№ 330
гр. Плевен, 22.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в публично заседание на дванадесети юли
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:СИЛВИЯ ЦВ. КРЪСТЕВА
Членове:ЕМИЛИЯ АТ. КУНЧЕВА
ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ
при участието на секретаря АЛЕКСАНДЪР Г. ПЕТРОВ
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ Въззивно
гражданско дело № 20224400500400 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 465/31.03.2022 г., постановено по гр. дело № 7062/2021 г.
по описа на Плевенски районен съд, частично е уважен предявеният деликтен
иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. 1 ЗОДОВ за заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди в размер от 2500 лв. (този иск е
отхвърлен за разликата до пълния му предявен размер от 20000 лв.) за
причинените неимуществени вреди от незаконни обвинения за извършени
престъпления по чл. 325 ал. I във вр. с чл. 20 ал. II във вр. с чл. I от НК и чл.
198, ал. I от НК, за което ищецът е бил оправдан с влязло в сила на 06.03.2020
г. Решение № 42 от 06.03.2020г., постановено по ВНОХД №949/2019г., по
описа на Окръжен съд Плевен, ведно със законната лихва върху главното
парично притезание от 06.03.2020 г. до окончателното му заплащане. Изцяло
е уважен искът за заплащане на компенсаторно обезщетение за причинените
от същото незаконно наказателно преследване имуществени вреди в размер
на сумата общо от 800 лв., представляваща заплатеното адвокатско
възнаграждение за осъществената в наказателното производство адвокатска
защита, ведно със законната лихва върху главното парично притезание от
06.03.2020 г. до окончателното му заплащане.
1
Ответникът в първоинстанционното производство – Прокуратура на
Република България в депозираната пред настоящата съдебна инстанция
въззивна жалба заявява, че обжалваното решение е неправилно и
необосновано, в частта в която първоинстанционният съд е осъдил ответника
в първоинстанционното производство да заплати на ищеца сумата от 2500
лв., представляваща претърпени неимуществени вреди, както и сумата от 800
лв., представляваща претърпени имуществени вреди. Излага се становището,
че в мотивите на първоинстанционното си решение, районният съд посочил
два различни размера на определената от него за справедлива претърпяна
неимуществена вреда, а именно първо 2000 лв., а в последствие 2500 лв. В
този смисъл се навежда твърдение, че е налице неясно изразена воля от
страна на съда, тъй като се стигнало до разминаване между приетия в
мотивите на решението размер на обезщетението за неимуществени вреди и
този, отразен в диспозитива на съдебния акт. С оглед изложеното се иска
първоинстанционното решение да бъде отменено, като незаконосъобразно, и
делото да бъде решено по същество, като се отхвърли предявеният иск за
неимуществени вреди, алтернативно в случай, че се приеме искът за
основателен и доказан се моли да бъде намален размера на обезщетението за
неимущетсвени вреди.
В проведеното на 12.07.2022 г. пред ОС-Плевен о. с. з. изразява
становище, че първоинстанционното решение е неправилно и
незаконосъобразно, с оглед на което се иска неговата отмяна, като
депозираните от ищеца искове бъдат отхвърлени като недоказани.
Ищецът в първоинстанционното производство е предявил въззивна
жалба срещу така постановеното решение в частта, в която е отхвърлен
предявеният деликтен иск за заплащане на заместващо обезщетение за
причинените му неимуществени вреди от незаконното обвинение за
извършено престъпно деяние - над присъдената сума от 2500 лв. до пълния му
предявен размер от 20000 лв. Въззивникът счита, че при определяне размера
на заместващото обезщетение за претърпените болки и страдания от
незаконни обвинения за извършени престъпления по чл. 325 ал. I във вр. с чл.
20 ал. II във вр. с чл. I от НК и чл. 198, ал. I от НК решаващият
първоинстанционен съд не е съобразил интензитета на изживените страдания
2
и личен дискомфорт съобразно продължителността на наказателното
производство - близо 2 години и половина, през което били извършвани
множество процесуално-следствени действия, както и че неговото
достойнство и добро име в обществото са били значително злепоставени. В
резултат, М. не могъл да спи нощем, развил тревожност, която му пречела да
бъде концентриран и ефективен в работата си. Животът на ищеца станал по-
затворен и избягвал излизания,защото занел за негативното мнение на
обществото спрямо него. Това рефлектирало върху психическото и
здравословното му състояние. Позовавайки се на тези съображения, М. моли
първоинстанционното решение да бъде отменено в обжалваната му част, като
вместо него да бъде постановено друго, с което предявеният иск да бъде
уважен в пълен размер. С жалбата не се правят искания за събиране на
доказателства. С молба от 12.07.2022г. претендира присъждане на адвокатско
възнаграждение на основание чл. 38, ал.1, т.2 от ЗА.
В проведеното на 12.07.2022 г. пред ОС-Плевен о. с. з. изразява
становище, че определеното от първата инстанция обезщение за
неимуществени вреди е твърде ниско в сравнение с действително
претърпените от доверителя му такива. В този смисъл моли да решението на
първоинстанционния съд в отхвърлителната част да бъде отменено, а вместо
него да бъда постановено друго, с което предявената пред
първоинстанционния съд претенция да бъде уважена в пълен размер.
Решението на ПлРС като необжалвано е влязло в законна сила в частта,
с която е уважен предявения осъдителен иск за имуществени вреди с правно
основание чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. 1 ЗОДОВ за сумата от 800 лв. доколкото в
подадената въззивна жалба от ПРБ не се съдържа искане за отмяна на
решението в тази му част.
Въззивните жалби са подадени срещу подлежащ на обжалване съдебен
акт, в законоустановения в чл. 259, ал. 1 ГПК срок, поради което те се явяват
допустими.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като
по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в
жалбата.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени и
3
гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата
на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна
страна:
ПлРС, е бил сезиран с кумулативно обективно съединени осъдителни
искове с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. 1 ЗОДОВ.
За да възникне притезателното право на увредения за обезвреждане на
неимуществените и имуществените вреди, причинени му от орган на
Прокуратурата на Република България вследствие на повдигане на незаконно
обвинение, трябва в обективната действителност да бъдат осъществени
следните материални предпоставки (юридически факти): 1) на ищеца да му е
повдигнато обвинение от Прокуратурата на Република България за
извършено от него престъпление; 2) съдът да е оправдал подсъдимия с влязла
в сила присъда, като в този случай повдигнатото му обвинение е незаконно; 3)
подсъдимият да е претърпял неимуществени и имуществени вреди и 4)
причинените неимуществени и имуществени вреди да са необходима,
естествена, закономерна последица от повдигнатото незаконно обвинение, т.
е. да е налице причинно-следствена връзка между наказателното
производство, по което е било повдигнато незаконното обвинение, и
причинения вредоносен резултат. Отговорността на прокуратурата за
повдигане на незаконно обвинение е обективна, като тя не е предпоставена от
виновното поведение на съответно длъжностно лице при прокуратурата – арг.
чл. 4, предл. последно ЗОДОВ.
Не е спорно между страните, а и от събраните по делото доказателства
се установява правнорелевантното обстоятелство, че с Постановление на
прокурор при РП - Плевен от 15.01.2019 г. М. е привлечен като обвиняем за
следните престъпления: по чл. 325 ал. I във вр. с чл. 20 ал. II във вр. с чл. I от
НК и чл. 198, ал. I от НК. На 29.01.2019г. в Плевенски районен съд е бил
внесен обвинителен акт, с който ищеца ИВ. Б. М. е бил предаден на съд за
престъпленията, за които е бил привлечен в качеството на обвиняем, а
именно: затова, че 1. на 08.08.2008г. в с.***, обл.Плевен, в съучастие като
съизвършител с М.И. М. и Р.Т.Б. извършил непристойни действия грубо
нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото
– престъпление по чл.325, ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1 от НК и 2. На
08.08.2008г. в с.***, обл.Плевен, в съучастие като съизвършител с ИВ. Б. М. и
4
Р.Т.Б. отнел чужди движими вещи – сумата от 800 евро с левова
равностойност 1564,68лв. от владението на А.М.М. с намерение
противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила – престъпление по
чл.198, ал.1 от НК.
Въз основа на обвинителния акт е било образувано производството по
НОХД №223/2019г. по описа на ПлРС. По същото са били проведени две
разпоредителни съдебни заседания, в които ищеца И.М. се е явил, като в хода
на второто на 14.03.2019г. е било постановено връщане на обвинителния акт
на прокурора за отстраняване на явна фактическа грешка.
На 20.03.2019г. е бил внесен отново поправен обвинителен акт.
Проведени са били шест открити съдебни заседания за периода от
18.04.2019г. до 01.10.2019г., в които ищеца И.М. се е явявал лично, като в
последното е била постановена присъда, с която е бил признат за невинен и
оправдан по повдигнатите му обвинения. На 08.10.2019г. РП-Плевен е
депозирала протест срещу първоинстанционната присъда, въз основа на който
е било образувано производството по ВНОХД №949/2019г. по описа на ОС-
Плевен. По същото са били проведени две о.с.з., в които ищецът се е явил.
Във второто о.с.з на 12.02.2020г. е даден ход на съдебните прения и с решение
от 06.03.2020г. първоинстанционната присъда е била потвърдена, като
съдебният акт е влязъл в сила на същата дата.
Следователно, наказателното преследване срещу обвиняемия е
продължило за периода от 15.01.2019 г.-датата на привличане на лицето в
качеството му на обвиняеми до 06.03.2020 г.-датата на влизане в сила на
оправдателната присъда, т. е. почти 1 година и 2 месеца.
От показанията на св. Д.С.., който е приятел на сина на ищеца
установява, че незаконно обвиненият в периода на разследването станал по-
затворен и необщителен. Затворил се в себе си и спрял да ходи на работа. В с.
*** се говорило, че И.М. бил престъпник, който не следва да заема
длъжността охранител в кметство ***. След като напуснал работното си
място по собствено желание, свидетелят помагал финансово на И.М., тъй като
последният нямал средства да се припитава. Споделя, че М. нямал желание да
си намери друга работа. В своите показания свид. С. уточнява, че няколко
пъти е карал ищеца до болницата. Знае за претърпени инсулт и инфаркт от
И.М. през 2019г. Споделя, че към настоящия момент М. работил отново като
5
охрана в кметството в с. ***.
От показанията на св. А.А., приятел с ищеца от 18 г., се установява, че
преди процесното наказателно производство, незаконно обвиненият не е имал
здравословни проблеми, но впоследствие в пеиода на наказателното
производство получил инсулт, а след това и инфаркт. Чул хората на центъра
да споменават, че ги охранявал престъпник, визирайки М.. Споделя, че кмета
на селото прекратил трудовият договор на М.. След като оправданият
преустановил трудовата си дейност, свид. А. помагал финансово на ишеца.
При така приетите за установени правнорелевантни факти въззивната
инстанция счита, че предявеният осъдителен иск за заплащане на
обезщетение за причинените неимуществени вреди от незаконното обвинение
е доказан по своето основание – изяснените от свидетелите изменения в
социалното общуване на ищеца (хората от по-широката социална среда го
отбягвали,) и в неговото психично състояние (станал е угрижен, депресиран,
потиснат, по-затворен и вглъбен), са необходима последица от незаконното
обвинение за престъплението, за което ищецът е бил обвинен, т. е.
изживеният стрес, психическо напрежение и емоционална потиснатост са в
причинно-следствена връзка с незаконно обвинение за тежко престъпление,
за което се предвижда наказание лишаване от свобода от 3 до 10 години за
деянието по чл 198, ал.1 НК и лишаване от свобода до 2 години за деянието
по чл 325, ал.1 НК.
Тъй като неимуществените вреди, които представляват неблагоприятно
засягане на лични, нематериални блага не биха могли да бъдат възстановени,
предвиденото в закона обезщетение не е компенсаторно, а заместващо и се
определя съобразно критериите, предписани в правната норма на чл. 52 ЗЗД –
по справедливост от съда. Съгласно ППВС № 4/1968 г. понятието
"справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е
свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на
размера на обезщетението.
При определяне на това заместващо обезщетение следва да се вземе
предвид обстоятелството, че ищецът е бил незаконно обвинен в извършване
на две деяния, едното от който представлвява по смисъла на чл. 93, т.7 НК
6
тежко престъпление, за което се предвижда наказание – лишаване от свобода
от 3 до 10 години, а за другото деяния за което е привлчен - лишаване от
свобода до 2 години; бил е обвиняем в за срок от 1 г. и 2м., който срок се
явява разумен и в съответствие с практиката на ЕСПЧ за процесното
наказателно производство период от време; явяването пред досъдебните и
съдебните органи за осъществяване на множество съдопроизводствени
действия го е ангажирало физически и емоционално.
От друга страна обаче, неговите основни човешки права на свобода и
свободно предвижване, уредени в 30, ал. 1 КРБ и чл. 35, ал. 1 КРБ, не са били
накърнени в значителна степен, тъй като е била взета най-леката мярка за
неотклонение "подписка". Първата постановена присъда е била оправдателна,
което обективно не се свъррза с увеличаване интензитета на негативните
изживявания и ищецът не е бил под непосредствената угроза да търпи това
наказание в местата за лишаване от свобода. Нещо повече, не бе установено в
процеса на доказване, че здравословния кардиологичен проблем, възникнал
през същия период на провеждане на наказателното производство е в
причинно-следствена връзка с негативните емоционални преживявания на
ищеца. Видно от приложената към делото епикриза, издадена от МБАЛ
„Сърце и Мозък“-гр.Плевен, М. е с диагноза „вазопастична ангина пекторис;
лекостепенна митрална регургитация; хипертонична болест 2-степен“.
Описано е, че пациентът има и други съпровождащи заболявания, както и
фамилна обремененост – „брат починал от инфаркт с коронарно стениране.“
Тоест касае се за медицинско състояние, за което не може категорично да се
приеме, че е предизвикано пряко от претърпяните негативните психични
състояния, предизвикани от незаконосъобразно повдигнатото обвинение.
На следващо място правилно първоинстанционният съд е приел, че
липсва причинно-следствена връзка между преустановяването на трудовата
дейност на ищеца, като охранител в кметството в с. *** и повдигнатите му
обвинения. По делото не са представени доказателства за наличие или липса
на трудово правоотношение между Кметство *** и ищеца. Не се представиха
доказателства, от които да е видно, че трудовото правоотношение на М. е
било прекратено. От свидетелските показания на свид. С. се установява, че М.
сам напуснал работно си място, което е в противоречие с показанията на свид.
А., който твърди, че кмета на селото прекратил трудовия договор на ищеца.
От показанията на свид. А. се установява, че към настоящия момент И.М. все
7
още заема длъжността, която е заемал преди да остане без работа, а именно
охранител в с. ***. Освен, че показанията на свидетелите са противоречиви
помежду си, от техния анализ не може да бъде направен категоричен извод,
на първо място че М. е заемал твърдяната от него длъжност в кметството в с.
***, както и че трудовото му правоотношение е било прекратено, поради
незаконосъобразно повдигнатото му обвинение. Поради което и липсва
изискуемата причинно-следствена връзка между незаконосъобразно
повдигнатото обвинение и причинените неимуществени вреди на ищеца,
както правилно е преценил първоинстанционния съд.
Съдът счита въз основа на установените доказателства по делото и при
съобразяване на всички обстоятелства – тежестта на престъплението, за което
е повдигнато обвинение (то е "тежко" по смисъла на чл. 93, т. 7 НК, тъй като
за неговото извършване се предвижда наказание лишаване от свобода 3 до 10
години за деянието по чл. 198, ал.1 НК и наказание лишаване от свобода до 2
години за дянието по чл. 325, ал.1 НК ), продължителният ( 1 години и 2
месеца) срок на висящност на наказателното производство, преживеният
стрес и дискомфорт в социалното общуване, изживяната потиснатост,
породената угриженост, затвореност и вглъбеност, което води до
психологически дискомфорт и страдания за ищеца, ограниченията в личната
му сфера. Въззивният съд приема, че заместващото обезщетение на ищеца за
причинените му от незаконното обвинение неимуществени вреди, е в размер
на сумата от 2500 лв., както правилно е определил и първоинстанционният
съд.
В този смисъл, деликтният иск, въз основа на доказателствата и
установената тълкувателна практика на ВКС следва да бъде уважен за сумата
от 2500 лв., като за разликата до пълния му предявен размер от 20000 лв.,
следва да бъде отхвърлен, както правилно е преценил първоинстанционният
съд.
По отношение на възражението на ПРБ за допусната грешка в
диспозитива на съдебното решение, настоящата инстанция счита, че се касае
за техническа такава. В мотивите на първоинстнационното решение са
изписани две различни суми, като определено обезщетение за
неиумуществени вреди в размер на 2000 лв. и 2500 лв. С диспозитива в полза
на ищеца е присъдена сумата от 2500лв. Тази грешка не се отразява по
8
никакъв начин на външно изразената воля на съда и не прадставлява
основание за отмяна на постановения съдебен акт. В случай, че в мотивите на
първоинстанционнотото решение беше отразена различна цифрова стойност
от тази в диспозитива, то това би било основание за поправка на допусната от
съда очевидна фактическа грешка от съда. Доколкото присъдената сума за
неимуществени вреди в диспозитива, съответства на една от сумите в
мотивите на решението, то не е налице и основание да се счита, че е
допусната очевидна фактическа грешка. С оглед изложеното, възражението
на ПРБ е неоснователно и същото следва да бъде оставено без уважение.
С оглед изхода на пренесения пред ОС-Плевен с двете въззивни жалби
материалноправен спор, с поради отхвърляне на въззивната жалба на
Прокуратура на Република България, на основание чл. 38, ал. 2 ЗА, вр. с чл. 7,
ал.2, т.2 от Наредба №1/2004г. (съобразно материалния интерес по
отхвърлените въззивни жалби - за ищеца той възлиза на сумата от 2500 лв.
при обжалван от него материален интерес от 20000 лв.) в полза на адв. Н.Я.
от ПлАК трябва да се присъди сумата от 461 лв., представляваща адвокатско
възнаграждение за осъщественото от него безплатно процесуално
представителство на въззивника-ищец.
Така мотивиран, Плевенски окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 465/31.03.2022 г., постановено по гр.
дело № 7062/2021 г. по описа на Плевенски районен съд в частта, с която
Прокуратурата на Р. България, представлявана от Главния прокурор, гр. С.,
бул. *** № 2, е осъдена да заплати на ИВ. Б. М., ЕГН **********, както
следва: на основание чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. 1 ЗОДОВ сумата от 2500 лв.,
ведно със законната лихва от 06.03.2020г., до окончателното изплащане,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
вследствие на повдигнатото му незаконно обвинение за извършени
престъпления по чл. 325 ал. I във вр. с чл. 20 ал. II във вр. с чл. I от НК и чл.
198, ал. I от НК, като за разликата до пълнипредявения размер от 20000 лв.,
отхвърлил, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА Прокуратурата на Р.
България, представлявана от Главния прокурор, гр. С., бул. *** № 2, да
9
заплати на адв. Н.Я. от ПлАК, с адрес гр. Плевен, ул. "***" № 5, ет. 3, офис
22 сумата от 461 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за
осъществената безплатно процесуално представителство пред Окръжен съд
Плевен.
Първоинстанционното решение в частта, с която ПлРС е уважил иска с
правна квалификация по чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. 1 ЗОДОВ за сумата от 800
лв., представляваща обезщетение за претърпяни имуществени вреди, поради
необжалването му от страните, е влязло в законна сила.
Решението в частта, в която е разгледан искът за заплащане на
заместващо обезщетение за причинените неимуществени вреди в размер на
сумата от 20000 лв., може да бъде обжалвано с касационна жалба пред
Върховния касационен съд по правилата на чл. 280 ГПК в 1-месечен срок от
връчването му на страните.
В останалата част въззивното решение е окончателно - арг. чл. 280, ал.
3, т. 1, предл. 1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10