МОТИВИ
по НОХД № 286 по описа на Карловски районен съд за 2014 година
Районна Прокуратура – К. е повдигнала обвинение против подсъдимия П.Н.Ч. за
това, че на 19.10.2013г. в гр. К., обл. Пловдив по хулигански подбуди е
причинил на С.А.Я., ЕГН **********,***, лека телесна повреда, изразяваща се в
частично счупване на коронките на два зъба - 21 и 32 /първи горен ляв и втори
долен ляв/, оток на носа, две охлузвания под носа с размер 1-2см., оток по
средата на дясната подбедрица и кръвонасядане на десния глезен под стар
оперативен белег, с което му е причинено разстройство на здравето, извън
случаите на чл.128 и чл.129 от НК- престъпление по чл. 131 ал.1 т.12 пр.1 във
вр. чл.130 ал.1 от НК.
След приключване на съдебното следствие, в
хода на съдебните прения, представителят на РП – К. поддържа обвинението.
Пледира подсъдимият да бъде признат за виновен и осъден по повдигнатото му
обвинение, като предлага да му се наложи наказание при условията на чл. 54 от НК в размер на една година лишаване от свобода, чието изпълнение да бъде
отложено за срок от три години на
основание чл. 66 ал.1 от НК.
Пострадалият от престъплението С.А.Я. е
конституиран в наказателното производство като частен обвинител. Като такъв
поддържа обвинението наред с прокурора. Пледира подсъдимият да бъде признат за
виновен по повдигнатото му обвинение. Не изразява становище относно вида и
размера на наказанието. В наказателното производство беше предявен от пострадалия Я. и приет за
съвместно разглеждане граждански иск против подсъдимия в размер на 1000 лв.,
представляващи обезщетение за причинените му
неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки, страдание и стрес
в резултат на причинената му лека телесна повреда – съставомерен резултат от
престъплението, ведно със законната лихва от датата на увреждането 19.10.2013г.
до окончателното плащане, като пострадалият беше конституиран и като граждански
ищец в наказателното производство. Като такъв поддържа предявения иск и моли
същият да бъде уважен от съда в пълен размер.
Подсъдимият Ч. отрича
вината си в извършването на
престъплението. Моли за оправдателна присъда. Защитникът на подсъдимия адв. М.
пледира за постановяване на оправдателна присъда. Счита от една страна, че не
са налице доказателства подсъдимият да е причинил телесно увреждане на
пострадалия, от друга сочи липса на
хулигански мотив в действията му.
Съдът, обсъди на основание чл. 14 и чл. 18
от НПК, всички доказателства по делото – обясненията на подсъдимия, депозирани
пред съдебния състав, показанията на свидетелите С.А.Я., Н.Р.А., С.П.Т., П.С.П.,
М.И.Ш., М.Т.В., С.И.И., Т.К.М., И.Г.Т., Д.В.В., депозирани пред съдебния
състав, частта от показанията на свидетеля Т., дадени в досъдебното
производство пред разследващ орган, прочетена на основание чл. 281 ал. 4 вр.
ал. 1 т. 1 и т. 2 от НПК, прочетените на основание чл. 281 ал. 1 т. 5 от НПК
показания на свидетеля Н.Ц.Д., дадени в
досъдебното производство пред съдия, приетите на основание чл. 282 от НПК две
съдебно- медицински експертизи и допълнителна съдебно-медицинска експертиза,
изготвени от вещото лице д-р Е.Н.Б. и съдебно психиатрична експертиза,
изготвена от вещото лице д-р Р.Ц.Д., прочетените и приети на основание чл. 283
от НПК писмени доказателства- препис от медицинско свидетелство №
106/19.10.2013г., справка от ТД на НАП- Пловдив, препис от медицинско
свидетелство № 118/05.11.2013г.,
характеристична справка и справка за съдимост на подсъдимия, ведно с
бюлетини и разпореждане от 30.01.2012г. по ЧНД № 750/2011г. на КРС, намери за установено следното:
Подсъдимият П.Н.Ч., ЕГН ********** е роден на ***г***, обл. Пловдив, ул. А.К. №.,
вх.ап... Българин е и е български гражданин. . Бил е осъждан по
НОХД № 207/97 г. по описа на Районен съд – К. за престъпление по чл. 197 т. 3
вр. чл. 195 ал. 1 т. 3, 4 и 5 от НК, но по отношение на това осъждане е
настъпила реабилитация по право, считано от 01.07.1999г., с което последиците
му са заличени. По НАХД № 682/2011г. по описа на КРС с решение №
187/24.11.2011г., влязло в законна сила на 10.12.2011г., Ч. е освободен от
наказателна отговорност по реда на чл. 78А от НК и му е наложено
административно наказание глоба в размер на 1000 лв. за престъпление по чл. 316
вр. чл. 309 ал. 1 от НК, извършено на 04.11.2011г.
Глобата по НАХД № 682/2011г. по описа на
КРС не е платена, за събирането й има образувано изпълнително дело, поради
което последиците на освобождаването от наказателна отговорност по реда на 78а
от НК не са заличени.
На 18.10.2013г., след 22.30 часа,
пострадалият С.А.Я. ***, отишъл с приятелите си свидетелите П.С.П., Н. Р.А. и С.П.Т.,***, в ресторант „Д.” в гр. К..
Я. изпил чаша вино, а А. и Т.- по една бира. П. не консумирала алкохолна
напитка, тъй като била с автомобил. На маса, съседна на тази на четиримата
свидетели, били подсъдимият П.Н.Ч. и свидетелите С.И.И., Т.К.М. и М.Т.В.,
негови приятели. Същите консумирали водка, като били поръчали две бутилки в заведението
и видимо изглеждали повлияни от алкохола. Лицата от двете компании не се
познавали помежду си. Подсъдимият и мъжете от компанията му няколко пъти
запалили цигара в заведението, което наложило да им бъде направена забележка от
персонала и от управителя на заведението свидетеля М.Ш. да не пушат в помещението, а за тази цел да
излизат на двора. Около полунощ, когато в заведението били останали само
посочените клиенти, подсъдимият Ч. се обърнал към компанията на пострадалия с
въпроса имат ли запалка, като ги нарекъл шматки. Пострадалият му отговорил, че
нямат запалка. Тогава Ч. се обърнал към своите приятели и казал, че само като
стане и шматките падат. Междувременно приятелката на Т.М., М.В., дала запалка
на Ч..
Пострадалият
и приятелите му, с цел да избегнат конфликти,
решили да си тръгват. Било вече след полунощ- 19.10.2013г. Докато те си плащали
сметката, подсъдимият и свидетелите С.И.И. и Т.К.М. излезли в двора на
заведението, за да пушат. След тях излезли на двора пострадалият и свидетелите Н.А.,
П.П. и С.Т.. Когато Т. и Я. преминавали
покрай подсъдимия, той ги попитал какво са му казали, като ги нарекъл „шматки“.
Пострадалият се спрял и му отговорил, че нищо не са му казвали и си тръгват,
след което продължил към пътната врата на заведението. В този момент
подсъдимият с крак ритнал Я. в областта на таза и им казал да изчезват,
наричайки ги мишки. От удара Я. не почувствал болка, а унижение, поради
което се обърнал към Ч., за да го попита
защо го удря, но тогава подсъдимият го
ударил с юмрука на дясната си ръка в лицето, в областта на устата и носа. Следствие
ударът с юмрук, на пострадалия било причинено частично счупване на коронките на два зъба -21 и 32
/първи горен ляв и втори долен ляв/, оток на носа и две охлузвания под носа с
размер 1-2см. Я. политнал назад, но не паднал, след което протегнал ръце към
тези на подсъдимия, хващайки го, за да му попречи да продължи да го удря. Я.
казал на подсъдимия, че е със счупен крак, но това не накарало Ч. да се
отдръпне и да преустанови натиска. В този момент към тях се спуснали мъжете от
компанията на Ч. и тези от компанията на Я., за да ги разтърват. Получило се
общо сборичкване, което било преустановено при намесата на бармана Н.Д., както
и излизането на двора на собственика на заведението М.Ш..
Междувременно веднага след нанасянето на ударите по пострадалия,
свидетелката П.П. се обадила от мобилния си телефон на личния телефон на полицай Д.В. ***, който бил
приятел на семейството й и му съобщила за случая в заведението. Обаждането било
в 00.50 часа на 19.10.2013г. Полицаите – свидетелите В. и Т., дежурен
автопатрул по контрол безопасност на движението, пристигнали много бързо, като
към този момент конфликтът вече бил само словестен. Получили сведения за
развитието на инцидента от лицата от двете компании и от работещите в
ресторанта, след което Ч. бил отведен в РУ „Полиция“ гр.К. и задържан за срок
от 24 часа.
Според заключението на изготвената съдебно-медицинска експертиза по
отношение на пострадалия С.Я., същият на
19.10.2013г. е получил частично счупване на коронките на два зъба (32 и 21), оток, охлузвания и кръвонасядания по лицето и
крайниците. Уврежданията са причинени от действието на тъпи, твърди предмети и
е възможно да се получат по механизма, описан в материалите на досъдебното
производство. Пострадалият не е губил съзнание. Счупването на част от коронката
не се приравнява на избиване на зъб и не затруднява дъвченето и говоренето по
смисъла на чл. 129 от НК. Уврежданията са от характер да причинят разстройство
на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК.
Според заключението на изготвената допълнителна съдебно-медицинска
експертиза на С.А.Я. на 19.10.2013г. е било причинено частично счупване на
коронките на два зъба -21 и 32 /първи горен ляв и втори долен ляв/, оток на
носа, две охлузвания под носа с размер 1-2см., оток по средата на дясната
подбедрица и кръвонасядане на десния глезен под стар оперативен белег.
Частичното счупване на коронките на зъбите е в резултат от удар от тъп твърд
предмет. Възможно е увреждането да е било причинено от удар с юмрук. Отокът на
носа е в резултат също от тъп твърд предмет. Най-вероятен причинител е юмрукът.
Двете охлузвания под носа, а под носа е горната устна, също са причинени от тъп
твърд предмет, който е възможно да е юмрукът. Тези изменения е възможно да се
причинят от един удар с юмрук, но не може да се изключат и повече, попаднали в
едно и също място. Отокът по средата на дясната подбедрица може да бъде
оставен, както от юмрук, така и от ритник. И това увреждане не е специфично.
Подбедрицата е част от долния крайник - между коляното и глезена.
Кръвонасядането на десния глезен няма описани белези, които да го окачествят
като специфично и предметът, който го е причинил може да бъде описан само като
такъв от групата на твърдите и тъпите предмети. Ритникът е възможен механизъм
да го причини. Интерес за вещото лице е представлявал оперативният цикатрикс в областта, където е
кръвонасядането – белег след зараснала рана на кожата. Зарастването на раните
приключва обичайно за две седмици, в много редки случаи на рани с липса на
тъкан или несъбрани ръбове- няколко дни повече. Анамнезата за претърпяна
операция по повод на счупване един месец
преди процесния инцидент напълно съвпада
с описанието на д-р В.- че има оперативен белег на глезена на пациента. Това
означава, че раната е зараснала до степен на белег. Според вещото лице ако е имало кръвонасядане на левия глезен в
резултат на травма един месец преди процесния инцидент, то това кръвонасядане
следва да е изчезнало за обичайния двуседмичен срок, което означава, че кръвонасядането
е възможно да е било причинено от ритник на процесната дата. Според вещото лице
в редки случаи дълбоките кръвонасядания в меките тъкани може да се наблюдават
по повърхността и повече от две седмици, а в някои случаи могат да останат
пигментации за месеци и дори години. Вещото лице в съдебно заседание уточнява,
че нараняването на подбедрицата на пострадалия, при една такава схватка е
възможно да се получи ако някой го удари
с крак или се нарани в предмет, примерно маса, но не е възможно да се появи в
резултат от напъване или напрягане.
Според заключението на изготвената съдебно-психиатрична експертиза
подсъдимият Ч. *** и не страда от психично заболяване. По време на
инкриминираното деяние е бил в състояние на обикновено алкохолно опиване, така
че е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и е могъл да
ръководи постъпките си. Ч. е могъл правилно да възприема обстоятелствата и
фактите, които имат значение за делото и може да дава достоверни обяснения за
тях. Може да участва пълноценно в наказателното производство и да носи
наказателна отговорност.
Според заключението на изготвената съдебно-медицинска експертиза по
отношение на подсъдимия Ч., към датата на освидетелстването 05.11.2013г. подсъдимият
е имал следните травматични увреждания: кръвонасядане на главата и тилната
област с мораво-зеленикав оттенък и ивичесто охлузване на гърба с коричка с
бледо-розов цвят. Тези увреждания са причинени от действието на твърди тъпо и
тъпоръбести предмети и е възможно да се получат от удар със стол от един удар.
Давността на уврежданията е от около една седмица, като е причинена болка без
разстройство на здравето. Според вещото лице, изслушано в съдебно заседание, ако
уврежданията са били причинени на 19.10.2013г., не е възможно да са във вида, в
който са били установени при освидетелстването на 05.11.2013г. За срок около
две седмици оцветяването би следвало да е най-много бледожълтеникаво на цвят.
Изложената фактическа обстановка
е приета от съда за категорично и безспорно установена въз основа на
депозираните в съдебното и досъдебното производство гласни и писмени
доказателства и приетите съдебни експертизи. От тях точно и категорично се
установяват всички факти от значение за правилното решаване на делото –
извършването на деянието, неговото авторство и обстоятелствата от значение за
отговорността на дееца. Събраните по делото доказателства, в своето единство
изясняват пълно, последователно и безпротиворечиво приетата от съда за
установена фактическа обстановка.
Тя се установява от събраните по
делото гласни доказателства, съдържащи се в показанията на свидетелите С.А.Я., Н.Р.А.,
С.П.Т., П.С.П., които са последователни и безпротиворечиви помежду си.
Показанията на тези свидетели обсъдени в тяхната съвкупност установяват по
безспорен и категоричен начин приетата от съда фактическа обстановка.
Установява се частично и от показанията на свидетелите Н.Д., М.Ш., Д.В. и И.Т.
и отчасти от обясненията на подсъдимия и показанията на свидетелите М.Т.В., С.И.И.
и Т.К.М. в кредитираните им от съда части.
При постановяване на присъдата
си, съдът ползва показанията на свидетеля Я., като отчита обстоятелството, че
същият се явява пострадал от престъплението и страна в процеса. Това обаче
съдът не установи да се е отразило върху обективното пресъздаване на
обстоятелствата, касаещи предмета на доказване по делото. Показанията му са
последователни в хода на цялото производство по делото. Я. безпротиворечиво
съобщава датата, на която му е нанесен побоя, вследствие на който е получил
телесни увреждания– 19.10.2013г. По делото не се събраха доказателства,
установяващи различна дата на причиняване на телесната повреда от посочената от
пострадалия. Съдът кредитира показанията на свидетеля Я. и в частта им относно
авторството и механизма на причиняване на уврежданията му. Категоричен и
непротиворечив е в показанията си относно действията на подсъдимия, довели до
съставомерния резултат. Показанията му и в тази част са последователни в целия
ход на наказателното производство. Същите се подкрепят от показанията на
свидетелите очевидци Н.Р.А., С.П.Т., П.С.П., Н.Д., които също сочат, че
подсъдимият е лицето, което след като е нанесло удар с крак по таза на Я., му е
нанесъл удар с юмрук в областта на носа и устните. От друга страна
кореспондират и на изготвената съдебно- медицинска експертиза на пострадалия,
допълнителната такава и приложеното по делото медицинско свидетелство №
106/19.10.2013г. Последното отразява състоянието на Я. в по-късен час на датата
на инцидента. Видно е, че при освидетелстването са констатирани отчупени
фрагменти по около 1-2 мм. от втори долен ляв зъб и на първи горен ляв зъб,
оток на носа, две овални охлузвания с размери около 1-2 см. под носа, овален
оток около 5 см. по средата на дясна подбедрица, насиняване около
следоперативен цикатрикс на дясната глезенна става. Част от посочените увреждания се намират в анатомична област на тялото,
сочена от пострадалия – в областта на лицето- устните и носа.
Съдът кредитира показанията на
свидетеля Я. и относно липсата на причина у подсъдимия, за да му нанесе побой.
До този момент между него и Ч. не са съществували конфликти, нито каквито и да
било други отношения, което се установява и от показанията на останалите
свидетели от двете компании.
Съдът ползва показанията на
свидетелите Н.Р.А., С.П.Т. и П.С.П., дадени пред съда. Техните показания, съдът
намира за обективни, безпротиворечиви относно фактите, предмет на доказване по
чл. 102 от НПК и последователни. Подкрепени са и от заключението на приетите
съдебно - медицински експертизи, изготвени по отношение на пострадалия и съдът
ги кредитира. Между тях и показанията на пострадалия не са налице някакви
съществени противоречия относно главния факт на доказване и съдът ги счита за
добросъвестно депозирани.
Съдът ползва и показанията на
свидетелите Милко Ш., Н.Д., Д.В. и И.Т.. Същите дават правдиви показания за
фактите, които си спомнят, както лично възприетите, така и производните – за
полицейските служители. Тези свидетели не са заинтересовани от изхода на
делото, а показанията им са обективни и добросъвестно депозирани.
Съдът ползва показанията на
свидетелите М.Т.В., С.И.И. и Т.К.М. относно времето и мястото, на което са се
намирали към момента на престъплението. Обстоятелството, че не са видели
нанасянето на удари от страна на подсъдимия, не ги изключва, а те не са и гледали
към Я. и Ч. по време на възникването на побоя. Същите са се намесели едва към
края му. Съдът не ползва показанията им в частта, в която сочат, че в момента,
в който са се обърнали, подсъдимият е бил повален на земята и бит от
пострадалия и свидетелите Н.Р.А. и С.П.Т.. В тази им част показанията им се
опровергават от кредитираните показания на свидетелите Я., А., Т., П., Ш. и Д..
Съдът не кредитира показанията на свидетелите
М.Т.В., С.И.И. и Т.К.М. и в частта им, в която заявяват, че по лицето на
Я. не е имало следи от увреждания. Твърдяното от тях се опровергава, както от
отразеното в медицинското свидетелство и приетите съдебно- медицинска
експертиза и допълнителна такава по отношение на пострадалия, така и от
безспорно установения от кредитираните гласни доказателства факт на нанясяне на
удара с юмрук по лицето на пострадалия, следите от кръв, по което на момента,
явно са останали незабелязани единствено от тези свидетели, обяснение за което
могат да бъдат само близките им приятелски отношения с подсъдимия.
Подсъдимият дава обяснения пред
съда, в които отрича да е извършил престъплението. Съдът кредитира обясненията
му относно времето и мястото на осъществяването на деянието, повода да се
намира по това време на денонощието там, както и че е бил употребил алкохол,
доколкото съответстват на останалите събрани по делото доказателства. При
обсъждането обясненията на подсъдимия, съдът държи сметка, че те представляват
доказателствено средство, но и средство за защита. Частта от обясненията му, в
която отрича да е нанасял каквито и да било удари на пострадалия, съдът счита
за израз на правото на защита на същия, реализирано чрез даването на обяснения.
Както се посочи по-горе, че действие на подсъдимия е довело до част от
причинените травматични увреждания на пострадалия, се установява по категоричен
начин от показанията на Я., на останалите кредитирани и коментирани гласни
доказателства и съдебно- медицинските експертизи, изготвени по отношение
на пострадалия. От последните се установява, че частичното
счупване на коронките на два зъба - 21 и 32 /първи горен ляв и втори долен
ляв/, отокът на носа и двете охлузвания под носа с размер 1-2см. са причинени
от действието на твърди, тъпи предмети и е възможно да бъдат получени по време
и начин, както съобщава пострадалия- удар с юмрук. Съдът не ползва обясненията
на подсъдимия и в частта им, в която твърди, че при напускане на ресторанта,
пострадалият го е напсувал, а друго лице от неговата компания му е нанесло удар
в гърба със стол. В тази част обясненията му не са подкрепени от доказателства
по делото, а и се отричат от безпротиворечивите показания на пострадалия и на
свидетелите А., Т. и П. относно развитието на събитията при излизането от
заведението- въпроса към тях от явно търсещия конфликт подсъдим, опита им да го
избегнат с коректен отговор, последван веднага от удар с крак в таза на
пострадалия и удара с юмрук в лицето му. Съдебно-медицинската експертиза,
изготвена по отношение на уврежданията му, констатирани повече от две седмици
след инкриминираната дата, пък отрича връзката на същите с инцидента, доколкото
сочи по-кратка давност за причиняването им- не повече от една седмица. Логично
би било и ако на подсъдимия са били причинени някакви увреждания, веднага да
потърси било лекарска помощ, било да посети съдебен медик, за да се снабди с
медицинско удостоверение.
Настъпилия съставомерен резултат
- счупване на коронките на два зъба -21 и 32 /първи горен ляв и втори долен
ляв/, отокът на носа и двете охлузвания под носа с размер 1-2см., се установява
от изготвените по делото съдебно- медицинска експертиза за пострадалия и
допълнителна такава, които съдът кредитира като обосновани, изготвени с
необходимите професионални знания и опит.
Съдът кредитира и съдебно-
психиатричната експертиза и съдебно- медицинската експертиза, изготвени по
отношение на подсъдимия, като обосновани и изготвени с необходимите
професионални знания и опит.
Съдът ползва и писмените
доказателства по делото.
При така констатираното,
настоящият състав намира, че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна
страна състава на престъплението по чл. 131 ал. 1 т. 12 предл. 1- во във вр.
чл. 130 ал. 1 от НК. Същият на
19.10.2013г. в гр. К., обл. Пловдив, по хулигански подбуди, е причинил
на С.А.Я., ЕГН **********,***, лека телесна повреда, изразяваща се в частично
счупване на коронките на два зъба -21 и 32 /първи горен ляв и втори долен ляв/,
оток на носа, две охлузвания под носа с размер 1-2см., с което му е причинено
разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК.
Изпълнителното деяние подсъдимият
е осъществил, като е нанесъл удар с юмрук по лицето на пострадалия в областта
на носа и устните, както съдът е приел в изложената от него фактическа
обстановка.
В причинно- следствена връзка от
действието на подсъдимия са настъпили предвидените в закона съставомерни
последици - частично счупване на коронките на два зъба -21 и 32 /първи горен
ляв и втори долен ляв/, оток на носа, две охлузвания под носа с размер 1-2см.,
които са му причинили разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и
чл.129 от НК.
Деянието на подсъдимия е
извършено виновно, при форма на вина пряк умисъл –предвиждал е, че в причинна
връзка от действието му ще настъпят определени телесни увреждания за
пострадалия, съзнавал е обществената опасност на извършваното и е целял
настъпването на престъпния резултат Съзнавал
е и, че с действията си ще наруши обществения ред и спокойствие и се е отнасял
безразлично към това.
Съдът намира за неоснователно
възражението на защитата, че липсва квалифициращия признак хулигански подбуди
по т. 12 пр. 1 на чл. 131 ал. 1 от НК. Действително наличието на някакви отношения
между подсъдимия и пострадалия изключват хулиганските подбуди за причиняването
на телесна повреда, но само когато тези отношения са мотивирали подсъдимият да
извърши деянието. В конкретния случай се установи, че между подсъдимия и
пострадалия не е съществувал предшестващ престъпното поведение конфликт или
вражда. Преди деянието дори не са се познавали и от страна на пострадалия не е
имало каквато и да било провокация, за да бъде нападнат и бит. Нанасянето на
удар по лицето на пострадалия, без да е бил провокиран за това и то на
обществено място – в двора на ресторант, където е имало и други хора, сочат на
желание от страна на подсъдимия чрез поведението си освен да демонстрира
неуважение към човешката личност и нейната телесна неприкосновеност и да заяви
едно крайно пренебрежение към установения ред и спокойствие в обществото. Израз
на това са и отправените преди и по време на конфликта обидни изрази „мишки“ и
„шматки“. Самият пострадал е бил изненадани от действията му, именно защото не
е проявил отношение към него, което да даде повод за нападението. Обезпокоени
са били и присъстващите на случилото се лица, наложило се е да бъде повикана
полиция. Затова съдът счита, че е налице квалифициращия белег, елемент от
субективната страна на деянието – хулигански подбуди. Чрез поведението си
подсъдимият не е изразил отношение на оскърбление, обида или друго чувство,
провокирано от пострадалия, а е демонстрирал явното си неуважение към човешката
личност, телесната неприкосновеност, общественото спокойствие и ред. Всичко
това е израз на отсъствието на уважение от страна на подсъдимия към
обществените норми и правила, неприкосновеността на човешката личност и обществения
ред и спокойствие на гражданите.
Поради изложеното, съдът намери,
че подсъдимият следва да носи наказателна отговорност за престъпление по чл.
131 ал. 1 т. 12 предл. 1- во във вр. чл. 130 ал. 1 от НК.
Съдът счете, че подсъдимият е
невинен в това да е причинил на пострадалия С.А.Я., ЕГН ********** ***, лека
телесна повреда, изразяваща се в оток по средата на дясната подбедрица и
кръвонасядане на десния глезен под стар оперативен белег, довели до
разстройство на здравето му извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК и на основание чл. 304 от НПК го оправда по
повдигнатото му обвинение в този смисъл. По делото безспорно е установено
наличието на тези увреждания по пострадалия, недоказано обаче остана те да са
причинени в резултат на някаква деятелност от страна на подсъдимия. Самият
пострадал сочи, че единствените удари от страна на подсъдимия са този с юмрук в
лицето и с крак в областта на таза. От
последния твърди, че дори не е усетил болка,
а само унижение, а според вещото лице от този удар не биха могли да се
получат уврежданията в долната част на крака - отокът по средата на дясната
подбедрица (мястото между глезена и коляното) и
кръвонасядането на десния глезен под стар оперативен белег. Изслушано в съдебно
заседание вещото лице заявява, че тези увреждания могат да се получат от удар в
тази област в предмет или от ритник. Обстоятелството, че пострадалият не е
усетил в кой момент и от кого са му нанесени удари в долната част на десния
крак и при данните, че в конфликта са се намесили и останалите мъже от неговата
компания и тази на подсъдимия, при което се е получило общо сборичкване, води
до извода, че е еднакво вероятно тези увреждания да са причинени от подсъдимия
или от всяко друго лице, участващо в конфликта, вкл. и пострадалия да се е
самонаранил. Затова съдът оправда подсъдимия за тази част от повдигнатото му
обвинение поради недоказаност.
При индивидуализация наказанието
на подсъдимия съдът прецени всички критерии по чл. 54 от НК. Съобрази, че за
извършеното от него престъпление се предвижда наказание лишаване от свобода до
три години или в случая не се касае за тежко умишлено престъпление. Съобрази и
вида и характера на конкретно причинената телесна повреда, които са и
определящи за обществената опасност на деянието. Последната не засяга в
значителна степен здравето на пострадалия. Като смекчаващи вината обстоятелства
съдът прие добросъвестното процесуално поведение на подсъдимия, както и че се
касае за нанасяне само на един удар,
причинил уврежданията, за които съдът го призна за виновен, трудово ангажиран е
– осъществява дейност като земеделски производител. Съдът счете, че те не се
явяват многобройни по смисъла на чл. 55 от НК и нито едно от тях не е
изключително такова, за да обосновава приложението на чл. 55. Като отегчаващи
отговорността обстоятелства при индивидуализация на наказанието съдът прие
лошите характеристични данни на подсъдимия – същият, макар и неосъждан, е
реабилитиран за престъпление от общ характер и е освобождаван от наказателна
отговорност по реда на чл. 78 а от НК за такова, както и обстоятелството, че на
пострадалия са причинени повече от едно телесни увреждания. Затова
съдът наложи на подсъдимия наказание при превес на смекчаващи обстоятелства, но
и при наличие на отегчаващи такива, а именно шест месеца лишаване от свобода.
Подсъдимият Ч. не е осъждан на
лишаване от свобода за престъпление от общ характер и съдът намери, че за
постигане целите на чл. 36 ал. 1 от НК и най-вече за поправянето му не е
необходимо да изтърпи реално наложеното му наказание лишаване от свобода,
поради това отложи изпълнението му на основание чл. 66 ал. 1 от НК с
изпитателен срок от три години.
Така определеното наказание като
вид и размер се явява съответно на степента на обществена опасност на деянието
и дееца, и най– добре би изпълнило целите,
посочени в разпоредбата на чл. 36 от НК.
Причините за извършване на
престъплението са ниската правна култура на подсъдимия, незачитане на личността
и в частност телесната й неприкосновеност, неспазването на установения в
държавата правов ред.
Предявения от пострадалия С.Я. граждански
иск за причинените от престъплението неимуществени вреди в размер на 1000 лв.
намира правното си основание в разпоредбата на чл. 45 от ЗЗД, съгласно която
всеки е длъжен да репарира вредите, които
е причинил другиму с виновното си поведение. Установено по делото е, че
в резултат от извършеното от подсъдимия престъпление, за което съдът го призна
за виновен, пострадалият е претърпял неимуществени вреди - болки и
страдание, които са непосредствена
последица от деянието. С оглед на изложеното съдът счете, че предявеният
граждански иск е основателен, но завишен по размер. Досежно размера, според разпоредбата на чл.
52 от ЗЗД, същият следва да се определя по справедливост. В резултат на
извършеното от подсъдимия посегателство на пострадалия Я. е причинено повече от
едно травматично увреждане и то в областта на лицето, което е част от
жизненоважен орган- главата. Търпените от него болки са били през един
непродължителен период около две седмици, според вещото лице това е обичайния
период за отшумяването им, при липса на усложнение, като в началото – силни, а
в края отшумяват. Поради тези съображения съдът прие, че справедливият размер
на обезщетението следва да бъде определен на 600 лева, като над този размер се явява завишен,
поради което за разликата над 600 лева до пълния предявен размер от 1000 лева
искът следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан. Затова съдът осъди
подсъдимия да заплати на гражданския ищец С.Я. сумата от 600 лева,
представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди в резултат на
деянието по чл.130 ал.1 от НК. Присъди и законната лихва върху тази сума от
датата на увреждането 19.10.2013г. до окончателното плащане.
С оглед изхода на делото и на
основание на осн. чл. 189 ал. 3 от НПК съдът осъди подсъдимия да заплати в
полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, бюджетна сметка на ВСС
сумата от 200.40 лева, представляваща направени разноски по делото в съдебното
производство и сумата от 50лв., представляваща държавна такса върху
уважения размер на гражданския иск, както и да заплати в полза на държавата, по
бюджета на изпълнителната власт, бюджетна сметка на ОД на МВР гр. Пловдив
сумата от 160.00 лева, представляваща направени разноски по делото в
досъдебното производство.
По изложените мотиви Съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
К.Б.