РЕШЕНИЕ
№ 57
гр. гр. Хасково, 28.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Мартин Д. Кючуков
при участието на секретаря Милена Д. Борисова
като разгледа докладваното от Мартин Д. Кючуков Административно
наказателно дело № 20255640200048 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 803556-F798134/19.12.2024г. на
Директор на офис /дирекция/ за обслужване - Хасково в ТД на НАП - Пловдив, с което за
нарушение по чл. 4, ал. 3, т. 1 от Наредба Н-13/17.12.2019 г., вр. чл. 4, ал.1, т.1, б. „а“ от
Наредба Н-13/17.12.2019г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и
съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и
от самоосигуряващите се лица, във вр. с чл.5, ал. 4 и ал.6 от КСО и на основание чл. 355 ал.1
от КСО на Б. И. К. от гр. Хасково е наложена „глоба” в размер на 50 лева.
Недоволен от така наложеното наказание е останал жалбоподателят К., поради
което го обжалва в срок. Релевира оплаквания за незаконосъобразност на атакуваното
наказателно оплакване. Независимо, че декларацията била подадена след законоустановения
срок, същата не била отхвърлена, а била приета от органите на НАП като вярна и
действителна. Поддържа, че тези му действия не покривали белезите на административното
нарушение, тъй като деянието било маловажно, поради което не следвало да му се налага
санкция.
Иска от съда да отмени изцяло издаденото НП и да му присъди адвокатско
възнаграждение по чл. 38 ал.2 ЗАдв.
Административно-наказващият орган - Директор на офис /дирекция/ за
обслужване - Хасково при ТД на НАП-Пловдив, чрез упълномощения си по делото
процесуален представител оспорва жалбата. Атакуваното НП било издадено от компетентен
1
АНО, същото било правилно и законосъобразно и следвало да се потвърди. Нямало
допуснати съществени процесуални нарушения или материална незаконосъобразност. Моли
атакуваното наказателно постановление да бъде потвърдено. Претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в
съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
На 15.11.2024 г. била извършена проверка от свид. Е. С. И., на длъжност
„инспектор по приходите” в ТД на НАП – Пловдив, офис Хасково, по повод подадена от
жалбоподателя Б. И. К. в качеството му на работодател и осигурител Декларация - Образец
6 "Данни за дължими вноски и данък по чл. 42 от ЗДДФЛ" за месец септември 2024 г.,
заведена в ТД на НАП – Пловдив офис Хасково с Протокол вх. № 263582408886561 от
15.11.2024 г.
При проверката било установено, че жалбоподателят Б. И. К., в качеството си на
работодател и осигурител по смисъла на чл. 5, ал. 1 от КСО, не бил подал Декларация
Образец 6 за м. септември 2024г. в ТД на НАП гр.Пловдив, офис Хасково в
законоустановения срок – най-късно до 25.10.2024 г. вкл., а я подал след срока, на 15.11.2024
г.
На 26.10.2024г. жалбоподателят вече е бил в нарушение.
За това нарушение на Б. И. К. в ТД на НАП-Пловдив, офис Хасково и в негово
присъствие е бил съставен АУАН № F798134/15.11.2024г. Актът е съставен и в присъствието
на свид. К. К. К..
На същата дата АУАН бил връчен срещу подпис лично на нарушителя, който в
графата за възражения вписал „не съм извършил никакво нарушение“.
В срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН не са постъпили писмени възражения от
жалбоподателя.
Въз основа на АУАН е издадено и атакуваното НП.
Тази фактическа обстановка не е спорна в жалбата и се потвърждава от разпита
на св.Е. И. и св.К. К..
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното :
По делото не е спорно, че Б. И. К. има качеството на работодател и осигурител по
смисъла на чл.5 ал.1 от КСО.
Според чл.5 ал.4 от КСО, осигурителите, осигурителните каси,
самоосигуряващите се лица и работодателите периодично представят в Националната
агенция за приходите посочените в две точки данни и декларации, а в ал.6 на цитираната
разпоредба се предвижда, че съдържанието, сроковете, начинът и редът за подаване и
съхраняване на декларациите по ал.4 се определят с наредба, издадена от министъра на
финансите, съгласувано с управителя на НОИ.
2
По силата на чл.2 ал.2 от Наредба № Н-13 от 17.12.2019 г. за съдържанието,
сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите,
осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица,
работодателите, осигурителите, предприятията по чл.1, т.6 и техните клонове и поделения,
осигурителните каси за своите членове – осигурители, самоосигуряващите се лица и лицата
по чл.4 ал.9 от КСО или упълномощени от тях лица, подават в компетентната териториална
дирекция на Националната агенция за приходите декларация образец № 6.
В чл.4 ал.3 от Наредба № Н-13 от 17.12.2019г., е предвидено, че Декларация
образец №6 се подава в съответната компетентна териториална дирекция на Националната
агенция за приходите от работодателите, осигурителите и техните клонове и поделения за
дължимите осигурителни вноски и вноските за фонд "Гарантирани вземания на работниците
и служителите" едновременно с подаване на декларация образец № 1.
Според чл.4, ал.1, т.1, б.“а“ от Наредба № Н-13 от 17.12.2019 г., Декларация
образец № 1 се подава в съответната компетентна териториална дирекция на Националната
агенция за приходите от работодатели, осигурители и техните клонове и поделения – за
всеки календарен месец до 25-о число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят
данните, включително и при полагащо се обезщетение на трудоустроено лице, на което не е
предоставена подходяща работа; а при начислено или изплатено възнаграждение за същия
месец след този срок – до края на месеца, в който е начислено или изплатено
възнаграждението.
Следователно - Декларация образец № 6 следва да бъде подадена от съответното
задължено лице за всеки календарен месец до 25-о число на месеца, следващ месеца, за
който се отнасят данните.
В конкретния случай се касае за подаване на Декларация образец № 6 на
работещите по трудов договор лица при жалбоподателя за м. септември 2024г., която
съгласно горецитираните разпоредби от Наредба № Н-13 от 17.12.2019 г., трябва да се
подаде до 25-то число на следващия месец, след като няма данни да е налице хипотеза на
начислено или изплатено възнаграждение за същия месец след този срок, при което
задължението би следвало да се изпълни до края на месеца, в който е начислено или
изплатено възнаграждението.
Следователно – Декларация образец № 6 за м.септември 2024г. е трябвало да бъде
подадена от жалбоподателя най-късно до 25.10.2024г. включително.
Това не е било сторено от К. в указания в закона срок.
Този факт реално и не се оспорва от жалбоподателя.
Така, на 26.10.2024г. той е бил вече в нарушение на задължението си по чл.4 ал.3,
т.1, вр. ал.1, т.1, б.“а“ от Наредба № Н-13 от 17.12.2019 г., във вр. с чл.5, ал. 4 и ал.6 от КСО.
Касае се за едно формално административно нарушение, което се осъществява
чрез бездействие и с изтичането на предвидения в закона срок за подаване на декларация /и
неподаването и/, то е напълно довършено от обективна и субективна страна.
3
Достатъчно е закъснение с един ден, за да се обоснове налагането на санкция.
Ето защо, съдът приема за осъществено описаното в АУАН и НП
административно нарушение.
Не се касае за маловажен случай по чл.28 ал. 1 от ЗАНН.
Действително се касае за едно формално административно нарушение.
За съставомерността му няма значение обстоятелството, че декларация все пак е
подадена, че е била приета от органите по приходите като вярна и действителна и че със
неспазването на срока не са били причинени вреди нито на фиска, нито на трето лице.
При формалните нарушения защитата на обществените отношения е изтеглена
напред. Достатъчно е осъществяването на изпълнителното им деяние и е налице
съставомерно нарушение. Вреди като резултат не са нужни, за да е налице довършено
нарушение.
В този случай на формално нарушение според съда не може да има маловажен
случай по чл.28 ал.1 от ЗАНН, защото аргументите в тази насока се извличат главно от
твърденията за липса на вредоносен резултат от изпълнителното деяние, а както бе посочено
по-горе, при формалните нарушения резултатът няма значение за обективната
съставомерност.
В противен случай съдът ще трябва да приема във всеки случай на формално
нарушение маловажен случай, само защото не са настъпили вреди. Дали са настъпили или
не - няма значение при този вид нарушения.
Вредите, резултатът, може да се обсъждат само на плоскостта на
индивидуализацията на наказанието в такъв случай, което е направено от АНО при
определяне на неговия размер.
Ето защо доводите в жалбата в тази насока са неоснователни.
По-насетне, разпоредбата на чл.355 ал.1 КСО предвижда, че който наруши
разпоредбите на чл.5 ал.4 и чл.6, ал.9 и разпоредбите на нормативните актове по
прилагането им, както и който не подаде или не подаде в срок декларация с данните по чл.5,
ал.4 или декларация от самоосигуряващо се лице, се наказва с глоба от 50 до 500 лв. за
физическите лица, които не са търговци, или с имуществена санкция за едноличните
търговци и юридическите лица в размер от 500 до 5000 лв., ако не подлежи на по-тежко
наказание.
На жалбоподателя е наложена глоба в минималния предвиден в закона размер.
При установено нарушение това е най-благоприятния вариант. Няма как съда да наложи по-
леко по размер или вид наказание.
Ето защо съдът счете, че наказанието е правилно определено по вид и размер.
Съдът не констатира при издаване на наказателното постановление да са
допуснати нарушения на материалния закон. То е обосновано и е постановено при пълнота
на доказателствата.
4
Не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
Атакуваното НП се явява правилно и законосъобразно и като такова ще следва да
бъде потвърдено.
Предвид изхода на спора и нормата на чл. 63д от ЗАНН, в тежест на
жалбоподателя следва да бъдат възложени направените по делото разноски за
възнаграждение на упълномощен юрисконсулт, определени по реда на чл. 37 от Закона за
правната помощ и съгласно чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, приета
с ПМС № 4 от 6.01.2006г., съобразно фактическата и правна сложност на делото, вида и
количеството на извършената дейност, в размер на 80 лева.
Предвид изложеното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 803556-F798134/ 19.12.2024г.
на Директор на офис /дирекция/ за обслужване - Хасково в ТД на НАП - Пловдив, с което за
нарушение по чл.4 ал.3 т.1 от Наредба Н-13/17.12.2019г. вр. с чл.4 ал.1 т.1 б „а“ от Наредба
Н-13/17.12.2019 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на
данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от
самоосигуряващите се лица, във вр. с чл.5, ал. 4 и ал.6 от КСО и на основание чл. 355 ал.1 от
КСО на Б. И. К., ЕГН **********, с адрес: гр. **********, е наложена „глоба” в размер на
50 лева.
ОСЪЖДА Б. И. К., ЕГН: **********, с адрес: град **********, да заплати на
ТД на НАП – Пловдив сумата в размер на 80 лева, представляваща направени по делото
разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд –
Хасково, в 14-дневен срок от съобщаването му.
Съдия при Районен съд – Хасково: /п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: М.Б.
5