Р Е Ш Е Н И Е
№ 261561/7.12.2020 г. , гр.Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ХІ състав в публично заседание на 05.11.2020
г.,
в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МИРОСЛАВА ДАНЕВА
при
секретаря Й.Трендафилова като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 3189
по описа за 2020 год., за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е с правно основание чл.49 от ЗЗД.
Производството по делото е
образувано по повод предявени от ищеца „К.П." ООД ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление:*** срещу
ответника "И." ЕООД ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление:*** осъдителен иск с правно основание чл.49 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца
сумата в общ размер от 1430,55 лв.,
представляваща претърпени имуществени вреди, изразяващи се в
заплатени от ищеца разноски за заплатена държавна такса и заплатено адвокатско
възнаграждение за процесуално представителство, защита и съдействие по
обезпечително производство по ч.гр.д.№ 1948/2020 г. по описа на Районен съд-гр.Варна
и по изпълнително производство по изп.д.№ 162/2020г.
на ЧСИ Даниела Петрова - Янкова, peг. № 711 на КЧСИ.
Претендират са направените по
делото съдебно-деловодни разноски.
Ищецът обосновава съществуващия
за него правен интерес от провеждане на установителния
иск, навеждайки следните фактически твърдения:
Твърди се , че "К.П."
ООД устно е договорило с "И." ЕООД и съответно е изпълнило услуга,
изразяваща се в продажба на горива. Излага се, че ищцовото
дружество е изпълнило задълженията си по устния договор , като е продало и
предавало горива -дизел, бензин, пропан-бутан и
битова газ на ответника, въз основа на което са били издадени 19 фактури на
обща стойност 14317,99 лева, както следва:
1. Фактура № **********/30.11.2018 г. на стойност 818,63 лева с
вкл. ДДС;
2. Фактура № **********/31.12.2018 г. на стойност 1496,88 лева
с вкл. ДДС;
3. Фактура № **********/31.12.2018 г. на стойност 22,55 лева с
вкл. ДДС;
4. Фактура№ **********/31.01.2019 г. на стойност 933,05 лева с
вкл. ДДС;
5. Фактура № **********/28.02.2019 г. на стойност 1316,71 лева
с вкл. ДДС;
6. Фактура № **********/31.03.2019 г. на стойност 26,60 лева с
вкл. ДДС;
7. Фактура № **********/31.03.2019 г. на стойност 964,72 лева с
вкл. ДДС;
8. Фактура № **********/30.04.2019 г. на стойност 633,86 лева с
вкл. ДДС;
9. Фактура № **********/31.05.2019 г. на стойност 526,47 лева с
вкл. ДДС;
10. Фактура № **********/30.06.2019 г. на стойност 875,51 лева с
вкл. ДДС;
11. Фактура № **********/31.07.2019 г. на стойност 857,28 лева с
вкл. ДДС;
12. Фактура № **********/31.08.2019 г. на стойност 506,05 лева с
вкл. ДДС;
13. Фактура № **********/30.09.2019 г. на стойност 875.74 лева с
вкл. ДДС;
14. Фактура № **********/01.10.2019 г. на стойност 43,60 лева с
вкл. ДДС;
15. Фактура № **********/31.10.2019 г. на стойност 1306,93 лева с
вкл. ДДС;
16. Фактура № **********/30.11.2019 г. на стойност 1318,41 лева с
вкл. ДДС;
17. Фактура № **********/30.11.2019 г. на стойност 12,83 лева с
вкл. ДДС;
18. Фактура № **********/31.12.2019 г. на стойност 1042,48 лева с
вкл. ДДС;
19. Фактура № **********/31.01.2020 г. на стойност 739,69 лева с вкл.
ДДС.
Сочи се, че на 13.02.2020 г. „И."
ЕООД е превел сумата от 4000 лева с основание на превода - по ф-ри. Направеното
плащане не е достатъчно да покрие изцяло задълженията, поради което на осн. чл.76, ал.2 от ЗЗД погасява най-напред разноските,
след това лихвите и най-после главницата. Това означава, че е погасило лихвата
в размер на 916.10 лева, фактура № **********/31.11.2018 г. на стойност 818,63
лева с вкл. ДДС; фактура № **********/31.12.2018 г. на стойност 1496,88 лева с
вкл. ДДС; фактура № **********/31.12.18 г. на стойност 22,55 лв. ичастично фактура№ **********/31.01.19г. на стойност 933,05
лева с вкл. ДДС, с 745,84 лева, до дължим остатък 187,21 лева.
Същевременно за забава в
изпълнение на задължението си, ответното дружество дължи и обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху неплатената главница в общ размер на
916,10 лева.
На 14.02.2020 г., „К.П." ООД
е поискало обезпечение на бъдещ иск с правно основание чл.390 от ГПК. Издадена
е Обезпечителна заповед от 14.02.2020 г. , на основание Определение №
2663/14.02.20 г., по ч.гр.д.№ 1948/2020 г. на Районен съд Варна за запор на
банковата сметка на ответника до размера на сумата 11234.09 лева.
Запорът е бил наложен по изп.д.№ 162/2020г. на ЧСИ Даниела Петрова - Янкова, peг. № 711 на КЧСИ, образувано въз
основа на издадената обезпечителна заповед.
Впоследствие, на 24.02.2020 г.,
ответното дружество е заплатило сумата от 11234.09 лева, представляваща
главницата и законна лихва, както и сумата в размер на 37,45 лева - лихва от
14.02.2020 г. до 25.02.2020 г.
Тъй като горепосоченото плащане е
извършено след образуването на обезпечителното и изпълнителното дела, се счита
, че ответникът остава задължен единствено за разноските за обезпечителното и
изпълнителното производство, сторени от „К.П." ООД за събиране на
горепосочените суми, неизплатени му по вина на ответника , на основание чл.78,
ал.1 от ГПК и неизплатени до момента на предявяване на бъдещия иск. Разноските
за обезпечителното производство са сумата в размер на 980 лева, представляваща
адвокатско възнаграждение, сумата в размер на 41.30 лева, съставляваща държавна
такса в размер на 40 лева и 1.30 лева - преводна такса, сумата в размер на
59.25 лв. с вкл.ДДС, представляваща сборна за образуване на изп.д.№
162/2020г. на ЧСИ Даниела Петрова - Янкова, peг. № 711 на КЧСИ, налагане на запор, както и
сумата в размер на 350 лева, представляваща адв.възнаграждение,
или общо 1430.55 лева.
Излага се, че сумата в общ размер
от 59.25 лева, представляваща сторените в изпълнителното производството,
разноски е сформирана, както следва:
- По
т. 1 от Тарифата за таксите и разноските към Закона за Частните съдебни
изпълнители, такса за „образуване на изпълнително дело" - 20 лева без ДДС,
с ДДС 24 лева;
- По
т. 4 от Тарифата за таксите и разноските към Закона за Частните съдебни
изпълнители, такса за „изпращане по пощата на призовка, препис от жалба,
уведомление и книжа" - 10 лева без ДДС, с ДДС 12 лева;
- По
т. 9 от Тарифата за таксите и разноските към Закона за Частните съдебни изпълнители,
такса за „налагане на електронен запор върху вземане по сметка/и в
банка/и" - 15 лева без ДДС, с ДДС 18 лева и
- По
т. 31 от Тарифата за таксите и разноските към Закона за Частните съдебни
изпълнители, допълнителни разноски за „разходи за банкови такси и комисионни;
транспорт и други" - 5.25 лева.
Поради незаплащането на дължимите
суми от ответника, се счита, че е налице правен интерес от предявяване на
настоящия иск.
С оглед на гореизложеното, се
моли да бъде уважен предявения иск и да се присъдят направените по делото
разноски.
Ответникът "И." ЕООД
ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление:***, в срока по чл. 131 от ГПК, е депозирал отговор на исковата молба , в
който се излага становище, че предявената искова претенция е допустима, но
неоснователна в пълния си размер, поради което се моли същата да се отхвърли
частично по посочените по-долу съображения.
І/ Излага се, че по отношение на претендираното
адвокатско възнаграждение в размер на 980,00 лв. за образуване на ч.гр.д.№
1948/2020 г. по описа на 46 състав на ВРС: същото е значително завишено - почти
в двоен размер съгласно текста на чл.7, ал.7 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения /стар текст преди
15.05.2020г./ съгласно който „За процесуално представителство, защита и
съдействие в производства за обезпечаване на бъдещ иск, в производства по
издаване на изпълнителен лист по чл. 405, ал. 3 и 4 ГПК и в производства за издаване
на заповед за изпълнение възнаграждението се определя по правилата на ал. 2 на
базата на половината от стойностите на претендираните
суми." В конкретният случай минималният размер на адвокатското
възнаграждение за производство за обезпечаване на бъдещ иск с материален
интерес в размер на 11234,09 лв., определен на основание чл.7, ал.2, т.4 във
връзка с ал.7 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения (Изм. - ДВ, бр. 2 от 2009 г., бр. 28 от 2014 г.,
предишна ал. 5, бр. 84 от 2016 г.), е 433,51 лв.
Предвид гореизложеното, на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК, се прави
възражение за прекомерност на претендирания размер на
адвокатско възнаграждение по ч.гр.д. № 1948/2020 г. по описа на 46 състав на
ВРС, съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото. Моли се
съда да присъди минимален размер на разноските в тази им част, съобразно чл. 36
от Закона за адвокатурата.
ІІ/ По отношение на претендираното адвокатско възнаграждение за образуване на изп.д.№ 202007110400162 по описа на ЧСИ Даниела Здравкова
Петрова - Янкова, с peг. № 711, с Район на действие Окръжен съд Варна, кантора с адрес: гр.Варна,
бул. „Владислав Варненчик" № 53-55, ет.5, офис
507, се прави следното възражение:
На 25.02.2020г., на упълномощен представител на дружеството, е връчено
съобщение за наложен запор по изп.д.№ 202007110400162
- изх.№ 4611/20.02.2020г. въз основа на Обезпечителна заповед, издадена на
14.02.2020 г. по ч.гр.д. № 1948/2020 г. ВРС в ползана
„К.П." ООД с ЕИК *********. В съобщението е посочено, че по изпълнителното
дело е претендирано адвокатско възнаграждение в
размер на 1000,00 лева. След запознаване с материалите по изп.д.
№ 202007110400162, на 04.03.2020г. е депозирано изрично възражение вх.№
05627/04.03.2020г. срещу така претендирания размер на
адвокатско възнаграждение, което се поддържа изцяло с настоящия отговор.
Видно от материалите по настоящото гр.д.№ 3189/2020 г. по описа на 11
състав на ВРС, ищцовото дружество е променило
претенцията си относно адвокатския хонорар, платен по изп.д.№
202007110400162, а именно: 350,00 лв. Но дори в този му размер се счита, че
адвокатският хонорар е завишен и следва да бъде намален, поради следните
съображения:
Производството по изп.д. № 202007110400162 е
образувано по молба на „К.П." ООД - вх.№ 04367/20.02.2020г. Към молбата е
приложено заверено за вярност копие на Договор за правна защита и съдействие в
размер на 1000 лв. и Пълномощно за образуване на изп.дело
въз основа на издадената по ч.гр.д.№ 1948/2020 г. на ВРС Обезпечителна заповед.
В конкретният случай пълномощникът на взискателя - адв. И.Златев единствено е подал молбата за образуване на
изпълнителното производство, с която е поискал да се наложи запор на банковата
сметка на длъжника в банка „Юробанк България "
АД. Съгласно разпоредбата на чл. 426, ал.2 ГПК, реквизит на съдържанието на
молбата за образуване на изп.производство е и
посочване от взискателя на начина на изпълнението,
което е и сторено. След като пълномощникът е изготвил само молба за образуване
на изпълнителното производство, съобразно изискванията на закона, в случая не е
налице "водене на изпълнително производство и извършване на действия с цел
удовлетворяване на парични вземания". Не се установява извършване от
процесуалния представител на други действия с цел удовлетворяване на парични
вземания по смисъла на чл.10, т.2 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения /актуален текст преди 15.05.2020г./. От
приложените по делото документи следва да се направи изводът, че извършените
действия от адв. И. Златев не надвишават действия по
"образуване на изпълнителното дело", за което в чл.10, т.1. (изм. -
ДВ, бр. 2 от 2009 г., бр. 28 от 2014 г.) от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, редакция", е
предвидено възнаграждение в размер на 200 лева.
Предвид гореизложеното, на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК, се прави
възражение за прекомерност на претендирания размер на
адвокатско възнаграждение по изп.д.№ 202007110400162
по описа на ЧСИ Даниела Петрова-Янкова, съобразно действителната правна и
фактическа сложност на делото. Моли се съда да присъди минимален размер на
разноските в тази им част, съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата.
Прави се възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на
ищеца.
Вследствие на изложеното , се моли да се отхвърли предявената искова
претенция частично по горепосочените съображения.
СЪДЪТ, след като
взе предвид представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната
съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения, намира за
установено следното от фактическа
страна:
Видно от приобщеното по делото
ч.гр.д.№ 1948/2020 г. по описа на Районен съд-гр.Варна, същото е образувано въз
основа на молба от „К.П." ООД , с
правно основание чл.390 от ГПК , за допускане на обезпечение на бъдещ иск на „К.П."
ООД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:*** срещу "И."
ЕООД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:*** за заплащане на
сумата от 11234,09 лв. , представляваща продажна цена по устен договор
горива-дизел, бензин, пропан бутан и битова газ, чрез
зареждане резервоарите на МПС , чрез запор на банковата сметка на
ответника в „Юробанк
България“ АД.
С Определение № 2663/14.02.2020г.
, постановено по ч.гр.д.№ 1948/2020 г. по описа на Районен съд-гр.Варна , е
допуснато на обезпечение на бъдещ иск на „К.П." ООД ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление:*** срещу "И." ЕООД ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление:*** за заплащане на сумата от 11234,09 лв. ,
представляваща продажна цена по устен договор горива-дизел, бензин, пропан бутан и битова газ, чрез зареждане резервоарите на
МПС , чрез запор на банковата сметка на ответника до размера на сумата от
11234.09 лева, на основание чл.390 от ГПК.
Видно от приобщеното по делото
ч.гр.д.№ 1948/2020 г. по описа на Районен съд-гр.Варна , ищцовото
дружество „К.П." ООД е било представлявано от адвокат Илия Златев в
образуваното обезпечително производство , видно от приложеното пълномощно
и Договор за правна защита и съдействие
от 10.02.2020 г. , видно от който ищецът е заплатил договореното адвокатско
възнаграждение в размер на 980,00 лв.
изцяло в дена на подписване на договора. Представена е разписка за
заплащане на 14.02.2020г. на сумата в размер на 41.30 лева, съставляваща сбор
от държавна такса за обезпечителното производство в размер на 40 лева и 1.30
лева - преводна такса.
С Определение № 3853/06.03.2020г.
, постановено по ч.гр.д.№ 1948/2020 г.
по описа на Районен съд-гр.Варна , е отменено допуснатото с Определение №
2663/14.02.2020г. обезпечение , на
основание чл.402 ал.2 от ГПК , поради отпадане на причината , поради която е
било допуснато обезпечението , с оглед погасяване на претендираните
вземания от страна на ответното дружество.
В мотивите на определението е изрично посочено, че разноските в
обезпечителното и изпълнителното производство не са предмет на обезпечението.
Приобщено към доказателствения
материал по делото е заверен за вярност препис от изпълнително дело № 162/2020г.
по описа на ЧСИ Даниела Петрова - Янкова, peг. № 711
на КЧСИ.
Видно от приобщеното изпълнително
дело № 162/2020г. по описа на ЧСИ Даниела Петрова - Янкова, peг.
№ 711 на КЧСИ, същото е образувано по повод обезпечителна заповед , издадена на
14.02.2020 г. по описа на ч.гр.д. №
1948/2020 г. по описа на Районен съд-гр.Варна за допускане на обезпечение на
бъдещ иск на „К.П." ООД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***
срещу "И." ЕООД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***
за заплащане на сумата от 11234,09 лв. , представляваща продажна цена по устен
договор горива-дизел, бензин, пропан бутан и битова
газ, чрез зареждане резервоарите на МПС , чрез запор на банковата сметка на
ответника до размера на сумата от 11234.09 лева.
След снабдяване от страна на „К.П." ООД с обезпечителната заповед е образувано изпълнително дело № 162/2020г.
по описа на ЧСИ Даниела Петрова - Янкова, peг. № 711
на КЧСИ въз основа на молба от „К.П." ООД с вх.№ 04367/20.02.2020 г., чрез
адвокат Илия Златев.
На 20.02.2020г. е наложен от ЧСИ Даниела Петрова - Янкова, peг. № 711 на КЧСИ запор на банковата сметка на ответното
дружество в Юробанк България АД.
Видно от приобщеното по делото изпълнително дело № №
162/2020г. по описа на ЧСИ Даниела Петрова - Янкова, peг.
№ 711 на КЧСИ, ищцовото
дружество „К.П." ООД е било представлявано от адвокат Илия Златев в
образуваното изпълнително производство , видно от приложеното пълномощно и Договор за правна защита и съдействие от 17.02.2020
г. , видно от който ищецът е заплатил договореното адвокатско възнаграждение в
размер на 1000,00 лв. изцяло в дена на
подписване на договора. Приложено е платежно нареждане за кредитен превод ,
извършен от ищцовото дружество на 20.02.2020г. за
сумата в размер на 59,25 лв., представляваща дължима държавна такса по
изпълнително дело № № 162/2020г. по описа на ЧСИ Даниела Петрова - Янкова, peг. № 711 на КЧСИ.
С Постановление от 30.06.2020 г.
е прекратено образуваното изпълнително дело № 162/2020г. по описа на ЧСИ
Даниела Петрова - Янкова, peг. № 711 на КЧСИ , на основание чл.433 ал.1 т.4 от ГПК, като
сторените в изпълнителното производство разноски не са присъждани.
Предвид така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ формулира следните изводи от правна страна:
Съгласно разясненията, дадени в
ППВС 7/1958г. отговорността по чл. 49 от ЗЗД е за чужди виновни противоправни действия и има обезпечително-гаранционна
функция. За възникване на отговорността по чл. 49 от ЗЗД са необходими следните
предпоставки: вреди, причинени на пострадалия от лице, на което отговорният по
чл. 49 от ЗЗД е възложил работа; вредите да са причинени при или по повод
изпълнението на работата, възложена от ответника и работникът да има вина за
причинените вреди. Лицето, което е възложило работата може да се освободи от
тази отговорност, ако се установи, че лицето, на което е възложена работата, не
е причинило никаква вреда; ако неговите действия не са виновни и противоправни или ако вредата не е причинена при или по
повод на възложената му работа.
В настоящия случай в тежест на ищцовата страна е да установи, следните правнорелевантни
факти, а именно: противоправно поведение на служител
на ответника, изразяващо се в конкретно действие/бездействие; действително
претърпени вреди, които да са настъпили при или по повод изпълнение на
възложената работа на служител на ответника, както и нейния вид; причинна
връзка между вредата и неправомерното действие/бездействие на служители на
ответника; размер и характер на понесените вреди. От своя страна в тежест на
ответника по делото е да установи наведените от него положителни твърдения за факти,
от които черпи благоприятни за себе правни последици – наличието на
обстоятелства, изключващи, респ. погасяващи
дължимостта на претендираните
суми, в случай че ищецът докаже тяхната дължимост.
Отговорността
по чл.49 от ЗЗД има обезпечителна-гаранционна функция и настъпва, след като
натовареното лице при или по повод изпълнение на възложената му работа,
включително с бездействието си, причини виновно вреди на пострадалия. За да
възникне тази отговорност, е необходимо кумулативното наличие на следните предпоставки:
вреди, причинени на пострадалия-ищец от лице, на което отговорният по чл.49 от ЗЗД е възложил някаква работа, които вреди да са причинени по повод на
изпълнението/неизпълнението ѝ и по вина на изпълнителя, при наличието на
причинна връзка между тях. Като на обезщетяване на подлежат всички
вреди-имуществени и неимуществени, които са пряка и непосредствена последица от
увреждането.
Видно
от съвкупния доказателствен материал, не е спорно
между страните, че ищцовото дружество "К.П."
ООД устно е договорило с "И." ЕООД и съответно е изпълнило услуга,
изразяваща се в продажба на горива.
Предвид забавата на ответното дружество да заплати продажната цена на
извършените доставки на предавало горива -дизел, бензин, пропан-бутан
и битова газ на ответника , за което са били издадени 19 фактури на обща
стойност 14317,99 лева, ищцовото дружество "К.П."
ООД е предприело действия за съдебно събиране на вземанията си, като е инциирало обезпечително производство по ч.гр.д.№ 1948/2020 г. по описа на Районен
съд-гр.Варна , по което е допуснато на обезпечение на бъдещия иск на „К.П."
ООД срещу "И." ЕООД за заплащане на сумата от 11234,09 лв. ,
представляваща продажна цена по устен договор горива-дизел, бензин, пропан бутан и битова газ, чрез зареждане резервоарите на
МПС , чрез запор на банковата сметка на ответника до размера на сумата от
11234.09 лева, на основание чл.390 от ГПК. Въз основа на издадената
обезпечителна заповед е образувано изпълнително дело № 162/2020г. по описа на
ЧСИ Даниела Петрова - Янкова, peг. № 711 на КЧСИ.
Не е
спорно между страните , че обезпечителното и изпълнителното производство са
инициирани от ищцовото дружество, с оглед
неизпълнение на задълженията на ответното дружество за заплащане на дължимата
продажна цена по извършените от ищеца доставки , т.е. налице е виновно
неизпълнение от страна на ответника за заплащане на продажната цена.
Следователно налице е причинна връзка между вредата и неправомерното
бездействие на служители на ответника за заплащане на дължимата продажна цена ,
вследствие на което ищецът е предприел действия по съдебно събиране на
вземанията си.
Процесуалното
представителство на ищцовото дружество от адвокат в
хода на обезпечителното и изпълнително дело не е задължително, но е призната и
гарантирана от закона възможност за всеки участник в съдебно производство, с
оглед пълното охраняване на интересите му, особено като се има предвид
специфичната материя, в която се е ползвала защитата. Ищецът не би заплащал
адвокатски хонорар, респективно не би
претърпял вреди, ако ответникът бе изпълнил своевременно задължението си за
заплащане на дължимата продажна цена по извършените доставки от ищеца.
В
настоящия случай се установява, че адвокатското възнаграждение, заплатено от ищеца
е в резултат от престираната квалифицирана правна
помощ по обезпечителното и изпълнителното производство, в което е бил страна
ищецът, от каквато правна помощ, с оглед защитата на интересите си несъмнено
същият е изпитвал необходимост.
В тази
връзка вредите се явяват пряка и непосредствена последица от бездействието на ответното
дружество, чрез неговите служители, за заплащане на дължимата продажна цена.
Видно
от приобщените ч.гр.д.№ 1948/2020 г. по
описа на Районен съд-гр.Варна и изпълнително дело № 162/2020г. по описа на ЧСИ
Даниела Петрова - Янкова, peг. № 711 на КЧСИ и в
двете производства са представени доказателства за извършени разходи от страна
на ищцовото дружество за заплащане на държавна такса
и за заплатено адвокатско възнаграждение.
В конкретния
случай ответното дружество не оспорва основанието за дължимост
на исковите суми за заплатени държавни такси и заплатено адвокатско
възнаграждение , но оспорва размера на адвокатските възнаграждения , като релевира
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение в обезпечителното и в
изпълнителното производство и моли същото да бъде редуцирано до минималния
размер , съгласно Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
В процесния казус за ищеца не съществува възможност, в
границите на изпълнителното дело, да бъдат присъдени, респективно репарирани
направените от него разходи за възнаграждение на адвокат, поради което същите се явяват вреда, с която е
намаляло имуществото му и са пряка и непосредствена последица
от бездействието на служителите на ответното
дружество за заплащане на продажната цена. Що се
касае до размера на вредите, техният
размер е установен с представения по делото разходно оправдателен
документ-договор за правна защита и съдействие, който удостоверява заплащането
на сумата от 1000,00 лв. за адвокатски хонорар, като ищецът претендира сумата
от 350,00 лв.
С
оглед горното настоящият състав намира, че са налице предпоставките за
уважаване на иска по чл.49 от ЗЗД , а именно: незаконосъобразни виновни
действия на служител на ответното дружество, от които за ищеца са произтекли
като пряка и непосредствена имуществена вреда разходи в изпълнителното
производство за заплащане на държавна такса в размер на 59,25 лв. и адвокатско възнаграждение, от което се
претендират 350,00 лв.
За
пълнота на изложението следва да се отбележи, че доводите на ответника ,
развити в отговора на исковата молба , относно приложимостта на чл.78, ал.5 от ГПК към заплатения адв.хонорар в процесния
изпълнителен процес, са неоснователни. Между отговорността за съдебни разноски,
която възниква при недопустим и неоснователен иск и отговорността за вреди,
които са настъпили в изпълнително производство въз основа на несъдебно
изпълнително основание, има съществена разлика. Първата отговорност е обективна
/вината не е елемент от фактическият състав/ и е ограничена до размера на
изрично посочените в чл.78 от ГПК съдебни разноски, а втората е деликтна и обхваща всички имуществени и неимуществени
вреди, които са пряка и непосредствена последица на неоснователно образуваното изп.дело. Ето защо в разглеждания спор не е възможно редуциране на заплатеното адвокатско
възнаграждение съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото.
Размерът на обезщетението за вреди може да бъде коригиран само при условията на
съпричиняване и по-конкретно при констатирана
злоупотреба с право от страна на длъжника. Последното предполага установяване
на умишлено поведение, предназначено да накърни интересите на кредитора, чрез
заплащане на хонорар, чиято единствена цел е увреждане на насрещната страна, а
не възнаграждение за предоставената правна помощ. В настоящия случай размерът
на заплатения адвокатски хонорар от ищеца е под минималния размер , предвиден в
разпоредбата на чл.10 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, съгласно разпоредбата , относима към датата
на сключване на договора за правна помощ .
Съдебният
състав намира за основателно направеното от ответника възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на
ищеца в обезпечителното производство.
При
формиране на този извод , съдът съобрази, че съгласно разпоредбата на чл.7,
ал.7 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения - „За процесуално представителство, защита и съдействие в
производства за обезпечаване на бъдещ иск, в производства по издаване на
изпълнителен лист по чл. 405, ал. 3 и 4 ГПК и в производства за издаване на
заповед за изпълнение възнаграждението се определя по правилата на ал. 2 на
базата на половината от стойностите на претендираните
суми." В конкретния случай минималният размер на адвокатското
възнаграждение за производство за обезпечаване на бъдещ иск с материален
интерес в размер на 11234,09 лв., определен на основание чл.7, ал.2, т.4 във
връзка с ал.7 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения , в относимата редакция към датата на договора за правна помощ ,
е 433,51 лв.
С
оглед горното настоящият състав намира, че са налице предпоставките за частично
уважаване на иска по чл.49 от ЗЗД, а именно: незаконосъобразни виновни действия
на служител на ответното дружество, от които за ищеца са произтекли като пряка
и непосредствена имуществена вреда разходи в обезпечителното производство за заплащане на държавна такса , ведно с преводна
такса в размер на 41,30 лв. и адвокатско
възнаграждение, чиито редуциран размер , с оглед основателност на възражението на
ответника, е 433,51 лв. , като за разликата до пълния претендиран
размер от 980,00 лв. искът следва да бъде отхвърлен.
Постановеният правен резултат,
обуславя основателност на искането на ищцовата страна
за присъждане по реда на чл. 78, ал. 1 от ГПК на направените от ищцовата страна съдебно-деловодни разноски , съгласно
представения по делото списък на разноските по чл.80 от ГПК ,като ответникът
следва да бъде осъден да заплати направените от ищеца разноски в размер от 35,36
лв., за заплатена държавна такса в настоящото производство , съразмерно на
уважената част от иска.
Мотивиран от така изложените
съображения, Варненски районен съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА "И." ЕООД ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление:*** ДА ЗАПЛАТИ на „К.П." ООД ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление:*** следните суми , а именно:
сумата в размер на 350,00 лв. , представляваща претърпени
имуществени вреди, изразяващи се в заплатено по изпълнително дело № 162/2020г. по описа на ЧСИ Даниела Петрова
- Янкова, peг. № 711 на КЧСИ адвокатско
възнаграждение за процесуално представителство, защита и съдействие по същото,
сумата в размер на 59,25 лв. , представляваща претърпени
имуществени вреди, изразяващи се в заплатена държавна такса по изпълнително
дело № 162/2020г. по описа на ЧСИ
Даниела Петрова - Янкова, peг. № 711 на КЧСИ,
сумата в размер на 433,51 лв. , представляваща
претърпени имуществени вреди, изразяващи се в заплатено по ч.гр.д.№ 1948/2020
г. по описа на Районен съд-гр.Варна адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство, защита и съдействие по същото,
сумата в размер на 41,30 лв. , представляваща претърпени
имуществени вреди, изразяващи се в заплатена държавна такса, ведно с преводна
такса по ч.гр.д.№ 1948/2020 г. по описа на Районен съд-гр.Варна, като ОТХВЪРЛЯ иска за присъждане на
заплатеното по ч.гр.д.№ 1948/2020 г. по описа на Районен съд-гр.Варна
адвокатско възнаграждение за процесуално представителство, защита и съдействие
по същото за разликата над присъдения до пълния предявен размер от 980,00 лв.,
като неоснователен.
ОСЪЖДА "И." ЕООД ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление:*** ДА ЗАПЛАТИ на „К.П." ООД ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление:*** сумата в размер на 35,36 лв., представляваща сторени от ищеца съдебно-деловодни
разноски в настоящото производство, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред
Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от решението на страните , ведно със
съобщението за постановяването му , на основание чл.7 ал.2 от ГПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: