Р Е Ш Е Н И Е
№ 252/7.2.2023г.
гр. Пловдив, 07.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Пловдив, ХХI състав, в открито
заседание на осемнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ШОТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЯНКО АНГЕЛОВ
ЙОРДАН РУСЕВ
при секретаря Христина Николова и участието на прокурора Калоян Димитров,
като разгледа докладваното от председателя Мариана Шотева КАНД № 3164 по описа
за 2022 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК), във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и
наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба на П.Л.Л., ЕГН ********** ***, чрез
пълномощник адв. Р., против Решение № 147/10.11.2022 г., постановено по АНД №
350/2022 г. по описа на Районен съд – Карлово (КРС), III н.с., с което е потвърдено Наказателно постановление
(НП) № 22-0281-000273/13.05.2022 г. на Началник група в ОД на МВР – Пловдив, РУ
– Карлово, с което на Л. е наложено административно наказание на основание чл.
175, ал. 3, пр. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) – глоба в размер
на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, за
нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, както и са отнети 10 контролни точки на
основание Наредба № Iз-2539 на МВР.
В жалбата се сочи, че решението е незаконосъобразно, неправилно и
необосновано - касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК и се
настоява за отмяната му и отмяна на наказателното постановление. Претендират се
сторените по делото разноски.
Ответникът по касационната жалба – РУ – Карлово при ОД на МВР – Пловдив,
редовно призован, не изразява становище по допустимостта и основателността на
касационната жалба.
Представителят на Окръжна прокуратура – Пловдив застъпва становище за
неоснователност на така подадената касационна жалба.
Административен съд – Пловдив, ХХI състав, след като разгледа поотделно и в съвкупност, наведените с жалбата
касационни основания и в изпълнение изискването на чл. 218, ал. 2 от АПК, прие
за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена от надлежна по чл. 210 от АПК страна в преклузивния по
чл. 211 от АПК срок, поради което е допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
Предмет на производство пред КРС е било НП № 22-0281-000273/13.05.2022 г.,
издадено от Началник група в ОД на МВР – Пловдив, РУ – Карлово, с което на Л. е
наложено административно наказание на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП –
глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6
месеца, както и са отнети 10 контролни точки на основание Наредба № Iз-2539 на МВР за това, че на
21.02.2022 г. около 16,45 часа в гр. Баня на ул. „Карловска“ пред № 2 с посока
на движение от юг към север като неправоспособен водач управлява мотоциклет от
неизвестна марка и модел черен на цвят с номер на рама ***, който не е регистриран на територията на Република
България и е без поставена регистрационна табела на определеното за това място
– нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. За установяване на административното
нарушение е съставен АУАН Серия АД бл. № 46489 от 21.02.2022 г., а самото НП е
издадено на основание Постановление на Районна прокуратура – Пловдив, ТО –
Карлово с рег. № 2402/2022 г. за отказ да се образува досъдебно производство по
преписка с рег. № 281р-3183/2022 г. по описа на РУ – Карлово. Прието е, че
деянието не е маловажен случай по чл. 28 от ЗАНН, а при индивидуализацията на
наказанието е съобразен чл. 27, ал. 2 от ЗАНН, предвид високата обществена
опасност на деянието и неговият негативен отзвук сред останалите участници в
движението. Административното наказание е наложено при тази фактическа и правна
обстановка, която е възприета и възпроизведена в оспореното пред районния съд
НП.
С обжалваното пред настоящата инстанция решение, КРС е приел, че при
издаване на НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, а от събраните
доказателства безспорно се установява извършеното от лицето нарушение. Като е
стигнал до тези правни изводи, районният съд е постановил правилен съдебен акт.
Противно на твърдяното в касационната жалба, всички доказателства са
преценени при постановяване на обжалваното решение и в този смисъл изводите на
първоинстанционния съд са напълно обосновани. Обсъдени са също всички
възражения на касатора и на тях е даден отговор, подкрепен от събраните по
делото доказателства, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК
касационната инстанция препраща към мотивите на първоинстанционния съд, изключително
обстойни и обосновани.
За пълнота и с оглед наведените възражения в касационната жалба, следва да
се посочи, че дори и санкционираният водач да не е съзнавал и да не е
предвиждал настъпването на общественоопасните последици, е бил длъжен и е могъл
да ги предвиди. Съгласно чл. 7, ал. 2 от ЗАНН, непредпазливите деяния не се
наказват само в изрично предвидените случаи, а такова предвиждане не е налице
по отношение на нарушението по чл. 175, ал. 3 от ЗДвП. Затова дори и
санкционираното деяние да не е извършено умишлено, а по непредпазливост, не се
променя крайният извод за неговата съставомерност от субективна страна, т. е.
за виновно извършено от Л. нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. Да се приеме
обратното би означавало да се толерира неправомерното поведение на лицето и то
да черпи права от него, което е недопустимо. Извършеното деяние е установено и
за него са наложени кумулативно предвидените в закона наказания в минимален
размер от компетентни органи. Не са налице предпоставките за прилагане на чл.
28 от ЗАНН в конкретния случай, тъй като установените в процеса факти не сочат
наличието на смекчаващи обстоятелства, определящи деянието като такова с
по-ниска степен на обществена опасност и обуславящи квалифицирането на
допуснатото административно нарушение като „маловажен случай“. С оглед
цялостната характеристика на деянието и на дееца - системен нарушител на правилата
за движение, установимо от справка за нарушител/водач, приложена към
административнонаказателната преписка, не е налице по-ниска степен на
обществена опасност на конкретното нарушение в сравнение с обикновените случаи
на нарушения от същия вид. Следователно обжалваното НП е материално
законосъобразно и правилно е потвърдено от районния съд.
Все в тази насока следва да се посочи, че съгласно чл. 33, ал. 2 от ЗАНН,
при констатиране на признак/признаци на извършено престъпление
административнонаказателното производство се прекратява, а материалите се
изпращат на съответния прокурор. Съгласно чл. 36, ал. 1 и ал. 2 от ЗАНН,
административнонаказателно производство се образува със съставяне на акт за
установяване на извършеното административно нарушение. Без приложен акт
административнонаказателна преписка не се образува освен в случаите, когато
производството е прекратено от съда или прокурора или прокурорът е отказал да
образува наказателно производство и е препратено на наказващия орган. АУАН и
Постановление на прокурора за отказ да се образува наказателно производство са
различни и самостоятелни основания за издаване на НП, по аргумент от чл. 36,
ал. 2 от ЗАНН. Както бе изложено, чл. 33, ал. 2 от ЗАНН задължава наказващия
орган да прекрати образувано АНП и да изпрати материалите на съответния
прокурор в случаите, когато се установи, че деянието, за което е образувано
административнонаказателно производство, съставлява престъпление. Цитираната
норма е императивна и определя изрично поведението на наказващия орган. В
настоящия случай е налице образуване на административнонаказателно производство
със съставянето на посочения в НП АУАН Серия АД бл. № 46489/21.02.2022 г., като
липсват данни административнонаказателното производство да е било прекратено,
въпреки това материалите са изпратени на районна прокуратура, а след извършената
по данни за престъпление от общ характер проверка, е издадено Постановление за
отказ да се образува досъдебно производство от 25.03.2022 г. на прокурор при РП
– Пловдив, ТО – Карлово и преписката е изпратена на Началника на РУ-Карлово на
МВР за преценка по налагане на административно наказание. Смисълът на чл. 33,
ал. 2 от ЗАНН, предвиждащ прекратяване на административнонаказателното
производство при констатиране на признак/признаци на извършено престъпление, се
изразява не само в това да се избегне паралелната висящност на двете
производства, а и в това административнонаказателното производство да не се
погаси по давност, докато тече наказателното производство. В случая са спазени
всички давностни срокове по чл. 34 от ЗАНН и е предотвратено едновременното
провеждане на административнонаказателно и наказателно производство, поради
което не са налице допуснати съществени процесуални нарушения, обуславящи
незаконосъобразност на процесното наказателно постановление.
По отношение твърдението, че постановлението за отказ за образуване на
наказателно производство, не е връчено на касатора, следва да се посочи, че
действително, по делото липсват доказателства прокурорският акт да е връчен и
да е влязъл в сила. Това обаче само по себе си не влияе на процесуалната и
материалната законосъобразност на НП, доколкото жалбата срещу постановлението
не спира неговото изпълнение. Постановлението може да се обжалва пред по-горестоящата
прокуратура по всяко време, затова и неговият стабилитет има относителен
характер. И на последно място – дори да бъде ангажирана наказателната
отговорност на дееца за престъпление по НК, законът е предвидил механизъм за
избягване на двойната наказуемост чрез възможност за отмяна на НП. Или, в
случая, несъобщаването на постановлението по чл. 213 от НПК за отказ да се
образува ДП срещу Л., само по себе си не опорочава процедурата по издаване на
НП.
С оглед на изложеното, не са налице касационните основания по чл. 348, ал.
1, т. 1 от НПК, а атакуваното решение на районния съд е валидно, допустимо и
съответстващо на материалния закон и следва да бъде оставено в сила.
Воден от горното и на основание чл. 63в от ЗАНН във връзка с чл. 221, ал. 2
от АПК, Административен съд – Пловдив, ХХI състав,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 147 от 10.11.2022 г., постановено по АНД № 350/2022 г. по описа
на Районен съд - Карлово, III н. състав.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и/или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.