Решение по дело №636/2019 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 260124
Дата: 23 март 2021 г.
Съдия: Галя Георгиева Костадинова
Дело: 20195300900636
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 26 юли 2019 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

Номер 260124  Година 23.03.2021    Град Пловдив

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Пловдивски окръжен съд – търговско отделение, ХІХ състав,

На двадесет и четвърти февруари        Година две хиляди двадесет и първа,

В публично заседание в следния състав:

                                                     

                                          Председател: ГАЛЯ КОСТАДИНОВА

 

При секретар МИЛЕНА ЛЕВАШКА

                                                    

 като разгледа докладваното от съдията търговско дело номер 636 по описа за  2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

         Предявени са искове по чл.45 от ЗЗД във вр. с чл. 432 КЗ и чл.86 ЗЗД във вр. с чл.429 ал.3 КЗ.

Ищецът Д.С.С. ЕГН ********** ***, моли съда да осъди ответника ЗАД „ОЗК – ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД ЕИК ********* гр.София да плати сумата от 300 000лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на баща му С. С.С. ЕГН **********, причинена при ПТП от 27.03.2019г., осъществено около 21 часа на източно – обходен път II – 56 край жп надлез за с. ****, област Пловдив, при челен сблъсък между лек автомобил БМВ с рег. № ****, управляван от А.Х.О., и лек автомобил Сеат с рег. № ****, управляван от М.Е.С., като лекият автомобил БМВ с рег. № **** е със сключена застраховка Гражданска отговорност при ответника, както и законна лихва върху главницата от 25.04.2019г. до изплащане на сумата и направените по делото разноски.

Твърди, че на 27.03.2019г. баща му С. С. е бил пасажер в лек автомобил Сеат с рег. № ****, управляван от М.Е.С., като автомобилът е преминавал през източно – обходен път на гр.Пловдив. Около 21 часа край жп надлеза за с. **** е ударен челно от автомобил БМВ с рег. № ****, управляван от А.Х.О.. При ПТП на С. С. са причинени множество травми, несъвместими с живота, от които почива.

Твърди, че виновно лице за настъпване на ПТП е водачът А.О.. Неговото движение е неправомерно, несъобразено с разпоредбите на ЗДвП, навлиза в насрещната лента за движение и удря движещия се насреща лек автомобил Сеат.

Управляваният от О. автомобил е имал валидно сключена застраховка ГО при ответника към датата на деликта. На 02.04.2019г. депозира искане пред застрахователя за изплащане на обезщетение като прилага писмените документи, с които разполага, както и депозира допълнителни по искане на ответника. В законовия 15 – дневен срок няма произнасяне, поради което сезира съда.

Твърди, че баща му е бил негова най – голяма емоционална и духовна опора, както и стожер на семейството му. С. С. е бил изключително активен и работлив, жизнен, деен, отзивчив, инициативен, изпълнен с желание да живее, помагал е на своите близки. Смъртта му настъпва внезапно и нелепо и причинява поради това много силни болки и страдания у ищеца, който губи най – голямата си подкрепа в живота. Загубата на баща му е едно от най – тежките възможни житейски събития, негативните последици от което са невъзстановими и оставят дълбок и болезнен отпечатък. Ищецът преживява изключително тежко тази загуба поради силна емоционална връзка с него, принуден е да продължи живота си със спомени за него, които му носят болка, тъга, невъзстановима травма, оставят дълбок и болезнен отпечатък завинаги.

Ангажира доказателства, претендира разноски, представя справка по чл.80 от ГПК.

 

Ответникът не признава исковете. Възразява, че не са налице всички елементи от фактическия състав за пораждане отговорността на застрахователя. Не признава, че изключителна вина за настъпване на деликта и оттук на вредоносния му резултат има водачът А.О.. Възразява, че това обстоятелство не се доказва с протокол за ПТП, който е писмен документ, но не обвързва съда за обстоятелствата какъв е механизма на ПТП, чия е вината и какви са причинените вредоносни резултати, както и причинната връзка между деликта и резултата.

         Възразява, че увреденото лице С. С.  с поведението си е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат /възражение за съпричиняване/, защо не е поставил предпазния си колан, в резултат на което са му нанесени множество тежки телесни травми, несъвместими с живота, което е причинило смъртта му, и защото се е качил в МПС при шофьор, който е бил след употреба на алкохол и наркотици, което е знаел. Поради това иска намаляване на размера на обезщетението.

         Възразява, че претенцията за главница е заявена в прекомерен и изключително завишен размер, не е подкрепена за тази сума с доказателства и до пълната сума е неоснователна. Търсеното обезщетение е заявено за сума, несъобразена с принципа за справедливост.

         Възразява ищецът да търпи неимуществени вреди на стойност заявената главница.

         Възразява, че поради съпричиняване от пострадалия, сумата на обезщетението следва да се намали.

         Възразява, че не дължи обезщетение за забавено плащане, тъй като не е изпадал в забава.

         В ход по същество признава претенцията за основателна и доказана до сумата от 90 000лв. обезщетение, което намира за дължимо като адекватно, справедливо по размер спрямо установените болки и страдания.

         Ангажира доказателства, претендира разноски, представя справка по чл.80 от ГПК.

 

         Съдът,след преценка на ангажираните по делото доказателства и като взе предвид наведените доводи и възражения, приема за установено следното:

         Ищецът е син на С. С.С., починал на 27.03.2019г. в с.****, област Пловдив като женен, съгласно приложените към исковата молба Препис – извлечение от  Акт за смърт № 0017 от 28.03.201г. на с.****, община Марица, област Пловдив, и Удостоверение за наследници и Удостоверение за съпруга и родствени връзки, издадени от с.****.

         С влязла на 23.06.2020г. Присъда № 12 от 10.02.2020г. на Окръжен съд Пловдив по нохд № 2314/2019г. лицето А.Х.О. е признато за виновно в това, че на 27.03.2019г. на път II- 56, км 94+150 м, в землището на община Марица, област Пловдив, при управление на МПС – лек автомобил марка „БМВ“ с рег. № ****, движейки се в посока юг – север, е нарушило правилата за движение по пътищата – чл.16 ал.1 т.1 от ЗДвП и чл.21 ал.1 ЗДвП, като е навлязло и се е движело в ленатата за насрещно движение без да извършва изпреварване или заобикаляне и като се е движело със скорост от 109 км/ч, вследствие на което по непредпазливост е причинило смъртта на повече от едно лица, между които и С.С. С., като е наложено наказание.

         Въз основа на приетите по делото писмени документи – част от досъдебното и съдебното производство по нохд № 2314/2019г. на ПОС, е изслушанана СМЕ на вещото лице д-р З.Н., изготвена компетентно и безпристрастно, неоспорена от страните, на която съдът дава вяра, доказваща, че на С. е причинено тежко травматично увреждане, несъвместимо с живота – тежка гръдна травма с разкъсване на аортата и част от сърдечния мускул и масивен остър кръвоизлив в гръдната кухина, счупване на множество ребра двустранно и счупване на гръдната кост, счупване на един шиен и един гръден прешлени, счупване на таза на две места, счупване на костите на дясна предмишница, дясна подбедрица и на лявата бедрена кост, счупване на носните кости и кръвоизлив под меките мозъчни обвивки. Причината за смъртта са тежки механични увреждания, несъвместими с живота, на първо място тежка гръдна травма. Вещото лице дава заключение, че описаните увреждания са в резултат на удар с или върху твърд тъп предмет и са в пряка причинна връзка с настъпилото ПТП и последвалата смърт на пострадалия. При външен оглед на тялото на С. не са установени следи, характерни за увреждане при поставен обезопасителен колан при настъпило ПТП. Всички останали увреждания са характерни за тежка травма и предвид броя и тежестта на същите е изразено мнение, че поставен обезопасителен колан не би могъл да предотврати получаването на описаните тежки увреждания и настъпилия фатален резултат. В съдебно заседание в.л. Н. уточнява, че при такъв силен удар поставяне или не на предпазен колан, на предна или на задна седалка, уврежданията биха настъпили в резултат на челния удар.

         Въз основа показанията изслушаните свидетели А.Х.О. и М.С.Я. се установява, че двете лица са пътували в МПС марка „БМВ“  в тъмната част на деня, около 9 вечерта, като О. е шофирал, а Я. е бил пасажер на предна дясна седалка. Прибирали се от село. И двамата нямат спомен за фактите по настъпване на ПТП. Становището на водача О., че бил заслепен от фарове, остава изолирано от останалия доказателствен материал по делото, не намира потвърждение нито в материалите по приложеното наказателно производство, нито в тези, събрани по настоящото дело, поради което съдът не кредитира показанията му в тази част и ги възприема като защитна позиция.

         Въз основа на приложените по делото материали от досъдебното и съдебното наказателно производство е изслушано заключението по САвТЕ на в.л. С.М., изготвено компетентно и безпристрастно, неоспорено от страните, на което съдът дава вяра. От него се доказва следния механизъм на настъпване на ПТП: Водачът О. управлява лекия автомобил „БМВ 330D“ по платното за движение на източно – обходен път на гр.Пловдив в посока от юг на север. През това време водачът М.Е.С. управлява лек автомобил „Сеат Толедо“ по платното за движение на същия път, в посока от север на юг, срещу л.а. „БМВ 330D“. При преминаване през ляв завой на пътя, О. навлиза в лявата лента на платното за движение /насрещна лента на движение спрямо неговата посока/ и така настъпва неизбежен удар в предната лява част на  л.а. „БМВ 330D“ и в предната лява част на л.а. „Сеат Толедо“. Скоростта на движение на л.а. „БМВ 330D“ в момента на удара е изчислена от вещото лице и е приета в присъдата на 109 км/ч, скоростта на движение на л.а. „Сеат Толедо“ в момента на удара е била около 57 км/ч според изчисленията на вещото лице. След удара двата автомобила се установяват на място и в положение, отразено в протокола за оглед и видни от фотоалбума на местопроизшествието, като ситуирането им върху пътното платно е онагледено и в заключението на вещото лице М. на изготвената мащабна скица на лист 261, 264, 268, 271 и лист 274 от делото, както и използваните от него фотоси от фотоалбума от оглед на местопроизшествието. Лекият автомобил „Сеат Толедо“ след удара се преобръща на лява страна, движейки се назад, в обратно на посоката му на движение направление, като се спира на 11.51 метра от мястото на удара с гуми, обърнати към мантинелата, очертаваща края на пътното платно в неговата посока на движение. Лекият автомобил „БМВ 330D“ продължава движението си напред като се завърта странично и спира на 15.21 метна от мястото на удара, разполжен върху гумите си перпендикулярно на платното му на движение, със заден ляв ъгъл на автомобила, опрян в мантинелата, очертаваща края на пътното платно в неговата посока за движение, и с предна дясна гума върху осовата линия, разделяща двете ленти за движение.

         Произшествието е настъпило на равен участък от пътя, в зона на ляв завой, при движение през нощта, при намалена видимост на изкуствени светлини – автомобилни фарове. Платното за движение в мястото на произшествието има настилка от асфалт, която по време на ПТП е била суха.

         Основната причина за настъпване на ПТП от техническа гледна точка е, че водачът на л.а. „БМВ 330D“ А.О. е навлязъл в лявата лента на платното за движение на място, по начин и в момент, когато това не е било безопасно – когато там насрещно се е движел л.а. „Сеат Толедо“.

         Пострадалият С. е бил пътник на задна дясна седалка в „Сеат Толедо“ като по досъдебното и съдебното наказателно производство, както и в настоящото, няма данни да е бил с поставен предпазен колан. В.л. М. посочва, че смъртта му се дължи на остра кръвозагуба от 2 600мл кръв в гръдната кухина, която е следствие на пълно разкъсване на аортата под дъгата й – увреждане, несъвместимо с живота. Травмата е получена при инерционно разкъсване на аортата, причинено от ускоренията в момента на удара, които превишават десетки пъти земното ускорение, поради което в случая функцията на предпазния колан би била незначителна. В съдебно заседине в.л. М. уточнява, че в следствие на ударния импул възникват ускорения, които надвишавата десетки, дори стотици пъти земното ускорение, което води до травматизма на всички, които са в автомобила. Автомобилът, в който се е возил пострадалият, е по – малък, по – стар, и за това е по – деформиран. Има по – малка маса и за това е по – увреден, като по – тежката маса на другия автомобил води до по – голям импулс.

         По делото не се ангажират доказателства и оттук не се установява водачът на лекия автомобил Сеат Толедо М.Е.С. да е употребил алкохол и/или наркотици и да е управлявал автомобила под тяхно въздействие, респективно пострадалият С. С. да е знаел за такива данни и да се е качил в колата въпреки тях.      Напротив, в мотивите на приложената, влязла в сила присъда се съдържа информация, че е извършена химико – токсикологична експертиза на трупа на М.С. като не се е установило наличие на алкохол и наркотични/психоактивни вещества.

За претърпени от ищеца неимуществени вреди в резултат на смъртта на баща му се изслуша свидетеля Н.М.С. и заключение по СПХЕ на в.л. д-р Д.К.. От показанията на св. Н.С. се установава, че е познавал починалия С. С. от малък, с когото са били първи братовчеди и са имали постоянна връзка. Познава и ищеца, с когото живеят в едно и също село. Докато е бил жив, синът и бащата имали прекрасни отношения, С. изкарвал добри пари, бил ****, и е пращал пари на сина си, с когото е живеел в едно домакинство. Съпругата на починалия – М., живее в ****, от ****г. Там е живяла със С., със сина си Д., който се омъжил и с жената си продължили да живеят при баща му С. и майка си в една къща. Докато С. бил жив, заедно с ищеца пътували и работили в ****, в ****, и в ****. Ищецът пътувал с него, след това работил в **** във текстилна фабрика. И баща , и син, често си идвали в България през няколко месеца. Погребението било организирано от съпругата на С., Д. бил много зле, бил изнервен. Сега го намира за променен, психически и физически, животът му не протичал нормално, едно време било по – добре, сега е нервен, много се замислял, разстройва се, плаче и му е тежко. Според свидетеля основната промяна е от финансова гледна точка.

         От СПХЕ на д-р К., изготвена обективно, безпристрастно и компетентно, след преглед и събеседване с ищеца, неоспорена от страните, на която съдът дава вяра, се доказва, че ищецът е прежиляв смъртта на баща си като остра стресова реакция, продължила дни. Преживените прсихични реакции са довели до нарушена адаптация и промени с емоционални симптоми – напрежение, тъга, тревожност. Първоначално ежедневието му е било нарушено с промяна на планове, перспективи, необичайно до момента физическо и психическо натоварване при получаването и в близките моменти на скръбна вест. Независимо от субективното описание на травмата като тежка, ищецът не е посещавал специалист, не е взимал медикаменти, започнал е работа и е продължил ежедневнието си по стария стереотип. Няма данни да е развил емоционално разстройство или други състояния, изискващи лечение и нарушаване на функционалните възможности за работа. Не е налице откъсване от обичайната семейна среда, промяна на динамичен стереотип. Ищецът е имал близки и доверителни взаимоотношения с баща си и травмата е била неочаквана.  Разстройството в адаптацията е краткотрайно и представлява състояние на субективен дистрес и емоционално разстройство непосредствено след травматичното събитие. Ищецът е преминал през фазите на стреса при траурно събитие и го е преживял чрез универсалните механизми за справяне със стреса.

         Между страните няма спор като в съдебното заседание ответникът призна, че по отношение на л.а. „БМВ“ с рег. № **** е било налице застрахователно правоотношение по сключен с него договор за задължителна застраховка Гражданска отговорност с начална дата 13.09.2018г., с период на покритие една година, по застрахователна полица BG/23/118002712998.

         С писмена молба, с вх. № 15-481 от 02.04.2019г. по регистър на ответника, ищецът е предявил извънсъдебно към ответното застрахователно дружество искане за изплащане на обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди в резултат на смъртта на баща му от ПТП на 27.03.2019г. С отговор от 04.04.2019г. ответникът го е уведомил за заведена пред него щета с № 0411-400 – 0001 – 2019. С молба от 03.07.2019г. отвеникът е отказал изплащане на обезщетение.

         От представената от ответника справка от МВР – Главна дирекция Гранична Полиция, се установя за периода 01.01.2010г. – 03.08.2020г. пострадалият С. С. е пътувал много често между **** и **** като многократно през годините е посещавал страната за дни и месеци.

Въз основа така установените обстоятелства от правна страна съдът приема искът за главница за доказан по основание и частично по размер.         Фактът на настъпване на деликт по чл.45 ал.1 от ЗЗД - ПТП, неговият извършител – А.О., и виновността му съгласно необорената презумпция по чл.45 ал.2 от ЗЗД, се доказват от влязлата в сила присъда, която на основание чл.300 от ГПК е задължителна за страните и съда относно извършването на деликта, изпълняващ състав на транспортно престъпление, противоправността на деянието, извършителят и неговата вина.

Настъпването на вредоносен резултат от противоправното поведение на О. – смърт на С. С., е част от състава на престъплението, за което О. е осъден с влязлата в сила присъда, и се доказва от изслушаната СМЕ.

Вредоносният резултат се намира в причинно – следствена връзка с ПТП и е негова пряка и непосредствена последица, съгласно заключението на СМЕ,САТЕ и влязлата в сила присъда.

Недоказани и оттук неоснователни остават възраженията на отвеника, че настъпването на ПТП не е по изключителна вина на А.О..

Недоказано и оттук неоснователно е възражението за съпричинява, основано на твърденията, че  пострадалото лице се е качило да се вози в автомобил, управляван от лице след употреба на алкохол и наркотичи вещества, което знаело.

Възражението за съпричиняване поради непоставен обезопасителен колан от пострадалия също е неоснователно. По делото няма доказателства С. С. да е пътувал в лекия автомобил с поставен обезопасителен колан, съгласно заключенията на СМЕ и САВТЕ, поради което съдът приема, че лицето е пътувало без поставен колан. Този факт обаче не се намира в пряка причинно – следствена връзка нито с настъпване на ПТП, нито с настъпване на вредоносния резултат от него – смърт на С. С.. Липсата на предпазен колан по никакъв начин не е допринесла за настъпване на смърта. Съгласно заключенията на двете вещи лица по СМЕ и САВТЕ смъртта на всички пасажери, пътували в лекия автомобил Сеат Толедо, е пряк резултат и оттук се нимара в причинно – следствена връзка  със  силния челен удар с лекия автомобил, управляван от О., при който силен челен удар има ударен импулс, възникнало е ускорение, което надвишава десетки и стотици пъти земното ускорение, което причинява смъртта на всички пасажери и в частност води до пълно разкъсване на аортатата и част от сърдечния мускул и масивен кръвоизлив в гръдната кухина при С. С.. Т.е. дори лицето да е пътувало с поставен колан, това не би могло да предотврати получаването на тежките увреждания и настъпилия фатален резултат. За това съдът приема, че липсата на колан при С. С. не е съпричинило вредоносния резултат и оттук възражението е неоснователно.

От заключението на СПХЕ и свидетелските показанията се доказва, че пряка и непосредствена последица от деликта са претърпените от ищеца неимуществени вреди от загубата на баща му, изразили се в преживяна остра стресова реакция, продължила дни, нервност, емоционално разстройство, прихическо и физическо натоварване около траурното събитие и след това с оглед намаления състав на домакинството, в което живее. Ищецът е имал изградени близки и доверителни взаимоотношения с баща си, когото губи.

Към датата на деликта починалото лице е било на ** години, здраво, трудоспособно, грижещо се за издръжка на фамилията си, включваща както съпругата му,  така и сина му Д., неговата жена и децата му. Пострадалият е работил като строител и поради това често е пътувал както в ****, така и в ****, и в ****, установяващо се както от свидетеля, така и от представената от ответника справка. По данни на свидетеля пострадалият е бил основния финансов източник на доходи за фамилията му, включително и за сина си, като се е грижил за издръжката на домакинството.

Ищецът е бил на ** години към датата на смъртта на баща му, което за съда е все още една ранна и не напълно зряла възраст. Живеел е в една къща и оттук в едно домакинство с баща си, с майка си, а след като се омъжва – и със своето семейство. По данни на свидетеля семейството на С. С. се премества да живее в гр.****, през ****г., в който момент ищецът е на ** години. След смъртта на баща си ищецът поема основната тежест за финансово обезпечаване на домакинството като приживе помощта на баща му е била основна, въпреки че ищецът е работил в текстилна фабрика.

Съдът, съобразявайки се с вида и характера на вредоносния резултат – смърт на баща, което е загуба на най – близък родственик от първа степен възходяща линия, отношенията между баща и син, характера на нанесените и търпяни от това неимуществени вреди за ищеца, тяхната продължителност, неговата възраст към датата на деликта ** години, възрастта на баща му в този момент – трудоспособно лице на ** години, образованието му, социална среда, отражението на травмата за в бъдеще върху ежедневието и семейните отношения, указанията на ВКС за съобразяване на застрахователните лимити, като и социалните и икономически условия в страна към 27.03.2019г. / МРЗ към датата на деликта е 560лв. /01.12.2019 – 31.12.2019г./ и средната брутна месечна работна заплата за страната за първо тримесечие на 2019г. в размер на 1 184лв./, приема за справедлив размер на обезвреда сумата от 200 000лв. като счита, че тя не е завишена и прекомерна, каквито са възраженията на ответника. До този размер искът е доказан по основание и размер и ще се уважи, като за разликата над 200 000лв. следва да се отхвърли.

Претендираното обезщетение за забава е от датата на изтичане на 15 дена за отговор по депозираното искането пред застрахователя, поради което е съобразено със специалното правило на чл.429 ал.3 от КЗ и ще се присъди от 25.04.2019г., както и след сезиране на съда до изплащане на сумата, тъй като при застраховките ГО има специална норма, според която застрахователят отговаря и за лихвите, които застрахованото лице дължи, от по – ранната от двете дати: датата, на която застрахованото лице го уведомява или датата, на която е предявена пред него застрахователната претенция на пострадалия за плащане на обезщетение. Ищецът претендира лихва за забава от по – късен момент, а не от датата на сезиране на застрахователя извънсъдебно, поради което искането му попада в законовата хипотеза, основателно е и лихва ще се присъди. Върху главница от 200 000лв. за периода 25.04.2019г. – 26.07.2019г. дължимата законна лихва е 5 166.67лв. /при използване на електронен калкулатор за изчисляване/.

Направеното от ответника в ход по същество едва в писмените бележки правозащитно възражение за забава на кредитора – ищец при предявяване на извънсъдебната претенция пред него поради непосочена банкова сметка, в резултат на което той като длъжник се освобождава от своята забава и не дължи лихви като обезщетение, е правозащитно правоизключващо възражение по чл.96 ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.432 ал.1 във вр. с чл.380 ал.3 от КЗ, въведено в процеса след отговора и допълнителния отговор на исковата молба, поради което е преклудирано и не може с него отвеникът да се защити едва с писмени бележки в ход по същество. Забавата на кредитора, освобождаваща длъжника от неговата забава, е форма на защита, подлежи на въвеждена своевременно в процеса и доказване, с това възражение ищецът има право да се запознае и да вземе становище поне до ход на делото по същество, което в случая не е възможно. Поради това съдът не го обсъжда.

         Съобразно уважения общо размер от 205 166.67лв., което е 67 % от заявената общо претенция от 307 750лв. главница и законна лихва от 25.04.2019г. до сезиране на съда, ответникът следва да заплати на ищеца  доказани негови разноски от 67лв. депозит за преводач. В полза на адв. Н.Д. ще се присъди възнаграждение по реда на чл.38 ал.2 от ЗАдв поради предоставена от него безплатна правна помощ по чл.38 ал.1 т.2 от ЗАдв съгласно представеното пълномощно, което, съразмерно на уважената претенция, съдът определя на 5 633,33лв. по наредбата.

         Ответникът дължи на съда ДТ за уважения размер на иска в размер на 8 206,67лв. и по съразмерност сторени разноски от 301.50лв.

         Ищецът, според отхвърлената претенция, дължи на ответника разноски от 132лв. и 2 484.90лв. възнаграждение за адвокат. Възражението на ищеца за прекомерност на уговореното и платено от ответника възнаграждение за адвокат е неоснователно, тъй като договореното и платено възнаграждение е под минималния размер по НМАВ при защита срещу материален интерес от 307 750лв.

         Мотивиран от изложеното, съдът

Р    Е    Ш    И    :

        

ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК – ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.София, п.к. 1000, ул. „Света София“ № 7, и съдебен адрес ****, чрез АД „Х., Т. и И., да плати на Д.С.С. ЕГН ********** ***, със съдебен адрес ****, , чрез адв. Н.Н.Д., сумата от 200 000лв. /двеста хиляди лева/, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на баща му С. С.С. ЕГН **********, причинена при ПТП от 27.03.2019г., осъществено около 21 часа на източно – обходен път II – 56 край жп надлез за с. ****, област Пловдив, при челен сблъсък между лек автомобил БМВ с рег. № ****, управляван от А.Х.О., и лек автомобил Сеат с рег. № ****, управляван от М.Е.С., като лекият автомобил БМВ с рег. № **** е със сключена застраховка Гражданска отговорност при ответника, както и 5 166.67 лв. /пет хиляди сто шейсет и шест лева и шейсет и седем стотинки/ законна лихва върху главницата от 25.04.2019г. до сезиране на съда на 26.07.2019г., както и от тази дата до изплащане на сумата и направените по делото разноски в размер на 67лв., като ОТХВЪРЛЯ исковете за разликата над уважения размер на главницата от 200 000лв. до предявения от 300 000лв. и над присъдения размер за лихва за забава за периода 25.04.2019г. – 26.07.2019г. от 5 166.67лв. до предявения от 7 750лв.

ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК – ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.София, п.к. 1000, ул. „Света София“ № 7, и съдебен адрес ****, чрез АД „Х., Т.и И., да плати на адв. Н.Н.Д.,****, банкова смека IBAN: ****** при УниКредит Булбанк АД, възнаграждение в размер на 5 633.33лв. /пети хиляди шестотин тридесет и три лева и тридесет и три стотинки/.

ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК – ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.София, п.к. 1000, ул. „Света София“ № 7, и съдебен адрес ****, чрез АД „Х., Т.и И., да плати на ПОС ДТ за уважения размер на иска в размер на 8 206.67лв. /осем хиляди двеста и шест лева и шейсет и седем стотинки/ и по съразмерност сторени разноски от 301.50лв. /триста и един лева и петдесет стотинки/.

ОСЪЖДА Д.С.С. ЕГН ********** ***, със съдебен адрес **** , чрез адв. Н.Н.Д., да плати на ЗАД „ОЗК – ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.София, п.к. 1000, ул. „Света София“ № 7, и съдебен адрес ****, чрез АД „Х., Т. и И., разноски за отхвърлената претенция в размер на 132лв. /сто тридесет и два лева/ и 2 484.90лв. /две хиляди четиристотин осемдесет и четири лева и деветдесет стотинки/ възнаграждение за адвокат.

Решението може да бъде обжалвано пред Апелативен съд гр.Пловдив с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Окръжен съдия: