№ 2913
гр. София, 30.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 16-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:РАДОСЛАВА Н. КАЧЕРИЛСКА
при участието на секретаря АНЕТА Б. Б.А-СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от РАДОСЛАВА Н. КАЧЕРИЛСКА
Административно наказателно дело № 20241110211765 по описа за 2024
година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 58д, т. 1 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Д. Р. С. чрез адв. П. срещу Наказателно постановление (НП)
№ 24-4332-015970/11.07.2024 г. издадено от началника на сектор в отдел „Пътна полиция”
при СДВР, с което на жалбоподателя на основание чл. 53 от ЗАНН са наложени
административни наказания - „глоба” в размер на 50.00 лева по 183, ал. 4, т. 6 от Закона за
движение по пътищата (ЗДвП), за нарушение на чл. 104а от ЗДвП, както и „глоба” в размер
на 50.00 лева по 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от Закона за движение по пътищата за нарушение на чл.
137а, ал. 1 от ЗДвП.
В подадената жалба се излагат съображения за неправилност на констатациите в АУАН
и НП. Сочат се допуснати процесуални нарушения, свързани с липсата на пълно и точно
описание на всяко от нарушенията, което представлява нарушение по чл. 57, ал.1, т. 5 ЗАНН.
Поради това се претендира съдът да отмени изцяло обжалваното НП.
В съдебно заседание редовно призованият жалбоподател Д. С., се явява лично и
заявява, че поддържа жалбата. Дава обяснения, в които признава, че е бил спрян за проверка
от двама полицейски служители на мотоциклети, като уточнява, че единият от тях се е
намирал на около 25 метра от колегата си и не би могъл да види дали водачът е имал
поставен колан и дали е използвал телефона си. Жалбоподателят оспорва приетото в АУАН
и НП за осъществено нарушение, свързано с управление без обезопасителен колан, като
сочи, че е откопчал своя колан след спирането му за проверка. А относно използването на
мобилен телефон споделя, че автомобилът му е бил с включена функция „блутуут“ и
телефонът му е бил поставен на поставка на таблото, като водачът е провеждал разговор без
да използва ръцете си.
Редовно призованият жалбоподател не се явява в последното съдебно заседание и не се
възползва от правото си да участва в съдебните прения.
1
В последното съдебното заседание не се явява и упълномощеният представител на
жалбоподателя – адв. П., който депозира подробни писмени бележки с доводи за отмяна на
НП в цялост. Претендира и присъждането на разноски за адвокатска защита.
Административнонаказващият орган – началник на сектор в отдел „Пътна полиция”,
СДВР, редовно призован, се представлява от юрисконсулт М. в първите съдебни заседания,
която оспорва жалбата. От нея са депозирани и писмени бележки с молба за присъждане на
разноски за юрисконсултска защита. Но органът не изпраща процесуален представител в
последното съдебно заседание.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
На 24.06.2024 г. около 21:17 ч. в гр. София жалбоподателят Д. С. управлявал служебен
лек автомобил марка "*******", модел „*******“, с рег. № *******, собственост на *******
ООД. Той бил сам в автомобила и изпълнявал доставки на храна по домовете. Движел се по
бул. Симеоновско шосе с посока на движение от ул. „Босилек” към Околовръстен път, като
по време на движение, докато чакал на червен сигнал на светофарна уредба, водачът
използвал мобилния си телефон като провеждал разговор по него и го държал в ръцете си.
Това било забелязано от св. Б. С. – на длъжност „младши автоконтрольор“ в ОПП СДВР,
който бил с мотоциклет, заедно със своя колега св. Л. П., който бил на няколко метра по-
назад. Св. С. се приближил до автомобила на жалбоподателя и му казал да отбие след
светофара, като жалбоподателят изпълнил нареждането. При приближаването си към
автомобила, свидетелите забелязали и че водачът бил без поставен обезопасителен колан, с
който бил оборудван автомобила. Свидетелите установили самоличността на водача по
представената лична карта и СУМПС.
При така установените факти, на същата дата – 24.06.2024 г. бил съставен АУАН №
1249210 от свидетеля Б. Б. С. – на длъжност „младши автоконтрольор” при ОПП СДВР за
нарушение на чл. 104а ЗДвП и чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП в присъствие на нарушителя и на
свидетел – очевидец – св. Л. П., което се установява от положените от тях подписи.
Жалбоподателят не изложил писмени възражения срещу акта, като такива не са постъпили и
в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН.
При пълна идентичност на описаните нарушения и тяхната правна квалификация на
11.07.2024 г. било издадено атакуваното наказателно постановление от началника на сектор
в отдел „Пътна полиция” при СДВР.
НП било връчено на жалбоподателя на 31.07.2024 г. Жалбата срещу НП е изпратена по
пощата директно до СРС на 02.08.2024 г.
Приетата от съда фактическа обстановка по делото се установява от гласните
доказателствени средства – отчасти от дадените от жалбоподателя обяснения и от
показанията на св. С. и П., като и от събраните по делото писмени доказателства,
приобщени към доказателствения материал по реда на чл. 283 НПК, които съдът кредитира
изцяло, тъй като същите са непротиворечиви в своята цялост и изясняват фактическата
обстановка по начина, възприет от съда.
Съдът кредитира дадените от жалбоподателя обяснения, в които признава, че е
управлявал автомобила и е бил спрян за проверка, както и признава, че по време на
движение е провеждал телефонен разговор. Но съдът не се довери на обясненията на
жалбоподателя по отношение на това, че той отрича управлението без поставен колан, а
разяснява, че го е свалил след като е отбил за проверката; както и за това, че не е държал в
ръце своя мобилен телефон, а е ползвал вградения в автомобила „блутуут“. В тези му части
обясненията на жалбоподателя влизат в директно противоречие с показанията на двамата
разпитани свидетели – полицейски служители. А и при липсва на извършени нарушения
остава необяснимо поради каква причина жалбоподателят не е изложил възраженията си
2
още при съставянето на акта. Допълнително, съдът отчете, че като правоспособен водач с 2-
годишен опит, жалбоподателят е следвало да знае, че не трябва да разкопчава
обезопасителния си колан преди започването на полицейската проверка, както той твърди да
е направил. Поради изложеното, съдът прие, че обясненията на жалбоподателя в тези им
части представляват проявление на защитната му версия, а не годно доказателствено
средство.
Обясненията на жалбоподателя по отношение на вменените му нарушения се оборват
от показанията на св. С. – актосъставител, и св. П. – свидетел по акта, които в разпита си
пред съда потвърждават, че лично са възприели извършването на двете нарушения.
Действително, нито един от тях не е съхранил подробен спомен как жалбоподателят е
ползвал телефона си, но св. С. е категоричен, че е видял мобилния телефон в ръцете на
жалбоподателя. В разпита си, св. С. споделя, че от разстояние е видял ползването на
телефона и липсата на поставен обезопасителен колан, като още е било светло и е могъл да
забележи нарушенията от разстояние, поради което и се е приближил и е наредил на водача
да отбие. Той уточнява, че колегата му св. П. е бил на близко разстояние. А от разпита на
последния се потвърждава, че той също е възприел двете нарушения, като св. П. уточнява,
че разстоянието между двамата полицейски служители на мотори е било значително по-
малко от 25 метра, както сочи жалбоподателя. Съдът не намира основание да дискредитира
показанията на свидетелите – полицейски служители, които са логични, последователни и
взаимно се допълват. С оглед естеството на работата им е естествено да не са съхранили
спомен за подробностите около случая, но те потвърждават установените от тях нарушения.
При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни
изводи:
Жалбата срещу наказателното постановление е подадена в установения в чл. 59, ал.2 от
ЗАНН 14-дневен срок, от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на проверка, поради което
се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество същата е неоснователна.
Съгласно разпоредбите на ЗАНН, в това производство районният съд следва да
провери законността на обжалваното НП, т.е. дали правилно е приложен както
процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията, посочени от
жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал.1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН. В изпълнение на това си
правомощие съдът служебно констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентните за
това административни органи, в предвидените в ЗАНН давностни срокове, при съблюдаване
на процесуалните правила и материалния закон.
Следва да се отбележи, че процесният АУАН и обжалваното наказателно
постановление са издадени от материално компетентни лица по смисъла на закона. Съгласно
т.1.3.2, вр. чл. 2.1 на Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021 г. на министъра на вътрешните
работи, лицата, заемащи длъжност „младши автоконтрольор” в ОПП СДВР имат право да
издават фишове и да съставят АУАН, а съгласно т. 3.6 наказателни постановления могат да
бъдат издавани от началника на сектор в отдел „Пътна полиция” в СДВР. В този смисъл
актосъставителят и АНО са материално компетентни да установят нарушенията и да
наложат за тях административни наказания.
Съдът намира, че макар и лаконично, описанието на двете нарушения в АУАН и НП е
достатъчно конкретно и е съобразено с изискванията на чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от
ЗАНН. С оглед характера на вменените нарушения не се налага по-подробно описание, като
посоченото в акта и в НП поведение на водача отговаря точно на диспозицията на
нарушените правни норми. Посочена е датата и мястото на нарушенията, както и посоката
на движение на водача.
Дадената на нарушенията правна квалификация съвпада на словесното им описание,
3
като правилно са определени и приложимите санкционни разпоредби.
Чл. 104а ЗДвП забранява на водачите на МПС да използват мобилен телефон по време
на управление на превозните средства, освен при наличие на устройство, позволяващо
използването на телефона без участие на ръцете на водача. Това нарушение е категорично
доказано, включително и от самопризнанието на жалбоподателя за провеждан разговор по
телефона, като достатъчен е самият факт на използване на телефона, без значение дали е
провеждан разговор с него или са извършвани други действия.
В акта и в НП е посочено, че по време на движение С. е използвал мобилен телефон
без устройство, позволяващо използването му без ръце, като от показанията на
полицейските служители се установява, че той е държал мобилния телефон в ръцете си. В
обясненията си жалбоподателят сам признава, че е провеждал разговор на високоговорител.
Използването на високоговорител или функция „блутуут“ на автомобила не изключва
съставомерността на нарушението, ако ползването на устройството е свързано с отклоняване
на вниманието на водача от пътя и ползване на самото мобилно устройство за начало или
край на разговора, както и държането на самото устройство. А държането на устройството в
ръцете на водача се установява от показанията на полицейските служители. С това съдът
намира за доказано първото вменено на жалбоподателя нарушение.
Поради изложеното съдът намери, че жалбоподателят С. е осъществил това нарушение,
като е разговарял по мобилния си телефон без устройство “hands free” по време на
управление на автомобила, което лично е било установено от св. С. и П.. За нарушенията по
чл. 104а от ЗДвП предвиденото в чл. 183, ал. 4, т. 6 ЗДвП наказание е с твърдо установен
размер от 50 лева, поради което за съда е невъзможно да измени НП, като намали същия.
В чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП е въведено задължението за всички водачи и пътници в МПС
да използват обезопасителните колани, с които МПС е оборудвано. За нарушаването на това
задължение от водача чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от закона предвижда наказание глоба от 50
лева.
С оглед приетата по-горе фактическа обстановка на база събраните по делото писмени
и гласни доказателства, съдът намира, че това нарушение също се явява доказано от
показанията на разпитаните двама свидетели. И двамата полицейски служители сочат, че са
установили, че водачът е бил без поставен предпазен колан. Съдът прие за неоснователни
дадените от жалбоподателя обяснения, че е свалил поставения си колан след като е бил
отбит за полицейската проверка. От кредитираните показания на двамата свидетели се явява
доказано и второто вменено на жалбоподателя нарушение – управление на автомобила без
поставен обезопасителен колан. Безспорно е и обстоятелството, че електрическият
автомобил ******* е имал монтиран такъв колан, което се потвърждава и от обясненията на
жалбоподателя. Поради това съдът намира, че правилно и законосъобразно е ангажирана
административнонаказателната му отговорност и за това нарушение по чл. 137а, ал. 1 ЗДвП.
Доколкото глобата е наложена в абсолютно установения размер от 50 лева, не са налице
основания за нейното намаляване.
От субективна страна нарушаването на правилата за движение по пътищата е
извършено от жалбоподателя при форма на вината пряк умисъл - съзнавал е
общественоопасния характер на двете си деяния, предвиждал е настъпването на
общественоопасните последици и пряко е целял настъпването на същите. Жалбоподателят е
съзнавал, че използва мобилния си телефон по време на управление на автомобила, като го
държи в ръцете си, както и че управлява без поставен обезопасителен колан, но това не го е
спряло да управлява автомобила или да извърши описаните нарушения.
4
Съдът намира, че в случая не са налице предпоставките на чл. 28 от ЗАНН, като и
двете нарушения се явяват типични, доколкото първото е свързано с използване на мобилен
телефон по време на движение, в рамките на населено място, което винаги води до
отклоняване вниманието на водача и поставяне в опасност на останалите участници в
движението. В случая ползването на телефона при изчакване на червен сигнал на
светофарната уредба, също не изключва съставомерността или обществената опасност на
нарушението, доколкото автомобилът е бил с включен двигател и е било налице управление
по смисъла на ЗДвП. А второто нарушение – управление без поставен обезопасителен колан,
винаги създава повишен риск от тежки увреждания на водача и пътниците в автомобил при
ПТП или необходимост от рязко спиране.
Поради изложеното съдът намира, че обжалваното наказателно постановление следва
да бъде потвърдено по отношение и на двете вменени на жалбоподателя нарушения.
С оглед изхода на делото се явява основателна и претенцията на процесуалния
представител на началника на сектор в ОПП СДВР за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение на наказващия орган след потвърждаване на обжалваното НП. Съгласно
разпоредбата на чл. 63д, ал. 3 от ЗАНН законът допуска присъждането на разноски,
включително и за осъществено процесуално представителство на наказващия орган съгласно
ал. 4. По делото като представител на началника на сектор в ОПП СДВР в три от
проведените съдебни заседания е участвал юрисконсулт и съдът е потвърдил обжалваното
НП. Съгласно чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, издадена въз основа на
законовата делегация по чл. 37 от ЗПП, възнаграждението за защита в производствата по
ЗАНН е в размер от 80 до 150 лева. Съдът намира, че в случая производството не е с особена
правна или фактическа сложност, като юрисконсултът не се е явил в последното съдебно
заседание, поради което и следва да се присъди минималното предвидено възнаграждение в
размер на 80 лева.
Поради гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5, вр. ал. 9 и чл. 63д, ал. 3 от
ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 24-4332-015970/11.07.2024 г.
издадено от началника на сектор в отдел „Пътна полиция” при СДВР, с което на
жалбоподателя Д. Р. С. на основание чл. 53 от ЗАНН са наложени административни
наказания - „глоба” в размер на 50.00 лева по 183, ал. 4, т. 6 от Закона за движение по
пътищата (ЗДвП), за нарушение на чл. 104а от ЗДвП, както и „глоба” в размер на 50.00 лева
по 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от Закона за движение по пътищата за нарушение на чл. 137а, ал. 1 от
ЗДвП.
ОСЪЖДА жалбоподателя Д. Р. С. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на СДВР
сумата от 80.00 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд –
София град в 14-дневен срок от получаване на съобщение за изготвянето му на
основанията, предвидени в НПК по реда на глава XII от АПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5