№ 10121
гр. София, 30.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 24 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ГЕОРГИ СТОЕВ
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА М. ГЕРГОВА
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ СТОЕВ Гражданско дело №
20231110117478 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 124 ГПК.
Производството е образувано по предявен от И. Х. Х. срещу ДРУЖЕСТВО,
осъдителен иск с правна квалификация чл. 432 КЗ за сумата от 20 000,00 лева,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болка и страдание в
резултат на травматично увреждане, настъпило вследствие на ПТП от 15.11.2022 г. около
12.30 часа между лек автомобил с марка „Сеат“, модел „Ибиза“, с рег. № ********,
управляван от ищеца, и тежкотоварен автомобил марка „Ивеко“, с рег. № *********,
управляван от А. А., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване
на исковата молба 03.04.2023 г. до окончателното изплащане на сумата.
В исковата молба се твърди, че на 15.11.2022 г., около 12.30 часа е настъпило между
лек автомобил с марка „Сеат“, модел „Ибиза“, с рег. № ********, управляван от ищеца, и
тежкотоварен автомобил марка „Ивеко“, с рег. № *********, управляван от А. А.,
транспортно произшествие. Посочва се, че автомобилът на ищеца се е движил по
БУЛЕВАРД, в посока от Центъра към КВАРТАЛ, като след пресечката с ул. „УЛИЦА
автомобилът спрял в локалното платно на около 40-50 метра преди светофара на УЛИЦА на
аварийни светлини пред магазин за хранителни стоки и преди знак „Спирането забранено“.
Колата на ищеца била изключена от скорост, но не и изгаснала. Ищецът усетил силен удар в
задната част на автомобила, след което бил завлечен до кръстовището на УЛИЦА от
тежкотоварен автомобил марка „Ивеко“, с рег. № *********, управляван от А. А.. Твърди се,
че ищецът бил с поставен предпазен колан. Посочва се, че причината за сблъсъка били
субективните действия на водача на тежкотоварния автомобил, който в нарушение на
разпоредбата на чл. 23, ал. 1 ЗДвП не спазил необходимата дистанция. Сочи се, че
1
автомобилът на виновния водач бил застрахован със застраховка „Гражданска отговорност“
BG/03/12200151993 със срок на валидност от 15.06.2022 г. до 14.06.2023 г. Поддържа се, че
за ПТП-то бил съставен двустранен протокол и вина за същото имал водачът на
тежкотоварния автомобил. Последователно се излагат изследванията и установените
вследствие на тях увреждания на ищеца, а именно:
- След преглед на 17.11.2022 г. в БОЛНИЦА - стеснени дискални пространства на Ц5-
6-7 н етажна спондилоза със синдесмофити на нива Ц4-5-6-7;
- Преглед на 21.11.2022 г. при д-р Т. - данни за коренчева увреда на C5-С6-С7, липсва
F -вълна на С-6 и намалена проводимост на N. MEDIANUS BIL.N. RADIALIS DEX;
- Преглед на 05.12.2022 г. и 29.12.2022 г. при д-р Т. – увреждания на шийните
коренчета и назначена терапия с аналгетици и нестероидни противовъзпалителни средства;
- Магнитно - резонансна томография на шийни прешлени на 30.12.2022 г. - спондило-
дискогенна дегенеративна спинална и рецесуална/неврофораминална стеноза, клинично
значима на описаните нива и изправена шийна лордоза;
- Преглед на 04.01.2023 г. в БОЛНИЦА - изразен шиен вертебрален синдром с
радикулерни прояви двустранно и данни за двустранна хипестезия в зоната на двата нерви
улнарис - по-изразена вляво;
- Преглед на 07.03.2023 г. при д-р Т. заради появили се усещания за изтръпване,
мравучкане и слабост в горните крайници.
Посочва се, че травматичните увреждания са причинили на ищеца болка и страдания,
липса на енергия, умора и безсъние, чиято съвкупност е довела до трайно затрудняване на
движенията на врата, продължаващи и към момента на депозиране на исковата молба.
Изложени са твърдения, че на 19.01.2023 г. ищецът е подал до ответника молба за заплащане
на обезщетение за неимуществени вреди, по която ответникът постановил отказ. На
10.03.2023 г. била подадена нова молба за преразглеждане на становището на
застрахователя, която също била отказана. Направено е искане за уважаване на исковата
претенция, присъждане на посоченото обезщетение, ведно със законната лихва и сторените
по делото разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника, в който
се оспорва исковата претенция по основание и размер. Възразява се срещу редовността на
исковата молба с твърдения, че същата не отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 4 ГПК.
Оспорва се отговорността на застрахователя, писмените доказателства, представени към
исковата молба, наличието на валидно застрахователно правоотношение, механизма на
настъпилото ПТП. Посочва се, че в двустранния протокол не се съдържали данни за мястото,
обстоятелствата и причините за настъпване на инцидента, а в графа „пострадал/и/дори леко“
било отбелязано „не“. Оспорва се в инцидента да е взело участие МПС, застраховано при
ответника по застраховка „гражданска отговорност“, вида и характера на уврежданията на
ищеца, пряката им и непосредствена причинно-следствена връзка с произшествието, като се
твърди наличието на предхождащи заболявания у ищеца, повлияли при лечението и
2
възстановяването му след инцидента. Твърди се съпричиняване от страна на ищеца, тъй като
същият бил без поставен предпазен обезопасителен колан. Оспорва се размерът на
претендираното обезщетение като неотговарящо на изискванията на чл. 52 ЗЗД. Оспорва се
искането за присъждане на законна лихва като акцесорна претенция към неоснователния
главен иск. Твърди се, че ищецът в нарушение на чл. 94 ЗДвП не е паркирал лекия си
автомобил възможно най-вдясно на платното за движение и успоредно на оста на пътя. При
условията на евентуалност се твърди, че автомобилът е бил паркиран на забранено място.
Направено е искане за отхвърляне на исковата претенция и присъждане на сторените по
делото разноски.
Софийски районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди
доводите на страните, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Предмет на делото е твърдяното от ищеца материално субективно притезателно
право с правна квалификация чл. 423 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД за репариране на неимуществените
вреди, настъпили вследствие на ПТП, реализирано на 15.11.2022 г. Исковете претенции са
насочени към застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобила,
чийто водач виновно е причинил процесния деликт.
Правопораждащият фактически състав на твърдяното субективно материално право
включва следните елементи: 1) наличие на виновно и противоправно действие и/или
бездействие на застрахования, което е в пряка причинно-следствена връзка с претърпените
от увредено лице имуществени и/или неимуществени вреди; както и 2) наличие на
застрахователно правоотношение, произтичащо от договор за застраховка „Гражданска
отговорност“ между делинквента и застрахователя –ответник.
В тежест на ищеца е да установи в условията на пълно и главно доказване: 1)
наличието на противоправно деяние, което е в пряка причинно-следствена връзка с
настъпилите вреди, т.е. осъществяването на твърдяното ПТП, респективно механизма по
който се е реализирало; 2) съществуването на застрахователно правоотношение,
произтичащо от договор за застраховка „Гражданска отговорност“ между деликвента и
застрахователя –ответник.
В тежест на ответника в условията на обратно и пълно доказване е да обори
презумпцията на чл. 45, ал. 2 ЗЗД, т.е. да установи липсата на вина, чрез установяване на
твърдените факти, обуславящи наличието на обективна невъзможност на водача да
предвиди, респективно предотврати настъпването на твърдените вреди. Ответникът следва в
условията на пълно и главно доказване да установи фактите, обуславящи основателността на
направеното възражение за съпричиняване на вредоносния резултат.
Към датата на инцидента МПС с марка „Ивеко“, рег. № ******* е било обект на
валиден застрахователен договор по застраховка „Гражданска отговорност“, сключен с
ответника, със застрахователен период 15.06.2022-14.06.2023 г., както се установява от
приложена по делото справка от Гаранционния фонд.
От представения препис на писмена претенция (л. 19) се установява, че са налице
3
условията за допустимост на настоящия иск, арг. чл. 380 вр. чл. 432, ал. 1 КЗ.
След съвкупен и подробен анализ на събрания доказателствен материал,
включително гласните доказателствени средства и заключението по съдебно автотехническа
експертиза, настоящият съдебен състав приема за установено, че на 15.11.2022 г., около 12.30
часа в светлата част на денонощието, при ясно и сухо време и добра видимост, ищецът И. Х.
Х. управлява лек автомобил с марка „Сеат“, модел „Ибиза“, с рег. № ******** по
БУЛЕВАРД, гр. София, в посока центъра на града, когато след пресечката с ул. „УЛИЦА
спира в локалното платно, на около 20-30 метра преди светофара с УЛИЦА пред магазин за
хранителни стоки. Ищецът спира и изключва от скорост автомобила, когато получава удар в
задната му габаритна част от предната габаритна част на тежкотоварен автомобил марка
„Ивеко“, с рег. № *******, управляван от А. А., движещ се по БУЛЕВАРД, в посока център.
В резултат, тежкотоварният автомобил избутва на около 20 метра лекия автомобил, който
навлиза в кръстовището на БУЛЕВАРД, отклонява се на дясно и спира. Управляваният от А.
А. автомобил с марка „Ивеко“ продължава движението си и впоследствие спира.
За процесното ПТП е съставен двустранен констативен протокол от 15.11.2022г.,
подписан от ищеца И. Х. Х. и водача на тежкотоварния автомобил А. А., който представлява
официален удостоверителен документ, поради което се ползва с материална доказателствена
сила относно установените от съответния орган факти и обстоятелства, включително датата
и мястото на съставяне на свидетелстващия документ. Поради което е неоснователно е
възражението на ответника, че доколкото за процесното ПТП не е съставен констативен
протокол за ПТП с пострадали лица по смисъла на НАРЕДБА № Iз-41 от 12.01.2009 г. за
документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда за
информиране между Министерството на вътрешните работи, Комисията за финансов надзор
и Гаранционния фонд, се явява преклудирана възможността на ищеца да търси обезщетение
за претърпените болки и страдания. Отбелязването или липсата на отбелязване в протокола
за ПТП за наличието на пострадали лица не е предпоставка за уважаване, респективно за
отхвърлянето на исковете претенции. Извод за (не)съществуването на релевантните за
предмета на доказване факти се прави след анализ на целия събран доказателствен
материал, включително и протокола за ПТП.
Настоящият състав приема за установено, че са налице предпоставките на чл. 432 КЗ
вр. чл. 45 ЗЗД, тъй като се установи пълно и главно наличието на виновно и противоправно
деяние, което е довело до настъпването на твърдените вреди. Водачът на товарния
автомобил не е съобразил своята скорост на движение с характера и интензивността на
движението и с конкретните условия на видимост, поради което не е бил в състояние да спре
при установяване на предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в
случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението, арг. чл. 20, ал. 2
ЗдВП. Съгласно нормата на чл. 23 ЗДвП водачът на пътно превозно средство е длъжен да се
движи на такова разстояние от движещото се пред него друго превозно средство, че да може
да избегне удряне в него, когато то намали скоростта или спре рязко. Противоправността на
деянието на ответника се изразява именно в предприемане на поведение в нарушение на чл.
4
20, ал. 2 ЗДвП и чл. 23 ЗДвП.
Съгласно чл. 51 ЗЗД на репариране подлежат всички имуществени и неимуществени
вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Нормата на чл. 386, ал. 2
КЗ определя обема на дължимото застрахователно обезщетение, което следва да покрива
действително претърпените вреди към момента на настъпването им. На основание чл. 162
ГПК вр. чл. 52 ЗЗД настоящият състав приема, че за репарирането на причинените
неимуществени вреди се дължи обезщетение в размер на 2 000 лева. Справедливостта като
основен и законоустановен критерий при определяне размера на обезщетението при деликт,
не е абстрактно понятие, а предпоставя винаги конкретна преценка на установените
обективно съществуващи факти и обстоятелства. Съдът при определянето на размера на
дължимата престация следва да съобрази 1) обема, характера и тежестта на уврежданията, 2)
интензитета и продължителността на търпимите болки и страдания, 3) както и негативните
физически и психологически последици за увреденото лице. В този смисъл е константната
практика на ВКС по приложението на ППВС № 4/1968 г., например Решение № 88 от
9.07.2012 г. по т. д. № 1015/2011 г., на ВКС II т. о.
Според заключението по допусната СМЕ породените неимуществени вреди не се
дължат само и единствено на травмите, получени при процесното ПТП, тъй като
твърдените от ищцата болестни промени предхождат по време процесното ПТП, т.е. налице
са дегенеративни промени на гръбначния стълб, изразяващи се в ошипяване и стесняване на
разстоянието между прешлените. Изводът на вещото лице се подкрепя и от приложените
резултати от изследването с ЯМР, както и от приложените писмени доказателства във връзка
със здравното досие на ищеца, поради което настоящият състав кредитира заключението
като правилно и изчерпателно. Следователно не всички установени неимуществени вреди
са в пряка и причинно-следствена връзка с процесната трудова злополука. Движението
на главата на ищеца, непосредствено след сблъсъка, т.е. камшичест тип движение, е
провокирало съществуващите негативни изменения на здравословното състояние, но не е
била единствената причина за пораждането им. Обуславящи определения от съда размер на
дължимото обезщетение са обстоятелствата, че след инцидента ищецът не е бил подложен,
тъй като е нямало необходимост от медицински интервенции, както и престой в болнично
заведение. Съгласно чл. 51 ЗЗД на репариране подлежат всички имуществени и
неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането,
поради което съдът счита, че за претърпените неимуществени вреди се дължи обезщетение в
размер на 2 000 лева.
Възражението за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
увреденото лице е основателно. Тежестта на доказване е върху страната, която е направила
възражението, т.е. същата следва да установи в условията на пълно и главно доказване
фактите, от които черпи благоприятни правни последици. От заключението по допусната
СТЕ и свидетелските показания на В. Л., включително и изготвения протокол за ПТП, се
установява че ищецът е спрял нерегламентирано в платното за движение на изключително
натоварен булевард по време на денонощието, което се отличава със засилен трафик и то на
5
разстояние 20 метра от светофарно кръстовище. При разглеждане на възражението за
съпричиняване от страна на увреденото лице, трябва да се вземат предвид задължителните
постановки на т. 7 от Тълкувателно решение № 1 от 23.12.2015 г. на ОСТК на ВКС по т.
д. № 1 / 2014 г., според което „съпричиняването на вредата изисква наличие на пряка
причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат, но
не и вина. Приносът на увредения - обективен елемент от съпричиняването, може да се
изрази в действие или бездействие, но всякога поведението му трябва да е противоправно и
да води до настъпване на вредоносния резултат, като го обуславя в някаква степен.
Поведението на ищеца се изразява в нарушаване на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, т.е. спиране в
платното на движение, без да съобрази характера и интензивността на движението по
булеварда, както и нарушение на нормата на чл. 98, ал. 1, т. 1 ЗДвП – уреждащата
забраната за спиране и престой на място, където превозното средство създава опасност или
е пречка за движението. Поради което настоящият състав приема, че е налице
съпричиняване в обем на 25% от установените неимуществени вреди, т.е. дължимото от
ответника обезщетение за репариране на установените от настоящия състав неимуществени
вреди е в размер на 1 500 лева.
По отговорността за разноски:
Право на разноски има ищеца, който е освободен от държавна такса и не е
представил доказателства за сторени разноски. Претендира се от процесуалният
представител на ищеца заплащане на адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 1.,
т. 2 ЗА за предоставена безплатна правна помощ, като настоящият състав определя такова в
размер на 750 лева с ДДС. Размерът е съобразен с фактическата и правна сложност на
делото, както и с уважената част от исковата претенция.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на
Софийски районен съд сумата от 545,43 лева, представляваща пропорционалната част от
дължимата държавна такса и възнагражденията за вещите лица, доколкото делото е решено в
полза на лице, което е освободено от задължението за заплащането й, а разноските са поети
от бюджета на съда.
Така мотивиран, настоящият състав на Софийският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА ДРУЖЕСТВО ЕИК **********, да заплати на И. Х. Х., ЕГН **********,
на основание чл. 432, ал. 1 КЗ, вр. чл. 45, ал. 1 и чл. 52 ЗЗД, сумата от 1 500 лева,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болка и
страдание в резултат на травматично увреждане, настъпило вследствие на ПТП, реализирано
на 15.11.2022 г. между лек автомобил с марка „Сеат“, модел „Ибиза“, с рег. № ********,
управляван от И. Х. Х., и тежкотоварен автомобил марка „Ивеко“, с рег. № *********,
управляван от А. А., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
6
подаване на исковата молба 03.04.2023 г. до окончателното изплащане на сумата, като
ОТХВЪРЛЯ предявения иск за разликата над уважения размер от 1 500 лева до предявения
размер от 20 000 лева, като неоснователен.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА ДРУЖЕСТВО
ЕИК **********, да заплати на адв. А. И. А., сумата от 750 лева с включено ДДС,
представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ в
първоинстанционното производство.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 вр. ал. 6 ГПК, ДРУЖЕСТВО ЕИК **********,
да заплати на Софийски районен съд сумата от 545,43 лева, представляваща
пропорционалната част от сторените разноски, изразяващи се в дължимата държавна такса и
възнагражденията за вещите лица за първоинстанционното производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7