Решение по дело №11/2019 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: 260134
Дата: 28 април 2021 г.
Съдия: Кирил Стоянов Градев
Дело: 20192100900011
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 10 януари 2019 г.

Съдържание на акта

 

 

 

 

                                           Р   Е   Ш   Е  Н  И  Е

Номер – 139                           28.04.2021 год.                         Гр.Бургас

 

                                     В    ИМЕТО     НА   НАРОДА

 

             Бургаският окръжен съд , първо гражданско и търговско отделение

На тридесет и първи  март, две хиляди двадесет и първа година

В  публично  заседание в следния състав

                                                    Председател: Кирил Градев

               

 

Секретар: Жанета Граматикова                                                               

Прокурор: _________________

Като разгледа докладваното от   съдията  Кирил Градев

Търговско дело № 11 по описа за 2019  година

И за да се произнесе взе в предвид следното:

   

      Делото е образувано по  исковата молба на Ж.Д.Ж., Д.Ж.Д., Н.И.Г. и С.Д.Г., всички от гр. Добрич против Застрахователна компания „Олимпик“ АД Никозия чрез Застрахователна  компания Олимпик – клон България“КЧТ – със седалище и адрес на управление - гр.София на основание чл.423 ал.1 от Кодекса за застраховането във вр. с чл.409 от КЗ  за заплащане на обезщетения за причинени неимуществени вреди вследствие причинената смърт при ПТП на родственицата им – Г.Н.Ж.с участието на застраховано при ответника МПС в размер на – 250 000 лв. за първия ищец, 200 000 лв. – за втория ищец , и по 150 000 лв. – за третия и четвъртия ищец. Ищците сочат , че  са  - съответно -  съпруг , син и родители на Г. Ж.. Същата при претърпяно ПТП на АМ „Тракия“ на 26.10.2016 г. на км.324 по посока на движение – София – Бургас, причинено от  водача на МПС – „Джип Град Чероки“ с рег.№ РВ 9473 ВР – Д.К.М. като  пътник в лек автомобил „Фолксваген Пасат“ с рег.№ ТХ 2297 МХ , управляван от съпруга й  и ищец по делото Ж.Ж. претърпява  множество на брой  телесни увреждания , които водят до  нейната смърт. Водачът М. виновно причинява настъпването на  ПТП  като шофира на заден ход по магистрала – представляващо нарушение на разпоредбата на чл.58 т.2 от ЗДвП, като в пряка причинно-следствена връзка настъпва и смъртта на  Г. Ж.. По време на ПТП-то  МПС-то , с което е причинено произшествието  е с валидно сключена застраховка „ГО“ при ответника.  Ищците по смисъла на чл.478 от КЗ са  в качеството на  увредени лица и на основание чл.432 от КЗ имат основание да претендират от ответника изплащане на обезщетение за  всички претърпени  вследствие поведението на виновния водач болки и страдания. Безспорно е, че  ищците са загубили близък и скъп човек -  първия ищец – съпругата си , втория – майка си , а третия и четвъртия – своето дете. Смъртта на  Г.Ж. непрекъснато съпътства живота на ищците , същите търпят безспорно  болки и страдания, преживяват изключително тежко загубата на своята близка. Тази загуба оказва  изключително силно негативно влияние върху  целия им живот от датата на злополуката. При определяне размера на обезщетенията   и на основание чл.52 от ЗЗД следва да се отчитат  конкретните икономически условия, нивата на застрахователно покритие към релевантния за определяне на обезщетението момент. Като отчита целите на Директива 2009/138 ЕО, 73/239 ЕИО, 2002/83 ЕО и др., Директива 2009/103 ЕО относно осъвременяване на лимитите с оглед инфлацията, за да се  подобри защитата на пострадалите ищците  обосновават   размера на претенциите си  - като  молят съда да осъди ответника  да им заплати обезщетения за причинените неимуществени вреди  - 250 000 лв. за Ж.Ж. , 200 000 лв. за ищеца Д.Д. и по 150 000 лв. – за Н.Г. и С.Г.. Ведно със законната лихва считано от изтичане на 15 – дневния срок съобразно разпоредбата на  чл.497 ал.1 т.1 от КЗ. Претендират се и разноските по делото.  Правят се доказателствени искания – за представяне на  писмени документи – застрахователната полица „ГО“ от ответника, заверен препис от извънсъдебната претенция по реда на чл.380 от  КЗ. Моли се за назначаване на експертизи – САТЕ – относно механизма на ПТП-то , СМЕ  -  за причините за настъпилата смърт на Г. Ж., моли са за допускане до разпит на  двама свидетели , моли се за издаване на  съдебни удостоверения.

       Сочи се , че  пред застрахователя  е била предявена извънсъдебната претенция по чл.380 от КЗ като в тримесечния срок обезщетение не е било изплатено , което  обуславя и  завеждането на исковата претенция пред съда. Пред съда  исковата претенция се поддържа в писмена форма, моли се за уважаване на  претенциите , както са предявени.     

       В законоустановения срок  от страна на ответника ЗК „Олимпик“ АД – Никозия, Кипър чрез ЗК „Олимпик“ – клон България“ КЧТ е постъпил отговор на исковата молба по чл.367 от ГПК.  Според ответника ищците не са доказали наличието на основанията за възникване отговорността на  застрахователя – не са доказани елементите на осъществяване на фактическия състав на противоправното и  виновно поведение на водача  М. в процесното ПТП , а  оттук – и отговорността на застрахователя по застраховката „ГО“. На следващо място – не  се доказва принадлежността на ищците към кръга на  лицата , очертани от ППВС №4/1961 г. , за да се прави извод , че те действително  са претърпели вреди. На следващо място – видно от представените документи за  нанесените телесни увреждания на Г.Ж. може да се направи извод, че не са спазени изискванията за превоз на пътници – степента и характера на тези увреждания показват, че лицето  не е използвало обезопасителен колан. Прави се възражение и  за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на водача Ж.Ж.  - изразяващо се в движение с несъобразена скорост , вследствие на което се е поставил в невъзможност  да избегне инцидента – поради незадействане на спирачната система сблъсъкът е настъпил със значително по-голяма сила и  уврежданията на пътниците  и деформациите на самия автомобил са по-големи. На следващо място – оспорва се размера на претендираните обезщетения като  несъобразени с разпоредбата на чл.52 от ЗЗД  за справедливост – следва да бъде отчетено обстоятелството , че  ищците и пострадалото лице са пълнолетни лица и  не са съжителствали в едно домакинство. На следващо място – оспорва се претенцията за лихви – застрахователят не  дължи лихви по чл.409 от КЗ след като кредиторът не  представи данни за банковата сметка – тези разпоредби са специални по отношение на общата разпоредба на чл.86 от ЗЗД и в тежест на  ищците е да докажат датата , от която възниква правото им на вземане  за законна лихва. При отхвърляне на  иска – се претендира присъждане на разноски – възнаграждение за юрисконсулт Оспорва се и размера на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ищците – в случай че надвишава  минималните размери по Наредба №1/04 г. се моли същото да бъде намалено.  На основание чл.229 ал.1 т.4 от ГПК се моли производството по  делото да бъде  спряно – поради наличието на висящо наказателно производство срещу застрахования делинквент  Евентуалното постановяване на оправдателна  присъда във връзка с чл.300 от ГПК би била достатъчно основание за отхвърляне на   предявените искове. Моли се за спиране и на  производството поради обявяване на  застрахователното дружество в принудителна ликвидация. Страната оспорва да бъдат приети протоколите за разпит на свидетели  и съдебни експертизи в ДП №434/16 г.***., тъй като същите не представляват годен доказателствен материал. Не се възразява по исканите от ищците доказателства. Ответникът също прави доказателствени искания – за разпит на свидетел, за назначаване на експертизи – САТЕ и СМЕ, които да отговорят на  въпроси , подробно  формулирани в отговора в деветнадесет пункта.Становището на  страната се поддържа пред съда чрез процесуален представител – адвокат  като се депозират от негово име писмени молби.

       След отказа на ищцовата страна за депозиране на допълнителна искова молба  размяната на книжа по чл.372 – 373 от ГПК  между страните е преустановена.

      След преценка на доказателствата по делото съдът приема за установено следното:

      На 26.10.2016 г. около 15.15 часа на автомагистрала „Тракия“ км.324+500 посока  София – Бургас възниква ПТП  при участието на  автомобил „Джип Гранд Чероки“ с рег.№РВ 9473 ВР, управляван от Д.М. и лек автомобил „Фолксваген Пасат“ с рег.№ТХ 2297 МХ, управляван от ищеца Ж.Д.Ж.. Пътният участък , където  става произшествието е  непосредствено след разклона за гр.Карнобат , където лентите за движение в посока  гр.Бургас са две и няма аварийна лента. Вдясно от дясната лента непосредствено  след лентата за отклонението към гр.Карнобат и като продължение на същата е оформена маркировка М 15 , която преминава в лента за влизане от гр.Карнобат на автомагистралата , а след това – в аварийна лента. Водачът М. възнамерявал да пътува през Рижкия проход , но пропуснал  отбивката за гр.Карнобат. По същото време по-назад в дясната лента за движение в посока Бургас се движел ищецът Ж. управлявал  автомобила „Фолксваген“ като на предна дясна седалка пътувала съпругата му  Г. Нанкова Ж.. Наближавайки разклона за Карнобат намалил скоростта на 89 км/ч. В същото време бил изпреварен от  лек автомобил „Рено Меган“, управляван от С.П.. Последният  изпреварил „Фолксвагена“ на Ж. и се върнал обратно в дясната лента, но тогава възприел  автомобила на М. – „Джип Гранд Чероки“ , който се движел на заден ход и се наложило да премине внезапно в лявата лента без да  подаде ляв мигач. Движещия се зад него „Фолксваген“ не успял да  избегне удара  - след рязкото свиване на „Реното“ вляво за Ж. се открила рязко видимост към автомобила на М.. Ж. не могъл да направи маневра вляво , нито да спре аварийно и настъпил удар в крайната задна част на л.а. „Джип Гранд Чероки“ и крайната предна дясна част на л.а. „Фолксваген Пасат“ Поради ексцентричността на удара двата автомобила се завъртели в посока на часовниковата стрелка и с транслационно движение се преместили в посока Бургас. От удара  се скъсали задна  лява гума на л.а. „Джип Гранд Чероки“ и предна дясна гума на л.а. „Фолксваген Пасат“. Джантите са оставили следи от задиране по  асфалта. В резултат на произшествието и получените  при удара наранявания починала  пътуващата на предна дясна седалка в „Фосваген Пасат“ Г.  Ж..

      Спори се по механизма на произшествието между страните.Докато  ищцовата страна  твърди, че вредоносния резултат е следствие единствено от виновното и противоправно поведение на водача М., по отношение на чийто автомобил има валидно сключена  застраховка „ГО“ с ответното застрахователно дружество , то от страна на ответника се твърди съпричиняване на вредоносния резултат от страна на  ищеца Ж. – управление с превишена скорост и невъзможност за  извършване на маневра с цел избягване на удара , както и от страна на самата пострадала – Г.Ж.– че е пътувала без поставен обезопасителен колан.Ответникът оспорва и размера на претендираните обезщетения като несъобразени с разпоредбата на чл.52 от ЗЗД и съдебната практика.

     Относно механизма на произшествието по делото  е разпитан  участник в ПТП-то -  като свидетел – Д.М. , прието е експертно заключение по назначена САТЕ.

      Свидетелят М. потвърждава причиняването на произшествието – сочи , че действително е извършил движение на заден ход , но  в момента на удара се е намирал в участъка – зебра М15 и е бил в спряно състояние на автомобила си. В това положение  той твърди ,че е виждал в продължение на около 5 секунди в огледалото за задно виждане движещия се към него автомобил „Фолксваген Пасат“, управляван от Ж.. В този интервал от 5 сек. той твърди , че виждал , че водачът Ж. е заспал и разбрал , че „Фолксваген“-ът ще го удари – той не направил никакъв опит да спре. Твърди , че той има вина , че е бил на пътя , но се е  намирал на участък „Зебра“ М 15 , а  „Фолксваген“-ът на Ж. навлязъл 40 см в тази зона. Ударът бил много силен – автомобилите се завъртели и „Фолксваген“-ът се ударил в мантинелата  между двете платна на магистралата като бил много смачкан. Притекли се хора , мъчили са се около 15-20 минути да извадят  съпругата на Ж. – Г.Ж., която впоследствие починала.Твърди , че ако Ж. е карал колата си в  дясната лента не би се стигнало до този удар. Ударът бил страничен, колата му се завъртяла и отломките се изсипали в лентата за движение на „Фолксваген“-а: - това обяснявало защо  отломките от „Джип Гранд Чероки“ са в дясната лента. Показанията на  този свидетел настоящият съдебен състав намира , че не следва да бъдат  кредитирани, тъй като същият в момента е подсъдим и е налице висящо съдебно производство. В показанията си е изразил становище , че за него вината  по случая не била изяснена. Очевиден е интереса  на свидетеля М.  по случая да бъде установена фактическа обстановка , при която водачът на „Фолксваген“-а да има висока степен на съпричиняване на  вредоносния резултат. Поради и това не може да се приеме за достоверно твърдението на свидетеля , че водачът Ж. е бил заспал.

       Експертното заключение по комплексната експертиза на вещите лица Жулиета Едрева и д-р Парасков, прието по делото  по категоричен начин заключава, че произшествието е настъпило поради неправилното движение на  л.а. „Джип Гранд чероки“ с рег.№ РВ 9473 ВР на заден ход в дясната лента на  автомагистралата. Устно пред съда вещото лице Е. пояснява , че изводите са направени на базата на  констатираните факти по делото: находките са  изцяло в крайната дясна лента и има следа от блокирано предно дясно колело на „Фолксваген“-а , където е било мястото на удара. В момента на удара и двата автомобила са били в активната  дясна лента , а не в  маркировка М 15. Джипът е бил на  50 см от ограничителната линия , а „Фолксваген“-а е  бил  около средата на дясната лента. От механизма на произшествието , който се установява  по делото  между  л.а. „Джип Гранд Чероки“ и „Фолксваген“-а  се е движел  л.а. „Рено Меган“ , управляван от лицето С.П.. Водачът на „Рено“-то  застигнало „Джип Гранд Чероки“ и направил много рязка маневра да го заобиколи като дори нямал  време да  подаде ляв мигач. Тогава пред „Фолксвагена“ се открила видимост към „Джип Гранд Чероки“. Въпреки усилията водачът Ж. не могъл  също да заобиколи джипа и въпреки  че успял да отклони автомобила с около половин метър последвал удар – с крайната предна дясна част на „Фолксваген“-а в задната най-лява част на джипа. Всичко това е станало  много бързо – водачът на „Рено“-то  в обясненията си е посочил,  че  дори не могъл  да се върне в дясната лента от предприетата маневра като видял в дясното си огледало да хвърчят отломки от удара между двата автомобила. Вещите лица в заключението си сочат, че дори и да е бил задействал спирачната система  водачът на „Фолксваген“а, то деформациите  в купето на  този автомобил  биха били  по-леко изразени , но и в този случай ударният импулс би бил смъртоносен. При удара който за лявата част на „Фолксваген“-а е бил челен на  пътуващата на предня дясна седалка Г.Ж.са били причинени множество травматични увреждания. При огледа и аутопсията се установяват: фрактури на десни крайници, охлузвания и кръвонасядания по тялото и крайниците, разкъсно – контузни рани по лицето, субарахноиден кръвоизлив, разкъсване на черния дроб с излив на голямо  количество кръв в коремната кухина. Непосредствена причина за смъртта на Г.Ж.се сочи , че е тежкия хеморагичен  и травматичен шок , причинен от разкъсване на  вътрешни органи. В случая  потърпевшата  въпреки , е е пътувала с поставен колан, но  ударният импулс е бил много голям , дори и при намалена скорост  след задействане на спирачна система на „Фолксваген“-а ударният импулс би бил смъртоносен – директрисата на удара минава през тялото на жената и предизвиква разкъсване на  вътрешните органи. Вещите лица заключават , че за водача М. произшествието е било  предотвратимо – ако не бе допуснал движение на заден ход в активната  дясна лента на магистралата, докато  водачът Ж. не е имал техническа възможност да  спре преди мястото на удара.

     С оглед на гореизложеното  съдът намира , че при така изяснения механизъм на пътно-транспортното произшествие  следва да се приеме , че то е настъпило вследствие неправомерната маневра на водача Д.М. – движение на заден ход по активната дясна лента на магистралата. Не се установява по никакъв начин  ударът да е вследствие навлизане  на водачът Ж.  в маркировката М15. Изяснява се  от анализираните следи на местопроизшествието от вещото лице Е., че ударът е настъпил в активната дясна лента за движение, в която на заден ход се е движел водачът М. на заден ход поради пропускане на разклона за Карнобат.Категорично се  сочи в заключението че  мястото на удара е  в дясната лента за движение на около 0.5 м от маркировка М15 / л.184 по делото/. Налице са обективни данни, сочещи , че  двата автомобила са се движели в тази дясна лента : налични са следи от задиране по асфалта , оставени  при движението на деформираните автомобили след удара / от джантите след разкъсване на гумите  на  предно дясно колело на „Фолксваген“-а и  задно ляво колело на „Джип Гранд Чероки“, също – наличие на отломки от стъкла и пластмаси, деформациите  по автомобилите – на „Фолксваген“ – в предна дясна част , на „Джип Гранд Чероки“ – в задна лява част. Вещото лице сочи , че произшествието   би било предотвратимо, ако водачът М. не бе допуснал движение на заден ход  в дясната активна лента на автомагистралата. Същият е нарушил забраната на чл.58 т.2 предл. второ от ЗДвП. Нарушението е  извършено  противоправно и виновно. Вследствие на това поведение се е стигнало  до ПТП между двата автомобила : „Фолксваген“ и „Джип Гранд чероки“   като пътуващата във „Фолксваген“-а е  получила увреждания, от които е починала. Налице е пряка причинно – следствена връзка между причиненото от  водачът М. ПТП и получените от Г.Ж.травматични увреждания и  последвалата смърт на  същата. В насока на гореизложеното са и  присъда №149 от 21.05.2019 г. по НОХД№1087/2018 г.*** , с която  водачът М. е признат за виновен за виновен в това , че на 26.10.2016 г. на автомагистрала „Тракия“ по посока на движение  към гр.Бургас при управление на МПС е нарушил правилата за движение , визирани в чл.58 т.2 предл. второ от ЗДвП като с деянието си  по непредпазливост е причинил смъртта на Г.Ж.поради което и на основание чл.343 ал.1 б.“в“ във вр. с чл.342 ал.1 от НК Д.М. е осъден на  лишаване от свобода за срок от четири години при първоначален общ режим на изтърпяване на  наказанието лишаване от свобода. С решение №196 от 17.01.2020 г. по ВНОХД №232  от 2019 г.***.  При определяне размера на обезщетението съдът намира , че  следва да се изхожда от изключителната вина на  водача Д.М.. Съпричиняване на вредоносния резултат от друг участник – в случая – водачът Ж.Ж.  съдът приема че  не е налице поради липса на установени нарушения на правилата за движения и съпричиняване на резултата от негова страна. В тази връзка  настоящият съдебен състав намира възраженията направени от ответника  ЗК „Олимпик“ с отговора на исковата молба -  т.3 и т.4 от същия досежно съпричиняване на вредоносния резултат от една страна от  самата пострадала – поради непоставен обезопасителен колан и от друга страна от водача на „Фолксваген“-а -  ищеца Ж.Ж. – за  незадействане на спирачната система за несъстоятелни и  неоснователни: Доказателствата сочат,  че  пострадалата е била с   поставен обезопасителен колан , а видно от САТЕ дори и при задействане на спирачната система от страна на водача Ж.Ж. ударът  все така би бил  фатално силен и би причинил смъртоносни увреждания  у загиналата поради  естеството на удара – би имало намаляне на скоростта , но  това намаляне не би променило смъртоносния ефект на удара , тъй като  директрисата на удара  минава през тялото на жената и предизвиква разкъсвания на вътрешните органи. Вещите лица са категорични , че в този случай и  поставения колан не би предотвратил фаталните последици – Вж. т.11 – 18 от експертното заключение / находящи се на  л.191 – 193 по делото/

     Безспорно е ангажирана отговорността на ответното застрахователно дружество:лекия автомобил „Джип Гранд чероки“ с рег.№ РД 9473 ВР , управляван от Д.М. е имал валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ с ответното застрахователно дружество по застрахователна полица с начална дата на покритие 24.08.2016 г. и крайна дата 11.12.2016 г., предостяващо покритието по чл.493 от КЗ. Налице е основание за предявяване на пряк иск на  лицата , претърпели неимуществени вреди на основание чл.432  ал.1 от КЗ против застрахователя по  задължителната застраховка „ГО“ – които са в пряка причинно – следствена връзка с  процесното ПТП.

     Установява се от  показанията на свидетелката Д.М. – ***** – б. на Г.Ж., че същата се е радвала на пълноценен живот в семейството си и на работа. Свидетелката сочи , че  известието за смъртта на с. й е било истински шок за семейството им. Трагедията е била неописуема. с. й  Г. се е радвала на пълноценен живот със семейството  и работата си и подобен изход е бил неочакван за всички. Д. – сина й все още  не бил женен и е живеел в дома с родителите си. Майка  му – Г. очаквала да се ожени и да гледа  внуци. Всички близки са понесли изключително тежко загубата на  съпруга , майка и дъщеря. Съдът намира  основанието на предявената претенция от четиримата ищци за доказано -  безспорно е ,че Ж.Ж. – съпруг на  загиналата , Д.Ж. – син на Г.Ж.и Н.Г. и С.Г. – родители на  същата са  понесли сериозни неимуществени вреди от загубата на своята близка –  скръб от загубата , болки и страдания от липсата й.Тези обстоятелства съдът намира за  доказани и безспорни. Обезщетението за неимуществени вреди следва да бъде съобразено с конкретните критерии, съдържащи се в ППВС № 4/68 г. Справедливо по смисъла на чл. 52 ЗЗД обезщетение, означава да бъде определен от съда онзи точен паричен еквивалент не само на болките и страданията, понесени от конкретното увредено лице, но и на всички онези неудобства, емоционални, физически и психически сътресения, които съпътстват същите, при съблюдаване на съществуващата в страната икономическа конюнктура (така решение № 124 от 11.11.2010 г. на ВКС по т. д. № 708/2009 г., II т. о., ТК). Съдът намира, че претенциите на ищците следва да бъдат уважен съобразно конкретните за всеки от ищците особености. При определяне  размера на обезщетението съдът  отчита, че  ищците са загубили  не само близък родственик, но и духовната близост и емоционална опора в лицето на погиналия близък човек. Като отчита всичките обстоятелства по делото – конкретиката в отношенията между съпрузи , дете и родител,  родители и дете, интензитета и продължителността на страданията,  обществено-икономическите условия в страната към момента на настъпване и проявление на неимуществените вреди съдът приема, че справедлив размер на обезщетение следва да се определи индивидуално за всеки  ищец поотделно. При определяне на  следващите се обезщетения съдът изхожда на първо място от времеизвършването на деликта – м. октомври  2016 г. Исковете са предявени на 10.01.2019 г. По първия иск – на Ж.Ж. следва да се отчете обстоятелството , че  в случая се касае за  загуба на съпругата  на същия – с която са живели съвместно, са посрещали  заедно житейските трудности, както и са съпреживявали заедно семейните радости. Смъртта на съпругата   безспорно се отразява изключително зле и влияе обективно, емоционално и психически на  ищеца Ж..  Според съда и на основание чл.52 от ЗЗД  съобразно съдебната практика и времеизвършването на деликта  следва да бъде определено обезщетение в размер на 120 000 лв. Над този размер претенцията като недоказана и неоснователна до  претендирания от 250 000 лв.  намира , че следва да бъде отхвърлена като  неоснователно завишена. По следващия иск – предявен от  ищеца Д.Ж.Д. съдът отчита , че в случая се касае за загубата на майката на ищеца -  най-близкия човек в живота. Д.Д. в процесния случай е пълнолетен, но майката остава опора в живота на човек докато е жива. Прекъсването на  живота  на Г.Ж.в случая представлява голяма загуба за  ищеца Д.. Според съда на основание чл.52 от ЗЗД той следва да бъде обезщетен със сумата от 100 000 лв. Над този размер – до претендирания с исковата молба от 200 000 съдът като прекомерно завишен намира , че следва като неоснователен и недоказан следва да бъде отхвърлен.  Ищците Н. и С. Г.и са загубили дъщеря си. Въпреки ,че същата   е била на 49 г. при злополуката , при която е загубила живота си тя за тях опора за старини, вдъхвала им е сигурност. Загубата на дъщеря им е безспорно изключително тежък удар , който е невъзможно да бъде преодолян. Съдът намира,  че на основание чл.52 от ЗЗД на  двамата ищци – родители на  загиналата  следва да  им бъде определено обезщетение в размер на по 80 000 лв. като претенциите им до предявения размер от 150 000 лв. като прекомерно завишени  следва да бъдат отхвърлени като недоказани и неоснователни.

        Претендира се  присъждане на  законната лихва съобразно правилото на чл. 497. (1) от КЗ : -  Застрахователят дължи законната лихва за забава върху размера на застрахователното обезщетение, ако не го е определил и изплатил в срок считано от по-ранната от двете дати:1. изтичането на срока от 15 работни дни от представянето на всички доказателства по чл. 106, ал. 3; 2. изтичането на срока по чл. 496, ал. 1 освен в случаите, когато увреденото лице не е представило доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл. 106, ал. 3.  - Чл. 496. (1) Срокът за окончателно произнасяне по претенция по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите не може да е по-дълъг от три месеца от нейното предявяване по реда на чл. 380 пред застрахователя, сключил застраховката "Гражданска отговорност" на автомобилистите, или пред неговия представител за уреждане на претенции. В тази  връзка  ищцовата страна е поискала на основание чл.190 от ГПК ответното застрахователно дружество да представи препис от извънсъдебната претенция по реда на чл.380 от КЗ.С определение №370 от 25.03.2019 г. ответното застрахователно дружество е било задължено да представи препис от извънсъдебната претенция съобразно  направеното искане в исковата молба на ищците.Справка за  такава съдебна претенция не е представена от ответната страна , не са представени доказателства и от ищцовата страна. Въпреки , че  в исковата молба  - абз. последен изрично се сочи , че  извънсъдебна претенция по чл.380 от КЗ е била депозирана при ответника, то не се сочи на коя дата това е било сторено от ищците, нито към исковата молба се прилагат преписи от  исканията пред застрахователя. При тази пълна липса на данни за датата на предявяване на такава  извънсъдебна претенция – поради  неизпълнение указанията на съда от страна на ответника и поради бездействия на самите ищци, съдът намира , че   законната лихва следва да бъде присъдена  от датата на предявяване на исковата претенция пред съда – 10.01.2019 г.

        Следва да бъде уважено искането за присъждане на основание  чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата на възнаграждение на адвоката, представлявал и защитавал ищцовата страна в процеса. Такова се присъжда по искане на страната, направено от нея своевременно, като с оглед разпоредбите на ГПК то съставлява част от разноските по делото. В настоящия случай на ищците е оказана безплатна адвокатска помощ на основание сключен договор за правна защита и съдействие / находящ се на л.6 по делото/, в който е посочено, че основанието за предоставяне на безплатна помощ е чл. 38, ал. 1 и ал. 2 от Закона за адвокатурата / на материално затруднено лице/. С оглед на това е налице предвиденото в чл. 38, ал. 1 от Закона за адвокатурата основание за присъждане на адвокатско възнаграждение на упълномощения адвокат за осъщественото пред настоящия съд процесуално представителство. За да упражни правото си на присъждане на адвокатско възнаграждение, е достатъчно адвокатът да представи сключен със страната договор за правна защита и съдействие, в който да посочи, че такава се предоставя безплатно на някое от основанията по  чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, като наличието на конкретно посоченото основание не се нуждае от доказване. В този случай, съгласно чл. 38, ал. 2 от цитирания нормативен акт, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право на адвокатско възнаграждение, като съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в Наредбата по чл. 36, ал. 2 и осъжда другата страна да го заплати /в този смисъл и определение № 70 от 8.02.2017 година на ВКС по частно търг. дело № 2445/2016 година, II т. о., определение № 41 от 25.01.2017 година на ВКС по частно търг. дело № 2127/2016 година, I т. о. /. Тъй като адвокатското възнаграждение по  чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата се присъжда директно на процесуалния представител на страната, то с настоящият съдебен акт ответникът  ЗК „Олимпик“АД следва да бъде осъден да заплати на адвокат Д. общо сумата от общо  13 320 / тринадесет хиляди  триста и двадесет/ лева: по договора с Ж.Ж. –  съобразно присъдения размер обезщетение от 120 000 лв. – следващото се възнаграждение за адвоката – процесуален представител възлиза на 3930 лв.; за  присъденото за  Д.Ж.Д. -  обезщетение от 10 000 лв. – следващото се възнаграждение възлиза на 3530 лв. , а за  останалите двама ответници – Н.Г. и С.Г. – за присъдените на всеки един от тях  обезщетение в размер на 80 000 лв. – следващото се за процесуалния представител възнаграждение възлиза на  по 2930  лв. за всеки един от тях , или за четиримата  ищци следващото се възнаграждение съобразно Наредба №1/2004 г.  възлиза  общо на 13 320 лв. , което следва да бъде присъдено направо на процесуалния представител по чл.38 ал.2 от ЗА.

      На основание чл.78 ал.1 от ГПК в полза на ищците следва да бъдат присъдени направените от тях разноски по делото – съобразно доказателствата и приложения списък по чл.80 от ГПК такива са направени за заплащане на държавна такса – в размер на 500 лв. и за комплексната съдебно медицинска и автотехническа експертиза – 200 лв. – или общо 700 лв. Съобразно степента на уважаване на предявените претенции – 380 000 лв. общо уважен размер от предявен общо 750 000 лв. в полза на ищците следва да бъдат присъдени разноски съобразно степента на уважаване на предявените претенции  - около 50%. При това положение от направените разноски от 700 лв.следва да бъдат присъдени 350 лв.

      За присъдените обезщетения общо в размер на 380 000 лв. в полза на Окръжен  съд – Бургас следва да се  определи обща държавна  такса в размер на 17 200 лв. Като се има предвид , че ищците са внесли  държавни такси в общ размер на 500 лв. при частично освобождаване на същите от държавните такси / вж. л.33 – 36 вкл. по делото с приложени документи за внесени такси/, които са следвали да заплатят, то ответникът при това положение следва да бъде осъден да заплати  остатъка от дължимата държавна такса в размер на 16 700 лв. като се приспадне платената  в размер на 500 лв. от  общо дължимата  такса от 17 200 лв.

      Мотивиран от горното и на основание чл.432 от КЗ , Бургаският окръжен съд

 

 

                                            Р             Е           Ш           И:

 

 

 

 

      ОСЪЖДА   Застрахователна компания „Олимпик“ АД , Никозия , Кипър, регистрирано в Търговския и фирмен  регистър на Р.Кипър под №71103 чрез „Застрахователна компания Олимпик – клон България“КЧТ със седалище и адрес на управление – гр.София, ЕИК ********* представлявано от управителя Пелагеа Евтимова  да заплати на Ж.Д.Ж. , ЕГН – **********, от гр. Добрич  сумата от  120 000 / сто и двадесет хиляди/ лева, представляваща обезщетение  за претърпени  неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания причинени от смъртта на  неговата съпруга  - Г. Ж., настъпила при ПТП на 26.10.2016 г. вследствие нарушение на чл.58 т.2 предл. второ от ЗДвП от страна на Д.М. , управлявал л.а. „Джип Гранд Чероки“ с рег. №РВ 9473 ВР ведно със законната лихва върху  тази сума начиная от 10.01.2019 г. до окончателното й изплащане, като иска в останалата част – над уважения размер до претендирания  от 250 000 лв. -  ОТХВЪРЛЯ  като недоказан и неоснователен.

     ОСЪЖДА   Застрахователна компания „Олимпик“ АД , Никозия , Кипър, регистрирано в Търговския и фирмен  регистър на Р.Кипър под №71103 чрез „Застрахователна компания Олимпик – клон България“КЧТ със седалище и адрес на управление – гр.София, ЕИК ********* представлявано от управителя Пелагеа Евтимова  да заплати на Д.Ж.Д., ЕГН – **********, от гр.Добрич  сумата от  100 000 / сто хиляди/ лева, представляваща обезщетение  за претърпени  неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания причинени от смъртта на  неговата  майка  - Г. Ж., настъпила при ПТП на 26.10.2016 г. вследствие нарушение на чл.58 т.2 предл. второ от ЗДвП от страна на Д.М. , управлявал л.а. „Джип Гранд Чероки“ с рег. №РВ 9473 ВР ведно със законната лихва върху  тази сума начиная от 10.01.2019 г. до окончателното й изплащане. като иска в останалата част – над уважения размер до претендирания  от 200 000 лв. -  ОТХВЪРЛЯ  като недоказан и неоснователен.

       ОСЪЖДА   Застрахователна компания „Олимпик“ АД , Никозия , Кипър, регистрирано в Търговския и фирмен  регистър на Р.Кипър под №71103 чрез „Застрахователна компания Олимпик – клон България“КЧТ със седалище и адрес на управление – гр.София, ЕИК ********* представлявано от управителя Пелагеа Евтимова  да заплати на Н.И.Г., ЕГН – **********, от с. Г. обл. Добрич  сумата от  80 000 / осемдесет хиляди/ лева, представляваща обезщетение  за претърпени  неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания причинени от смъртта на  неговата съпруга  - Г. Ж., настъпила при ПТП на 26.10.2016 г. вследствие нарушение на чл.58 т.2 предл. второ от ЗДвП от страна на Д.М. , управлявал л.а. „Джип Гранд Чероки“ с рег. №РВ 9473 ВР ведно със законната лихва върху  тази сума начиная от 10.01.2019 г. до окончателното й изплащане. като иска в останалата част – над уважения размер до претендирания  от 150 000 лв. -  ОТХВЪРЛЯ  като недоказан и неоснователен.

       ОСЪЖДА   Застрахователна компания „Олимпик“ АД , Никозия , Кипър, регистрирано в Търговския и фирмен  регистър на Р.Кипър под №71103 чрез „Застрахователна компания Олимпик – клон България“КЧТ със седалище и адрес на управление – гр.София, ЕИК ********* представлявано от управителя Пелагеа Евтимова  да заплати на С.Д.Г., ЕГН – **********, от с. Г. обл. Добрич  сумата от  80 000 / осемдесет хиляди/ лева, представляваща обезщетение  за претърпени  неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания причинени от смъртта на  неговата съпруга  - Г. Ж., настъпила при ПТП на 26.10.2016 г. вследствие нарушение на чл.58 т.2 предл. второ от ЗДвП от страна на Д.М. , управлявал л.а. „Джип Гранд Чероки“ с рег. №РВ 9473 ВР ведно със законната лихва върху  тази сума начиная от 10.01.2019 г. до окончателното й изплащане. като иска в останалата част – над уважения размер до претендирания  от 150 000 лв. -  ОТХВЪРЛЯ  като недоказан и неоснователен.

       ОСЪЖДА   Застрахователна компания „Олимпик“ АД , Никозия , Кипър, регистрирано в Търговския и фирмен  регистър на Р.Кипър под №71103 чрез „Застрахователна компания Олимпик – клон България“КЧТ със седалище и адрес на управление – гр.София, ЕИК ********* представлявано от управителя Пелагеа Евтимова  да заплати на  ищците Ж.  Ж. , Д.Ж.Д. , Н.Г. и С.Г.  сумата в размер на 350 / триста и  петдесет / лева – направени по делото  разноски за заплатени държавни такси и разходи за експертиза.

        ОСЪЖДА   Застрахователна компания „Олимпик“ АД , Никозия , Кипър, регистрирано в Търговския и фирмен  регистър на Р.Кипър под №71103 чрез „Застрахователна компания Олимпик – клон България“КЧТ със седалище и адрес на управление – гр.София, ЕИК ********* представлявано от управителя Пелагеа Евтимова  да заплати на  адвокат Николай Димитров от гр.София  сумата от 13 320 / тринадесет хиляди  триста и двадесет/ лева – дължимо възнаграждение по чл.38 от ЗА.  

        ОСЪЖДА Застрахователна компания „Олимпик“ АД , Никозия , Кипър, регистрирано в Търговския и фирмен  регистър на Р.Кипър под №71103 чрез „Застрахователна компания Олимпик – клон България“КЧТ със седалище и адрес на управление – гр.София, ЕИК ********* представлявано от управителя Пелагеа Евтимова  да заплати на  Окръжен съд  - Бургас държавна такса в размер на сумата  от  16 700 / шестнадесет хиляди и  седемстотин/ лева.  

     

       Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Апелативен съд – Бургас в двуседмичен срок от уведомяването на страните.

 

 

                                                               Окр. съдия: