№ 1197
гр. София, 17.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Цветко Лазаров
Членове:Ралица Димитрова
Нина Стойчева
при участието на секретаря Валентина Игн. Колева
като разгледа докладваното от Цветко Лазаров Въззивно гражданско дело №
20211000500960 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 от ГПК.
С решение № 260773 от 26.10.2020 г., постановено по гр.д. № 6832/2017
г. от Софийски градски съд ответникът – Застрахователна компания „Лев
Инс“ АД, ЕИК ********* е осъден да заплати на Ц. З. М., ЕГН **********,
на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД сумата от 150 000 /сто
и петдесет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от смъртта на нейния син З. П. З., ЕГН **********,
настъпила на 04.09.2016 г. при ПТП, ведно със законната лихва, считано от
деня на подаване на исковата молба в канцеларията на съда - 01.06.2017 г.,
като е отхвърлил прекия иск, за разликата над уважения до пълния предявен
размер от 200 000 лева.
Първоинстанционният съд с посоченото решение е осъдил ответника –
Застрахователна компания „Лев Инс“ АД, ЕИК ********* да заплати:
- на ищеца Ц. З. М., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК,
1
деловодни разноски, в размер на сумата от 863.00 лв.;
- адвокатско възнаграждение на адв. Я.С. от САК, на основание чл. 38,
ал. 2 от ЗАдв., в размер на сумата от 4 530.00 лв.;
- държавна такса по сметка на Софийски градски съд, на основание чл.
78, ал. 6 от ГПК, в размер на сумата от 6 000.00 лева;
Първоинстанционният съд с посоченото решение № 260773 от
26.10.2020 г., постановено по гр.д. № 6832/2017 г. е осъдил ищеца Ц. З. М.,
ЕГН ********** да заплати на Застрахователна компания „Лев Инс“ АД, ЕИК
*********, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, деловодни разноски, в размер
на сумата от 40.00 лв.и 50.00 лв. юрисконсултско възнаграждение;
Решението е постановено при участието на Община Лом,
конституирана като подпомагаща страна по молба на ответника.
С определение № 266469 от 18.12.2020 г., постановено по гр.д. №
6832/2017 г. от Софийски градски съд е отхвърлил молба с вх. № 290246 от
19.11.2020 г., подадена от адв. Я.С., като процесуален представител на ищеца,
с която на основание чл. 248 от ГПК е поискал изменение и допълнение на
решение № 260773 от 26.10.2020 г., постановено по гр.д. № 6832/2017 г. в
частта за разноските.
Решението на първоинстанционния съд се обжалва от ищеца Ц. З. М.,
ЕГН ********** в частта, в която предявеният главен /пряк/ иск е отхвърлен,
за разликата над уважения /150 000 лв./ до пълния предявен размер от 200 000
лева, в частта,в която не е присъдена законната лихва, считано от 20.01.2017
г. до 01.06.2017 г. и в частта за разноските с доводи за неправилност, поради
необоснованост, допуснато нарушение на материалния закон и на
съдопроизводствените правила.
Жалбоподателят твърди, че присъденото обезщетение е занижено по
размер и не съответства на действително претърпените неимуществени вреди
от смъртта на неговия син, с който са имали изключително близки отношения
до неговата внезапна и преждевременно настъпила смърт.
2
Счита, че се дължи законната лихва от 20.01.2017 г., когато е изтекъл 3-
месечния срок за произнасяне от страна на застрахователя по реда на чл. 496,
ал. 1 от КЗ.
Моли въззивния съд да отмени решението в обжалваната част и вместо
това да осъди ответника да заплати допълнително обезщетение за
неимуществени вреди, в размер на сумата от 50 000 лева,ведно със законната
лихва.
Моли ответника да заплати адвокатско възнаграждение на неговия
процесуален представител, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв.
Решението на първоинстанционния съд се обжалва от ответника -
Застрахователна компания „Лев Инс“ АД, ЕИК ********* в частта, в която е
осъден да заплати на ищеца обезщетение за неимуществени вреди, ведно със
законната лихва, считано от 01.06.2017 г., за разликата над сумата от 80 000
лева до присъдените 150 000 лева, както и в частта за разноските, с доводи за
неправилност, поради необоснованост и допуснато нарушение на
материалния закон.
Жалбоподателят поддържа, че размерът на присъденото от
първоинстанционният съд обезщетение за неимуществени вреди е завишен и
не съответства на действително претърпените вреди.
Моли въззивния съд да постанови решение, с което да отмени
решението на първоинстанционния съд в обжалваната част и вместо това да
отхвърли прекия иск, за разликата над сумата от 80 000 лв. до 150 000 лева.
Моли да му се присъдят направените деловодни разноски.
Подпомагащата страна – Община Лом е изразила становище само за
основателността на въззивната жалба, подадена от ответника и моли да се
постанови решение, съобразно просителния пункт.
Софийски апелативен съд, след като обсъди доводите на страните и
събраните по делото доказателства, установи следното:
3
Въззивните жалби са допустими, тъй като са подадени в срок от
надлежни страни срещу валиден и допустим съдебен акт, който подлежи на
обжалване по посочения процесуален ред.
При преценката за основателността на всяка една от жалбите, съдът взе
предвид следното:
Ищецът – Ц. З. М., ЕГН ********** е предявил против Застрахователна
компания „Лев Инс“ АД, ЕИК ********* иск с правно основание чл. 226, ал. 1
от КЗ /отм./ и иск по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Ищецът твърди в обстоятелствената част на исковата молба, че на
04.09.2016 г., около 18:30 часа в гр. Лом, на ул. „Софийска“ в посока от гр.
София към центъра на града се е движил тежкотоварен автомобил „ДАФ ФТ
ХФ“ с рег. № ********, управляван от Я. Т. Т., ЕГН **********, който
напуснал очертанията на пътното платно и се блъснал в крайпътна къща, в
която бил нейния син - З. П. З., ЕГН **********.
Ищецът твърди още, че:
- вследствие на ПТП от получените телесни увреждания починал
нейния син З. П. З.;
- мястото на произшествието е било посетено от служители на
полицията, които извършили оглед на местопроизшествието и съставили
протокол за оглед на местопроизшествие и Констативен протокол;
- ПТП е настъпило по вина на Я. Т. Т., ЕГН **********, срещу който
има образувано наказателно производство за престъпление по чл. 343 от НК;
- товарният автомобил – „ДАФ ФТ ХФ“ с рег. № ******** е имал
валидна застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника в деня на
настъпване на ПТП;
- вследствие смъртта на нейния син е претърпял и продължава да търпи
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания;
- писмената претенция за обезщетяване на вредите е предявил на
4
19.10.2016 г., по която ответникът е образувал щета, но не е заплатил
обезщетение;
С предявените искове поискал ответникът да заплати обезщетение за
претърпените неимуществени вреди, в размер на сумата от 200 000 лева,
ведно със законната лихва от 20.01.2017 г., считано до който дата
застрахователят е бил длъжен да се произнесе по претенцията.
Поискал е ответникът да заплати адвокатско възнаграждение на неговия
процесуален представител, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв.
Ответникът - Застрахователна компания „Лев Инс“ АД, ЕИК *********
подал отговор на исковата молба /л. 27/, с който оспорил основателността на
предявените искове и поискал да се отхвърлят с доводи, че приложените с
исковата молба писмени доказателства не установяват механизма на
настъпване на ПТП и не обосновават извод, че застрахованият водач с
поведението си е осъществил деликтния състав по чл. 45 от ЗЗД.
При условията на евентуалност поискал да се присъди обезщетение за
неимуществени вреди в по-нисък размер, което да е съобразно критериите на
съдебната практика за справедливост и обстоятелствата по делото.
Поискал да му се присъдят направените деловодни разноски.
По молба на ответника с изложени доводи, че ПТП е настъпило
вследствие на неравности на пътното плато, което е публична общинска
собственост е конституирана като подпомагаща страна Община Лом.
Подпомагащата страна – Община Лом е подала становище и
впоследствие представила доказателства /Решение № 945 от 01.12.2004 г. на
МС (ДВ бр. 109 от 14.12.2004 г., изм. и доп. ДВ бр. 61 от 10.08.2012 г.)/, че
улицата, на която е настъпило ПТП е обявена за част от републиканската
пътна мрежа, която се управлява от Агенция пътна инфраструктура.
От фактическа страна:
От събраните по делото доказателства установява, че на 04.09.2016 г.,
5
около 18:30 часа в гр. Лом, на ул. „Софийска“ е настъпило ПТП, при което Я.
Т. Т., като водач на товарния автомобил - влекач „ДАФ ФТ ХФ“ с peг. №
******** при спускане по наклон е допуснал нарушение на правилата за
движение, установени в чл. 20, ал. 1 и чл. 137а. от ЗДвП, вследствие на което
МПС е напуснало очертанията на пътното платно и се блъснало в прилежаща
на улицата къща, в която имало няколко празнуващи сватба физически лица.
Така описания механизъм на настъпване на ПТП се установява от
писменото заключение на вещото лице, извършило в първата инстанция
автотехническа експертиза – л. 164 и Констативния протокол за ПТП – л. 7.
От писменото заключение на вещото лице, извършило в първата
инстанция медицинска експертиза /л. 204/ се установява, че в пряка причинна
връзка с ПТП, настъпило на 04.09.2016 г. е смъртта на З. П. З., ЕГН
**********.
З. П. З., ЕГН ********** е низходящ /син/ на ищеца, съгласно
удостоверение за наследници, приложено на л. 16 от първоинстанционното п-
во.
В първата инстанция е прието заключението на вещото лице,
извършило психиатрична експертиза /л. 207/ за претърпените от ищеца болки
и страдания от смъртта на нейния син.
С присъда от 12.07.2018 г., постановена по н.о.х.д. № 134/2018 г. от
Окръжен съд Монтана, влязла в сила на 18.06.2019 г., водачът на товарния
автомобил Я. Т. Т. е бил признат за виновен в това, че при управлението му е
допуснал нарушение на правилата за движение, установени в чл. 20, ал. 1 и
чл. 137а., ал. 1 от ЗДвП и по непредпазливост е причинил смъртта на З. П. З. и
средни телесни повреди на още трима души – престъпление по чл. 343, ал. 4,
във вр. с ал. 3, буква „б“, във вр. с ал. 1, буква „в“ от НК.
6
Товарният автомобил, управляван от Я. Т. е имал валидна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ответника в деня на
настъпване на ПТП, на основание полица № BG/22/115002195628, със срок от
10.09.2015 г. до 09.09.2016 г.
Ищецът е подал писмена претенция за обезщетяване на вредите на
19.10.2016 г. /л. 10/, по която ответникът о образувал щета, но не е заплатил
обезщетение.
Събрани са гласни доказателства за претърпените от ищцата болки и
страдания.
По делото е приложено Решение № 945 от 01.12.2004 г. на МС (ДВ бр.
109 от 14.12.2004 г., изм. и доп. ДВ бр. 61 от 10.08.2012 г.), от което се
установява, че улицата, на която е настъпило ПТП е обявена за част от
републиканската пътна мрежа, която се управлява от Агенция пътна
инфраструктура.
От правна страна:
Предметът на въззивното производство е очертан с подадените от
ищеца и от ответника въззивни жалби, като спорът се концентрира до размера
на обезщетението за неимуществените вреди, началната дата за присъждане
на законната лихва и размера на деловодните разноски.
ПТП е настъпило на 04.09.2016 г. с участието на товарен автомобил,
който е имал застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при
ответника, сключена преди 01.01.2016 г., поради което приложими в случая
са разпоредбите на отменения Кодекс на застраховането, който е бил в сила
до 31.12.2015 г.
По главния /пряк/ иск с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./,
7
имащ за предмет обезщетяване на претърпените неимуществени вреди:
Съгласно разпоредбата на чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./, увреденият, спрямо
който застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя, което предполага наличието на валидно застрахователно
правоотношение към датата на увреждането и поведение на застрахования,
което осъществява деликтния състав по чл. 45 от ЗЗД - противоправно деяние
– действие и/или бездействие; вреди – имуществени и/или неимуществени;
причинно-следствена връзка между деянието и вредите и вина, която се
презумира.
В случая товарният автомобил, управляван от Я. Т. Т. е имал валидна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите в деня на
настъпване на ПТП, по силата на която ответникът, в качеството си на
застраховател е длъжен да покрие в границите на определената в договора
застрахователна сума отговорността на застрахования, за причинените от
него на трети лица имуществени и неимуществени вреди.
Наказателното производство по отношение на Я. Т. Т. е завършило с
влязла в сила осъдителна присъда, която е задължителна за настоящия съд,
който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е
извършено, неговата противоправност и виновността на дееца - чл. 300 от
ГПК.
Събраните по делото доказателства обосновават извода, че поведението
на Я. Т. Т. осъществява деликтния състав по чл. 45 от ЗЗД.
Прекият иск с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./ е доказан по
основание, като размерът на обезщетението за претърпени неимуществени
вреди, пряка и непосредствена последица от увреждането, следва да се
определи от съда по справедливост /чл. 52 от ЗЗД/.
Въззивният съд намира, че размерът на пълното обезщетение за
8
претърпените неимуществени вреди, на което ищецът има право възлиза на
сумата от 120 000 /сто и двадесет хиляди/ лв., който е съобразен с критериите
на съдебната практика за справедливост, установени с Постановление № 4 от
23.12.1968 г. на Пленум на ВС, както и с конкретните данни по делото,
относно възрастта на пострадалия и неговото обществено положение;
отношенията на ищеца с пострадалия, които са имали приживе; обществено -
икономическите условия в страната и лимита на застрахователното
обезщетение към датата на ПТП.
Прекият иск е основателен до размер на сумата от 120 000 /сто и
двадесет хиляди/ лева и подлежи на отхвърляне до пълния предявен размер от
200 000 лева.
Първоинстанционният съд е квалифицирал прекия иск по чл. 432 от КЗ,
който е идентичен с прекия иск по чл. 226, ал. 1 от отменения Кодекс на
застраховането – налице е пълна идентичност на фактическия състав
установен в хипотезиса на двете правни норми, който за ищеца поражда
правото да предяви иск за обезщетение и задължението на ответника при
основателността му да го заплати.
Ищецът с исковата молба е посочил фактите, на които се основава
претенцията му /главният иск/ и първоинстанционният съд е постановил
решението си въз основа на този фактически, като неправилно е
квалифицирал главния иск по чл. 432, ал. 1 от КЗ вместо по чл. 226, ал. 1 от
КЗ /отм./, което налага въззивният съд да даде правилната правна
квалификация на прекия иск.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД , имащ за предмет
присъждане на законната лихва върху обезщетението за неимуществени
вреди:
Съгласно разпоредбата на чл. 84, ал. 3 от ЗЗД, при задължения от
непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без покана, считано от
датата на увреждането. Доколкото отговорността на застрахователя е
функционално обусловена от отговорността на деликвента следва да се
9
приложи и по отношение на застрахователя разпоредбата на чл. 84, ал. 3 от
ЗЗД, който дължи законната лихва върху обезщетението, считано от
04.09.2016г.
В конкретния случай ищецът е поискал присъждане на обезщетението,
считано от 20.01.2016 г., а първоинстанционният съд с постановеното от него
решение е присъдил тази лихва, считано от деня на подаване на исковата
молба – 01.06.2017 г.
Отсъства отхвърлителен диспозитив в обжалваното решение, а ищецът
не се е възползвал от процесуалната възможност с писмена молба да поиска в
срок допълване на решението по реда на чл. 250 от ГПК.
В подадената въззивна жалба също няма искане за допълване на
първоинстанционното решение по реда на чл. 250 от ГПК.
Ищецът, чрез неговия процесуален представител с писмена молба е
поискал единствено допълване и изменение на решението в частта за
разноските, по реда на чл. 248 от ГПК, която е разгледана по същество и е
отхвърлена, а постановеното по този ред определение не е обжалвано с частна
жалба.
С оглед на изложеното, ответникът ще дължи законната лихва върху
обезщетението за неимуществени вреди, така както е присъдил
първоинстанционният съд, считано от 01.06.2017 г.
От двете въззивни жалби частично основателна е само подадената от
ответника, поради което следва:
- да се потвърди решението на първоинстанционния съд в частта, в
която ответникът е осъден да заплати на ищеца обезщетение за
неимуществени вреди, ведно със законната лихва,считано от 01.06.2017 г., за
разликата над сумата от 80 000 лева до размер на сумата от 120 000 лева;
- да се отмени решението на първоинстанционния съд в частта, в която
10
ответникът е осъден да заплати на ищеца обезщетение за неимуществени
вреди, ведно със законната лихва,считано от 01.06.2017 г., за разликата над
сумата от 120 000 лева до размер на сумата от 150 000 лева и вместо това да
се отхвърли прекия иск за тази разлика;
- потвърди решението на първоинстанционния съд в частта, в която
прекият иск, имащ за предмет обезщетяване на претърпените неимуществени
вреди е отхвърлен, за разликата над сумата от 150 000 лева до пълния
предявен размер от 200 000 лева;
- да се отмени решението на първоинстанционния съд в частта, в която
ответникът е осъден да заплати по сметка на първоинстанционния съд
държавна такса, за разликата над сумата от 4 800 /четири хиляди и
осемстотин/ лева до размер на сумата от 6 000 лева;
- да се отмени решението на първоинстанционния съд в частта, в която
ответникът е осъден да заплати адвокатско възнаграждение на адв. Я.В. С. от
САК, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв., за разликата над сумата от 3 930
лева до размер на сумата от 4 530 лева;
- да се отмени решението на първоинстанционния съд в частта, в която
ответникът е осъден да заплати на ищеца, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК,
деловодни разноски за първата инстанция, за разликата над сумата от 694
лева до размер на сумата от 863 лева;
Решението на първоинстанционния съд в частта, в която ответникът е
осъден да заплати на ищеца обезщетение за неимуществени вреди, ведно със
законната лихва, считано от 01.06.2017 г., до размер на сумата от 80 000 лева
не е обжалвано от ответника и е влязло в сила.
По разноските:
С оглед само на частичната основателност само на жалбата, подадена от
ответника и промененото съотношение на уважена/отхвърлена част на
предявения пряк иск следва:
- да се осъди ищеца да заплати на ответника, на основание чл. 78, ал. 3
от ГПК, допълнително деловодни разноски за първата инстанция, в размер на
сумата от 22 лева и 100 лева за юрисконсултско възнаграждение;
11
- да се осъди ищеца да заплати на ответника, на основание чл. 78, ал. 3
от ГПК, деловодни разноски за въззивното производство, в размер на сумата
от 560 лева и 150 лева за юрисконсултско възнаграждение;
Жалбата, подадена от ищеца е неоснователна и ответникът не дължи
разноски както на ищеца, така и адвокатско възнаграждение на неговия
процесуален представител.
По тези съображения, Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260773 от 26.10.2020 г., постановено по
гр.д. № 6832/2017 г. от Софийски градски съд в ЧАСТТА в която ответникът
– Застрахователна компания „Лев Инс“ АД, ЕИК ********* е осъден да
заплати на Ц. З. М., ЕГН **********, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ и чл.
86, ал. 1 от ЗЗД, обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта
на нейния син З. П. З., ЕГН **********, настъпила на 04.09.2016 г. при ПТП,
ведно със законната лихва, считано от деня на подаване на исковата молба в
канцеларията на съда - 01.06.2017 г., за разликата над сумата от 80 000
/осемдесет хиляди/ лева до размер на сумата от 120 000 /сто и двадесет
хиляди/ лева, като преквалифицира главния иск по чл. 226, ал. 1 от КЗ
/отм./.
ОТМЕНЯ решение № 260773 от 26.10.2020 г., постановено по гр.д. №
6832/2017 г. от Софийски градски съд в ЧАСТТА в която ответникът –
Застрахователна компания „Лев Инс“ АД, ЕИК ********* е осъден да заплати
на Ц. З. М., ЕГН **********, на основание чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./ и чл. 86,
ал. 1 от ЗЗД, обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на
нейния син З. П. З., ЕГН **********, настъпила на 04.09.2016 г. при ПТП,
ведно със законната лихва, считано от деня на подаване на исковата молба в
канцеларията на съда - 01.06.2017 г., за разликата над сумата от 120 000 /сто и
двадесет хиляди/ лева до размер на сумата от 150 000 /сто и петдесет хиляди/
лева и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
12
ОТХВЪРЛЯ предявения от Ц. З. М., ЕГН ********** против
Застрахователна компания „Лев Инс“ АД, ЕИК ********* пряк иск с правно
основание чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./, имащ за предмет обезщетяване на
претърпени неимуществени вреди от смъртта на нейния син З. П. З., ЕГН
**********, настъпила на 04.09.2016 г. при ПТП, за разликата над сумата от
120 000 /сто и двадесет хиляди/ лева до размер на сумата от 150 000 /сто и
петдесет хиляди/ лева.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260773 от 26.10.2020 г., постановено по
гр.д. № 6832/2017 г. от Софийски градски съд в ЧАСТТА в която е отхвърлен
предявеният от Ц. З. М., ЕГН ********** против Застрахователна компания
„Лев Инс“ АД, ЕИК ********* пряк иск с правно основание чл. 226, ал. 1 от
КЗ /отм./, имащ за предмет обезщетяване на претърпени неимуществени
вреди от смъртта на нейния син З. П. З., ЕГН **********, настъпила на
04.09.2016 г. при ПТП, за разликата над сумата от 150 000 /сто и петдесет
хиляди/ лева до пълния предявен размер от 200 000 /двеста хиляди/ лева.
ОТМЕНЯ решение № 260773 от 26.10.2020 г., постановено по гр.д. №
6832/2017 г. от Софийски градски съд в ЧАСТТА в която ответникът –
Застрахователна компания „Лев Инс“ АД, ЕИК ********* е осъден да
заплати:
- на Ц. З. М., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК,
деловодни разноски, за разликата над сумата от 694 лева до размер на сумата
от 863 лева;
- адвокатско възнаграждение на адв. Я.В. С. от САК, на основание чл.
38, ал. 2 от ЗАдв., за разликата над сумата от 3 930 лева до размер на сумата
от 4 530 лева;
- държавна такса по сметка на Софийски градски съд, за разликата над
сумата 4 800 /четири хиляди и осемстотин/ лева до размер на сумата от 6 000
лева;
Решението на първоинстанционния съд в частта, в която ответникът е
осъден да заплати на ищеца обезщетение за неимуществени вреди, ведно със
13
законната лихва, считано от 01.06.2017 г., до размер на сумата от 80 000 лева
не е обжалвано от ответника и е влязло в сила.
ОСЪЖДА Ц. З. М., ЕГН ********** да заплати на Застрахователна
компания „Лев Инс“ АД, ЕИК *********, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК:
- допълнително деловодни разноски за първата инстанция, в размер на
сумата от 22 лева и 100 лева за юрисконсултско възнаграждение;
- деловодни разноски за въззивното производство, в размер на сумата от
560 лева и 150 лева за юрисконсултско възнаграждение;
Решението може да са обжалва от страните пред ВКС на Р. България, в
едномесечен срок от връчването му, при наличието на предпоставките по чл.
280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14