Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 37
гр.Русе, 25.08.2021 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен
съд-Русе, I-ви
състав, в открито
заседание на десети август през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ:
Ивайло Йосифов
при участието на секретаря Наталия Георгиева, като разгледа
докладваното от съдията адм.д. № 167
по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и
сл. от АПК вр. чл. 61, ал.15 от ЗЗ.
Образувано е по жалба на С.В.С., с
постоянен адрес ***, чрез процесуалния му представител, против мълчалив отказ
на директора на РЗИ – Варна да издаде заповед за отмяна на предписанието за
поставянето му под карантина, издадено от същия орган, който отказ бил формиран
след изтичане на предвидения срок от 24 часа след представяне на 25.02.2021 г.
на обявената електронна поща на РЗИ – Варна, а именно office@rzi-varna.com на документ, показващ отрицателен
резултат от проведеното изследване по метода на полимеразно верижна реакция
(Polymerase Chain Reaction, PCR) за доказване на COVID-19, съгласно т.9,
изр.второ от раздел I на заповед № РД-01-105/16.02.2021 г. на министъра на
здравеопазването. В жалбата и в хода на устните състезания се излагат оплаквания
за незаконосъобразност на оспорения мълчалив отказ. Жалбоподателят твърди, че
са били налице всички фактически и правни основания за издаване на искания акт.
Моли съда да постанови решение, с което да отмени оспорения мълчалив отказ като
изпрати преписката на административния орган за произнасяне по искането му.
Претендира присъждането на направените деловодни разноски.
Ответникът по жалбата – директора на
РЗИ – Варна, чрез процесуалния си представител, изразява становище за нейната
неоснователност. В представения писмен отговор и в хода на устните състезания
поддържа, че не са били налице условията за отмяна на предписанието за
наложената на жалбоподателя карантина, тъй като същият не е представил документ,
показващ отрицателен резултат от проведено изследване по метода PCR за
доказване на COVID-19. Счита, че не е спазена и формата на искането за
откриване на производството по издаването на акт за отмяната на това
предписание, тъй като това искане не е достатъчно конкретно и не очертава
нееднозначно отмяната на кой конкретен акт се иска, както и поради това, че не
е подписано. Сочи, че дори и искането на жалбоподателя да се приеме за редовно,
то за административния орган не би се породило задължение за произнасяне по
него, тъй като посочената заповед урежда само възможност, но не и задължение за
отмяната на предписанието за поставяне под карантина. В тази връзка акцентира
на обстоятелството, че в т.9, изр.първо от раздел I на заповед №
РД-01-105/16.02.2021 г. на министъра на здравеопазването е посочено, че
директорът на съответната регионална здравна инспекция може да отмени
издаденото предписание за поставяне под карантина, а използваният израз „може“
не обозначава задължение за отмяната й. По тези съображения и с оглед
разпределената между страните доказателствена тежест счита жалбата недоказана и
неоснователна и моли същата да бъде отхвърлена.
Съдът, като обсъди събраните по
делото доказателства, съобрази доводите на страните и извърши служебна проверка
на законосъобразността на оспорения административен акт, приема следното:
Според чл.149, ал.2 от АПК мълчаливият
отказ може да се оспори в едномесечен срок от изтичането на срока, в който
административният орган е бил длъжен да се произнесе. В т.9, изр.второ от раздел
I на заповед № РД-01-105/16.02.2021 г. на министъра на здравеопазването е
предвидено, че предписанието се отменя в срок до 24 часа от представяне на
документа, показващ отрицателен резултат от проведеното изследване по метода на
полимеразно верижна реакция за доказване на COVID-19. Жалбоподателят твърди, че
този документ, като прикачен файл към изпратеното от него електронно писмо, е
получен от административния орган на 25.02.2021 г. Следователно 24-часовият
срок за произнасяне по искането на жалбоподателя за отмяната на предписанието
за поставянето му под карантина е изтекъл на 26.02.2021 г., а едномесечният
срок за оспорване на мълчаливия отказ изтича, съгласно чл.60, ал.3 от ГПК вр.чл.144
от АПК, на 26.03.2021 г. Жалбата е подадена в съда на 11.03.2021 г., т.е. в предвидения
за това преклузивен срок. Същата изхожда от процесуално легитимирана страна –
адресата на акта, който е неблагоприятно засегнат от него и при наличие на
правен интерес, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата се
явява основателна.
Между страните не е спорно, че на
25.02.2021 г. жалбоподателят пристигнал на Летище Варна с полет от зона,
считана към него момент за рискова – от Великобритания. Същият влязъл в
страната без при влизането си да представи отрицателен документ от проведено до
72 часа преди това изследване за доказване на COVID-19 по метода на PCR, поради което и съгласно т.8 от раздел I на заповед № РД-01-105/16.02.2021 г.
на министъра на здравеопазването бил поставен под карантина за срок от 10 дни,
считано от 25.02.2021 г., с предписание за поставяне под карантина №
210225/429589 (л.20 от делото, гръб), издадено от директора на РЗИ - Варна.
Според вече цитираната т.9 от раздел I на заповед № РД-01-105/16.02.2021 г. на
министъра на здравеопазването директорът на съответната регионална здравна
инспекция може да отмени издаденото предписание за поставяне под карантина на
лицата по т.8, при представяне на документ, показващ отрицателен резултат от
проведено до 24 часа от влизането в страната изследване по метода на
полимеразно верижна реакция за доказване на COVID-19. Предписанието се отменя в
срок до 24 часа от представяне на документа, показващ отрицателен резултат от
проведеното изследване по метода на полимеразно верижна реакция за доказване на
COVID-19. Видно от представения документ за това, издаден от „СМДЛ Здраве-99“
ООД, с ID 1525929
(л.17 от делото), жалбоподателят провел изследването за посоченото заболяване в указания
срок, още същия ден – 25.02.2021 г. и по указания метод. Резултатът от
изследването е отрицателен. Лабораторията, която го е извършила - „Самостоятелна
медико-диагностична лаборатория - Здраве-99“ ООД, гр.Русе към процесния период
е включена в т.27 от Приложение № 3 към т.7 от заповед № РД-01-724/22.12.2020
г. на министъра на здравеопазването „Лечебни, здравни заведения и регионални
здравни инспекции за провеждане на високоспециализирано медико-диагностично
изследване „Полимеразна верижна реакция за доказване на COVID-19“. В изпълнение
на т.14, б.“г“ от същата заповед, действаща към разглеждания период, лабораториите
по т.7, които провеждат диагностика за COVID-19, въвеждат получените резултати по
предвидените начини в регистъра по т.9, б.“в“ от същата заповед, т.е. в регистъра
на лицата, поставени под карантина и на потвърдените случаи на COVID-19,
поставени в изолация в лечебно заведение, изпълняващо болнична помощ или в
домашни условия, който регистър е част от Националната информационна система за
борба с COVID-19. Националната информационна система е въведена в експлоатация
по силата на заповед № РД-01-184 от 06.04.2020 г. на министъра на
здравеопазването и нейното използване продължава съгласно последващите заповеди
на същия орган на централната изпълнителна власт. Според т.12 от заповед №
РД-01-724/22.12.2020 г. на министъра на здравеопазването, достъп до
информацията в Националната информационна система по т.9, б.„в”, т.е. до
посочения регистър на лицата, поставени под карантина, съдържащ и проведените
изследвания за COVID-19, имат и РЗИ. Видно от извлечението от посочения
регистър (на л.26 от делото), представено от самия ответник по жалбата, по
отношение на жалбоподателя, като лице, поставено под карантина, лаборатория „СМДЛ
Здраве-99“ ООД е изпълнила задължението си за въвеждане на получения резултат
от изследването на 25.02.2021 г. като е отбелязан вида на изследването „RT-PCR”,
лабораторния резултат –
отрицателен, дата на пробонабиране и на резултата от пробата – 25.02.2021 г.,
анатомично място на пробата – „назофарингеален/орофарингеален секрет“ и
идентификационен номер на лекаря/лаборанта, извършил изследването: **********.
Тук следва да се отбележи, че щом административният
орган, издал предписанието за поставяне под карантина и компетентен да го отмени,
има служебен достъп до документите, показващи резултата от изследванията на поставените
под карантина лица, то противоречи на закона – чл.36, ал.4 от АПК, изискването,
поставено в посочения общ административен акт - т.9 от раздел I на заповед №
РД-01-105/16.02.2021 г. на министъра на здравеопазването, карантинираните лица
да трябва да представят документ, показващ отрицателен резултат от проведено
изследване по метода на PCR
за доказване на COVID-19, за да бъде отменено предписанието за това. Посочената разпоредба изрично
предвижда, че административните органи не могат да изискват предоставяне на
информация или документи, които са налични при тях, а ги осигуряват служебно за
нуждите на съответното производство.
От извършения в съдебно заседание на
08.04.2021 г., на основание чл.204, ал.1 от ГПК вр.чл.171, ал.2 от АПК, оглед
на електронната поща на жалбоподателя и от заключението на вещото лице по
назначената съдебна компютърно-техническа експертиза се установява, че в
потребителския профил (svs70) на
жалбоподателя в платформата за електронна поща „abv.bg”, папка „Изпратени“, е налице
електронно писмо с подател Stoyan Stoyanov и
адресат електронната поща, обявена за получаване на резултат от проведените
изследване по метода на PCR за доказване на COVID-19, а именно office@rzi-varna.com. Електронното
писмо е изпратено на 25.02.2021 г., в 16:54:28 часа и има следното съдържание:
„Здравейте казвам се С.С. ***. Изпращам
ви прикачен файл от направеният ми пср тест днес. Резултата е негативен. Моля
да ме изключите от карантинния ми период. Също така моля бих желал да ми го
потвърдите. Благодаря С.“. Към изпратеното електронно писмо е наличен
прикачен файл във формат pdf и
наименование „PatTestResult.pdf”. При отваряне на прикачения файл с програмата Acrobat
Reader при проведения
оглед се визуализира файл, представляващ отрицателен резултат от изследване за COVID-19
по метода на PCR, който
пълно и точно съответства на представеното от жалбоподателя писмено доказателство
(на л.17 от делото), което обстоятелство е признато от процесуалния
представител на ответника. Според отговора по втори въпрос от заключението на
вещото лице и направените в съдебно заседание от 08.06.2021 г. пояснения, така
изпратеното електронно писмо е и получено на електронния адрес на ответника - office@rzi-varna.com, което се установява и от детайлите
на изпратения на електронната поща на жалбоподателя автоматичен отговор от мейл
сървъра на административния орган. Посочената електронна поща е обявена на
интернет страницата на органа (л.27 от делото) като няма спор, че този адрес
органът приема електронни документи и по – конкретно резултати от проведени
изследвания за COVID-19 по метода на PCR, т.е. касае се за обявен електронен адрес
съгласно чл.18а, ал.5 от АПК, респ. чл.20, ал.4 от Наредба за общите изисквания
към информационните системи, регистрите и електронните административни услуги.
Изпратеното от жалбоподателя
електронно писмо е получено на електронната поща на органа на 25.02.2021 г., в
17:10:46 часа. Вещото лице е обосновало своето заключение с редица съвпадащи
данни, отразени в детайлите към електронното писмо, представляващо автоматичния
отговор на ответника - клиентски IP адрес – 164.138.219.11, принадлежащ
към адресното пространство на СуперХостинг.БГ - дружеството, обслужващо електронната поща на
ответника, посоченият домейн с титуляр именно РЗИ Варна. Според вещото лице обстоятелството,
че така изпратеният автоматичен отговор изхожда действително от сървъра на РЗИ
Варна, се установява от обстоятелството, че то не е маркирано като „спам“ в
резултат на използваните от електронната поща на ответника методи за
автоматично идентифициране на „спам“ съобщения. Видно от детайлите на
изпратения от мейл сървъра на ответника автоматичен отговор до електронната
поща на жалбоподателя (стр.4 от заключението на вещото лице, л.58 от делото),
приложени са два метода (SPF – Sender
Policy Framework и DKIM
- DomainKeys Identified Mail), за
потвърждаване произхода на имейл съобщенията като проверката е завършила
успешно (отбелязана в детайлите на съобщението с =pass). Следователно,
както сочи вещото лице в устните си пояснения в съдебно заседание от 08.06.2021
г., самият факт, че при наличните настройки на електронната поща на ответника има
получен отговор от него до жалбоподателя показва, че този отговор изхожда
именно от РЗИ Варна. Обстоятелството, че изпратеното от жалбоподателя писмо е
получено при ответника се установява пряко и от представената от самия ответник,
след дадени от съда указания, комуникация
между техническото лице от РЗИ Варна (системния администратор) и служител на
дружеството, поддържащо електронната им поща – СуперХостинг.БГ, както и от съответните
сървърни log файлове (л.88 – л.89 от делото). В свое електронно писмо от
10.06.2021 г., 10:30 ч., служител на СуперХостинг.БГ потвърждава следното:“Направих проверка и виждам че писмото
изпратено от svs70@abv.bg е било успешно доставено на мейл
сървъра обслужващ пощите на rzi-varna.com…Писмото
със всичките му елементи е било успешно доставено в inbox-а на пощенската кутия office@rzi-varna.com, след което е било преместено в
папката „Елена-приети“. Видно
от самия log файл,
статусът на полученото писмо в сървъра на ответника е променен от „видяно“ (seen) на „отговорено“ (answered/seen).
Според чл.32, ал.1 от ЗЕУ, респ.
чл.20, ал.5 от Наредбата за общите изисквания към информационните системи,
регистрите и електронните административни услуги, електронното изявление се
смята за получено от доставчика на електронни административни услуги с
постъпването му в неговата информационна система, електронното изявление се
смята за получено от доставчика на електронни административни услуги (т.е. от
административния орган) с постъпването му в неговата информационна система.
Според легалната дефиниция по т.41, § 1 от ДР на ЗЕУ, "информационна
система" е приложение, услуга, актив на информационните технологии или
всеки друг компонент, обработващ информация, а съгласно т.23, § 1 от ДР на ЗЕУ
"електронен адрес" е идентифицируема чрез общоприет стандарт
информационна система за получаване на електронни изявления, т.е. такава
информационна система (електронен адрес) е и електронната поща на ответника.
Така, по силата на цитираните разпоредби, изпратените от гражданите електронни
писма и приложените към тях електронни документи се считат получени от органа в
момента на тяхното постъпване в електронната поща на този орган.
Основният спорен фактически въпрос е
дали към полученото от административния орган електронно писмо е бил прикачен файл
във формат pdf и наименование „PatTestResult.pdf”, представляващ именно представения
от жалбоподателя отрицателен резултат за COVID-19 по метода PCR от извършеното в лаборатория „СМДЛ Здраве-99“ ООД
изследване. Видно от отговора на служител от СуперХостинг.БГ от 14.06.2021 г., в
19:47 ч., в сървърните log файлове
се записва само основна информация за съобщенията – дали са изпратени или
получени, кога са отворени, преместени или изтрити, а информация за прикачени
файлове, както и прикачени файлове, не се записва в тях. От представения анализ
(л.91 от делото) на тези
файлове, изготвен от вещото лице, с характер на допълнително заключение, може
да се направи извод, че към електронното писмо, получено на електронната поща
на ответника по жалбата на 25.02.2021 г., в 17:10:46 часа, действително е бил
прикачен посочения файл.
На първо място този извод следва от
факта, че такъв файл има прикачен към изпратеното на 25.02.2021 г., в 16:54 часа,
писмо от жалбоподателя. При сравнение на изпратеното електронно писмо с
полученото такова от последния на 25.02.2021 г., в 17:10:46 часа, се установява
пълно съвпадение на съдържанието на изпратеното писмо и отговора. Вярно е, че
самият отговор не включва в себе си прикачения файл, част от изпратеното писмо,
но според вещото лице това не е необичайно, тъй като се касае до стандартна
настройка на функцията за автоматичен отговор на електронната поща, чиято цел е
да се избегне препращането на излишен обем информация. Според вещото лице, щом
прикаченият файл се намира в папка „Изпратени“ на електронната поща на
жалбоподателя, то той действително е бил прикачен към изпратеното до
административния орган електронно писмо и няма как да е бил добавен впоследствие.
На следващо място, изпратеното от
жалбоподателя електронно писмо е с обем 390164 байта, а полезният обем на
прикачения към него файл е 284592 байта. След прекодирането на този файл във
формат за изпращане в електронно писмо този обем се е увеличил до 389437 байта.
Освен прикачения файл, общият обем на изпратеното и получено електронно писмо от
390164 байта, включва и още два компонента – текст (тяло на съобщението) и
служебна информация, добавяна от мейл сървърите. Според устните пояснения на
вещото лице в съдебно заседание от 10.08.2021 г., извод, че такъв прикачен файл
действително е бил налице, може да се направи и от обстоятелството, че ако се
премахне, като обем информация, прикаченият файл, то оставащият обем информация
би бил многократно, вероятно хиляда пъти по-голям, от този, който би следвало
да носят останалите два компонента - текста на електронното писмо, състоящ се
от няколко реда, и служебната информация. Освен това фактът, че административният
орган е отговорил на изпратеното от жалбоподателя писмо се установява и от сървърните
log файлове. Така
например идентификаторът на изпратеното от жалбоподателя съобщение (message-ID:<139500…), за което е безспорно установено, че
включва, като прикачен файл, отрицателен резултат от изследване за COVID-19,
съвпада напълно с идентификатора
на писмото, представляващо отговор (вероятно автоматичен) от страна на РЗИ
Варна (msgid=<139500…).
При това положение следва да се
приеме, че жалбоподателят успешно, в съответствие с разпределената на основание
чл.170, ал.3 вр.ал.2 от АПК доказателствена тежест, е установил наличието на
всички фактически предпоставки за издаване на искания акт, а именно представянето,
по електронен път, като прикачен файл към получено на електронната поща на
ответника по жалбата електронно писмо, на документ, показващ отрицателен
резултат от проведено до 24 часа от влизането му в страната изследване по
метода PCR за
доказване на COVID-19.
Съдът намира, че освен фактическите,
са били налице и правните предпоставки за издаване на заповед за отмяната на
предписанието за поставяне на
жалбоподателя под карантина.
Съгласно чл.18а, ал.1 от АПК, в
относимите части на текста, исканията и приложенията към тях могат да се
подават до административните органи по електронен път по реда на Закона за
електронното управление. В случая възможността за приемане на електронни
изявления на посочения електронен адрес на ответника - office@rzi-varna.com за отмяна на издадените при влизане
в страната на Летище Варна предписания за поставяне под карантина не се оспорва
от
ответника по жалбата.
Електронното изявление на
жалбоподателя е адресирано до компетентен административен орган – до директора
на РЗИ – Варна, в чиито правомощия, съгласно т.9, изр.второ от раздел I на
заповед № РД-01-105/16.02.2021 г. на министъра на здравеопазването е да издаде
искания индивидуален административен акт за отмяна на предписанието (вж. и чл.10
от Устройствения правилник на регионалните здравни инспекции).
Неоснователни са възраженията на
ответника по жалбата, че искането е
нередовно, поради което той не бил надлежно сезиран с него и поради това не
дължал произнасяне. Следва да се отбележи, че цитираната заповед на министъра
на здравеопазването поставя, като условие за отмяната на предписанието за
поставяне под карантина, единствено представянето на документ, показващ
отрицателен резултат от проведеното в срок до 24 часа от влизането в страната изследване
по метода на PCR
за доказване на COVID-19, без при това да обвързва отмяната на предписанието и
с наличието на някакво нарочно изявление от страна на лицето, поставено под
карантина. Поради това съдът намира, че съдържанието на изпратеното от
жалбоподателя и получено от административния орган електронно писмо е
достатъчно конкретно, за да постави началото на производството по издаване на
искания индивидуален административен акт, а именно заповед за отмяната на
предписанието за поставяне под карантина. В искането е очертан неговият предмет:
“Моля да ме изключите от карантинния ми
период“, изложени са обстоятелствата, на които се основава то: „Изпращам ви прикачен файл от направеният ми
пср тест днес. Резултата е негативен“ като се съдържат и данни за
самоличността на жалбоподателя – същият е обозначен с две имена и данни за населено
място по постоянен адрес ***. Пълни данни за неговата самоличност (три имена,
адрес и ЕГН) се съдържат в прикачения файл за изследване в лаборатория „СМДЛ
Здраве-99“ ООД.
Ако административният орган е считал,
че така полученото електронно изявление е нередовно, тъй като не съдържа
достатъчно данни за самоличността на жалбоподателя, номера и датата на
издаденото предписание за поставянето му под карантина или ако към него
действително не е бил прикачен файл, представляващ отрицателен резултат от
изследване по метода на PCR за доказване на COVID-19, то този орган е бил
длъжен да даде съответните указания на жалбоподателя за отстраняване на тези
нередовности – чл.30, ал.2 от АПК и чл.35 от ЗЕУ. На последния е върнат отговор,
съдържащ текста на изпратеното електронно писмо, без такива указания да са му
били давани, въпреки че процесуалният представител на ответника в съдебно
заседание на 08.06.2021 г. твърди (на л.70 от делото, гръб), че такива указания
се дават на гражданите, например при липсващ прикачен файл с отрицателен
резултат от проведеното изследване.
Не се споделя и тезата на ответника,
според която отмяната на предписанието за поставяне под карантина при
представяне на отрицателен резултат от изследване по метода на PCR за доказване
на COVID-19 е само възможност, но не и задължение за директора на РЗИ Варна.
Тук се поставя въпроса дали последният орган действа при условията на
оперативна самостоятелност или при обвързана компетентност. Цитираният вече
текст на т.9, изр.първо от раздел I на заповед № РД-01-105/16.02.2021 г. на
министъра на здравеопазването гласи, че директорът на съответната регионална
здравна инспекция може да отмени
издаденото предписание за поставяне под карантина на лицата по т. 8, при
представяне на документ, показващ отрицателен резултат от проведено до 24 часа
от влизането в страната изследване по метода на полимеразно верижна реакция за
доказване на COVID-19. Съдът намира, че използваният израз „може“ означава възлагане на компетентност
на съответния орган, а не предоставяне на дискреционното право на органа, в
условията на оперативна самостоятелност, да преценява дали да отмени
предписанието за поставяне на карантина, въпреки наличието на всички визирани в
заповедта на министъра фактически предпоставки за нейната отмяна. Този извод
следва и от тълкуването на изречение първо от т.9, раздел I на заповедта в
неговата взаимна връзка с изречение второ на същата точка. То предвижда, че предписанието се отменя в срок до 24
часа от представяне на документа, показващ отрицателен резултат от проведеното
изследване по метода на полимеразно верижна реакция за доказване на COVID-19.
Очевидно е, че щом при наличието на посочените предпоставки органът е длъжен да
издаде индивидуален административен акт, с който да отмени предписанието за
поставяне под карантина, което задължение следва от използвания израз „предписанието се отменя“, то този орган действа
не при оперативна самостоятелност, а при обвързана компетентност.
По изложените съображения съдът
намира жалбата за основателна и като такава тя следва да бъде уважена.
Оспореният мълчалив отказ следва да бъде отменен, като на основание чл.173,
ал.2 и чл.174 от АПК преписката бъде върната на административния орган за
произнасяне по искането за отмяната на предписанието за поставяне на
жалбоподателя под карантина при спазване на дадените в мотивите на настоящото
решение указания по тълкуване и прилагане на закона. Следва да бъде определен
срок, в който да бъде издаден искания административен акт, който срок не трябва да
бъде по-продължителен от този, предвиден в т.9, изр.второ от раздел I на заповед №
РД-01-105/16.02.2021 г. на министъра на здравеопазването, а именно 24 часа, считано
от влизане в сила на решението.
С оглед изхода на делото и на
основание чл.143, ал.1 от АПК в полза на жалбоподателя следва да бъдат
присъдени направените деловодни разноски в общ размер от 910 лева, от които 10
лева – държавна такса, 600 лева – заплатено адвокатско възнаграждение и 300
лева – депозит за възнаграждение на вещото лице, за които е представен и списък.
Деловодните разноски, на основание § 1, т.6 от ДР на АПК, следва да бъдат
възложени в тежест на РЗИ – Варна, която инспекция има качеството на юридическо
лице съгласно чл.8, ал.1 от ЗЗ и чл.3, ал.1 от Устройствения правилник на РЗИ.
Така мотивиран и на основание чл.172, ал.2,
чл.173, ал.2 и чл.174 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по
жалба на С.В.С., с ЕГН **********,***, мълчаливия отказ на директора на
Регионална здравна инспекция – Варна да издаде заповед за отмяна на предписание
№ 210225/429589, за поставянето му под карантина за срок от 10 дни, с начална
дата 25.02.2021 г., издадено от същия орган, по подаденото от жалбоподателя искане
в електронна форма, представляващо електронно писмо, изпратено на 25.02.2021
г., в 16:54 часа, от електронна поща svs70@abv.bg и получено от
административния орган същия ден, в 17:10 часа, на електронна поща office@rzi-varna.com, с прикачен електронен
документ с наименование „PatTestResult.pdf”,
показващ отрицателен резултат от проведено на 25.02.2021 г. изследване по
метода на полимеразно верижна реакция за доказване на COVID-19 в лаборатория „СМДЛ
Здраве-99“ ООД.
ВРЪЩА преписката на административния орган
за произнасяне по подаденото от С.В.С., с ЕГН **********, искане за издаване на
заповед за отмяна на предписание № 210225/429589, за поставянето му под
карантина за срок от 10 дни, с начална дата 25.02.2021 г., издадено от директора
на РЗИ – Варна, при спазване на дадените указания по тълкуването и прилагането
на закона.
ОПРЕДЕЛЯ срок от 24 часа за
издаване на искания индивидуален административен акт, считано от влизането на
решението в сила.
ОСЪЖДА Регионална здравна
инспекция – Варна, със седалище и адрес в гр.Варна, ул.“Брегалница“ № 3,
представлявана от директора Дочка Симеонова Михайлова, да заплати на С.В.С., с
ЕГН **********,***, сумата от 910 лева
– деловодни разноски.
Решението
подлежи
на касационно обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: