Р Е Ш Е Н И Е
№ 2372
гр. Пловдив, 02.12.2021 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХXI състав, в публично съдебно заседание на двадесет и седми
октомври през две хиляди двадесета и
първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЯВОР КОЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ : ЯНКО АНГЕЛОВ
ЙОРДАН РУСЕВ
при участието на секретаря ТАНЯ
КОСТАДИНОВА и прокурора ВЛАДИМИР ВЪЛЕВ, като
разгледа докладваното от съдията Янко Ангелов касационно административно дело № 1920 от 2021 г. по описа на
Административен съд – гр. Пловдив, за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационно производство по реда на чл.208 и сл. от АПК.
Постъпили са касационни жалби от С.Д.П.
с ЕГН **********, депозирана чрез пълномощника му адв. Г.М. и от Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията” /ГД „ИН”/ към Министерство на
правосъдието, чрез Т.Ч. старши юрисконсулт в Областна служба „Изпълнение на
наказанията” – Пловдив против Решение № 988 от 18.05.2021 г., постановено по административно
дело № 167/2020г. по описа на Административен съд Пловдивски, XVI състав, с което ГД „ИН” София е
осъдена да заплати на С.Д.П. с ЕГН **********,
сумата от 4400 лв. /четири хиляди и четиристотин лева/, представляваща
обезщетение за причинени неимуществени вреди при задържането му в Затвора
Пловдив в резултат от нарушение по чл.3 от ЗИНЗС, изразило се в липса на
достатъчно жилищна площ в условията на Затвора Пловдив конкретно в периода от 01.01.2017 г. до 13.01.2020 г. и
заразяване на спалните помещения с мухъл в периода от 30.07.2014 г. до
03.08.2015 г. и от 01.02.2016 г. до 13.01.2020 г. като е отхвърлена исковата
претенция до пълния ѝ предявен размер от 20 000 лева, както и по
отношение на останалите оплаквания за нарушения по чл.3 от ЗИНЗС, а така също и
за частта на исковия период от 01.04.2014 г. до 30.07.2014 г. и от 03.08.2015
г. до 01.02.2016 г., като неоснователна и недоказана.
С касационната жалба, подадена от
Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" – София, са изложени
доводи, че при постановяване на решението си съдът не е съобразил
действителната фактическа обстановка и установените по делото обстоятелства.
Твърди, че са останали недоказани реално претърпени вреди, които да са в
резултат от бездействие на ГД“ИН“ София. Моли, да бъде постановено ново
решение, с което искът да бъде изцяло отхвърлен, алтернативно, обжалваното
решение да бъде отменено в частта, с която ГД „ИН” е осъдена да плати
обезщетение за сумата над 500 лева до присъдения размер от 4400 лева.
В касационната жалба, подадена от
адв. Г.М. се сочи, че решението на Административен
съд – Пловдив в отхвърлителната му част
е незаконосъобразно, необосновано и постановено при съществени
процесуални нарушения. Моли съда да постанови решение, с което да уважи изцяло исковата
претенция на С.Д.П..
В съдебно заседание страните не
се явяват и не се представляват.
Окръжна прокуратура – Пловдив намира касационната жалба
на С.П. за неоснователна, а тази на ГД“ИН“ за основателна.
Касационната инстанция, след като провери служебно валидността, допустимостта и
съответствието на решението с материалния закон, въз основа на
доказателствата по делото, намери жалбите
за допустими, а по същество за неоснователни.
Производството пред първата
инстанция е било образувано по искова
молба от 16.01.2020 г. предявена от С.Д.П. /към който момент е пребивавал в
Затвора – Пловдив/, депозирана чрез пълномощника му адв. Г.М., уточнена с
такава от 30.01.2020 г., както и допълнително с молба, представена на
29.05.2020 г. срещу Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията“ гр. София. С процесната искова молба се е искало
осъждане на ответника да заплати на ищеца обезщетение за неимуществени вреди в
размер на 20 000 лева, които вреди се твърди да са причинени по време на
престоя на П. *** и да съставляват претърпени неприятни изживявания, болки и
страдания, чувство на унижение и погнуса, настъпили в резултат на действия и
бездействия на затворническата администрация и осъществили нарушения по чл.3 от ЗИНЗС. Според ищеца нарушенията са се изразявали в следното: в пренаселеност на
помещенията по настаняване на П. *** - не повече от 3 кв. м. нетна площ; липса
на вентилация в килията; липса на достатъчно слънчева светлина; наличие на
влага по стените на помещението, в резултат на което ищецът получил болки в
ставите, наличие на мухъл и плесен по стените и тавана на килията; наличие на
насекоми (дървеници, хлебарки) и на мишки, в резултат на което ищецът имал
постоянни обриви по тялото; лошо състояние на помещението баня с изпочупени
плочки и изпочупени кранчета на душовете, както и често запушване; липса на
вода в затвора през месец юни и юли 2019 г. поради голяма авария и затруднения
във връзка с осъществяване на къпането; лошо състояние на санитарния възел в
килията с липса на отделеност на санитарния възел и останалата част от килията
и липса на препарати за почистване на санитарния възел; липса на изолация по
стените на затвора, което водело до ниски температури в килиите през зимата и
високи през лятото; непредоставяне на завивки през зимата; лошо качество на
предоставяната храна, която не съдържала достатъчно калории, както и рядко
предоставяне на яйца, месо и плодове; непредоставяне на достатъчно възможности
за излизане и упражнения на открито по чл.86 ал.1 от ЗИНЗС; неполагане на
извънредни здравни грижи и непредоставяне на диетична храна във връзка със
заболяване исхемична болест на сърцето и получаване на отказ за оказване на
медицинска помощ от администрацията на затвора; непредоставянето на лекарства и
неизвършването на необходимите изследвания, свързани с диагноза „Хипертонично
сърце“ и „Нестабилна стенокардия“;
влошаване на заболяване в периода 2015 г. – 2016 г., свързано с междупрешленни
увреждания, получено в резултат от тежестта на полагания в условията на
задържането труд като строител и неполагане на никакви усилия от
затворническата администрация за лечението на това заболяване, вкл.
непредоставянето на лекарства за лечение на уврежданията на междупрешленните
дискове и неизвършване на физиотерапия и топлинни процедури.
Съдът изрично е посочил, че ЗООТ „Смолян“ е общежитие
към Пловдивския затвор. По наведените с исковата молба оплаквания е взел
предвид характера на самата искова претенция и фактът, че е ограничен в рамките
на конкретно посочените фактически твърдения. В същите не се съдържат
оплаквания от условията в ЗООТ Смолян, а е налице изрична конкретизация само относно
тези в сградата на затвора Пловдив. На
това основание обосновано съдът е отхвърлил исковата претенция за част от
исковия период, в който ищецът не е бил настанен в сградата на Затвора Пловдив,
а се е намирал в ЗООТ Смолян, а именно от 03.08.2015 г. до 01.02.2016 г.
Съдът е изложил обосновани изводи, че по време на
изтърпяване на наказанието лишаване от свобода в корпуса на Затвора Пловдив по
повод на оплаквания на ищеца от медицинско естество, същият е бил преглеждан от
лекаря при затвора, както и извеждан за прегледи при специалисти, включително и
за извършване на физиотерапевтични процедури, а също и за лабораторни
изследвания, както и двукратно бил хоспитализиран в медицински заведения,
където му било провеждано и съответно стационарно лечение по повод на установеното
сърдечно заболяване и неврологично такова.
Установено е в хода на делото, че на ищеца били изписвани и предоставяни
в условията на затвора и медикаменти във връзка с констатирани негови
заболявания „Хипертонично сърце без застойна сърдечна недостатъчност“. „Нестабилна
стенокардия“. „Исхемична болест на сърцето“. „Остър коронарен Усиндром“, както
и по повод Увреждане на междупрешленните дискове в шийния отдел с
радикулопатия. Отчетени били случаи, в които лишеният от свобода П. отказвал да
получи медикаментите. Оплаквания на ищеца от болки в ставите и обриви в
следствие ухапвания от насекоми не били регистрирани в медицинската
документация. Във връзка със сърдечното заболяване ищецът не ползвал диетична
храна. Освен за установените заболявания ищецът бил извеждан и преглеждан от
специалист и по повод на оплаквания от болки в корема, както и отит.
Съдът е констатирал, че предоставяната на ищеца храна
била съответна на предвиденото в утвърдените от Министъра на правосъдието и
съгласувани с Министъра на Здравеопазването таблица № 1 за състава на дневната
дажба и полагаемите се хранителни продукти на един лишен от свобода възрастен,
както и заменителната таблица, като предлаганата храна била разнообразна, добре
балансирана и съответстваща като химически и калориен състав на утвърдените
таблици, като всички количества на хранителните продукти достигали необходимата
дневна дажба с изключение на киселото мляко през зимата на 2020 г. и есента на
2016 г., когато приемът на посочената храна бил леко занижен. Същевременно
обаче, това леко занижаване на прием на кисело мляко било компенсирано с приема
на други млечни храни.
Съдът е установил че през време на престоя му в
Затвора Пловдив ищецът ползвал постелъчно спално бельо и завивки - одеало,
които му били донесени от негови близки, като не бил получавал отказ от
предоставяне на завивки от затворническата администрация, нито отказ за
изпиране на постелъчния инвентар в пералнята на затвора.
Съдът е кредитирал съдебно-медицинска експертиза за
ищеца П., като изготвена от вещо лице с необходимия професионален опит и знания,
като от заключението на СМЕ се установявало, че към момента на извършване на
прегледа му ищецът П. е клинично здрав, без ограничени и болезнени движения в
областта на кръста, като няма данни същият да се е оплаквал от кашлица,
респективно от ухапвания от насекоми, а е регистрирано единствено оплакване от
екзема, което възпаление има друг механизъм на възникване. Вещото лице е
установило също така и че уврежданията на межупрешленните дискове в шийния и
другите отдели на гръбначния стълб с радикулопатия не са в причинно-следствена
връзка с условията, при които ищецът е полагал труд по време на изтърпяване на
наказанието лишаване от свобода. Лекарят, изготвил СМЕ е посочил също така и че
от описаните заболявания на ищеца само кардиологичните имат нужда от определен
хранително-диетичен режим, а именно намаляване консумацията на сол, както и
контролиране на теглото и ограничаване на тлъсти и мазни храни.
Първоинстанционният съд е направил извод, че
предявения иск е частично доказан по
основание, като е налице незаконосъобразно бездействие от страна на служителите
на ГД "Изпълнение на наказанията". По
отношение размера на обезщетението, съдът е мотивирал решението си по справедливост е приел исковата претенция за
претърпени неимуществени вреди за частично доказана и по размер, като е посочил, че същата следва да бъде уважена до размера
от 4400 лева и е отхвърлил иска за разликата до пълния предявен размер от 30000
лева.
Решението е валидно, допустимо и правилно, като в тази
връзка наведените и с двете касационни жалби основания, съдът намира за
необосновани.
Съдът е изяснил напълно фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за правилното
решаване на спора доказателства, при приложението на чл. 284, ал.
3 ЗИНЗС, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и при съобразяване
разпоредбата на чл. 284, ал.
5 ЗИНЗС е направил верни правни изводи, които се споделят от
настоящата инстанция.
Съгласно разпоредбата на чл. 284, ал.
1 ЗИНЗС държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от
свобода или задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на
нарушения по чл. 3, който в своята ал. 1
предвижда, че тези лица не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко,
нечовешко или унизително отношение. Според чл. 3, ал. 2 ЗИНЗС, за нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в неблагоприятни
условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под
стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло,
отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна
активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована
употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или
обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на
страх, незащитеност или малоценност, действия или бездействия на техни органи и
длъжностни лица при или по повод
извършване на административна дейност. Според чл. 284, ал.
5 ЗИНЗС в случаите по ал. 1
настъпването на неимуществени вреди се предполага до доказване на противното.
Правилен е изводът на административния съд, изведен от
установената по делото фактическа
обстановка, че в случая са налице законовите предпоставки, обуславящи частична
основателност на предявения иск за претърпени неимуществени вреди, произтичащи
от неблагоприятни условия при изтърпяване на наказание лишаване от свобода от
ищеца в периодите предмет на исковата молба.
Законът забранява осъдените да бъдат подлагани на
изтезания, на жестоко и унизително отношение и задължава Държавата да им
осигури от една страна, условия за изтърпяване на наложено им наказание,
съобразени с уважението към човешкото достойнство, от друга - начинът и методът
на изпълнение на наказанието да не ги подлага на страдание или трудности от
степен над неизбежното ниво на страдание, присъщо на задържането, и от трета -
като се има предвид практическите нужди на задържането, тяхното здравословно и
физическо състояние да бъдат адекватно гарантирани. В случая е установено
неизпълнение на законови задължения – пренаселеност в килиите, лоши хигиенни
условия, липса на постоянен достъп до течаща вода и санитарен възел в
помещенията, в които ищецът е изтърпявал наказание, в следствие на което са
претърпени вреди, които са пряка и непосредствена последица от неизпълнението.
Неоснователни са доводите на касационният жалбоподател
ГД "ИН" за недоказаност на претърпените от ищеца неимуществени вреди.
Въз основа на събраните по делото
доказателства, при приложението на чл. 284, ал.
5 ЗИНЗС в обжалваното решение е изведен обоснован и логичен извод за
характера и степента на въздействието върху ищеца на условията в Затвора -
Пловдив, където е изтърпявал наказание ищеца. Тези условия са несъответни на
каквито и да е, дори минимални критерии и стандарти на живот. Налице е
неизпълнение на вменените на администрацията задължения за създаване на условия
за изтърпяване на наказанията, с оглед недопускане неблагоприятно засягане на
личността и накърняване на човешкото достойнство. Липсата на установени по делото умишлени действия и бездействия на
служители на ответника не водят до неоснователност на предявения иск, при
установените условия на живот, които не покриват минималните изисквания,
позволяващи съхранение на човешкото достойнство. Установената от
доказателствата по делото липса на
хигиенно-битови условия несъмнено предпоставят унизително отношение, уронващо
човешкото достойнство, както правилно е прието в обжалваното решение.
От установеното по
делото неизпълнение, обаче, не следва автоматично обезщетяване на причинените
неимуществени вреди в парично изражение, възприето за дължимо от този, чиито
права са нарушени, съобразно неговото лично, субективно усещане. Естеството и
характерът на причиненото страдание съдът следва да прецени не само от страна
на субективното възприятие и усещане на пострадалия за причинена вреда, но и с
конкретните факти, от които тя произтича и най-вече обезщетението следва да е
съобразено с общите схващания за справедливост, съобразени от съда при
приложението на чл. 52 от
Закона за задълженията и договорите.
В случая изводите на съда за размера на дължимото се
обезщетение съответстват на посочените критерии. Правилно са преценени
конкретните, обективно съществуващи обстоятелства относими към увреждането, от
което се претендират вреди, както и реалното им отражение върху състоянието на
ищеца. Несъмнено е негативното въздействие върху ищеца на условията, при които
е пребивавал в Затвора - Пловдив. Преценката на кумулативното въздействие на
тези условия в част от исковия период, съобразено с установената по делото обща продължителност и в съответствие
с изведената от закона и дължима се справедливост правилно с обжалваното
решение е определена сумата, с която следва да бъдат възмездени причинените
вреди.
При разглеждане на делото първоинстанционният съд не е
допуснал съществени нарушения на процесуалните правила, които да налагат отмяната
на решението му. Решението на Административен съд - Пловдив следва да бъде
оставено в сила, а касационните жалби като неоснователни - без уважение.
Никоя от страните не е направила искане за присъждане
на разноски, поради което настоящата касационна инстанция не дължи произнасяне
в тази насока.
Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал.
2, предл. първо от АПК, Административен съд гр. Пловдив, XХI– състав
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение № 988 от 18.05.2021 г.,
постановено по административно дело № 167/2020г. по описа на Административен
съд Пловдивски, XVI състав.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :