Р Е Ш Е Н И Е
гр. С., 05.01.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЬД, ГО, ІІ Е
въззивен състав, в публичното съдебно заседание на шести октомври две
хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ
мл. с. БОРЯНА П.
при участието
на секретаря Елеонора Г., като разгледа докладваното от съдия Иванка Иванова гр.
дело № 13897
по описа за 2012
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.196 ГПК (отм.) – чл.211 ГПК (отм.), приложими на основание § 2, ал.1 ПЗР на ГПК.
С решение от 28.05.2012 г., постановено по гр. д. №
27180/2008 г. по опис на СРС, ГО, 29 състав, е отхвърлен предявения от А. Е. Ш.,
роден на *** г., живущ в Монако, А.Б.Р.Ш., роден на *** г., живущ в Лондон, И..М.М.Ф.,
родена на *** г., Н.С.П.Я., британски гражданин, роден на *** г., М. Н.Ф.К.,
родена на *** г., Н.Н.Р., гражданка на Франция, родена на *** г., Ан М. Б.Д.М.,
гражданка на Франция, родена на *** г., С.М.Р.Л., гражданка на Франция, родена
на *** г., Ф.К.И.Р., гражданин на Франция, роден на *** г., А.А.М., Н.П.Р., А.М.Б.,
гражданка на Швейцария, родена на *** г., А.М., гражданка на Великобритания,
родена на *** г., Б.Н.И.Р., гражданин на Швейцария, роден на *** г., К.К.Р.,
гражданин на Швейцария и Италия, роден на *** г., Ф.Ф.Р., гражданин на
Швейцария, роден на *** г., Е.Р.Р. Прево, гражданка на Швейцария и Франция,
родена на *** г., Д.Ф.С., ЕГН **********,***, Б.В.К., гражданин на Германия,
роден на ***г. и Т.В.К., ЕГН **********,*** срещу С.О., иск с правно основание
чл. 97, ал. 1 ГПК (отм.) - за признаване за установено спрямо ответника, че
ищците притежават право на собственост, въз основа на законово наследствено
правоприемство и реституция по чл. 2, ал. 1 от ЗВСВОНИ, на следния недвижим
имот: 22.04901101 % идеални части от масивна триетажна жилищна сграда, находяща
се в гр. С., ул. „********със застроена площ от 225, 20 кв. м. и 22.04901101 % идеални части от мястото, в което е построена,
представляващо УПИ Х-3, кв. ***, м. „Центъра”, по плана на гр. С., с обща площ
на мястото по нотариален акт от 235, 40 кв.м., при граници: ул. „Света С.”, ул.
„Л.”, УПИ XIII-4 и имот Х-2. Отхвърлен
е предявеният от горепосочените ищци срещу „Д.И.Х.” АД, иск с правно основание
чл. 97, ал. 1 ГПК (отм.) - за признаване за установено спрямо ответника, че
ищците притежават право на собственост въз основа на законово наследствено
правоприемство и реституция по чл. 2, ал. 1 от ЗВСВОНИ на следния недвижим
имот: 22.04901101% идеални части от поземлен имот с площ от 250 кв.м. с ПИ № 3
от кв. ***, парцел X, по плана на гр. С., м. Център, при граници: ул. „Света С.”,
ул. „Л.”, УПИ XIII-4 и имот Х-2 и
22.04901101% идеални части от следните помещения, представляващи части от
масивна триетажна сграда, застроена на 225, 20 кв.м. в процесния недвижим имот:
В СУТЕРЕНА - център за услуги със застроена площ от 116, 06 кв.м., състоящ се
от четири помещения, санитарен възел и коридор при съседи: ул. „Света С.”, ул.
„Л.”, сграда на ул. „********, стълбищна клетка и общо мазе, отгоре - партер на
същата сграда; В ПАРТЕРА - център за услуги, със застроена площ от 116, 06
кв.м., състоящ се от едно помещение и галерия над част от него - кота ”+” 2, 45
метра, със застроена площ от 93 кв.м. и санитарен възел, при съседи: ул. „Света
С.”, ул. „Л.”, сграда на ул. „********, вход на сградата със стълбищна клетка и
коридор, отдолу - сутерен на същата сграда, отгоре - първи етаж на същата
сграда; НА ВТОРИ ЕТАЖ - обособена част със застроена площ от 18, 64 кв.м.,
състояща се от едно помещение, при съседи: ул. „Л.”, сграда на ул. „********,
стая № 2 и коридор; ОТДОЛУ - център за услуги на същата сграда, отгоре - трети
етаж на същата сграда. Отхвърлен е предявеният от ищците срещу „С.Г.” АД, иск с правно
основание чл. 97, ал. 1 ГПК (отм.) - за признаване за установено спрямо
ответника, че ищците притежават право на собственост въз основа на законово
наследствено правоприемство и реституция по чл. 2, ал. 1 от ЗВСВОНИ на следния
недвижим имот: 22.04901101% идеални части от следните обособени помещения,
представляващи части от масивна триетажна сграда, застроена на 225, 20 кв. м. в
процесния недвижим имот, както следва: В СУТЕРЕНА - обособена част със
застроена площ от 43, 67 кв.м., състояща се от две помещения, санитарен възел и
коридор, при съседи: ул. „Света С.”, двор, сграда на ул. „********, стълбищна
клетка и общо мазе, отгоре - партер на същата сграда; В ПАРТЕРА - обособена
част, със застроена площ от 82, 01 кв.м., състояща се от едно помещение и галерия
над него - кота „+” 2, 45 м., санитарен възел, при съседи: ул. „Света С.”,
двор, сграда на ул. „********, вход на сградата със стълбищна клетка и коридор,
отдолу - сутерен на същата сграда, отгоре - първи етаж на същата сграда; НА
ПЪРВИ ЕТАЖ - обособена част със застроена площ от 114, 39 кв.м., състоящ се от
санитарен възел, кухня № 1, стая № 2, помещение № 3, коридор, стая № 4, стая №
5, стая № 6, стая № 7 и коридор при съседи: ул. „Света С.”, двор, сграда на ул.
„******** и апартамент, собственост на Б.В., отдолу - магазинно помещение и
център за услуги, отгоре - втори етаж на същата сграда; НА ВТОРИ ЕТАЖ -
обособена част, със застроена площ от 205, 10 кв.м., състоящ се от санитарен
възел, кухня № 1, стая № 2, коридор, стая № 3, стая № 4, стая № 5, стая № 6,
стая № 7, стая № 8 и кухня №2, санитарен възел и коридор, при граници: ул. „********,
ул. „Л.”, отдолу - първи етаж на същата сграда и апартамент на Б.В., отгоре -
трети етаж на същата сграда; В МАНСАРДЕН ЕТАЖ - обособена част, със застроена
площ от 136, 07 кв.м., състоящ се от офис с площ от 101, 27 кв.м., склад с площ
от 25 кв.м. и два санитарни възела, при съседи: ул. „Света С.”, двор, сграда на
ул. „********, таванско помещение, отдолу - втори етаж на същата сграда, отгоре
- покрив. Ищците са осъдени да заплатят на „Д.И.Х.” АД, сумата от 1 000 лв. - разноски на основание чл. 64, ал. 2 ГПК
(отм.), да заплатят на „С.Г.” АД, сумата от 1 677, 80 - съдебни разноски на
основание чл. 64, ал. 2 ГПК (отм.).
Срещу постановеното съдебно решение е депозирана жалба
от ищците. Излагат съображения, че обжалваното решение е неправилно и
незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния закон. Неправилен е
изводът на решаващия съд, че не е установено наличието на кумулативна
предпоставка от фактическия състав на съдебно предявеното право на собственост,
а именно: че към момента на влизане в сила на закона имотът е собственост на
държавата, общините, обществени организации или техни фирми или ЕАД по чл.61 ТЗ. Съдът не е съобразил обстоятелството, че по делото е останало недоказано
твърдението на ответника, че имотът е включен в уставния фонд на учредената
фирма „Комплексни услуги“ С.. По делото не е изяснено дали процесната сграда е
включена в баланса на това предприятие. От факта, че към Главна дирекция за
комунално – битови услуги, местна и кооперативна промишленост при СГНС се
образува ПУ „Комплексни услуги“, не може да се направи извод, че в баланса му
се включва процесния имот. Вещото лице не е установило вписване на имота в
баланса на това предприятие и в правоприемника му фирма „К. у.“. По делото са
събрани доказателства – правен анализ на обектите на ОФ С. и акт за държавна
собственост, че след този период СО продължава да се разпорежда с имота, като
настанява наематели. С оглед на това считат, че разпоредбата на чл.6, ал.1
ЗППДОбП не намира приложение. Независимо от това § 6, ал.1 и ал.6 ПЗР на
ЗППДОбП се прилага в процедурата по приватизация като способ за превръщане на
държавната и общинска собственост в частна, но не и в исковото производство,
пред каквото страните са изправени. Незаявяването на определено право пред
органа по приватизация не може да има за последица погасяване на самото субективно
материално право и недопустимост на неговата реализация по съдебен ред. Молят
съда да отмени обжалваното решение и да уважи изцяло предявените искове, като
им присъди сторените по делото разноски.
В срока по чл.201, ал.1 ГПК (отм.) са постъпили
отговори на жалбата от ответниците – „С.Г.“ АД и „Д.И.Х.“ АД, с който я
оспорват. Излагат съображения, че обжалваното решение е правилно и
законосъобразно. Правилно СРС е приел, че по делото не е установено по
безспорен начин обстоятелството, че към момента на влизане в сила на ЗВСОНИ –
21.11.1997 г., процесният имот е бил собственост на държавата, общините,
обществените организации или техни фирми по чл.61 ТЗ. Безспорно е установено,
че процесният имот е включен в капитала на „С.“ АД на основание Протокол №
64/12 и 13 от 1995 г. и решение № 24 за преобразуване на Общинска фирма „С.“ в
еднолично търговско дружество с общинско имущество „С.“ ЕАД. С договор за
продажба от 05.09.1997 г. СОС чрез
Столична агенция за приватизация е продала 80 % от капитала на „С.“ ЕАД на „С.И.“
АД. Считано от тази дата е настъпила промяна в правната форма на общинското
дружество „С.“ ЕАД и в собствеността на същата. С решение № 5 от 19.11.1997 г.
на СГС, ФО, е вписана настъпилата промяна в собствеността на капитала и
преобразуването на „С.“ ЕАД в резултат на което акционери в „С.“ АД са общината
с 20 % дялово участие и „С.И.“ АД. След анализ на всички събрани по делото
доказателства СРС е достигнал до обоснования извод, че процесния имот не е
собственост на държавата, общините, обществените организации или техни
фирми по чл.61 ТЗ към датата на влизане
в сила на ЗВСОНИ – 21.11.1997 г. Отделно от това по делото е установено и
обстоятелството, че имотът е бил включен в уставния фонд на ПУ „Комплексни
услуги“- С решение на ИК на СГНС, считано от 01.01.1976 г. към Главна дирекция
за комунално – битови услуги се образува предприятие ПУ „Комплексни услуги“,
която е поела изцяло активите и пасивите на прекратената ПУ „Комплексни
услуги“. С решение от 35.07.1989 г. е променено наименованието на общинска
фирма „Комунални услуги“ в Общинска фирма „С.“. С решение от 23.06.1995 г. е
вписано преобразуването на Общинска фирма „С.“ в „С.“ ЕАД. Съгласно приетата по
делото справка за дълготрайните материални активи на Общинска фирма „С.“,
правоприемник на ПУ „Комунални услуги“, процесният недвижим имот е включен в
капитала на дружеството. Молят съда да остави в сила обжалваното съдебно
решение, като им присъди сторените по делото разноски.
В срока по чл.201, ал.1 ГПК (отм.) не е постъпил
писмен отговор на жалбата от ответника С.О.. В хода на процеса същият я
оспорва, като счита, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно. Моли
съда да остави в сила решението, като му присъди юрисконсултско възнаграждение.
В хода на въззивното производство на 28.03.2016 г. е
починала жалбоподателката И.М.М. Ф., поради което с определение от 22.02.2017
г. същата е заличена като страна и на нейно място са конституирани наследниците
й, които са приели наследството, а именно: А.Б.Р.Ш., М. Н. П. – Я. и Н.С.П. - Я.. С определение от 24.02.2016 г. е
допуснато уточнение в наименованието на наследницата на починалата страна като
вместо М. Н. П. – Я. се чете: М. Н.Ф.К..
Съдът, след като прецени представените по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл.188 ГПК
(отм.) приема за установено следното от
фактическа страна:
СРС е сезиран със субективно, кумулативно съединени, положителни
установителни искове за собственост, с правно основание чл.97, ал.1 ГПК (отм.).
Ищците твърдят, че по силата на нотариален акт № 161, том ХІ, р. 2268, дело № 2084/1933
г. бившето Народно осигурително дружество „Б.– Ж.“ е притежавало следния
недвижим имот: масивна триетажна жилищна сграда, находяща се в гр. С., ул. „********със
застроена площ от 225, 20 кв .м., изградена в парцел Х-3, кв. ***, м. „Център”,
по плана на гр. С., с обща площ на мястото по нотариален акт от 235. 40 кв. м.,
при граници: ул. „Света С.”, ул. „Л.”, УПИ XIII-4 и имот Х-2. Този имот е отнет по силата на Закона за Държавния
застрахователен институт от 1946 г. (отм.), след което е актуват с акт за
държавна собственост № 2584/07.07.1950 г. като държавна собственост.
Отчуждаването в разглеждания случай считат, че попада в приложното поле на
чл.2, ал.1 ЗВСОНИ. Впоследствие имотът е актуват като частна общинска собственост
с акт за общинска собственост № 34/12.05.1997 г. Считат, че имотът им е
възстановен по силата на чл. 3, ал. 2 от ЗВСОНИ. Тъй като юридическото лице не
съществува, имуществото се връща на физическите лица, които са били членове или
съдружници към момента на прекратяване на дружествата, съобразно правата на
всеки от тях или на техните наследници по закон. Счита, че правото им на
собственост е възстановено по силата на закона, тъй като недвижимият имот
съществува реално във вида, в което е отчужден, респ. за сградата във вида, в
който е изградена, а към 21.11.1997 г. имотът е бил частна общинска собственост
съгласно акт за общинска собственост № 34/12.05.1997 г. Извършеното в
последствие отписване от актовите книги на основание заповед № РД-57-404/30.05.2000
г. не може са им бъде противопоставено, с оглед настъпилото в тяхна полза
възстановяване на собствеността. С оглед на това счита, че СО владее имота без
правно основание. Моли съда на основание чл.108 ЗС са признае за установено по
отношение на СО, че са собственици на горепосочения недвижим имот и да осъди СО
да предаде владението върху него, като им присъди сторените по делото разноски,
включително възнаграждение за един адвокат.
С молба – уточнение
от 12.03.2008 г. ищците са уточнили, че обект на ревандикацията е сградата и
съответстващата част от парцела, върху който е построена. Посочен е броя на
притежаваните акции в Народно осигурителното дружество „Б.– Ж.“, прекратено на
27.06.1946 г., както и на кои лица са наследници. Притежаваните от ищците
идеални части от правото на собственост възлиза на 22.04901101 %. В проведеното
на 13.05.2009 г. открито съдебно заседание съдът на основание чл.116 ГПК (отм.)
е допуснал изменение на предявените срещу СО искове, като е постановено
производството по делото срещу СО да продължи по предявен положителен
установителен иск по чл.97, ал.1 ГПК (отм.). На основание чл.117, ал.4 ГПК
(отм.) са конституирани „Д.И.Х.“ АД като ответник по делото, наред с
първоначалния ответник, по предявен иск с правно основание чл.108 ЗС за
предаване собствеността и владението на 22, 04901101 % ид. ч. от ПИ с площ от
250 кв. м. с ПИ № 3 от кв. ***, парцел Х, м. „Център“, с изрично посочени помещения, както и е
конституиран „С.Г.“ ОД като нов ответник по делото наред с първоначалния такъв
по предявен иск с правно основание чл.108 ЗС – за предаване на владението на
същия процент ид. ч. от изрично посочени обособени помещения, представляващи
части от масивна триетажна сграда, застроена на 225, 20 кв. м. посочените
дружества са се снабдили с нотариални актове за тези обекти, които се владеят
от тях. Молят съда да признае за установено спрямо ответника СО, че е
собственик на процесния недвижим имот, а спрямо ответните дружества – да
предадат владението на уточнените обекти в масивната триетажна сграда, които
владеят без правно основание за това, както и да им присъди сторените по делото
разноски.
Ответникът С.О. оспорва
предявения иск. Счита, че не е налице правен интерес от предявения спрямо него
иска, тъй като процесиите имоти били отписани от актовите книги на С.О. въз
основа на Заповед № РД-57404/30.05.2000 г.
Ответникът „Д.И.Х.”
АД оспорва исковете. Твърди, че към момента на конституирането му като ответник
по делото дружеството не е притежавало право на собственост и съответно не е
владяло претендираните идеални части от недвижимия имот – сграда и земята,
върху която е построена. С оглед на това не е надлежно легитимиран по
предявения ревандикационен иск, а за ищците не е налице правен интерес от
предявяване на иска спрямо дружеството. Независимо от това в полза на ищците не
е настъпила реституция на претендираното имущество по закон, тъй като при
формирането на ДЗИ бившите акционери и съдружници са обезщетени за
притежаваните от тях акции и дялове. Моли съда да отхвърли предявения иск, като
му присъди сторените по делото разноски.
Ответникът „С.Г.” АД
оспорва предявения иск. Счита, че същият е недопустим, тъй като ищците не могат
да възстановят правото си на собственост върху имота, който е бил включен в
патримониума на държавно дружество. С оглед на това ищците могат да претендират
обезщетение, но не и реално възстановяване на имота. Твърди, че имотът е
придобит от дружеството чрез извършен на 27.12.2007 г. апорт, като е владян от
праводателите му, поради което е придобит и по давност. Със закона за създаване
на ДЗИ от 1946 г. всички акционери в дружествата са обезщетени, съгласно ПМС №
2187/1950 г. Процесният имот е изваден от патримониума на ДЗИ и е предаден на
„СофЖ.“ за стопанисване и управление, а след това е предоставен безвъзмездно на
„Комунално битови услуги – праводател на „С.“ ЕАД. Моли съда да отхвърли
предявения иск, като му присъди сторените по делото разноски.
С определение, постановено
в проведеното на 20.04.2010 г. открито съдебно заседание, е допуснато изменение
в предявените спрямо ответните дружества искове, като от осъдителни е преминато
към установителни искове за собственост за заявените идеални части.
В проведеното на 07.03.2012
г. открито съдебно заседание ищците, чрез процесуалните си представители, са
оспорили валидността на приватизационната сделка на „С.“ АД, извършена през
1997 г., поради противоречието й със закона. Считат, че не е завършен и към
момента на изявлението фактическия й състав, поради което не е произвела
правното си действие. Решението на общинския съвет, действащ от
името на едноличния собственик на капитала, е нищожно поради противоречие с
чл.199 ТЗ и чл.200 ТЗ. В това решение не е посочена причината за намаляването
на капитала на дружеството, нито начина, по който се извършва. По този начин е
вписано едно несъществуващо обстоятелство, което не е настъпило. Това се е
отразило и на процедурата по приватизация на търговското дружество, като за
същото не е извършена продажба, отговаряща на действителния размер на капитала.
На основание § 2,
ал.1 ГПК (отм.) депозираната жалба следва да се разгледа по реда на ГПК от 1952
г. (отм.). Съгласно разясненията, дадени в ТР № 1/04.01.2011 г. на ВКС, ОСГК,
т.19, дейността на въззивната инстанция е аналогична на тази на първата
инстанция, като без да представлява нейно повторение, я продължава. Тя има за
предмет разрешаване на самия материалноправен спор. При въззивното обжалване решаващият
съд при самостоятелна преценка на събрания пред него и пред първата инстанция
фактически и доказателствен материал по делото прави своите фактически и правни
изводи по съществото на спора. Той
достига до свое собствено решение по отношение на иска като извършва в същата
последователност действията, които би следвало да извърши първоинстанционния
съд. Въззивната инстанция трябва да изготви
собствени мотиви. Дори тогава, когато е възприела мотивите на
първоинстанционното решение поради пълното съвпадение на фактическите и правни
изводи и защото нейната решаваща дейност е била в същия обем като
първоинстанционната, въззивната инстанция всъщност обосновава собствените си
изводи, които са резултат на осъществена от нея решаваща, а не контролна
дейност.
Предвид посочените задължителни разяснения,
въззивният съд следва да обсъди ангажираните пред първата и настоящата
инстанция доказателства, които са в подкрепа на твърденията и възраженията на
страните.
С нотариален акт за покупко – продажба на
недвижим имот том ХІ, № 161, регистър 2268, дело № 2084/1933 г. Народно осигурително дружество „Б.– Ж.“ е
купило недвижим имот, находящ се в гр. С., на ъгъла на ул. „Св. Неделя“ и ул. „Л.“,
кв.***, , парцел Х, състоящ се от масивно жилищно здание, построено на 225 кв.
м. и дворно място от 10, 20 кв. м. или цялото дворно място от 235, 40 кв. м.
С ПМС № 2187/27.08.1950 г. за предаване на недвижими
имоти от Държавен застрахователен институт на държавни учреждения и предприятия
срещу заплащане е постановено да се предадат на държавните учреждения и
предприятия, на народните съвети и жилищните фондове към тях 88 недвижими имота
и др. срещу заплащане.
Въз основа на посоченото ПМС е съставен акт за завземане на недвижим имот за държавен за Държавен
застрахователен институт № 12192 от 07.07.1950 г., като одържавяването се счита
от 01.09.1950 г. От същата дата имотът е предоставен на ССП „СофЖ.” за
управление и стопанисване. На 18.06.1971 г. върху разглеждания акт за държавна
собственост е посочено, че съгласно заповед № 9 от 06.05.1971 г. на ИК на СГНС
се прехвърля безвъзмездно на Главна дирекция Комунално – битови услуги
недвижимия имот по този акт.
По делото е
представен препис от горепосочената заповед № 9/06.05.1971 г. на ИК на СГНС е
постановено СГНС да предаде безвъзмездно чрез органите на отдел „Държавни
имоти“ при Дмитровски РНС на Главна дирекция за комунално – битови услуги,
местна и кооперативна промишленост при СГНС за строеж на „Дом на услугите“,
държавното участие от отредения със заповед № 45/21.02.1970 г. на СГНС терен,
включващ парцели Х, ХІ, ХІІ и ХХV в кв.***, м.“Центъра“, на ул. „Св. С.“, ул. „Л.“
и ул. „Позитано“, сред които е посочен и парцел Х от 235, 40 кв. м. от
триетажна масивна сграда, одържавен с акт № 4734-ІІ р., ул. „Св. С.“ № 10. В т.3 от заповедта е посочено, че отписването
на имотите от основните средства на СП „СофЖ.“ и вписване в счетоводните книги
на Главна дирекция за комунално – битови услуги, местна и кооперативна
промишленост следва да стане при разчистване на сградите във връзка със строителството,
до когато СП „СофЖ.“ да събира наемите.
С решение на ИК на
СГНС от 12.07.1976 г., ДВ бр.64/10.08.1976 г. е предвидено, че към Главна
дирекция за комунално – битови услуги, на база ПУ „Всестранни услуги,
„Софсправка“ и съответни дейности на ПП „Витоша“ е образувано предприятие ПУ
„Комплексни услуги“. В т.VІІ е предвидено, че имуществото на предприятието се
образува от имуществата, включително правата и задълженията, активите и
пасивите на включените в него предприятия.
В проведената на 14.04.1989 г. шеста сесия на
Столичния народен съвет е взето решение за учредяване на Общинска фирма
„Комплексни услуги“, на която се предоставя за уставен фонд общинско имущество
в размер на 2 594 000 лв. ПУ „Комплексни услуги“ се прекратява от
датата на обнародване в ДВ на решението на съда за регистриране на фирмата,
която поема активите и пасивите на прекратеното предприятие по баланса към дата
на прекратяването ме, както и другите му права и задължения.
С решение от 03.05.1989 г. по ф. д. № 476/1989 г. по
описа на СГС, ФО е регистрирана Общинска фирма с наименование „Комплексни
услуги“.
С решение от 25.07.1989 г. по същото фирмено дело по
описа на СГС, ФО, е регистрирана промяна в наименованието на фирмата от
Общинска фирма „Комплексни услуги“ в Общинска фирма „С.“.
С съгласно протокол № 64 от 12 и 13.04.1995 г. от
проведеното заседание на Столичен общински съвет е взето решение № 24, по т.22
от дневния ред, на основание чл.62, ал.2 и § 2 ПЗР на ТЗ вр. с чл.21, т.3 и
т.10 ЗМСМА и чл.6, ал.2, т.1 ЗС, за намаляване на капитала на ОФ „С.“ по
баланса й към 31.12.1994 г. с 4 631 000 лв. чрез изваждане на
недвижими имоти, представляващи дълготрайни материални активи, съгласно
Приложение № 4. Преобразувана е ОФ „С.“ в ЕАД с общинско имущество с фирма „С.“
ЕАД. В т.3 от решението е посочено, че новообразуваното еднолично търговско
дружество поема всички активи (с изключение на недвижимите имоти по т.1) и
пасиви на Общинска фирма „С.“ по баланса й към 31.12.1994 г., както и всички
нейни права и задължения към същата дата.
Съгласно приложение № 1 по решение № 24 по протокол №
64/12 и 13.04.1995 г. – справка за ДМА,
които се предлага да останат в капитала на преобразуваната общинска фирма „С.“
ЕАД, в т.4.1. е посочена административната сграда на ул. „Св. С.“ № 10, с
балансова стойност към 31.12.1994 г. от 983 419 лв.
На 12.05.1997 г. за имота е съставен акт
за частна общинска собственост № 34. В него е посочено, че предишен собственик
е Държавен застрахователен институт, като имотът е включен в капитала на „С.“
ЕАД на основание решение № 24 по протокол № 64/12 и 13.04.1995 г.
Пред СРС са ангажирани извлечения от
съставените анализ на правното състояние на „С.“ ЕАД, както и анализ за
правното състояние на обектите от Общинска фирма „С.“, включени в плана за
приватизация – допълнение. В същите е прието, че административната сграда на
ул. „Св. С.“ № 10 е била общинска собственост, включена в устанвния фонд на
Общинска фирма „С.“, а впоследствие на в капитала на „С.“ ЕАД.
На 05.09.1997 г. между Столичен общински съвет, чрез
изпълнителния директор на „Столична общинска агенция за приватизация – продавач
и „С.И.“ АД – купувач, е сключен договор за продажба на 80 % от акциите на „С.“
ЕАД. По силата на договора продавачът е прехвърлил на купувача 23 144 броя
поименни акции с право на глас, представляващи 80 % от капитала на „С.“ ЕАД,
което е еднолично акционерно дружество с общинско имущество с регистриран
капитал от 28 930 000 лв., разпределен в 28 930 поименни акции с
номинална стойност от 1 000 лв. всяка една.
С решение № 5/19.11.1997 г. по горепосоченото фирмено
дело, е вписана промяна в наименованието на фирмата на „С.“ ЕАД в „С.“ АД.
С решение № 13/10.07.2007 г. по ф. д. № 476/1989 г. по
описа на СГС, ФО, е вписано в Регистъра за търговски дружества, том 12,
стр.168, парт. № 679 на „С.“ АД следните промени: наименованието на дружеството
се променя на „Д.И.“ АД.
С решение № 14/28.12.2007 г., постановено по същото
фирмено дело, е вписана в Регистъра за търговски дружества, том 12, стр.168,
парт. № 679 промяна в наименованието от „Д.И.“ АД на „Д.И.Х.“ АД.
Със заповед № РД-57-404/30.05.2000 г. на кмета на СО е
наредено да се отпише от актовите книги
за общинска собственост акт № 34/12.05.1997 г. на район „Възраждане“,
касаеш следния недвижим имот: масивна четириетажна сграда със застроена площ от
225, 20 кв. м. и дворно място от 235, 40 кв. м., съставляващо парцел Х-3, кв.***,
м.“Центъра“, ул. „*******.
С нотариален акт за собственост на недвижим имот №
143, том ІІ, рег. № 03512, дело № 319/2004 г. от 13.08.2004 г., на основание
чл.483, ал.1 ГПК и чл.30, ал.4 ППЗОС „С.“ АД е признат за собственик на следния
недвижим имот: обособена част от първи етаж – ниво + 4, 52 м., находящ се в
масивна четириетажна сграда в гр. С., район „Възраждане“, , ул. „*******, като
частта от етажа е със застроена площ от 114, 39 кв. м., състоящ се от санитарен
възел, кухня № 1, стая № 2, помещение № 3, коридор, стая № 4, стая № 5, стая №
6, стая № 7 и коридор, с посочени съседи.
С нотариален акт за собственост на недвижим имот №
144, том ІІ, рег. № 03515, дело № 320/2004 г.1 съставен на 13.08.2004 г. , на
основание чл.483, ал.1 ГПК и чл.30, ал.4 ППЗОС „С.“ АД е признат за собственик
на втори етаж - ниво + 8, 26 м., находящ
се в масивна четириетажна сграда в гр. С., район „Възраждане“, ул. „*******,
като етажът е със застроена площ от 205, 10 кв. м., състоящ се от санитарен
възел, кухня № 1, стая № 2, коридор, стая № 3, стая № 4, стая № 5, стая № 6,
стая № 7, стая № 8 и кухня № 2, санитарен възел и коридор, с посочени съседи.
В устава на „С.“ АД, т.7.1.4. е посочена като част от
непаричната вноска процесните обособени части от сградата, построена в имот пл.
№ 3, кв.***, м. „Центъра“, район „Възраждане“, ул. „Св. С.“ № 10, със застроена
площ от 235, 40 кв. м., съгласно акт за частна общинска собственост №
34/12.05.1997 г.
От заключението на вещото лице инж. Д.М.по изслушаната
пред СРС съдебно – техническа експертиза, неоспорено от страните, което съдът
възприема като компетентно дадено, се установява, че процесната сграда
съществува във вида, в който е била построена, като извършените в нея
преустройства не са довели до промени в носещата й конструкция, нито във
фасадите й. Триетажната жилищна сграда съществува във вида, в който е била
одържавена през 1946 г., както по отношение на конструкцията й, така и по
отношение на етажността и вида на фасадите й.
Пред СРС е изслушана и съдебно – счетоводна
експертиза. От заключението на вещото лице Н.Д. се установява, че всички
недвижими имоти, включени в списъка, съставляващ неразделна част от ПМС №
2178/27.08.1950 г., са отписани и изключени от баланса на Държавен
застрахователен институт към 31.12.1950 г., включително и процесния имот,
находящ се на ул. „*******. Този имот се отчита в счетоводните и инвентарните
книги и е включен в актива на годишните баланси на „Д.И.Х.“ АД, *** ЕАД и „С.“
АД до 31.12.2006 г. През 2007г., 2008 г. и 2009 г. до изготвяне на експертното
заключение имотът не се отчита в счетоводството на „Д.И.Х.“ АД. С решение №
1/29.11.2007 г. по ф. д. № 18751/2007 г. на СГС, ФО е регистрирано дъщерно дружество „С.Г.“ АД, с
основен капитал 4 892 010 лв., които са внесени с непарична вноска. „Д.И.Х.“
АД е апортирал в дъщерното си дружество „С.К.Г.“ АД собствените си недвижим
имоти на стойност 4 892 000 лв., заменени с акции. Същите имоти,
включително и процесния – земя и сграда, са отписани през м.12.2007 г. от
счетоводните и инвентарните книги на дружеството и заведени като акции,
осчетоводени по сметка 2211 – Инвестиции в дъщерно дружество, по която са
включени и в актива на балансите през 2007 г., 2008 г., 2009 г. и към датата на
изготвяне на заключението. При „С.Г.“ АД апортираните имоти в капитала на
дружеството са осчетоводени през м.12.2007 г., заведени по счетоводни и
инвентарни книги, амортизационни платове, в това число и процесния имот, като
дълготрайни активи, отчитани по сметки: 201 – земи - инв. № ДМА 1 на стойност
82 250 лв. и 2241 – Инвестиционни имоти – сгради, инв. № ДМА № 9, на
стойност 273 000 лв. Процесният недвижим имот е включен в актива на
балансите на „С.Г.“ АД за 2007 г., 2008 г., 2009 г. и към момента на изготвяне
на заключението.
Пред СРС е изслушана и допълнителна съдебно –
счетоводна експертиза. От заключението на вещото лице Н.Д., неоспорено от
страните, което съдът възприема като компетентно дадено, се установява, че по
данни, извлечени от Книгите на акционерите, съхранявани в Централния държавен
архив, посочените от ищците техни наследодатели са притежавали акции в следните
дружества: Народно осигурително дружество „Б.– Ж.“ – 12 930 броя, които
съставляват 8, 62 %; Народно осигурително дружество „Б.пожар транспорт“ –
19 008 броя, които съставляват 19, 008 % и Общо преосигурително дружество
„Балкан“- 4 725 броя акции, които съставляват 7, 875 %. Косвеното участие
на тези лица в посочените дружества е 9 315 акции, от които 9 198
броя в Народно осигурително дружество „Б.пожар и транспорт“ и 177 броя в Общо
преосигурително дружество „Балкан“. С оглед на това вещото лице приема, че
общия брой на акциите от пряко участие в дружествата е 12 930 броя акции,
а общият брой от косвеното учестие в дружествата е 9 315 броя акции.
Общият размер на акциите от прякото и косвено участие възлиза на 22 245 акции
– 14, 83 %. Вещото лице е описало притежаваните от всяко едно от посочените от
ищците лица брой акции, както и тяхната номинална стойност, съобразно Книгата
на акционерите на горепосочените дружества. Въз основа на задълбочен анализ
вещото лице е приело, че ревизията е приключила към 30.06.1953 г. Уточнени са
задълженията на посочените дружества и са извършени разплащания с акционерите,
съобразно Указа за изменение и допълнение на Закона за ДЗИ, публикуван ДВ бр.194/1950
г. С него е допълнен чл.10 от Закона за ДЗИ от 1946 г., като е предвидено право
за прихващане от капитала, който се дължи на акционерите, суми за покриване на
щети, причинени от неправилни действия на Общите събрания, Управителните съвети
и служителите, констатирани в ревизионния акт. Извършени са разплащанията с акционерите
за притежаваните от тях акции, дружествен дял и дивиденти.
Изслушано е и второ допълнително заключение, изготвено
от вещото лице Н.Д.. От заключението на
вещото лице се установява, че общият брой на акциите от пряко участие в Народно
осигурително дружество „Б.– Ж.“АД е 12 930 броя акции; косвеното участие в
Народно осигурително дружество „Б.пожар транспорт“ е 16 194, 24, а
косвеното участие в общото преосигурително дружество „Балкан“ е 1 175, 50.
Така общият брой на акциите възлиза на 30 299, 74 или 20, 20 %, от които 8, 62 от пряко участие
и 11, 58 % от косвено участие.
От показанията на разпитаната пред СРС свидетелка Х. Г.Д.
се установява, че познава сградата на ул. „Св. С.“ № 10. На първия етаж се
намира туристическа агенция , която е на самия ъгъл. На втория етаж имало
балкон с алуминиева дограма, а на третия етаж имало запустели прозорци и не се
виждало нищо. Свидетелката е посещавала два пъти сградата – през м.10.2009 г. и
в деня на провеждане на разпита. При първото посещение била с пълномощниците на
ищците – адв. П. и адв. Г.. Входът за сградата се намирал от ул. „Св. С.“, а от
ул. „Л.“ се влизало в туристическата агенция. Входът от ул. „Св. С.“ бил
заключен и не можело да се влезе в сградата.
Нямало звънци. На балкона имало една жена, която обяснила, че това е
частен дом и в сградата няма фирми. Влезли в туристическата агенция – ДМ
„Травел“. Служителите обяснили, че не знаят за други фирми в сградата. При
посещението си в деня на провеждане на разпита свидетелката отново не могла да
влезе в сградата. На втория етаж била подменена дограмата, а на третия етаж
нямало промени. Дограмата на прозорците откъм ул. „Л.“ била стара, не се
виждало какво има вътре. Единствената врата, от която можело да се влезе в
сградата, била заключена. Свидетелката отишла да огледа сградата по молба на
адв. П. и адв. Г..
От показанията на свидетелката С.Б.К.се установява, че
работила във фирма „Комплексни услуги“ от 1985 г. През 1989 г. фирмата е
станала общинска, а през 1995 г. е регистрирана като „С.“ ЕАД. През 1997 г.
фирмата е купена от „С.“ АД , а 2007 г. е променено наименованието й в „Д. И.Х.“.
В сградата на ул. „Св. С.“ № 10 са извършвани бързи междуградски курирески
услуги, книговезки услуги. Извършвани са туристически дейности, както и
машинописни услуги. В момента там има химическо чистене, а другата част от
сградата е продадена на ДМ „Травел“. В момента сградата се поддържа от „С.Г.“
АД, както и от още трима съсобственици. През 2007 г. „Д.И. Г.“ АД се разделя на
три фирми, едната от които е „С.Г.“ АД, в чийто капитал е включен посочения
обект.Никой не е предявявал претенции до момента за процесния имот. На
приземния етаж от сградата имало химическо чистене, което е под наем, а от към
страната на ул. „Л.“ се помещава туристическа агенция ДМ „Травел“. На първия и
последния етаж имало самонастанили се хора, които още не били извадени от там.
Таванският етаж се ползвал от „С.Г.“ АД. На първия етаж един от апартаментите е
продаден на физическо лице – Б.В..
В производството пред СГС е изслушана съдебно –
счетоводна експертиза, изготвена от вещото лице С.Д. – К.. От заключението се
установява, че въз основа на ПМС № 179/13.09.1991 г. (ДВ бр.78/1991 г.)
общинска фирма „С.“ е извършила оценка на имуществото, за която е съставен
протокол от оторизирана експертна фирма „Е.И.“ ООД, като в самия протокол не е
посочена датата на оценката. В приложен към протолока инвентаризационен опис на
част от активите, на който също не е посочена дата на съставяне, за процесния
имот са посочени следните данни: инвентарен № 001 – „Св. С.“ 10; година на въвеждане
– 1970 г.; отчетна стойност – 88 000 лв.; стойност по нови цени –
1 415 500 лв.; стойност експертна оценка – 990 850; нова
трайност – 53 години; амортизация в проценти – 1, 887. Въз основа на тези данни
вещото лице е направило извод, че оценката на процесния имот е извършена пред
1994 г. и възлиза на 990 850 лв.
Към 31.12.1994 г., след извършена оценка на имуществото съгласно ПМС № 179 от
1991 г. СОС преобразува общинска фирма „С.“, като административната сграда на
ул. „Св. С.“ № 10 е включена в капитала на едноличното акционерно дружество с
общинско участие с фирма „С.“ с балансова стойност от 983 419 лв. В
останалата си част вещото лице е обсъдило писмените доказателства, ангажирани
по делото, които са анализирани по – горе.
Ищците са оспорили заключението на вещото лице относно
извода, че Главна дирекция „Комунално – битови услуги“ и предприятието
„Комплексни услуги“ съвпадат, че Главна дирекция „Комунално – битови услуги“ е
регистрирана като общинска фирма „Комплексни услуги“, която впоследствие е
преименувана като Общинска фирма „С.“. Изложили са съображения, че в оспорената
част заключението на вещото лице е необосновано и почива единствено на неправилни
съждения и неразбиране на обстоятелството, че предприятията „Всестранни услуги“,
„Софсправка“ и „Витоша“ са субекти, които да отделни от Главна дирекция
„Комунални услуги“.
В проведеното на 03.02.2015 г. открито съдебно
заседание вещото лице е пояснило, че не може да посочи в активите на кое
дружество преминава процесния имот – „Всестранни услуги“, „Софсправка“ или
Предприятие „Витоша“. В експертното заключение е проследила хронологията на
събитията.
Във връзка с направеното оспорване е допуснато
изслушването на тричленна съдебно – счетоводна експертиза. Същата е изготвена
от вещите лица С.М., Р.К. и А. Факалийска – Пендичева. От заключението на
вещите лица се установява, че за периода м.08.1976 г. – 31.12.194 г. не са
ангажирани доказателства, въз основа на които да е възможно да се изведе по
категоричен начин извод относно
включването на процесния имот в активите на конкретно общинско предприятие или
дружество. След 01.01.1995 г. имотът е посочен в Справка ДМА, която се предлага
да останат в капитала на преборазуваната Общинска фирма „С.“ в „С.“ ЕАД, съгласно
Приложение № , към решение № 24 по протокол № 64/12 и 13.04.1995 г. на СОС, с
балансова стойност към 31.12.1994 г. от 983 419 лв. Имотът е посочен като
включен в капитала на „С.“ ЕАД в съставения акт № 34 за частна общинска
собственост, като дружеството е преименувано на „С.“ АД, „Д.И.“ АД и „Д.И.Х.“
АД. На 23.11.2007 г. процесният имот е записан сред недвижимите имоти и
движимите вещи, формирали непаричната вноска от „Д.И.“ АД в капитала на
новоучреденото акционерно дружество „С.Г.“ АД. Включването на имота в капитала
на „С.“ ЕАД е извършено на основание решение № 24 по протокол № 64/12 и
13.04.1995 г., съгласно т15 от акт за частна общинска собственост №
34/12.05.1997 г. Представените по делото протокол за оценка на имущество на ОФ
„С.“ по ПМС № 179/13.09.1991 г., както и инвентаризационен опис на част от
активите, на които е извършена оценка, са без посочена дата на съставяне.
С допълнително експертно заключение вещите лица са
посочили, че не са налице основания за промяна на заключенията в приетата
тричленна експертиза. Вещите лица са изготвили допълнение към това заключението,
в което са направили следните уточнения: не е възможно да се установи
категорично, че собствеността върху процесния имот е преминал от СП „СофЖ.“ в
Главна дирекция за комунално - битови
услуги. Съгласно т.3 от заповед № 9/06.05.1971 г. отписването на имотите от
основните средства на СП „СофЖ. и вписване в счетоводните книги на Главна
дирекция за комунално – битови услуги, местна и кооперативна промишленост е
трябвало да стане при разчистване на сградите във връзка със строителство, до
когато СП „СофЖ.“ да събира наемите. Към момента старите сгради, попадащи в
парцел Х от кв.*** , предназначен за СП Всестранни услуги – Дом на услугите, не
са разрушени и предвиденият през 1971 г. Дом на услугите не е изграден. ПУ
„Комплексни услуги“ е образувано към
Главна дирекция Местна промишленост и битови услуги на база ПУ Всестранни
услуги, ПУ Софсправка и дейности на ПП Витоша, а не на база СП СофЖ..
В проведеното на 06.10.2017 г. открито съдебно
заседание вещите лица са пояснили, че няма доказателства, че процесният имот е
предаден на Комунално – битови услуги, както и че не е предаден.
Допълнителното експертно заключение на вещите лица е
оспорено от ответниците, тъй като е необосновано. Заключението се основава на
един от ангажираните по делото документи, а не целия събран доказателствен
материал. Също така вещите лица са направили правен извод, извън тяхната
компетентност.
При така
установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.197, ал.1 ГПК (отм.), изхожда от легитимирани страни – ищците по делото, като същата е процесуално
допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Обжалваното съдебно решение е валидно.
В производството пред СРС ответникът С.О. поддържа, че
производството спрямо него е недопустимо поради липса на правен интерес, доколкото
имотът е включен в капитала на „С.“ АД, съгласно акт за частна общинска
собственост № 34 и същият е отписан от актовите книги. С оглед на това счита,
че не е надлежна страна по спора, поради което производството по делото следва
да се прекрати.
Спорното
право, заявено от ищеца в исковата молба, обуславя процесуалната легитимация
както на ищеца, така и на ответника по делото. Легитимирани страни в исковия
процес са тези, които претендират, че са притежатели на материалните права,
засегнати от правния спор, предмет на делото. Кое лице е носител на спорното
право е въпрос, който касае съществото на спора и няма отношение към
процесуалната легитимация на страните по делото. За допустимостта на процеса е
достатъчно наличието на твърдение от ищеца, че правната сфера на ответника е
засегната спора, предмет на делото.
В
случая ищците обуславят наличието на правен интерес от предявяване на иска с
обстоятелството, че ответникът СО се легитимира като собственик на спорни имот
с акт за частна общинска собственост, като по този начин оспорва правата им.
Счита, че последващото отписване на имота от актовите книги не може да им се
противопостави, с оглед настъпилото в тяхна полза възстановяване на правото им
на собственост. При преценка наличието на правен интерес от предявяване на иска
спрямо СО следва да се съобрази също така и обстоятелството, че с депозираните
молби – уточнения и искания за конституиране на нови ответници по делото ищците
оспорват обстоятелството, че „С.“ АД е придобил правото на собственост върху
процесня имот по силата на решение на СОС № 24 по протокол № 64 от 12 и
13.04.1995 г. за материалните активи, които остават в капитала на преобразувана
ОФ „С.“ в ЕАД „С.“, във връзка с което „С.“ АД се е снабдил с констативни
нотариални актове. Също така оспорват валидността на приватизацията на 80 % от
капитала на едноличното търговско дружество по чл.61 ТЗ. По този начин ищците
са изложили конкретни обстоятелства, обуславящи наличието на правен интерес от
предявяване на иска спрямо СО, която с правните си действия оспорва правото им
на собственост. От значение за спора са и задължителните разяснения, дадени с
ТР № 4/14.03.2016 г. по тълк. д. № 4/2-014 г. на ОСГК, т.3Б, съгласно които е
налице правен интерес от предявяване на иск за собственост срещу лице, което се
е разпоредило със спорния имот преди завеждане на исковата молба.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че
предявеният положителен установителен иск за собственост е допустим и по
отношение на ответните дружества, независимо от това дали същите упражняват
фактическата власт върху заявените от ищците обекти в процесния имот. Съгласно
задължителните разяснения, дадени с ТР № 8/27.11.2013 г. по тълк. д. № 8/2012
г. на ОСГТК, правен интерес от предявяване на установителен иск за собственост
е налице и когато ищецът разполага с възможност да предяви осъдителен иск за
същото право.
Поддържаните от ответните дружества доводи за
недопустимост на поризводството по делото касаят спора по същество, а не
допустимостта на предявените искове.
По изложените съображения въззивният съд счита, че
предявените искове, предмет на делото, са процесуално допустими, поради което
като ги е разгледал по същество, първоинстанционният съд е постановил допустимо
съдебно решение. Ето защо въззивният съд следва да разгледа дали предявените
искове са основателни или не.
За да бъде уважен предявеният положителен
установителен иск за собственост, ищците следва да докажат, че са носители на
правото на собственост по отношение на процесния имот, в претендираните от тях идеални
части, на заявеното в исковата молба и молбите за привличане на ответните
дружества по реда на чл.117, ал.4 ГПК (отм.) основание за това – възстановяване
на правото на собственост по реда на чл.2, ал.1 и ал.2 ЗВСВОНИ.
За възстановяване на правото на собственост по силата
на закона по горепосочения ред, следва недвижимите имоти да са отчуждени по
изброените в чл.2 ЗВСВОНИ закони; към момента на влизане в сила на закона
имотите да са собственост на държавата, общините, обществените организации или
на техни фирми или на еднолични дружества по чл.61 ТЗ; имотите да съществуват
реално до размерите, в които са отчуждени; собствениците да не са били
обезщетени чрез изплащане на паричната им равностойност или с друг равностоен
недвижим имот.
В чл.3, ал.2 ЗВСОНИ е предвидено, че се възстановява
собствеността на всички юридически лица, чиито имоти са били отчуждени по
начин, посочен в чл.1 и чл.2, ал.1 и ал.2 ЗВСОНИ, като когато юридическите лица
не съществуват, правото на собственост се възстановява в полза на полза на съдружниците
или членовете им, съответно на физическите лица, които са били членове или
съдружници към момента на прекратяването им, съобразно правата на всеки един от
тях или на техните наследници по закон.
Тези предпоставки следва да участват в сложния правопораждащ
фактически състав в условията на кумулативност. Ето защо, ако не е осъществен
дори само един от горепосочените юридически факти, това обуславя
неоснователност на предявения иск. В случай, че ищците проведат пълно доказване
на всички елементи от фактическия състав, следва да се разгледа дали заявените
от ответниците права са противопоставими на ищците.
Съгласно разпоредбата на чл.127, ал.1 ГПК (отм.) в
доказателствена тежест на ищците е да проведат пълно и главно доказване на
всички фактически обстоятелства, на които основават предявените субективно,
кумулативно съединени искове, като за ответниците, които провеждат насрещно
доказване, е достатъчно същото да е непълно.
От събраните по делото доказателства се установи, че
правото на собственост върху процесния недвижим имот е придобито от Народно
осигурително дружество „Б.– Ж.“ по силата на сключения на 29.06.1933 г. договор
за покупко – продажба на недвижим имот.
По силата на чл.1 от Закона за ДЗИ (отм.), обн. ДВ
бр.143 от 27.06.1946 г., застраховането и презастраховането става изключително
право на държавата и се възлага на държавен застрахователен институт. В чл.6 от
същия закон е регламентирано, че от деня на влизането му в сила застрахованите
състави и имуществата на заварените акционерни застрахователни дружества (български и чуждестранни), взаимнозастрахователни
сдружения, малки застрахователни сдружения, на държавните и държавно-автономни
застрахователни служби и фондове и на съществуващите по силата на особени
закони при отделни ведомства и професионални сдружения застрахователни,
пенсионни и посмъртни каси и фондове, без включените в Института за обществени
осигуровки, държавните пенсионни фондове и пенсионните фондове на служителите
при Българска народна банка и мини „Перник“, преминават изцяло и по право върху
Държавния застрахователен институт. В чл.7, ал.1 ЗДЗИ е предвидено, че се
национализират презастрахователните предприятия.
На основание ПМС № 2187/27.07.1950 г. одържавяването
на процесния недвижим имот се счита от 01.09.1950 г., като е съставен акт за
завземане на недвижим имот на ДЗИ № 2584 от 07.07.1950 г., обсъден по – горе.
Отчуждаването на недвижими имоти по реда
на ЗДЗИ (отм.) е сред посочените в чл.2, ал.1 ЗВСОНИ, като същият е включен с
изменението и допълнението на закона с бр.107 ДВ 18.11.1997 г.
В чл.10, ал.1 ЗДЗИ е предвидено, че на
акционерите от акционерни застрахователни дружества (български и чуждестранни)
ДЗИ връща внесения от тях основен капитал в размер на номиналната стойност на
акциите им. В останалите алинеи е уточнен редът за връщане на внесения основен
капитал, дължимата лихва, както и срокът, в рамките на който следва да стане
това. От първото допълнително заключение на вещото лице Н.Д. се установи, че е
изплатен акционерния капитал и дивиденти за периода 01.01.1947 г. – 30.06.1953
г. Заключението на вещото лице не е оспорено от страните и съдът го възприема
като обстойно и задълбочено обосновано, както и като компетентно дадено. Също
така по делото не са ангажирани доказателства, които да опровергаят този извод.
След като акционерите са били обезщетени
чрез връщане на внесения от тях основен капитал в размер на номиналната
стойност на акциите им, следва да се приеме, че са налице регламентираните в
чл.4, ал.1 ЗВСОНИ пречки за настъпване на реституционния ефект.
По делото се установи, че посочените в приложение № 1
към молба – уточнение от 11.03.2008 г. (стр.25 от делото на СРС), 14 лица са
били акционери в Народно осигурително дружество „Б.– Ж.“, съгласно
допълнителното експертно заключение по изслушаната пред СРС допълнителна
съдебно – счетоводна експертиза. Ищците обаче не са ангажирали доказателства
относно наличието на наследствено правоприемство с тези лица. Същевременно тези
обстоятелства са спорни в отношенията между страните, поради което в
доказателствена тежест на ищците е да ги установят. Кръгът от наследниците и
квотата, която се наследява от имуществените права и задължения на
наследодателя, се установява посредством удостоверение за наследници (решение №
92/11.08.2011 г. по гр. д. № 1194/2009 г. на ВКС, ГК, І ГО, постановено по реда
на чл.290 ГПК). По делото не са ангажирани удостоверения за наследници или
други доказателства, въз основа на които да се направи извод, че ищците са
наследници на посочените 14 лица, които са били акционери в Народно
осигурително дружество „Б.– Ж.“.
По делото не се установи
също така, че към момента на влизане в
сила на ЗВСВОНИ имотът е собственост на СО, респ. на еднолични дружества по чл.61 ТЗ. Спорно е в отношенията между страните дали процесният имот е прехвърлен на
Главна дирекция за Комунално – битови услуги или не, което има значение и за
последващите прехвърляния на имота. Съгласно заповед № 9/06.05.1971 г. на ИК на
СГНС, обсъдена по – горе, е предвидено безвъзмездното предаване на този имот на
Главна дирекция „Комунално – битови услуги“. Дали този имот е бил отписан от
основните средства на СП „Ж.“ или не, съгласно посоченото в т.3 от същата
заповед, няма отношение към фактическия състав на придобивния способ. С оглед
на това този въпрос няма отношение към прехвърлянето на правото на собственост.
Следва да се има предвид, че осчетоводяването, отразяването в баланс,
инвентарна книга и/или друг подобен регистър, воден от държавното предприятие,
не може да породи, респ. запази правото на собственост в полза на това лице (ТР
№ 4/14.03.2016 г. по тълк. д. № 4/2014 г. на ОСГК на ВКС). Отделно от това по
делото не са ангажирани никакви доказателства, които да опровергаят, респ.
разколебаят извода, че процесната жилищна сграда и парцелът, върху който е
построена, са предоставени безвъзмездно на Главна дирекция „Комунално – битови
услуги“. Допълнението към допълнителното заключение по изслушаната пред СГС
тричленна съдебно – счетоводна експертиза, в което са направени правни изводи
относно правото на собственост върху процесния имот, не следва да се цени, тъй
като такива въпроси не се включват в предмета на експертизата. Изготвените по
делото експертни заключения се ценят като част от доказателствения материал в
контекста на използваните от вещите лица специални знания при преценка на
ангажираните счетоводни документи, но не и в частта на направените от вещите
лица правните изводи.
По изложените съображения съдът счита, че по делото е
доказано, че на Главна дирекция „Комунално – битови услуги“ безвъзмездно е
прехвърлено правото на собственост върху процесния недвижим имот. Считано от
03.05.1989 г. Главна дирекция „Комунално – битови услуги“ е регистрирана като
Общинска фирма „Комплексни услуги, а от 25.07.1989 г. е с наименование Общинска фирма „С.“. Същата
е преобразувана въз основа на решение от 13.04.1995 г. на СОС в „С.“ ЕАД, в
чийто основен капитал участва и процесния имот. С договора за продажба от
05.09.1997 г. СОС чрез Столичната
агенция за приватизация е продала 80 % от капитала на „С.“ ЕАД на „С.И.“ АД,
като с решение № 5 от 19.11.1997 г. на регистърния съд е вписана настъпилата
промяна в собствеността на капитала. По този начин участието на СО в
собствеността на капитала възлиза на 20 %, а на „С.И.“ АД е 80 %. Същевременно
правно релевантният момент, към който се извършва преценка дали са налице
предпоставките за възстановяване на правото на собственост - след 21.11.1997
г., доколкото изменението и допълнението на ЗВСОНИ с ДВ бр.107 от 18.11.1997 г.
е допълнена нормата на чл.2, ал.1 ЗВОНИ, като е предвидено отчуждаването на
недвижими имоти по реда на ЗДЗИ (отм.). Тридневният срок за влизане в сила на
разглежданото изменение и допълнение на ЗВОНИ изтича на 21.11.1997 г.
В производството пред първата инстанция ищците са
релевирали довод, че регистрирането на намаляване на капитала съставлява
вписване на несъществуващо обстоятелство,
тъй като решението на СОС, в качеството му на едноличен собственик на капитала
е нищожно поради противоречието му с чл.199 ТЗ и чл.200 ТЗ. Този въпрос не може
да бъде обсъждан инцидентно в настоящия процес, тъй като съгласно
задължителните разяснения, дадени с ТР № 1/06.12.2002 г. по тълк. д. № 1/2002
г. на ВКС, ОСГК, т.3, порочните вписвания в търговския регистър подлежат на установяване
чрез самостоятелен иск при наличието на правен интерес.
По изложените съображения съдът счита, че е доказано,
че към момента на влизане в сила на закона, в разглежданото изменение и
допълнение, което регулира спорното правоотношение, имотът не е изключителна собственост
на СО или на еднолични дружества по чл.61 ТЗ.
По делото се установи, че процесният имот съществува
реално до размерите, в които са отчуждени, което не е достатъчно, за да
настъпили реституционния ефект в полза на ищците.
Ищците релевират довод, че § 6, ал.1 ПЗР на ЗППДОбП,
на който се е позовал първоинстанционния съд, не намира приложение в исковото
производство, а се прилага в процедурата по приватизация. В посочената норма е
предвидено, че лицата, чиято собственост е възстановена по ЗВСОНИ могат да
заявят своето вещно право пред органа по чл.3 най – късно в двумесечен срок
след обнародване на решението за приватизация на предприятието ,в което е
включен съответния имот, като лицата, незаявили правото си, имат право само на
обезщетение. Посочената норма има пряко отношение към възстановяването на
правото на собственост по реда на ЗВСОНИ, а не е приложима само в
производството по приватизация. Спазването на посочения срок е от значение дали
ще се възстанови правото на собственост или правоимащите лица ще има право на
обезщетение. В случай, че към момента на влизане в сила на реституционния закон
имотът е бил предоставен на държавно предприятие, подлежащо на приватизиране,
запазването на възстановената собственост е обусловено от заявяването на
вещното право пред органа по чл.3 ЗППДОбП (отм.) в двумесечен срок от
обнародването на решението за приватизация на предприятието. В този смисъл е и
решение № 315/09.11.2011 г. по гр. д. № 1216/2010 г. на ВКС, ГК, І ГО,
постановено по реда на чл.290 ГПК. Отделно от това в разглежданата хипотеза ищците
не е следвало да заявят своето вещно право пред органа по чл.3 ЗППДОбП в
рамките на законоустановения 2 – месечен срок, тъй като правото им на
собственост не е възстановено по силата на ЗВСОНИ.
По изложените съображения и доколкото юридическите
факти, включени в сложния правопораждащ фактически състав, следва да участват в
условията на кумулативност, предявените субективно, кумулативно съединени
искове се явяват изцяло неоснователни.
Тъй като крайните изводи на двете инстанции съвпадат,
обжалваното решение следва да се остави в сила.
По разноските по производството:
При този изход на делото и доколкото делото е решено в
полза на СО, на същата следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение на
основание чл.64, ал.5 ГПК (отм.) в размер на 300 лв.
С оглед изхода на делото и на основание чл.64, ал.2 ГПК (отм.) на ответника по жалбата „С.К.“ АД следва да се присъди сумата от
1 200 лв., съставляваща заплатено възнаграждение за един адвокат. Неоснователен
е доводът на ищците, че заплатеното адвокатско възнаграждение е в полза на
двама адвокати. Видно от представения по делото – на стр.30, договор за правна
защита и съдействие, същият е сключен с адв. Б. Ц. Б.. По делото са представени
доказателства, че уговореното адвокатско възнаграждение в размер на 1 200
лв. е платено по банков път в полза на адв. Б.Б..
Ответникът по жалбата „Д.И.Х.“ АД не е ангажирал
доказателства относно размера на сторените в настоящото производство разноски,
поради което такива не следва да му се присъждат.
Воден от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В
СИЛА решение от 28.05.2012 г.,
постановено по гр. д. № 27180/2007
г. по описа на СРС, І ГО, 29 състав.
ОСЪЖДА А. Е. Ш., роден на ***г***,
А.Б.Р.Ш., роден на *** ***, Н.С.П.Я., британски гражданин, роден на ***г., М. Н.Ф.К.,
родена на *** г., последните трима в лично качество и като наследници на И..М.М.Ф.,
родена на *** г., починала в хода на процеса – на 26.03.1916 г., Н.Н.Р.,
гражданка на Франция, родена на *** г., АН М. Б.Д.М., гражданка на Франция,
родена на *** г., С.М.Р. - Л., гражданка на Франция, родена на *** г., Ф.К.И.Р.,
гражданин на Франция, роден на *** г., А.А.М., ЕГН **********,***, Н.П.Р., ЕГН **********,
А.М.Б., гражданка на Швейцария, родена на *** г., А.М., гражданка на
Великобритания, родена на *** г., Б.Н.И. - Р., гражданин на Швейцария, роден на
*** г., К.К.Р., гражданин на Швейцария и Италия, роден на ***г., Ф.Ф.Р.,
гражданин на Швейцария, роден на ***г., Е.Р.Р. - ПРЕВО, гражданка на Швейцария
и Франция, родена на *** г., Д.Ф.С., ЕГН **********,***, Б.В.К., гражданин на
Германия, роден на ***г. и Т.В.К., ЕГН **********,***, да заплатят на С.О., с
адрес ул. „*******, сумата от 300
(триста) лв., на основание чл.64, ал.5 ГПК (отм.), представляваща
юрисконсултско възнаграждение за осъществяване на процесуално представителство
на страната в настоящото производство, както и да заплатят на „С.Г.” АД, ЕИК *******,
седалище и адрес на управление *** сумата от 1 200 (хиляда и двеста) лева, на основание чл. 64, ал. 2 от ГПК (отм.),
представляваща заплатено възнаграждение за един адвокат за осъществяване на
процесуално представителство на страната в настоящото производство.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен
срок от връчването му на страните, при условията на чл.280, ал.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.