Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Русе, 17 май 2021 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Русенски административен съд, в публичното
заседание на 12 май 2021 год. в състав:
Председател: ДИАН ВАСИЛЕВ
Членове: ГАЛЕНА ДЯКОВА
ДИМИТРИНКА
КУПРИНДЖИЙСКА
при секретаря ………. Мария Станчева………и в присъствието на прокурора ……… Георги
Манолов като разгледа докладваното от ………
съдията Василев ……… к.н.а.х.д. №107…… по описа на съда за
2021 година, за да
се произнесе, взе предвид:
Производството е касационно по чл. 63, ал. 1, предл. 2 ЗАНН(Закон за
административните нарушения и наказания), във вр. чл. 208 и сл. по глава XII от
Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Делото е образувано след постъпила жалба от И.Д.Д., действащ
чрез адв. С. С.,*** против решение №260143/04.03.2021
год. на Русенски районен съд, постановено по а.н.д №1765/2020 г. по описа на
съда, с което е потвърдено наказателно постановление (НП) № 20-1085-002845 от
18.09.2020 г. на началник Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР гр. Русе. Със санкционния
акт на жалбоподателя, в качеството му на водач на лек автомобил, за нарушение
на чл.104б, т.2 от Закон за движение по пътищата е наложено няколко административно
наказание „глоба“ в размер на 3 000 лева и „лишаване от право да управлява МПС“
за срок от 12 месеца.
В жалбата се релевират оплаквания, че оспореното решение е
постановено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и в нарушение на материалния закон,
касационни основания, разписани в чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК. Твърди се, че събраните във въззивното
производство доказателства не доказват по безспорен и категоричен начин, че И. Д.
е извършил вмененото му административно нарушение, напротив. Оценката на съда по
отношение на доказателствата не бил правилна. Липсвало и виновно поведение, водещо
до основание за ангажиране на отговорността му за нарушението на чл.104б, т.2
от ЗДвП. В административно-наказателното производство били допуснати съществени
процесуални нарушения – непълни реквизити в съставения АУАН-липсвали обясненията
и възраженията на нарушителя, а това водело
до неспазване на разпоредбата на чл.42, ал.1, т.8 от ЗАНН.
С такива доводи се иска се от касационната инстанция да отмени
обжалваното решение и съответно наказателното постановление.
Ответникът по касационната жалба в писмено становище я счита за
неоснователна и предлага да се остави в сила въззивното решение. Претендира юрисконсултско
възнаграждение.
Представителят на прокуратурата счита касационната жалба за неоснователна,
а атакуваното решение - за правилно.
След като обсъди оплакванията в жалбата, становищата на страните и
събраните по делото доказателства и след касационна проверка съгласно чл. 218 АПК,
Административният съд намира следното:
Касационната жалба е подадена в законния срок, от надлежна страна и
производството е процесуално допустимо. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
С решение №260143/04.03.2021 год. Русенският районен съд e потвърдил наказателно
постановление №20-1085-002845 от 18.09.2020 г. на началник Сектор „Пътна полиция“ гр. Русе към
ОД на МВР Русе, с наложено със санкционния акт на И. Д. административно наказание
„глоба“ в размер на 3 000 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок
от 12 месеца.
За да стигне до правните си изводи за законосъобразност на наказателното
постановление и наложената с него санкция „глоба“ в размер на 3 000 лева и „лишаване
от право да управлява МПС“ за срок от 12 месеца и да отхвърли жалбата,
районният съд е установил от фактическа страна следното:
И. Д., на 22.08.2020г., около 21:10 часа, в гр. Русе, на паркинга
на МОЛ-Русе на улица без име, завивайки в посока бул. „Липник“, нарушил
устойчивостта на управлявания от него автомобила-Мерцедес Е 270 CDI, рег. №СС 4114 АМ. При завиване го поднесъл наляво,
после надясно, преминавайки в различните
ленти на булеварда. По своята същност описанието на деянието сочи на механизъм на
управление на МПС чрез спортна техника за шофиране, общоизвестна като
"дрифт". Неправомерните му движения с лекия автомобил били забелязани
от автопатрул на Сектор ПП при ОД на МВР Русе, намиращ се в района на МОЛ-Русе.
Служителите от патрулния автомобил застигнали лекия автомобил и на водача бил
съставен АУАН от мл. автоконтрольор Велев, с който била ангажирана на
административно-наказателна отговорност на водача на автомобила Д..
Въз основа на акта АНО, и при липса и на
депозирано възражение, издал и оспореното пред РРС наказателно постановление. В
него, описвайки отново установените факти и обстоятелства, той приел, че с
деянието си, управляващият лек автомобил Мерцедес Е
270 CDI, рег. №СС 4114 АМ, на посочената дата и час, в гр. Русе е извършил нарушение
на разпоредбата на чл.104б, т.2 от ЗДвП.
Разпоредбата на чл.104б, т.2 от закона гласи: „На водача на
моторно превозно средство е забранено да: т.2 – да използва пътищата,
отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното
предназначение за превоз на хора и товари “.
Санкцията по това нарушение е константна/твърд
размер/ и не позволява на АНО да наложи наказание, различно от посоченото в
нея. Така касаторът-И. Д., за нарушението на чл.104б, т.2 от ЗДвП бил наказан по реда на чл.175а, ал.1, пр.3 от ЗДвП с административните
наказания „глоба“ в размер на 3 000 лева и „лишаване от право да управлява МПС“
за срок от 12 месеца, поради установена от контролните органи неправомерно
управление на МПС-то на Д. чрез спортна техника за шофиране, общоизвестна като
"дрифт", на посоченото място, дата и час.
Русенският районен съд e изяснил описаната
по-горе фактическа обстановка след анализ на събраните по делото писмени и
гласни доказателства.
Според съда съставомерността на деянието, с което е нарушена разпоредбата
на чл.104б, т.2 от ЗДвП е била
установена по безспорен начин, съобразно доказателствата по делото.
Решаващият състав е приел, че действително, на 22.08.2020г., около 21:10
часа, в гр. Русе, на паркинга на МОЛ-Русе на улица без име, И. Д.,***, нарушил
устойчивостта на автомобила-Мерцедес Е 270 CDI, рег. № СС 4114 АМ, който
управлявал и извършил т.нар. „дрифт“.
Затова и районният съд счел, че жалбата, с която е сезиран е неоснователна
и потвърдил наказателното постановление, независимо от защитната теза на водача
и жалбоподател, че причината за това поведение на управлявания от него автомобил е смяна на съединител на автомобила и наличие
на разпилян пясък и малки камъчета по пътя.
Изводите на въззивната инстанция за
потвърждаване на санкционния акт за нарушението, визирано в НП са правилни и напълно
се споделят от касационния съд.
Съставомерността на деянието е била установена по безспорен начин,
съобразно събраните и приети доказателства. Районният съд е защитил в мотивите
си решението да потвърди обжалваното НП.
Жалбоподателят нито в административната, нито в съдебната фаза на
производството не сочи доказателства, които да оборят презумтивната доказателствена
сила на редовно съставения акт за установяване на административно нарушение, съгласно
чл. 189, ал. 2 от ЗДвП.
Събраните в административно-наказателното производство и приети от районния
съд доказателства, както и доказателствата-гласни и писмени, сочат, че е налице
и е доказано по безспорен начин деянието, съставляващо административно нарушение
на чл.104б, т.2 от ЗДвП, извършено виновно от водача на Мерцедес Е 270 CDI,
рег. №СС4114АМ-Д., на посоченото
място, посочения ден, дата и час. Решаващият съдебен
състав е приел, че обективираното от жалбоподателя поведение е било в разрез със
забраната, въведена с чл.104б, т.2 от закона.
Ето защо правилно РРС е отхвърлил жалбата и
потвърдил санкционния акт.
Липсват основания за ревизиране на въззивното решение и за неговата отмяна.
Касационната инстанция намира, че поведението на водача Д. е довело до ангажиране
на административно-наказателната му отговорност, защото деянието му нарушава чл.104б, т.2 от ЗДвП и осъществява състава на чл. 175а, ал. 1, пр. 3 ЗДвП. Движението на автомобила с превъртане на задвижващите колела и понасянето
на ляво и дясно, вследствие на което автомобила е изведен извън контрол очевидно
е с демонстративна цел да покаже възможностите на автомобила и водача и
несъмнено създава опасност за движението и не се вписва в разбирането за обичайно
ползване на пътищата отворени за обществено ползване съобразно тяхното
предназначение – за превоз на хора и товари. Затова правилно е санкциониран водачът на л.а.
с предвидените за това нарушение кумулативно наказания във фиксирания от закона
размер съгласно санкционната разпоредба на чл. 175а, ал. 1, пр. 3 ЗДвП – глоба
в размер на 3 000 лева и лишаване от правоуправление на МПС за срок от 12
месеца.
Законосъобразни са и действията на районния съд, който със своето решение е
потвърдил оспорения пред него санкционен акт.
Пред въззивната инстанция не се твърди, че е налице пропуск в реквизитите
на съставения АУАН и нарушение на чл.42, ал.1, т.8 от ЗАНН. Това се прави едва
пред касационната инстанция, но в действителност такова нарушение няма. Непосредствено
след съставения АУАН, в преписката откриваме обяснение от И. Д., подписано от него
на същата дата на акта. Следователно той е записал/дал своите обяснения/възражения,
които дори по същество признават извършеното нарушение и констатираното от
актосъставителя.
Не са състоятелни и доводите, че въззивната инстанция е оценила гласните
доказателства неправилно, в тежест на Д.. Налице са две групи показания-едните
в подкрепа на съставения АУАН и установеното с него административно нарушение,
които обаче, за разлика от дадените такива от свидетеля на защитата на Д.,
кореспондират с останалите доказателства по делото, включително и с неговото обяснения.
Казаното от св. М., приятел на приетото
за нарушител лице, не само не кореспондира с другите доказателства, но и
не дава пълна яснота какво точно е видял той на процесния ден, дата и час. Ето
защо правилно неговите показания не са взети предвид.
С оглед на горното, напълно неоснователни и недоказани остават доводите на
касатора за неправилно приложение на материалния закон и за допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила.
Административен съд Русе намира атакуваното
решение за допустимо, валидно и постановено в съответствие със закона, а
подадената жалба срещу него-за неоснователна. Касационната инстанция напълно
споделя фактическите и правни изводи на районния съд касателно всяко нарушението,
описано в НП. Те съответстват на данните от събраните по делото доказателства и
на материалния закон. Проверката не сочи наличие на нарушения при постановяване
на обжалваното решение, които да съставляват касационно основание за отмяната
му.
С оглед изхода на спора, основателно е
искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. На
основание чл. 143, ал. 4 от АПК, чл.63, ал.5 от ЗАНН и чл.27е от Наредба за
заплащането на правната помощ такива се дължат към ОД на МВР Русе/в чиято структура
е Сектор ПП/ в размер на 120 лева.
Мотивиран така и на осн. чл.221, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш
И :
Оставя в сила решение №260143/04.03.2021 год. на Русенски районен съд, постановено по
а.н.д №1765/2020 г. по описа на съда.
Осъжда И.Д.Д. ***, ЕГН ********** да заплати на Областна дирекция на Министерство на вътрешните
работи гр. Русе сумата от 120(Сто и двадесет) лева, представляваща направени по
делото разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.