РЕШЕНИЕ
№ 1553
гр. Бургас, 18.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, V СЪСТАВ, в публично заседание на
девети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МАГДАЛЕНА СТ. МАРИНОВА
при участието на секретаря АНЕЛИЯ ИВ. ТАКОВА
като разгледа докладваното от МАГДАЛЕНА СТ. МАРИНОВА Гражданско
дело № 20212120108331 по описа за 2021 година
Производството по делото по делото е по реда на чл.422 от ГПК и е образувано по
повод искова молба от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: град София, бул. „Д-р П. Дертлиев“ №25, офис сграда
Лабиринт, офис4, ет.2, чрез процесуален представител, за приемане за установено по
отношение на ответника Н. АНГ. Д. от град Бургас, че дължи на ищеца по договор за
паричен заем № ** година, сключен с „АЙ ТИ ЕФ ГРУП“ АД, вземанията по който са
прехвърлени на ищеца с договор за цесия, сумата 1 119, 47 лева, представляваща главница,
сумата 170, 29 лева, представляваща договорна лихва, начислена за периода от 17.06.2016
година до 10.02.2017 година, сумата 154, 71 лева, представляваща лихва за забава за периода
от 18.06.2016 година до датата на подаване на заявлението в съда, като за периода от
13.03.2020 година до 14.07.2020 година не е начислена лихва за забава, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявление за издаване на заповед
за изпълнение до окончателното й плащане, плащане на които е разпоредено със Заповед по
чл. 410 от ГПК № 403 от 01.04.2021 година и Заповед по чл. 410 от ГПК № 2619 от
01.10.2021 година, двете постановени по частно гражданско дело № 1488 по описа на
Бургаски районен съд за 2021 година, както и за присъждане на разноските, направени в
заповедното производство.
Исковата молба отговаря на изискванията на чл.127 и чл.128 от ГПК.
Предявеният установителен иск е допустим, предвид разпореждане плащане на посочените
по – горе суми със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК,
подаване на възражение от длъжника и предявяване на иск за установяване на вземанията от
1
кредитора в срок.
Исковата молба е основана на следните фактически твърдения: В исковата молба е
посочено, че договора за кредит между страните е сключен чрез средства за комуникация от
разстояние по реда на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние, Закона за
електронния документ и електронния подпис, Закона за потребителския кредит, като реда за
сключването е описан в исковата молба – чрез попълване на заявка за кандидатстване на уеб
страницата на кредитора. С подписване на договора кредиторът се задължил да предостави
на кредитопополучателя сума в размер от 1 500 лева, представляваща главница и чиста
стойност на кредита, която следвало да бъде върната с обща стойност на плащанията от 1
853, 64 лева, включваща договорна лихва в размер от 353, 64 лева, съгласно погасителен
план – на 12 равни месечни погасителни вноски, всяка в размер от 154, 47 лева, в периода от
17.03.2016 година до 10.02.2017 година. Поради неизпълнение на задълженията на длъжника
е начислена лихва за забава в посочения по - горе размер до датата на подаване на
заявлението в съда. С договор за цесия от 19.07.2019 година вземанията по договора са
прехвърлени от кредитора на ищеца. Поради изложеното ищецът предявява исковете си,
към исковата молба са приложени писмени доказателства.
В преклузивния едномесечен срок от получаване на препис от исковата молба от
името на ответника, чрез адвокат И.Н., е постъпил писмен отговор, в който искът е оспорен
като неоснователен и недоказан. На първо място от името на ответника е посочено, че
представения по делото договор не съдържа дати, подписи и като цяло заявява, че оспорва
наличието на обвързващ страните договор. На следващо място в отговора е посочено, че не
се установява какъв е размера на непогасеното задължение в случай, че бъде прието
сключване на договор, какви плащания са извършване и на какви основания, върху какъв
размер главница е начислена лихвата за забава. В писмения отговор от името на ответника е
посочено, че не са му връчвани каквито и да било документи относно договора,
включително уведомление за договор за цесия, а представяне на такъв документ с преписите
от исковата молба и приложенията не може да бъде квалифицирано като обстоятелство по
смисъла на чл.235 от ГПК в конкретния случай, за което се позовава на съдебна практика.
По отношение на акцесорните вземания е направено възражение за изтекъл давностен срок.
В съдебно заседание ищецът не се представлява. В писмена молба процесуалният
представител на дружеството поддържа предявения иск и сочи доказателства.
В съдебно заседание ответникът, чрез процесуалния си представител - адвокат Н.,
поддържа становището по иска, дадено в писмения отговор.
Исковете са предявени по реда на чл. 422 от ГПК и са с правно основание чл.9 от
Закона за потребителския кредит вр. чл.6 от Закона за предоставяне на финансови услуги от
разстояние вр. чл.240 от ЗЗД, чл.240, ал.2 от ЗЗД вр. чл.79 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
От събраните по делото доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност по
основателността и доказаността на предявените искове, предвид и приложимия материален
закон, настоящият състав приема следното:
2
Съгласно чл. 6 от Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние
договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен
между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от
разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до
сключването на договора страните използват изключително средства за комуникация от
разстояние - едно или повече.
По делото като писмени доказателства са приети документи, които следва да бъдат
квалифицирани като електронни документи, представени по делото в заверен препис,
съгласно чл.184 от ГПК. Документите не са оспорени от ответната страна. По отношение на
доказателствената им сила от негово име е посочено, че не установяват сключване на
договор. В тази насока са приложени Стандартен европейски формуляр за предоставяне на
информация за потребителски кредити, Договор за кредит № 117083, в който като страни са
посочени „АЙ ТИ ЕФ ГРУП“ АД и ответника, погасителен план, общи условия на
дружеството. В договора за кредит е посочено, че кредиторът предоставя заем в размер от
1 500 лева, при договорна лихва в размер от 41 %, като за срока на договора размерът на
това задължение е 353, 64 лева. Срокът на договора е 12 месеца и започвада тече от датата
на изпращане на сумата по кредита по сметка на кредитополучателя и ли негова
микросметка в система ePey.bg. Както беше посочено тези документи не носят подписи на
страните, тъй като твърдението е, че договора е сключен като финансова услуга от
разстояние.
За изясняване на спора от фактическа страна е допуснато извършване на съдебно –
икономическа експертиза вещото лице по която е дал заключение относно счетоводните
записвания по повод индивидуализирания в исковата молба договор. Заключението на
вещото лице е обосновано и компетентно дадено и въз основа на него могат да бъдат
формулирани изводи от фактическа страна на спора. Вещото лице е посочил, че ответникът
е извършил погасяване на задължения по договора в периода от 23.03.2016 година до
21.03.2017 година в общ размер от 1002 лева и е посочено какви погасявания на задължения
са били извършвани с тези суми. Последното осчетоводено плащане по договора за паричен
заем е на 21.03.2017 година и е в размер от 50 лева. В заключението е посочено, че размерът
на задължението по договора е 1119, 47 лева и след тази дата няма извършени други
плащания. Изложено е още, че съгласно договора сумата предоставянето на заемната сума
от кредитора на кредитополучателя се извършва на каса на ePey.bg.
От посочените по – горе електронни документи и заключението на вещото лице не може
да бъде направен извод за това, че сумата, предмет на договора е предоставена на
кредитополучателя. Следва в тази насока да бъде посочено и че от заключението на вещото
лице не се установява размера на задължението, което е осчетоводено като предоставен
кредит. Поради това и не се установява постигане на съгласие в смисъла, посочен в исковата
молба въпреки, че представените преписи от електронни документи не са оспорени от
ответната страна.
По изложените съображения за това, че не се установява постигане на съгласие между
3
страните относно съществените елементи на договора и не се установява предоставяне на
сумата, настоящият състав приема, че предявеният иск е неоснователен и недоказан и следва
да бъде постановено решение, с което да бъде отхвърлен. Поради това и не следва да бъдат
обсъждани възраженията, направени от процесуалния представител на ответника относно
материално правната легитимация на ищеца да претендира заплащане на задълженията като
страна по договор за цесия.
При този изход от спора в тежест на ищеца следва да бъдат възложени разноските,
направени от ответника по водене на делото, които видно от приложения договор са в
размер от 600 лева и представляван възнаграждение по договор за правна услуга.
Претенциите на ищеца за присъждане на разноски по делото следва да бъдат отхвърлени по
правилото на чл. 78 от ГПК.
Мотивиран от горното и на основание чл. 235 от ГПК, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град София, бул. „Д-р П. Дертлиев“
№25, офис сграда Лабиринт, офис4, ет.2, чрез процесуален представител, за приемане за
установено по отношение на ответника Н. АНГ. Д. ЕГН **********, с адрес: град** че
дължи на ищеца по договор за паричен заем № * от * година, сключен с „АЙ ТИ ЕФ ГРУП“
АД, вземанията по който са прехвърлени на ищеца с договор за цесия, сумата 1 119, 47 лева
/хиляда сто и деветнадесет лева, четиридесет и седем стотинки/, представляваща главница,
сумата 170, 29 лева /сто и седемдесет лева, двадесет и девет стотинки/, представляваща
договорна лихва, начислена за периода от 17.06.2016 година до 10.02.2017 година, сумата
154, 71 лева /сто петдесет и четири лева, седемдесет и една стотинки/, представляваща лихва
за забава за периода от 18.06.2016 година до датата на подаване на заявлението в съда, като
за периода от 13.03.2020 година до 14.07.2020 година не е начислена лихва за забава, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявление за
издаване на заповед за изпълнение до окончателното й плащане, плащане на които е
разпоредено със Заповед по чл. 410 от ГПК № 403 от 01.04.2021 година и Заповед по чл. 410
от ГПК № 2619 от 01.10.2021 година, двете постановени по частно гражданско дело № 1488
по описа на Бургаски районен съд за 2021 година, както и претенциите за присъждане на
разноски, направени в исковото и заповедното производства.
ОСЪЖДА „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: град София, бул. „Д-р П. Дертлиев“ №25, офис сграда
Лабиринт, офис4, ет.2, чрез процесуален представител, да плати на Н. АНГ. Д. ЕГН
**********, с адрес: град **, сумата от 600 лева /шестстотин лева/, представляваща
разноски, направени по водене на делото.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от
получаване на съобщение за изготвянето му.
4
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
5