Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. София, 24.09.2019 г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГК, ІV- Б въззивен състав, в закрито заседание на двадесет и четвърти
септември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Рени Коджабашева
ЧЛЕНОВЕ: Станимира Иванова
мл. съдия Светослав Спасенов като
разгледа докладваното от съдия Коджабашева ч.
гр. дело № 9232 по описа за 2019 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.435 и сл. ГПК.
Образувано е по повод
подадена от Е.Н.Н. /взискател в изпълнително производство/- чрез адв. Н. Л.жалба
срещу разпореждане на ЧСИ от 25.06.2019 г. за приключване на изпълнително дело
№ 2018847 0400285 на ЧСИ Н.П.с рег.№ 847 на КЧСИ и район на действие- СГС. С
довод, че периодичното задължение за плащане издръжка на малолетно дете, за
което е издаден изпълнителният лист, въз основа на който е образувано
изпълнителното производство, не е погасено от длъжника, жалбоподателката моли
да бъде постановена отмяна на обжалваното разпореждане като незаконосъобразно.
Длъжникът по
изпълнителното дело Г.В.Г.не изразява становище по жалбата на взискателя.
Съдебният изпълнител
по посоченото изпълнително дело е изложил мотиви по обжалваните действия-
съгласно разпоредбата на чл.436, ал.3 ГПК, в които поддържа, че жалбата следва
да бъде оставена без уважение като неоснователна.
Софийски градски съд, след като обсъди доводите на жалбоподателя и взе предвид мотивите на ЧСИ
и представените по делото доказателства, намира следното:
Изпълнителното
производство по изпълнително дело № 20188470400285 на ЧСИ Н.П.с рег.№ 847 на
КЧСИ е образувано по молба на Е.Н.Н. /майка и законен представител на
малолетното дете А.Г.В.- взискател/- чрез адв. Н. Л., подадена на 22.06.2018
г., с приложен към нея Изпълнителен лист от 14.06.2018 г., издаден въз основа
на влязло в сила решение по гр. дело № 29943/ 2017 г. на СРС, 91 състав, с
което Г.В.Г.е осъден да заплаща на А.Г.В. /р. 2009 г./- чрез неговата майка и
законен представител Е.Н.Н., месечна издръжка в размер на 130 лв., считано от
21.03.2018 г.
От ЧСИ са предприети
съответни действия по изпълнението, като на 4.10.2018 г. на длъжника Г.Г.е
връчена покана за доброволно изпълнение при условията на чл.47 ГПК- съобразно
дадено от ЧСИ в този смисъл разпореждане, и са наложени запор върху притежавано
от длъжника МПС с рег.№ *****/запорно съобщение до ПП- КАТ от 26.07.2018 г./ и запори
върху открити на негово име банкови сметки в „Юробанк България“ АД и
„Тексимбанк“ АД /запорни съобщения от 7.09.2018 г./.
В изпълнение на
първото посочено по- горе запорно съобщение от „Юробанк България“ АД са
преведени по специалната сметка на ЧСИ Н. П.сумите: 1 384.93 лв.- на
11.09.2018 г., 1 099.39 лв.- на 8.11.2018 г., и 285.54 лв.- на 14.12.2018
г. /или общо 2 769.86 лв./.
По изпълнителното дело
са представени от длъжника Г.и доказателства за доброволно предварително
плащане на следните суми в изпълнение на задълженията му за плащане на месечна
издръжка по приложения изпълнителен лист, преведени по сметка на Е.Н.: 520 лв.-
преведени на 20.11.2018 г., 520 лв.- преведени на 15.12.2018 г., 150 лв.-
преведени на 1.05.2019 г., 140 лв.- преведени на 3.05.2019 г., и 1 050
лв.- преведени на 22.05.2019 г., или общо 2 380 лв., съответни на
дължимата за детето А.месечна издръжка за над 18 месеца.
При тези данни и
доказателства с обжалваното разпореждане от 25.06.2019 г. частният съдебен
изпълнител е приключил изпълнителното производство, „поради пълно издължаване“.
Съобщение за това е връчено на взискателя на 1.07.2019 г.
При така установената фактическа обстановка съдът намира
от правна страна следното:
Жалбата е подадена в
едноседмичния срок по чл.436, ал.1 ГПК от процесуално легитимирано лице и срещу
подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител- в закона е изрично уредена
възможността взискателят да обжалва приключването на принудителното изпълнение-
чл.435, ал.1, т.3 ГПК /изм.ДВ- бр.86 от 27.10.2017 г./, поради което се явява
процесуално допустима.
Разгледана по
същество, жалбата е основателна.
Изпълнителният лист е
съдебен акт, който удостоверява право за принудително изпълнение и разрешава то
да бъде упражнено, като задължава и овластява изпълнителния орган да пристъпи
по молба на кредитора към принудително изпълнение, доказано с изпълнителното
основание, въз основа на което изпълнителният лист се издава и чието съдържание
той възпроизвежда.
Основанията,
осуетяващи реализацията на правото на взискателя, са изрично уредени в чл.433, ал.1 ГПК, а съгласно ал.2 на посочената разпоредба /нова- ДВ, бр.86 от 27.10.2017
г./ изпълнителното производство се приключва с изпълнение на задължението и
събиране на разноските по изпълнението.
В случая паричните
вземания, които се събират принудително по образуваното при ЧСИ Н. П.изпълнително
дело, са такива за издръжка- видно от приложения изпълнителен лист от
14.06.2018 г. Началната дата за изплащане на определената по съдебен ред
издръжка е 21.03.2018 г. /според посоченото в изпълнителното основание/, а
крайната дата- датата на навършване на 18- годишна възраст /пълнолетие/ от
детето А./р. 2009 г./, която в случая е 8.05.2027 г. Това следва от намиращите
пряко приложение норми на чл.143, ал.2 СК и чл.150 СК, според които при
навършването на пълнолетие издръжката на детето се прекратява по силата на
закона. Поради това решението, с което е присъдена издръжка, губи силата си,
щом детето навърши 18 години /в този смисъл Постановление № 5 от 16.11.1970 г.
на Пленума на ВС/. Съгласно нормата на чл.146, ал.1 СК паричната издръжка се
изплаща ежемесечно, като при забава се дължи законната лихва.
Изпълняемото право-
ежемесечно дължима издръжка от 130 лв., е с продължително изпълнение, чиято крайна
дата е 8.05.2027 г., като към датата на постановяване на обжалваното
разпореждане част от вземанията на взискателя, макар и ликвидни, не са били
изискуеми и съответно- не са били погасени от длъжника, поради което и установените
в нормата на чл.433, ал.2 ГПК предпоставки за приключване на изпълнителното
производство към 25.06.2019 г. не са били налице. Длъжникът нито е дължал
изпълнение /вземанията за издръжка за периода след 25.06.2019 г. са били
неизискуеми/, нито е изпълнил всички задължения по изпълнителния лист, поради
което и разпореждането на ЧСИ за приключване на изпълнителното производство
като незаконосъобразно следва да бъде отменено.
Следва да се
отбележи, че длъжникът не дължи предварителното доброволно заплащане на
неизискуеми вземания на взискателя за бъдеще време, като обстоятелството, че е
заплатил преждевременно такива в посочения по- горе размер от 2 380 лв.,
съответен на дължимата за детето А.месечна издръжка за над 18 месеца, не може
да доведе до приключване на изпълнителното производство. Това поведение на длъжника
би следвало да бъде отчетено при прилагане нормата на чл.442а ГПК /Нов- ДВ, бр.
86 от 2017 г./, според която наложените от съдебния изпълнител обезпечителни
мерки и предприетите изпълнителни способи трябва да са съразмерни с размера на
задължението, като отчитат всички данни и обстоятелства по делото,
процесуалното поведение на длъжника и възможността вземането да остане
неудовлетворено- ал.1; по възражение на длъжника и при установяване на
несъразмерност съдебният изпълнител вдига съответните обезпечителни мерки-
ал.2.
При
горните съображения
обжалваното разпореждане на ЧСИ се явява незаконосъобразно и следва да бъде
отменено.
Поради изложеното Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ по жалбата на Е.Н.Н. /майка и законен представител на
малолетното дете А.Г.В.- взискател в изпълнително производство/, подадена от
адв. Н. Л., Разпореждане от
25.06.2019 г. по изпълнително дело № 20188470400285 на ЧСИ Н.П.- с рег.№ 847 на
КЧСИ и район на действие- СГС, за
приключване на изпълнителното производство при условията на чл.433, ал.2 ГПК.
Решението не подлежи
на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.