№ 432
гр. Ловеч, 05.07.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ, в закрито заседание на пети
юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА
Членове:ПОЛЯ ДАНКОВА
ПЛАМЕН ПЕНОВ
като разгледа докладваното от МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА Въззивно частно
гражданско дело № 20224300500264 по описа за 2022 година
. и за да се произнесе, съобрази:
Производството е по чл. 413, ал. 2 ГПК.
Производството по делото е образувано по постъпила частна жалба от
„Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД против разпореждане
№ 469/05.05.2022 г., по ч.гр.д. № 213/2022 г. на РС Луковит, с което е
отхвърлено като противоречащо на закона заявлението му издаване на
заповед за изпълнение против АНТ. Н. Д. за посочените в него суми,
основаващо се на Договор за предоставяне на поръчителство от 15.05.2020 г.
В частната жалба са изложени оплаквания, че обжалваното определение
е неправилно и незаконосъобразност. Според частния жалбоподател
заповедният съд е стигнал до заключение, че неравноправността на част от
клаузите на договора за поръчителство са основание да бъде отхвърлено
заявлението за всички суми като противоречащо на закона. Изтъква, че
недействителността на договора за поръчителство не влече след себе си
отпадането на задължението на „Файненшъл България“ ЕООД“ да заплати
при поискване от „Изи Асет мениджмънт“ АД дължимите от длъжника
вземания по договора за кредит. Изтъква, че съдът отказва издаването на
заповед за изпълнение, когато искането се основава на неравноправна
клауза в договор, сключен с потребител, като заключава, че съдът следва да
откаже издаване на заповед за изпълнение за конкретни искания, за които е
стигнал до извод, че се основават на неравноправни клаузи, а именно
заплащане на възнаграждението за поръчителя. Дружеството-поръчител е
изпълнило задължението на длъжника и е встъпило в правата на
удовлетворения кредитор.
Счита за неправилно приетото от заповедния съд относно нищожността
на Договора за предоставяне на поръчителство съгласно ЗПК. Излага
съображения, че в чл. 143 от ЗПК е транспонирана Директива 93/13 ЕО от
1
05.04.1993г., като в чл. 3 конкретно е уредена т.нар. генерална клауза за
неравноправност на уговорките в потребителските договори, вкл. и за
потребителски кредит, която представлява 1) всяка неиндивидуално
определена уговорка в негова вреда 2) не отговаря на изискването за
добросъвестност и 3) води до значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, като изтъква, че
съгласно тази дефиниция положителните материални предпоставки трябва да
са проявени кумулативно. Изтъква, че „Файненшъл България“ ЕООД“ е
търговско дружество, вписано като финансова институция в регистъра на
БНБ за финансовите институции, с основен предмет на дейност –
предоставяне на гаранционни сделки по занятие, като извършва търговска
дейност в съответствие със законовите разпоредби и в това си качество
следва да получава съответното възнаграждение по всяка сключена от него
гаранционна сделка (поръчителство), с цел гарантиране изпълнението на
всички парични задължения на потребителя, възникнали съгласно договора
за паричен заем.
Оспорва извода на заповедния съд, че договорът за поръчителство е
сключен в противоречие с добрите нрави. Изтъква, че договорът между
длъжника и „Файненшъл България“ ЕООД“ е сключен в съответствие с
установената в чл. 9 ЗЗД свобода на договарянето, като съгласно този
принцип всеки е свободен да встъпва в договорни връзки с когото желае,
като сам определя и се съгласява със съдържанието на създаденото по негова
воля правоотношение. Сочи, че тези три възможности, включени в понятието
свободно договаряне, съставляват кръга на т.нар. волева автономия и следва
да бъдат обезпечени от правния ред, като тази свободна инициатива е
ограничена единствено от императивното изискване на чл. 19, ал.4 от ЗПК,
което в настоящия случай е спазено. Сочи, че добрите нрави са критерии за
норми на поведение, установени в обществото там, където обществените
отношения не са уредени с императивни правни норми, кат в този смисъл
счита, че процесния договор е действителен. На последно място оспорва
като неправилен и извода на районният съд, че уговорените в чл.4, т.1 и т.2
обезпечения са реално неизпълними, тъй като длъжникът е имал право да
избира и същият е сключил договор за предоставяне на поръчителство.
Моли въззивния съд да отмени на обжалваното разпореждане на ЛРС
като незаконосъобразно и постанови да бъде издадена заповед за изпълнение
за сумите, претендирани със заявлението по чл.410 ГПК.
Частната жалба е подадена в преклузивния срока по 275, ал.1 от ГПК,
против подлежащ на обжалване съдебен акт и от лице, за което е налице
правен интерес от обжалване, поради което е процесуално допустима, но
разгледана по същество - неоснователна.
Производството за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК,
по повод на което е образувано ч.гр.д. № 213/2022 г. по описа на РС Луковит,
е започнало по постъпило заявление от „Агенция за контрол на просрочени
2
задължения“ ООД против длъжника АНТ. Н. Д. за парично вземане в общ
размер на сумата 572.69 лв. главница, договорна лихва 35.75 лв. за периода
от 31.05.2020 г. до 04.10.2020 г., 286.56 лв. възнаграждение по гаранционна
сделка (поръчителство), 94.66 лв. мораторна лихва от 05.10.2020 г. до
26.04.2022 г., както и законна лихва върху главницата от момента на
подаване на заявлението до окончателното изплащане на сумите.
В т.12 от заявлението /“Обстоятелства, от които произтича вземането“/
се посочва, че на 15.05.2020 г. между АНТ. Н. Д. – заемател и „Изи Асет
мениджмънт“ АД - заемодател е сключен договор за паричен заем №
3828507, по силата на който на заемателят е отпуснат кредит в размер на
800.00 лв., който е следвало да бъде върнат ведно с договорна лихва в размер
на 69.20 лв. на десет двуседмични вноски, всяка от които в размер на 86.92
лв. При сключване на договора заемателят удостоверил, че получил
заемната сума, запознат е и се е съгласил предварително с всички условия
на индивидуалния договор и тарифата на заемодателя в случаите, в които
същата е приложима, както и с общите условия, неразделна част от договора
и инкорпорирани в текста му. Съгласно подписания договор, заемодателят
има право да прехвърли вземането си по договора за паричен заем на трето
лице. Според клаузите на договора, заемателят се задължил в три дневен
срок от подписване на договора за заем да предостави едно от следните
обезпечения на заемодателя: 1. Две физически лица - поръчители, всяко от
които да отговаря на следните изисквания: да предостави служебна бележка
от работодател за размер на трудово възнаграждение; нетния размер на
осигурителния му доход да е в размер над 1000 лв.; да работи по безсрочен
трудов договор; да не е заемател или поръчител по договор за паричен заем,
сключен с „Изи Асет Мениджмънт“ АД; да няма неплатени осигуровки за
последните две години; да няма задължения към други банкови и финансови
институции или ако има – кредитната му история в ЦКР към БНБ една
година назад да е със статус “период на просрочие от 0 до 30 дни“;
поръчителят подписва договор за предоставяне на поръчителство, 2. Банкова
гаранция с бенифициер – заемодателя за сумата по чл.2, т.7 от договора , със
срок на валидност - 30 дни след крайния срок на плащане на задълженията по
настоящия договор и 3. Одобрено от заемодателя дружество – поръчител,
което предоставя гаранционни сделки.
На същата дата – 15.05.2020 г., между АНТ. Н. Д. - потребител и
„Файненшъл България“ЕООД - поръчител, е сключен договор за
предоставяне на поръчителство № 3828507, по силата на който потребителят
възлага, а поръчителят се задължава да сключи договор за предоставяне на
поръчителство със заемодателя, по силата на който да отговоря солидарно с
потребителя пред заемодателят за изпълнението на всички задължение на
потребителя, възникнали съгласно договора за паричен заем, както и за
всички последици от неизпълнението на задължението по договора, както
следва : 1. Задължение за връщане на заемната сумата; 2. Задължение за
връщане на възнаградителна лихва ; 3. Задължение за заплащане на законна
3
лихва за забава в случай на забава на плащането, разходи за събиране на
вземането, съдебни разноски, адвокатски хонорари, срещу задължението
потребителя да заплати възнаграждение на поръчителя по гаранционната
сделка (поръчителството) в размер на 460.80 лв., платимо на разсрочени
вноски, дължими на падежа на плащане на погасителните вноски по договора
за паричен заем, при което общия размер на вноската е 133.00 лв. В договора
за поръчителство е уговорено, че същият не поражда правни последици в
случай, че потребителя предостави на „Изи Асет мениджмънт“ АД едно от
другите обезпечения - поръчителство от две физически лица или банкова
гаранция. Съгласно договора, в случай на забава заплащането на падеж на
погасителната вноска с повече от 30 календарни дни, заемателят дължи на
заемодателят заплащане на разходи и такси за извънсъдебно събиране на
просрочено вземане в размер на 9.00 лв., които се начисляват за всеки
следващ 30 дневен период, през който има погасителна вноска, чието
плащане е забавено с повече от 30 календарни дни, като всички начислени
разходи и такси за извънсъдебно събиране на просрочените погасителни
вноски не могат да надхвърлят 45.00 лв. На длъжника са начислени разходи
и такси за извънсъдебно събиране на вземането в размер на 9.00 лв.
Твърди се, че вземането на заемодателя е станало изискуемо на
01.09.2021 г. поради неизпълнение на договорното задължение от страна на
заемателя, като заемодателят е отправил писмено искане до поръчителят за
изпълнение на целия дълг в размер на 667.80 лв., която сума поръчителят е
заплатил на заемодателят на 01.09.2021г., с оглед на което е встъпил в правата
на удовлетворения кредитор, вкл. за дължимото възнаграждение по договора
за предоставяне на поръчителство.
На 02.03.2020г. е сключен рамков договор за покупко-продажба на
вземания (цесия) и приложение № 1 към него между „Агенция за контрол на
просрочени задължения“ЕООД, в качеството си на цесионер и „Файнейшъл
България“ ЕООД - цедент, по силата на който вземането е прехвърлено в
полза на цесионера. Твърди, че длъжникът е уведомен по реда на чл. 99 от
ЗЗД за извършената продажба на вземането от цедента, посредством писмо с
обратна разписка от 08.09.2021г.
С обжалваното разпореждане районният съд е отказал издаването на
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК. За да отхвърли заявлението на
частния жалбоподател, заповедният съд е приел, че уговорката в чл. 4 от
договора за кредит е неравноправна клауза, с оглед лишаване на потребителя
от възможност да извърши реален избор дали да приеме сключването на
договора с предлагане на обезпечение. Изложени са и доводи, че посочените
в договора две привидно алтернативни обезпечения са реално неизпълними и
че третата алтернатива – сключване на договор за поръчителство с
дружеството, чиято дейност е свързана с гаранционни сделки, е единственото
изпълнимо по вид обезпечение. В подкрепа на направения извод, заповедния
съд изтъква и обстоятелството, че двамата търговци – заемодателят и
поръчителя действат координирано, след като в договора е предвидено, че
4
възнагражденията на поръчителя се изплащат директно на кредитора, а при
направена справка в Търговски регистър по партида на „Файнейшъл
България“ ЕООД е установено, че едноличен собственик на капитала на
дружеството е дружеството кредитор – „Изи Асет Мениджмънт“ АД.
Съгласуваността на двамата търговци, съдът оценява и през призмата на чл.
19, ал.4 от ЗПК, предвиждащ, че ГПР не може да надхвърля 5-кратния размер
на законната лихва, т.е. 50%, а видно от сключения договор за паричен заем,
ГРП е 47.33 % , без обаче в изчисляването му да е включен разхода за
поръчителя, който се дължи независимо от това дали реално ще настъпи
неизпълнение. Съдът посочва, че това е видно и от обстоятелството, че
възнаграждението за поръчителството е заплащано преди да е настъпило
неизпълнението. Според ЛРС очевидната нищожност на договора за
поръчителство , води до извода, че заявлението следва да бъде отхвърлено
изцяло като противоречащо на закона.
Настоящата инстанция изцяло споделя направените от районния съд
правни изводи. Съгласно разпоредбата на чл. 411, ал.2, т.2 и т.3 от ГПК,
заповедният съд е длъжен служебно да извърши проверка дали искането не
противоречи на закона и добрите нрави, както и дали се основава на
неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител или е налице
обоснована вероятност за това. С приетото съдържанието на уговорката в
чл.4 от Договора за кредит заемодателят предварително определя поръчителя
и върху нея кредитополучателят не може да въздейства. За него не
съществува възможност да посочи поръчител, различен от предварително
определения и одобрен от заемодателя. Следва да се изтъкне и факта, който
се установява от приложеното по делото извлечение от ТРРЮЛНЦ за
актуалното състояние на частния жалбоподател. От него е видно, че
заемодателят и предварително определеният и одобрен от него поръчител са
свързани лица, доколкото „Изи Асет Мениджмънт“ АД (заемодателят) е
едноличен собственик на капитала на „Файнейшъл България“ ЕООД
(поръчителят). Това съдържание на уговорката установява значително
неравновесие в правата между потребителя и търговеца по смисъла на чл.
143, ал. 1 ЗЗП.
На следващо място с начисляване на възнаграждението за
поръчителство се превишава максималния размер на годишния процент на
разходите по чл. 19, ал. 4 ЗПК, ограничен до петкратния размер на законната
лихва. В случая с договора за кредит е установен ГПР от 47.33%, при
установен законов максимум от 50 %. Така установения в договора годишен
процент на разходите обаче не включва възнаграждението по договора за
поръчителство в размер на 460.80 лева. Независимо, че произтича от друга
сделка (договор за предоставяне на поръчителство), възнаграждението за
поръчителство съставлява разход по кредита по смисъла на чл. 19, ал. 1 ЗПК,
5
защото икономическата тежест се понася от кредитополучателя, който го
плаща наред с другите парични задължение по договора за кредит – главници,
лихви, и пр. Възнаграждението за поръчителство не попада в изключенията
по чл. 19, ал. 3 ЗПК, съставляващи изчерпателно изброяване на разходите,
които не се включват при изчисляване на ГПР, въпреки заплащането им от
потребителя. Ето защо, макар да не възниква от договора за кредит,
настоящата инстанция също счита, че възнаграждението за поръчителство
съставлява част от ГПР. В случая в Договора за кредит ГПР е определен на
47,33%, а уговореното възнаграждение за поръчителя е в размер на 460, 80
лева, т.е. налице е превишаване на законовия максимум на ГПР по чл. 19, ал.
4 ЗПК.
Цитираните по-горе разпоредби на ЗЗП и ЗПК са в съответствие с
Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година относно
неравноправните клаузи в потребителските договори, която има
задължителен характер за националните съдилища в ЕС. Според чл.3 от
същата неравноправна е дадена клауза, когато въпреки изискването за
добросъвестност, тя създава в ущърб на потребителя значителна
неравнопоставеност между правата и задълженията, произтичащи от
договора.
На последно място допълнителен аргумент за отхвърляне на
претенцията на заявителя за сумата от 460.80 лв., представляваща
възнаграждение по гаранционна сделка /поръчителство/, съдът намира в
нормата на чл.26, ал.1 от ЗЗД – противоречие с добрите нрави. От изложеното
в т.12 от заявлението и приложения договор за паричен заем става ясно, че
задължението на кредитополучателя, отнасящо се до осигуряването на
поръчителство, не е определено като предварително условие за сключване на
договора. Това противоречи на принципа за добросъвестност и цели да се
създадат предпоставки за начисляване на претендираното възнаграждение,
което води до оскъпяване на кредита. Следва да се отбележи и факта, че при
отпуснат кредит в размер на 800.00 лв., уговореното възнаграждение за
поръчителя е 460.80.00 лв., т.е. повече от половината от отпуснатия кредит,
което също противоречи на добрите нрави.
С оглед на изложеното настоящият състав приема, че са налице
пречките по чл.411, ал.2, т.2 и т.3 от ГПК за издаване на заповед за
6
изпълнение досежно претендираните вземания. Тези клаузи не поражда права
и задължения за страните, респективно в частта, с която са претендирани
произтичащите от тях вземания, заявлението по чл. 410 от ГПК правилно е
отхвърлено от районния съд като противоречащо на закона поради
очевидната нищожност на Договора за поръчителство.
Ето защо въззивният съд намира, че направените в частната жалба
възражения са неоснователни. Районен съд Луковит е постановил правилен
съдебен акт, който следва да бъде потвърден.
Водим от горното и на основание чл.252 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 469/05.05.2022 г. по ч.гр.д. №
213/2022 г. по описа на РС Луковит, с което е отхвърлено като противоречащо
на закона заявлението на „Агенция за контрол на просрочени вземания“ ООД,
ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр.*****, представлявано от
управителя Я.Б. Я. за издаване на заповед за изпълнение против АНТ. Н. Д.
от гр.*****, за посочените в него суми, основаващо се на Договор за
предоставяне на поръчителство от 15.05.2020г.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7