№ 92
гр. София , 17.08.2021 г.
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ВТОРОИНСТАНЦИОНЕН
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в закрито заседание на седемнадесети август,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Недялка Н. Нинова
Членове:Кристина Ив. Тодорова
Анелия М. Игнатова
като разгледа докладваното от Кристина Ив. Тодорова Въззивно частно
наказателно дело № 20211800600390 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.243, ал.7 и сл. от НПК.
Постъпила е въззивна жалба от пострадалата Й. СТ. П., от гр.Б., ЕГН **********,
срещу определение на Районен съд – гр.Б. от 05.05.2021 г., постановено по ЧНД № 143/2021
г. по описа на същия съд, с което е потвърдено на основание чл.243 ал.6, т.1 от НПК
постановлението на прокурор от Районна прокуратура – гр.Б. от 11.03.2021 г. за
прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство № 244/2019 г. по
описа на РУ – гр.Б., пр. пр. № 414/2019 г. на БРП.
В жалбата се излагат доводи за несъгласие с тезата на районния съд за липса на
извършено престъпно деяние по чл.323 ал.1 от НК, поради отсъствие на елемент от състава
на същото – съществуването на правен спор, преди започване на самоуправните действия. В
тази насока се твърди в жалбата, че извън вниманието на прокурора и впоследствие на
първата инстанция, са останали установените обстоятелства, относно заявеното от
жалбоподателката и свидетелите Д. П. и Ц. П., след смъртта на наследодателя им, пред
свидетелката Р. Г., искане за доброволна делба на процесния имот; действията им по
оспорване на едноличното ползване от страна на свидетелката Г. на въпросния имот;
поставянето на катинар на външната порта на имота и заключването на постройката в него
от страна на Р. Г.. Предвид тези обстоятелства, се сочи, че противозаконните действия на
свидетелката Г. са били осъществени след като вече е било оспорено имущественото й
право, поради което и са съставомерни по чл.323 ал.1 от НК. Иска се от въззивната
инстанция да отмени атакуваният съдебен акт и прекратителното постановление на
прокурора, и да върне делото на РП Б. с указания към наблюдаващия прокурор за
продължаване на действията по разследването.
1
Софийски окръжен съд, след като се запозна с изложените в жалбата доводи и с
материалите по делото, и след като извърши служебна проверка на атакувания съдебен акт,
приема за установено следното:
Досъдебно производство № 244/2019 г. по описа на РУ – гр.Б. е било образувано
при условията на чл.212 ал.1 от НПК - с постановление на прокурор от Районна прокуратура
– гр.Б. от 18.07.2019 г. Наказателното производство по посоченото ДП е било образувано и
водено срещу неизвестен извършител за това, че за неустановен период от време, в гр.Б., в.з.
„З.“, местността „В.“, самоволно, не по установения от закона ред, е осъществено едно
оспорвано от другиго, чуждо предполагаемо право, като случаят е немаловажен –
престъпление по чл.323 ал.1 от НК.
В хода на разследването по горепосоченото досъдебно производство няма
привлечено в качеството му на обвиняем лице.
С постановление на прокурор при Районна прокуратура – гр.Б. от 11.03.2021 г. по
пр.пр. № 414/2019 г. по описа на БРП, на основание чл. 243 ал.1 т.1, във вр. чл. 24 ал.1, т.1 от
НПК, е прекратено наказателното производство по досъдебно производство № 244/2019 г.
по описа на РУ Б., образувано и водено срещу неизвестен извършител за престъпление по
чл.323 ал.1 от НК. За да прекрати наказателния процес, прокурорът е приел, че събраните по
разследването доказателства не установяват извършено престъпление от общ характер, в
частност – такова, което да бъде правно квалифицирано по чл.323 ал.1 от НК.
С атакуваното определение от 05.05.2021 г. на Районен съд – гр.Б., постановено по
ЧНД № 143 по описа на съда за 2021 г., е потвърдено на основание чл.243 ал.6, т.1 от НПК
горното прекратително постановление. Решаващият съд е приел, че установените за
извършени действия от свидетеля Р. Г. по отношение на процесния имот, не могат да
изпълнят обективните критерий за съставомерност на деянието по чл.323 ал.1 от НК, тъй
като същите не са осъществени в условията на съществуващ правен спор между нея /от една
страна/ и жалбоподателката и свидетелите Д. П. и Ц. П. /от друга страна/.
След съвкупна преценка на събраните до момента, в хода на разследването
доказателства и доказателствени средства, настоящият състав на СОС възприема следната
относима към предмета на делото фактическа обстановка, а именно:
Свидетелката Р. Г., заедно със своя брат – починалия Г. П. притежавали съсобствен
недвижим имот, представляващ нива от 3,172 дка, в местността „В.“, имот № 003013 по
картата на землището на гр.Б., ведно с изградената в него постройка с РЗП от 23 кв.м.
Имотът бил ограден с телена ограда, на която била изградена порта, която се заключвала,
постройката в нея – също се заключвала. Преди 2004 г. имота се ползвал предимно от
семейството на Г. П.. В следващите години свидетелката Р. Г. единствено ползвала имота, а
Г. П. не го посещавал. Свидетелката Г. владеела имота, като извършвала всякакви действия
по поддържането му и съхраняването на вещите в него, включително подмяна на
2
заключващите устройства на постройката и на външната врата на дворното място. Г. П.
нямал имуществени претенции относно имота. След смъртта му през 2017 г., наследниците
му – съпругата му /жалбоподателката/ Й.П. и двете му дъщери – свидетелките Д. П. и Ц. П.,
решили да ползват имота. Когато отишли на място, посочените свидетелки установили, че
външната порта била заключена и нямат достъп до въпросния имот. По повод на това,
свидетелката Й.П. провела разговор със свидетелката Р. Г., като последната й предоставила
ключ за външната порта на имота, но отказала да й предостави такъв за постройката с
обяснението, че вътре в същата съхранява лични вещи. Поради това Й.П. подала жалба в РУ
Б..
При така установените и възприети фактически констатации, въззивната инстанция
споделя напълно крайният решаващ извод на районния съд, относно наличието на законово
основание, налагащо наказателното производство да бъде прекратено изцяло. В тази насока
въззивната инстанция се солидаризира с изнесените от прокурора в прекратителното му
постановление, аргументи /към които се е присъединил и районния съд/ за липса на
установено от доказателствата по разследването, извършено деяние, което да покрива
признаците на престъпление от общ характер и в частност – на такова, което да се
квалифицира правно по чл.323 ал.1 от НК. Въззивният съд от своя страна намира, че при
така установените по делото фактически констатации /изложени подробно по-горе/
поведението на свидетеля Р. Г., действително не съдържа признаците на обсебване.
Известно е, че от обективна страна на престъплението по чл.323 ал.1 от НК се
изисква преди започване на самоуправните действия, да е съществувал правен спор между
подсъдимия и пострадалия, както и това, че само страните по конкретно правоотношение –
спор по повод на определено имуществено право, могат да бъдат извършител и пострадал /в
този смисъл Р. 598/2003 г., 1 н.о., Р. 564/2012 г., 1 н.о. ВКС/.
В случая от ангажираните по разследването гласни доказателства чрез разпита на
свидетелите Й.П., Р. Г., Д. П. и Ц. П. по безспорен начин се установява, че до момента на
възникване на имуществените претенции на наследниците на Г. П. по отношение на
процесния имот /след смъртта на същия/, последния се ползвал единствено от свидетелката
Р. Г., която поставила заключващи устройства на постройката и на външната врата на
дворното място. Този факт се признава дори и от свидетелката Й.П. в подадената от нея
въззивна жалба.
Несъмнено при тези установени факти, поведението на свидетелката Р. Г. не разкрива
белезите на самоуправство по смисъла на чл.323 ал.1 НК – на съществуващ спор между
свидетелката Р. Г., от една страна и от друга – свидетелите Й.П., Д. П. и Ц. П., който в
случая да е предизвикал самоуправни действия от страна на свидетелката Г. – неправомерно
ограничаване на достъпа на свидетелите П. до имота /поставянето на заключващи
устройства на постройката и на външната врата на дворното място/. Точно обратното –
невъзможността на свидетелките П. да влязат във владение на имота, който до този момент
3
се е ползвал само от свидетелката Г., е поводът да възникне спор между тях.
Всичко гореизложено мотивира и въззивният съд да приеме, че деянието, предмет на
разследване по настоящото досъдебно производство, не осъществява състав на
престъпление по НК и в частност на такова по чл.323 ал.1 от НК. Ето защо, законосъобразно
представителят на прокуратурата е приел наличие на хипотезата на чл.243 ал.1, т.1, вр. чл.24
ал.1, т.1 НПК и е прекратил наказателното производство, водено за посоченото
престъпление. Този решаващ извод на настоящия съдебен състав напълно съвпада с извода
на първата инстанция, която напълно правилно и законосъобразно е потвърдила
прекратителното постановление на прокурора от РП Б.. Поради това, обжалваното
определение на РС Б. е законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Воден от горното Софийски окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение на Районен съд – гр.Б. от 05.05.2021 г., постановено
по ЧНД № 143/2021 г. по описа на същия съд, с което е потвърдено на основание чл.243
ал.6, т.1 от НПК постановлението на прокурор от Районна прокуратура – гр.Б. от 11.03.2021
г. за прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство № 244/2019 г.
по описа на РУ – гр.Б., пр. пр. № 414/2019 г. на БРП.
Определението не подлежи на обжалване и протест.
Препис от настоящото определение да се изпрати на пострадалата Й.П..
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4