О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
гр. Кюстендил,
Кюстендилският
окръжен съд, гражданска колегия, в закрито заседание
на двадесет и трети април
през
две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ваня Богоева
ЧЛЕНОВЕ:
Евгения Стамова
Веселина Джонева
като
разгледа докладваното от съдия Ваня Богоева
в. ч. гр. д. № 109
по описа за 2020 г. на КнОС и за да се
произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл. 274
и сл. от ГПК.
Образувано
е по постъпила частна жалба от „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК *****, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул „България“ № 49, бл. 53Е, вх.В,
действащо чрез процесуалният си представител по пълномощие юрисконсулт Р.И.,
насочена срещу разпореждане № 487/
С обжалвания съдебен акт първоинстанционният
съд е отхвърлил заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, депозирано от „Профи Кредит България“ ЕООД, с което се поддържа искане за
издаване на заповед за изпълнение против Л.Л.П., ЕГН **********, за следните
суми: 341.20 лева, представляваща неплатена главница; 33.57 лева,
представляваща неплатено договорно възнаграждение за периода
Частният жалбоподател обжалва
постановеното от РС – Кюстендил разпореждане, релевирайки доводи за неговата
неправилност. Счита, че заповедният съд не следва да извършва преценка за
валидност на договора за потребителски кредит или отделни негови клаузи на
основание нарушение на закона или на добрите нрави. На следващо място сочи, че
заповедният съд не е направил задълбочен анализ на кумулативните критерии,
заложени в нормата на чл.143 ЗПК, сочещи за вероятна неравноправност на
договора за потребителски кредит. Изтъква липса на неравноправност на клаузата
за предоставяне на допълнителен пакет услуги, излагайки подробни аргументи в
тази насока. Обобщава, че точно са
посочени какви допълнителни услуги са предоставени на кредитополучателя и че
същите имат характер на действия по усвояване или управление на кредита, като е
налице и яснота относно тяхната стойност. Въззивното ТД оспорва наличието на
вероятна неравноправност и относно клаузата за предоставяне на кредитора на
договорно възнаграждение по усвоения кредит. Счита, че уговорения годишен
лихвен процент отговаря на законовите ограничения и не противоречи на добрите
нрави. Излага довод и за законосъобразност на клаузата за начисляване на такси
за извънсъдебно събиране на вземането. Сочи, че забраната за начисляване на
допълнителни такси по управление на кредита не важи за таксите, налагани при
неизпълнение, по аргумент от разпоредбата на чл.19, ал.3 ЗПК. В цитираната
разпоредба е посочено, че таксите, които се събират при неизпълнение, не се
включват в годишния процент на разходите. По същество моли съдът да отмени
обжалваното разпореждане и да постанови издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК за цялото претендирано вземане. Претендира сторени в производството
разноски.
Кюстендилският
окръжен съд, след преценка на изложените в частната жалба доводи, както и
събраните по делото доказателства, приема за установено следното:
Заповедният
съд е бил сезиран с подадено заявление по чл. 410 от ГПК от „Профи Кредит България“ ЕООД за издаване на
заповед за изпълнение против Л.Л.П., ЕГН **********, за следните суми: 341.20
лева представляваща неплатена главница; 33.57 лева, представляваща неплатено
договорно възнаграждение за периода
Към
заявлението е представен Договор за потребителски кредит „Профи Кредит
Стандарт“ № 30036599944, Стандартен европейски формуляр за предоставяне на
информация за потребителските кредити; допълнителна преддоговорна информация
Съдът
с разпореждане № 487 от
При
така установеното от фактическа страна, КнОС от правна приема следното:
Частната
жалба е допустима, доколкото е подадена срещу
подлежащ на въззивна проверка съдебен акт, в законоустановения срок и от
лице, имащо правен
-
2 -
интерес от
обжалване. По същество въззивният съд я приема за частично основателна.
Съображенията в тази насока са следните:
В
заповедното производство съдът извършва преценка дали е дължимо претендираното
от заявителя вземане срещу длъжника. Отделно от тази преценка, съгласно чл.
411, ал. 2, т. 2 и т. 3 от ГПК, заповедният съд е длъжен служебно да извърши
проверка дали искането, в неговата цялост или част, не противоречи на закона и
добрите нрави, съответно дали искането се основава на неравноправна клауза в
договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това.
Следователно в заповедното производство съдът осигурява реализация само на
правнозащитими права. За неравноправни клаузи, като такива противоречащи на
закона съдът следи служебно и в заповедното производство, в изпълнение на
правомощията си по чл. 411, ал. 2, т. 3 от ГПК. С оглед изложеното,
релевираните възражения от частния жалбоподател в тази насока се явяват
неоснователни, като съдът няма да превиши правомощията си, навлизайки в
преценка по същество на обстоятелства, които са предмет на бъдещо исково
производство.
В
изпълнение на коментираните правомощия и след запознаване с депозираното
заявление, ведно с доказателствата към него съдът намира, че в процесния
договор за потребителски кредит е налице сочената от заповедния съд вероятна
неравноправност на отделни негови клаузи.
В
т.VI
от процесния договор за потребителски кредит е уговорено, че годишният процент
на разходите ще е в размер на 36.51%, а годишния лихвен процент в размер на
33.00%. В случая кредиторът се е задоволил единствено с посочване като
абсолютни стойности на лихвения процент по заема, без да разпише ясна методика,
по която се формира годишното оскъпяване. Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК,
договорът за потребителски кредит следва да съдържа лихвения процент по
кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент,
който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и
процедурите за промяна на лихвения процент; ако при различни обстоятелства се
прилагат различни лихвени проценти, тази информация се предоставя за всички
приложими лихвени проценти. По договора структурата на дълга е главницата /отпусната
в заем сума/ и ГПР. В ГПР, съгласно чл.19, ал.1 ЗПК, се включват всички разходи
на кредитора свързани с договора за кредит, включително и възнаградителната
лихва. Правната норма на чл. 22 ЗПК предвижда, че когато не са спазени
изискванията на чл. 10, ал.1, чл. 11, ал.1, т.7 - 12 и 20 и ал.2 и чл. 12,
ал.1, т.7 - 9 договорът е недействителен. Липсата на всяко едно от тези
императивни изисквания води до настъпване на последиците по чл. 22 ЗПК -
изначална недействителност на договора за потребителски заем, тъй като същите
са изискуеми при самото му сключване.
Налице
е вероятна неравноправност на процесният договор поради нарушение на чл. 11,
ал. 1, т. 9 ЗПК. В т.VI от същия е уговорено, че годишният процент на разходите
ще е в размер на 36.51%, а годишния лихвен процент в размер на 33.00%. Никъде в
договора обаче не предвиден редът, условията и процедурите за промяна на
лихвения процент, което съставлява нарушение на чл. 11.ал. 1, т. 9 ЗПК. За
да е изпълнено
изискването на закона,
в договора следва
да бъде посочено по
ясен и разбираем за потребителя начин
разпределението на съответната погасителна вноска
между различните дължими
суми, както и
последователността, в която
същите ще се
погасяват, което в случая
не е сторено, тъй
като подобна информация
в договора за кредит изобщо липсва, а и
потребителят не би могъл да
я извлече от
съдържанието му.
Нормата
на чл. 26, ал.1, пр.1 от ЗЗД определя за нищожни договорите, които противоречат
на закона. Противоречието се изразява в неспазването на императивна правна
норма или основен правен принцип. В случая, както правилно е определил и
заповедният съд, договорната клауза относно размера на възнаградителната лихва,
противоречи на добрите нрави, тъй като надвишава трикратния размер на законната
лихва, въведена като критерий за допустим размер на договорната лихва.
Налице
е вероятна неравноправност и относно клаузите за дължимо възнаграждение за
закупен пакет от допълнителни услуги в размер на 282.42 лева. Сумата, търсена
на базата на сключеното Споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни
услуги, съдът намира за недължима, поради недействителност на клаузите, с които
е уговорена, при наличие на предпоставките на чл. 21 ал. 1 от ЗПК вр. чл. 10
ал. 2 и чл. 10а ал. 2 от ЗПК.
Последните
две разпоредби въвеждат императивни законови ограничения, съответно, че:
„Кредиторът не може да изисква и да събира от потребителя каквото и да е
плащане, включително на лихви, такси, комисиони или други разходи, свързани с
договора за кредит, които не са предвидени в сключения договор за потребителски
кредит“, и че: „Кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за
действия, свързани с усвояване и управление на кредита.“ Приведени към
настоящия казус, тези отрицателни условия намират своето обективно проявление в
т.н. „споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги“, което не е
инкорпорирано в самия договор за потребителски кредит, тоест не представлява
част от него. Предметът на това споразумение, цитиран по-горе, макар да е
дефиниран като допълнителни „услуги“, в действителност се състои от действия,
свързани с усвояването и управлението именно на кредита, предоставен с
процесния договор, както и създава разходи, които също са свързани с договора
за кредит, но не са упоменати в него, а са „изнесени“ в това споразумение. Така
е налице пълно покритие между естествените и закономерни права, задължения и
възможности за страните по договора за потребителски кредит, произтичащи от
неговия предмет и цел, и услугите, визирани в споразумението, претендиращи да
са самостоятелен предмет на отделно правоотношение. Това правно положение е
недопустимо по смисъла на ЗПК, тъй като по този начин кредитодателят се домогва
да заобиколи изискванията на този закон, което му е забранено с чл. 21 и
нормотворецът е повелил, че такава клауза е нищожна. Така именно причината за
нищожността на тези клаузи, сама по себе си противоречи изначално на
изискването за добросъвестност и причинява дисбаланс в отношенията между
страните в полза на кредитодателя-заявител.
По
почти аналогични съображения съдът намира за неравноправни на основание чл. 143
т. 5 от ЗЗП и клаузите по Тарифата за извънсъдебно събиране на вземането, тъй
като те прикриват уговорка за неустойка, чийто размер и кумулативност с
мораторната лихва, също ги правят противоречащи на добрите нрави и
добросъвестността, оттам – неравноправни, поради което – и нищожни.
Достигайки
до аналогични изводи за вероятна неравноправност на посочените клаузи от
договора за потребителски кредит, заповедният съд е отказал изцяло да издаде
заповед за изпълнение за сочените в заявлението суми.
КнОС
счита за нужно да отбележи, че при недействителност на договора на основание
неравноправност на негови разпоредби, съобразно нормата на чл. 23 ЗПК,
потребителят следва да върне чистата стойност по договора за кредит, но не
дължи лихва или други разходи по договора, т.е. следва да бъде издадена заповед
за незабавно изпълнение за дължимата главница по кредита.
- 3 -
С
оглед изложеното и това, че нищожните клаузи не пораждат задължение за плащане
по тях, съдът намира, че заявлението по чл. 410 от ГПК в тези части и подлежи
на отхвърляне, като първоинстанционния акт в частта му, в която същите са
отхвърлени, следва да бъде потвърден в тези част. Следва да се издаде заповед
за изпълнение за претендираната със заявлението главница.
По
разноските:
При
този изход от спора, предвид частичната основателност на депозираната частна
жалба и на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37 от Закона за правната
помощ, вр. с чл. 25а, ал. 2 от Наредба за заплащане на правна помощ на жалбоподателя
се следва присъждане на разноски за настоящата инстанция в размер на 50 лева.
По
изложените правни съображения, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ
разпореждане № 487/
ДА
СЕ ИЗДАДЕ ЗАПОВЕД ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ в полза на
„Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул „България“ №49, бл.53Е, вх.В, действащо чрез
процесуалния си представител по пълномощие юрисконсулт Р.И. против Л.Л.П., ЕГН **********
за сумата от 341.20 лева представляваща неплатена главница, претендирана че се
дължи на основание договор за потребителски кредит „Профи кредит стандарт“ № 30036599944,
сключен между страните, ведно със законната лихва върху главницата от депозиране на заявлението до окончателното
изплащане на вземането, както и сторените пред заповедния съд разноски в размер
на 25.00 лева платена ДТ и 150 лева- юрисконсултско възнаграждение.
ПОТВЪРЖДАВА
Разпореждане №487/
ОСЪЖДА
на основание чл. 78, ал. 8 ГПК Л.Л.П.,
ЕГН ********** да заплати на „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК *****сумата от
50 /петдесет/ лева, представляваща дължимо юрисконсултско възнаграждения за въззивното
производство.
ВРЪЩА
делото на КнРС за издаване на заповед по чл. 410 от ГПК, съобразно дадените
указания.
Определението
не подлежи на обжалване..
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: