М О Т И В И
към
ПРИСЪДА № 22 от 18.05.2018 година
по НОХД № 190/2018 година на Районен съд (РС) – Свиленград
С Обвинителен акт (ОА) по Досъдебно
производство (ДП) № 575/2016 година по описа
на РУ – Свиленград, преписка с вх.№ 1617/2016
година по описа на Районна прокуратура – Свиленград, Надя Митева – Прокурор при Районна прокуратура –
Свиленград повдига обвинение на Г.С.Н., роден на *** ***, българин, български гражданин, живущ ***, неженен, с начално образование, ЕГН **********, осъждан, за това че на неустановена дата в периода 01 - 09.12.2016 година в
село Капитан Андреево, област Хасково, отнел чужди движими вещи – един брой лаптоп
марка „Фуджицо Сименс”, един брой малък лаптоп
марка „Тошиба”, един брой малък лаптоп марка „Пакарт”, един брой лаптоп марка
„Ейсър”, един брой мобилен телефон марка „Нокия
Лумия”, един брой мобилен телефон марка „Самсунг
Дуо”, един брой мобилен телефон марка „Нокия Ц2”, един брой мобилен телефон марка „Нокия 2730”, един брой апарат за кръвно налягане – ръчен, един
брой апарат за измерване на кръвно налягане – електронен с неустановена марка, два
броя флаш памет-устройства от по 4 GB, един
брой флаш памет-устройство от 8 GB, един брой навигация за лек автомобил с неустановена
марка, един брой дамско шушлеково яке и един
брой мъжко кожено яке, всички на обща стойност 642 лв. от владението на С.И.Х. ***, без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои като
деянието е извършено при условията на опасен рецидив - престъплението чл. 196, ал. 1, т. 1,
вр.чл. 194, ал. 1, вр.чл. 29,
ал. 1, б. „а” и б. „б” от НК.
В съдебно заседание подсъдимият
Г.С.Н. и преупълномощения от служебния
му защитник процесуален представител – адвокат Милена Славова, заявяват, че
признават изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на ОА, като дават
съгласието си в хода на съдебното следствие да не се събират доказателства за
тези факти. Молят за определяне на минимално по размер наказание при условията
на чл. 55 от НК, както и да се извърши групиране нанаказанията.
Прокурор Мария Кирилова поддържа повдигнатото обвинение. Намира, че на подсъдимия
следва да бъде наложено наказание, както и да се извърши групиране на
наказанията.
Производството
в съдебната си фаза е протекло по реда на диференцираната процедура на глава ХХVІІ
от НПК – съкратено съдебно следствие в хипотезата на чл. 371, т. 2 от НПК, при
изрично изразено съгласие от подсъдимия и неговия защитник в открито съдебно
заседание, след разпоредено от Съда предварително изслушване на страните на
основание чл. 370, ал. 1 от НПК. Поради
това разглеждането на делото, по посочения особен процесуален ред се явява
процесуално допустимо, с оглед наличие на предпоставките по чл. 370 от НПК и
изрично изразено съгласие от привлечения подсъдим, като същото и Съдът е
уважил, след изслушването на страните, постановявайки нарочен съдебен акт за провеждане
на съкратено съдебно следствие във фактически състав на цялостно признание на
фактите от обстоятелствената част от ОА, без да събират доказателства тях.
Т.е. на основание чл. 372, ал. 4, вр.чл. 371, т. 2 от НПК, Съдът, след като
взе предвид, че самопризнанията на подсъдимия Г.С.Н. се подкрепят от събраните
в ДП доказателства, с Определение обяви, че ще ползва самопризнанията, без да
събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на ОА.
Съдът, обвързан от процесуалната норма на чл. 373, ал. 3 от НПК, обсъждайки направеното от
подсъдимия индивидуално самопризнание в хипотезата на чл. 372, ал. 4, вр.чл. 371, т. 2 от НПК - пълно признание на всички
факти от обстоятелствената част на ОА, приема за установено от фактическа страна, следното, така както
и се твърди в същия:
Видно от приложената Справка за съдимост с рег.№ 337 от 02.05.2018
година, издадена от Бюро за съдимост при Районен съд – Димитровград, подсъдимият е осъждан многократно,
като са кумулирани всичките му наложени наказания.
Видно от приложената
в кориците на ДП Декларация за семейно и материално положение и имотно
състояние, подсъдимият е посочил че няма деца, няма доходи и не притежава МПС,
недвижими имоти, ценни книжа, дялове в дружества, парични средства по банкови
сметки и движимо имущество с единична стойност над 1 000 лв.
Видно от
Характеристичната справка, изготвена от служител на РУ – Свиленград,
подсъдимият Н. е криминално проявен, осъждан, включително на наказание
„Лишаване от свобода”, което не е отложено при условията на чл. 66 от НК, контактува
с лица от активния криминален контингент и пребивава в домовете на такива лица,
постоянно сменя местата, на които пребивава и местонахождението му трудно се
установява.
Свидетелите С.И.Х. и Александра
Петрова Найденова притежават
къща в село Капитан Андреево, област Хасково, находяща се на
улица „Граничар” № 10.
Ползват я само отвреме – навреме, тъй като им се
налага често да посещават Република Турция,
където правят инвитро процедури. По същия повод отсъстват и в началото на месец декември 2016 година,
когато на 09.12.2016 година, докато пътуват на свидетеля С.И.Х. му звъни съседа Коста и казва, че имат
спукана тръба в двора, както и че прозорецът на
къщата им в село Капитан
Андреево е леко отворен, а
мрежата - скъсана. Свидетелите Х. и Найденова се прибрат късно
вечерта на същия ден, но било тъмно. Установяват, че
пътната врата на къщата им в село Капитан Андреево е заключена, както са я оставили преди да тръгнат. Влизат в къщата, като сами
отключват вратата, като констатират, че няма следи от разбиване. Вътре установяват, че е разхвърлено. Установяват също така, че им липсват множество вещи - лаптоп
марка „Фуджицо Сименс”, малък лаптоп марка
„Тошиба”, малък лаптоп марка „Пакарт”, лаптоп марка „Ейсър”, мобилен телефон марка „Нокия Лумия”, мобилен телефон марка „Самсунг Дуо”, мобилен телефон марка „Нокия Ц2”, мобилен телефон марка „Нокия 2730”, ръчен апарат за кръвно
налягане, електронен апарат за измерване на кръвно налягане с неустановена марка, два
броя флаш памет-устройства от по 4 GB, флаш памет-устройство от 8 GB, навигация за лек автомобил
с неустановена марка, дамско шушлеково яке и мъжко
кожено яке.
За извършената кражба от дома им е образувано ДП, като
на място е изпратена дежурната оперативна група на РУ - Свиленград.
Извършен е оглед на местопроизшествието, по време на който са
иззети дактилоскопни следи. Извършена е Експертна справка за изследване на дактилоскопните
следи, като част от дактилоскопните
следи са негодни, а
другата част са годни за изследване, но не се установява съвпадение с отпечатъците на лицата с полицейска регистрация в РУ -
Свиленград.
Във връзка с издирването извършителя на
престъплението са предприети оперативно-издирвателни
мероприятия от полицейския служител - свидетелят
Теодор Андонов Димов, в хода
на които като извършител на престъплението е установен подсъдимият Г.С.Н.. Установено е, че в началото на месец декември 2016 година, подсъдимият Н. предлага на свидетеля Сашо Желев Чалъков
да отидат на колоната при тираджиите. Там двамата продават уиски
и така се изхранват. По пътя, подсъдимият Н. посочва на свидетеля Чалъков къщата на свидетеля Х. ***, като му казва, че вътре има много стока и да
влезнат да ги вземат, т.е. да ги откраднат. Когато стигнали до къщата, свидетелят Чалъков казва на подсъдимия Н., че няма да влиза в къщата, а ще
го чака отвън. Подсъдимият Н. влиза в къщата сам и излиза след около 20-25 минути като носи със себе си четири
чанти, пълни с откраднати вещи, които подава на свидетеля Чалъков. Последният вижда, че вътре в чантите има кабели за лаптоп, телефони и
други вещи. Единият от откраднатите телефони „Майкрософт”, модел „Нокия Лумия”, подсъдимият Н. дава на свидетеля
Чалъков, а другите запазва за себе си, като обяснява на свидетеля Чалъков да се
прибира у дома и на следващия ден ще продадат откраднатите вещи. На следващия
ден подсъдимият Н. продава откраднатите
вещи, като се обажда на свидетеля Чалъков да отиде да му даде парите. Така за свидетеля Чалъков остава
единствено мобилния телефон марка „Майкрософт”,
модел „Нокия Лумия”, който разменя
със свидетеля Милан С. Георгиев.
Последният не знае, че телефонът е краден
и от своя страна го залага със Заложен билет № 11408 от
08.12.2016 година в заложна
къща „Експрес кредит” ЕООД (по делото е приложена справка
от Търговския регистър относно актуалното състояние на посоченото дружество), където е открит
при извършени оперативно–издирвателни мероприятия от свидетеля Теодор Димов. На
29.11.2017 година с Постановление на Прокурор при Районна прокуратура - Свиленград
предаденият доброволно мобилен телефон марка „Майкрософт”, модел „Нокия Лумия” с ИМЕЙ
355132072783535 е върнат на собственика му. В същата заложна къща със Заложен билет № 11389 на
името на подсъдимия Г.С.Н. от дата 05.12.2016 година и заложен и лаптоп марка „Фуджицо Сименс”, като
същият е закупен на 13.12.2016 година от
Андрей Илиев Андреев от град Свиленград, област Хасково (починал) с Разписка № 10060. Приживе последният живее на семейни
начала със свидетеля Янка Иванова Христозова, която след смърта на Андрей Андреев
залага лаптопа в същата заложна къща, за което е съставен Заложен билет № 11991
от 01.03.2017 година с заемател – Димитрина Здравкова Петрова (дъщеря на
свидетеля Янка Иванова Христозова). С Протокол за доброволно предаване е предаден горепосочения лаптоп от служител на заложна къща „Експрес
кредит” ЕООД за нуждите на разследването.
В хода на ДП Г.Н. не се признава
за виновен, а в съдебната фаза – се признава.
Събирането и проверката на
доказателствените средства се извърши по реда и при условията на чл. 371, т. 2,
вр.чл. 373, ал. 3 от НПК. Изведената въз основа на тях фактическа обстановка,
която Съдът изложи, е безспорно и несъмнено установена, за което
се цениха направеното в съдебно заседание самопризнание от подсъдимия, подкрепено
от приложените към ДП и приобщени по надлежния ред - чл. 283, вр.чл. 373 от НПК писмени доказателства и
доказателствени средства, както и гласните доказателства – свидетелски
показания. Писмените доказателствени източници, ценени от Съда,
включват: Протокол за оглед на местопроизшествие, ведно с Фотоалбум; Експертна
справка; Докладни записки; Протоколи за извършени проверки в помещения; Заложни
билети; Протоколи за доброволно предаване; заключение по Оценъчната експертиза; разписка;
Писма от мобилните оператори; Писма от Затвора – Стара Загора; Протокол за оглед
на веществено доказателство, ведно с Фотоалбум; Декларация за семейно и
материално положение и имотно състояние, Справки за съдимост; Характеристична
справка и др. Кръгът
на гласните доказателства, обхваща показанията на свидетелите, разпитани в
хода на ДП, а именно: Александра
Петрова Найденова, С.И.Х., Сашо
Желев Чалъков, Теодор Андонов Димов, Янка Иванова Христозова, Милан
С. Георгиев и Мирчо Еленов Георгиев, всички те
материализирани в съответни Протоколи за разпит на свидетели. Същите Съдът
кредитира изцяло с доверие, поради липсата на противоречия в тях, систематиката
им, корелацията и взаимното им допълване, подкрепени и от данните, съдържими се
в писмените доказателствени източници, така и с оглед начина на формирането им.
Описаната фактическа
обстановка относно времето, мястото, механизмът на изпълнителното деяние, както
и неговото авторство са доказани пряко от направеното самопризнание на подсъдимия по чл. 371, т. 2 от НПК, което се подкрепя от
доказателствата, събрани на ДП и надлежно приобщени към делото по реда на чл.
283 от НПК, а именно: показанията на свидетелите, Протоколи за доброволно
предаване, Справки за съдимост, както и от заключението на назначената и
изготвена Оценъчна експертиза и др.
Обясненията на подсъдимия,
макар и доста кратки и схематични, също се възприеха от Съда за достоверни, тъй
като кореспондират и се подкрепят от останалите доказателства и доказателствени
средства от ДП -кредитирани, поради което липсват основания изложеното от тях
да се счита обективно невярно.
Съдебният състав, възприема изцяло и
кредитира заключението по извършената Оценъчна
експертиза, тъй като е извършена от вещо лице
– специалист с необходимата квалификация и знания, включен в Списъка на специалистите, утвърдени за вещи
лица от Комисията по чл. 401, ал. 1 от Закона за съдебната власт за 2016 година
и за 2018 година за съдебния район на Окръжен съд – Хасково и на
Административен съд – Хасково, липсват индиции за
предубеденост, а от формална страна изготвеното писмено Заключение
обективира необходимите данни, ползвани за оценката на процесната вещ и фактически
констатации, поради което се явява обосновано
и аргументирано, в съответствие и кореспондиращо с фактите по делото и останалите доказателства,
с оглед което не възникват каквито и да е съмнения за неговата правилност. Липсват и
обратни доказателства, опровергаващи констатациите и заключението
на вещото лице,
поради това Съдът намира за обоснована,
аргументирана и правилна експертизата и ползва същата
при формирането на фактическите и правните си изводи.
Доказателствата,
приобщени по делото, включително и гласните, са събрани по съответния ред,
условия и в съответната форма. Същите са безпротиворечиви, логични, взаимно
кореспондиращи и допълващи се, поради което Съдът ги кредитира
изцяло. Липсват противоречия, които да налагат, обсъждането им от Съда, извън
вече изложения аргумент за безпротиворечивостта им. Поради изложеното и Съдът
прие, че направеното от страна на подсъдимия признание относно всички
релевантни факти по обвинението, кореспондира и се подкрепя от събраните
безпротиворечиви доказателства, като на основание императивната
разпоредба на чл. 373, ал. 2 и ал. 3 от НПК, ползва тези самопризнания за
изграждането на фактически и правни изводи при постановяване на Присъдата.
При така изяснената
фактическа обстановка и установените факти,
изведени в хипотезата на чл. 373, ал. 3 от НПК, Съдебният състав достигна до единствено възможния и несъмнен извод, че с
действията си подсъдимият Г.С.Н. е осъществил
състава на престъплението
чл. 196, ал. 1, т. 1, вр.чл. 194, ал. 1, вр.чл. 29, ал. 1, б. „а” и б. „б” от НК.
Както вече бе
посочено съвкупната преценка на установените по делото факти, изведени въз
основа на анализа на събраните доказателства по делото, обосновава категорично
правно съждение, да е доказано извършването на престъплението - предмет на
обвинението и неговото авторство. С деянието си подсъдимият Г.С.Н. е осъществил, както от обективна,
така и от субективна страна, престъпния
състав по чл. 196, ал. 1, т. 1, вр.чл. 194, ал. 1, вр.чл.
29, ал. 1, б. „а” и б. „б” от НК.
От
обективна страна - на неустановена дата в периода 01 - 09.12.2016 година в
село Капитан Андреево, област Хасково, подсъдимият отнел чужди движими вещи – лаптоп марка
„Фуджицо Сименс”, малък лаптоп марка „Тошиба”, малък лаптоп марка „Пакарт”, лаптоп марка „Ейсър”,
мобилен телефон марка „Нокия Лумия”,
мобилен телефон марка „Самсунг Дуо”,
мобилен телефон марка „Нокия Ц2”, мобилен телефон марка
„Нокия 2730”, ръчен апарат
за кръвно налягане, елекронен апарат за
измерване на кръвно налягане с неустановена марка, два броя флаш памет-устройства
от по 4 GB, флаш
памет-устройство от 8 GB, навигация за лек автомобил с неустановена марка, дамско
шушлеково яке и мъжко кожено яке, всички на обща стойност
642 лв. от владението на С.И.Х. ***, без негово съгласие с намерение противозаконно да ги
присвои като деянието е извършено при условията на опасен рецидив.
От
субективна страна инкриминираното деяние е извършено
виновно, при пряк умисъл по смисъла на чл. 11,
ал. 2, хипотеза първа от НК. Подсъдимият
е разбирал
свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си. Той е съзнавал общественоопасния характер на
деянието,
предвиждал е неговите
последици и от волева страна е
целял тяхното настъпване. Подсъдимият е действал с ясното съзнание, че тези вещи не му принадлежат и са чужди, но
въпреки това ги е отнел и присвоил, като е целял именно това. Т.е. съзнавал е, че с деянието
си ще лиши от фактическа власт пострадалото лице С.И.Х., предвиждал е преминаването на вещите в негова
фактическа власт и е целял да установи тази власт върху предмета на престъплението
с цел последващо разпореждане без правно основание. Осъществил е хладнокръвно
отнемането на движимите вещи.
Подсъдимият Г.С.Н. е роден на *** ***, с
ЕГН **********. Български
гражданин е от български произход. Живе в село
Капитан
Андреево, ул.„Бяло море” № 1, област Хасково.
Понастоящем се намира в Затвора - Стара
Загора. Не е женен. С
начално
образование е. Многократно е осъждан предимно за
престъпления против собствеността.
Престъплението,
извършено от подсъдимия Н. правилно е квалифицирано като
престъпление, извършено при опасен рецидив, тъй като е извършил престъплението след като е бил осъждан за тежко
умишлено престъпление на Лишаване от свобода не по-малко от една година, изпълнението
на което
не е отложено по чл. 66 от НК (НОХД № 823/2012 година на РС - Свиленград) и е бил осъждан
два пъти на Лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ
характер, като наказанията е изтърпял ефективно (НОХД № 823/2012 година и НОХД
№ 495/2015 година, двете на РС – Свиленград). Не е изтекъл и
срока по чл. 30, ал. 1 от НК от дата
на изтърпяването на наказанията (17.04.2014 година и 09.12.2015 година) до момента на извършване на деянието - предмет на настоящото
производство.
При индивидуализацията и конкретизацията на
наказателната отговорност на подсъдимия,
Съдът взе предвид като смекчаващи
вината обстоятелства младата възраст, добросъвестното процесуално
поведение на подсъдимия в съдебната фаза, с обясненията си съдейства за разкриване на обективната
истина, тежкото му финансово и социално състояние,
изразеното съжаление, критичното отношение към
извършеното, декларираното желание за в бъдеще да спазва добросъвестно поведение, размерът на предметет на престъплението (642 лв.)
е малко над минималната работна заплата към датата на деянието - месец декември
2016 година – 420 лв. съгласно ПМС № 375/28.12.2015 година и към настоящия
момент – 510 лв. съгласно ПМС № 316/20.12.2017 година; а
като отегчаващи вината обстоятелства се отчетоха предишните му
осъждания и сравнително лошите му характеристични данни.
Обществената опасност на деянието не е завишена предвид стойността на
предмета на престъплението, за разлика от тази на дееца предвид предишните му
осъждания.
Причината за извършване на деянието е незачитане на установения в страната правен режим относно собствеността.
В случая са налице предпоставките на чл. 55 от НК за индивидуализиране на наказанието под законоустановения
минимум. Наличните смекчаващи обстоятелства сочат на
многобройност, като е налице и втората кумулативна предпоставка за приложението
на чл. 55 от НК, а
именно и най–лекото, предвидено в закона наказание се явява
несъразмерно тежко. С оглед на така коментираните обстоятелства, имащи значение
за размера на отговорността, както и предвид разпоредбата на чл. 373, ал. 2 от НПК, Съдът постанови Присъдата си при наличието на многобройни смекчаващите
вината обстоятелства и при незавишена обществена опасност на деянието и
завишена такава на дееца като призна подсъдимия Г.С.Н. за виновен по повдигнатото
обвинение по чл. 196,
ал. 1, т. 1, вр.чл. 194, ал. 1, вр.чл. 29, ал. 1, б. „а” и б. „б” от НК и му наложи
справедливо наказание при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК в размер малко
под минималния, а именно: наказание „Лишаване от свобода” за срок от 1 година и 9 месеца (21 месеца), като на
основание чл. 58а, ал. 1 от НК намали размера на това наказание с една и трета
и определи окончателния размер на наказанието „Лишаване от свобода” в размер на
14
месеца (1
година и 2
месеца), което наказание подсъдимият следва да изтърпи ефективно, предвид
неприложимостта на чл. 66 от НК (осъждан е на наказание „Лишаване от свобода”
за престъпление от общ характер към датата на деянието).
На основание чл.
57, ал. 1, т. 2, б. „б” от ЗИНЗС
наказанието „Лишаване от
свобода” следва да се изтърпи при
първоначален „строг” режим, тъй като се
касае за умишлено престъпление и не са изтекли 5 години от изтърпяване
на предходните наложени наказания Лишаване от свобода, които не са отложени на
основание чл. 66 от НК.
Определеното при горепосочените съображения наказание на подсъдимия, Съдът
намира за една адекватна на извършеното от него престъпление санкция и
необходима за постигане на предвидените в чл. 36 от НК цели, а именно - да се
поправи и превъзпита подсъдимия към спазване на законите и добрите нрави, да се
въздействува предупредително върху него и да му се отнеме възможността да върши
други престъпления, да се въздействува възпитателно и предупредително върху
другите членове на обществото.
Относно прилагането на чл. 25,
ал. 1 и ал. 2, вр.чл. 23, ал. 1 от НК по отношение на Г.С.Н.:
След преценка на
събраните по делото относими доказателства, а именно: Справка за
съдимост, ведно с приложени Бюлетини за съдимост, Писмо от Затвора -
Стара Загора и ЧНД № 912/2018 година на РС – Свиленград, Съдът приема за
установено следното от фактическа и правна страна:
Видно от Справката за
съдимост подсъдимият Г.С.Н. е осъждан многократно, като след последното
извършено групиране на наказания по ЧНД № 1142/2012 година по описа на РС - Свиленград е осъждан както
следва:
1. С Определение, с
което е одобрено Споразумение за решаване на делото по НОХД № 495/2015
година на РС - Свиленград, Н. е осъден за извършено на 28.03.2015 година престъпление по чл. 280, ал. 2, т. 3, вр.ал. 1 от НК, като му
е наложено наказание „Лишаване от свобода” за срок от 9 месеца, което
на основание чл. 61, т. 2, вр.чл. 60, ал. 1 от ЗИНЗС, да изтърпи при първоначален „строг” режим, като му е
наложено и кумулативното наказание „Глоба” в размер на 800 лв. Съдебният акт е влязъл в
законна сила на 03.06.2015 година. Наказанието „Лишаване
от свобода” е изтърпяно на 09.12.2015 година.
2. С Определение, с
което е одобрено Споразумение за решаване на делото по НОХД № 33/2017 година на РС - Тополовград, Н. е осъден за
извършено на 16.09.2016 година престъпление по
чл. 343в, ал. 2 от НК, като му
е наложено наказание „Лишаване от свобода” за срок от 6 месеца, което
на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „б” от ЗИНЗС, да изтърпи при първоначален „строг” режим. Съдебният акт е влязъл в
законна сила на 15.05.2017 година.
3. С Определение, с
което е одобрено Споразумение за решаване на делото по НОХД № 322/2017 година на РС - Свиленград, Н. е осъден за извършено на 16.01.2017 година престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1, вр.чл. 194, ал. 1, вр.чл. 20, ал. 2, вр.чл. 29 от НК, като му е наложено наказание „Лишаване от свобода” за срок от 1
година, което на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „б” от ЗИНЗС, да
изтърпи при първоначален „строг” режим. Съдебният акт е влязъл в
законна сила на 13.07.2017 година.
4. С Определение, с
което е одобрено Споразумение за решаване на делото по НОХД № 432/2017 година на РС - Свиленград, Н. е осъден за извършено на 10.10.2014 година престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2, вр.чл. 195, ал. 1, т. 3 и т. 4, вр.чл. 194, ал. 1, вр.чл. 20, ал. 2, вр.чл. 29 от НК, като му е наложено наказание „Лишаване от
свобода” за срок от 1 година, което на основание чл. 57, ал.1, т.2, б. „б” от ЗИНЗС, да изтърпи при първоначален „строг” режим. Съдебният акт е влязъл в
законна сила на 16.08.2017 година.
С протоколно Определение № 424/2017 година на РС -Свиленград, влязло в сила
на 31.08.2017 година, на основание чл. 25, ал. 1, вр.чл. 23, ал. 1 от НК на Н. е
определено едно общо за изтърпяване наказание измежду наказанията, наложени по НОХД
№ 495/2015 година и НОХД №
432/2017 година, двете на РС - Свиленград, а именно: „Лишаване от свобода” за срок от 1
година, което на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „б” от ЗИНЗС, да
изтърпи при първоначален „строг” режим. На основание чл. 59, ал. 1, т. 1 от НК е приспаднато от така определеното
общо наказание времето, през което Н. е бил задържан по ЗМВР, считано от
28.03.2015 година и по реда на НПК, считано от 31.03.2015 година, взети по НОХД № 495/2015 година на РС - Свиленград.
5. С Определение, с
което е одобрено Споразумение за решаване на делото по НОХД №
1034/2017 година на РС - Ямбол, Н. е осъден за
извършено на 16.09.2016 година престъпление по
чл. 346, ал. 1 от НК, като му
е наложено наказание „Лишаване от свобода” за срок от 1 година и 3
месеца, което на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „б” от ЗИНЗС, да
изтърпи при първоначален „строг” режим. Съдебният акт е влязъл в
законна сила на 09.10.2017 година.
С Определение №
1097/2017 година по ЧНД № 1375/2017 година по описа на РС - Ямбол е извършено групиране
на наказанията, наложени на Н.
- по НОХД № 432/2017 година и НОХД № 495/2015 година, двете на РС - Свиленград в размер на 1
година „Лишаване от свобода”, което да изтърпи при първоначален строг режим,
като на основание чл. 25, ал. 2 от НК е зачетено изтърпяното изцяло общо наказание по НОХД № 432/2017 година и НОХД № 495/2015 година, двете на РС - Свиленград.
- по НОХД № 33/2017 година на РС - Тополовград, НОХД №
322/2017 година на РС - Свиленград и НОХД
№ 1034/2017 година на РС - Ямбол в размер на
1 година и 3 месеца „Лишаване от свобода”, което да изтърпи при
първоначален „строг” режим.
На основание чл. 59 от НК е приспаднато времето, през което Н. е бил
задържан по НОХД № 322/2017 година на РС - Свиленград, считано от 17.01.2017 година до привеждане на
Определението в изпълнение. На основание чл. 25, ал. 2 от НК е приспаднато времето, през което е
търпял общото наказание „Лишаване от свобода” по НОХД № 33/2017 година на РС – Тополовград и по НОХД № 322/2017 година на РС - Свиленград, считано от 26.08.2017 година.
6. С Определение, с
което е одобрено Споразумение за решаване на делото по НОХД № 611/2017 година на РС - Свиленград, Н. е осъден за
извършено на 09.01.2017 година престъпление по
чл. 196, ал. 1, т. 2, вр.чл. 195, ал. 1, т. 3, вр.чл. 194, ал. 1, вр.чл. 20, ал. 2, вр.чл. 29 от НК, като му е наложено наказание „Лишаване от свобода” за срок от 1 година, което на основание
чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „б” от ЗИНЗС, да изтърпи при първоначален „строг” режим. Съдебният акт е влязъл в
законна сила на 09.11.2017 година.
С Определение № 5/04.01.2018 година по ЧНД № 912/2017 година по описа на РС - Свиленград е извършено групиране на
наказанията, наложени на Н.
- по НОХД № 495/2015 година и НОХД № 432/2017 година, двете по описа на Районен съд – Свиленград в размер
на 1 година „Лишавено от свобода”, което да изтърпи при първоначален „строг” режим.
На основание чл. 59, ал. 1, т. 1 от НК е приспаднато времето през
което Н. е бил задържан по реда на ЗМВР, считано от 28.03.2015 година, както и по реда
на НПК и с мярка за неотклонение „Задържане под стража” от 31.03.2015 година, взети по НОХД № 495/2015 година по описа на
РС – Свиленград.
На основание чл. 25, ал. 2 от НК е приспаднато времето през което Н. е търпял
наказание „Лишаване от свобода”, наложено му по НОХД № 495/2015 година по описа на РС - Свиленград.
На основание чл. 23, ал. 3 от НК към така определеното общо най - тежко наказание „Лишаване от
свобода” е присъединено и наказанието „Глоба” в размер на 800 лв.
- по НОХД № 33/2017 година на РС - Тополовград, НОХД
№ 322/2017 година на РС – Свиленград, НОХД № 1034/2017 година на РС – Ямбол и НОХД № 611/2017 година на РС – Свиленград в
размер на 1 година и 3 месеца „Лишаване от свобода”, което да изтърпи при
първоначален „строг” режим.
На основание чл. 59, ал. 1, т. 1 от НК е приспаднато времето, през
което Н. е бил задържан по реда на ЗМВР, както и по
реда на НПК, считано от 17.01.2017 година, както и с мярка
за неотклонение „Задържане под стража”, считано от 18.01.2017 година до 26.05.2017 година по НОХД № 322/2017 година по описа на РС – Свиленград.
На основание чл. 25, ал. 2 от НК е приспаднато времето, през което Н. е търпял
наказание „Лишаване от свобода”, наложено му по НОХД № 33/2017 година по описа на РС - Тополовград.
На основание чл. 59, ал. 3 от НК е приспаднато времето, през което Н. е бил
задържан по реда на НПК и с мярка за
неотклонение „Задържане под стража”, считано от 26.10.2016 година до 03.11.2016 година, взети по ДП № 189/2016
година по описа на РУ – Свиленград.
7. С Присъда
от 18.05.2018 година по НОХД № 190/2018 година на РС - Свиленград, Н. е
осъден за извършено в периода 01-09.12.2016 година престъпление по
чл. 196, ал. 1, т. 1, вр.чл. 194, ал. 1, вр.чл. 29, ал. 1, б. „а” и б. „б” от НК, като му е наложено наказание „Лишаване от свобода” за срок от 1 година и 2
месеца, което на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „б” от ЗИНЗС, да
изтърпи при първоначален „строг” режим.
За постановяване
на общо наказание разпоредбите на чл. 23-25 от НК, въвеждат задължителното
изискване лицето да е извършило деянията по отделно постановените съдебни
актове, преди да е имало влязъл в сила съдебен акт за което й
да е от
тях. Налице са предпоставките за групиране на посочените по-горе
осъждания, единствено по съдебните актове, постановени по НОХД №
33/2017 година на РС - Тополовград, НОХД № 322/2017 година на РС – Свиленград, НОХД № 1034/2017 година на РС – Ямбол, НОХД № 611/2017 година на РС – Свиленград и НОХД
№ 190/2018 година на РС - Свиленград. Съгласно Тълкувателно решение № 3 от 16.11.2009 година на ВКС, т. 3 от същото - допустимо е, след ново осъждане за престъпление,
което не попада в отношение на съвкупност с нито едно от деянията по предходни
влезли в сила Присъди, Съдът, постановил последната Присъда, да извърши
ново групиране на наказанията с Присъдата или по реда на чл.
306, ал. 1, т. 1 от НПК, като приложи
по отношение на предходните осъждания правилата на чл. 23-25 от НК, включително и
принципът за най-благоприятното за осъдения съчетание, установен с Постановление № 4/1965 година на Пленума на ВС
и Решение № 11/1987 година на ОСНК на ВС. Съдът намира, че следва
да групира наказанията, наложени със следните съдебни актове: НОХД № 33/2017 година на РС - Тополовград, НОХД № 322/2017 година на РС – Свиленград, НОХД № 1034/2017 година на РС - Ямбол, НОХД № 611/2017 година на РС - Свиленград и НОХД
№ 190/2018 година на РС - Свиленград и да не се разваля кумулацията, направена
с Определение № 5/04.01.2018 година по ЧНД № 912/2017 година по описа на РС – Свиленград и касаеща НОХД № 432/2017 година на РС – Свиленград и НОХД № 495/2015 година на РС – Свиленград, тъй
като определото общо наказание „Лишаване от свобода” в размер на 1 година е
изтърпяно на 26.08.2017 година и този вариант на групиране е най-благоприятен
за подсъдимия Н..
По
отношение на осъжданията по НОХД № 33/2017 година на РС - Тополовград, НОХД
№ 322/2017 година на РС – Свиленград, НОХД № 1034/2017 година на РС – Ямбол, НОХД № 611/2017 година на РС – Свиленград и НОХД
№ 190/2018 година на РС – Свиленград са налице предпоставките на чл. 23-25 от НК,
тъй като е видно, че и те са извършени при условията на реална съвкупност, т.е. преди да е имало
влязъл в сила съдебен акт по което и да е от тези дела и същите се
явяват по- благоприятни за подсъдимия, като се оформи по
благоприятна група за подсъдимия по посочените
съдебни актове - за определяне на общо наказание, явяваща се най-тежкото, а именно: „Лишаване от
свобода” за срок от 1 година и 3 месеца.
Това наказание,
предвид неприложимостта на разпоредбата на чл. 66 от НК, Съдът счита че
следва да бъде изтърпяно ефективно, при първоначален „строг” режим съгласно
разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „б” от ЗИНЗС.
Следва на
основание чл. 59, ал. 1, т. 1 от НК, да се приспадне от така определеното общо наказание „Лишаване от
свобода” на подсъдимия времето, през което същият е
бил задържан по реда на ЗМВР, както и по реда на НПК, считано от 17.01.2017 година, както и с мярка за неотклонение „Задържане под стража”, считано от
18.01.2017 година до 26.05.2017 година по НОХД №
322/2017 година по описа на РС – Свиленград.
Също така, на
основание чл. 25, ал. 2 от НК, следва
да се приспадне от така определеното общо наказание „Лишаване от свобода”
времето, през което подсъдимият е търпял наказание „Лишаване от свобода”, наложено му по което и
да е от делата, включени в съвкупността.
Видно
от
доказателства, приложени по ЧНД № 912/2017 година,
приобщено по делото, подсъдимият е бил задържан по ДП № 189/2016 година, което ДП е било прекратено, поради което Съдът намира, че
следва на основание чл. 59, ал. 3 от НК, да се приспадне от така определеното общо наказание времето, през
което подсъдимият е бил задържан по реда на НПК и с мярка за неотклонение „Задържане под
стража”, считано от 26.10.2016 година до 03.11.2016 година, взети по ДП № 189/2016 година по описа на
РУ – Свиленград.
Съдът не обсъжда
възможността за увеличаване на така определеното общо наказание по реда на чл.
24 от НК, тъй като имайки предвид съдебното минало на подсъдимия, предвид целите
на наказанието и водейки се от принципните правила за най-благоприятното за подсъдимия съчетание, счита
че така определеното общо наказание ще е достатъчно, с оглед постигане целите
на наказанието в чл.36 от НК и поради което не следва да бъде приложена
разпоредбата на чл. 24 от НК.
Относно
веществените доказателства:
Лаптоп марка „Фуджицо Сименс”, находящ се в
РУ – Свиленград, следва да се върне на собственика му – С.И.Х. ***.
Относно разноските:
По
предявеното обвинение, подсъдимият беше признат за виновен, като при този изход
на наказателното дело и на основание чл. 189, ал. 3 от НПК, Съдът го осъди да
заплати направените по делото разноски, от които по Републиканския бюджет, този
на МВР – сумата 63.48 лв. – разноски от ДП, вносими по сметка на ОДМВР - Хасково,
съответно и по Бюджета на съдебната власт –
държавна такса - 5 лв. в случай на служебно издаване на Изпълнителен
лист, вносими по сметката на Районен съд – Свиленград.
Мотивиран от гореизложеното
Съдът постанови Присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
(Кремена Стамболиева)