Р Е Ш Е Н И Е
04.12.2019 год.
Номер 304 2019
година град
Кюстендил
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Кюстендилски административен съд
на пети ноември 2019
година
в открито заседание в следния състав:
Административен
съдия: ИВАН ДЕМИРЕВСКИ
Секретар: И. С.
Като разгледа докладваното от
съдия Демиревски
Административно
дело номер 459 по описа за 2019 година
и за да се
произнесе, взе предвид следното:
П.А.Ф. ***,обжалва
Решение № 2153-09-30/13.09.2019 г. на Директора на ТП на НОИ гр. Кюстендил, с
което е отхвърлена жалбата на г-жа Ф. против разпореждане № **********/24.07.2019
г. на длъжностното лице по пенсионното осигуряване към ТП на НОИ гр. Кюстендил, с което е отменено разпореждане № **********/26.01.2019
г. и последващите го и е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен
стаж и възраст на основание § 4 ал. 1 от ПЗР на КСО, чл. 99 ал. 1 т. 2 б.“а“ от КСО и чл. 114 ал. 1 от КСО, като е установено недобросъвестно получена сума за
пенсия, която следва да се възстанови заедно с лихвата по чл. 113 от КСО. Иска
се отмяна на обжалвания административен акт. Твърди се,че фактическите констатации
на решаващия орган не почиват на факти,а на предположение и е недопустичмо
преразглеждане на преписката пет години след влизане в сила на акта, с който е
приключена.
Ответникът по
жалбата – Директорът на ТП на НОИ гр. Кюстендил, чрез процесуалния си представител
гл.юк. А,моли да се отхвърли жалбата и да се потвърди решението на Директора на
ТП на НОИ гр. Кюстендил.
Административното
производство е започнало със заявление вх.№ ПП 5183/09.01.2015 г. на П.А.Ф. с
искане да й бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. С
разпореждане № **********/26.01.2015 г. на ръководителя на “Пенсионно
осигуряване” в ТП на НОИ гр. Кюстендил е отпусната лична пенсия за осигурителен
стаж и възраст в минимален размер, считано от 09.01.2015 г. и впоследствие с
разпореждане № ********** от 01.04.2015 г. е изменена в действителен размер на
основание чл. 99 ал. 1 т. 6 от КСО.
Във връзка с
извършена проверка на пенсионното досие на Ф., с писмо изх.
1056-09-45/2/13.06.2019 г. от „Обединен осигурителен архив“ с. Невестино е
изискано да се издаде УП–13 и УП-15 за периода 16.09.1986 г. – 18.09.1989 г. за
положения от нея труд при осигурителя ДФ „С“, на длъжност „бояджия на отливки в
леярен цех“. При подаване на заявлението Ф. е представила за горепосочения
период ТК № 1311 и УП-3 № 140-2/08.05.2001 г., издадено от ДФ „С“. На
17.06.2019 г. с вх. № 1056-09-45/3 е постъпил отговор в ТП на НОИ Кюстендил, с
което ООА – с. Невестино уведомява, че след извършена проверка в наличните
Приемателно – предавателни протоколи, за лицето П.А.Ф. данни не са открити.
Искането за този период е препратено в отдел „Осигурителн архив“ към ТП на НОИ
София – град за извършване на допълнителна проверка.
На 03.07.2019 г. с
вх. № 1056-09-45/5 е постъпил отговор от ТП на НОИ София – град, че при
извършена проверка в приетата разплащателна документация на ДФ „С“, П. „Ч з.“ –
Б. приета с ППП № 4546/29.04.2014 г. за следния период: 01.01.1982 г. –
31.12.1999 г. За периода 16.09.1986 г. – 18.09.1989 г. е установено, че липсват
данни за П.А.Ф..
С писмо изх. №
1056-09-45/6 от 10.07.2019 г. е изискано от Ф. отново да представи всички
документи, удостоверяващи трудовия/осигурителния й стаж. На 17.07.2019 г. с
декларация вх. № 1056-09-45/7 Ф. декларира, че не може да представи исканите
документи, тъй като ги е изгубила.
Информацията по
изготвения образец УП-3 № 140-2 от 08.05.2001 г. не е потвърдена и е изготвен
нов опис на действително положения осигурителен стаж, като този за периода
16.09.1986 г. – 18.09.1989 г. е изключен от зачетения осигурителен стаж в първа
категория, тъй като не се представят неоспорими доказателства същият да е бил положен
от Ф.. Условията за пенсиониране по § 4 ал. 1 от ПЗР на КСО за жени през 2015
г. са:навършена възраст 47 години и 08 месеца; 10 години стаж от първа
категория и 94 точки сбор от осигурителн стаж и възраст. При новият опис се
установява, че Ф. няма 10 години стаж от първа категория, а има 07 години 06
месеца и 23 дни и не отговаря на условията за пенсиониране по § 4 ал. 1 от ПЗР
на КСО към датата на подаване на заявлението.
Издадено е
разпореждане № **********/24.07.2019 г. В мотивите на разпореждането се
съдържат констатации,че вина за отпуснатата лична пенсия за осигурителен стаж и
възраст с разпореждане № ********** ОТ 26.01.2015 г. има Ф., тъй като си е
послужила с документ с невярно съдържание. Недобросъвестно получаваната пенсия
от същата следва да се възстанови от нея заедно с лихвите по чл. 113 от КСО.
Разпореждане № **********/24.07.2019
г. е било обжалвано пред Директора на ТП на НОИ Кюстендил. Това разпореждане е
потвърдено с оспореното Решение № 2153-09-30/13.09.2019 г.,като в него е
посочено,че г-жа Ф. не представя неоспорими доказателства, удостоверяващи, че е
положила трудов/осигурителен стаж за
периода 16.09.1986 г. – 18.09.1989 г.
В
административната преписка е приложена пенсионна преписка на П.А.Ф., съдържаща 52
листа.
Жалбоподателката е
субект на правото на съдебно оспорване, упражнила е правото си надлежно, жалбата
е постъпила в срока по чл. 149 ал. 1 от АПК и в този смисъл е допустима.
С
разпореждане № **********/24.07.2019 г. длъжностното лице по пенсионното
осигуряване е постановило законосъобразен акт. Правилно е приложил материалния закон и
Директорът на ТП на НОИ Кюстендил в оспореното Решение № 2153-09-30/13.09.2019 г.,отхвърляйки
оспорването на г-жа Ф. срещу разпореждането.
Преди
всичко следва да се посочи, че пенсионният акт като вид индивидуален
административен акт се ползва със стабилност, но тази негова стабилност се
разпростира до момента, в който същият бъде изменен или отменен,а това следва и
може да се случи само на законово основание. В този смисъл, стабилността на
акта не може да се схване като непогрешимост на същия, а това, че не може да
бъде изменян или отменян с редовните начини на контрол, вкл. и съдебен. В тази
насока законодателят е предвидил в АПК хипотези, при които може един придобил
задължителна сила и станал стабилен административен акт, да бъде изменен или
обезсилен при откриване на нови обстоятелства, които да сочат неговата
незаконосъобразност или неправилност.
В
пенсионото производство тази възможност е намерила израз в правилото на чл. 99
от КСО, според което влязлото в сила разпореждане по чл. 98 може да се измени
или отмени от органа, който го е издал, когато бъде установено поне едно от
изброените в ал. 1 обстоятелства: отпускането на пенсия въз основа на неистински
или подправен документ или на документ с невярно съдържание, като в случая е
налице именно такова обстоятелство – чл. 99 ал. 1 т. 2 б. „а“ от КСО. Това
означава, че влязлото в сила разпореждане за отпускане и определяне на пенсията
може да бъде отменено или изменено, ако се установи, че пенсията е неправилно
отпусната. Тази хипотеза, за разлика от останалите в ал. 2, е по – обща такава,
с оглед самата й формулировка, поради което под същата следва да се привеждат
факти, попадащи в приложното й поле, които не попадат в никоя от останалите
хипотези. В този смисъл, настоящият състав на съда счита, че като е приложил
хипотезата на чл. 99 ал. 1 т. 2 б. „а“ от КСО, административният орган е
приложил правилно закона.
Съдът
не приема тезата на жалбоподателката, че е изгубила исканите й документи.
Изгубването на документи, очевидно не е посочено като основание в КСО, но това
няма как да бъде изискано от законодателя – да посочи всички възможни хипотези,
които могат да се осъществят в правната действителност. Във всеки случай обаче,
когато пенсията на лицето е определена в несъответствие с
нормативноустановените към момента на отпускането й правила и това не покрива
друга хипотеза на чл. 99 ал. 1 от КСО, пенсионният орган може, вкл. и служебно,
да отмени и/или измени пенсионния акт. В тази хипотеза въобще не е задължително
този резултат да е по причини в пенсионера, за разлика напр. от хипотезата по
ал. 2 б. „б“. Това може да е в резултат на допусната грешка в самото развило се
и приключило производство по първоначалното отпускане, какъвто е и конкретният
случай – неправилна преценка досежно категорията на даден стаж или неговата
изискуема продължителност.
От
представените по делото доказателства,а именно пенсионна преписка на П.А.Ф. е
видно, че е представен опис на документи на трудовия й стаж,вкл. и от осигурителната
й книжка. Така представените и приети в съдебното производство писмени
доказателства не са оспорени по реда на чл. 193 от ГПК от страните. В тях се
съдържат данни както за продължителността на трудовия стаж придобит на
съответното място предвид отразените данни за извършваната работа,така и
отрасъла на дейността. Т.е. начинът на установяване на длъжността,на която е
положен спорния трудов стаж и неговата продължителност е в съответствие с чл. 40
ал. 1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж. При липса на открито
производство по реда на чл. 193 от ГПК по оспорване на вписването,съдът е
длъжен да приеме с оглед обвързващата доказателствена сила на официалните
документи, че вписаните в тях факти са се осъществили.
Установените
обстоятелства водят до безспорния извод, че през периода: 16.09.1986 г. -18.09.1989
г. /в ДФ ”С”/, лицето не е работило като бояджия на отливки в леярен цех.
Горното се потвърждава от представените по делото писмени доказателства:писмо
вх. № 1056-09-45/3/17.06.2019 г. от „Осигурителен архив“ с. Невестино и писмо
вх. № 1056-09-45/5/03.07.2019 г. от „Осигурителен архив“ към ТП на НОИ гр.
София.
Отпуснатата
пенсия на Ф. е била по § 4 ал. 1 от ПЗР на КСО, като за жени през 2015
г./датата на заявлението – 09.01.2015 г./ условията са били: навършена възраст
47 години и 08 месеца; 10 години стаж от първа категория и 94 точки сбор от
осигурителен стаж и възраст. След направеният нов опис на осигурителния стаж на
Ф. е установено, че същата няма 10 години стаж от първа категория, а има 07
години 06 месеца и 23 дни и не отговаря на условията по § 4 ал. 1 от ПЗР на
КСО. За
установяване на последно посочените осигурителен доход и стаж е поискано от
жалбоподателката да представи необходимите документи. Самата тя в декларация
с вх. 1056-09-45/7/17.07.2019
г. сочи, че не може да ги представи тъй като ги е загубила. Именно с оглед на
това е била извършена допълнителната проверка, за която Ф. е била уведомена.
Извършената проверка по своята правна природа представлява административно производство
по чл. 108 ал. 1 т. 1 от КСО, съгласно която норма, контролните органи на НОИ
при изпълнение на служебните си
задължения имат право да проверят всички физически и юридически лица за
дейността възложена на НОИ. Следователно, по силата на чл. 108 ал. 1 т. 1 от КСО, е допустимо и законосъобразно контролните органи на ТП на НОИ да извършват
ревизиране и проверка на пенсионните преписки по всяко едно време,
независимо от изтеклия период,
независимо от наличието или липсата на съмнение и независимо от наличието на
външни сигнали или обективни индикации. В тази връзка са нормите на Гл. ІV от
Правилника за организация на НОИ. Според чл. 108 ал. 2 от КСО, физическите и
юридически лица са длъжни да представят на контролните органи на НОИ исканите
от тях документи, сведения, справки, декларации, обяснения и носители на
информация, свързани със спазване на осигурителното законодателство във връзка
с дейността възложена на тази държавна институция. За пълнота на изложението,
съдът ще посочи, че органът не е бил длъжен да проверява какви доказателства
има в своите архиви за наличие или липса на осигурителен стаж и доход на
лицето, за да прецени при отпускане, респ. изменение или отмяна на размера на
пенсията, какъв е действителният размер на осигурителния стаж и доход и
съответно размер на пенсията /виж Решение № 10193 от 01.08.2017 г. по адм. дело
№ 2342/2016 г. на ВАС на Р. България/. В тази връзка е в тежест именно на
жалбоподателката да докаже своя осигурителен стаж, независимо от причините за
извършената проверка, чрез предоставяне на съответните документи. Тъй като
такива не са представени, вкл. и в хода на съдебното производство, контролните
органи са констатирали, че установеният стаж за времето 16.09.1986 г. –
18.09.1989 г. не отговаря на този установен при отпускането на пенсията през
2015 г. При така установения по новия опис осигурителен стаж на
жалбоподателката в хода на административната процедура, очевидно в случая се
касае за неправилно отпусната пенсия с разпореждане № ********** от 26.01.2015
г., считано от 09.01.2015 г. Казано по друг начин, настоящият казус се
субсумира в хипотезата на чл. 99 ал. 1 т. 2 б. „а“ от КСО.
Не на
последно място, съдът ще посочи, че е извън предмета на настоящето
производство, въпросът дали жалбоподателката е добросъвестна или не, в каквато
насока са изложени възражения в жалбата. Изложеното дотук, води до безспорния
извод, че в хода на административното производство, от страна на органа са
предприети всички необходими и възможни действия по установяване на точния
размер на осигурителния стаж на лицето, при спазване на принципите за истинност
и служебно начало въведени в чл. 7 и чл. 9 от АПК. Следва да се приеме, че Ф.
никога не е имала трудов стаж от първа категория за посочения изследван и
проверен период. В този смисъл, пенсията й изначално е била неправилно
отпусната, доколкото същата не е отговаряла на условията по § 4 ал. 1 от ПЗР на
КСО към датата на подаване на заявлението за отпускане на пенсия.
Отменяйки
разпореждане № **********/26.01.2015 г. и отказвайки да отпусне лична пенсия за
ОСВ по § 4 ал. 1 от ПЗР на КСО, на основание чл. 99 ал. 1 т. 2 б. „а“ от КСО на
П.А.Ф. с разпореждане № **********/24.07.2019 г., длъжностното лице по
пенсионното осигуряване е постановило акт съобразен с материалния закон. На
основание чл. 114 ал. 1 от КСО недобросъвестно получената сума от пенсията
следва да се възстанови от лицето заедно с лихвата по чл. 113 от КСО. Правилно
е приложил материалния закон и Директора на ТП на НОИ гр. Кюстендил в оспореното
Решение № 2153-09-30/13.09.2019 г., отхвърляйки оспорването на г-жа Ф. срещу
разпореждането.
При проверката по
чл. 168 от АПК не се установиха други отменителни основания по чл. 146 от АПК.
Процесното решение
и контролираното с него разпореждане са постановени от компетентни органи по
чл. 117 ал. 1, т. 2 б. “а” и чл. 98 ал. 1 от КСО. Административният акт
притежава необходимото съдържание по чл. 59 ал. 2 от АПК. В
производството по издаване на акта не е допуснато
съществено нарушение на административнопроизводствени правила.
Обжалваното
решение съответства на целта на закона, тъй като е израз на упражнено
правомощие при оспорване по административен ред на съответния административен
акт.
Воден от
горното и на основание чл. 172 ал. 2 от АПК, Кюстендилският административен съд
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на П.А.Ф. ***, ЕГН **********,срещу Решение № 2153-09-30/13.09.2019
г. на Директора на ТП на НОИ гр.Кюстендил и потвърденото с него разпореждане №
**********/24.07.2019 г. на длъжностното лице по пенсионното осигуряване при ТП
на НОИ гр. Кюстендил,с което на основание § 4 ал. 1 от ПЗР на КСО, чл. 99 ал. 1
т. 2 б. „а“ от КСО и чл. 114 ал. 1 от КСО е отменено разпореждане № **********
ОТ 26.01.2015 г. и е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и
възраст, като е установено недобросъвестно получена сума за пенсия, която
следва да бъде възстановена заедно с лихвата по чл. 113 от КСО.
Решението може да се обжалва в 14 - дневен срок от съобщаването му
пред Върховния административен съд на Република България.
Решението да се съобщи на страните чрез
изпращане на преписи от същото.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: