Р
Е Ш Е
Н И Е
Гр. София 30.
01. 2015 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Софийски
градски съд, Търговско отделение, VІ-3 с-в в съдебно заседание на 01.12.2014г.
в състав:
СЪДИЯ: Лилия Илиева
При участието на секретаря А.Р.,
като разгледа т.д. № 1250/2013 г., взе предвид следното:
Предявен е иск за 35 450,58 лева.,
претендирана неустойка.
Ищецът, твърди, че на 18.08.2010 г. между
М. на Р.Р. и Б. и ответника „С.Х.” ЕООД, с ЕИК: *********, е сключен договор №
РД-02-2910179 за отдаване под наем на обект – изключителна държавна
собственост, представляващ морски плаж „Б. – юг”, находящ се в община Б.,
област В.. Поддържа, че в изпълнение на Заповед РД-02-14-1535/12.06.2012 г. на М.
на Р.Р. и Б. са извършили проверка на място на морски плаж „Б.-юг”. В хода на
извършената проверка били съставени два констативни протокола. В т. 1.1 от
констативен протокол № 39/04.07.2012 г. било установено нарушение на т. 6.10,
б. „в” от договора за наем от страна на наемателя.
С писмо изх. № 70-00-1542/25.07.2012 г.
министерството е уведомило наемателя за констатираните неизпълнения на
задълженията по договора. С цитираното писмо наемателят бил поканен да отстрани
нарушенията в петдневен срок, считано от
датата на получаване на писмото. Твърди, че на 23.08.2012 г. длъжностни лица от
администрацията на министерството на Р.Р. и Б. са извършили повторна проверка
на процесния плаж, която завършила със съставянето на констативен протокол №
29/23.08.2012 г. Заявява, че било
констатирано неизпълнение от страна на наемателя на т. 6.10, б. „в” и б. „ж”от
договора за наем.
На 21.08.2012 г. е извършен геодезически
мониторинг на морския плаж, данни от който показвали, че преместваемият обект,
обозначен като „СК”, вместо с площ
С писмо изх. № 70-00-1853/24.09.2012 г.
на наемателя е наложена неустойка в размер на 35 450,58 лева, която и към
настоящия момент не била заплатена от негова страна. Моли съдът да постанови
решение, с което да уважи предявения иск.
В срока по чл. 367 от ГПК, ответникът е подал
писмен отговор. Оспорва предявения иск като неоснователен и възразява, че
ищецът не е активно материално-правно легитимиран в процеса. Признава, че на
18.08.2010 г. между страните е сключен договор за наем. Не се спори, че
на 04.07.2012 г. Е извършена проверка от работна група към
министерството, резултатите, от която са отразени в констативен протокол №
39/04.07.2012 г. Твърди, че некоректно било прието от проверяващите, че броя на
спасителите е бил двама, не четирима. Сочи, че е коригирал работното време на
спасителите в съответствие с изискванията на чл. 12 от НВДОВП. Излага
съображения, че е изпълнил точно задълженията си за обезпечаване на водното
спасяване. При извършената проверка на 23.08.2012 г. не били констатирани нарушения
на задълженията по стопанисването на плажната ивица. Ответникът допълва, че с
последователни писма от 01.10.2012 г. и 24.10.2012 г. е възразил срещу всяко
едно от твърденията на М., обосновавайки подробно възраженията си, включително
и с документите, представени от самото министерство на Р.Р. и Б.. Оспорва
обстоятелствата, че дължината на бреговата линия е
Ищецът е подал допълнителна искова молба
в срок, в която твърди, че материалната и процесуална правоспособност на М. на Р.Р.
и Б. произтичала от разпоредбата на чл. 7, ал. 5 от ЗУЧК във връзка със ЗДС и
ППЗДС, която норма се явявала специална по отношение на чл. 31 от ГПК. Излага
подробни възражения по отношение заявените твърдения на ответното дружество и
поддържа първоначалната искова молба.
В срока по чл. 373 от ГПК ответникът е подал допълнителен отговор, в който се
поддържа първоначалното му становище.
Въз основа на събраните по делото
доказателства и тяхната преценка, съдът прие за установено от фактическа и
правна страна следното:
С Договор № РД 02-2910179/18.08.2010г. М.
на Р.Р. и Б. е отдал под наем на „С.Х.”
ЕООД обект- изключителна държавна собственост, представляващ морски плаж на
основание чл.7,ал.5 от Закона за устройството на черноморското крайбрежие /
ЗУЧК/ , чл.16,ал.2 вр.чл.19, ал.1 от Закона
за държавната собственост и чл.13,ал.4 от Правилника за прилагане на ЗДС.
Обектът е плаж „Б. юг”, находящ се в община Б.,
индивидуализиран в Акт за държавна собственост № 408/26.10.1998г. с активна
площ по смисъла на § 1,т.3 от ДР на ЗУЧК в размер на 10 909 кв.м., срещу което
наемателят заплаща наемна цена по реда и условията на договора.
Съгласно чл.4.1. от Договора годишната наемна
цена за първата година, постигната след проведен на 13.07.2010г. търг с тайно
наддаване е в размер на 33 000лв. с ДДС.
В изпълнение на Заповед № РД-02-141535/
12.05.2012г. на ищеца е извършена проверка на място за изпълнение задълженията
на наемодателя, за което е съставен Протокол № 39 за констатирано неизпълнение
на договора от страна на наемателя. С писмо от 25.07.2012г. „С.Х.” ЕООД е
уведомено от МРРБ за констатираното неизпълнение на чл.6.10, „в” и чл.6.27 като
му е определен 1-седмичен срок за отстраняване на нарушението.Организацията на
водноспасителната дейност не била съобразена с изискванията на Наредба за
водноспасителната дейност и обезопасяването на водните площи / НВДОВП/. Било е
констатирано наличие на два броя спасителни поста и общо двама спасители за
целия плаж. Констатирано е било също, че обозначеното работно време на
спасителите не отговаря на посоченото в чл.12,изр.3 от НВДОВП..Според
договореното спасителите следвало да бъдат трима.и продължителността на
работното им време съгласно НВДОВП
следвало да бъде от 8
до 18 часа, а то било от 8.30 до 18.Това са нарушенията, открити при проверката
на 04.07.2012г.
На 05.08.2012г. е извършен мониторинг за
определяне на активната плажна площ за свободно разположение на плажни принадлежности
и на общата площ на преместваемите обекти и съоръжения. Резултатите са
следните: обща площ на плажа- 11 047 кв.м., активна плажна площ- 7 995 кв.м.,
активна плажна площ за свободно разполагане на плажни принадлежности от
посетителите- 5 472 кв.м., дължина на бреговата линия- 277м. Съгласно данните
от мониторинга обектът означен като склад /СК/ е заемал площ от 74 кв.м.,докато
според предвиденото в съгласуваната специализирана схема, е следвало да заема
12 кв.м.
Доклада за извършения мониторинг носи
дата 17.09.2012г. гр.Шумен- л.42 от делото.
Съгласно чл.8.3 от договора в случаите на
съществено неизпълнение по смисъла на чл.7.4 наемателят дължи на наемодателя
неустойка в размер на едногодишната наемна цена.Според договорката на страните
съществено неизпълнение има в случаите, при които наемодателят установи
неизпълнение на две или повече задължения по договора или в случаите , при
които наемателят не изпълни точно или в срок едно и също задължение повече от
два пъти, без значение на продължителността между отделните неизпълнения, а
нарушението на чл.6.15 или чл.6.20 винаги е съществено неизпълнение.
За да е основателен предявения иск следва
да се установи налице ли е съществено неизпълнение по договора от страна на
ответника- наемател.
Не се спори по твърдението на ищеца, че
през летния сезон на 2012г. на морски плаж „Б. юг” са били поставени 2
спасителни поста. Ако това е така, то ще е налице нарушение на чл.6.10 б.”в” от
договора.
Становището на ответника е, че не е налице
нарушение защото дължината на бреговата линия не била 344.70м както твърдял
ищеца, , а 277м както я е измерило вещото лице.
В
договора е предвидено поставянето на три спасителни поста.
Според чл.11,ал.1 от НВДОВП спасителен
пост се разкрива на разстояние до
100м брегова ивица на водна площ, а не на
100м, както твърди ответника.. Затова съдът намира,че е правилно становището на
ищеца. Ответникът не е изпълнил договореното да разкрие 3 спасителни поста за
процесния период- лятото на 2012г.Няма значение, че дължината на бреговата
линия е 277 според заключението на техническата експертиза, защото нормативната
уредба не изисква на всеки 100м –спасителен пост, а предвижда, че до 100м
непременно следва да има спасителен пост. Страните са договорили 3 броя и това
нямаше да наруши НВДОВП.
Съдът не споделя изводите на вещото лице П., че фактически е
невъзможно поставянето на трети
спасителен пост и такъв не е необходим.
Симптоматично е, че при извършени през
лятото на 2014г. проверки от администрацията на ищеца, се установило наличие на
три спасителни поста. Значи има къде да се разположат.
Освен това съдът намира, че не следва да
кредитира заключението на вещото лице защото то се основава на измервания
направени в края на 2014г., а релевантния за настоящия спор период е лятото на
2012г.Дължината на плажната ивица е нещо, което подлежи на промяна.
Второ нарушение на наемателя е отбелязано
в Констативен протокол № 29/ 23.08.2012г.-а именно липсата на нормативно
изискващите се указателни табели с информация за морския плаж . Липсва
задължителното табло 1, съгласно чл.8,ал.5 от Наредбата за категоризиране на
плажовете, което е пряко нарушение на чл.6.9,б.”ж”, вр.чл.6.21 от
договора.Свидетелят В.Л. , разпитан на 01.12.2014г.,установява,че при
проверката на 23.08.12г.информационно табло не е имало.
Съдът изцяло не кредитира показанията на
св. Е.Р.М., тъй като същият има впечатления като управител на съседен строеж,
който е започнал през 2004г. и е приключил през април 2010г. Този свидетел няма
преки впечатления за релевантния период- лятото на 2012г.
Относно
третото нарушение касаещо
поставяне на преместваеми обекти съгласно съгласуваната схема за преместваемите обекти:
Когато на 05.08.2012г. е извършен
геодезичен мониторинг на морски плаж Б.-юг, в техническия доклад, изготвен въз
основа на проверката, е отразено, че преместваем обект, обозначен като „СК” в
съгласуваната схема на преместваемите обекти, е разположен върху площ от 74
кв.м., вместо предвидените в мащабираната схема 12 кв.м.
Данните за този преместваем обект са
подадени от фирма, притежаваща необходимите свидетелства за правоспособност и
сертификати за извършване на подобен тип дейност .Съдът не може да приеме, че
тези лица не различават преместваем обект, от място за домуване на джетове.
Свидетелят Л. беше категоричен, че на място е видял склада, който е имал четири
стени, но не от зид.Вътре се съдържали спортни пособия.
С оглед изложеното, съдът приема, че е
налице неизпълнение на договорни задължения от страна на ответника, което
обуславя налагането на неустойка като санкция за неизпълнение.
От заключението на счетоводната
експертиза, неоспорено от страните и прието от съда, е видно, че годишната
наемна цена за 2012г. е 35 450.58лв.
В т.8.3 страните са се съгласили, че при
съществено неизпълнение на задълженията по договора по смисъла на т.7.4
наемателят дължи на наемодателя неустойка в размер на едногодишната наемна
цена.
А
съществено неизпълнение е налице когато наемодателят установи неизпълнение на
две или повече задължения по този договор
Предявеният иск е изцяло основателен и доказан
и следва да бъде уважен.
Съдът намира за неоснователно искането на
ответника да се приеме ,че клаузата за неустойка по чл.8.3 е нищожна поради
противоречие на добрите нрави. При договарянето й липсвала диференциация на
задълженията, чието неизпълнение ще се санкционира с нея.Това противоречало на
добрите нрави.Отговорността възникнала без оглед на продължителността на
неизпълнението и без значение дали нарушението вече е преустановено.Ответникът
смята още, че така уговорената неустойка води до неоснователно обогатяване на
ищеца.
Според Тълкувателно решение № 1 от
15.06.2010г. на ВКС при уговаряне на неустойка в твърде голям /значителен/
размер клаузата не е нищожна поради
накърняване на добрите нрави..Последните са морални норми, на които законът е
придал правно значение, защото правната последица от тяхното нарушаване е
приравнена с тази на противоречието на договора със закона. Тези норми
съществуват като общи принципи или произтичат от тях и за спазването им съдът
следи служебно.Един от тези принципи е принципът на справедливостта, изискващ
защита на всеки признат от закона интерес.
Като клауза, уговорена в договора,
неустойката е проявление на принципа на автономия на волята в частната право
/чл.9 ЗЗД/. С нея страните уговарят предварително размера на обезщетението,
което ще заплати неизправната страна в случай на неизпълнение на задълженията
си, без да е необходимо да се доказва размера на вредата.
В процесния случай страните ясно са определили
размер на дължимата неустойка, случаите, в които възниква право да се търси
такава като са приели и дефиниция на понятието „съществено
нарушение”.Неустойката не е уговорена без краен предел или без фиксиран срок.
Настоящият съдебен състав намира, че клаузата
за неустойка не е нищожна, защото не е договорена извън присъщите й
обезпечителна, обезщетителна или санкционна функция. Само при излизане извън
тези функции клаузата се приема за нищожна. В случая не е така.
С оглед изхода на спора на ищеца следва
да се присъдят направените по делото разноски в размер на 1 458.02лв. за
държавна такса и 400лв. за вещо лице, както и да се присъди юрисконсултско
възнаграждение от 1 593.51лв.
Водим от изложеното, Софийски градски съд
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА „С.Х.” ЕООД, ***, район Л., бул.”Н.В.” №** да заплати на
М. НА Р.Р. И Б., гр.С., ул.”Св.св.К.И М.” № ** сумата 35 450.58лв.неустойка по
договор за наем от 18.08.2010г. ведно със законната лихва начиная от
01.02.2013г. до окончателното й изплащане, направените по делото разноски в
размер на 1858.02лв. и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 1
593.51лв.
Решението може да се обжалва пред
Софийски Апелативен съд в 2-седмичен срок от връчването му.
СЪДИЯ: