Разпореждане по дело №1338/2015 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: 5385
Дата: 9 октомври 2015 г.
Съдия: Росица Желязкова Темелкова
Дело: 20152100501338
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 30 юли 2015 г.

Съдържание на акта

Р  А  З  П  О  Р  Е  Ж  Д  А  Н Е

 

II-  5385                           09 .10.2015 година                               град Бургас

 

Бургаският окръжен съд, втори въззивен граждански състав, в закрито заседание на  ДЕВЕТИ  октомври през две хиляди и петнадесета година в следния състав:

 

                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА ТЕМЕЛКОВА

                                  

 

като разгледа докладваното от съдията Темелкова  частно  гражданско дело № 1338 по описа за 2015 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 Производството е образувано по въззивната жалба на адв.Б.Б.,процесуален представител на Т.А.Д.,действаща лично и със съгласието на  баща си – нейн попечител, Атанас Димитров против решение № 70 от 22.05.2015г по гр.д.№ 553/13г на районен съд-гр.Айтос,с което са отхвърлени предявените искове против  Г.Й.А. ,при участие на трето лице-помагач Д.Г.А. за прогласяване поради липса на воля и противоречие с добрите нрави при сключване на  договори ,имащи за предмет вещни права върху правни сделки ,извършени с нотариален акт за замяна №163,том ІІ,дело № 230/21.04.2012г ,нотариален акт №46,том І,н.д.№ 34/25.01.2012г  и нотариален акт № 45,том ІІ ,дело № 1186,дело № 153/22.03.2012г ,както и предявения при условията на евентуалност  иск за обявяване на унищожаемост поради измама при сключване на договори ,по същите нотариални актове.В исковата молба,по  която е образувано делото се твърди ,че  ищцата е собственица на дворно място в с.Тополица, за което е отреден   УПИ №ІІ-236 в кв.34 по плана на селото ,ведно с построената сграда и навес, както и на земеделски земи ,описани в 5 пункта ,от които притежава 1/3 ид.ч./ макар неточно посочено 8 дка при квоти 1/3 ид.ч./.Твърди се също ,че  ответникът ,възползвайки се от  това, че страда от  лека умствена изостаналост  и е лесно внушаема я убедил да му даде пълномощно ,с което да управлява „семейната й собственост“.Той й обещал да купи от нея имотите ,които притежава за сумата 70 000лв,които да й преведе в 15-дневен срок от изповядване на сделката, с което предложение тя се съгласила.Посочено  е,че с два нотариални акта за покупко-продажба-  №121 и № 171 е бил прехвърлен имота, представляващ  УПИ ІІ-236 ,ведно с жилищна сграда и навес,а на 21.04.2012г  чрез покупко-продажба е прехвърлена собствеността върху 1/3 ид.ч. от земеделските земи.Във връзка с последната сделка се твърди,че не са поискани декларации за  това ,че е предложено за изкупуване   на останалите съсобственици ,а също и не е имало делба на земеделските земи ,с която да се „обособи  нейната идеална част“.Посочено е също ,че при изповядване на сделките не  са  поискани от нотариуса медицински документи ,от които да е видно дали ищцата е могла да разбира свойството и значението на „извършеното деяние“ и да ръководи  постъпките си.Твърди се също ,че  ответникът не е превел след изслушване на сделките никакви пари от обещаните.При така описаната фактическа обстановка  ищцата претендира,че е налице нищожност на правните сделки като противоречащи на добрите нрави- обстоятелствата ,които  се твърдят в тази връзка са- ответникът се е възползвал от вроденото заболяване на ищцата ,лесната й внушаемост и емоционална нестабилност  и я склонил да извърши гореописаните правни сделки.Второто твърдение е, че  сделките са нищожни поради липса на предмет- в тази връзка се твърди,че  идеалната част „не е реално обособена“ като отделен дял и не може да се продаде,а липсват и доказателства за извършено плащане на цената.Твърди се също  ,че  сделките  /без да са посочени конкретно кои – защото се касае за една упълномощителна сделка и  две или три, не е ясно от  първоначалната искова молба ,други сделки – твърди се ,че те са само покупко-продажби/ са унищожаеми поради  измама – в тази  връзка се твърди ,че  ответникът е измамил ищцата  относно цената и бъдещото ползване на имотите.Твърди се  ,че тя не е получила договорената сума и ответникът е направил опит да я  отстрани от жилището.Друго основание, на което се атакуват сделките , е такова за унищожаемост поради крайна нужда – в тази връзка се твърди ,че ищцата е финансово затруднена – грижила се е за  семейството си и е била в състояние на липса или недостатъчност на материални средства за задоволяване на основни жизнени  потребности.Това състояние е мотивирало  ищцата да продаде имотите за 70 000лв ,при реална стойност от няколкостотин хиляди евро.Петитумът на исковата молба е  да се обявят за нищожни  извършените правни сделки от ищцата поради противоречие с добрите нрави ,алтернативно –нищожни поради липса на предмет .При условие на евентуалност се предявява иск за „обявени за унищожаеми“ извършените правни сделки ,поради измама и крайна нужда.С молба –допълнение от 16.07.2013г  ищцата е добавила  алтернативно основание за нищожност – симулативна сделка ,     като се твърди ,че  не е заплатена цената на имота. В друга молба –допълнение от 24.07.2013г  ищцата е конкретизирала ,че  сделките са извършени с нотариален акт  за замяна № 263,том ІІ, дело№ 230/21.04.2012г,  н.а. № 46,том І, дело № 34/25.01.2012г  и  н.а. № 45,том ІІ,н.д.№ 153/22.03.2012г.Въведено  е също така искане за обявяване на  пълномощното за нищожно / унищожаемо,без да са посочени  обстоятелствата и основанията ,на които  се претендира  недействителност на  овластителната сделка .Във второто по делото заседание,на което е даден ход на делото  на 20.05.2014г , ищцата,чрез своя процесуален представител ,е заявила  ,че уточнява за пореден път иска, като претендира нищожност на  сделките поради липса на воля ,тъй като ищцата е била болна  и емоционално нестабилна.Поддържа се искането за прогласяване на нищожност поради  противоречие с добрите нрави и унищожаемост поради измама.

            В рамките на своята компетентност  въззивната инстанция, след извършената проверка,констатира , че  исковата молба е нередовна и следва да  се остави без движение.На първо място  , не е  представена  скица и данъчна оценка на   имота, предмет на разпореждане  с нотариален акт № 46,том І, н.д.№34/25.01.2012г – дворно място с площ 618 кв.м.,част от неурегулиран  поземлен имот №236, кв.34 ,за който е отреден УПИ  Х-236  в кв.34 по дворищнорегулационния план на с.Тополица.Тъй като  сделката , обективирана в този нотариален акт,  е  предмет на претенцията, ищцата следва да представи  горепосочените  документи.В исковата молба се съдържа описание само на един недвижим имот- УПИ, а също и земеделски земи,а се твърди извършване на три сделки.Освен това  в  молба –уточнение  от  24.07.2013г  на л.21 от първоинстанционното дело,ищцата е претендирала  обявяването за нищожно/ унищожаемо  само на пълномощното ,с което е упълномощила  ответника да извършва  разпореждане с  нейните недвижими имоти, а именно пълномощно, заведено под рег.№ 416 от 05.03.2012г ,“издадено от нотариус Сергей Янков.В исковата молба е посочено само ,че ищцата е  упълномощила ответника да извършва  разпоредителни сделки и в този смисъл се атакуват всички разпоредителни сделки, но е направено  искане за обявяване на нищожност / унищожаемост само на едното пълномощно,като едностранна сделка. В петитума на исковата молба се съдържа искане  за обявяване на нищожност на „правни сделки“,но не са конкретизирани за   кои  точно  правни сделки   става дума,като се има предвид ,че и упълномощаването е правна сделка- в случая следва да уточни дали е налице предявен иск ,с който се атакува  овластителната  сделка.Ако се атакуват действителността на  упълномощителните сделки, следва да се конкретизират обстоятелствата,на  които  се основава иска –чл.127,ал.1,т.4 ГПК.В обстоятелствената част на исковата молба се съдържат твърдения,че при учредяването  на представителната власт ищцата не е могла да разбира свойството и значението на действията си, но  липсва петитум в тази връзка, като  е направено общо искане за  обявяване  на недействителни/ нищожност или унищожаемост/ на правните сделки.Следва да се уточни начина на обективно съединяване на исковете – дали са евентуални или алтернативни ,кой от исковете е главен  и които са евентуално предявени.В рамките на производството пред районния съд са въведени  няколко основания  ,част от които сочат на нищожност – липса на воля, липса на предмет, симулация,противоречие с добрите нрави, друга група   основания  сочи   на унищожаемост – измама,крайна нужда, невъзможност да разбира  и ръководи действията си ,като  в последния случай се касае за конститутивен иск ,а не за установителен, както се претендира – обявяване на сделката за унищожаема. Ищцовата страна следва да  уточни претенциите си в горния смисъл ,като уточни както обстоятелствата по иска ,така и  петитума ,като се уточни и конкретизира и  сделките ,които се атакуват.Освен това съдът счита ,че е налице несъответствие  между обстоятелствената част и петитума, което  съставлява нередовност на исковата  молба  по смисъла на чл.129,ал.2 ,във вр.с чл.127,ал.1 т.4 и 5 от ГПК.При наличие на твърдения за  невъзможност  на ищцата да разбира свойството и значението на действията си  във връзка с учредяване на представителната власт/тъй като страда от лека умствена изостаналост/ - такива са наведените фактически твърдения в исковата молба ,законът свързва  това с последица унищожаемост на сделката,а не нищожност/както се претендира -липса на воля или противоречие с добрите нрави/- привързването на това твърдение в исковата молба към неправилна правна квалификация и петитум относно вида на недействителността налага оставяне на исковата молба без движение за отстраняване на това несъответствие. Следва също така се уточнят  конкретно  относно кои имоти  и относно кои  сделки – две покупко-продажби, замяна и  упълномощаване се  претендира  прогласяване на  нищожност , респективно  искане да се унищожат  сделките. Индивидуализацията на спорното право се извършва от ищеца чрез основанието и петитума на исковата молба, която трябва да отговаря на предвидените в чл. 127, ал. 1, т. 4 и т. 5 ГПК изисквания. За редовността на исковата молба съдът следи служебно, тъй като надлежното предявяване на иска е условие за допустимост на процеса и на постановеното по съществото на спора съдебно решение. При констатиране на несъответствие между съдържанието на исковата молба и изискванията на чл. 127, ал. 1, т. 4 и т. 5 ГПК съдът трябва да процедира по начина, указан в чл. 129, ал. 2 ГПК като предостави възможност на ищеца да отстрани пороците на молбата чрез ясно и точно формулиране на исковата претенция, а ако той бездейства - да върне исковата молба на основание чл. 129, ал. 3 ГПК. Процесуалните действия по чл. 129, ал. 2 ГПК са абсолютно задължителна предпоставка за прилагане на неблагоприятните последици по ал. 3 на същия текст. Когато недостатъците на исковата молба са констатирани за пръв път във въззивното производство, въззивният съд е длъжен да процедира по аналогичен начин, в каквато насока са и задължителните  указания  в ТР № 1/09.12.2013г по т.д.№1/2013г на ОСГТК на ВКС-т.5.

Мотивиран  от горното съдът

 

 

               Р  А  З  П  О  Р  Е  Д  И:

 

 

 

Оставя  без движение исковата молба на Т.А.Д. против Г.Й.А. ,като указва на ищцата в едноседмичен срок от връчването на съобщението да представи  удостоверение за данъчна оценка и скица на следния недвижим имот :УПИ Х-236,в кв.34 с площ 624 кв.м.  по плана на с.Тополица    ,както и да  отстрани  несъответствието между обстоятелствена част и петитум на иска и останалите нередовности по исковата молба , съобразно  указанията, дадени в настоящото разпореждане.

Препис от разпореждането да бъде връчено на страната,като се укаже ,че при неотстраняване на нередовностите по исковата молба  следва обезсилване на решението на районния съд и  прекратяване на производството по иска.

 

 

 

 

 

                                             ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: