№ 4389
гр. София, 14.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 76 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:БИЛЯНА СИМЧЕВА
при участието на секретаря ЕЛИ КР. ШОКОРДОВА
като разгледа докладваното от БИЛЯНА СИМЧЕВА Гражданско дело №
20241110149493 по описа за 2024 година
Ищецът М. П. П. е предявил срещу ответника „УСБАЛО Проф.
Бойчо Бойчев“ ЕАД обективно кумулативно съединени осъдителни искове
както следва:
1/ Иск с правно основание чл. 222, ал. 3 КТ за сумата от 12000 лева –
неплатен остатък от дължимо обезщетение в размер на 6 месечни брутни
трудови възнаграждения при прекратяване на трудово правоотношение, след
като служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст,
ведно със законната лихва от 22.08.2024 г., до окончателното изплащане на
сумата.
2/ Иск с правно основание чл. 86 ЗЗД за сумата от 95.41 лева –
мораторно обезщетение върху главницата за периода от 01.08.2024 г. до
21.08.2024 г.
Ищецът твърди, че по силата на сключен трудов договор с ответника,
заемала длъжността „старша медицинска сестра“ в Стационар – Клиника по
анестезиология и интензивно лечение с основано брутно трудово
възнаграждение в размер на 1500 лева.
Сочи, че със Заповед РД 17-146/29.07.2024 г., на основание чл. 327, ал.
1, т. 12 КТ, правоотношението й било прекратено, поради придобито право на
пенсия за осигурителен стаж и възраст.
Твърди, че в заповедта е посочено, че на служителя се дължи
обезщетение по реда на чл. 222, ал. 3 КТ в размер на брутното трудово
възнаграждение за срок от 6 месеца.
Сочи, че от фиша за заплата за последния отработен месец юли 2024 г.,
констатирала, че определеното й в заповедта обезщетение по чл. 222, ал. 2 КТ
не е изплатено в пълен размер, поради извършена от работодателя „вътрешна
1
удръжка“ със сумата от 12000 лева.
Сочи, че причината за извършената от работодателя удръжка е
непонятна, поради което предявява настоящия иск за осъждането на
работодателя да й заплати остатъка от дължимото и определено обезщетение
при прекратяване на трудовото правоотношение при придобиване на право на
пенсия, възлизащо на сумата от 12000 лева.
Намира, че от деня на прекратяване на трудовото правоотношение
работодателят е изпаднал в забава за изплащането на определеното от него по
размер обезщетение, поради което дължи и мораторно обезщетение в размер
на законната лихва върху неплатената главница.
В проведеното по делото открито съдебно заседание ищецът признава,
че ответникът е изплатил изцяло претенцията по главния иск за сумата от
12000 лева на 15.09.2024 г., като моли съдът да постанови решение при
съобразяване извършеното в хода на процеса плащане.
В едномесечния преклузивен срок по чл. 131 ГПК от ответника
„УСБАЛО Проф. Бойчо Бойчев“ ЕАД не е постъпил отговор.
В проведеното по делото открито съдебно заседание, страната не
изпраща представител и не взема становище по доклада на съда.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно
правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 222, ал. 3 КТ и чл. 86
ЗЗД.
На основание чл. 154 ГПК:
По предявения иск по чл. 222, ал. 3 КТ в тежест на ищеца е да докаже:
1/ че е работил по трудово правоотношение с ответника, което е било
прекратено /независимо от правното основание за прекратяване/, след като
работникът е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст,
съгласно КСО; 2/ че е придобил при същия работодател или в същата група
предприятия 10 години трудов стаж през последните 20 години; 3/ размера на
последното му брутно трудово възнаграждение;
В тежест на ответника, при установяване на горните факти, е да докаже
заплащането на дължимото обезщетение, за което обстоятелство не сочи
доказателства.
В конкретния случай, горните обстоятелства не са спорни между
страните, а и се установяват от представените към исковата молба и приети по
делото писмени доказателства.
Видно от издадената от работодателя Заповед РД 17-146/29.07.2024 г.,
трудовото правоотношение на ищеца е било прекратено, поради придобито
право на пенсия за осигурителен стаж и възраст - на основание чл. 327, ал. 1, т.
12 КТ.
В заповедта работодателят изрично е посочил, че на служителя следва
2
да се изплати обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ в размер на шест брутни
трудови възнаграждения – т.е. налице е извънсъдебно признание, че ищецът е
работил в същото предприятие/група от предприятия поне 10 години през
последните 20 години.
От представения по делото фиш за работна заплата за месец юли 2024 г.
се установява, че работодателя е изчислил и определил дължимото
обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ в размер на сумата от 13248 лева, но поради
извършена „вътрешна удръжка“ за сумата от 12000 лева, не е изплатил същото
изцяло, а е превел на ищеца сумата от 1248 лева.
Т.нар. от работодателя „вътрешна удръжка“ на част от определеното
обезщетение, разкрива правните характеристики на извършено прихващане.
Прихващането представлява упражняване на потестативно право с
едностранно волеизявление. За да породи погасителния си ефект направеното
извънсъдебно прихващане, следва да са били налице всички предпоставки,
уредени в чл.103 и 104 от ЗЗД.
Материалното волеизявление за прихващане по своята правна същност
е способ за погасяване на две насрещни еднородни задължения до размера на
по-малкото от тях. Предпоставка за надлежното упражняване на
волеизявлението е двете задължения да са ликвидни - безспорно установени
по основание и размер, и изискуеми.
В случая не се установява по делото работодателят да е притежавал
вземане към работника за сумата от 12000 лева, нито, че същото вземане е
било ликвидно – безспорно по основание и размер. Напротив - изрично е
оспорено от ищеца, поради което следва да се претендира от ответника само
по съдебен ред чрез предявяване на осъдителен иск.
С оглед на това съдът приема, че извършеното от ответника
извънсъдебно прихващане не е породило погасителния ефект, към който то е
било насочено, и той дължи реалното изплащане на процесната сума.
Предвид изложеното, съдът намира, че са налице всички
материалноправни предпоставки, обуславящи основателността на иска.
Съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 3 ГПК, при постановяване на
решението по спора съдът следва да вземе предвид и фактите, настъпили след
предявяване на иска, които са от значение за спорното право.
В конкретния случай, ищецът признава, че ответникът е погасил
изцяло претенцията по чл. 222, ал. 3 КТ, като на 15.09.2024 г. /след
предявяване на настоящия иск/ е превел по банковата сметка на ищеца сумата
от 12000 лева.
Предвид изложеното, предявеният иск следва да се отхвърли изцяло
като погасен чрез плащане в хода на процеса.
По иска с правно основание чл. 86 ЗЗД.
В тежест на ищеца по предявения акцесорен иск е да докаже
съществуването на главен дълг и настъпване на изискуемостта на
задължението /доколкото се твърди същото да е срочно/.
3
В тежест на ответника е да докаже, че е извършил плащане на падежа.
Съгласно разпоредбата на чл. 228, ал. 3 КТ, обезщетенията по този
раздел /в това число – обезщетението по чл. 222, ал. 3 КТ/, дължими при
прекратяване на трудовото правоотношение, се изплащат не по-късно от
последния ден на месеца, следващ месеца, през който правоотношението е
прекратено, освен ако в колективния трудов договор е договорен друг срок.
След изтичане на този срок работодателят дължи обезщетението заедно със
законната лихва.
Безспорно е по делото, че трудовият договор е прекратен през месец
юли, следователно, за работодателя е било налице задължение да изплати
процесната сума до края на месец август 2024 г.
Тоест, доколкото ищецът е предявил настоящия иск на 21.08.2024 г.,
съдът намира, че самата изискуемост на вземането е настъпила в хода на
процеса /на 31.08.2024 г./, поради което ответникът не е бил в забава за
изплащане на дължимото обезщетение в рамките на претендирания от ищеца
период на претенцията по чл. 86 ЗЗД /от 01.08.2024 г. до 21.08.2024 г./.
Предвид изложеното, предявеният иск следва да бъде отхвърлен
изцяло като неоснователен.
По отговорността разноски:
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК /доколкото
съдът достигна до извод за основателност на предявения главен иск/, ищеца
има право на направените в производството разноски съразмерно на
уважената част от исковете.
Същият претендира и доказва извършването на такива в размер на 1500
лв. за заплатено в брой адвокатско възнаграждение, видно от представения по
делото Договор за правна защита и съдействие /л. 5 от делото/. С оглед на
което, в полза на ищеца, следва да бъде присъдена сумата от 1488.17 лева.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати по сметка на СРС държавна такса в размер на 480 лв., изчислена като
4% от стойността на приетия за основателен иск.
Така мотивиран, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от М. П. П., ЕГН **********, осъдителен иск
срещу Университетска специализирана болница за активно лечение по
ортопедия „Проф. Бойчо Бойчев“ ЕАД, ЕИК *********, с правно
основание чл. 222, ал. 3 КТ за сумата от 12000 лева – неплатен остатък от
дължимо обезщетение в размер на 6 месечни брутни трудови възнаграждения
при прекратяване на трудово правоотношение, след като служителят е
придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст – като погасен
чрез плащане в хода на процеса.
4
ОТХВЪРЛЯ предявения от М. П. П., ЕГН **********, осъдителен иск
срещу Университетска специализирана болница за активно лечение по
ортопедия „Проф. Бойчо Бойчев“ ЕАД, ЕИК *********, с правно
основание чл. 86 ЗЗД за сумата от 95.41 лева – мораторно обезщетение върху
главницата за периода от 01.08.2024 г. до 21.08.2024 г. – като неоснователен.
ОСЪЖДА Университетска специализирана болница за активно
лечение по ортопедия „Проф. Бойчо Бойчев“ ЕАД, ЕИК *********, да
заплати на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на М. П. П., ЕГН **********, сумата
от 1488.17 лв., представляваща разноски по делото за заплатено адвокатско
възнаграждение, съразмерно на уважената част от исковете.
ОСЪЖДА Университетска специализирана болница за активно
лечение по ортопедия „Проф. Бойчо Бойчев“ ЕАД, ЕИК *********, да
заплати на основание чл. 78, ал. 6 ГПК по сметка на Софийски районен съд
сумата от 480 лв., представляваща разноски по делото за държавна такса,
съразмерно на уважената част от исковете.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5