават за присъждане 751.52 лв. За въззивна
инстанция се дължи сумата 6 000лв., представляваща заплатено от ответника
адвокатско възнаграждение на адв. Б. Г. по договор за правна помощ.
Възражението на процесуалният представител на ищеца за прекомерност на
заплатеното адвокатско възнаграждение ца тази инстанция се преценява като
неоснователно, по съображенията, изложени по- горе в мотивите при
произнасяне по частна жалба вх. № 16455/08.07.2022г.
Воден от горното, ВнАпС, ТО, III - ти състав
РЕШИ:
21
ОТМЕНЯ решение № 175/08.05.2022г., постановено по т. д. №
190/2021г. по описа на Варненски окръжен съд, в частта, с която ЕТ „Медера–
Д К“ - гр. Варна е осъден да заплати на „Елпак Трейдинг“ ЕООД – гр. Варна,
сумата 18 600лв. по неформален договор за счетоводно и административно
обслужване за периода 01.12.2015 – 01.12.2020г. и издадена фактура №
**********/01.02.2021г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба в съда– 24.03.2021г. до окончателното изплащане на
задължението, на основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД, както и сумата 1 432 лв. -
разноски за държавна такса, експертизи и адвокатско възнаграждение, на
основание чл. 78 ал.1 от ГПК, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от „ЕЛПАК ТРЕЙДИНГ“ ЕООД – гр.
Варна, ЕИК *********, срещу ЕТ „МЕДЕРА – Д К“ , ЕИК *********, с
правно основание чл. 79, ал.1, предл.1 във вр. чл. 266 ЗЗД, за присъждане на
сумата 18 600лв., представляваща част от уговорено възнаграждение по
неформален договор за счетоводно, техническо и административно
обслужване за периода 01.12.2015 – 01.12.2020г., на обща стойност 158 400
лв., за което издадена фактура № **********/01.02.2021г., като
неоснователен.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 175/08.05.2022г., постановено по т. д. №
190/2021г. по описа на Варненски окръжен съд, в частта, с която е отхвърлен
като недоказан по основание предявен от „ЕЛПАК ТРЕЙДИНГ“ ЕООД – гр.
Варна, ЕИК *********, срещу ЕТ „МЕДЕРА – Д К“ , ЕИК *********,
осъдителен иск с правно основание чл. 266 ЗЗД, за горницата над 18 600лв. до
158 400лв.
ОБЕЗСИЛВА решение № 175/08.05.2022г., постановено по т. д. №
190/2021г. по описа на Варненски окръжен съд, в частта, с която е отхвърлен
предявен иск от „ЕЛПАК ТРЕЙДИНГ“ ЕООД – гр. Варна, ЕИК *********,
против ЕТ „МЕДЕРА – Д К“ - гр. Варна, ЕИК *********, с правно основание
чл. 62 вр. чл. 60 и чл. 61 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати сумата
139 800лв., представляваща стойността на извършената работа по техническо
обслужване в периода 01.12.2015г. – 01.12.2020г., в чужд интерес при
съгласие и без противопоставяне от доминуса, ведно със законна лихва върху
главницата, считано от датата на завеждане на иска 24.03.2021 г. до
окончателното й изплащане, и ПРЕКРАТЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО по
22
иска в тази част, както и в неразгледаната от първоинстанционния съд част за
горницата над 139 800лв. до исковата сума от 158 400 лв., ведно с
акцесорната претенция за законна лихва, на основание чл. 129, ал. 3 вр. ал. 4
ГПК.
ОСЪЖДА „ЕЛПАК ТРЕЙДИНГ“ ЕООД, ЕИК *********, гр. Варна да
заплати на ЕТ „МЕДЕРА – Д К“ – гр. Варна, ЕИК *********, сумата
751.52лв. / седемстотин петдесет и един лева и петдесет и една ст./,
представляваща неприсъдена част от направени съдебно– деловодни разноски
за първа инстанция, както и сумата 6 000лв. /шест хиляди лева/,
представляваща направени съдебно-деловодни разноски за адвокатско
възнаграждение за въззивна инстанция, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Въззивното решение подлежи на касационно обжалване пред
Върховния касационен съд, при условията на чл. 280 ГПК, в едномесечен
срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
23