РЕШЕНИЕ
№ 623
гр. Пловдив, 31.03.2023 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ - XXVIII състав, в публично съдебно заседание, проведено
на шестнадесети февруари през две хиляди и двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ
при секретар Румяна Агаларева и участието на
прокурор Владимир Вълев, като разгледа административно дело № 1844/2022год. по описа на съда, докладваното от председателя,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл.203
и сл. АПК, вр. чл. 1 ал.1 ЗОДОВ.
Образувано е по искова молба от „УНИЛИК“ ЕООД с ЕИК202370776, седалище в
с.Маноле обл.Пловдив, Свинекомплекс Маноле 3“ №3, депозирана чрез адв.З. против
Национална агенция за приходите гр.София, с искане да се осъди ответникът да
заплати обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в претърпени
загуби и пропуснати ползи, настъпили в резултат на отменени незаконосъобразни
актове, както и незаконосъобразни действия/бездействия на органи и служители на
НАП - загуби в размер на 1000000.00(един
милион)лева, представляваща заплатена цена по договор за прехвърляне на вземане
/факторинг/ от 28.04.2016г. и сключени към него анекс №1 от 09.05.2016г. и
анекс № 2 от 09.05.2016г., ведно със законна лихва за забава в размер на 625847,79 лева за времето от
10.05.2016г. до датата на исковата молба, както и за пропусната полза в размер
на 3092599,69 лева,
представляваща възнаграждение за събиране, дължимо по договор за прехвърляне на
вземане от 28.04.2016г. и сключени към него анекс №1/09.05.2016г. и анекс №2/09.05.2016г.,
както и сумата от 930356,87 лева,
представляваща лихва за забава от 24.07.2019г. до датата на исковата молба,
както и пропусната полза в размер на 1237065,84
лева, представляваща дължима законна лихва за забава върху вземането,
предмет на договор за прехвърляне на вземане от 28.04.2016г., ведно със
законната лихва.
В иска се излагат обстоятелства, че е проведено
ревизионно производство спрямо „СПРИНК“ ЕООД ЕИК104054295, седалище гр.Велико
Търново /понастоящем в несъстоятелност/, по което са издадени Ревизионен акт №
Р-04000414002829-091-001/05.04.2016 г. и Ревизионен акт за поправка на
ревизионен акт № П-04000416076795-003-001/28.04.2016 г., потвърдени с решение №
202/04.07.2016 г. на директора на Дирекция „ОДОП“ Велико Търново. С решение №
574/04.01.2019г., постановено по адм. дело № 791/2018г. по описа на
Административен съд – Велико Търново е обявена нищожност на ревизионните актове
в оспорваната част, касаеща начислен по ЗДДС ДДС в размер на 234861,34 лева и
отказан данъчен кредит в размер на 84615,39 лева, в резултат на което са
определени лихви в размер на 214017,54 лева, както и установено допълнително
задължение за корпоративен данък по ЗКПО общо в размер на 536098,78 лева и
лихви в размер 347310,93 лева, в това число лихви за авансови вноски в размер
на 38585 лева, а за 2012 г. е намалена декларираната данъчна загуба на
43204,51лв. Решението на административния съд е влязло в сила, след като е било
потвърдено с решение № 8036/29.05.2019г. по адм. дело № 1439/2019г. по описа на
Върховния административен съд. Сочи се в тази връзка, че с договор за
прехвърляне на вземане /факторинг/ от 28.04.2016г. и сключени към него анекс №1
от 09.05.2016г. и анекс №2 от 09.05.2016г. „СПРИНК“ ЕООД, в качеството си на кредитор
е възложил за събиране на „УНИЛИК“ ЕООД, в качеството му на фактор, вземането
си от НАП, в случай на отмяна на РА № Р-04000414002829-091-001/05.04.2016г. на
ТД на НАП - Велико Търново и РАПРА № П-04000416076795-003-003 на ТД на НАП –
Велико Търново, в това число такива, събрани от органа по приходите чрез
прихващане или на основание предварително изпълнение на ревизионния акт на
основание чл. 127 ДОПК. Ищецът твърди, че по силата на така сключения договор
вземанията му се предоставят за събиране в качеството му на фактор, като
последният се задължава в срок от 14 работни дни от подписването на анекса да
плати на „СПРИНК“ ЕООД сумата от 1000000.00 /един милион/ лева, като тази сума
е заплатена чрез прихващане на насрещни задължения, които „СПРИНК“ ЕООД има към
„УНИЛИК“ ЕООД по търговска сделка, описана в анекса /договор за
покупко-продажба на зърно от 07.02.2013 г./, защото страните са се договорили,
че разликата между договорената като възнаграждение сума и действително събраната
сума представлява възнаграждение за събиране, дължимо на ищеца. Посочва се, че
в тази връзка „УНИЛИК” ЕООД е подало на
23.07.2019г. в ТД на НАП - Велико Търново съобщение и заявление, с което
органите по приходите били уведомени, че е прехвърлено задължението на
приходната агенция, възникнало след обявяването на нищожността на РА №
Р-04000414002829-091-001/05.04.2016г., издаден срещу „СПРИНК” ЕООД, по договор
за цесия от 28.04.2016г. на цесионера и на основание чл.99, ал.4 от Закона за
задълженията и договорите е поискано от органите по приходите задължението им да
бъде погасено към „УНИЛИК” ЕООД. Излагат се подробни съображения за
незаконосъобразни действия и бездействия на органите по приходите в тази
връзка, както и за незаконосъобразни административни актове, отменени по съдебен
ред, които са му нанесли посочените имуществени вреди и за които счита, че са в
причинно – следствена връзка с търсеното обезщетение.
Редовно призован,
ищецът в съдебно заседание се представлява от адв.З. и адв.З., които поддържат
иска и ангажират доказателства, в която връзка са представени писмени
доказателства и е поискано изготвяне на съдебно-счетоводна експертиза и
съдебно-графологична експертиза. С молба вх. № 15569/23.08.2022 г. ищецът прави уточнение на
исковата си молба. По същество на спора и в писмени бележки се счита, че искът
е изцяло доказан по основание и размер. Иска се присъждане на обезщетението в
пълния му размер. Претендират се разноски по представен списък с разноски.
Ответникът по иска
– Национална агенция по приходите -София чрез процесуалния си представител юрк.
А. в писмен отговор оспорва исковата претенция по основание и размер. Редовно
призован, в съдебно заседание поддържа отговора, като ангажира доказателства, свързани
със законосъобразността на действията на органите по приходите и за ненадлежно действие на сключения договорът за цесия от 28.04.2016г и анексите към него. Счита, че правото на
възстановяване на суми не е на ищецът, а на
„СПРИНК” ЕООД. По същество на спора и в писмени бележки счита искът за
недоказан по основание и размер и моли да бъде изцяло отхвърлен. Претендира
разноски по представен списък. Прави възражение за прекомерност на
претендираното адвокатско възнаграждение.
Контролиращата
страна чрез участващия по делото прокурор оспорва исковата молба като
неоснователна и недоказана и счита, че тя следва да бъде отхвърлена. Прави
възражение за прекомерност на адвокатското и на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като се
запозна със становищата на страните и прецени събраните по делото писмени
доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:
С РА № Р-04000414002829-091-001/05.04.2016 г. и РАПРА №
П-04000416076795-003-001/28.04.2016 г., потвърдени с решение № 202/04.07.2016 г. на директора на Дирекция „ОДОП“ Велико Търново на „СПРИНК“ ЕООД е начислен ДДС в размер на 234861,34 лева и
е отказан данъчен кредит в размер на 84615,39 лева, в резултат на което са
определени лихви за забава в размер на 214017,54 лева, а по ЗКПО е установено допълнително задължение
за корпоративен данък общо в размер на 536098,78 лева и лихви – 347310,93 лева,
в това число лихви за авансови вноски в размер на 38585 лева, а за 2012 г. е
намалена декларираната данъчна загуба на 43204,51 лева. С решение № 574/04.01.2019г. по адм. дело № 791/2018г., по описа на Административен съд – Велико Търново е обявена нищожност на
ревизионните актове в оспорваната част. Решението на
административния съд е потвърдено с решение № 8036/29.05.2019г. по
адм. дело № 1439/2019г. по описа на Върховния административен съд.
На 28.04.2016г. е сключен договор за прехвърляне на
вземане /факторинг/ между „СПРИНК“ ЕООД и „УНИЛИК“ ЕООД. На
09.05.2016г. са сключени анекс № 1 и анекс № 2 към него, по
силата на които „СПРИНК“ ЕООД в качеството си на кредитор е възложило за събиране на
„УНИЛИК“ ЕООД, в качеството му на фактор, вземането си от НАП, в случай на
отмяна на РА № Р-04000414002829-091-001/05.04.2016г. на ТД на НАП - Велико Търново и РАПРА № П-04000416076795-003-003 на ТД на НАП – Велико Търново като
незаконосъобразни или обявяването на същите за нищожни от компетентния
административен орган или съд, в това число такива, събрани от органа по
приходите чрез прихващане или на основание предварително изпълнение на ревизионния
акт на основание чл. 127 ДОПК. Ищецът „УНИЛИК“ ЕООД се
е задължил да заплати на „СПРИНК“ ЕООД сумата от 1 000 000 /един
милион/ лева, която е погасена чрез прихващане на насрещни задължения,
които „СПРИНК“ ЕООД има към „УНИЛИК“ ЕООД по търговска сделка, описана в анекса
/договор за покупко-продажба на зърно от 07.02.2013 г./. Страните са се
договорили, че разликата между договорената като възнаграждение сума и
действително събраната сума, представлява възнаграждение за събиране, дължимо
на фактора „УНИЛИК“ ЕООД. На 23.07.2019г. „УНИЛИК” ЕООД е уведомило ТД на НАП - Велико Търново за извършеното прехвърляне на вземане и е
поискало от НАП да извърши плащане в негова полза.
С писмо изх. № 20090#1/30.08.2019г. Директорна ТД на НАП – Велико Търново е
уведомил ищеца, че липсва приложен договор за цесия, поради което съобщението е
от нелегитимно лице, а дори и наличен договорът за цесия е нищожен, като
противоречащ на чл. 190 от ДОПК, поради което не поражда правно действие.
Допълнително е отбелязано и обявяването в несъстоятелност на „СПРИНК” ЕООД,
поради което е счел, че на осн. чл. 636, ал. 1 от ТЗ изпълнение на парично задължение може да бъде прието само от синдика. В
писмото не е взето отношение по искането за заплащане на дължима сума. С решение № 419/08.11.2019 г. на Административен съд – Велико Търново е прогласена нищожността на писмо изх. № 20090#1/30.08.2019г. на ТД на НАП – Велико Търново. В тази връзка „УНИЛИК“ ЕООД е обжалвал мълчалив отказ за произнасяне по заявление №20090/23.07.2019г. пред Директора на Дирекция „ОДОП“ Велико
Търново, който с решение №37/20.03.2020г. е отхвърлил жалбата и е потвърдил произнасянето. Във връзка със съдебно обжалване с решение № 923/07.05.2021г., постановено по адм. дело № 1475/2020 г. по описа на Административен
съд – Пловдив е обявена нищожността на мълчаливия отказ за възстановяване или прихващане по заявление № 20090/23.07.2019 г. и е изпратена преписката на ТД на НАП – гр.
Пловдив за изрично произнасяне при спазване на задължителните указания на съда
по тълкуването и прилагането на закона. Решението не е оспорено по касационен ред и е влязло в сила. В тази връзка е
праведено административно производство пред органите по приходите, по което с АПВ № П-16001621112365-004-001/09.07.2021г. е отказано възстановяването на поисканите недължими суми,
платени от „СПРИНК“ ЕООД по РА № Р-04000414002829-091-001/05.04.2016 г. и РАПРА
№ П-04000416076795-003-001/28.04.2016г. на ТД на НАП –
Велико Търново. След съдебно обжалване от ищеца, издаденият АПВ е отменен с решение № 93/17.01.2022г., постановено по адм. дело №
2716/2021 г. по описа на Административен съд – Пловдив. В тази връзка
административното производство пред ТД на НАП-Пловдив е приключило с издаването
на АПВ №П-16001622041884-004-001/01.04.2022г., с което е отказано възстановяване на суми във връзка със заявление вх. №
20090/23.07.2019г., подадено от „УНИЛИК“ ЕООД в ТД на НАП – Велико Търново. АПВ
е оспорено по съдебен път, за което има образувано адм. д. №1599/2022г. по описа на Административен съд - Пловдив, по което производство не е приключило.
Междувременно с АПВ № П-04000421102588-004-001/30.08.2021г.,
издаден на „СПРИНК" ЕООД /в несъстоятелност/ след извършено прихващане на суми с установени изискуеми задължения на дружеството, подробно описани в акта, по особена банкова сметка *** „СПРИНК"
ЕООД е възстановена сумата от 805903,40 лв. главница и 1237039,23 лв. за лихви.
Ответникът в хода на производството излага доказателства, касаещи
извършените проверки във връзка с подаденото заявление от „УНИЛИК"
ЕООД. Така по изготвено искане за представяне на документи и писмени обяснения № П- 16001621112365-040-ОО1/30.06.2021г.
е представен отговор, към който са били приложени : договор за прехвърляне на
вземане /цесия/ от 28.04.2016г. между „УНИЛИК" ЕООД и „СПРИНК" ЕООД,
ведно с анекс № 1 и анекс № 2 от 09.05.2016г.; счетоводни документи, касаещи журнал-сметка с/ка 498 „други дебитори“ за вземането по неустойка от „СПРИНК" ЕООД за начислено вземане от
НАП В. Търново със сума 4092 599,69лв.; журнал-сметка с/ка
113 „резерв от последващи оценки на финансови инструменти“ със сумата 3092599,69 лв.; журнал-сметка с/ка 499 „други кредитори“ за отразено задължение и разплащане по анекс № 2 към договор за цесия от 28.04.2016 г. със сумата 1000000,00 лв.; журнал-сметка с/ка 498 „други дебитори“ за вземането по неустойка /обезщетение/ на „СПРИНК" ЕООД към „УНИЛИК"
ЕООД, произхождащо от договор за продажба на зърно от 07.03.2013 г. със сумата
1000000,00 лв.; с/ка 753 финансови приходи за бъдещи периоди за вземането
по неустойка от „СПРИНК" ЕООД със сумата 1000000,00 лв.; журнал-сметка с/ка 984 задбалансови сметки и договор за продажба на зърно от 07.02.2013 г., сключен между „УНИЛИК" ЕООД и „СПРИНК" ЕООД, както и придружително писмо с дадено обяснение, че по цитирания договор не
са издавани фактури, няма плащания, тъй като няма осъществена доставка, но на 04.11.2013г. има покана за доброволно изпълнение от „УНИЛИК" ЕООД
към „СПРИНК" ЕООД, съгласно т. 1.1, 11.1 във връзка с т. 11.6 от договора за покупка-продажба, а претендираната неустойка е отразена задбалансово в дружество „УНИЛИК"
ЕООД. Ответникът сочи, че в писмените обяснения „УНИЛИК" ЕООД
заявява, че към онзи момент договорът за прехвърляне на вземане - факторинг от 28.04.2016г. и анекс 1 от 09.05.2016 г. към него и Анекс 2 от 09.05.2016
г. са действащи, тъй като не са надлежно уведомени за прекратяване на същия от
синдика на „СПРИНК" ЕООД. В тази връзка е отправено в хода на проверката Искане за представяне на информация от трети
лица №П-16001621112365-041-002/30.06.2021г. до нотариус Б.М.Н., № 142 в
регистъра на НК на РБ, от която като отговор са представени
писмени обяснения, изясняващи факта, че в нейния общ
регистър за 2016г. под регистрационни номера № 1168/28.04.2016г.; рег. №
1195/09.05.2016г.; рег. № 1203/10.05.2016г. са вписани нотариални производства
за удостоверяване на верността на преписи, снети от оригинали на частни
документи. Във всяко от посочените три нотариални производства по
удостоверяване на верността на преписи приносител е Д.И.Д.. Същевременно във връзка с искане за представяне на информация
от трети лица с № П-16001621112365-041-001/30.06.2021г., изпратено до „СПРИНК" ЕООД, от дружеството е входирано становище с № 70-ОО-6232/30.06.2021 г., в което е посочено, че е извършена
проверка за установяване на факти и обстоятелства, приключила с протокол № П-04000420155675-073-001/17.12.2020г., в който приходните органи са посочили липса на отразени фактури за периода от 01.02.2013 г. до 30.09.2020г. в регистри „дневник продажби" и „дневник покупки" на „УНИЛИК"
ЕООД за „СПРИНК" ЕООД, както и в „дневник
продажби" и „дневник покупки" на „СПРИНК" ЕООД няма отразени фактури на „УНИЛИК" ЕООД за същият период.
Посочени са и обстоятелствата, изяснени с извършена насрещна
проверка на „УНИЛИК" ЕООД по ПИНП № П-16001620173005-141-001/08.12.2020г., касаещи представени договор за покупкопродажба от 07.02.2013г., /а не от 07.03.2013г./, с предмет 3000/три хиляди/ тона царевица на продажна цена по договора 367,00
лв. за тон без ДДС; писмени обяснения, че не са издавани и получавани фактури, тъй като няма доставка на стоката предмет
на цитирания договор, няма извършвани
плащания, като поради неизпълнение на договорните условия в указания срок, той се счита за развален, а „СПРИНК" ЕООД дължи обезщетение на
купувача в размер на договорената продажна цена за недоставеното количество
зърно. В точка 5 на писмените обяснения, управителя на „УНИЛИК" ЕООД е посочил, че претендираната неустойка е разплатена на 09.05.2016г., но не са представени документи за извършени разплащания /фактури, платежни
документи/. Представени са извлечения от счетоводни регистри, че взетата операция по разплащане е по сметка 753 -приходи за бъдещи периоди.
В тази връзка приходната администрация е извършила проверка на описаната доставка по договор за покупка-продажба от 07.02.2013г., в която връзка от „СПРИНК" ЕООД са изискани писмени
обяснения и доказателства. В писмени обяснения е
изложено, че между посочените страни не е сключван договор
за покупка-продажба от 07.02.2013г., с предмет на доставката 3000,00 т /три
хиляди тона/ царевица, дружествата никога не са били в подобна облигационна обвързаност и няма постигнато съгласие за сключване на подобен
договор, във връзка с което „СПРИНК" ЕООД не разполага с екземпляр от договор и счита, че не дължи на „УНИЛИК" ЕООД обезщетение за неизпълнение на договора в
размер на посочената в него продажна цена за недоставено количество зърно. В тази връзка е посочено, че в счетоводния баланс на „УНИЛИК" ЕООД към 31.12.2013г. не е отбелязано дружеството да има
вземане в подобен размер. Дружеството се позовава на решение № 312/19.07.2018 г. постановено по т. д. № 83/2017 г. на Окръжен съд Велико Търново, по което е
обявена неплатежоспособността му, като е открито производство по
несъстоятелност. В производството по несъстоятелност УНИЛИК ЕООД не е предявило свое вземане спрямо СПРИНК ЕООД и е приложен е списък на приети вземания по чл. 685, ал. 1 от ТЗ.
Ответникът също така посочва, че с АПВ № П-04000421102588-004-001/30.08.2021г.,
издаден на „СПРИНК" ЕООД /в несъстоятелност/ е установено, че задълженото
лице има право на възстановяване на суми, представляващи допълнително
установени задължения /за корпоративен данък и ДДС - главници и лихви/ с РА №
Р- 04000414002829-091-001/05.04.2016
г. и РАПРА
№
П-04000416076795-03-01/28.04.2016 г., ведно със законната лихва за
изтеклия период, както следва: по ЗКПО главница - 517 597,04 лв.; по ЗКПО лихви
- 362 249,71 лв., законна лихва върху погасените суми -424 657,35 лв.; по ЗДДС
главница- 308 969,73 лв.; по ЗДДС лихви - 202 667,44 лв.; законна лихва върху
погасените суми - 247 464,73 лв.; законните лихви са изчислени към 30.08.2021
г. След извършено прихващане на процесните суми с установени изискуеми
задължения на дружеството, в изпълнение на разпоредбите на чл.636, ал.1 ТЗ, по
особена банкова сметка ***, обслужваща производството по несъстоятелност, на СПРИНК
ЕООД е възстановена сумата от 805903,40 лв. главница общо и 1237039,23 лв.
лихви общо.
В съдебното производството по делото са приобщени приложените към исковата
молба писмени доказателства. Допуснати са съдебно-счетоводна и
съдебно-графологична експертизи. Изискани са документи от ТД НАП – Велико
Търново, АС – Велико Търново, АС - Пловдив и ОДОП – Велико Търново. В съдебно
заседание на 15.11.2022г. са приети постъпилите от трети лица документи:
заверен препис от решение № 93/17.01.2022 г., постановено по адм. дело №
2716/2021 г., по описа на Административен съд – Пловдив, ХІ състав; решение №
923/07.05.2021 г., постановено по адм. дело № 1475/20202 г. по описа на
Административен съд – Пловдив, ХХVІІ състав; заверено копие на решение №
37/20.03.2020 г. на директора на ДОДОП – Велико Търново; заверен препис от решение
№ 574/04.01.2019 г., постановено по адм. дело № 791/2018 г. по описа на
Административен съд – Велико Търново; решение № 8036/29.05.2019 г. постановено
по адм. дело № 1493/2019 г. по описа на ВАС и решение № 281/23.07.2021 г.,
постановено по адм. дело № 791/2018 г. по описа на Административен съд – Велико
Търново; решение № 419/08.11.2019 г., постановено по адм. дело № 540/2019 г. по
описа на Административен съд – Велико Търново.
В проведеното на 16.02.2023г. открито съдебно заседание по делото са приети
заключенията на съдебно-счетоводната и на съдебно-графологичната експертизи,
поддържани от вещите лица. За установяване истинността на подписите, положени
от страните по договора от 28.04.2016г. и анексите към него в хода на съдебното
производство е прието заключение на съдебно-графологична експертиза, което
потвърждава тяхната автентичност. Така представеното заключение съдът изцяло
кредитира като логично, методически правилно обосновано, без възникнали
съмнения в неговата правилност. Съдът кредитира и заключението на проведената
ССчЕ, което е обективно, обосновано, правилно. Чрез него се изяснява, че
счетоводството на УНИЛК ЕООД е редовно водено, а съгласно чл.55 ал.1 ТЗ редовно
водените търговски книги и записвания в тях могат да се приемат като доказателство
за установяване на търговски сделки. Установява се, че претендираната по
сключения договор за доставка на царевица от 07.02.2013г. между УНИЛИК ЕООД и СПРИНК
ЕООД неустойка е осчетоводена от ищецът по сметка 984-задбалансова сметка, като
условно вземане в размер на 1100000.00лева. По сключения договор за цесия между
тези страни от 28.04.2016г. и анексите към него от 09.05.2016г. са осчетоводени
вземания от НАП Велико Търново по сметка 498 –други дебитори в размер на
4092599.69 лева; по кредита на сметка 113-резерв от последващи оценки на
финансови инструменти /с разлика между цялото вземане и цената на факторинга/
сума в размер на 3092599.69 лева; по сметка 499-други кредитори 1000000.00 лева
задължение към СПРИНК ЕООД. За разплащане по договор за цесия от 28.04.2016г и
анексите към него са взети счетоводни операции по сметка 499 други кредитори
със сумата 1000000.00 лева, с което задължението на СПРИНК ЕООД е закрито. По
кредит сметка 498-други дебитори със сумата 1000000.00 лева, с което
начисленото вземане за неустойка от СПРИНК ЕООД е закрито. Установява се, че
съгласно договор за цесия и анекси към него възложеното вземане за събиране на
суми от НАП е в размер на 4092599.69 лева, от които възнаграждението на УНИЛИК
ЕООД е в размер на 3092599.69 лева.
При така изяснената фактическа обстановка, като
прецени събраните доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът
прие следното от правна страна:
Исковата молба е подадена срещу надлежен ответник по смисъла на чл. 205 АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е основателна
поради следните за това съображения:
Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ държавата и общините отговарят
за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни
актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица, постановени
при или по повод изпълнение на административна дейност. Видът на незаконосъобразния акт, вредите от който подлежат на репариране,
определян по признаците, визирани в АПК, не се сочи като законов критерий за
приложението на ЗОДОВ. За разлика от него, понятието "административна
дейност" е посочено изрично в съдържанието на правната норма на чл. 1, ал.
1 ЗОДОВ. Отговорността е на институцията поради противоправни действия на
органа, във връзка с осъществяване на публична функция
и власт на лицата, които са натоварени да вземат решения. При осъществяване
на тази дейност лицата, които изразяват волята на държавата, са длъжни да
спазват правото. Обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена
последица от увреждането.
Фактическият състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ включва отменен
по надлежния ред акт, действие или бездействие на административен орган или
негови длъжностни лица, реално причинена вреда, произтичаща от тях, както и
наличието на пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния
акт, действие или бездействие и настъпилата вреда. В този смисъл законът не изисква друго освен действието или бездействието
да е незаконосъобразно, независимо, че би могло да бъде извършено и в
изпълнение на един законосъобразен акт. Вредата трябва да е настъпила в
резултат на упражнена административна дейност, като по арг. от чл. 21, ал. 5 АПК се касае за правни и фактически действия на администрацията, в която смисъл
е и съдебната практика, изразена в Решение № 13888/13.11.2018г. , постановено по
адм. дело № 2912/2018 на ВАС. В производството по реда на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ
доказателствената тежест за доказване по безспорен и категоричен начин
наличието на твърдените в исковата молба обстоятелства и факти пада върху
ищеца.
В настоящия случай е осъществен
фактически състав от няколко елемента, касаещи противоправната административна
дейност, извършена от длъжностни лица на ответника НАП. От една страна налице
са поредица от незаконосъобразни актове, които са отменени по съдебен ред.
С решение № 419/08.11.2019 г., по
адм. д. № 540/2019 г. по описа на АС – Велико Търново е обявена нищожността на
писмо изх. № 20090#1/30.08.2019 г. на Директора на ТД на НАП – Велико Търново,
с което ищецът е уведомен, че към заявление за плащане № 20090 от 23.07.2019г.
липсва приложен договор за цесия, поради което съобщението е от нелегитимно
лице, както и че договорът за цесия е нищожен, като противоречащ на чл. 190 от ДОПК, поради което не поражда правно действие.
С решение № 923/07.05.2021 г. по адм. дело № 1475/2020 г. по описа на АС –
Пловдив е обявена нищожността на мълчалив отказ на
органите по приходите при ТД на НАП – Велико Търново за възстановяване или
прихващане по заявление № 20090/23.07.2019 г. Преписката е изпратена на ТД на
НАП – Пловдив за разглеждане и изрично произнасяне при спазване на
задължителните указания на съда по тълкуването и прилагането на закона.
С решение № 93/17.01.2022 г. по адм. д. № 2716/2021 г. по описа на АС –
Пловдив е отменен акт за прихващане или възстановяване №
П-16001621112365-004-001/09.07.2021 г., като административната преписката е
върната на ТД на НАП - Пловдив за ново произнасяне по подаденото от „УНИЛИК“
ЕООД заявление вх. № 20090/23.07.2019 г.
Въпреки отменените като незаконосъобразни актове и изричните указания на
съда по тълкуването и прилагането на закона, служителят на ТД на НАП С.М.Д.продължава
да издава актове за прихващане или възстановяване със сходно съдържание, като и
към момента е висящо дело № 1599/2022 г., по описа на АС – Пловдив по оспорване
на издадено от нея АПВ № П-16001622041884-004-001/01.04.2022г.
В настоящия случай следва да се приеме, че с поредицата от
незаконосъобразни актове, издадени при осъществяване на публична функция и
власт от лицата, които са натоварени да вземат решения, администрацията на НАП
е действала неправомерно и така е увредила интересите на УНИЛИК ЕООД.
От друга страна с АПВ № П-04000421102586-004-001/30.08.2021 г. и Решение №
П-04000421152969-134-001/31.08.2021 г. за поправка на АПВ, във връзка с
отменения по съдебен ред РА № Р-04000414002829-091-001/05.04.2016 г. и РАПРА №
П-04000416076795-003-001/28.04.2016 г., на СПРИНК ЕООД – в несъстоятелност са
възстановени сума в размер на 805 903,40 лева – главница и лихви в общ размер
на 1 237 065,84 лева. Посоченият АПВ е издаден, въпреки че администрацията на
НАП е била запозната със сключения договор за факторинг, с който на „УНИЛИК“
ЕООД е възложено събирането на посочените вземания. Отчитайки обстоятелството,
че „СПРИНК“ ЕООД е в несъстоятелност и има задължения към приходната
администрация, ответникът чрез своите органи е издал акт, с който е извършено
прихващане на насрещни задължения, в резултат на което реално платената сума е
повече от три пъти по-малка от сумата, която ищецът е претендирал за плащане
със заявление № 20090/23.07.2019 г. по обявените за нищожни РА №
Р-04000414002829-091-001/05.04.2016 г. и РАПРА №
П-04000416076795-003-001/28.04.2016 г.
Фактическото действие по превеждане на посочените суми от страна на
ответника представлява незаконосъобразна административна дейност, извършена при
неправилно приложение на материалния закон. От представените писмени
доказателства се установи, че между УНИЛИК ЕООД и СПРИНК ЕООД е сключен договор
за факторинг. За установяване автентичността на подписите по сделката беше
приета съдебно-графологична експертиза, вещото лице по която даде заключение,
че подписите са на посочените лица. Договорът за факторинг не е уреден в
търговския закон, но дефиниция се съдържа в § 1, т. 11 от ДР на ЗКПО, където е
посочено, че факторинг е сделка по прехвърляне на еднократни или периодични
парични вземания, произтичащи от доставка на стоки или предоставяне на услуги,
независимо дали лицето, придобило вземанията /фактор/ поема риска от събирането
на тези вземания срещу възнаграждение. Т.е. с договора за факторинг на фактора
се прехвърлят облигационни парични вземания на доставчика по сключени от него договори
за доставка на стоки и/или услуги, като от своя страна факторът се задължава да
кредитира доставчика по повод осъществяването на тези доставки срещу
съответното възнаграждение.
Забраната на чл. 190 ал. 2 ДОПК е създадена да охранява фискалния, публичен
интерес, включително като гарантира удовлетворяване по съответния ред точно на
задълженото лице, страна по конкретното данъчно правоотношение. За разлика от договора
за цесия, договорът за факторинг не създава условия за увреждане на публичния
интерес, поради което същият не попада в обхвата на нормата. С договора за
факторинг не се сменя титулярът на вземането, а се възлага неговото събиране
срещу възнаграждение, което в случая е уговорено като разлика между цената по договора
и сумата за събиране. Съгласно чл. 99, ал. 4 ЗЗД прехвърлителното действие на
самата цесия, респ. факторинга обвързва длъжника от деня, в който е съобщено на
длъжника. В случая това е надлежно извършено от страна на фактора УНИЛИК ЕООД
още на 23.07.2019 г. В описаната хипотеза органът по приходите няма възможност
да избира на кого да плати, а следва да спази закона и да извърши плащане на
лицето, което се лeгитимира със съответното право. В случая носителят на правото на вземане по
обявените за нищожни РА СПРИНК ЕООД се е разпоредил с него, като го е възложил
за събиране на УНИЛИК ЕООД, за което е получил финансова облага. В резултат на
разпореждането с вземането си СПРИНК ЕООД е изгубило притезателното право да
получи плащане. В този смисъл плащайки на „СПРИНК“ ЕООД сумите след извършено
прихващане по АПВ № П-04000421102586-004-001/30.08.2021 г. и. решение № П-04000421152969-134-001/31.08.2021 г. за поправка на АПВ,
ответникът е извършил незаконосъобразно действие в кръга на административната
си дейност, което не го освобождава от задължението да върне незаконосъобразно
събраните суми по обявените за нищожни РА на „УНИЛИК“ ЕООД, на когото същите са
възложени за събиране с договора от 28.04.2016г. В този случай действа
правилото, че който плаща зле, плаща два пъти.
Според правната доктрина водещи при определяне съдържанието на понятията
"пряка и непосредствена последица" са теорията за равноценността,
съгласно която един факт е причина за резултата, когато, ако този факт е
липсвал, то резултатът не би настъпил, и адекватната теория, съгласно която
причина са тези условия, които причиняват резултата нормално, типично,
адекватно, а не по изключение. Именно в този смисъл съдът намира за основателно
и доказано твърдението на ищеца, че в резултат на незаконосъобразната дейност
на държавната администрация е претърпял имуществени вреди, които не биха
настъпили за него, ако отменените актове и незаконосъобразната административна
дейност, изразяваща се в неправомерно плащане по АПВ, не бяха въобще
постановявани и извършвани и не бяха се проявили във времето техните правни
последици.
Относно претенцията за обезщетяване на реализирана загуба в размер на 1000000.00
лева, представляваща заплатена цена по договор за прехвърляне на вземане
/факторинг/ от 28.04.2016г. и сключени към него анекс №1 и анекс № 2 от
09.05.2016г., съдът прие, че са налице съответните доказателства и причинно
следствена връзка с незаконосъобразни актове и действия на органи от приходната
администрация. Така с анекс №2/09.05.2016г. към договор за прехвърляне на вземания
/факторинг/ от 28.04.2016г. вземането на СПРИНК ЕООД към НАП е възложено за
събиране на риска на УНИЛИК ЕООД срещу възнаграждение, уговорено като разлика
между дължимата сума по прогласения за нищожен РА Р-04000414002829-091-001/05.04.2016
г. и платената цена по договора от страна на „УНИЛИК“ ЕООД в размер на 1000000лева.
Задължението за заплащане на цената по договора е погасено чрез споразумение за
прихващане на насрещни задължения. Уговорено е, че сумата от 1000000 лева ще
бъде прихваната със задължение на СПРИНК ЕООД към УНИЛИК ЕООД, произхождащо от договор
за продажба на зърно от 07.03.2013 г., ведно със споразумения към него. От
приетото по делото заключение на съдебно-счетоводна експертиза е видно, че в
счетоводството на ищеца задължението за цената по договора за факторинг и
вземането по договора за продажба на зърно от 07.03.2013г. са осчетоводени,
като с подписване на анексите от 09.05.2016г. насрещните задължения са закрити
в резултат на прихващането. Патримониумът на ищеца е увреден със сумата от
1000000.00лева, което е пряка и непосредствена последица от незаконосъобразните
актове на държавната администрация, както и от незаконосъобразните й действия,
защото в случай, че органите на НАП не бяха издали поредица от
незаконосъобразни и нищожни актове и в крайна сметка на бяха платили частично
дължимите по нищожния РА суми на СПРИНК ЕООД, ищецът с голяма доза сигурност
щеше да реализира печалба от сключения договор за факторинг, така както е
уговорена в него, и нямаше да реализира загуба от цената по договор, който по
независещи от него причини няма възможност да изпълни. Водим от горното съдът
приема за основателна и доказана исковата претенция за присъждане на
обезщетение за претърпяна вреда в размер на 1000000.00лева, представляващи цена
по договор за прехвърляне на вземане /факторинг/ от 28.04.2016г. и сключени към
него анекс №1 от 09.05.2016г. и анекс № 2 от 09.05.2016г., ведно със законната
лихва върху тази сума от датата на исковата молба до окончателното плащане. На основание чл. 84 и чл. 86 ЗЗД НАП дължи на ищеца и
обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 10.05.2016г. – 11.07.2022г. в размер на 625 847,79 лева.
Относно претенцията за обезщетяване на пропусната полза в
размер на 3 092 599,69 лева, представляваща възнаграждение по договор за
прехвърляне на вземане /факторинг/ от 28.04.2016г. и сключени към него анекс № 1
от 09.05.2016г. и анекс № 2 от 09.05.2016г. съдът също счита, че са налице
съответните доказателства и причинно следствена връзка с незаконосъобразни
актове и действия на органи от приходната администрация. Пропуснатата
полза представлява реална, а не хипотетична вреда и представлява доказана
възможност за сигурно увеличаване на имуществото, като не може да почива на
общо допускане за настъпване на увеличаването. Приходът не трябва да е
случайна, а закономерна последица от установените по делото обстоятелства, да е
обективно очаквано увеличение на имуществото. В настоящият
случай с договор за прехвърляне на вземане /факторинг/ от 28.04.2016г. и сключени към
него анекс № 1 от 09.05.2016г. и анекс № 2 от
09.05.2016г., СПРИНК ЕООД е възложило за събиране на УНИЛИК
ЕООД вземането си от НАП в случай на отмяна като
незаконосъобразни на РА № Р-04000414002829-091-001/05.04.2016г. на ТД
на НАП - Велико Търново и РАПРА № П-04000416076795-003-003 на ТД на НАП – Велико Търново, или обявяването на
същите за нищожни, от компетентния административен орган или съд, в това число
такива, събрани от органа по приходите чрез прихващане или на основание
предварително изпълнение на ревизионния акт на основание чл. 127 ДОПК. По
силата на така сключения договор вземанията се предоставят за събиране на фактора „УНИЛИК“ ЕООД. Страните са се договорили, че разликата между договорената като
възнаграждение сума и действително събраната сума представлява възнаграждение
за събиране в размер на 3 092 599.69 лева. С тази сума патримониумът на УНИЛИК ЕООД е увреден, защото с нейният размер дружеството е щяло да увеличи имуществото си, ако не бяха
осъществени поредицата от незаконосъобразни актове и действия на приходната
администрация, целящи да бъде възстановена по-малка сума по обявените за
нищожни РА, извършвайки плащане на „СПРИНК“ ЕООД – в несъстоятелност,
пренебрегвайки договора за факторинг. Водим от горното съдът приема за
основателна и доказана исковата претенция за присъждане на обезщетение за
пропуснати ползи в размер на 3 092 599.69лева,
ведно със законната лихва върху тази сума от датата на исковата молба до
окончателното изплащане на вземането. Ищецът е поискал да бъде извършено плащане по обявените за нищожни РА №
Р-04000414002829-091-001/05.04.2016 г. и РАПРА
П-04000416076795-003-001/28.04.2016 г. със заявление № 20090/23.07.2019 г. На
основание чл. 84 и чл. 86 ЗЗД НАП дължи на ищеца и обезщетение за забава в
размер на законната лихва за периода 24.07.2019г. – 11.07.2022г. в размер на
930 356,87 лева.
Относно претенцията за обезщетяване на пропусната полза в размер на 1 237 065,84
лева, представляваща дължима законна лихва за забава върху вземането, предмет
на договор за прехвърляне на вземане /факторинг/ от 28.04.2016г. съдът прие, че
са налице съответните доказателства и причинно следствена връзка с
незаконосъобразни актове и действия на органи от приходната администрация. УНИЛИК
ЕООД е уведомило ТД на НАП - Велико Търново на 23.07.2019г., че задължението на
приходната агенция, породено от нищожността на РА №
Р-04000414002829-091-001/05.04.2016г. е прехвърлено изцяло в пълен размер въз
основа на договор за цесия от 28.04.2016г. на цесионера и на основание чл. 99,
ал.4 от Закона за задълженията и договорите, считано от датата на получаване на
съобщението задължението следва да бъде погасено към УНИЛИК ЕООД. С анекс № 2 от 09.05.2016 г. към договор за
прехвърляне на вземания /факторинг/ от 28.04.2016 г. вземането на СПРИНК ЕООД
към НАП е възложено за събиране на риска на УНИЛИК ЕООД срещу съответното
възнаграждение, като стойността на вземането, което е възложено за събиране е в
размер на 4 092 599.69 лева, ведно с дължимата законна лихва за забава върху тази
сума. На основание чл. 92, ал.10 от ЗДДС ответникът дължи възстановяване
на неправомерно събраните суми, ведно с дължимите лихви. В тази връзка
ответникът е извършил неправомерна административна дейност, като е превел
дължимите по нищожните РА № Р-04000414002829-091-001/05.04.2016 г. и РАПРА №
П-04000416076795-003-001/28.04.2016 г. суми за главница и лихви на трето лице –
СПРИНК ЕООД. Патримониумът на УНИЛИК ЕООД е увреден с неосъществено увеличаване
на имуществото със сумата от 1237065.84 лева, представляваща дължима законна
лихва за забава върху вземането, предмет на Договор за прехвърляне на вземане
/факторинг/ от 28.04.2016г., което е пряка и непосредствена последица от
незаконосъобразните действия на приходната администрация. Водим от
горното съдът приема за доказана по основание и размер претенцията за
присъждане на обезщетение за пропуснати ползи в размер на 1 237 065.84
лева, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на исковата молба до
окончателното изплащане на вземането.
При този изходна спора и своевременно направените от страните искания за
присъждане на разноски, такива следва да бъдат уважени в полза на ищеца. Съгласно
представения списък на разноските и съобразно уважената част от исковата
претенция те възлизат на общ размер 154275.60 /сто петдесет и четири и двеста
седемдесет и пет лева и шестдесет стотинки/, от които адвокатско
възнаграждение, в размер на 153525.60 лева, в които е включен ДДС съгласно
приложените доказателства за плащането му, 50лева за платена ДТ и депозит за
вещи лица в размер на 700лева. Съдът намира за неоснователно възражението за
прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение, като същото
съответства на минимума, определен по чл.8 ал.1 вр. чл.7 ал.2 т.7 от Наредба №1/2004г.
за минималните адвокатски възнаграждения.
Водим от горното и на осн. чл.172 ал.2 АПК Съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Национална агенция за приходите -София да заплати на УНИЛИК ЕООД с ЕИК
*********, седалище с.Маноле, обл.Пловдив сумата от 1000000.00/един милион/лева, представляваща обезщетение за
претърпяна загуба от действието на незаконосъобразни актове на органите на НАП
/писмо изх. № 20090#1/30.08.2019 г. на Директора на ТД на НАП – Велико Търново;
мълчалив отказ на ТД на НАП – Велико Търново за възстановяване или прихващане
по заявление № 20090/23.07.2019 г.; АПВ № П-16001621112365-004-001/09.07.2021
г. и незаконосъобразно плащане по АПВ № П-04000421102586-004-001/30.08.2021 г.
и решение № П-04000421152969-134-001/31.08.2021 г. за поправка на АПВ/ в размер
на цената по договор за прехвърляне на вземане /факторинг/ от 28.04.2016г. и
сключени към него анекс № 1 от 09.05.2016г. и анекс № 2 от 09.05.2016г., ведно със законната лихва върху тази сума от
датата на предявяване на исковата молба – 11.07.2022г., до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА Национална агенция за приходите –София да
заплати на УНИЛИК ЕООД с ЕИК202370776 сумата от 625847,79лева /шестстотин двадесет и пет хиляди осемстотин
четиридесет и седем лева и 79ст./, представляваща обезщетение за забава
в размер на законната лихва върху сумата от
1 000 000 лева за периода 10.05.2016г. – 11.07.2022г.;
ОСЪЖДА Национална агенция за приходите –София да
заплати на „УНИЛИК“ ЕООД с ЕИК ********* сумата от 3092599.69 лева /три милиона деветдесет и две хиляди петстотин деветдесет
и девет лева и 69 ст./, представляваща обезщетение за пропусната полза от
действието на незаконосъобразни актове на органите на НАП /писмо изх. №
20090#1/30.08.2019 г. на Директора на ТД на НАП – Велико Търново; мълчалив
отказ на ТД на НАП – Велико Търново за възстановяване или прихващане по
заявление № 20090/23.07.2019 г.; АПВ № П-16001621112365-004-001/09.07.2021 г. и
незаконосъобразно плащане по АПВ № П-04000421102586-004-001/30.08.2021 г. и решение
№ П-04000421152969-134-001/31.08.2021 г. за поправка на АПВ/ в размер на възнаграждението
за събиране по договор за прехвърляне на вземане /факторинг/ от 28.04.2016г. и
сключени към него анекс № 1 от 09.05.2016г. и анекс № 2 от 09.05.2016г., ведно със законната лихва върху тази сума от
датата на исковата молба – 11.07.2022г. до окончателното изплащане;
ОСЪЖДА Национална агенция за приходите –София да заплати на УНИЛИК ЕООД с ЕИК
********* сумата от 930356.87лева
/деветстотин и тридесет хиляди триста петдесет и шест лева и 87 ст./,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата
от 3 092 599,69 лева за
периода 24.07.2019г. – 11.07.2022г.;
ОСЪЖДА Национална агенция за приходите да заплати на УНИЛИК ЕООД с ЕИК202370776
сумата от 1237065.84лева /един милион
двеста тридесет и седем хиляди шестдесет и пет лева и 84ст./,
представляваща обезщетение за пропусната полза от действието на
незаконосъобразни актове на органите на НАП /писмо изх. № 20090#1/30.08.2019 г.
на Директора на ТД на НАП – Велико Търново; мълчалив отказ на ТД на НАП –
Велико Търново за възстановяване или прихващане по заявление № 20090/23.07.2019
г.; АПВ № П-16001621112365-004-001/09.07.2021 г. и незаконосъобразно плащане по
АПВ № П-04000421102586-004-001/30.08.2021 г. и решение №
П-04000421152969-134-001/31.08.2021 г. за поправка на АПВ/ в размер на законна
лихва за забава върху вземането, предмет на договор за прехвърляне на вземане
/факторинг/ от 28.04.2016г., ведно със
законната лихва върху тази сума от датата на постъпване на исковата молба –
11.07.2022г. до окончателното изплащане на сумата;
ОСЪЖДА Национална агенция за приходите да заплати на „УНИЛИК“ ЕООД с ЕИК
********* сумата от 154 275,60 лева,
представляваща съдебни разноски, от които 153 525,60 лева – адвокатско възнаграждение, 700 лева – депозити за вещи лица и 50 лева
– държавна такса.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: