Номер 32524.09.2020 г.Град
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – СливенПърви въззивен граждански състав
На 23.09.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Надежда Н. Янакиева
Членове:Мария Я. Блецова Калцова
Стефка Т. Михайлова Маринова
Секретар:Пенка С. Иванова
като разгледа докладваното от Стефка Т. Михайлова Маринова Въззивно
гражданско дело № 20202200500497 по описа за 2020 година
Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по две въззивни жалби, подадени от двете страни в
производството, против Решение №322/11.03.2020г. по гр.д.№2964/2019г. на
Сливенски районен съд, с което е осъдено „Напоителни системи” АД, клон „Средна
Тунджа” – Сливен да заплати на М. П. П. и П. Л. П. сумите от по 80000лв. за всеки
един поотделно, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в
резултат на трудова злополука на 20.02.2019г., при която е настъпила смъртта на
работника Л.П.П., ведно със законната лихва върху главниците, считано от
20.02.2019г. до окончателното им изплащане, като исковете в останалата им част до
пълните претендирани размери са отхвърлени като неоснователни и недоказани. С
решението са присъдени по съразмерност разноски на ищците в размер на 6055,53лв.
Първата въззивна жалба е подадена от ищците в първоинстанционното
производство М. П. П. и П. Л. П. чрез пълномощника им адв. З. от АК – Стара Загора и
с нея се обжалва посоченото решение в неговата отхвърлителна част над
присъдените размери от по 80000лв. до пърните претендирани размери от по 120000лв.
Втората въззивна жалба е подадена от ответника в първоинстанционното
производство - работодателя „Напоителни системи” АД, клон „Средна Тунджа” –
Сливен, който обжалва първоинстанционното решение в частта, с която исковете са
уважени, съответно над размера от 60000лв. за М.П. и над размера от 50000лв. за П.П..
1
В жалбата си въззивниците М.П. и П.П. чрез пълномощника адв. Жанета З. посочват,
че първоинстанционното решение, в неговата обжалвана отхвърлителна част, е
неправилно и незаконосъобразно. Считат, че районният съд е установил правилно и в
пълнота фактическата обстановка, като безспорно злополуката е трудова, призната за
такава с нарочно разпореждане на НОИ. Въз основа на изготвените и приети по делото
заключения на двете съдебни експертизи, правилно районният съд е приел, че
починалият работник не е допринесъл по никакъв начин за настъпването на
злополуката, като единствено отговорност носи работодателя, нарушил редица
изисквания, свързани с осигуряването на здравословни и безопасни условия на труд.
Правилно било отхвърлено въведеното от работодателя възражение за съпричиняване
на вредоносния резултат от страна на работника, поради допусната груба небрежност.
На следващо място въззивниците посочват, че първоинстанционният съд правилно е
установил причинените им неимуществени вреди и причинната връзка между тях и
настъпилата от трудовата злополука смърт на техния съпруг, съответно баща. Въпреки
това обаче заявяват, че районният съд е присъдил обезщетенията в силно занижени
размери, които не могат да репарират по адекватен начин понесените от тях болки и
страдания от загубата на толкова скъп за тях човек. Намират единствено за неправилен
извода на съда относно размера на присъдените обезщетения, несъобразени с
принципа за справедливост и съдебната практика в тази насока. Считат, че
претендираните от тях обезщетения от по 120000лв. за всеки са напълно адекватни с
оглед преживените болки и страдания. С оглед изложеното, въззивниците молят съда
да постанови решение, с което за отмени първоинстанционното такова в неговата
отхвърлителна част и да постанови ново, с което за уважи в пълен размер исковите им
претенции. Претендират присъждане на направените по делото разноски пред двете
инстанции в пълен размер.
С въззивната жалба не са направени искания за събиране на доказателства пред
въззивната инстанция.
Втората въззивна жалба е подадена от ответника в първоинстанционното
производство „Напоителни системи” АД, клон „Средна Тунджа” – Сливен чрез
пълномощника адв. Юлиана Колева. Работодателят – въззивник посочва, че решението
на СлРС в неговата обжалвана част, с която исковите претенции са уважени съответно
над размера от 60000лв. за М.П. и 50000лв. – за П.П., е неправилно, незаконосъобразно
и необосновано. Посочва, че не оспорва факта на трудовата злополука, качеството си
на работодател спрямо починалия наследодател на ищците и отговорността, която носи
за заплащане на обезщетение, но в условията на чл.201, ал.2 от КТ. Посочва, че съдът
неправилно е приел факта, че на починалия и колегите му било устно наредено
отстраняване на повреда в ел. система. Напротив, никой не бил нареждал такъв ремонт
и именно починалият е решавал какви работи да е извършват за деня и изпълнявал
2
фактически ръководна роля в електроенергийното звено на клона. Неправилен бил
извода на съда за липса на груба небрежност от страна на починалия работник.
Нарушенията, допуснати от работодателя не били в пряка причинна връзка с трудовата
злополука. Починалият имал значителен професионален опит, като той е изпълнявал
фактически ръководни функции, който би следвало да го предпази от погрешните
действия, които той е предприел. Посочва, че починалият е пренебрегнал грубо
елементарни правила за безопасност и в това се състои проявената от него груба
небрежност. За тези правила не се изисквала някаква специална висока квалификация,
а само проявена самодисциплина в работата. Съдът неправилно приложил закона като
приел липса на условия за намаляване отговорността на работодателя. От друга страна
посочва, че съдът е надценил обстоятелствата, оформящи размера на обезщетението за
ищеца П.П., като е надценил обстоятелството, че починалият е подпомагал и издържал
семейството на ищеца и личната отговорност на последния спрямо своето семейство.
Поради това, работодателят моли съда да отмени първоинстанционното решение в
неговата обжалвана част и да постанови ново, с което да отхвърли исковите претенции
над размера от 60000лв. за П. и над 50000лв. за П.П., като коригира и присъдените
лихви и разноски. Претендира присъждане на направените пред двете инстанции
разноски.
С въззивната жалба не са направени искания за събиране на доказателства пред
въззивната инстанция.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е подаден отговор на въззивната жалба, подадена
от „Напоителни системи” АД, клон „Средна Тунджа” – Сливен, отговарящ на
изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК от насрещната страна - М. П. П. и П. Л. П. .
С отговора на тази въззивната жалба, подаден от М.П. и П.П. чрез
пълномощника адв. З., се оспорва жалбата на работодателя като неоснователна.
Излагат се контрааргументи на посочените във въззивната жалба съображения, като
отново се анализира фактическата обстановка. Ищците в първоинстанционното
производство посочват, че починалият работник не е допринесъл по никакъв начин за
настъпването на злополуката, както се установило по делото. Отново посочва, че
работодателят е нарушил редица изисквания, свързани с осигуряването на безопасни
условия на труд, като ги изброява. Правилно районният съд приел, че генезисът на
случилото се произтича от изначалната неизрядност още при наемане пострадалия на
работа без необходимата квалификация и без да е проведено необходимото обучение за
придобиване на квалификация за работа с високо волтови съоръжения. Правилно е
отхвърлено като неоснователно възражението на работодателя за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на починалия работник. Посочват, че липсват
предпоставките на чл.201, ал.1 и ал.2 от КТ, тъй като починалият работник не е
3
проявил груба небрежност. Работодателят не конкретизирал въобще кое точно свое
задължение или забрана е нарушил, от кой нормативен акт, в какво се изразява
нарушението. Намаляването на отговорността не се прилага в случаите, когато се
установи, че самият работодател не е изпълнил свои задължения по създаването на
здравословни и безопасни условия на труд, като посочва съдебна практика. Излагат
съображения за неоснователност на възраженията на работодателя за прекомерност на
присъдените обезщетения. Напротив, посочват, че същите са занижени, в която насока
е и подадената от тях въззивна жалба. С оглед изложеното, молят съда да остави без
уважение въззивната жалба, подадена от „Напоителни системи” АД, клон „Средна
Тунджа” – Сливен.
На въззивната жалба, подадена от М.П. и П.П. не е подаден отговор от
насрещната по жалбата страна.
Трето лице помагач на страната на ответника ЗАД „Армеец” АД, гр.София не е
взело становище по подадените въззивни жалби.
В с.з. въззивниците М. П. П. и П. Л. П. , редовно призовани не се явяват.
Представляват се от процесуален представител по пълномощие адв. Златанов от АК –
Стара Загора, който посочва, че поддържа подадената от доверителите си въззивна
жалба и оспорва жалбата, подадена от насрещната страна. Счита, че присъденото
обезщетение от районния съд противоречи на практиката по чл. 52 от ЗЗД, като съдът
при определяне размера на обезщетението не се е съобразил с решения по други
подобни казуси. При правилно установена фактическа обстановка е присъдил
занижено по размер обезщетение. Моли съда да отмени обжалваното решение в
неговата отхвърлителна част и да постанови ново, с което да уважи исковите
претенции в пълните им претендирани размери. Претендира присъждане на
направените по делото разноски пред двете инстанции в пълен размер.
В с.з. дружеството въззивник „Напоителни системи” АД, клон „Средна Тунджа”
– Сливен, редовно призовано, се представлява от процесуален представител по
пълномощие адв. Колева, която поддържа жалбата, подадена от дружеството и оспорва
жалбата на ищците в първоинстанционното производство. Моли съда да отмени
първоинстанционното решение в неговата обжалвана част и да постанови ново, с което
да отхвърли исковите претенции над размера от 60000лв. за П. и над 50000лв. за П.П.,
като коригира и присъдените лихви и разноски. Излага съображения за наличие на
основания за намаляване отговорността на работодателя, поради проявена груба
небрежност от страна на починалия работник. Претендира присъждане на направените
по делото разноски.
Третото лице помагач ЗАД „Армеец” АД, гр.София, редовно призовано, не се
4
представлява. Няма изразено становище по подадените жалби.
Въззивният съд намира въззивните жалби за допустими, отговарящи на
изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същите са подадени в законовия срок, от
процесуално легитимирани субекти, имащи интерес от обжалването, чрез
постановилия атакувания акт съд.
При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата
инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, а с оглед обхвата
на обжалване – допустимо в обжалваните части.
При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност
върху обжалваното първоинстанционно решение, настоящата инстанция, след
преценка на събраните пред районния и въззивния съд доказателства, намира, че
обжалваното решение е законосъобразно и правилно.
Този състав на въззивния съд счита, че формираната от първоинстанционния
съд фактическа обстановка, така, както е изложена в мотивите на решението, е пълна,
правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на
чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.
Въззивният съд СПОДЕЛЯ и ПРАВНИТЕ ИЗВОДИ на районния съд.
Първоинстанционният съд, въз основа на изложените в обстоятелствената част на
исковата молба факти и обстоятелства, правилно е дефинирал параметрите на спора и е
дал съответстващата на твърдените от ищеца накърнени права правна квалификация на
предявения иск. Направил е доклад по делото, по който страните не са направили
възражения. Осигурил им е пълна и равна възможност за защита в производството.
Сливенският районен съд е бил сезиран с предявени от М. П. П. и П. Л. П.
против „Напоителни системи” АД, клон „Средна Тунджа” – Сливен при условията на
субективно активно съединяване искове за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди, настъпили от смъртта на Л.П.П., в резултат на трудова
злополука на 20.02.2019г., в размер на по 120000лв. за всеки ищец, съответно съпруга и
син на поминалия работник, ведно със законната лихва от датата на увреждането,
намиращи правното си основание в чл.200 от КТ.
Съгласно разпоредбата на чл.200, ал.1 от КТ, работодателят отговаря
имуществено за вреди от трудова злополука или професионална болест, които са
причинили временна неработоспособност, трайно намалена работоспособност 50 и над
50 на сто или смърт на работник или служител, независимо от това дали орган на
работодателя или негов работник или служител има вина за настъпването им.
5
За да възникне отговорността на работодателя за обезщетяване на вреди,
настъпили вследствие на трудова злополука или професионална болест е необходимо
да са налице следните кумулативни предпоставки: 1. наличие на трудово
правоотношение между страните; 2. увреждане на здравето на работника, настъпило в
резултат на трудова злополука, приравнените на нея случаи или на професионално
заболяване – временна или трайна неработоспособност или смърт; 3. наличие на
претърпени вреди – имуществени и неимуществени и 4. причинна връзка между
трудовата злополука или професионалното заболяване и настъпилите вреди за
пострадалия работник.
В случая между страните не се спори по отношение на обстоятелството, че
наследодателят на ищците Л.П.П. е работил по трудово правоотношение при ответното
дружество „Напоителни системи” АД, клон „Средна Тунджа” – Сливен, като е заемал
длъжността „ел. техник – енергийно осигуряване, БЗР и ППАБ“ към момента на
злополуката – 20.02.2019г.
Между страните не се спори, че на 20.02.2019г. е настъпила трудова злополука в
Помпена станция с.Червенаково, собственост на ответното дружество – работодател,
при която е настъпила смъртта на работника Л.П.П., по време на изпълнение на
служебните му задължения. Злополуката е призната с нарочно, влязло в сила,
Разпореждане №23146/08.05.2019г. на НОИ, за трудова по чл.55, ал.2 от КСО.
Не се спори по въпроса, че смъртта на Л.П. е настъпила именно в резултат на
трудовата злополука от 20.02.2019г.
Работодателят - въззивник не спори по въпроса, че се налице предпоставките на
чл.200, ал.1 от КТ и той следва да носи отговорност за обезвреда по чл.200 от КТ
спрямо ищците – наследници на починалия работник, но при условията на чл.201, ал.2
от КТ. По този начин, основния спор, въведен във въззивното производство с жалбата
на работодателя е налице ли са предпоставки за намаляване отговорността на
работодателя, поради проявена груба небрежност от работника, с която е допринесъл
за злополуката.
Вторият спорен въпрос, въведен като предмет на въззивното производство и с
двете въззивни жалби от двете насрещни страни е относно справедливия паричен
еквивалент на претърпените от ищците неимуществени вреди от смъртта на Л.П.,
настъпила в резултат на трудовата злополука.
Следва само да се отбележи, че спор по въпроса, че ищците – съпруга и син на
починалото в резултат на трудовата злополука лице, са безспорно от кръга лица по
смисъла на ТР № 1 от 21.06.2018 г. по тълк. д. №1/2016г. по описа на ОСНГТК на ВКС,
6
които имат право да претендират обезщетение за претърпени неимуществени вреди от
смъртта на близък и са измежду лицата, посочени в Постановление №4 от 25.05.1961г.
и Постановление №5 от 24.11.1969г. на Пленума на Върховния съд.
Претендираните от ищците в първоинстанционното производство вреди са
неимуществени, като тяхното предназначение е да възмездят мъката, душевните
страдания, усещането за празнота в личния им живот, за липсващата морална
подкрепа, която създава смъртта на близкия.
Обезщетението за неимуществените вреди се определя от съда по справедливост,
съгласно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД. В ППВС № 4/23.12.1968 г. са дадени
разяснения в тази насока, като са очертани задължителните критерии, които следва да
бъдат съблюдавани от съдилищата при прилагане принципа за справедливост, като при
причиняване на смърт от значение са възрастта на увредения, общественото му
положение, отношенията между пострадалия и близкия, който търси обезщетение за
неимуществени вреди. Върховният съд е приел, че от значение са и редица други
обстоятелства, които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да заключи
какъв размер обезщетение по справедливост да присъди за неимуществени вреди. При
смърт са специфични обстоятелствата във всеки конкретен случай, които съдът следва
да прецени, за да определи размера на обезщетението: напр. възрастта на децата на
загиналия, продължителността на брачния живот с преживелия съпруг, емоционалната
привързаност между съпрузите, респ. между починалия и неговите низходящи и др.
Целта на законовата разпоредба е да се репарират в относително пълен обем
претърпените болки, страдания и неудобства, които с оглед характера си, са трудно
оценими.
В случая, въззивният съд прецени, че събитието, обективирано в процесната
трудова злополука, се характеризира с внезапната загуба на изключително близък на
ищците човек – съответно съпруг и баща. Съдът взе предвид редица специфични
обстоятелства, като възрастта на починалия към момента на злополуката – 62-годишен,
т.е. в трудоспособна възраст; възрастта на съпругата му /също 62-годишна, но вече
пенсионерка/ и на сина му /34-годишен/. Съдът прецени отношенията, които са
съществували между тях – живеели са в общо домакинство, макар и синът Павлин да е
женен с деца, като отношенията били прекрасни, основавали са е на обич и доверие, а
със загубата му са лишени от подкрепата, която последният е давал, която са очаквали
и за в бъдеще. Л.П. се е грижел за съпругата си, с която били в изключителни,
прекрасни отношения, макар и втори брак за него, той е бил нейна опора. Съпругата
му няма деца и той е бил нейния най-близък човек. Грижил се е финансово и морално
за цялото семейство, в т.ч. семейството на сина си Павлин, като бил стожер в дома,
глава на семейството. Ищците разчитали на него за всичко. Помагал на сина си, както
7
финансово, така и с работа в овощните градини, които ищецът П.П. работел, както и
окозвал помощ в грижата за децата /Павлин има две деца/, като ги водел/прибирал
съответно от училище и детска градина, занимавал се с тях. Със смъртта му ищците са
лишени от силната му подкрепа – духовна и материална. Смъртта му се отразила много
негативно на ищците, мъката от загубата била голяма, постоянно плачели и се вайкали,
до момента не са преодолели загубата.
Установените отношения в семейството на починалия предпоставят
значителните негативни последици за съпругата и сина на починалия.
Обстоятелството, че синът – ищецът П.П. е пълнолетен и има собствено семейство,
което обаче живее заедно със семейството на починалия, следва да бъде отчетено, но
при установените привързаност и обич между тях и починалият баща не може да се
счита, че страданията от смъртта му са незначителни. Още повече са страданията на
преживялата съпруга, която е била лишена от опора и подкрепа.
Съдът съобрази всички по-горе посочени обстоятелства, като прецени
последиците за ищците от смъртта на съпруг и съответно баща, която е голяма и тежка
загуба и свързаните със събитието болки и страдания, подробно описани от
свидетелите, разпитани в първоинстанционното производство, последиците за ищците,
свързани с лишаването им от подкрепа – духовна и материална, която починалият им е
давал и която са очаквали за в бъдеще и които последици безспорно променят живота
им. Поради това намира, че обезщетение от по 80000 лв. за всеки от двамата ищци
отговаря на критерия за справедливост по чл. 52 ЗЗД.
Възраженията в тази насока и от двете страни в производството са
неоснователни и въз основа на събраните по делото доказателства – свидетелските
показания, не може да се направи. Освен това размерът на обезщетенията е съобразен и
с икономическата обстановка в страната, с обществено-икономическите отношения
към момента на деликта.
По отношение на направеното от работодателя възражение за наличие на
основание за намаляване на отговорността му по смисъла на чл.201, ал.2 от КТ, поради
допринасяне от страна на починалия работник Л.П. за трудовата злополука, като е
допуснал груба небрежност, изразяваща се в самостоятелно, непланирано и без наряд
/нареждане/ вземане на решение за извършване на ремонт на ел. инсталация, който не е
от спешен порядък; пренебрегване на правилата за безопасна работа, работейки без
предпазни средства и без изключване на системата от ел. мрежа, въззивният съд го
намира за неоснователно и споделя изводите на районния съд в тази насока.
Доказателствената тежест за твърдяното допринасяне поради груба небрежност,
проявена от наследодателя на ищците за трудовата злополука е в тежест на направилия
8
възражението работодател.
За разлика от компенсацията по чл. 51, ал. 2 ЗЗД, която не предпоставя вина на
пострадалия за съпричиняването на вредата, в трудовоправния режим прилагането на
компенсацията предпоставя виновно допринасяне на пострадалия за настъпването на
увреждането. При това, правнорелевантна е не всяка форма на вината, а само грубата
небрежност. Актуалната съдебна практика определя грубата небрежност като
неполагане на дължимата грижа, каквато и най-небрежният човек би положил в
подобна обстановка. Приема се, че такава е налице когато пострадалият работник е
извършвал работата си при липса на елементарно старание и внимание, в нарушение и
пренебрегване на основни технологични правила и изисквания за безопасност.
Преценката за положената грижа е в зависимост от конкретните обстоятелства, при
които е настъпила злополуката, от поведението на работника, съпоставено с
доказателствата как е следвало да процедира и в резултат на кои негови действия е
настъпила вредата. Установяването на тези обстоятелства е в доказателствена тежест
на ответника, който възразява за принос от страна на пострадалия.
Намаляването на отговорността на работодателя при условията на чл.201, ал.2 от
КТ не се прилага в случаите, когато се установи, че работодателят не е изпълнил свои
задължения по създаването на здравословни и безопасни условия на труд на работника,
както и когато проявената небрежност е обикновена, а не груба.
В настоящия случай от събраните по делото доказателства и най-вече от
заключението на назначената и изслушана от първоинстанционния съд съдебно-
техническа експертиза по безопасност и охрана на труда е установено, че именно
работодателят е допуснал множество нарушения по ЗБУТ във връзка с осигуряването
на безопасни условия на труд, като най-същественото нарушение е възлагане на работа
на персонал без необходимата квалификация за това. Работите с напрежение до 1000 V,
каквато обаче не е процесната, при която е загинал наследодателят на ищците, не са
изпълнявани нормативните изисквания за работа с наряд или с нареждане.
Работодателят не е доказал обучение, квалификация и правоспособност на починалия
работник, групата, която той ръководел и въобще на свои работници, даващи право за
работа в ел. уредби над 1000 V, каквато е уредбата в Помпената станция
с.Червенаково. Починалият Л.П. е имал достигната ІV квалификационна група като ел.
техник и общ трудов стаж в ел.уредби до 1000 V около 17 години. Неговата
квалификация не отговаря на вменените му от работодателя задължения.
Работодателят не е провеждал обучение за повишаване на квалификацията на
работниците, не е правил актуална оценка на риска, допуснал е работници да работят в
уредби над 1000 V без да имат право на това.
Работата е следвало да се извършва с наряд, най-малкото да има оперативен
9
дневник, каквито работодателят не доказа да има. Напротив, видно от заключенията и
по двете експертизи не е имало практика за издаване на наряди, нито за разпореждания
в друг писмен вид. Не е доказано, че персоналът отговаря на нормативните изисквания
на Наредба №16-116/08.02.2008г. за техническа експлоатация на енергообзавеждането
– чл.8. Работодателят не е създал условия за изпълнение на изискванията на
ПБЗРЕУЕТЦЕМ, няма въведена организация по възлагането и контрола на работите в
електрическите уредби. В нарушение на правилата възлагането на работата е устно,
решението е взето на оперативка, като член на ръководството е подписал пътния лист
/свид. Колев, свид. Влахов/. Поради това възраженията на въззивника работодател за
самоволно, самостоятелно поемане на работата без нареждане и знание от страна на
ръководството, са неоснователни и недоказани.
Работодателят не доказа извършено обучение на което и да е лице съгласно
ЗЗБУТ. Същият не е доказал, че е осигурил колективни и лични предпазни средства по
чл.182 от ПБЗРЕУЕТЦЕМ – диелектрични ръкавици, указатели за напрежение,
преносими заземители, изолиращи щанги за преносими заземители, изолиращи
оперативни щанги, табели за безопасност. Видно от заключението на вещото лице
Черкезов няма данни и основание да се приеме, че групата е разполагала с годни
диелектрични ръкавици, за да се приеме възражението на работодателя, че
наследодателят на ищците, проявявайки груба небрежност, не е използвал същите при
подмяна на повредения изолатор в Помпената станция. Освен това вещото лице е
посочило, че самите лични предпазни средства диелектрични ръкавици се използват
само при обезопасяване на работното място, същите не се използват при самата
дейност – смяната на изолатор, завиване на гайки и болтове с гаечен ключ, поради
факта, че това няма как да бъде изпълнено физически, поради формата, размерът и
дебелината на ръкавиците.
Установено е, че не са извършени задължителните инструктажи на работниците,
допуснати до работа на процесното съоръжение на 20.02.2019г. за ремонт на
изолаторите, в т.ч. и на починалия Л.П..
С оглед изложеното, въззивният съд приема, че работодателят не е изпълнил
своите основни задължения по създаването на здравословни и безопасни условия на
труд, като са установени редица нарушения в тази насока, посочени по-горе.
Освен това, от заключението на СТЕ, изготвено от вещото лице инж. Димитър
Тодоров, се установява, че след приключване на работата е възможно пострадалият
Панайотов да е занижил вниманието си и неволно да е нарушил габаритното
разстояние, доближавайки се до шпилките на преходните изолатори на трафопоста,
които са били под високо напрежение 20кВ. Следователно съдът приема, че дори и в
този момент пострадалия да е проявил някаква небрежност /занижил вниманието си/,
10
то същата категорично не е груба небрежност, а ако я има е обикновена такава.
Поради това, въззивният съд приема, че не са налице условията на закона за
намаляване на отговорността на работодателя при обезвреда на вредите, настъпили от
смъртта на работника Л.П., настъпила в резултат на процесната трудова злополука.
С оглед всичко изложеното, настоящият състав намира, че с оглед разпоредбата
на чл. 52 ЗЗД, сума от по 80000 лева за всеки от ищците представлява справедливо
обезщетяване на неимуществените вреди, като е неприложима разпоредбата на чл.201,
ал.2 от КТ за намаляване отговорността на работодателя, следващ по гореизложеното
да я понесе в пълен размер.
Претендираното обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
главниците следва да се присъди считано от датата на увреждането, на основание
чл.86, вр. с чл.84, ал.3 от ЗЗД.
Щом като районният съд е достигнал до същите крайните правни изводи,
въззивната жалба се явява неоснователна, а атакуваният съдебен акт следва да бъде
потвърден в обжалваните му части, като правилен и законосъобразен.
С оглед изхода на спора, правилно районният съд е присъдил на ищците по
съразмерност направените от тях в първоинстанционното производство разноски.
По отношение на отговорността за разноски за въззивното производство, следва
да се отбележи, че претенции за присъждане на разноски са направили и двете страни,
но с оглед изхода на въззивното производство – неоснователността и на двете въззивни
жалби, съдът няма да присъди разноски на никоя от тях, като всяка една от страните
следва да поеме разноските си, така, както ги е направила.
Ръководен от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА първоинстанционно Решение №322 от 11.03.2020г. по гр.д.
№2964/2019г. на Сливенски районен съд в обжалваните части, като ПРАВИЛНО и
ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач – „ЗАД
АРМЕЕЦ” АД, гр.София, ЕИК *********, на страната на ответника в
първоинстанционното производство „Напоителни системи“ ЕАД, клон „Средна
Тунджа“ – Сливен.
11
Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ с касационна жалба в
едномесечен срок от връчването му на страните при условията на чл.280, ал.1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12