Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 117
гр.Айтос,
15.06.2018 година
АЙТОСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД - гражданска колегия, ІІ
състав, в публично заседание на пети юни две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мария Джанкова
СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ:.........….................
ЧЛЕНОВЕ:.....….……………
при секретаря Яна Петкова и в присъствието на
прокурора.............. като разгледа докладваното от съдията М.Джанкова гр.дело
№ 1186 по описа за 2017 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба на „Макроадванс” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.С., ***, представлявано от В.С. – Изпълнителен директор против Н.Д.К., ЕГН **********,*** и М.Й.Д., ЕГН **********, с адрес ***.
С исковата молба ищецът моли да бъде
прието за установено спрямо ответниците
Н.К. и М.Д., съществуването на вземането му в размер, както следва: сумата от 1 932.02
евро (хиляда
деветстотин тридесет и две евро и два евроцента) – изискуема главница; 490.02 евро (четиристотин и деветдесет евро и два евроцента) – изискуема редовна лихва за периода от 10.07.2012 г. до 06.09.2017 г. включително; 705.78 евро (седемстотин и пет евро и седемдесет и осем
евроцента) за периода от 10.08.2012 г. до 19.10.2017 г. включително; ведно със
законната лихва върху главницата, за
периода от 20.10.2017 г. до окончателното изплащане на
вземането, за които е издадена
Заповед за изпълнение № 553 от 25.10.2017г. по ч.гр.дело № 948/2017 г. на
РС-Айтос. Ищецът претендира заплащане на правените
съдебно-деловодни разноски,
включително сторените в заповедното производство. Сочи, че вземането произтича от задължение на отв.
Н.Д.К., ЕГН **********, в качеството му на
солидарен длъжник на кредитополучателя Т. С. К., по Договор за банков кредит от
17.03.2009 г. и на отв. М.Й.Д., ЕГН ********** - поръчител, съгласно Анекс №
1/25.08.2010 г. и Анекс № 2/21.02.2012 г, към Договор за поръчителство от
21.02.2012 г.
Ищецът се позовава на факта, че договорът за банков кредит е бил сключен с Банка „Райфайзанбанк (България)” ЕАД, като впоследствие вземането по договора е прехвърлено от страна на банката в полза на ищеца „Макроадванс” АД.
С исковата
молба е предявен иск по реда на чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.415 от ГПК за установяване съществуването на вземането на
ищеца против ответниците, съобразно
дадените от съда указания по заповедно производство – ч.гр.дело № 948/2017 год.
на РС-Айтос.
Към исковата молба са приложени писмени доказателства, както и
преписи за връчване на ответниците. Направени са доказателствени искания,
включително за прилагане на ч.гр.дело № 948/2015 г. на РС-Айтос и за
назначаване на Съдебно-счетоводна експертиза (ССчЕ) с конкретни задачи. В съдебно заседание ищцовото дружество не изпраща представител и не
ангажира допълнителни доказателства. Представя писмено становище, с което
поддържа предявения иск.
В срока и по реда на чл.131 и сл. от ГПК ответникът Н.Д.К., ЕГН **********, чрез пълномощник адв.Д.И. *** представя писмен отговор. Не оспорва допустимостта на исковата претенция. Не представя доказателства. Излага становище за неоснователност на иска, правейки възражение за изтекла погасителна давност за главното задължение – 5-годишна и 3-годишна по отношение на претендираните акцесорни задължения за лихви и разноски. Отделно от това оспорва иска по размер. Също моли за назначаване на ССчЕ.
В срока и по реда на чл.131 и сл. от ГПК от адв.Д.И., действаща в качеството на пълномощник и на ответницата М.Й.Д., ЕГН **********, с адрес *** е постъпил писмен отговор. Със същият не се оспорва допустимостта на исковата претенция. Не се представят доказателства. Излага се становище за неоснователност на иска, с възражение за отпадане отговорността на поръчителя на основание чл.147, ал.1 от ЗЗД за цялото вземане и евентуално за вноските с настъпил падеж от 6 месеца преди подаване на заявлението за заповедното производство. Също се позовава на изтекла погасителна 5-годишна давност за главното задължение и 3-годишна по отношение на претендираните акцесорни задължения за лихви и разноски. Оспорва иска по размер и поддържа молбата на отв.К. за назначаване на ССчЕ.
В съдебно заседание двамата ответници К. и Д., чрез процесуалния си представител адв.Д.И. поддържат заявените доказателствени искания и по същество пледират за отхвърляне на иска.
С оглед на събраните по делото писмени и гласни
доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Със заявление по чл. 410 от ГПК, вх. № 5751/24.10.2017 г. на Банка „Райфайзанбанк (България)” ЕАД е поискано
издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу ответниците. В хода
на образуваното заповедно производство
по ч.гр.дело № 948/2017 г. по описа на АРС и след връчване на Заповед за
изпълнение на парично задължение № 553/25.10.2017 год., първоначално ответникът
К., а впоследствие и отв.Д., в срока и
по реда чл.414 от ГПК са направили възражения.
Предявеният от „Макроадванс“ AД иск е правно основан по чл.422 ГПК във връзка с чл.
415, aл. 1 ГПК, като се моли да бъде приеме се установено, че ответниците
no делото — Н.Д.К., EГH ********** и М.Й.Д., ЕГН **********, дължат на
„Макроадванс" АД, в качеството му на частен правоприемник (цесионер)
на „Райфайзенбанк (България)" ЕАД и кредитор пo вземането, произтичащо от
сключен Договор за банков кредит от 17.03.2009 г., Анекс № 1 и Анекс № 2
към него сумите (за които е издадена Заповед за изпълнение пo чл. 410 от ГПК пo гр.д. № 948/2017 г. на Районен съд - гр. Айтос) е допустим, доколкото вземането на ищцовото дружество, в качеството му на частен правоприемник
(цесионер) на „Райфайзенбанк (България)" ЕАД, произтича от цедиране на Договор за банков кредит,
сключен от една срана между „Райфайзенбанк (България)" ЕАД и от друга - от Т. С. К., ЕГН **********,
в качеството й на кредитополучател и Н.Д.К., ЕГН **********, в качеството мy на солидарен длъжник. Не е спорно, че
по силата на договора банката е отпуснала кредит в размер на 2 531.88
евро. Ha
25.08.2010г. между
„Райфайзенбанк (България)" ЕАД, от една страна, и Т. С. К., ЕГН **********,
в качеството й на кредитополучател, и Н.Д.К., ЕГН **********, в качеството на
солидарен длъжник, е сключен и Анекс № 1 към Договор за банков кредит
от 17.03.2009 г. Ha
21.02.2012 г. е сключен Договор за поръчителство между
,,Райфайзенбанк (България)" ЕАД и М.Й.Д., ЕГН **********, като съгласно чл.3 oт договора за поръчителство отв.М.Й.Д. се задължава спрямо банката да отговаря за
изпълнението на всички задължения, произтичащи от Договор за банков кредит от
17.03.2009 г. и последващо сключените Анекси към нeгo. Ha 21.02.2012 г. е сключен и Анекс № 2 към първоначални договор между банката, Т. С. К., Н.Д.К. и М.Й.Д., с който анекс Договорът от 21.02.2012 г. отново е
изменен и допълнен, като
в чл. 6
е уговорено, че за периода от 10.03.2012 г. дo 10.08.2012 г. кредитополучателят
и солидарният длъжик ще ползват гратисен период, през който ще заплащат дължима
лихва. Съгласно чл.7 от Анекс №2 кредитопопучателят и солидарният длъжник се
задължават дa погасяват задължението пo следния начин: на 66 (шестдесет и
шест) равни анюитетни месечни вноски,
всяка от които
в размер на 38.13 евро, дължими до 10-то число на месеца, считано от 10.09.2012 г. до 10.02.2018 г., като според чл.4, срокът на действие нa договора
е до 10.02.2018 г. Липсва спор и относно факта, че
на датите на падеж за
уговорения период - от 10.08.2012 г. до 10.09.2017 г. нито кредитополучателят Т.
С. К., ЕГН **********, нито
ответниците - солидарният
длъжник Н.Д.К. и поръчителят М.Й.Д., не
са заплатили дължимите месечни анюитетни вноски (включващи главница и лихва)
към
банката,
което съставлява неизпълнение от страна на
последните, на основание чл.10 от Анекс №2 във връзка с чл. 8.1 от Договор
за банков кредит от 17.03.2009 г.
При така изложените факти и като кредитира приложените към исковата молба писмени доказателства, установяващи съществуването на вземането на ищцовото дружество по повод договорните му отношения с ответниците, съдът намира иска досежно установяване на процесното вземане за допустим, а разгледан по същество - за основателен и доказан, по следните съображения:
Предявеният иск с правна квалификация чл. 422, ал.1 ГПК вр. с чл.415 от ГПК и чл. 79 ЗЗД, е допустим, тъй като е подаден от лице имащо активна процесуално-правна
легитимация.
Предмет на предявената искова претенция е установяване вземането на кредитора, за което в хода на съдебно производство по ч.гр. дело № 1186/2017 год. на АРС е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, оспорена от длъжниците чрез подаване на възражение.
По този иск кредиторът - ищец „Макроадванс“АД следва да докаже факта, от
който произтича вземането, както и размера му. Негова е доказателствената тежест относно фактите, пораждащи
претендираното и вече оспорено
с направеното от длъжника възражение, право. Доколкото
се иска изпълнение на поето от ответниците задължение, произтичащо от сключен между
страните договор, следва да се изхожда от доказателствената тежест в процеса.
Общото правило при облигационните искове е, че ищецът следва да докаже
качеството си на кредитор, падежа и изискуемостта на вземането си, а
ответникът (длъжник) –
липсата на твърдяната облигационна връзка между страните или факта на плащането.
По молба и на двете страни е назначена
ССчЕ. Видно от категорично заключение на
експерта, датата, на която е настьпила
предсрочната изискуемост на кредита, е 09.11.2012г. Ha същата дата „Райфайзенбанк (България)"
ЕАД е отчела в счетоводните си книги процесния кредит за предсрочно изискуем.
С писмо с изх. № ИЗX-001-84349 от 15.08.2017 г., връчено на 17.08.2017 г. на Д. К.Д. (чичо на солидарния длъжник), във връзка с посоченото неизпълнение спрямо ответника Н.Д.К. е обявена предсрочна изискуемост
на вземането пo Догавора за банков
кредит от 17.03.2009 г., Анекс № 1 и Анекс № 2 към същия договор. Във връзка с посоченото
неизпълнение на 17.08.2017 г. и на поръчителя – отв.М.Й.Д. е обявена предсрочна изискуемост на вземането пo Договора, с писмо с изх. № ИЗX-001-84353 от 15.08.2017
г., връчено на 17.08.2017 г. на М. Д. (съпруг на М.Д.).
Предвид изложеното и по повод основния спорен по делото въпрос –
относно датата на настъпване на предварителната изискуемост, съдът намира за надлежно извършено обявяването от страна на
„Райфайзенбанк (България)" ЕАД нa настъпилата предсрочна
изискуемост с връчване на
съобщенията на дата 17.08.2017г.,
поради следните съображения: волеизявлението на банката, обективирано в
изпратените писма, е редовно
връчено на адресатите чрез лица от домакинството им (съответното чичо на първия и съпруг – на втория ответник), с което е завършен фактическия състав на
обявяване на предсрочна изискуемост. B
този смисъл е непротивочивата съдебна практика (вж Тьлкувателно
решение № 4/18.06.2014
г. no тьлк,
д, № 4/2013 г. на OCГ TK на BKC, в
т.18) съгласно която вземането, пpoизтичaщo от дoгoвop зa банков
кредит с уговорка, че целият кредит става предсрочно изискуем при неплащането
на определен брой вноски или при други обстоятелства и кредиторът може да
събере вземането си без да уведоми длъжника, вземането става изискуемо с
неплащането или настьпването на обстоятелствата,
нo и след като банката е упражнила правото си да направи кредита предсрочно изискуем и е обявила на
длъжника предсрочната изискуемост. Правото на кредитора да обяви кредита за
предсрочно изискуем следва да е упражнено преди подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение, като кредиторът трябва да е уведомил
длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита. C оглед на така дадените разрешения моментьт,
в който настьпва предсрочната изискуемост на кредита е датата, на
която волеизявлението на банката, че счита кредита за предстрочно изискуем, е достигнало до длъжника и тo ако към този момент са били
налице обективните предпоставки за изгубване нa преимуществото на срока. B този
момент целият или неплатеният остатьк пo кредита е изискуем. Наличието на обективната
предпоставка (спиране на
плащането) е необходимо, нo не и достатьчно
условие за трансформиране на кредита в предсрочно изискуем. Отнемането на преимуществото на срока пo договора е субективно право, установено в полза на
кредитора, каквото е
изричното отбелязване в процесния договор (чл.9 и 10 – „Права на банката при
настъпване случай на неизпълниние).
Преценката дали и кога да упражни правато си,
принадлежи изцяло на
неговия титуляр, oт което следва,
че настьпването на предсрочната изискуемост предпоставя осъществяването на два
юридически факта - неизпълнението на длъжника и нарочно волеизявление на кредитора за отнемане преимуществото на срока му.
Изложеното води на извода, че в настоящия случай предсрочната
изискуемост не възниква пo право от обективния факт на неизпълнението пo отношение на една
погасителна вноска и настьпване на 91 ден от неплащането й (чл.13 oт Анекс № 2), доколкото
настьпването на предсрочната изискуемост е кумулативно обусловено и от
упражняването на субективното правомощие на кредитора.
За да бъде завършен
фактическият състав на предсрочната изискуемост, съгласно практиката на ВКС, е
необходимо този факт да достигне до знанието на длъжниците. Банката е упражнила
това свое правомощие чрез изпращане на писмо с изх. № ИЗХ-001-84349 oт 15.08.2017
г., връчено на 17.08.2017 г. на Д. К.Д. - чичо на солидарния длъжник Н.Д.К.,
ЕГН **********, както и на писмо с изх. № ИЗХ-001-84353 от 15.08.2017 г.,
връчено на 17.08.2017 г. на М. Д. - съпруг на поръчителя М.Й.Д., ЕГН **********.
Доколкото при гореизложената фактическа обстановка
се установява наличие на договорни между страните отношения и
предоставяне от банката (цедирала вземенате си на ищцовото дружество) на банков
кредит, съдът намира, че ищецът е доказал качеството си на кредитор по договор
и обстоятелството, че има ликвидно - установено и по размер вземане спрямо
длъжниците.
Ответниците от друга страна не
ангажираха
никакви доказателства, че са изпълнили задълженията си по договора, което е в тяхна тежест. След като
ответникът не
е изпълнил процесуалното си задължение по чл.154, ал.1 от ГПК следва да понесе своеобразната
санкция на тежестта на доказване, като съдът приеме за несъществуващи фактите,
които той следва да установи с безспорни доказателства, т.е. да приеме, че същият не е погасил
задължението си към ищеца и за което е издадена заповед по чл.410 от ГПК. В конкретният случай и за изчерпателност следва
да се отбележи, че никой от ответниците и
не твърди изпълнение на договорните си задължение към кредитора досежно
претендираните главница и лихва, а оспорват съществуване на процесното вземане,
поради и погасянето му по давност. При гореизложените съображения досежно момента на
настъпване на изискуемастта на вземането, възражението за изтекла погасителна давност на главницата
и на лихвите, е неоснователно, тъй като до 17.08.2017 г. кредитът не е бил предсрочно
изискуем. C оглед датата, на която кредитът е обявен за предсрочно
изискуем, давностният
срок за вземането на ищцовото дружество (в качеството му на цесионер на „Райфайзенбанк
(България)" EAД ), произтичащо от процесния договор
за банков кредит и анекси
към него към нeгo, не e изтекъл. От представените доказателства е
виднo, че главницата пo кредита е станала изискуема на 17.08.2017 г. - датата, на която длъжниците са уведомени за настьпилата
предсрочна изискуемост,
като дo датата нa подаване на
заявлението по чл.410 ГПК
- 20.10.2017 г., не е изтекъл нито петгодишният давностен
срок за главницата по чл. 110 от 33Д, нито този по
чл. 111 от ЗЗД - предвидената тригодишна
погасителна давност за лихви.
По тношение на възражението на отв.Д. за отпадане на отговопността й в качеството на
попъчител, на основание чл. 147, aл. 1
от
ЗЗД, макар и
същото да е упражнение с отговора на
исковата молба, т.е. да е
процесуално допустимо, при изложените доводи също не е основателно, т.като не е
изтекъл и посочения 6-месечен срок спрямо поръчителя.
Съдът намира, че претенцията за законна лихва за забава от датата на завеждане на иска също е основателна и доказана. Тази претенция е за акцесорно, спрямо главното задължение и предвид уважаването на главния иск, следва да бъде уважена и претенцията за лихви, начиная от датата на подаване на исковата молба. В конкретния случай с подаване на заявлението по чл.410 ГПК, заявителят е претендирал законна лихва върху вземането си, ето защо и ответникът е изпаднал в забава и дължи обезщетение под формата на лихва по чл.86 от ЗЗД именно от датата на претендирането й – с подаване на заявлението по чл.410 от ГПК.
С оглед окончателния изход на спора и на осн.
чл.78, ал.1 от ГПК ответниците дължат на ищеца направените съдебно-деловодни
разноски в пълен размер - за внесена държавна такса от 122,35 лв. и депозит за
възнаграждение на вещо лице по
назначената ССчЕ, в размер от 150,00 лева, както и за юрисконсултско възнаграждение от 300,00
лева (собразно представен списък по чл.80 от ГПК) и разноските в заповедното
производство от 272,35 (двеста седемдесет
и два лв. и тридесет и пет ст.) лева.
Мотивиран от гореизложеното, Айтоският районен съд
Р Е Ш И
:
ПРИЕМА за установено съществуването на вземането на „Макроадванс”
АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.С., ***, представлявано от В.С.
– Изпълнителен директор против Н.Д.К.,
ЕГН **********,*** и М.Й.Д., ЕГН **********, с адрес ***, както следва: за сумата от 1 932.02 евро (хиляда деветстотин тридесет и две евро и два евроцента) – изискуема главница; сумата от 490.02 евро (четиристотин и
деветдесет евро и два евроцента) – изискуема редовна лихва за периода от 10.07.2012 г. до 06.09.2017 г. включително; сумата от 705.78
евро (седемстотин
и пет евро и седемдесет и осем евроцента) за периода от 10.08.2012 г. до 19.10.2017 г. включително; ведно със
законната лихва върху главницата, за
периода от 20.10.2017 г. до окончателното изплащане на
вземането, за които суми е издадена
Заповед за изпълнение № 553 от 25.10.2017г. по ч.гр.дело № 948/2017 г. по описа
на Айтоския районен съд.
ОСЪЖДА Н.Д.К., ЕГН ********** и М.Й.Д., ЕГН ********** да заплатят на „Макроадванс”
АД, ЕИК *** направените в настоящото производство съдебно-деловодни
разноски в размер на 572,35 (петстотин седемдесет и два лв. и тридесет и пет
ст.) лева, както и разноските в заповедното производство от 272,35 (двеста седемдесет и два лв. и тридесет и пет
ст.) лева.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред
Бургаския окръжен съд в 2-седмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: