Р
Е Ш Е Н И Е № 87
гр.Силистра, 03.09.2020 година
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Административният съд гр.Силистра, в публично
заседание на деветнадесети август през две хиляди и двадесета година, в състав: съдия Маргарита Славова, при секретаря Антония Стоянова и с участието на прокурор………….., като разгледа докладваното от съдия М.Славова адм.дело № 47 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството
е образувано по жалба на Ш.А.М.
от гр.Тутракан,
подадена
от представител по пълномощие адв.М.Р. *** /л.30/, срещу Заповед № ЧР-2 12/25.02.2020 г., издадена от изпълнителния директор на Агенция за
социално подпомагане /АСП/ София, в условията на заместване, съгласно Заповед № РД01-03 22/24.02.20 г. /л.7/, с
която е прекратено служебното правоотношение с Ш.А.М. от длъжността „директор
на Дирекция „Социално подпомагане“ гр.Тутракан; ръководно ниво 6А; с ранг III старши, на основание чл.107 ал.2 ЗДСл, поради
получена възможно най-ниската годишна оценка за изпълнението на длъжността
„Неприемливо изпълнение“ за 2019 г. С жалбата се твърди, че не е
спазена процедурата от Наредба за
условията и реда за оценяване изпълнението на служителите в държавната
администрация /Обн. ДВ, бр.49/12 г., посл.изм. ДВ, бр.9/20 г./, издадена по законовата делегация от чл. 76 ал.11
ЗДСл - НУРОИСДА. Оплакването е
конкретизирано в съдебно заседание на
08.07.20 г., с позоваване на чл.13 ал.3 от последната, както и
с нарушение на чл.16 във връзка с чл.15 от с.н. Акцент в оспорването е поставен
върху твърдение за нарушение на материалния закон и неговата цел, тъй като „липсвали обективно установими факти и
обстоятелства“, по аргумент от чл.76 ал. 6 ЗДСл, а не да възпроизвеждат принципно общите задължения на
държавния служител,
произтичащи от заеманата длъжност, вкл. да преповтарят същите от Длъжностната му
характеристика. Твърди се още, че оспорената годишна оценка е базирана на
неверни фактически установявания, извършени основно по повод критично писмо от
кмета на Община гр.Главиница за работата на ДСП, който в съдебно заседание на
19.08.20 г., опровергава негативните изводи за
работата на жалбоподателя, визирайки служебното поведение на работещата на ИРМ
гр.Главиница социална работничка. Други жалби не са обсъждани в мотивите на
оценяващия ръководител, а са правени принципни изводи, че няма достатъчно
професионални приемни семейства, което рефлектирало върху работата на органите
по закрила на детето. Релевира се и оплакване за формално препращане към
Приложение № 1 на НУРОИСДА относно кумулативно предвидената втора
предпоставка за определяне на годишната оценка на изпълнението на длъжността от
оспорващия, свързана с преценка на съответствието на притежаваните
и проявени от него компетентности с нормативно регламентираните за заеманата
ръководната длъжност, с позоваване на чл.16 т.5 б. “б“ от с.н. Поддържа се и
аргумент, че процесната оценка, легнала в основата на оспорената
уволнителна заповед, е определена в противоречие с даваните оценки на служителя
през първите шест месеца на 2019 г., включително
повишаването му в ранг от IV старши в III старши, считано от 01.04.2019 г., за получени три последователни годишни оценки на
изпълнението на длъжността не по-ниски от „Изпълнението надвишава изискванията“
със Заповед № ЧР-1 2144/28.03.2019 г. на
същия орган /л.57/.
В обобщение се извежда довод за пряко
противоречие на атакувания административен акт с чл.76 ал.7 ЗДСл, поради което
се моли за неговата отмяна и присъждане
на съдебни разноски.
В хода на съдебното производство, на
12.08.2020г., жалбоподателят е починал, видно от Удостоверение за наследници
изх. № АО-08-565 от 13.08.20 г. на Община гр. Тутракан. Защитаваните права във
връзка със съществуването и прекратяването на служебното правоотношение на починалия
жалбоподател са от категорията на строго личните права, но доколкото с жалбата е предявено искане за
присъждане на обезщетение за времето, през което държавният служител не е бил
на служба поради незаконното уволнение по чл.104 ЗДСл, последното изцяло
обусловено от изхода на настоящия процес, съдът конституира като жалбоподатели
преживялата съпруга и двете деца, едното от които непълнолетно, но действащо със съгласието на майка си - тримата упълномощили адв.Р.. Не може да има колебание, че упражненото приживе, лично
от жалбоподателя, имуществено право на обезщетение поради незаконното му
уволнение, съгласно чл.104 ал.1 ЗДСл, е наследимо, което обосновава правния
интерес на конституираните на страната на жалбоподателя наследници на починалия
държавен служител. Производството по иска за обезщетение е отделено с
Определение № 206/19.03.20 г. /л.20/ и е
образувано адм.дело № 55/20 г. по описа на АС-Силистра, като същото с Определение
№ 344/14.05.20 г. е спряно до
приключване на настоящото адм.дело № 47/2020 г. Ето защо делото е обявено за
решено по отношение на жалбоподателите - Н.В.М.
(преживяла съпруга); М.Ш.М. (пълнолетен син) и С.Ш.М. (непълнолетна дъщеря със съгласието на майка ѝ Н.В.М.) - всички упълномощили адв.М.Р. *** /л.233/.
Ответникът по жалбата- Изпълнителният директор на Агенция за социално подпомагане гр.София, чрез
упълномощен представител ст.юрисконсулт в РДСП гр.Варна П.Т. /л.219/, в съдебно
заседание и в писмени бележки по делото, изразява становище за неоснователност
на оспорването. Поддържа, че служебното правоотношение с жалбоподателя е
прекратено законосъобразно, при стриктно спазване на нормираната с НУРОИСДА
процедура,проведена от компетентни длъжностни лица, в качеството им на оценяващ и контролиращ ръководител
и при съблюдаване на правилата за всеки от трите етапа на оценяването. Счита, че мотивите на оценяващия ръководител за самата
оценка, респ. нейната обоснованост и правилност, като формирани в условията на
нормативна дискреция, не подлежат на съдебен контрол, в какъвто смисъл е трайната съдебна практика. А щом възможно
най-ниската годишна оценка на изпълнението на длъжността е определена в
съгласие със закона,то и оспорената, прекратяваща служебното правоотношение с
държавния служител, заповед е в съгласие с чл.107 ал.2 ЗДСл, вкл. като издадена в едномесечния срок от получаване
на окончателната оценка. Поради всичко това моли за
отхвърляне на жалбата. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Производството е по реда на чл.145 и сл. АПК, във връзка с чл.121 и чл.124 от Закона за държавния
служител. Съдът, като обсъди изложените в жалбата
доводи, становищата на страните и след преценка на доказателствата по делото, прие
за установено следното: Жалбата е процесуално
допустима, като подадена от активно легитимирано лице - адресат на
оспорения административен акт, при спазване на срока по чл.149 ал.1 АПК, приложим от препращането на чл.124 ЗДСл. Оспорването е насочено срещу подлежащ на съдебен
контрол административен акт, съгласно чл.121 ал.1 във връзка с
чл.124 ЗДСл. Разгледана по същество жалбата е основателна.
Предмет
на съдебния контрол е Заповед № ЧР-2 12/25.02.2020 г., издадена от Изпълнителния директор на Агенция за
социално подпомагане /АСП/ гр.София, при заместване, съгласно Заповед № РД01-0322/24.02.20 г. /л.7/, с
която е прекратено служебното правоотношение с Ш.А.М. от длъжността „директор
на Дирекция „Социално подпомагане“ гр.Тутракан; ръководно ниво 6А; с ранг III старши, на основание чл.107 ал.2 ЗДСл, поради
получена възможно най-ниската годишна оценка за изпълнението на длъжността
„Неприемливо изпълнение“ за 2019 година.
Прекратителният административен акт е постановен, след като е взет основен аргумент от определената най-ниска
годишна оценка на изпълнението на длъжността от жалбоподателя, обективирана във
формуляр /Приложение № 2 към чл.19 ал.1 т.1 от НУРОИСДА/, съпътстван от друг формуляр - за корекция на годишна оценка на изпълнението на
длъжността, представляващ Приложение № 5 към чл.24
ал.2 от с.н., съдържащ произнасянето на контролиращия ръководител по възражение
на държавния служител срещу годишната оценка /л.15/.
До прекратяване на служебното му правоотношение починалият
на 12.08.20 г. Ш.А.М. е заемал длъжността „директор на Дирекция
„Социално подпомагане“ гр.Тутракан, видно от Заповед № 1396/06.08.2003 г. /л.206/ на
изпълнителния директор на АСП. Със Заповед № ЧР-2 93/16.12.2010 г. на основание
чл.107 ал.2 ЗДСл е прекратено служебното му правоотношение, която е отменена с
Решение № 2919/ 30.05.2012 г., постановено по адм.д. № 131/2011 г. на АССГ,
оставено в сила с Решение № 16360/09.12.2013 г. по адм.д. № 489/13 г. на ВАС, Пето отделение. Със Заповед № ЧР-1 518/19.12.2013 г. е възстановен на същата длъжност /л.111/, като му е
връчена и Длъжностна характеристика /л.90-л.94/. От последната става ясно,че длъжността
е от ръководно ниво 6А и е на пряко подчинение на директора на Регионалната
дирекция за социално подпомагане гр.Силистра. В
изпълнение на регламента от чл.76 ал.2 ЗДСл ежегодно оспорващият е бил атестиран, получавайки особено високи оценки, както следва: за 2014 г. -“изпълнението
надвишава изискванията“ /л.77-л.82/; за 2015 г. - „изключително изпълнение“ /л.73-л.76/, което е
възможно най-високата оценка съгласно чл.16 т.1 НУРОИС ДА; за 2016 г. - „изпълнението надвишава изискванията“ /л.68-л.71/ и със Заповед № ЧР-1 767/11.04.2016 г. е повишен в ранг /л.66/; за 2017 г. - „изпълнението надвишава изискванията“
/л.61-л.64/; за 2018 г. - „изпълнението надвишава изискванията“ /л.58-л.60/, след което отново
е повишен в ранг със Заповед № ЧР-1 2144/28.03.2019 г., считано от 01.04.2019 г. за получени три последователни годишни оценки по
чл.16 т.2 НУРОИСДА.
За
процесната 2019 г. му е определена оспорената най-ниска оценка „неприемливо изпълнение“ /л.52-л.56/. За установяване равнището на професионална
квалификация и изпълнение на служебните задължения на жалбоподателя е било
извършено оценяване за изпълнение на длъжността за периода 01.01.2019 г.-31.12.2019 г., като по делото е представен регламентираният с
Приложение № 2 към чл.19 ал.1 т.1 НУРОИСДА, формуляр съдържащ
изготвен индивидуален работен план,подписан както от оценявания служител, така
и от оценяващия ръководител /л.53/,в контекста на изискването за съгласуваност
от чл.9 ал.1 от с.н. Проведена е междинна среща в
срока от чл.12 от с.н. и е отчетено преобладаващо много добро изпълнение на
длъжността, с прекалено общата препоръка в смисъл, че за подобряване обслужването на клиентите на ДСП в
съответствие с нормативната уредба, е необходимо
периодично да се обсъжда с началник отделите организацията на работните
процеси, без нарочна констатация - това не е правено през атестационния период
или неефективно е правено или има друга причина за неясната препоръка. На 03.07.2019 г. и оценяващия
ръководител и оценявания служител са подписали протокола от междинната среща.
Заключителната среща е проведена на 22.01.2020 г., като
липсват данни да е проведено някакво обсъждане съгласно регулацията от чл.13
ал.3НУРОИСДА, както основателно се възразява с жалбата. Изложени са мотиви на оценяващия ръководител, които не
се намират във връзка с изискването от чл.76 ал.5 ЗДСл, а са свързани с
обсъждане на други въпроси, като: Доклад от извършена проверка от РДСП през м.11.2019 г., който е представен по делото /л.33-л.36/ и не
съдържа негативни констатации относно работата на директора на ДСП гр.Тутракан;
в ИРМ гр.Главиница са констатирани нарушения на работното време, незавеждане в
деня н подаването им на заявления на граждани с искания за социални услуги,
както и изтичане на служебна информация, касаеща вписване на дете в регистъра
за осиновяване; следват общи констатации за липса на добра координация, слаб контрол и т.н.; изведено
е заключение в самостоятелен раздел, че г-н М. не осъществява ползотворно
сътрудничество с общинската администрация в Община гр.Главиница, където не е
проведена и разяснителна кампания за запознаване на обществеността с дейностите
и мерките за закрила на деца в риск, а в Община
гр.Тутракан няма утвърдени приемни семейства; коментарът на оценяващият
ръководител завършва с препращане към Приложение 1 на НУРОИСДА относно показани
за преобладаващата им част компетентности, знания, умения и поведение,
неотговарящи на изискванията за заеманата длъжност, без посочване на нито едно
от тях съгласно подробните указания в същото /Вж. Приложение № 1 към чл.15 ал.1 НУРОИСДА „Рамки на компетентностите“ […] т.2 Служители,
заемащи ръководни длъжности, където са детерминирани в 6 отделни пункта
следните компетентности: управленска; работа в екип; комуникативна; ориентация
за резултати; фокус към клиента и професионална компетентност/. В резултат на всичко това е поставена годишна оценка
„неприемливо изпълнение” /чл.16 т.5 НУ РОИСДА/, като
оспорващият е записал, че не е съгласен с оценката на 22.01.2020г. и се е
подписал.Последвало е възражение в срока от чл.23 ал.2 от с.н. /л.50/, а
контролиращият ръководител, е потвърдил годишната оценка. Видно от коментара му
във формуляра на л.51, представляващ Приложение № 5 към чл.24 ал.2 НУРОИСДА е, че е поискана
допълнителна информация от оценяващия ръководител, към чиито отговор е приложен същия Доклад от м.11.2019 г. за извършена проверка в ДСП-Тутракан, който не
съдържа негативни оценки и препоръки към жалбоподателя и писмо на кмета на
гр.Главиница/л.37/,
което изобщо е постъпило в РДСП-Силистра
след приключване на оценявания период с вх. № 08-00-0590/07.01.2020 г.
При тези данни от служебното досие на жалбоподателя следват
очевидните констатации, че в нарушение на 76 ал.6 ЗДСл, целите в индивидуалния
работен план не са конкретни и измерими по обем, качество и срокове. Те са общо
7 и всички са практически с постоянен срок за изпълнение. Първата от тях буквално възпроизвежда т.5.1. от
Длъжностната характеристика /ДХ/ на оспорващия ръководен служител; цел 2 се
припокрива с т.5.10., а цел 5 е пълно повторение на т.5.9. и т.5.11. от ДХ; цел
4 съвпада по съдържание с т.5.28 и т.5.29 от ДХ, а цел 3 в една значителна част
повтаря задълженията от т.7.2 от ДХ, както и цел 6 съдържа главно изискванията
от т.7.1., пето и седмо тире от ДХ. Следователно така посочените общи
задължения, които междувпрочем служителят следва да изпълнява постоянно по
силата на длъжностната му характеристика, а не конкретни, постижими и измерими
цели, е довело до нарушаване на показателите за оценка на изпълнението на
длъжността по чл.14 ал.1 НУРОИСДА. Сходството на
заложеното в индивидуалния план и посоченото в Длъжностната характеристика е в
степен, изключваща обективното оценяване при липсата на конкретно измерими
задачи и показатели. Всичко това представлява
достатъчно основание да се приеме, че е допуснато особено съществено нарушение
в първия етап от атестирането на служителя, което неизбежно
се е отразило и върху крайната оценка. /Вж. Решение № 11203/18.07.19 г., адм.д. № 9814/18г. на ВАС, VО/
Следва Заповед № ЧР-1 2144/28.03.2019 г. на ответния орган за повишаване в ранг на
жалбоподателя считано от 01.04.2019 г.
На 03.07.2019 г. е проведена
междинна среща, коментарите от която на оценяващия ръководител са преимуществено
положителни. Забелязано е, че през лятото на годината има
по-голямо натоварване в отдел ИОХУСУ, което
обстоятелство е служебно известно на административното правосъдие поради
постъпилите и разрешени голям брой дела по жалби на хора с увреждания. Това е
така, защото от началото на годината е в сила и следователно, задължително за
прилагане от социалните служби, изцяло ново законодателство,уреждащо
обществените отношения, свързани с подпомагането и
социалната интеграция на хората с увреждания, в лицето на Закона за личната
помощ /Обн. ДВ, бр.105/18 г. - в сила от 01.01.19 г./; Закон за хората с увреждания /Обн. ДВ, бр.105/18 г. - в сила
от 01.01.19 г., изм. ДВ, бр.24/22.03.19 г./; Правилник за прилагане на ЗХУ /Обн. ДВ бр.27/02.04.19 г./; Наредба № РД-07-7/28.06.19 г. за включване
в механизма лична помощ /Обн. ДВ, бр.53/05.07.19 г./; Методика за извършване на индивидуална оценка на
потребностите от подкрепа за хората с увреждания /Обн. ДВ, бр.27/02.04.19 г/ и други, които създадоха сериозни затруднения във
всички структури на социалното подпомагане, вкл. в системата
на РДСП-Силистра, съгласно изричното изявление на нейния директор св. М.Д.в съдебно заседание на 19.08.2020 г. Последното е в противоречие с нормативното
изискване от чл.16 т.5 б.“а“, предл.“последно“ НУРОИСДА „[…], като неизпълнението е предизвикано от обстоятелства, зависещи от служителя[…]“Въпреки
положителния облик на оценката от междинната среща, дори и да се приеме, че има
препоръка, свързана с напрежението в работата с хора с увреждания, последното не е предизвикано и не зависи от
жалбоподателя, а произтича от трудностите с прилагането на изцяло новото
законодателство в областта на тези обществени отношения.
В нарушение на чл.13 ал.3 с.н. е проведена
заключителна среща на 22.01.20 г., т.е. без обсъждане с
оценявания служител. Мотивите за определяне на
най-ниската оценка на оценяващия ръководител по-горе са изложени. Извън Доклада
от м.11.19 г. от проверка на РДСП в дирекцията в гр.Тутракан,
същите мотиви съдържат още констатации за неползотворно сътрудничество с
общинските администрации на територията на ДСП-Тутракан, липса на разяснителни
кампании за възможностите за социална подкрепа с населението от съответните
съставни населени места; наличие само на едно професионално приемно семейство в
гр.Главиница и липса на такива за Община гр.Тутракан, като мотивите завършват с
формалното цитиране на Приложение № 1 на НУРОИСДА, без никаква конкретика относно кои точно
компетентности, знания и умения на оценявания служител е прието, че е налице
несъответствие с изискванията за
изпълнение на заеманата длъжност. Съгласно чл.14
ал.1 от с.н., обаче, изпълнението на длъжността се оценява въз основа на двата
кумулативно зададени показатели - 1.Степен на постигане на целите от
индивидуалния план,
за които вече стана ясно, че като крайно общи и неизмерими, не могат да послужат за адекватно атестиране и, в
условията на безусловна кумулативна връзка - 2.Показаните
компетентности. Дефинитивната разпоредба на §1 т.2 ДР НУРОИСДА
определя „компетентността” като съвкупност от знания, умения, нагласи и
поведения на служителите за постигане на резултати от изпълнението на дадена
длъжност. Съгласно чл.15 от с.н. компетентностите, които трябва да покажат служителите в държавната
администрация, както и поведението, отговарящо на
изискванията, са посочени в „рамки на компетентностите”, според Приложение № 1, видно от
чиято т.2, относима за ръководни
длъжности, те са групирани в 6 самостоятелни вида компетентности и
съответстващите им определения, както и изисквания към
поведението на служителите. За нито една от тях не се изложени мотиви, дори не е спомената някаква компетентност, която да не
отговаря на изискванията от Приложение № 1.
За установяване на
фактите, посочени в мотивите на оценяващия и контролиращия ръководител в
съдебния процес са събрани допълнително доказателства, като с особена стойност
са показанията на изслушаните като свидетели, кметове на Община гр.Тутракан и
на Община гр.Главиница, с които се изчерпва териториалния обхват на дейност на
ръководената от жалбоподателя Дирекция за социално подпомагане. Свидетелят Д.С.е кмет на Община Тутракан /Вж.съд.зас. от
08.07. 2020 г./ трети мандат и повече от 8 години работи с г-н М.,
който неизменно е бил общински съветник през същия период. В това си качество е
работил главно за постигане целите на Социалното подпомагане, т.е. на службата
която е изпълнял, за което е работил много отдадено и сърцато в Общинския съвет
гр.Тутракан, според свидетеля. Последният заедно с жалбоподателя
са провеждали ежегодно разяснителни кампании на междуселски събрания във всяко
населено място; полагали са усърдие да убеждават хората да се включат в
приемната грижа за деца в риск, но при отсъствие на заявено желание за
утвърждаването им като приемни семейства, няма лостове хората да бъдат
принудени за това.
Разкрити са били с усилията на
жалбоподателя, в длъжностното му качество, няколко
различни социални услуги, като Център за настаняване от семеен
тип /за деца сираци или полусираци, които живеят в него/ и Център за обществена
подкрепа /за деца с различни проблеми, които се прибират по домовете си/. През
2019 г. в Община гр.Тутракан се изпълняват следните
социални услуги: -Дом за стари хора; Център за обществена подкрепа;
Център за рехабилитация и социална интеграция; Личен асистент и Топъл обяд,
освен посочените по-горе две за деца. Кметът на Община гр.Тутракан не само, че
е нямал проблеми,
но и е благодарен за професионалната
работа на директора на ДСП, за който е получавал много похвали от граждани и
никакви оплаквания.
Доколкото
обаче, от пръв прочит на материалите по делото става ясно, че ако са се появили
проблеми със заявяването и получаването на социални услуги през 2019 г., то същите са съсредоточени в Община гр.Главиница, вкл. с коментираното по-горе писмо от м.01.2020 г. на Кмета на Общината Н.Д.Н., особено полезен за
изясняване на фактическата обстановка по делото е неговият разпит в съдебното
заседание на 19.08.2020. Видно от същия е, че познава жалбоподателя лично
отдавна, но от 2016
г., когато е избран за общински кмет, и
служебно. Допуснатите грешки през лятото на 2019 г. в Социални грижи Главиница, свързани с незавеждане веднага /със съответен входящ
номер и дата/ на подадени заявления от хора, нуждаещи се от съответни социални
услуги, се дължат на причини от личен характер, по-точно с личностните
особености на социалната работничка на ИРМ в гр.Главиница Г., чиито други имена
свидетелят не знае. Жалбоподателят Ш.М. винаги е консултирал кмета и общинските
служители в гр.Главиница; активно е действал за
преобразуване на Дневния център в с.Сокол с капацитет от 15 потребители, в
рехабилитационен център с увеличаване на капацитета на 60 потребители, полагайки професионални и човешки усилия, лично той,
да достигне този капацитет до 90 души. Според Кмета на
Община гр.Главиница жалбоподателят е професионалист, който винаги е бил в помощ на общината. Не го е уведомявал за проблемите със социалните
работници в гр.Главиница, а направо е изпратил писмото до Министерството, като
от г-н М. е разбрал, че на последния му е станал известен проблема когато е
дошла проверката по повод на писмото. Жалбите на хората са постъпвали в Община
гр.Главиница и няма как Директорът на ДСП-Тутракан да знае за проблема, щом
самата служителка на ИРМ /изнесено работно място/, не го е информирала.
Разпитана
като свидетелка е и оценяващата ръководителка на жалбоподателя - директор на
РДСП гр.Силистра г-жа М.Д., която не излага различни факти и обстоятелства от
вече обсъдените. Относно разпространената служебна информация уточнява,
че е установен източникът ѝ, който отново се съсредоточава върху
служителката в гр.Главиница, за което не знае дали е бил уведомяван
оспорващият. Изрично заявява в съдебно заседание на 19.08.2020 г., че други жалби няма, освен концентрираните в
писмото на кмета и на Р.С.от гр.Тутракан, които са ирелевантни за служебното
поведение на директора на ДСП-Тутракан и, на които е отговаряно адекватно и
законосъобразно. А щом в основата на негативната годишна оценка лежат
двете обстоятелства - писмото на кмета на Главиница и жалбата на последната, при обсъдените по-горе доказателствени средства, не
може да се приеме, че е налице неизпълнение на задълженията от страна на
жалбоподателя, за личността на когото кметовете и на двете община
изразяват много високо мнение и отлична оценка за професионалните му качества и
умения. С оглед на горното основателно се явява оплакването в
жалбата, че оспорената годишна оценка е базирана на неверни фактически
установявания, извършени основно по повод критично писмо от кмета на Община
гр.Главиница за работата на ДСП-Тутракан, който в съдебно заседание, опровергава
негативните изводи за работата на жалбоподателя, уточнявайки, че оплакванията
са от конкретна социална работничка на ИРМ гр.Главиница, която след уволнението
му, е заела длъжността директор на ДСП гр.Тутракан. При служебна справка се
установява, че новият директор на ДСП гр.Тутракан, след проведен конкурс, е Г. Л.Р..
Релевираното писмо, макар и да се отнася за факти настъпили през м.юли.2019 г. и следващите, е с изх. № РД-04-5 от 07.01.2020 г. на Община гр.Главиница, т.е. постъпило е при оценяващите органи след изтичане
на атестационния период и не се вмества в нормативните изисквания от чл.76 ал.5 - ал.7 ЗДСл. В обобщение настоящият
състав приема, че не се установява неизпълнение на преобладаващата част от
целите в индивидуалния план,а относно втората кумулативна предпоставка - липсват
каквито и да е конкретни оценки относно компетентностите, знанията, уменията и
поведението на държавния служител, които да не отговарят на изискванията за
длъжността, респ. липсват каквито и да било факти, обосноваващи
подобен извод,поради което е налице липса на мотиви до степен на отсъствие на
годишна оценка, щом задължителна кумулативна предпоставка изобщо не е
изследвана и оценявана. Налице е съществено нарушение на реда за оценяване и
неправилно приложение на материалния закон. На междинната
среща, когато в системата на социалното подпомагане в региона
обективно са били генерирани неясноти и напрежение с прилагането на изцяло
новото и непознато законодателство в областта на подпомагането и интегрирането
на хората с увреждания, оценяващият ръководител не е предложил изменение на
работния план, което да доведе до подобрение на дейността по целите,
по които е преценил, че изпълнението не е пълно, с което не е постигната целта на този етап. Освен това
липсата на обективно оценяване по отношение на показаните компетентности е
самостоятелно нарушение на нормативната регламентация за оценка изпълнението на
длъжността. Следователно, не се установяват елементите от фактическия състав на
чл.107 ал.2 ЗДСл и издадената заповед е незаконосъобразна, поради което подлежи
на отмяна.
При така установените факти, съдът намира жалбата за
основателна. Оспорената уволнителна заповед е издадена от орган,
чиято компетентност да действа при условията на заместване, в хипотезата от
чл.4 ал.5 от Устройствения правилник на АСП, не
е установена по делото. Няма спор, че по силата на чл.5 ал.1 т.15 УПАСП
изпълнителният директор е орган по назначаването, който само, вкл. и по аргумент от чл.6 ал.3 и приложеното
основание от чл.107 ал.2 ЗДСл, може да прекрати процесното служебно
правоотношение, т.е. нормативно е недопустимо делегиране на тази именно
компетентност. Доколкото, обаче, е необходимо администрацията да работи
непрекъснато, по силата на изрична писмена заповед, отсъстващият титуляр
нарежда заместването му на друго, подчинено нему лице, за определен период. В рамките на същия,
заместващият изпълнява в пълен обем правомощията на замествания,като върши това
от името на замествания орган.Следователно,при заместването органът по
назначаването упълномощава длъжностно лице, което не изпълнява правомощия по делегация, а в качеството му на орган по заместване, като самото заместване е допустимо само тогава, когато
титулярът отсъства.
/Вж. Решение
№10475/29.07.14 г., адм. № 4092/14 г. на ВАС, VIО; Решение № 8402/19.10.04 г., адм.д. № 6920/04 г. ВАС 5-чл.състав и мн.др./ Доколкото при заместване
се упражнява в пълен обем изпълнително-разпоредителната власт на титуляра, вкл. по чл.6 ЗДСл, съдебната
практика е приела за необходимо да се установява действителното отсъствие на
последния, наложило заместването. За последното, в съдебно заседание на
08.07.2020 г., са дадени нарочни указания на ответния орган,
който с преповтаряне на заповедта за заместване, която отначало е налична по
делото, не представя доказателства,че посочената в нея командировка за един ден
- точно този, в който е издадена оспорената уволнителна заповед - 25.02.2020 г., е осъществена. Последното следва да бъде обсъдено
като липса на основание за упражняване на права по заповедта за заместване,
което означава липса на компетентност на органа, издал оспорената пред
АС-Силистра Заповед № ЧР-2 12/25.02.2020 г. Така установеният порок се
свързва единствено и само с нищожност на административния акт, но дори и пред
следващата съдебна инстанция, заповед за командироване на изпълнителния
директор на АСП за 25.02.2020 г. да бъде представена, при
забраната на чл.220 АПК за нови фактически установявания от касационния състав,
не би следвало да бъде ценена. Въпреки това, с цел защита на интересите на
страните и доколкото е установена незаконосъобразността на процесната
уволнителна заповед по същество, настоящият състав приема, че е налице командироване и отсъствие
на органа по назначаването в АСП на 25.02.2020 г.,
поради което оспореният акт е валиден.
Във всичките ѝ
части, синтезираната нормативна регламентация на атестирането на държавните
служители в разпоредбите на чл.8-чл.16 НУРОИСДА, е опорочена. Допуснатите нарушения,
обсъдени по-горе са съществени, което води до извод за незаконосъобразност на
процесната прекратителна заповед. Действително
съдържанието на оценката и обективността й, не са предмет
на съдебен контрол,
както правилно възразява ответникът в
производството,но в правомощията на съда е да осъществява такъв относно
спазването на критериите при оценяването, регламентирани в чл.14 – чл.18 НУРОИСДА. В Наредбата са уредени задължителни правила за
атестирането на държавните служители, чието съблюдаване е гаранция за
обективността, безпристрастността и компетентността на извършваното оценяване. Обратът
в оценките на ответния орган /през първите три месеца - заповед за повишаване
на жалбоподателя в ранг; междинната среща след изтичане на полугодието и в края
на периода/, в различните етапи на процедурата в случая, не е обоснован с
обективно установими факти и обстоятелства, както изисква чл.18 ал.1 от НУРОИСДА.
Следователно,
получената от жалбоподателя обща оценка при атестирането като съставена в
нарушение на административнопроизводствените правила и в пряко противоречие с
материалния закон, тъй като не е формирана като кумулативно единство от „степен
на постигане на целите от индивидуалния работен план” и „показаните
компетентности”, е незаконосъобразна и не може да обоснове прилагането на
прекратителното основание от чл.107 ал.2 ЗДСл от ответния орган по
назначаването. /Вж. Решение № 2253/15.02.13 г., адм.д. № 4196/12 г.; Решение № 1882/05.02.20
г., адм.д. № 4501/19 г.; Решение № 10408/04.07.19 г., адм.д. № 5714/18 г. и
мн.др. на ВАС, VО/
В
обобщение съдът приема, че оспорената Заповед №
ЧР-2 12/25.02.2020 г. е издадена при допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, в противоречие с материалноправни
разпоредби и в несъответствие с целта на закона, поради което следва да бъде
отменена. При този изход на делото направеното искане от жалбоподателя (приживе) за разноски е
основателно. Съгласно чл.143 ал.1 АПК, такива следва да бъдат присъдени в полза
на неговите наследници, заместили го в процеса, в установения размер от 300
лева - възнаграждение за един адвокат /л.30/, воден от което и на основание
чл.172 ал.2 пр.2 АПК, Административният съд гр.Силистра
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Заповед № ЧР-2 12/25.02.2020 г.,
издадена в условията на заместване от Изпълнителния директор на Агенция за
социално подпомагане гр.София, с която е прекратено служебното правоотношение на
Ш.А.М. от длъжността „директор на Дирекция „Социално подпомагане“ гр.Тутракан“,
с придобит ранг ІІІ старши, считано от 01.03.2020 г., поради получена възможно
най-ниска годишна оценка на изпълнението на длъжността за периода: 01.01.2019 г.
- 31.12.2019 г., на основание чл.107 ал.2 от Закона за държавния служител.
ОСЪЖДА
Агенция за социално подпомагане, с административен адрес: гр.София ул. „Триадица”
№ 2, представлявана от изпълнителния директор, да заплати солидарно на Н.В.М., с ЕГН: **********; М.Ш.М., с ЕГН: **********
и С.Ш.М., с ЕГН: **********, със съгласието на майка ѝ Н.В.М. - тримата от
****, сумата от 300.00 /Триста/ лева -
съдебни разноски.
Решението подлежи на
касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: