Решение по дело №1186/2017 на Районен съд - Айтос

Номер на акта: 117
Дата: 15 юни 2018 г. (в сила от 3 май 2019 г.)
Съдия: Мария Джанкова
Дело: 20172110101186
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 21 декември 2017 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е 

 

№ 117

 

гр.Айтос, 15.06.2018 година

 

 

АЙТОСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД - гражданска колегия, ІІ състав, в публично заседание на пети юни  две хиляди и осемнадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мария Джанкова

СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ:.........….................

ЧЛЕНОВЕ:.....….……………

 

при секретаря Яна Петкова и в присъствието на прокурора.............. като разгледа докладваното от съдията М.Джанкова гр.дело № 1186 по описа за 2017 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

     

Производството по делото е образувано по искова молба на „Макроадванс” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.С., ***, представлявано от В.С. – Изпълнителен директор против Н.Д.К., ЕГН **********,*** и М.Й.Д., ЕГН **********, с адрес ***.

С исковата молба ищецът моли да бъде прието за установено спрямо ответниците Н.К. и М.Д., съществуването на  вземането му в размер, както следва: сумата от 1 932.02 евро (хиляда деветстотин тридесет и две евро и два евроцента) – изискуема главница; 490.02 евро (четиристотин и деветдесет евро и два евроцента) – изискуема редовна лихва  за периода от 10.07.2012 г. до 06.09.2017 г. включително; 705.78 евро (седемстотин и пет евро и седемдесет и осем евроцента) за периода от 10.08.2012 г. до 19.10.2017 г. включително; ведно със законната лихва върху главницата, за периода от 20.10.2017 г. до окончателното изплащане на вземането, за които е издадена Заповед за изпълнение № 553 от 25.10.2017г. по ч.гр.дело № 948/2017 г. на РС-Айтос. Ищецът претендира заплащане на правените съдебно-деловодни разноски, включително сторените в заповедното производство. Сочи, че вземането  произтича от задължение на отв. Н.Д.К., ЕГН **********, в качеството му на солидарен длъжник на кредитополучателя Т. С. К., по Договор за банков кредит от 17.03.2009 г. и на отв. М.Й.Д., ЕГН ********** - поръчител, съгласно Анекс № 1/25.08.2010 г. и Анекс № 2/21.02.2012 г, към Договор за поръчителство от 21.02.2012 г.

Ищецът се позовава на факта, че договорът за банков кредит е бил сключен с Банка „Райфайзанбанк (България)” ЕАД, като впоследствие вземането по договора е прехвърлено от страна на банката в полза на ищеца „Макроадванс” АД.

С исковата молба е предявен иск по реда на чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.415 от ГПК за  установяване съществуването на вземането на ищеца против ответниците, съобразно дадените от съда указания по заповедно производство – ч.гр.дело № 948/2017 год. на РС-Айтос.

Към исковата молба са приложени писмени доказателства, както и преписи за връчване на ответниците. Направени са доказателствени искания, включително за прилагане на ч.гр.дело № 948/2015 г. на РС-Айтос и за назначаване на Съдебно-счетоводна експертиза (ССчЕ) с конкретни задачи. В съдебно заседание ищцовото дружество не изпраща представител и не ангажира допълнителни доказателства. Представя писмено становище, с което поддържа предявения иск.

 

В срока и по реда на чл.131 и сл. от ГПК ответникът Н.Д.К., ЕГН **********, чрез пълномощник адв.Д.И. *** представя писмен отговор. Не оспорва допустимостта на исковата претенция. Не представя доказателства. Излага становище за неоснователност на иска, правейки възражение за изтекла погасителна давност за главното задължение – 5-годишна и 3-годишна по отношение на претендираните акцесорни задължения за лихви и разноски. Отделно от това оспорва иска по размер. Също моли за назначаване на ССчЕ.

В срока и по реда на чл.131 и сл. от ГПК от адв.Д.И., действаща в качеството на пълномощник и на ответницата М.Й.Д., ЕГН **********, с адрес *** е постъпил писмен отговор. Със същият не се оспорва допустимостта на исковата претенция. Не се представят доказателства. Излага се становище за неоснователност на иска, с възражение за отпадане отговорността на поръчителя на основание чл.147, ал.1 от ЗЗД за цялото вземане и евентуално за вноските с настъпил падеж от 6 месеца преди подаване на заявлението за заповедното производство. Също се позовава на изтекла погасителна 5-годишна давност за главното задължение и 3-годишна по отношение на претендираните акцесорни задължения за лихви и разноски. Оспорва иска по размер и  поддържа молбата на отв.К. за назначаване на ССчЕ.

В съдебно заседание двамата ответници К. и Д., чрез процесуалния си представител адв.Д.И. поддържат заявените доказателствени искания и по същество пледират за отхвърляне на иска. 

 

С оглед на събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Със заявление по чл. 410 от ГПК,  вх. № 5751/24.10.2017 г. на  Банка „Райфайзанбанк (България)” ЕАД е поискано издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу ответниците. В хода на образуваното заповедно производство  по ч.гр.дело № 948/2017 г. по описа на АРС и след връчване на Заповед за изпълнение на парично задължение № 553/25.10.2017 год., първоначално ответникът К., а впоследствие и отв.Д., в  срока и по реда чл.414 от ГПК са направили възражения.

Предявеният от „Макроадванс“ AД иск е правно основан по чл.422 ГПК във връзка с чл. 415, aл. 1 ГПК, като се моли да бъде приеме се установено, че ответниците no делото — Н.Д.К., EГH ********** и М.Й.Д., ЕГН **********, дължат на „Макроадванс" АД, в качеството му на частен правоприемник (цесионер) на „Райфайзенбанк (България)" ЕАД и кредитор пo вземането, произтичащо от сключен Договор за банков кредит от 17.03.2009 г., Анекс № 1 и Анекс № 2 към него сумите (за които е издадена Заповед за изпълнение пo чл. 410 от ГПК пo гр.д. № 948/2017 г. на Районен съд - гр. Айтос) е допустим, доколкото вземането на ищцовото дружество, в качеството му на частен правоприемник (цесионер) на „Райфайзенбанк (България)" ЕАД, произтича от цедиране на Договор за банков кредит, сключен от една срана между „Райфайзенбанк (България)" ЕАД и от друга - от Т. С. К., ЕГН **********, в качеството й на кредитополучател и Н.Д.К., ЕГН **********, в качеството мy на солидарен длъжник. Не е спорно, че по силата на договора банката е отпуснала кредит в размер на 2 531.88 евро. Ha 25.08.2010г. между „Райфайзенбанк (България)" ЕАД, от една страна, и Т. С. К., ЕГН **********, в качеството й на кредитополучател, и Н.Д.К., ЕГН **********, в качеството на солидарен длъжник, е сключен и Анекс № 1 към Договор за банков кредит от 17.03.2009 г. Ha 21.02.2012 г. е сключен Договор за поръчителство между ,,Райфайзенбанк (България)" ЕАД и М.Й.Д., ЕГН **********, като съгласно чл.3 oт договора за поръчителство отв.М.Й.Д. се задължава спрямо банката да отговаря за изпълнението на всички задължения, произтичащи от Договор за банков кредит от 17.03.2009 г. и последващо сключените Анекси към нeгo. Ha 21.02.2012 г. е сключен и Анекс № 2 към първоначални договор между банката, Т. С. К., Н.Д.К. и М.Й.Д., с който анекс Договорът от 21.02.2012 г. отново е изменен и допълнен, като в чл. 6 е уговорено, че за периода от 10.03.2012 г. дo 10.08.2012 г. кредитополучателят и солидарният длъжик ще ползват гратисен период, през който ще заплащат дължима лихва. Съгласно чл.7 от Анекс №2 кредитопопучателят и солидарният длъжник се задължават дa погасяват задължението пo следния начин: на 66 (шестдесет и шест) равни анюитетни месечни вноски, всяка от които в размер на 38.13 евро, дължими до 10-то число на месеца, считано от 10.09.2012 г. до 10.02.2018 г., като според чл.4, срокът на действие нa договора е до 10.02.2018 г. Липсва спор и относно факта, че на датите на падеж за уговорения период - от 10.08.2012 г. до 10.09.2017 г. нито  кредитополучателят Т. С. К., ЕГН **********, нито ответниците - солидарният длъжник  Н.Д.К. и поръчителят М.Й.Д., не са заплатили дължимите месечни анюитетни вноски (включващи главница и лихва) към банката, което съставлява неизпълнение  от страна на последните, на основание чл.10 от Анекс №2 във връзка с чл. 8.1 от Договор за банков кредит от 17.03.2009 г.

При така изложените факти и като кредитира приложените към исковата молба писмени доказателства, установяващи съществуването на вземането на ищцовото дружество по повод договорните му отношения с ответниците, съдът намира иска досежно установяване на процесното вземане за допустим, а разгледан по същество - за основателен и доказан, по следните съображения:

Предявеният  иск с правна квалификация  чл. 422, ал.1  ГПК вр. с чл.415 от ГПК и  чл. 79 ЗЗД, е допустим, тъй като е подаден от лице имащо активна процесуално-правна легитимация.

Предмет на предявената искова претенция е установяване вземането на кредитора, за което в хода на съдебно производство по ч.гр. дело № 1186/2017 год. на АРС е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, оспорена от длъжниците чрез подаване на възражение.

По този иск кредиторът - ищец „Макроадванс“АД следва да докаже  факта, от който произтича вземането, както и размера му. Негова е доказателствената тежест относно фактите, пораждащи претендираното  и вече оспорено с направеното от длъжника възражение, право. Доколкото се иска изпълнение на поето от ответниците  задължение, произтичащо от сключен между страните договор, следва да се изхожда от доказателствената тежест в процеса. Общото правило при облигационните искове е, че ищецът следва да докаже качеството си на кредитор, падежа и изискуемостта на вземането си, а ответникът (длъжник) – липсата на твърдяната облигационна връзка между страните или факта на плащането.  

По молба и на двете страни е назначена ССчЕ. Видно от категорично  заключение на експерта, датата, на която е настьпила предсрочната изискуемост на кредита, е 09.11.2012г. Ha същата дата „Райфайзенбанк (България)" ЕАД е отчела в счетоводните си книги  процесния кредит за предсрочно изискуем.

С писмо с изх. № ИЗX-001-84349 от 15.08.2017 г., връчено на 17.08.2017 г. на Д. К.Д. (чичо на солидарния длъжник), във връзка с посоченото неизпълнение спрямо ответника Н.Д.К. е обявена предсрочна изискуемост на вземането пo Догавора за банков кредит от 17.03.2009 г., Анекс № 1 и Анекс № 2 към същия договор. Във връзка с посоченото неизпълнение на 17.08.2017 г. и на поръчителя – отв.М.Й.Д. е обявена предсрочна изискуемост на вземането пo Договора,  с писмо с изх. № ИЗX-001-84353 от 15.08.2017 г., връчено на 17.08.2017 г. на М. Д. (съпруг на М.Д.).

Предвид изложеното  и по повод основния спорен по делото въпрос – относно датата на настъпване на предварителната изискуемост, съдът намира за надлежно извършено обявяването от страна на „Райфайзенбанк (България)" ЕАД нa настъпилата предсрочна изискуемост с връчване на съобщенията на дата 17.08.2017г., поради следните съображения:  волеизявлението на банката, обективирано в изпратените писма, е редовно  връчено на адресатите чрез лица от домакинството им (съответното чичо  на първия и съпруг – на втория ответник), с което е завършен фактическия състав на обявяване на предсрочна изискуемост. B този смисъл е непротивочивата съдебна практика (вж Тьлкувателно решение № 4/18.06.2014 г. no тьлк, д, № 4/2013 г. на OCГ TK на BKC, в т.18) съгласно която вземането, пpoизтичaщo от дoгoвop зa банков кредит с уговорка, че целият кредит става предсрочно изискуем при неплащането на определен брой вноски или при други обстоятелства и кредиторът може да събере вземането си без да уведоми длъжника, вземането става изискуемо с неплащането или настьпването на обстоятелствата, нo и след като банката е упражнила правото си да направи кредита предсрочно изискуем и е обявила на длъжника предсрочната изискуемост. Правото на кредитора да обяви кредита за предсрочно изискуем следва да е упражнено преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като кредиторът трябва да е уведомил длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита. C оглед на така дадените разрешения моментьт, в който настьпва предсрочната изискуемост на кредита е датата, на която волеизявлението на банката, че счита кредита за  предстрочно изискуем, е достигнало до длъжника и тo ако към този момент са били налице обективните предпоставки за изгубване нa преимуществото на срока. B този момент целият или неплатеният остатьк пo кредита е изискуем. Наличието на обективната предпоставка (спиране на плащането) е необходимо, нo не и достатьчно условие за трансформиране на кредита в предсрочно изискуем. Отнемането на преимуществото на срока пo договора е субективно право, установено в полза на кредитора, каквото е изричното отбелязване в процесния договор (чл.9 и 10 – „Права на банката при настъпване случай на неизпълниние). Преценката дали и кога да  упражни правато си, принадлежи изцяло на неговия титуляр, oт което следва, че настьпването на предсрочната изискуемост предпоставя осъществяването на два юридически факта - неизпълнението на длъжника и нарочно волеизявление на кредитора за отнемане преимуществото на срока му. Изложеното води на извода, че в настоящия случай предсрочната изискуемост не възниква пo право от обективния факт на неизпълнението пo отношение на една погасителна вноска и настьпване на 91 ден от неплащането й (чл.13 oт Анекс № 2), доколкото настьпването на предсрочната изискуемост е кумулативно обусловено и от упражняването на субективното правомощие на кредитора.

За да бъде завършен фактическият състав на предсрочната изискуемост, съгласно практиката на ВКС, е необходимо този факт да достигне до знанието на длъжниците. Банката е упражнила това свое правомощие чрез изпращане на писмо с изх. № ИЗХ-001-84349 oт 15.08.2017 г., връчено на 17.08.2017 г. на Д. К.Д. - чичо на солидарния длъжник Н.Д.К., ЕГН **********, както и на писмо с изх. № ИЗХ-001-84353 от 15.08.2017 г., връчено на 17.08.2017 г. на М. Д. - съпруг на поръчителя М.Й.Д., ЕГН **********.

 

Доколкото при гореизложената фактическа обстановка се установява наличие на договорни между страните отношения  и предоставяне от банката (цедирала вземенате си на ищцовото дружество) на банков кредит, съдът намира, че ищецът е доказал качеството си на кредитор по договор и обстоятелството, че има ликвидно - установено и по размер вземане спрямо длъжниците.

 

Ответниците от друга страна не ангажираха никакви доказателства, че са изпълнили задълженията си по договора, което е в тяхна тежест. След като ответникът не е изпълнил процесуалното си задължение по чл.154, ал.1 от ГПК следва да понесе своеобразната санкция на тежестта на доказване, като съдът приеме за несъществуващи фактите, които той следва да установи с безспорни доказателства, т.е. да приеме, че същият не е погасил задължението си към ищеца и за което е издадена заповед по чл.410 от ГПК. В конкретният случай и за изчерпателност следва да се отбележи, че никой от ответниците  и не твърди изпълнение на договорните си задължение към кредитора досежно претендираните главница и лихва, а оспорват съществуване на процесното вземане, поради  и погасянето му по давност. При гореизложените съображения досежно момента на настъпване на изискуемастта на вземането, възражението за изтекла погасителна давност на главницата и на лихвите,  е неоснователно, тъй като до 17.08.2017 г. кредитът не е бил предсрочно изискуем. C оглед датата, на която кредитът е обявен за предсрочно изискуем, давностният срок за вземането на ищцовото дружество (в качеството му на цесионер на „Райфайзенбанк (България)" EAД ), произтичащо от процесния договор за банков кредит и анекси към него към нeгo, не e изтекъл. От представените доказателства е виднo, че главницата пo кредита е станала изискуема на 17.08.2017 г. - датата, на която длъжниците са уведомени за настьпилата предсрочна изискуемост, като дo датата нa подаване на заявлението по чл.410 ГПК - 20.10.2017 г., не е изтекъл нито петгодишният давностен срок за главницата по чл. 110 от 33Д, нито този по чл. 111 от ЗЗД - предвидената тригодишна погасителна давност за лихви.

По тношение на възражението на отв.Д. за отпадане на отговопността й в качеството  на попъчител, на основание чл. 147, aл. 1 от  ЗЗД, макар и същото да е упражнение с отговора на исковата молба, т.е. да е процесуално допустимо, при изложените доводи също не е основателно, т.като не е изтекъл и посочения 6-месечен срок спрямо поръчителя.

Съдът намира, че претенцията за законна лихва за забава от датата на завеждане на иска също е  основателна и доказана. Тази претенция е за акцесорно, спрямо главното задължение и предвид уважаването на главния иск, следва да бъде уважена и претенцията за лихви, начиная от датата на подаване на исковата молба. В конкретния случай с подаване на заявлението по чл.410 ГПК, заявителят е претендирал законна лихва върху вземането си, ето защо и ответникът е изпаднал в забава и дължи обезщетение под формата на лихва по чл.86 от ЗЗД именно от датата на претендирането й – с подаване на заявлението по чл.410 от ГПК.

 

С оглед окончателния изход на спора и на осн. чл.78, ал.1 от ГПК ответниците дължат на ищеца направените съдебно-деловодни разноски в пълен размер - за внесена държавна такса от 122,35 лв. и депозит за възнаграждение на вещо лице по назначената ССчЕ, в размер от 150,00 лева, както и  за юрисконсултско възнаграждение от 300,00 лева (собразно представен списък по чл.80 от ГПК) и разноските в заповедното производство от 272,35  (двеста седемдесет и два лв. и тридесет и пет ст.) лева.

 

Мотивиран от гореизложеното, Айтоският районен съд

 

Р   Е   Ш   И :

 

ПРИЕМА за установено съществуването на вземането на „Макроадванс” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.С., ***, представлявано от В.С. – Изпълнителен директор против Н.Д.К., ЕГН **********,*** и М.Й.Д., ЕГН **********, с адрес ***, както следва: за сумата от 1 932.02 евро (хиляда деветстотин тридесет и две евро и два евроцента) – изискуема главница; сумата от 490.02 евро (четиристотин и деветдесет евро и два евроцента) – изискуема редовна лихва  за периода от 10.07.2012 г. до 06.09.2017 г. включително; сумата от 705.78 евро (седемстотин и пет евро и седемдесет и осем евроцента) за периода от 10.08.2012 г. до 19.10.2017 г. включително; ведно със законната лихва върху главницата, за периода от 20.10.2017 г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед за изпълнение № 553 от 25.10.2017г. по ч.гр.дело № 948/2017 г. по описа на Айтоския районен съд.

 

ОСЪЖДА  Н.Д.К., ЕГН ********** и М.Й.Д., ЕГН ********** да заплатят на „Макроадванс” АД, ЕИК *** направените в настоящото производство съдебно-деловодни разноски в размер на 572,35 (петстотин седемдесет и два лв. и тридесет и пет ст.) лева, както и разноските в заповедното производство от 272,35  (двеста седемдесет и два лв. и тридесет и пет ст.) лева.

 

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Бургаския окръжен съд в 2-седмичен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

                                                                 РАЙОНЕН СЪДИЯ: