Р Е Ш Е Н И Е
№ 347
гр. Русе, 07.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд-Русе, в открито заседание на 19 октомври през две хиляди двадесет и
втора година, в състав:
|
председател: |
ЙЪЛДЪЗ АГУШ |
|
членове |
ВИЛИАНА ВЪРБАНОВА |
|
СПАС СПАСОВ |
при секретаря Цветелина Димитрова и в
присъствието на прокурора Георги Георгиев като разгледа докладваното от
съдията Спасов к.а.н.д. № 359
по описа на съда за 2022 г., за
да се произнесе взе предвид:
Производството е по чл. 208-228 от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК), вр. чл. чл. 63в от Закона за административните нарушения и
наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба на С.Х.К.,***,
подадена чрез адв. И., против решение № 544/21.07.2022 г., постановено по
а.н.д. 411/2022 г. по описа на Районен съд – Русе, с което е потвърдено Наказателно
постановление № 21-1085-003387/14.12.2021 г., издадено от Началник Сектор „ПП“
към ОДМВР – Русе, с което за нарушение на чл. 174, ал. 3, пр. 2 от ЗДвП са
наложени административни наказания „глоба“ в размер на 2000 лв. и „лишаване от
право да управлява МПС“ за срок от 24 месеца.
В касационната жалба се твърди, че не
му е дадена възможност за защита, бил е подведен от указанията, дадени от
оператор на телефон 112. Иска се отмяна на решението на РС и отмяна на
издаденото НП.
Ответникът
– началник група в Сектор „ПП“ при ОДМВР-Русе, чрез юрк. Йорданова, в писмен
отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира
се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на ОП – Русе дава
становище за неоснователност на касационната жалба и предлага обжалваното
решение да бъде оставено в сила.
След като обсъди оплакванията в жалбата, становищата
на страните, събраните по делото доказателства и след извършена служебна
проверка на основание чл. 218, ал. 2 от АПК, съдът прие за установено следното:
Касационната жалба е процесуално допустима
- подадена е в срок, от надлежна страна, срещу невлязъл в сила съдебен акт,
поради което подлежи на разглеждане. Разгледана по същество, същата е
неоснователна.
На
24.11.2021г., около 21,10 ч., в гр. Русе, оспорващият управлявал лекия си
автомобил, когато бил спрян за полицейска проверка.
По време на проверката и предвид
възникналото съмнение у полицейските служители относно евентуална употреба на
алкохол и/или наркотични вещества от водача, те поканили последния да бъде
изпробван с техническо средство Drug Test 5000 с фабр. №ARNJ– 0003 за установяване
на употреба на наркотични вещества и/или техни аналози от водача на МПС. Той
отказал да му бъде извършена такава проба с техническото средство, поради което
му бил съставил АУАН и му бил му издаден и талон за медицинско изследване на
кръвта, което съдът приел, че той не е извършил в указания му с талона срок от
45 мин. Въз основа на АУАН било издадено и атакуваното наказателно
постановление. В хода на проверката било установено също, че оспорващият
управлявал горепосоченото МПС след като е лишен по административен път от това
право.
За
да потвърди наказателното постановление съдът е приел от правна страна, че
медицинското изследване не е било извършено по вина на водача, което е
обусловило законосъобразността на издаденото наказателно постановление.
Решението
е правилно.
Касационният
жалбоподател не оспорва факта, че е просрочил даденият му максимален
45-минутния прозорец за даване на кръвни проби. Твърдението, че се е забавил,
тъй като не е бил допуснат без маска (което твърдение не се подкрепя от други
обективни доказателства) следва да се вмени в негова вина. Обосновано
представителят на прокуратурата посочва, че провеждането на тези
противоепидемични мерки е със заповед на министъра на здравеопазването
значително преди деянието и на всички български граждани им е било известно как
следва да се явяват в лечебните заведения и какво трябва да носят със себе си.
Не са ангажирани доказателства, доказващи тезата му, че е настоявал да му бъде
направено изследване, името му отсъства в здравния журнал на закъснелите
пациенти, липсват записи от видеокамери, които да потвърждават тезата му, съдът
е кредитирал гласните доказателства в съвкупност с останалите такива по делото.
Съгласно
чл. 15, ал. 5, изречение 1 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване
концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или
техни аналози, вземането на кръв и урина за изследване за концентрация на
алкохол и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози се извършва в
срока за явяване, определен в талона за изследване. В случая, касаторът не се е
явил в медицинското заведение в предоставения му с медицинския талон срок от 45
минути, като съдът намира за неоснователни и недоказани възраженията, че се е
явил със закъснение от 3 минути и е следвало да бъде допуснат до направата на
изследване. Вярно е, че разпоредбата на чл. 15, ал. 5, изречение 2 от
Наредбата, гласи: "При невъзможност на лицето да предостави проба урина
и/или при обективна невъзможност за вземане на кръв за изследване в посочения
срок медицинският специалист по чл. 12, ал. 1 отразява причините за забавянето
и часа на вземането." Т.е. предвидена е хипотеза, в която да се вземе кръв
след определеното време, но само при наличието на обективна невъзможност да се
вземе навреме. По делото обаче, съдът намира, че не са установени
обстоятелства, които да са препятствали лицето да се яви в медицинското
заведение в указания му с талона за изследване срок.
Твърдението,
че е бил въведен в заблуждение от оператора на телефон 112 е неоснователно.
След изслушване на записа съдът установи, че оспорващият сам посочва, при
обаждането си, че е пропуснал да извърши изследването в указания период, т.е.
към момента на обаждането деянието вече е било довършено.
Решението
като правилно следва да бъде оставено в сила.
С оглед изхода на спора в полза на
ответника следва да се присъдят претендирани разноски за касационната инстанция
в размер на 80 лв. на осн. чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ.
Воден от горното и на осн. чл. 221, ал. 2
от Административнопроцесуалния кодекс Административен съд – Русе, касационен
състав
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение №
544/21.07.2022 г., постановено по а.н.д. 411/2022 г. по описа на Районен съд –
Русе
ОСЪЖДА С.Х.К. ***, да заплати на ОДМВР -
Русе сумата от 80 (осемдесет) лева съдебни разноски – възнаграждение за
юрисконсулт.
Решението е окончателно.
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
|
|
ЧЛЕНОВЕ |
1. |
|
2. |