РЕШЕНИЕ
№ 78
гр. Варна , 25.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 18 СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и
девети януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Деница Д. Славова
при участието на секретаря Антоанета И. Димитрова
като разгледа докладваното от Деница Д. Славова Гражданско дело №
20203110111300 по описа за 2020 година
Производството е образувано по исковете на Х. Г. Г. с ЕГН **********,
с постоянен гр.Варна, м.„Салтанат" №60 срещу М. Д. /M.D./, гражданин на
република ******с документ за самоличност /ID card/ №*******, с адрес в
******** за осъждане на ответника да заплати на ищeцa сумата от 4
950,00 /четири хиляди деветстотин и петдесет/ лева, представляваща
нанесени неимуществени вреди, изразяващи се в уронване на честта и
достойнството на ищеца, авторитетът му в обществото, включително в
социалния му кръг и в средите, в които работи, както и в психологически и
физически дискомфорт, следствие на клеветнически твърдения, изнесени от
ответника на 22.10.2018г. в интернет-блога на същия www.*******.com в
статия със заглавие „******: И как им позволих да ме принудят да мълча.",
намираща се на интернет-адрес: https://*******com/*****/***********, a
именно: че е налице разследване срещу ищеца от различни полицейски
служби по света, че е налице разследване на ****** орган за разследване и
анализ на финансови услуги - *******(*******) персонално срещу ищеца, че
терминалите на „************./ се ползват за измами, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на исковата молба в
съда до окончателното изплащане на присъденото обезщетение.
1
Предявен е и иск за осъждане на ответника М. Д. /M.D./ да
преустанови непозволеното увреждане като премахне от сайта си процесната
статия, респективно увреждащите ищеца текствове от нея.
В исковата молба се твърди, че ищецът - Х.Г., е български гражданин
с постоянен адрес на територията на Република България. Същият е
предприемач - собственик на редица търговски дружества в страната и на
територията на ЕС, опериращи в различни сфери. Една от основните от тях е
свързана с предоставяне на платежни услуги и услуги за електронни пари по
смисъла на ЗПУПС. На българският пазар дейността се осъществява с
дружеството „А." АД с ЕИК ********, лицензирано дружество за електронни
пари под надзора на Българска народна банка, в което ищецът е основен
краен акционер. На територията на ЕС ищецът е краен собственик и на други
юридически лица. Такова е и дружеството „м.*******" ООД /„******./,
лицензирано дружество за електронни пари под надзора на Финансовия
надзорен орган ("F.********), регистрирано във *********. Такова е и
„********/, регистрирано в Република ******** с регистров № С ****** на
***** бизнес регистър /***/ и осъществяващо дейност под лиценз за кредитна
институция /банка/ по местното законодателство на страната. Ищецът
притежава банката както чрез пряко акционерно участие, така и посредством
участие в холдинга-основен собственик на същата /*******/.
Ищецът е човек с репутация на почтен човек с почтен бизнес, която е
дълго градена през годините. Получавал е признания от най-различни (вкл.
държавни) институции и организации. Дружествата му осигуряват работа и
заплати на множество хора. Платените към държавата ни (а и към други
държави на територията на ЕС) данъци и осигуровки през годините
надвишават милиони. Известен е с построяването и създаването на Бизнес
парк гр.Варна -понастоящем осигуряващ дом на множество търговски
дружества (в т.ч. и международни) и способствал за множество реализирани
инвестиции в района.
Ответникът - М. Д., е гражданин на Република ******. Същият списва
интернет блог www.********.com.
На 22.10.2018г. ответникът публикува в блога си статия със заглавие „
*******: И как им позволих да ме принудят да мълча." (линк към статията:
2
https://*******/****/**/*********).
В статията се твърди следното относно ищеца:
„Документирах личното досие на собственика на С.*******" Х.Г. и
разследванията срещу него от различни полицейски служби по света, докато
беше приютен тук, в **********от правителството на Д.М. Също така
документирах разследванията на поведението му, продължили с месеци, от
страна на ******* орган за финансови услуги, които дотогава не бяха довели
до никакви действия."
„Част от моята история касае друго дружество, в което участваше Х.Г.,
компания в ******* (**) за продажба на терминални устройства за продажба.
Терминалите се използвали за измама, при която граждани на **** и ****
незаконно източвали капитали, въпреки валутните ограничения в техните
държави."
Тези твърдения на ответника са клеветнически и неотговарящи на
истината.
Ищецът твърди, че не е вярно, че е налице разследване срещу ищеца от
различни полицейски служби по света, както и че не е вярно, че е налице
разследване на ***** орган за разследване и анализ на финансови услуги -
****** (****) персонално срещу ищеца. Вярно е, че ищецът участва в
дружество от ***, чиято дейност е свързана с терминални точки за продажба -
става въпрос за регистрираното във ****** „*****"***., но не е истина, че
терминалите се ползват за измами, съгласно посоченото в статията.
Ищецът се е запознал с процесната статия на следващия ден след
публикацията й. Служители от компанията на ищеца („С.****"АД /S.*****/)
са го уведомили за наличието на процесната статия в интернет и ищецът я е
прочел в интернет.
Ищецът е разбрал, че служители на компанията на ищеца („С.****"АД
/S.**** P.L.C./) са разбрали за статията, т.к. самите те са го уведомили.
Целият Борд на Директорите на „С.****"АД /S.**** P.L.C./ е бил запознат,
както и служителите в офиса на банката, т.к. това е било обсъждано между
тях, доколкото, освен ищеца, касае и самата банка. Бордът на Директорите на
банката е коментирал статията с ищеца, т.к. са изпитвали притеснения за
3
репутацията на самата банка, съответно и относно отражението на статията
върху дейността на банката. Изразили са пред ищеца и свидетели това свое
притеснение, разпитвайки дали твърденията са верни. Създало се е съмнение
у Борда на Директорите, че управляват нечисти капитали на съмнителен
човек (буквално, че става дума за едва ли не международен престъпник).
Наложило се е ищецът дълго да ги уверява, че това не отговаря на истината.
Гореизложеното се отнася и за Директорите от Борда на регистрираното в
Обединеното Кралство дружество „m.*******. и директорите в борда на
свързаното с него "m******, т.к. дейността на тези дружества е стриктно
регулирана от Комисията по финансов надзор в Англия и статията засяга тези
компании, чиито собственик е ицеца.
За процесната статия се е разчуло сред служителите и на тези дружества
и до ищеца е достигнала информация, че между тях (съответните служители в
съответните дружества) са се водили разговори, в които са коментирали
личността на ищеца. Става въпрос за период от около седмица-две след
публикуването на статията, когато ищецът е и разбрал, че служителите са
запознати със статията и коментират помежду си. Коментирали са дали
изнесеното е истина, или не е, изразявали са съмнения дали не работят в
компании, собственост на съмнителен човек (на някакъв вид международен
престъпник, който пере пари или нещо подобно, защото такова е
внушението). Ищецът е разбрал това отново от служители на дружествата,
които са му споделили, че между тях са коментирани такива неща.
Роднините на ищеца, които са разбрали за статията, са най-близките му
- майка му, баща му, дъщеря му, на които той е споделил няколко седмици
след публикуването на статията, защото в контактите си с ищеца те са
установили, че е изключително притеснен за нещо и съответно ищецът им е
споделил за какво - а именно, че се притеснява за бизнеса си, защото се
разпространяват неверни и позорящи неща, в т.ч. и за личността му. Обяснил
им е за процесната статия и за съдържанието й. Съответно са последвали
съмнения и въпроси и от тях да не би тези неща за ищеца да са истина.
В резултат на ответниковите твърдения ищецът търпи неимуществени
вреди, изразяващи се в уронване на честта и достойнството му, авторитетът
му в обществото, включително в средите, в които работи. Процесиите
твърдения на ответника предизвикват негативни коментари за ищеца, имат
4
широк отзвук в професионалните му и социалните му кръгове. Създават
съмнения за почтеността на ищеца у редица близки и непознати хора. В
резултат на ответниковите твърдения ищецът търпи неимуществени вреди и в
емоционалната си сфера, изразяващи се в психологически и физически
дискомфорт, а също така и в редица притеснения относно това какво си
мислят (или биха си помислили) близките му за него. В резултат на
направените от ответника твърдения, ищецът дълго време е имал проблеми с
концентрацията си във връзка с ежедневните си бизнес дела. Често е бил и
гневен или притеснен, като тези му състояния продължават и до момента.
С уточняваща молба от 19.10.2020 г. ищцовата страна навежда
следните твърдения:
Вредите за ищеца от процесната статия, настъпили в
**********оценява на 5% от общо претендираните вреди, или общо 247,50
лева от претендираните общо 4 950,00 лева. Вредите се изразяват в увреждане
на доброто име на ищеца пред служителите на „С.****“ АД.
Вредите за ищеца от процесната статия, настъпили във
Великобритания, оценява на 15% от общо претендираните вреди, или общо
742,50 лева от претендираните общо 4 950,00 лева. Вредите се изразяват в
увреждане на доброто име на ищеца пред служителите на „M******“ ***.
Вредите за ищеца от процесната статия, настъпили в България, оценява
на 80% от общо претендираните вреди, или общо 3 960,00 лева от
претендираните общо 4 950,00 лева. Вредите се изразяват в увреждане на
доброто име на ищеца пред служителите на „А*******"АД, както и други
вреди.
Разбралите за процесната статия в България са служители на
дружеството „А*****"АД с ЕИК: ******* - българска компания, в която
ищецът е имал акционерна собственост към датата на процесната статия. Това
са М.Д. и Я.П. - мениджъри и членове на Съвета на директорите в това
дружество. Те са обсъждали помежду си за какви разследвания става дума и
са разпитвали ищеца дали са верни изложените в процесната статия
твърдения за него. Също така са искали обяснения и дали е вярно, че
терминалите на регистрираното във Великобритания дружество „m.*******.
5
се използват за измами, тъй като тези терминали всъщност се предоставят от
и се оперират чрез българската компания „А*****"АД, а тези мениджъри в
крайна сметка отговарят и за това. Обстоятелството, че на ищеца се е
наложило дълго да уверява членове на Съвета на директорите на
„А*****"АД, че не е вярно нищо от изнесеното персонално за него, нито
относно свързаността му с измами с терминали на „m.*******. (т.к. и тези
измами се свързват персонално с ищеца в процесната статия по начина, по
който е слисана), са го накарали да се чувства зле психически, да се чувства
злепоставен пред тях, да се чувства „заподозрян" от колегите си, че е
извършвал някакви нередности.
М.Д. и Я.П. са разбрали за процесната статия от интернет няколко дни
след публикуването й, т.к. служители от „m.*******. (директорите в
британското дружество), по повод съвместната работа на „А*****"АД и
„m.*******., са им обърнали внимание, че има такава статия.
М.Д. и Я.П. са споделили за наличието на процесната статия с М.В.
която също е член на Съвета на директорите на „А*****"АД, както финансов
директор и член на Съвета на директорите на друго българско дружество, в
която ищецът е имал акционерна собственост към датата на процесната
статия - „И.Х."АД с ЕИК: *******. М.В. също е обсъждала с ищеца, в
телефонни разговори и на срещи, какво се е случвало и вярно ли е изнесеното
от ответника за ищеца.
За процесната статия се е разчуло и сред други служители и на двете
български дружества и до ищеца е достигнала информация, че между тях са
се водили разговори, в които са коментирали личността на ищеца. Става
въпрос за период от около седмица-две след публикуването на статията,
когато ищецът е и разбрал, че служителите са запознати със статията и
коментират помежду си. Коментирали са дали изнесеното е истина, или не е,
изразявали са съмнения дали не работят в компании, собственост на
съмнителен човек (на някакъв вид международен престъпник, който пере
пари или нещо подобно, защото такова е внушението).
Роднините на ищеца, които са разбрали за статията, са майка му, баща
му и голямата му дъщеря, на които той е споделил няколко седмици след
публикуването на статията, защото в контактите си с ищеца те са установили,
6
че е изключително притеснен за нещо и съответно ищецът им е споделил за
какво - а именно, че се притеснява за репутацията си и за бизнеса си, защото
се разпространяват невярни и позорящи неща, в т.ч. и за личността му.
Споделил им е за процесната статия и за съдържанието й. Съответно са
последвали съмнения и въпроси и от тях да не би изнесените твърдения за
ищеца да са истина.
В резултат на публикацията и след узнаването за нея от голямата му
дъщеря, значително се е влошила и комуникацията между нея и ищеца. На
ищеца не му е било приятно да се обсъжда темата и съответно се е
дистанцирал.
От всички тези разговори ищецът не се е чувствал добре. Чувствал се е
злепоставен, на моменти е проявявал необичайна нервност, когато темата се
споменавала.
Тук вредите, освен в злепоставяне и увреждане на доброто име на
ищеца пред служителите на българските компании, споменати по-горе, се
изразяват най-вече в претърпяните от ищеца душевни болки и страдания,
засягане на самочувствието му като почтена личност, изживяване на стрес,
дискомфорт в ежедневното общуване с колеги и роднини, разстройство на
концентрацията в работата.
В срока по чл.131 от ГПК Е постъпил писмен отговор от ответника.
В него се сочи, че исковете по чл. 45 от ЗЗД са недопустими и
неоснователни.
Правят се възражения за подведомствеността на спора на българските
съдилища, както и за неподсъдност на делото на ВРС.
Счита, че приложимото право е това на Република *****. Съгласно
чл.105, ал.2 от КМЧП, когато причинителят на вредата и увреденото лице
имат към момента на настъпване на вредата обичайно местопребиваване или
място на дейност в една и съща държава, прилага се правото на тази държава.
В настоящия случай според представените по делото данни, ищецът има
място на дейност в Република **********а ответникът има обичайно
местопребиваване в *****. От изложеното следва, че приложимият
7
материален закон е законодателството на Република *****.
Отделно от това, приложимият материален закон следва да се определи
като законът в ***** и предвид разпоредбата на чл.105, ал.3 от КМЧП, тъй
като от обстоятелствата като цяло следва, че непозволеното увреждане е в
значително по-тясна връзка с държавата Република *****. Процесната
публикация безспорно е публикувана на територията на **********като се
коментират събития и обстоятелства, изключително свързани с обществения
живот в **********и се засягат интереси, съсредоточени на територията на
*****. Още повече, че е в нарушение на принципа за предвидимост на закона,
заложен в чл.10, ал.2 от Европейската конвенция за правата на човека, да се
изисква от автора на публикация, изготвена и разпространена в една държава,
да познава и предвижда действащите правни норми в други, непознати за
него държави и да се съобразява с тях.
Предвид изложеното счита, че е приложим действащия в Република
***** Закон за медиите и клеветата от 2018г. (Media & Defamation Act 2018).
Прави възражение за изтекла давност.
При отчитането на приложимите разпоредби от законодателството на
Република ***** следва да се отбележи, че давностният срок за подаване на
иск по ***** Закон за медиите и клеветата от 2018г. (Media & Defamation Act
2018) е изтекъл. Следователно настоящото производство следва да бъде
прекратено поради погасяване на претенцията.
Счита, че конкретната статия е изразяване на мнение, което е защитено
от законодателството, свързано със защитата на свободата на словото.
В исковата молба не е отчетено, че свободата на изразяване на мнение и
правото на всеки да търси, получава и разпространява информация, са
гарантирани с чл.39 - 41 от Конституцията, чл.10 от Европейската конвенция
за правата на човека, чл.19 от Международния пакт за гражданските и
политическите права, чл.11 от Хартата на основните права на Европейския
съюз. Според приетото от Конституционния съд, Върховния касационен съд
и Европейския съд по правата на човека /ЕСПЧ/ тълкуване, тези права се
разглеждат като принцип, а ограничаването им - като изключение, което
подлежи на стеснително /ограничително/ тълкуване. Цитира РКС № 7 от 4
8
юни 1996 г. по к.д.№ 1/1996 г.
Тези принципи са от особено значение, когато става въпрос за медиите
и журналистите. Това е така, тъй като не само те имат правото да получават и
разпространяват информация, но и аудиторията има правото да я получи
(решение на Европейския съд по правата на човека /ЕСПЧ/ по делото Лингенс
с/у Австрия от 8 юли 1986 г. по жалба № 9815/82). Поради специфичната роля
на медиите в демократичното общество те се обозначават в практиката на
ЕСПЧ като „обществен страж".
Във цитираното по-горе РКС се приема още, че публичните фигури
могат да бъдат подложени на обществена критика на ниво, по-високо от това,
на което са подложени частни лица. В практиката на ЕСПЧ се приема, че
публичната личност „съзнателно и неизбежно се излага на близко
наблюдение на всяка негова дума и действие, както от журналистите, така и
от цялото общество. Следователно, той трябва да проявява по-висока степен
на толерантност" (решение по делото Лингенс с/у Австрия от 8 юли 1986 г.
по жалба № 9815/82). Що се отнася до лицата, извършващи публични
дейности или заемащи публични длъжности, при тях защитата на личната
сфера е много по-занижена от тази на обикновените граждани (РКС № 4 от 26
март 2012 г. по к.д.№ 14/2011 г.). Според практиката на ЕСПЧ понятието
„публични фигури" включва широк кръг лица от обществения и дори от
частния сектор, които влияят или са в състояние да влияят на общественото
мнение.
Отделно от изложеното, за да бъде ангажирана гражданскоправната
отговорност за вреди по чл.45 от ЗЗД, следва да бъдат установени елементите
на фактическия състав на непозволеното увреждане.
Оспорват се изцяло твърдените в исковата молба факти и
обстоятелства, свързани с всички твърдени елементи на фактическия състав
на твърдения деликт, включително свързаните с твърдените деяние, деец,
противоправност, причинно-следствена връзка, засегнатост и вреда за ищеца.
Процесната статия е резултат от добросъвестно журналистическо
проучване. Авторът на статията не познава ищеца, не познава засегнатия и не
е целял по никакъв начин уронването на авторитета на когото и да било.
Предмет на журналистическото проучване не са личности, а единствено
9
бизнес политиките и спазването на приложимите регулаторни стандарти от
страна на една търговска банка, оперираща на територията на Република
*****. Единствената цел на публикацията е била удовлетворяването на
обществения интерес от получаването на общественозначима информация и
запазването на имуществото на клиентите на банката в *****.
Твърдението, че ***** орган за финансови услуги е разследвал
засегнатия в контекста на участието му като собственик на дружеството
„С.****" не е неистинно. Напротив, то се потвърждава от публичнодостъпни
публикации в издания, според които на дружеството е била наложена глоба в
размер над 3 милиона евро за извършени сериозни нарушения, в резултат на
тези разследвания.
Оспорва се и размера на неимуществените вреди, които ищецът твърди
че е претърпял вследствие на процесната статия. Липсват каквито и да е
доказателства репутацията му да е била засегната. От друга страна,
репутацията на посоченото в процесната статия лице в професионалните
среди е накърнена по причини, независещи от същата статия. Разследването
на малтийските органи не е било провокирано от публикацията, а тъкмо
обратното - публикацията е била направена в резултат на журналистическо
проучване по информацията за съществуващото разследване. Следователно
твърдените от емоционални страдания за засегнатия от публикацията са
произтекли до голяма степен от обстоятелства, които не могат да се вменят
във вина на автора на процесната статия.
В съдебно заседание ищецът поддържа предявения иск и моли за
уважаването му, а ответникът моли за отхвърляне на иска.
Въз основа на събраните доказателства преценени в тяхната
съвкупност и в съответствие с ГПК, съдът намира следното за установено
от фактическа и правна страна:
Предявени по делото са иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД, за
обезщетение за вреди от непозволено увреждане, изразяващо се в
публикуване в интернет на статия с клеветнически твърдения, както и иск за
осъждане на ответника да преустанови непозволеното увреждане като
премахне от сайта си процесната статия.
10
Делото е с международен елемент, доколкото ответникът е гражданин
на Република *****.
По отношение на подведомствеността:
Съгласно чл. 7 ал. 2 от Регламент 1215/2012г., срещу лице, които има
местоживеене в държава членка, могат да бъдат предявявани искове в друга
държава членка: по дела относно непозволено увреждане, деликт или
квазиделикт — в съдилищата на мястото, където е настъпило или може да
настъпи вредоносното събитие. В практиката на СЕС „вредоносното
събитие“ е термин, който се разбира двуяко - както като действието, от което
произтичат вредите, така и като самите вреди.
Разпоредбата на чл. 7 ал. 2 от регламента се явява специална по
отношение на разпоредбата на чл. 4 от регламента, която се явява обща такава
/вкл. разделът е наречен „Общи разпоредби“/, поради което специалната
разпоредба дерогира общата.
Съгласно практиката на Съда на ЕС, при нарушаване на правата на
физическо лице, свързани с личността, чрез публикуване на информация в
уебсайт, увреденото лице може да сезира с иск за отговорност за цялата
причинена вреда или юрисдикциите на държавата членка по мястото на
установяване на лицето, което публикува информацията, или юрисдикциите
на държавата членка, в която се намира центърът на неговите интереси.
Отделно лицето може да предяви иска си пред юрисдикциите на всяка
държава членка, на чиято територия е достъпна или е била достъпна
публикуваната в интернет информация, като те са компетентни единствено за
вредата, причинена на територията на държавата членка на сезираната
юрисдикция. /решение на Съда на ЕС eDate Advertising and Others, C-509/09,
ECLI:EU:C:2011:685 è C-161/10/
Съдът на ЕС предвижда, че лице може да предяви пред юрисдикциите
на държавата членка, в която се намира центърът на неговите интереси и иск
за поправяне на данните, за заличаване на коментарите и пр. /решение на
Съда на ЕС Bolagsupplysningen and Ilsjan, C-194/16, ECLI:EU:C:2017:766/.
Събрани са по делото писмени и гласни доказателства, които
еднозначно водят до извода, че центърът на интересите на ищеца се намира в
11
Р България.
Съгласно Удостоверение за настоящ адрес на ищеца, Удостоверение за
Раждане на дъщерята на ищеца - И. Х.а Г.а, Удостоверение за настоящ адрес
на дъщерята на ищеца - И. Х.а Г.а, Удостоверение за семейно положение,
съпруг/а и деца на майката на ищеца -И.Б. Г.а, Удостоверение за настоящ
адрес на майката на ищеца - И.Б. Г.а, Удостоверение за семейно
положение, съпруг/а и деца на бащата на ищеца Г. Х. Г., Удостоверение за
настоящ адрес на бащата на ищеца - Г. Х. Г., се установява, че не само
ищецът, но и цялото му семейство има настоящ адрес в България. Съгласно
справка-извлечение от Търговския регистър с търсене по име и ЕГН на ищеца,
откъдето са видни множеството дружества и участия на ищеца в тях;
извлечения от партиди от TP на „А*****"АД и ,,И.Х."АД за деклариране на
действителен собственик на дружествата по ЗМИП, ведно с приложените
декларации, откъдето е видно, че ищецът е бил действителен собственик,
когато е възникнало законовото задължение за деклариране на тези данни;
извлечение от TP за актуално правно състояние на „И.Х."АД, откъдето е
видно, че ищецът е член на Съвета на Директорите и понастоящем (такъв е от
2010г. - от самото създаване на холдинга), съдът намира, че и центърът на
икономическата дейност на ищеца се намира в България. Представен е и
договор за наем на жилище от 2010г., като на посочения адрес е и постоянния
адрес на ищеца. Налице е и сключен трудов договор на ищеца с дружеството
„А*****"АД (наименованието на дружеството между 2008г. и 2017г. е било
„И.Ф."АД). Представена е и справка-извлечение от НАП за социално
осигуряване на ищеца за 2018г. и 2019г. Разпитаната по делото свидетелка
В.М.П. сочи, че ищецът живее в България, във Варна и преди корона вируса
отсъствал от България на всеки два месеца за по няколко дни, до различни
места в Европа. Не са представени доказателства в противен смисъл, от които
да бъде направен извод за местоживеене на ищеца извън пределите на Р
България. От всички събрани доказателства се установява, че ищецът е с
местоживеене /реално, не само съгласно регистрацията му/ в България,
трудовата му дейност също се осъществява в България, бизнес начинанията
му също се свързват преимуществено с България, където и заплаща данъци.
Семейството му и близките му роднини също са с местоживеене в България.
Въз основа на събраните доказателства съдът намира, че центърът на
интересите на ищеца е Република България.
12
Оттук следва и компетентността на българския съд да разгледа и да се
произнесе по настоящия спор, както в частта за вредите, настъпили в
България, така и за останалите вреди, настъпили в пределите на други
държави, доколкото съгласно практиката на ЕС в държавата, където се
намира центърът на интересите на ищеца, може да се предяви иск за
отговорност за цялата причинена вреда.
Съгласно практиката на ЕС лице може да предяви пред юрисдикциите
на държавата членка, в която се намира центърът на неговите интереси и иск
за поправяне на данните, за заличаване на коментарите и пр. /решение на
Съда на ЕС Bolagsupplysningen and Ilsjan, C-194/16, ECLI:EU:C:2017:766/.
Поради това и за втория предявен по делото иск се установява както неговата
допустимост, съгласно европейското законодателство и юриспруденция, така
и неговата подведомственост на българския съд.
По отношение на приложимото право:
Доколкото Република ***** се намира в границите на Европейския
съюз, то както подведомствеността на спора, така и приложимото право се
определят от законодателството на ЕС. Не е приложимо българското МЧП,
доколкото нормите на европейското право са с по-висок ранг от нормите на
вътрешното право. Поради това съдът намира за неоснователно становището
на ответника, че приложимото право следва да бъде определено по КМЧП.
Съгласно чл.4, ал.1 от Регламент (ЕО) № 864/2007 г. на Европейския
парламент и на Съвета от 11 юли 2007 година относно приложимото право
към извъндоговорни задължения (Рим ІІ), приложимо е правото на
Държавата, в която е настъпила вредата, независимо от територията на
настъпването на вредоносния факт. Въз основа на чл.4, ал.1 от Регламент
(ЕО) № 864/2007 г. на Европейския парламент и на Съвета от 11 юли 2007
година относно приложимото право към извъндоговорни задължения (Рим ІІ).
Доколкото неимуществените вреди са настъпили преимуществено на
територията на Р Бъглария, то приложимото право се явява българското
материално и процесуално право.
Предявеният иск намира правното си основание в разпоредбата на чл.
45 от ЗЗД, поради което, за да бъде уважен искът, е необходимо да бъдат
13
доказани всички предпоставки за възникване на деликтната отговорност, а
именно: противоправно поведение, вреди, причинна връзка между вредите и
противоправното поведение и вина. Вината, съгласно нормата на чл. 45 ал. 2
от ЗЗД, се предполага до доказване на противното. Въведената оборима
презумпция по чл. 45 ал. 2 от ЗЗД, подлежи на оборване от ответника.
В конкретния случай по делото се установява, че е извършено
твърдяното деяние, а именно публикуване на 22.10.2018г. в интернет-блога
www.******.com в статия със заглавие „С.****: И как им позволих да ме
принудят да мълча.", намираща се на интернет-адрес:
https://******/****/**/******. Това е видно както от констативен протокол №
199 от 15.07.2019г. на нотариус П.П., така и от служебно извършената
справка от съда. Авторството на ответника по отношение на блога се оспорва
от ответната страна, но от приложената по делото ел.кореспонденция се
установява, че авторът на статията е именно М.Д.. /Оспорени по отношение
на авторството са само споразумението и приложението към него, които са
изключени от доказателствения материал. Не са оспорени обаче приетите по
делото електронни документи в разпечатка на хартиен носител, а именно
разменената ел.кореспонденция между ответника /ЕМ.Д. mail:
**********.com/ и представител на ищеца/.
В писмените бележки е оспорена връзката между ищеца и С.****. Това
оспорване е несвоевременни направено, доколкото е следвало да бъде заявено
най-късно с отговора на исковата молба, /за да може ищецът да предприеме
действия за доказване на оспорените факти/, като пропускането на срока по
чл. 131 от ГПК води до последиците на чл. 133 от ГПК, а именно преклузия за
възраженията. Отделно от това самата статия на ответника свързва ищеца със
С.*****, поради което и не може да бъде прието, че това обстоятелство е
било някога спорно между страните.
Противоправността на деянието произтича от нарушаване на общото
задължение да не се вреди никому. Твърди се засягане на доброто име и
честта на ищеца, доколкото са наведени от ответника в статията неверни
позорящи твърдения. Ответната страна оспорва противоправността на
деянието, като сочи, че същото е в границите на свободата на изразяване на
журналистическо мнение.
14
Разпоредбата на чл.39 ал.1 от Конституцията на Република България
прокламира правото на всеки да изрази мнение и свободно да го разпространи
- писмено или устно, чрез звук или изображение. Ако това право не се
използва, за да се увреди доброто име на другиго (ал.2), изразяването и
разпространяването на мнение не е противоправно. Поради това всякакви
твърдения и оценки за дадена личност могат да се разпространяват свободно,
ако не засягат честта и достойнството й. Ако се касае за лице, чието име се
коментира или се предполага във връзка обществен въпрос, свързан с неговия
пост, дейност или занятие, изразяването на мнения с негативна оценка, които
са във връзка с този пост, дейност или занятие, не съставлява противоправно
поведение. Ако са разпространени оценъчни съждения, те не подлежат на
проверка за вярност – такива съждения съставляват коментар на фактите, а не
възпроизвеждане на обстоятелства от обективната действителност. За вярност
могат да бъдат проверявани само твърденията за конкретни факти,
разпространени с печатно произведение, доколкото позорят адресата. Но и в
този случай издателят не носи отговорност, ако позорящите факти са верни.
/Решение № 204 от 12.06.2015 г. по гр.д.№ 7046/ 2014 г. на ВКС, IV ГО/
Относима по въпроса се явява и практиката по чл.8 от ЕКПЧ, според
който всеки има право на зачитане на неговия личен и семеен живот, на
неговото жилище и тайната на неговата кореспонденция и съответно на чл.10
от ЕКПЧ, който закрепя правото на всеки да има свобода на изразяване.
ЕСПЧ е имал повод да се произнесе по общото приложение на тези две
разпоредби на Конвенцията, като е счел, че неприкосновеността наличния
живот съществува независимо от твърденията за извършено нарушение или
друга лоша слава ( Sciacca v Italy 2005-I; 43 EHRR 400). ЕСПЧ е категоричен,
че в обхвата на чл. 8 от Конвенцията се включва и репутацията и честта на
едно лице (Pfeifer срещу Австрия). В делото Chauvy и други срещу Франция
съдът тълкува чл.8 от ЕКПЧ, като приема, че репутацията на едно лице е
защитена от разпоредбата като част от правото на личен и семеен живот и
трябва да бъде балансирана спрямо свободата на изразяване на мнение. Съдът
е приел, че държавата има позитивно задължение да зачита личния живот
като го закриля от натрапчивите действия на трети лица, включително от
репортери, като преценка следва да се прави при всеки конкретен случай с
оглед баланса между чл.8 и чл. 10 от ЕКПЧ (White v Sweden 2006). Насоки са
15
дадени от съда в решението Von Hannover №2 срещу Германия, като следва
да се съобрази дали публикацията има принос за дебат в обществен интерес.
В този смисъл е позволено да се извършва оценъчна дейност на изказванията
и поведението на лицето. Недопустимо е обаче да се възпроизвеждат
клеветнически твърдения, които манипулират общественото мнение и целят
популяризиране на даден материал. Следва обаче да се има предвид, че
степента на допустима критика спрямо публични фигури е по-висока,
отколкото на частни лица – Petriva v Romania, като се съобрази факта дали
изложените твърдения представляват „изявления за факти“ или „оценъчни
съждения“, а за последните е необходима достатъчна фактическа база, за да
са в съответствие с чл.8 от ЕКПЧ.
В конкретния случай твърденията на ищеца за накърняване на честта и
доброто име на същия, обхващат три твърдения за факти, направени в
публикуваната статия, а именно: че е налице разследване срещу ищеца от
различни полицейски служби по света, че е налице разследване на *****
орган за разследване и анализ на финансови услуги - ***(*****) персонално
срещу ищеца, че терминалите на „м.*****" ООД /„m.*****" ***./ се ползват
за измами.
Доколкото се касае за твърдения за факти, а не за оценъчни съждения,
то същите подлежат на доказване. В случая тежестта на доказване, че
публикуваните в статията факти са верни е на ответната страна. Това
произтича както от общото правило за разпределение на доказателствената
тежест /на доказване подлежат положителните факти/, така и от
задължението на всеки представител на журналистическата професия, чийто
представител се явява и ответника, да отговаря за верността на изнесената
информация. /решение № 581 от 30.09.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1019/2009
г., III г. о./.
Ответникът не е ангажирал доказателства за фактите, че са налице
разследвания срещу ищеца от различни полицейски служби по света, както и
че терминалите на „м******" ООД /„m******" ***./ се ползват за измами. Не
е представено доказателство за нито едно реално започнало и/или проведено
разследване от нито една полицейска служба в света. Не е представено и
доказателство, че терминалите на „м******" ООД /„m******" ***./ се ползват
за измами – няма нито едно разследване, което да е във връзка с това
16
твърдение, още по-малко да са представени доказателства, че това реално е
така.
Ангажирани са писмени доказателства /копия от други статии на
английски език – публикувано в ***** – S.****’s ************ *****
******* ***** и публикувано с **** – *****.**** ******/ във връзка с
доказване на твърдението, че е налице разследване на ***** орган за
разследване и анализ на финансови услуги - ****** (***) персонално срещу
ищеца /съгласно изложеното в блога на ответника/.
Съдът намира обаче, че статиите са представени само на английски
език, без надлежен превод на български, съгласно изискването на чл. 185 от
ГПК. Това препятства възможността за преценката им по същество като годно
доказателствено средство по смисъла на ГПК.
Но дори и в случай, че същите бъдат разгледани по същество, съдът
намира, че представените доказателства не са в състояние да докажат
истинността на твърдението, изложено с статията. На първо място статията на
ответника е публикувана в неговия блог на 22.10.2018г., а другите статии
съответно на 07.07.2019г. и на 23.09.2019г., почти една година след
процесната. Ответникът следва да докаже, че към момента на публикуване на
статията си, същият е провел достатъчно задълбочено журналистическо
разследване, за да е бил убеден, че изнесените на 22.10.2018г. факти са верни.
Т.е. следва към датата на публикуването на статията, разследването на *****
финансов орган по отношение на ищеца да е било най-малкото започнало.
Няма никакви представени доказателства за факти към 22.10.2018г. На второ
място цитирането на други статии не е достатъчно, за да бъдат доказани
конкретни факти. Статиите не са доказателство за фактите, а твърдения за
тях. Представянето на други статии не освобождава ответника от
задължението да докаже фактите при условията на пълно и главно доказване.
Не се доказва, че към 22.10.2018г. е било налице разследване от ****** (***)
персонално срещу ищеца. Отделно изнесената в статиите от 07.07.2019г. и
23.09.2019г. информации касаят С.****, а не персонално Х.Г., макар и същият
да е споменат в тях, но не и като субекта, обект на разследване.
Неоснователно е и възражението на ответника, че процесната статия
само препраща към предходна такава от същия автор, поради което авторът
17
не следва да отговаря за верността на твърденията, изложени в процесната.
Независимо колко статии е написал ответника със сходно съдържание, в
случай, че в тях се съдържат твърдения за факти, фактите подлежат на
доказване от автора. В случая автора не провежда доказване на фактите,
изложени в процесната статия.
Поради това съдът намира, че ответникът не е провел надлежно
доказване на истинността на изложените в блога му факти, поради което
същите се явяват неистинни. Доколкото същите са насочени към създаване на
представа за извършвана от ищеца незаконна дейност /твърдение, че ищецът е
разследван от полицейски органи, от ***** орган за разследване и анализ на
финансови услуги за финансови нарушения, и че е свързан с престъпна
дейност, доколкото устройствата, които неговото дружество предлага се
ползват за измами/ то съдът намира, че тези неистинни твърдения се явяват
едновременно позорящи /засягащи честта и достойнството на ищеца/ и
клеветнически /по смисъла на чл. 147 от НК/, доколкото едновременно е
налице разгласяване на позорно обстоятелство за ищеца - че е разследван от
полицията, и приписване на престъпление – че е свързан с измами.
Поради това преценявайки фактите съгласно изискванията на чл.39 ал.1
и ал. 2 от Конституцията на Република България и чл. 8 и чл. 10 от ЕКПЧ,
свободата на изразяване на мнение от страна на ответника в конкретния
случай е използвана противоправно, за да се увреди доброто име на другиго –
на ищеца. Накърнена е репутацията и честта и достойнството на ищеца, като
са възпроизведени клеветнически твърдения по отношение на него.
Противоправността на деянието съдът намира за доказана.
По отношение на вредите и причинно-следствената връзка между тях и
противоправното деяние са събрани по делото гласни доказателства чрез
разпит на св. В.М.П. – съжителстваща с ищеца /от другите свидетели страната
се отказа в о.с.з./. От показанията на св. се установява, че за първи път
ищецът научил за статията от негови колеги от „S*****“, чието седалище се
намира в **********които са я видели първи. Сочи, че това не е първата
статия на ответника, който през март месец бил публикувал подобна статия, с
подобни твърдения. Х.Г. бил изключително притеснен за неговата репутация
и как ще реагират неговите партньори, семейството му и регулаторните
органи в **********в Англия, а и в България - БНБ. Той бил притеснен за
18
бизнеса си, защото за притежаваните от него дружества се изисква
собствениците да имат добра бизнес репутация, да не са разследвани и да не
са извършвали някакви измами и участвали в пране на пари. Имало промяна в
него - спрял да се храни, отслабнал с 6 кг., пропушил и започнал да вдига
кръвно. Това се случило в период от един, до два, три месеца след втората
статия. Статията излязла октомври и януари вече бил пропушил и с високо
кръвно, както и отслабнал. Не можел да спи, изпаднал в депресия. Спрял да се
вижда с приятели, защото знаел, че те ще го питат за тази статия. И те го
разпитвали. На първо място са започнали да го разпитват колегите от
неговите дружества. Питали са го какви са разследванията, за какво става
въпрос и той е следвало да обяснява, че няма такива разследвания. Част от тях
се обаждали и на свидетелката - Я.П., М.Д. и М.В. и тримата с позиции в
„А*****“. Те също били много притеснени. Въпросите от ръководството на
„А*****“ не спирали и до ден днешен. Семейството му също много тежко
възприело тези писания. Те разбрали от начина, по който започнал да се
държи – не им се обаждал, бил много притеснен, пропушил. Дъщеря му,
която е на 30 години, когато разбрала за статията, спряла да му се обажда.
Сочи, че при първата статия успели да ограничат вредите, тъй като се
сключила спогодба между Х. и М., в която ответникът приел да си свали
статията. Неговите колеги разбрали за първата публикация, след което и за
споразумението. При тях имало притеснения, но след споразумението спрели
да задават въпроси. Те продължили след втората статия, защото
притесненията започнали да стават много по-големи. Сочи, че имало много
чуждестранни банки, които отказали да работят с „А*****“. За Българо-
американската кредитна банка, сочи, че тя спряла съвместен техен проект
заради статията.
Твърди се настъпването на три групи вреди, настъпили на различна
територия - 5% от вредите, настъпили на територията на
Р**********изразяващи се в увреждане на доброто име на ищеца пред
служителите на „С.****“ АД, 15% вредите, настъпили на територията на
Беликобритания, изразяващи се в увреждане на доброто име на ищеца пред
служителите на „M*******. и 80% от вредите, изразяващи се в увреждане на
доброто име на ищеца пред служителите на „А*****"АД, както и други
вреди – наличието на негативни преживявания у ищеца в следствие на
19
увреждането на честта и достойнството му, накърняване на
междуличностните и семейните взаимоотношения в следствие на изнесените
факти в статията.
Съдът намира, че не са събрани доказателства за вредите, настъпили
във Великобритания. Свидетелката не посочи никакви конкретни негативни
последици, които да могат пряко да бъдат свързани териториално с
Великобритания или със служители на „M*******.
За доказани съдът намира обаче останалите претендирани от ищеца
вреди. Установи се, че първите, които са се запознали със статията са били
служителите на „С.****“ АД на територията на Р **********като след това са
уведомили ищеца за нея. Същите са възприели съдържанието на статията и са
формирали негативни представи за ищеца от нея, доколкото са били
притеснени дали същата не е истина. Доказват се и вредите, настъпили за
ищеца в РБългария. Налице е накърняване на доброто име и бизнес репутация
на ищеца в Р България, доколкото след статията представители на
„А*****"АД са започнали да разпитват ищеца дали изнесената информация
не е вярна и да се притесняват за ефекта на статията върху техните бъдещи
бизнес отношения. Налице са и гласни доказателства за отказ от страна на
българска банка /Б******/ да приключи съвместен проект с „А*****"АД след
излизането на статията. Установява се и накърняването на личната сфера на
ищеца, доколкото са нарушени отношенията му с неговите родители и най-
вече с неговата дъщеря, която спряла да му се обажда. Нарушената
комуникация със семейството се дължи както на промяната в самия ищец
след статията /спрял да се обажда на родителите си, бил много притеснен/,
така и на накърняване на доброто му име /дъщеря му след статията отказала
да комуникира с него/. Накрая съдът намира за доказани и промените в
емоционалното и здравословното състояние на ищец, които се случили
непосредствено след излизане на втората процесна статия /не можел да спи,
изпаднал в депресия, отслабнал 6 кг., пропушил, вдигнал високо кръвно/. За
доказани съдът намира, както вредите, така и причинно-следствената връзка
на същите с процесната статия. Свидетелката ясно разграничи вредите от
първата и втората статии и ясно посочи времевия диапазон на промяната у
ищеца – един до три месеца след излизането й.
Поради това съдът намира, че следва да отхвърли иска за сумата от
20
742,50 лева, представляваща обезщетение за вредите, настъпили във
Великобритания и следва да бъде уважен иска за сумата от 4207,50лв.,
представляваща обезщетение за вредите, настъпили в Република ***** и
Република България.
Съгласно практиката на ЕС лице може да предяви пред юрисдикциите
на държавата членка, в която се намира центърът на неговите интереси и иск
за поправяне на данните, за заличаване на коментарите и пр. /решение на
Съда на ЕС Bolagsupplysningen and Ilsjan, C-194/16, ECLI:EU:C:2017:766/.
Доколкото допустимостта на иска за осъждане на ответника М. Д. /М.D./ да
преустанови непозволеното увреждане като премахне от сайта си процесната
статия, респективно увреждащите ищеца текстове от нея, е установена чрез
международно-правни норми в границите на законодателството на ЕС и
юриспруденцията на СЕС, то съдът намира, че дължи произнасяне по
същество на иска.
Установи се по делото при условията на пълно и главно доказване, че е
налице осъществен от ответника деликт, изразяващ се в публикуване на
статия с клеветнически твърдения в блога на ответника. Увреждащото
действие към настоящия момент не е преустановено /от служебната справка
на съда се установи, че статията е достъпна на сайта на интернет-адрес:
https://****/****/**/*****-***-***-****-****/. От него ищецът продължава на
търпи вреди - информацията е общодостъпна и всеки, който желае може да я
прочете, оттам да бъде допълнително накърнено доброто име и честта на
ищеца чрез разпространяването на информацията сред повече лица. Поради
липса на доброволно преустановяване на увреждащото действие, статията
следва да бъде свалена принудително чрез осъждане на ответника да
преустанови непозволеното увреждане като премахне от сайта си процесната
статия.
Предвид изхода на спора, съдът намира, че на ищеца и ответника се
следват разноските за производството, съразмерно на уважената
част/отхвърлената част от исковете.
Направено е възражение за прекомерност от ответника на адвокатското
възнаграждение на процесуалния представител на ищцовата страна.
Претендираното от ищеца възнаграждение за осъществено процесуално
21
представителство по делото е в размер на уговореното и заплатено адвокатско
възнаграждение от 2000лв. Същото е относимо към предявените по делото
два иска – оценяем за сумата от 4950лв. и неоценяем за преустановяване на
увреждането. Минималните възнаграждения за двата иска са съответно
576,50лв. и 600лв. /чл. 7 ал. 2 т. 2 и чл. 7 ал. 1 т. 4 от Наредба№ 1/2004г./.
Доколкото делото е с международен елемент, поради което фактическата и
правната му сложност се увеличават значително, дори само на това
основание, съдът намира, че заплатеното възнаграждение в размер на 2000лв.
/за двата иска/ не се явява прекомерно.
Доколкото са предявени по делото два иска – единият неоценяем, а
другият оценяем, съдът намира, че на ищеца се следват разноски в размер на
2213.53лв. от всички разноски в размер на 2393 лв., съгласно списъка по чл.
80 от ГПК и доказателствата. Ответника не е направил искане за присъждане
на разноски и не е представил доказателства за сторени такива.
Мотивиран от гореизложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА М. Д. /М.D./, гражданин на република ***** с документ за
самоличност /ID card/ №*******, с адрес в ***** /****/, *****a ДА
ЗАПЛАТИ НА Х. Г. Г. с ЕГН **********, с постоянен гр.****** сумата от
4207.50лв /четири хиляди двеста и седем лева и 50 ст./ , представляваща
нанесени неимуществени вреди, изразяващи се в уронване на честта и
достойнството на ищеца, авторитетът му в обществото, включително в
социалния му кръг и в средите, в които работи, както и в психологически и
физически дискомфорт, следствие на клеветнически твърдения, изнесени от
ответника на 22.10.2018г. в интернет-блога на същия www.******* в статия
със заглавие „С.****: И как им позволих да ме принудят да мълча.",
намираща се на интернет-адрес: https://*****/****/**/*******, a именно: че е
налице разследване срещу ищеца от различни полицейски служби по света,
че е налице разследване на ***** орган за разследване и анализ на финансови
услуги - ****** (***) персонално срещу ищеца, че терминалите на „м******"
ООД /„m******" ***./ се ползват за измами, ведно със законната лихва върху
22
главницата, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда до
окончателното изплащане на присъденото обезщетение, КАТО ОТХВЪРЛЯ
иска за сумата от 742.50 лева, представляваща разликата между
претендираната и присъдената сума, на основание чл. 45 от ЗЗД.
ОСЪЖДА М. Д. /М.D./, гражданин на република ***** с документ за
самоличност /ID card/ №*******, с адрес в ***** /****/, *****a ДА
ПРЕУСТАНОВИ НЕПОЗВОЛЕНОТО УВРЕЖДАНЕ като ПРЕМАХНЕ
от интернет-блога на същия www.******.com СТАТИЯ със заглавие „С.****:
И как им позволих да ме принудят да мълча.", намираща се на интернет-
адрес: https://***********-******.
ОСЪЖДА М. Д. /М.D./, гражданин на република ***** с документ за
самоличност /ID card/ №*******, с адрес в ***** /****/, *****a ДА
ЗАПЛАТИ НА Х. Г. Г. с ЕГН **********, с постоянен гр.****** сумата от
2213.53лв. /две хиляди двеста и тринадесет лева и 53 ст./, представляваща
разноски по делото съразмерно на уважената част от исковете, на основание
чл. 78 ал. 1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред Варненски окръжен съд.
РЕШЕНИЕТО да се обяви в регистъра на съдебните решения по
чл.235, ал.5 от ГПК.На страните да се връчат преписи от решението.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
23