Решение по дело №263/2024 на Административен съд - Търговище

Производството е по реда на чл.145 и сл.от АПК във връзка с чл. 38 ал.1 от Закона за държавната собственост /ЗДС/.

Образувано е по жалба на Д. К. В. с адрес в гр. Търговище, [улица], ет.1, ап. 2, действащ чрез процесуалния си пълномощник адв. А. М. от АК - Търговище, против Решение на Министерския съвет №343 от 17 май 2024 г. за отчуждаване на имоти и части от имоти-частна собственост, за държавна нужда за изграждане на Обект „Автомагистрала „Хемус“, участък от км 299+000 до км 310+940 на територията на областите Търговище и Разград, в частта му относно определената в приложението по т. 1 от същото решение стойност на паричното обезщетение за отчуждените части от следните поземлени имоти, собственост на жалбоподателя: ПИ с идентификатор № 70545.3.53, ПИ с идентификатор № 70545.3.55, ПИ с идентификатор № 70545.3.143, ПИ с идентификатор № 70545.5.52, всички по КККР на село Съединение, общ. Търговище, обл. Търговище. Визира се противоречие с материалния закон, в частност с чл.32, ал.1 и ал.2 от ЗДС, както и с § 1а, т.1 и т.2 от ДР на ЗДС, тъй като определеното в обжалвания акт парично обезщетение не било равностойно на действителната пазарна стойност на отчуждените имоти, която според оспорващия била много по – висока от определената в административното производство. Ето защо моли за изменение на обжалваното решение в оспорената му част като се иска увеличаване размера на определеното парично обезщетение съобразно събраните доказателства. Претендира присъждане на съдебни разноски. В съдебно заседание процесуалният пълномощник адв. М. поддържа изцяло жалбата и представя писмени бележки. В същите се сочи, че приложената от органа при определяне размера на паричното обезщетение Наредба за реда за определяне на цени на земеделските земи е приета през 1998г. и заложените в чл. 3 от същата начални цени не били променяни от тогава. Настоява съдът да се съобрази с практиката на ЕСПЧ, според която не е налице съразмерност, ако даденото обезщетение не съответства на пълната пазарна стойност. В този смисъл и с оглед спазване принципа на пропорционалност/между отнетото право и неговата пазарна оценка/счита, че оценяването на съответния имот следва да се извършва максимално близо до момента на отчуждаването му, по правилата на чл. 32, ал. 2 от ЗДС във връзка с § 1а, т. 2 от ДР на ЗДС, като посоченият в тази допълнителна разпоредба 12-месечен срок, който е приложим преди датата на възлагането на оценката не следва да се прилага, тъй като за този период, поради липса на регистрирани аналогови сделки за това землище, не може да се определи пазарна стойност на имотите по реда, разписан в чл.32, ал.2 от ЗДС. В подадената към датата на последното съдебно заседание молба оспорващият моли съда да кредитира изцяло определената от последната съдебно – оценителна експертиза оценка на отчуждените имоти. Намирайки за налично и отменителното основание по чл. 146 т.5 АПК – несъответствие с целта на закона, жалбоподателят моли съда да измени оспореното решение в частта относно определената в приложението по т. 1 от същото стойност на паричното обезщетение за отчуждените поземлени имоти, собственост на жалбоподателя, като увеличи размера на това парично обезщетение съобразно събраните доказателства. Поддържа претенцията за разноски съобразно депозиран списък на разноските.

Ответникът по жалбата – Министерски съвет на Република България, не изпраща представител в съдебното заседание, но от надлежно упълномощения процесуален представител А. Т. е депозирано писмено становище. В същото се оспорва заключението по последната съдебно – оценителна експертиза, тъй като в противоречие с изискването на §1а т.2 от ДР на ЗДС вещото лице ползвало пазарни аналози извън относимия едногодишен период от 23.05.2022г.до 23.05.2023г., както и поради това, че тези аналози бил с различна категория и предназначение от оценяваните имоти. Заявява, че оспореното решение на МС за отчуждаване на процесния имот, в това число и относно определеното обезщетение, е издадено от компетентен орган в необходимата форма и при законоустановеното съдържание, както и при спазване на административнопроизводствените правила за издаването му. Твърди, че при изготвянето на оценката административният орган е спазил и изискването на § 1а, т. 4, б. „в“ от ДР на ЗДС, като с оглед характеристиките на отчуждавания имот - земеделска земя, както и с оглед липсата на относими пазарни аналози - сделки със земеделски земи, находящи се в землището на с. Съединение, същият правилно определил оценката съгласно чл. 32, ал. 3, т. 2 от ЗДС по реда на Наредбата за реда за определяне на цени на земеделските земи. Моли за отхвърляне на жалбата и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на претендираното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение.

Заинтересованата страна Агенция „Пътна инфраструктура“, редовно призована, не изпраща представител в съдебно заседание, но от надлежно упълномощения от Председателя на Управителния съвет на АПИ процесуален пълномощник главен юрисконсулт Л. Ч. е депозирано писмено становище, с което моли съда да приеме направената първа експертиза в частта, с която вещото лице определя оценката на отчуждаваните имоти съобразно Наредба за реда за определяне на цени на земеделски земи, в сила от 05.06.1998г., като оспорва експертизата в останалата ѝ част и моли да не бъде кредитирана от съда. Счита жалбата за неоснователна, а оспореното с нея решение за правилно и законосъобразно. Според тази страна обезщетението на отчуждените имоти е правилно определено, тъй като при изготвяне на оценката административният орган спазил изискването на § 1а, т.4, б.“в“ от ДР на ЗДС и с оглед характеристиките на отчуждаваните имоти - земеделски земи, находящи се в землището на с. Съединение, правилно определил оценката, съгласно разпоредбата на чл.32, ал.3, т.2 от ЗДС и Наредбата за реда за определяне на цени на земеделските земи.

Заинтересованата страна Министър на регионалното развитие и благоустройството, редовно призован, не се явява и не изпраща представител, но от същия чрез процесуалния му пълномощник гл.ю.к. П. П. е депозирано писмено становище, в което жалбата е оспорена като неоснователна, а обжалваното с нея решение е определено като законосъобразно, тъй като е издадено от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила и материалноправните разпоредби, и в съответствие с целта на закона, а размерът на паричното обезщетение е определен правилно от административния орган. Моли да се присъди в полза на министъра на регионалното развитие и благоустройството юрисконсултско възнаграждение.

Заинтересованата страна Министър на финансите, редовно призован, не се явява и не изпраща представител по делото, но от същия чрез процесуалния му пълномощник гл.ю.к. М. Ц. е депозирано писмено становище, в което моли за отхвърляне на жалбата, тъй като оспореният с нея административен акт е валиден, правилен и законосъобразен, и липсвали основания за изменението му. Заявява, че размерът на паричното обезщетение е определен въз основа на правилна и законосъобразна експертна оценка, отговаряща на определените в ЗДС изисквания.

В Определение №927/04.07.2024г. по настоящото дело съдът е преценил жалбата като редовна и допустима, тъй като същата отговаря на изискванията на чл. 150 и чл. 151 от АПК, подадена е в срока по чл. 38 ал.1 ЗДС от процесуално легитимирана страна - адресат на акта, неблагоприятно засегната от същия, което поражда и правния ѝ интерес от оспорването му.

След преценка на становищата на страните и събраните по делото доказателства, съдът приема за установени следните факти:

Административното производство е започнало с отправено от председателя на У. на Агенция „Пътна инфраструктура“ до министъра на финансите и до министъра на регионалното развитие и благоустройството мотивирано искане изх.№04-16-343/01.02.2024г. за отчуждаване на имоти и части от имоти за задоволяване на държавна нужда, за изграждане на обект: АМ „Хемус“, участък от км 299+000 до км 310+940, на територията на област Търговище и област Разград. Към същото в съответствие с изискванията на чл. 34 ал.2 от ЗДС са приложени одобрен проект на ПУП - парцеларен план ведно със заповедта за одобряването му и писмо, удостоверяващо влизането му в сила, Решение № 250 на Министерски съвет от 25.04.2013 г. за обявяване на автомагистрала „Хемус“ за обект с национално значение и за национален обект на основание § 5, т. 62 от ДР на ЗУТ и §1 от ДР на ЗДС, информация, актуални скици, данни и документи за собственост за засегнатите имоти, финансова обосновка, предложена от министъра на регионалното развитие и благоустройството, оценителски доклад за определяне на равностойно парично обезщетение. С приложеното по преписката писмо изх. № АУ13-1 от 26.04.2023г. на МРРБ е уведомена АПИ за това, че Заповед № РД-02-15-36/30.03.2023 г. на министъра на регионалното развитие и благоустройството, обн. в ДВ, бр. 30/04.04.2023 г., с която е одобрен подробен устройствен план /ПУП/ - парцеларен план за обект: АМ „Хемус“, участък от км 299+000 до км 310+940, в землищата на с. Бистра, с. Съединение и с. Макариополско, община Търговище, област Търговище и гр. Лозница и с. Манастирци, община Лозница, област Разград, е влязла в сила на 19.04.2023г. С писмо изх.№53-00-6113/23.05.2023г. АПИ е възложила на „БАЧОВСКИ КОНСУЛТ“ О. /изпълнител по сключен с АПИ договор за изготвяне на оценителски доклади от независими оценители, определящи равностойното парично обезщетение за имоти или части от имоти - собственост на физически или юридически лица, засегнати от процедурите по теренното осигуряване, за обособена позиция №5: АМ „Хемус“, участък от км 299+000 до км 310+940/ да изготви оценителски доклад, определящ равностойните парични обезщетения, полагащи се при отчуждаване на имоти и части от имоти, находящи се в землищата на с. Бистра, с. Съединение и с. Макариополско, община Търговище, област Търговище, гр. Лозница и с. Манастирци, община Лозница, област Разград. Възложеният оценителски доклад е изготвен на 23.01.2024г. В същия относно землището на с. Съединение, общ. Търговище, където се намират процесните имоти, е посочено, че поради липса на подходящи сделки със сходни имоти, е приложим чл. 32, ал. 3, т. 2 от ЗДС, което налага определянето на равностойното парично обезщетение по Наредбата, издадена по чл. 36, ал. 2 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (чл.32, ал.З, т.2 от ЗДС), т.е. Наредбата за реда за определяне на цени на земеделски земи. Конкретно за имот с идентификатор № 70545.3.143/един от процесните – овощна градина/ е отразено, че след направен оглед на масива на място е установено, че насажденията са отдавна амортизирани и изоставени, липсват на терена почти изцяло, поради което не са оценени и за тях не са предвидени обезщетения; тези насаждения са завършили експлоатационния си период, поради което собствениците им, при наличие на интерес от тяхна страна, могат да усвоят негодния дървен материал само като дърва за огрев. Поради тази констатация предмет на оценката, изготвена по реда на 3ДС, са били само земеделските земи /терените, върху които са създадени тези погинали вече насаждения/.

След получаване на изпратеното им искане министърът на финансите и министърът на регионалното развитие и благоустройството са отправили до Министерски съвет на Република България предложение на основание чл. 34а, ал. 1, чл. 34б от ЗДС и § 1 от Допълнителните разпоредби на ЗДС за разглеждане и приемане на предложения проект на решение на Министерския съвет за отчуждаване на имоти и части от имоти - частна собственост, за държавна нужда за изграждане на Обект „Автомагистрала „Хемус“, участък от км 299+000 до км 310+940, на територията на област Търговище и област Разград. Към предложението, оформено като съвместен доклад, са приложени визираните в чл. 34а ал.4 ЗДС документи. На свое заседание от 15.05.2024г., за което е изготвен протокол №22, Министерски съвет е разгледал внесеното предложение и е приел предложения му проект за решение. В изпълнение на описаната процедура се стига и до приемане на оспореното Решение на Министерски съвет №343 от 17 май 2024 г. за отчуждаване на имоти и части от имоти-частна собственост, за държавна нужда за изграждане на Обект „Автомагистрала „Хемус“, участък от км 299+000 до км 310+940 на територията на областите Търговище и Разград. Съгласно същото МС отчуждава за държавна нужда за изграждане на Обект Автомагистрала „Хемус“, участък от км 299+000 до км 310+940, на територията на областите Търговище и Разград, съгласно подробен устройствен план - парцеларен план, одобрен с влязла в сила Заповед № РД-02-15-36 от 30 март 2023 г. на министъра на регионалното развитие и благоустройството, имоти и части от имоти –частна собственост, намиращи се в землищата на с. Бистра, с. Съединение и с. Макариополско, община Търговище, област Търговище, гр. Лозница и с. Манастирци, община Лозница, област Разград, подробно описани в приложението по вид, площ, местонахождение, размер на паричното обезщетение и собственици. С решението е прието, че средствата, необходими за финансиране на процедурата по отчуждаване на имотите и частите от имоти по т. 1, се осигуряват от Агенция „Пътна инфраструктура”. В посоченото в решението Приложение по т.1 на същото в табличен вид са описани отчуждените имоти и части от имоти – частна собственост, като предмет на настоящия правен спор е размерът на определените обезщетения/също посочени в приложението/за следните имоти – собственост на жалбоподателя Д. К. В.: 1/ПИ №70545.3.53 с предназначение овощна градина, четвърта категория, с площ на имота 2.698дка и отчуждавана площ 1.123 дка, за която е определено обезщетение в размер на 628 лева; 2/ПИ №70545.3.55 с предназначение овощна градина, четвърта категория, с площ на имота 1.600дка и отчуждавана площ 0.786 дка, за която е определено обезщетение в размер на 439 лева; 3/ ПИ №70545.3.143 с предназначение овощна градина, четвърта категория, с площ на имота 1.500дка и отчуждавана площ 0.223 дка, за която е определено обезщетение в размер на 134 лева; 4/ ПИ №70545.5.52 с предназначение нива, четвърта категория, с площ на имота 14.499дка и отчуждавана площ 7.727 дка, за която е определено обезщетение в размер на 4984 лева. В приложението по т. 1 от оспореното решение процесните имоти са описани под номера 34, 36, 60 и 81.

С оглед изясняване на основния спорен въпрос по делото, а именно : равностойно на отчуждените части от имотите ли е определеното в оспореното решение обезщетение за всяка от тях, по делото е са допуснати и извършени две съдебно-оценителни експертизи. Първата съдебно – оценителна експертиза е приключила със заключение вх.№2195/21.08.2024г., съдържащо три варианта за оценяване на отчуждените имоти като е взето предвид предназначението на имотите преди влизане в сила на ПУП, предвиждащ изграждане на националния обект - в случая към 19.04.2023г., и са съобразени пазарните цени на имоти с подобни характеристики, намиращи се в близост до отчуждаваните, в рамките на визирания в §1а т.2 от ДР на ЗДС 12 - месечен период от 23.05.2022г.до 23.05.2023г. В констативната част на заключението вещото лице е посочило, че при направената от него проверка в СВп – Търговище през посочения период за с. Съединение няма сделки със земеделски земи, които да отговарят на изискванията на ЗДС за определяне на пазарната цена на засегнатата от отчуждаването площ. Поради тази причина вещото лице е предложило първи вариант за определяне на обезщетението въз основа на Наредбата за реда за определяне на цени на земеделските земи, в сила от 05.06.1998г., при прилагане на който е достигнало до изчисляване на абсолютно същите стойности на обезщетенията, определени в оспореното решение. Според втория приложен от експерта метод на оценка по чл. 32 ал.2 ЗДС, предвид липсата на отговарящи на критериите на ЗДС сделки за с. Съединение за периода от 23.05.2022г.до 23.05.2023г., вещото лице е взело пазарните цени на имоти с подобни характеристики, намиращи се в близост до отчуждаваните, а именно от вписаните сделки в СВп - Търговище за с.Макариополско, общ.Търговище. Използваните в този вариант аналози са с предназначение – ниви, като една от тях е първа категория и е в землището на с. Съединение, но е предмет на договорна ипотека за обезпечаване на стандартен инвестиционен кредит, докато §1а т.2 от ДР на ЗДС изисква ипотеката да е обезпечаваща покупко-продажба на имот. Другите три имота – ниви от трета категория, са в землището на с.Макариополско, общ.Търговище, като вещото лице е взело предвид тях, тъй като имали сходни характеристики с процесните и били сравнително най – близо до землищната граница със с. Съединение, като за онагледяване на местоположението им вещото лице е депозирало в съдебно заседание и извадка от кадастралната карта на селата Съединение и Макариополско, общ.Търговище, както и извадка от ортофотокартата на с. Съединение, общ.Търговище. Съобразно взетите предвид аналози вещото лице е определило следните стойности на обезщетенията: за ПИ №70545.3.53 – 2172 лева, за ПИ №70545.3.55 – 1520 лева, за ПИ №70545.3.143 - 431 лева, за ПИ №70545.5.52 – 14 943 лева. В първата експертиза вещото лице е предложило и трети вариант за оценка – този по метода на пазарните аналози, при който е съобразило сделки с имоти в различни селища и съобразно същия е дало следните стойности на обезщетенията: за ПИ №70545.3.53 – 2257 лева, за ПИ №70545.3.55 – 1556 лева, за ПИ №70545.3.143 - 442 лева, за ПИ №70545.5.52 – 16 119 лева. След приемане на това заключение и с оглед отразената в същото констатация за липса на отговарящи на изискванията на ЗДС сделки през указания 12 - месечен период от 23.05.2022г.до 23.05.2023г., настоящият състав, изхождайки от разбирането, че обезщетението следва да е "разумно свързано" с пазарната стойност на отчуждената земя по времето, когато ищецът е загубил собствеността върху него, е допуснал втора съдебно – оценителна експертиза, с която е възложил на вещото лице допълнителната задача да изчисли размера на равностойното парично обезщетение за отчуждените с оспорената част от решението на МС части от имоти, като вземе предвид предназначението им към 19.04.2023г. – датата на влизане в сила на ПУП, предвиждащ изграждане на националния обект, и съобрази пазарните цени на имоти с подобни характеристики, намиращи се в близост до отчуждаваните по смисъла на понятието съгласно §1а т.4 б.“в“ от ДР на ЗДС /в същото землище/, и вземе предвид визираните в §1а т.2 от ДР на ЗДС видове сделки, сключени в периода от 23.05.2023г./датата на възлагане на оценката/ до 17.05.2024г. /датата на издаване на оспореното решение за отчуждаване/. В изпълнение на поставената допълнителна задача вещото лице е депозирало заключение вх.№2453/16.09.2024г., в което е отразено, че в рамките на указания период в СВп – Търговище са вписани 3 сделки за имоти в землището на с. Съединение, общ.Търговище, отговарящи на изискванията на ЗДС, а именно следните : 1/ по [нотариален акт], том IX, дело №1695, Вх.рег.№3524/09.08.2023г., с който „БОЖ ЛЕНД“ О. купува от физически лица два имота в землището на с.Съединение, общ.Търговище, единият от които е ПИ с [идентификатор], нива с площ 7467 кв.м, а другият е ПИ с [идентификатор], нива с площ 5567 кв.м., или общо 13034 кв.м (13.034 дка) са закупени за 24675.00 лв.; 2/ по [нотариален акт], том XII, дело №2314, вх.рег.№4467/18.10.2023г., с който „БОЖ ЛЕНД“ О. купува от физическо лице един имот в землището на с.Съединение, общ.Търговище, който е ПИ с [идентификатор], нива с площ 19150 кв.м (19.150 дка) за 45 940.00 лв.; 3/по [нотариален акт], том V, дело №991, Вх.рег.№1646/10.04.2024г., с който „БОЖ ЛЕНД“ О. купува от физическо лице три имота в землището на с.Съединение, общ.Търговище, единият от които е ПИ с [идентификатор], овощна градина с площ 1900 кв.м, вторият е ПИ с [идентификатор], нива с площ 17605 кв.м и третият е ПИ с [идентификатор], нива с площ 7306 кв.м., или общо 26811 кв.м (26.811 дка) са закупени за 64295.00 лв. Ползвайки тези аналози вещото лице е определило въз основа на цените по сделките осреднена пазарна цена на дка в размер на 2229.91 лева. Съобразно тази цена е изчислило следните стойности на обезщетенията за процесните имоти: за ПИ №70545.3.53 – 2504 лева, за ПИ №70545.3.55 – 1753 лева, за ПИ №70545.3.143 - 497 лева, за ПИ №70545.5.52 – 17 231 лева. От представената в съдебно заседание от вещото лице извадка от кадастралната карта за землището на село Съединение е видно, че два от имотите – аналози се намират в близост до процесните – в същия и в съседен масив, а другите имоти – аналози се намират в други масиви на землището, в близост до трите землищни граници със селата Бряг, Пробуда и Макариополско, общ. Търговище.

Гореописаната фактическа обстановка е установена въз основа на събраните и приети по делото писмени доказателства, заключенията на първата и втората съдебно – оценителни експертизи, ведно с приложените към тях материали, както и от разясненията, дадени от вещото лице при разпитите му в съдебните заседания.

При така установената фактическа обстановка и в рамките на дължимата проверка по чл. 168 от АПК относно законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, съдът прави следните правни изводи:

Оспореното решение е издадено от компетентен орган. Съгласно чл. 34а, ал. 1 от ЗДС отчуждаването на имоти и части от имоти - частна собственост, предназначени за изграждането на национални обекти, се извършва с решение на Министерския съвет по предложение на министъра на регионалното развитие и благоустройството и министъра на финансите. Като издадено от колективния орган на централната изпълнителна власт - Министерски съвет, оспореното Решение №343 от 17 май 2024 г. е валидно от гл.т. на компетентността на органа и не е налице отменителното основание на чл. 146 т.1 АПК.

Решението е издадено в предписаната от ЗДС и чл. 59 ал.2 АПК писмена форма. Същото притежава предвиденото в нормата на чл. 34б, ал. 1 от ЗДС съдържание: посочена е държавната нужда, за която се отчуждават имотите – за изграждане на Обект Автомагистрала „Хемус“, участък от км 299+000 до км 310+940, на територията на областите Търговище и Разград, обявен за обект с национално значение и за национален обект, като в приложение по т. 1 на решението са подробно описани видът, местонахождението, размерът, цената (размерът на обезщетението) и собствениците на всеки от имотите. При тези констатации не е налице и отменителното основание по чл. 146 т.2 АПК.

При проверка на отменителното основание по чл. 146 т.3 АПК съдът не констатира допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила при издаване на оспореното решение. В съответствие с изискването на чл. 34, ал. 1, изр. първо от ЗДС, заинтересованото ведомство – в случая Агенция "Пътна инфраструктура", представлявана от председателя на У., е отправило мотивирано искане за отчуждаване до министъра на финансите и до министъра на регионалното развитие и благоустройството, към което са приложени всички изисквани от чл. 34 ал.2 от ЗДС документи, един от които е копие на влязъл в сила подробен устройствен план. Именно влезлият в сила ПУП установява наличието на държавна нужда от отчуждаване и невъзможността тази нужда да бъде задоволена по друг начин, като се явява първата материална предпоставка за отчуждаването на имотите. Тази предпоставка не се оспорва от жалбоподателя и е безспорно установена. Приложена е и оценка на имотите, извършена от оценител на имоти, направена не по-рано от три месеца от датата на подаване на искането за отчуждаване – оценката е направена на 23.01.2024г., а искането е подадено на 02.02.2024г. По делото липсва спор относно притежаваното от юридическото лице, на което е възложена оценката, както и от изготвилите оценката трима независими оценители, качество на „оценител на имоти“ съгласно легалната дефиниция по § 1а, т. 3 от ДР на ЗДС. По преписката са приложени издадените на тези лица сертификати за оценителска правоспособност. Възлагателното писмо изх. №53-00-6113/23.05.2023г., с което инвеститорът АПИ възлага на оценителя „Бачовски консулт“ О. със седалище в гр. Пловдив да изготви оценка на подлежащите на отчуждаване имоти и части от имоти, определя като дата на възлагане на оценката – 23.05.2023г. и очертава периода от 12 месеца по смисъла на § 1а, т. 2 от ДР на ЗДС - от 23.05.2022г. до 23.05.2023г., през който следва да са били сключени сделките, които могат да бъдат използвани като аналози при определянето на пазарните цени. Видно от оценителския доклад този период е съобразен и тъй като в рамките на същия не са били установени извършени сделки за землището на с. Съединение, общ. Търговище, отговарящи на критериите по §1а, т. 2 от ДР на ЗДС, оценяването е извършено съгласно чл. 32 ал.3 т. 3 ЗДС по Наредбата за реда за определяне на цени на земеделските земи, в сила от 05.06.1998г.

В съответствие с изискването на чл. 34а ал.1 ЗДС въз основа на одобреното искане от АПИ е изготвен съвместния доклад на министъра на регионалното развитие и благоустройството и министъра на финансите, с който същите предлагат на Министерски съвет да разгледа и приеме проект на решение за отчуждаване на имоти и части от имоти – частна собственост, за държавна нужда – за изграждане на посочения национален обект. Към предложението са приложени посочените в нормата на чл. 34а, ал. 4 от ЗДС документи, съдържащи се в образуваната преписка вх. № 90-03-104/02.02.2024г., ведно с финансова обосновка и проект на съобщение за средствата за масово осведомяване с оглед спазване на изискването на чл. 34а, ал. 3 вр. ал. 6 от ЗДС. В изпълнение на задължението си по цитираната норма инвеститорът АПИ е изпратил до областните управители на област Търговище и област Разград, както и на кметовете на Община Търговище и Община Лозница, и на кметовете на селата Бистра, Съединение и Макариполско, общ. Търговище писмо изх.№90-03-104(14)/22.05.2024г. с указания за обявяване на започналата процедура по отчуждаване, ведно с приложени препис от решението на МС и обявление за отчуждителната процедура/л215-217 от делото/. Съдържащите се в оценителския доклад оценки и размери на обезщетенията за процесните имоти напълно са възприети в оспореното решение. В случая е спазена и процедурата по чл. 34б ал.2 ЗДС за съобщаване на решението на МС от страна на инвеститора АПИ на собственика, до когото са изпратени съобщения за отчуждаването на частите от всеки един от процесните имоти, които са му връчени с известие за доставяне /л.183-188 от делото/. При тези констатации следва, че в случая липсва и отменителното основание по чл. 146 т.3 АПК.

При проверка за наличие на отменителните основания по чл. 146 т.4 и т.5 АПК съдът намира, че решението на Министерския съвет в оспорената му част, противоречи на материалния закон и не съответства на целта на закона.

Съгласно приложимата към случая норма на чл. 32 ал.1 ЗДС, имоти и части от имоти - собственост на физически или юридически лица, могат да се отчуждават принудително за задоволяване на държавни нужди, които не могат да бъдат задоволени по друг начин, след предварително и равностойно обезщетение. От анализираните данни по делото следва извода за безспорно наличие на държавна нужда, чието задоволяване налага принудително отчуждаване на частни имоти, тъй като тази нужда не може да бъде задоволена по друг начин. Спорен е въпроса за това дали определеното от органа обезщетение има равностоен характер. Именно по отношение смисъла на понятието „равностойно“ обезщетение е налице разминаване между регламентацията по приложимия национален закон – Закона за държавната собственост, и нормите на международното право – ЕКЗПЧОС и съдебната практика на ЕСПЧ по приложението на тази конвенция.

Съгласно чл.32 ал.2 ЗДС, равностойното парично обезщетение по ал. 1 се определя в съответствие с предназначението на имотите преди влизането в сила на подробния устройствен план, съответно преди одобряването на подробен устройствен план, който предвижда изграждане на национален обект и за който е налице влязло в сила разпореждане за допускане на предварително изпълнение, въз основа на пазарните цени на имоти с подобни характеристики, намиращи се в близост до отчуждавания. Тази легална дефиниция е доразвита с дадените законови определения на употребените в същата понятия „пазарни цени“ и „имоти, намиращи се в близост до отчуждавания“. Съгласно нормата на §1а т.2 от ДР на ЗДС, "пазарни цени" са осреднените цени от всички сделки с имоти за покупко-продажба, замяна, учредяване на вещни права или прехвърляне на собственост срещу задължение за строителство, ипотека – обезпечаваща покупко-продажба на имот, продажбите чрез търг от държавни и частни съдебни изпълнители, държавните институции и общините, както и други възмездни сделки, с изключение на тези с предмет идеални части от имоти, по които поне една от страните е търговец, сключени в рамките на 12 месеца преди датата на възлагане на оценката и вписани в службата по вписванията по местонахождението на имота. Ако в рамките на 12 месеца преди датата на възлагане на оценката в службата по вписванията по местонахождението на имота са вписани повече от 20 сделки, при определяне на пазарната цена се вземат предвид последните 20 вписани сделки. Осредняването се извършва въз основа на не по-малко от две относими сделки.“. Според определението в §1а т.4 от ДР на ЗДС „имоти, намиращи се в близост до отчуждавания“ са имотите, които са разположени: а) в един и същ район в големите градове с районно деление; б) в един и същ квартал в другите градове или населени места или селищни образувания; в) в едно и също землище в земеделските територии и горските територии. Относима към настоящия казус е третата хипотеза – по §1а т.4 б.“в“ от ДР на ЗДС. Нормата на чл. 32 ал.3 ЗДС съдържа регламентация относно случаите, които не са обхванати от §1а т.2 от ДР на ЗДС, като предвижда, че в случай че не могат да се определят пазарните цени на имоти с подобни характеристики поради липса на извършени по-малко от две сделки в съответната служба по вписванията, равностойното парично обезщетение се определя по реда на: 1. правилника за прилагане на Закона за държавната собственост - за имоти в урбанизираните територии и устройствени зони; 2. наредбата по чл. 36, ал. 2 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи - за земеделски земи; 3. наредбата по чл. 86, ал. 2 от Закона за горите - за горските територии. В случая предвид вида на имотите е относима хипотезата на чл. 32 ал.3 т.2 ЗДС, при която съгласно националното законодателство цените се определят по реда на Наредбата за реда за определяне на цени на земеделските земи, в сила от 5.06.1998 г. Предвидените в чл. 3 ал.1 от посочената наредба начални цени на декар земеделска земя не са променяни от първоначалната редакция на нормата. При исторически преглед следва, че тази наредба първоначално е била приета във връзка с процеса на реституция на земеделските земи, а през 2006г. е направено допълнение, съгласно което тя се прилага и при определяне на обезщетенията за отчуждени частни имоти по реда на чл. 32, ал. 3, т. 2 ЗДС.

Именно в изпълнение на гореописаната национална правна уредба органът, констатирайки липса на сключени за имоти в землището на с. Съединение, общ. Търговище правни сделки, отговарящи на критериите, заложени в §1а т.2 от ДР на ЗДС, вкл. датиращи от 12 - месечния период /от 23.05.2022г. до 23.05.2023г./, е възприел изготвената по същите правила в оценителския доклад оценка на процесните имоти по реда на Наредбата за реда за определяне на цени на земеделските земи. Направената по този начин оценка на процесните имоти е съобразена с визираните в цитираната наредба начални цени и коефициенти, което се потвърждава от първия вариант на първата съдебно-оценителна експертиза по делото.

Съгласно чл. 17 ал.1 от Конституцията на Република България /КРБ/ правото на собственост и на наследяване се гарантира и защитава от закона, а съгласно чл. 17 ал.5 от КРБ, принудително отчуждаване на собственост за държавни и общински нужди може да става само въз основа на закон при условие, че тези нужди не могат да бъдат задоволени по друг начин и след предварително и равностойно обезщетение. Принципът за равностойния характер на обезщетението е конституционно закрепен и съответно заложен в основата на предвидената в ЗДС процедура по принудително отчуждаване на имоти - частна собственост, за държавни нужди. Прилагането на този принцип следва да е съобразено не само с нормите на вътрешното право, а и с тези на международното право, тъй като съгласно чл. 5 ал.4 от КРБ, международните договори, ратифицирани по конституционен ред, обнародвани и влезли в сила за Република България, са част от вътрешното право на страната, те имат предимство пред тези норми на вътрешното законодателство, които им противоречат. Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи /ЕКЗПЧОС/ е такъв международен договор, ратифициран със закон, приет от НС на 31 юли 1992 г., обн.в ДВ, бр. 66 от 14.08.1992 г. В чл. 1 от ЕКПЧ е регламентирано задължението на държавите-страни по Конвенцията да зачитат прогласените в нея права. Съгласно чл. 1 от Протокол №1 към ЕКЗПЧОС, който като част от конвенцията е ратифициран от Република България, всяко физическо или юридическо лице има право мирно да се ползва от своите притежания; никой не може да бъде лишен от своите притежания освен в интерес на обществото и съгласно условията, предвидени в закона и в общите принципи на международното право. Тълкуването на тази норма ясно показва, че ограниченията на защитата на собствеността следва да са съобразени с общите принципи на международното право. На тези принципи се базират постановените от ЕСПЧ решения като формираната константна практика на този съд приема, че балансът между общия интерес на общността и изискванията за защита на индивидуалните основни права ще се счита постигнат тогава, когато обезщетението, изплатено на лицето, чието имущество е отнето, е разумно свързано с неговата "пазарна" стойност, определена по време на отчуждаването (решенията на ЕСПЧ по делата Pincovб and Pinc v. Czech Republic, § 53, Gashi v. Croatia, § 41; Vistins and Perepjolkins v. Latvia GC, § 111; Guiso-Gallisay v. Italy (справедливо обезщетение) GC, § 103; Moreno Diaz Peсaand Others v. Portugal, § 76). По отношение на Република България като страна по разгледано от ЕСПЧ дело е постановено и Решение от 14.05.2020 г. на ЕСПЧ по делото К. и други срещу България, по жалба № 66581/2012 г. и № 25054/2015 г., Пети отдел. С това решение са уважени жалбите срещу Република България заради определени несъразмерно ниски обезщетения, когато имуществото на лицата е било отчуждено от държавата за изграждане на пътища. В мотивите на това решение ЕСПЧ е приел следното:

„Условията за обезщетение съгласно съответното законодателство са от съществено значение за преценката дали оспорваната мярка спазва необходимия справедлив баланс и по-специално дали тя налага несъразмерна тежест за жалбоподателите. Вземането на имущество без плащане на сума, разумно свързана с неговата стойност, обикновено представлява непропорционална намеса (вж. Папакелас срещу Гърция ГК, № 31423/96, § 48, ECЧП 1999 II). Размерът на обезщетението трябва да се изчисли въз основа на стойността на имота към датата, на която собствеността върху него е загубена (виж Вистинс и Перепьолкинс, цитиран по-горе, § § 111) – §63;

„Съдът трябва да определи дали на жалбоподателите е присъден размер на обезщетение, което е разумно свързано със стойността на отчуждената им земя към момента на отчуждаването, както се изисква съгласно чл. 1 от Протокол № 1 (виж § 63 по-горе)“ – §74;

„Съдът намира за важно да отбележи, че Наредбата за реда за определяне на цени на земеделските земи е приета отдавна и се основава на обща информация за цялата страна, а не на информация, специфична за пазарната стойност на конкретните парцели (вж. Параграфи 30-32 по-горе).- §86;

„С оглед на горепосочените съображения Съдът заключава, че прилагането на правилата, предвидени в Наредбата, не е довело до присъждане на обезщетение, което е разумно свързано със стойността на земята на жалбоподателите, както се изисква съгласно чл. 1 от Протокол № 1“ - §91;

„Отчуждаването, въз основа на което се оплакват жалбоподателите, им налага непропорционална и прекомерна тежест, което нарушава справедливия баланс между защитата на собствеността и изискванията от общ интерес“-§92;

„Съдът отново заявява, че в случай като настоящия, който се отнася до законно отчуждаване, трябва да се вземе решение, което е, доколкото е възможно, "разумно свързано" с пазарната стойност на отчуждената земя по времето, когато ищецът е загубил собствеността върху него (вж. Вистинс и Перепьолкинс срещу Латвия (справедливо удовлетворение) ГК, № 71243/01, § 36, ЕСПЧ 2014 г.)“-§102;

„Както Съдът вече отбеляза, предоставените му документи не му позволяват да определи точно такава стойност. Недостатъците, установени от Съда по настоящото дело, произтичат от факта, че изчислението съгласно Наредбата не води до присъждане на обезщетение, което е разумно свързано със стойността на земята на жалбоподателите и приложимите правила не позволяват на националните съдилища да включат допълнителни елементи в своя анализ докато ограниченията на вътрешното законодателство относно имотите, които се третират като сравними, не им позволяват да установят пазарната стойност.“- §103.

От гореизложените цитати от Решение от 14.05.2020 г. на ЕСПЧ по делото К. и други срещу България следва извода, че определянето на обезщетение за отчужден в полза на държавата частен имот по реда на Наредбата за реда за определяне на цени на земеделските земи не би могло да бъде равностойно и да постигне справедлив баланс между защитата на собствеността и задоволяването на възникналата в общ интерес държавна нужда, като същевременно води до несъразмерна и непропорционална тежест за собствениците на отчуждените имоти. Съгласно чл. 32 ал.3 т.2 ЗДС този ред е приложим при липса на изискваните от §1а т.2 от ДР на ЗДС поне две сделки с определените характеристики за определяне на пазарните цени. Посоченото условие за прилагането му – липса на поне две сделки, изначално поставя собствениците на съответните имоти в неблагоприятно и неравнопоставено положение в сравнение със собствениците на имоти в съседни землища, за които в съответния 12-месечен период са извършени поне две сделки от изискваните, независимо от факта, че отчуждаваните имоти може да са с по - добри характеристични данни и да се предложат на по – висока цена на пазара. Ето защо настоящият състав намира, че определянето на дължимите обезщетения по реда на Наредбата за реда за определяне на цени на земеделските земи противоречи на заложената в ЗДС цел на закона и на нормите на материалното международно право.

Действително в случая липсата на извършени сделки от типа на посочените в §1а т.2 от ДР на ЗДС през фиксирания съгласно закона 12-месечен период, не позволява да се подберат съответните пазарни аналози с оглед определяне на справедливо обезщетение по чл. 32 ал.2 ЗДС. При това положение, според съда, следва да се съобрази неколкократно посоченото в горецитираното решение на ЕСПЧ, че равностойното обезщетение е разумно свързано със стойността на отчуждената земя към момента на отчуждаването. В същият смисъл са и мотивите на Решение № 6 от 4.07.2006 г. на КС на РБ по конст. д. № 5/2006 г., в които е посочено, че законовата уредба за определяне на обезщетенията при отчуждаване на частни имоти трябва да има предвид пазарната цена, която собственикът би получил от продажбата на имота на свободния пазар. При положение, че началните цени на имотите по Наредбата за реда за определяне на цени на земеделските земи не са актуализирани от 1998г., категорично не би могло да се говори за определяне по този ред на справедливо обезщетение, което да е равностойно на продажната цена, която собственикът би получил при продажба на имота на свободния пазар. Моментът на отчуждаването в случай на обжалване на отчуждителното решение на МС настъпва съгласно чл. 39 ал.1 т.2 от ЗДС, когато : б.“а“/ е преведено обезщетението по сметка на правоимащите лица въз основа на решението на съда по чл. 38, ал. 8; или б. „б“/ жалбата срещу решението на Министерския съвет бъде отхвърлена и паричното обезщетение, определено в акта за отчуждаване, е преведено по сметка на правоимащите лица. По настоящият случай към момента тези хипотези не са налице. Приемайки за определящ посочения момент на отчуждаването с оглед осигуряване на равностоен размер на дължимото обезщетение, настоящият съд счете, че следва да се установи пазарната стойност на процесните имоти, определена максимално близо до датата на постановяване на оспорения административен акт. Ето защо съдът намира, че крайната дата на 12 – месечния период, през който трябва да бъдат извършени сделките-аналози, посочени в § 1а, т. 2 от ДР на ЗДС, следва да е не датата на възлагане на оценката, а датата на издаване на оспорения акт – 17.05.2024г., при което 12-месечният период следва да обхваща времето от 17.05.2023 г. до 17.05.2024г. Доколкото при първата експертиза в периода от 23.05.2022г. до 23.05.2023г. вещото лице не е установило нито една сделка – аналог според изискванията на ЗДС, то при втората съдебна експертиза съдът възложи на експерта да търси необходимите сделки – аналози в периода от 23.05.2023г.до 17.05.2024г. При втората съдебно – оценителна експертиза вещото лице е взело предвид извършени на 09.08.2023г., 18.10.2023г. и 10.04.2024г. три сделки за покупко – продажба на общо 6 земеделски земи в землището на с. Съединение, общ. Търговище, като по всички сделки едната от страните е търговец. Със съобразяването на тези сделки е спазено изискването за сравнение с "имоти, намиращи се в близост до отчуждавания", каквито за земеделските земи са имотите в едно землище. Трите сделки напълно отговарят на всички останали изисквания на чл. 32 ал.2 от ЗДС във вр.с §1а т.2 от ДР на ЗДС с единственото отклонение от поставеното ограничение на 12-месечния период, който в случая съдът съобразява с практиката на ЕСПЧ, доколкото „ограниченията на вътрешното законодателство относно имотите, които се третират като сравними, не позволяват да се установи пазарната им стойност“. Действително, имотите – аналози са предимно ниви и само един е овощна градина, докато 3 броя от отчуждените имоти са овощни градини и един имот е нива, но в случая следва да се отчете отразеното в оценителския доклад, че поради липсата на насаждения в тези имоти, предмет на оценката, изготвена по реда на 3ДС, са били само земеделските земи /терените, върху които са създадени тези погинали вече насаждения/. Ето защо ползването като аналози на имоти – ниви, не би ощетило собственика и не би довело до неравностоен размер на обезщетението. Два от ползваните имоти – аналози : ПИ с [идентификатор] и ПИ с [идентификатор], се намират в близост до процесните и са от същата категория. Съобразяването на пазарните цени на имоти от същото землище, макар и в по – късен 12-месечен период, води до по – адекватен размер на обезщетението отколкото при съобразяване пазарната цена на имоти от съседно землище в предвидения от ЗДС 12-месечен период. Освен това съобразяването на 12-месечен период, по – близък до момента на отчуждаването, предпоставя много по - равностоен размер на обезщетението, с което собственикът би имал пълната възможност да си закупи друг имот вместо отчуждения. Цитираната в становището на ответната страна практика на ВАС е била актуална към момента на постановяване на тези решения през 2014г. и 2015г., т.е. преди постановяване на Решение от 14.05.2020 г. на ЕСПЧ по делото К. и други срещу България. След обявяване на последното съдебната практика следва да се съобрази с него, а и въз основа на същото с Решение № 8446 от 12.07.2021 г. на ВАС по адм. д. № 993/2021 г., 5-членен с-в, ВАС е отменил на основание чл. чл. 239, т. 6 АПК свое влязло в сила Решение № 13652 от 14.11.2014 г., постановено по адм. дело № 1905/2014 г., и е върнал делото за ново разглеждане на компетентния към новия момент съд – АССГ. Поради изложените мотиви съдът кредитира изцяло заключението по втората съдебно – оценителна експертиза, което е достатъчно мотивирано, съобразено е с поставената задача и съдържа прецизни изчисления на цените на декар земеделска земя и размерите на обезщетенията. Ето защо жалбата е изцяло основателна и поради противоречие с материалния закон и несъответствие с целта на закона решението на Министерския съвет в оспорената му част следва да бъде изменено като да бъде увеличен размера на определеното обезщетение за всяка от отчуждените части на четирите имота съобразно това експертно заключение.

По претенцията за разноски – Предвид изхода на правния спор с настоящото решение, с което се изменя размера на определеното обезщетение, следва да бъде уважена направената от оспорващия претенция за присъждане на разноски, заявен с представен списък на разноските. Макар и да не са налице точно предвидените в чл. 143 АПК хипотези на отмяна на обжалвания акт или отхвърляне на жалбата, то оспорването в случая е уважено изцяло и това предполага отговорността за разноските, направени от жалбоподателя, да се понесе от ответника. Реално сторените от оспорващия разноски по делото включват платена държавна такса от 10 лева, внесени депозити за изготвяне на съдебни експертизи в общ размер от 900 лева/600 лева + 300 лева/, които са изплатени като възнаграждение на вещото лице, и платено в брой договорено адвокатско възнаграждение в размер на 1500 лева. Предвид направеното от ответната страна възражение за прекомерност на претендираното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение съдът следва да посочи, че общият размер на сумата, с който се увеличава общия размер на обезщетението, е 15 800 лева. Съобразно този материален интерес и нормата на чл.8 ал.1 във вр.с чл.7 ал.2 т. 3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, минималният размер на адвокатското възнаграждение е 1822 лв. Платеното от оспорващия адвокатско възнаграждение е под този минимален размер, което в случая води до неоснователност на направеното възражение за прекомерност на същия. При тези данни реално сторените претендирани разноски са в общ размер от 2 410 лева. Ето защо МС следва да бъде осъден да заплати на жалбоподателя сумата от 2 410 лева.

По изложените съображения и на основание чл.172, ал.2, пр.4 от АПК във връзка с чл. 38 ал.8 от ЗДС съдът

Р Е Ш И :

ИЗМЕНЯ по оспорване на Д. К. В., с [ЕГН], с адрес в гр. Търговище, [улица], ет.1, ап. 2, действащ чрез процесуалния си пълномощник адв. А. М. от АК – Търговище, Решение на Министерския съвет №343 от 17 май 2024 г. за отчуждаване на имоти и части от имоти-частна собственост, за държавна нужда за изграждане на Обект „Автомагистрала „Хемус“, участък от км 299+000 до км 310+940 на територията на областите Търговище и Разград, В ЧАСТТА МУ относно определената в приложението по т. 1 от същото решение стойност на паричното обезщетение за отчуждените части от поземлени имоти по КККР на с. Съединение, общ. Търговище, собственост на Д. К. В., записани на позиции 34, 36, 60 и 81 от приложението, като УВЕЛИЧАВА размера на определеното парично обезщетение, както следва:

• За ПИ №70545.3.53 с предназначение овощна градина, четвърта категория, с площ на имота 2.698дка и отчуждавана площ 1.123 дка, от обезщетение в размер на 628 лева на обезщетение в размер на 2 504/две хиляди петстотин и четири/лева;
• ПИ №70545.3.55 с предназначение овощна градина, четвърта категория, с площ на имота 1.600дка и отчуждавана площ 0.786 дка, от обезщетение в размер на 439 лева на обезщетение в размер на 1 753 /хиляда седемстотин петдесет и три/лева;
• ПИ №70545.3.143 с предназначение овощна градина, четвърта категория, с площ на имота 1.500дка и отчуждавана площ 0.223 дка, от обезщетение в размер на 134 лева на обезщетение в размер на 497/четиристотин деветдесет и седем/лева;
• ПИ №70545.5.52 с предназначение нива, четвърта категория, с площ на имота 14.499дка и отчуждавана площ 7.727 дка, от обезщетение в размер на 4984 лева на обезщетение в размер на 17 231/седемнадесет хиляди двеста тридесет и един/лева.

ОСЪЖДА Министерски съвет на Република България ДА ЗАПЛАТИ на Д. К. В., с [ЕГН], с адрес в гр. Търговище, [улица], ет.1, ап. 2, сумата в размер на 2 410 /две хиляди четиристотин и десет/ лева, представляваща направени съдебни разноски по настоящото дело.

Решението е окончателно съгласно чл. 38 ал.8 от ЗДС.

Препис от настоящото решение да се изпрати на страните.