РЕШЕНИЕ
№ 53
гр. К., 07.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – К. в публично заседание на седми март през две
хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Веселина Ат. Кашикова Иванова
при участието на секретаря Красимира Хр. Боюклиева
като разгледа докладваното от Веселина Ат. Кашикова Иванова Гражданско
дело № 20245100100256 по описа за 2024 година
В исковата молба се твърди, че на 13.07.2024 г. около 23:00 часа в гр.
К., ул. „Р.“ пред № *, ищцата Н. М. повикала такси и когато същото
пристигнало, тя тръгнала да слиза от тротоара, за да се качи в колата.
Слизайки от тротоара и стъпвайки с десния си крак на пътното платно, Н. М.
пропаднала в отводнителна шахта, при което глезенът на десния й крак се
сгънал и се чул изхрупващ звук. Ищцата твърди, че изпитала изключително
силна болка и кракът й мигновено се подул. Шофьорът на таксито видял
непосредствено случващото се и веднага й помогнал да се изправи и съвземе,
след което я откарал до вкъщи. Прибирайки се в дома си, ищцата наложила
студен компрес на десния си глезен и се обадила на своята майка Т. А. Д.,
която я посъветвала още сутринта да потърси лекарска помощ. Сутринта на
14.07.2024 г. ищцата се събудила с изключително силни болки и ограничени
движения в областта на десния си глезен, който се бил подул още повече и
отекъл и заедно със своята майка потърсила незабавно медицинска помощ в
МБАЛ „Д-р Атанас Дафовски“ АД.
В болничното заведение на Н. М. били извършени редица прегледи,
изследвания и рентгенографии, резултатите от които показали, че вследствие
на процесната злополука, ищцата получила травматично увреждане
1
„Бималеоларна фрактура на дясната глезенна става; Луксация на дясната
глезенна става“. В болничното заведение десният крак на Н. М. бил гипсиран
и обездвижен, като след стабилизиране на състоянието й, пострадалата
билаизписана от МБАЛ „Д-р Атанас Дафовски“ АД и продължила лечението
си и възстановяването си в домашни условия. При изписването й от
болничното заведение лекарите препоръчали ищцата да не обременява десния
си крак и да използва помощни средства - патерици, с които да се придвижва.
През първата седмица Н. М. изпитвала изключително силни болки в
областта на десния си глезен, не можела да спи нощно време, поради което
приемала силни болкоуспокоителни и обезболяващи медикаменти. Въпреки,
че спазвала лекарските препоръки, болките в областта на десния й крак се
засилвали, поради което на 25.07.2024 г. ищцата потърсила медицинска помощ
и консултация при специалист ортопед-травматолог. При извършеният й
амбулаторен преглед, лекарят констатирал, че на десния си крак ищцата има
гипсова имобилизаця и предвид нестихващата й болка, д-р М. П. я насочил да
извърши нова рентгенография за доуточняване на диагнозата. Резултатите
показали: състояние след фрактура на двете кости на подбедрицата на нивото
на малеолите.
Ищцата сочи, че на 26.07.2024 г. отново била прегледана от д-р М. П.,
който разчитайки резултатите от рентгенографията, й препоръчал да проведе
оперативно лечение в планов порядък за подобряване на състоянието.
Спазвайки препоръките на ортопед-травматолога, на 29.07.2024 г. ищцата
била хоспитализирана в „МБАЛ-Хасково“ АД за лечение. Твърди, че на
30.07.2024 г. била подложена на оперативна интервенция, при която било
извършено открито наместване на фрактурата с поставяне на заключваща
метална плака на тибията и фибулата. Престоят в „МБАЛ-Хасково“ АД
продължил за периода от 29.07.2024 г. до 05.08.2024 г., когато ищцата била
изписана от болничното заведение с препоръки за спазване на строг санитарен
и охранителен режим, да не натоварва оперираният си крайник и да използва
патерици, с помощта на които да се придвижва за период от 3 месеца.
Прибирайки се вкъщи ищцата започнала дълъг и продължителен
период на възстановяване. Първият месец и половина след операцията бил
особено тежък и мъчителен, предвид обстоятелството, че десният й крак бил
гипсиран и обездвижен. Ищцата не можела да се обслужва сама, да се къпе, да
2
ходи до тоалетна, да се изправя от леглото, което налагало нейната майка да
бъде денонощно около нея и да й помага при извършването на ежедневните й
битови и хигиенни нужди.
Проследявайки здравословното си състояние, на 10.09.2024 г. ищцата
била прегледана от наблюдаващия я ортопед-травматолог, който констатирал,
че следва да бъде насочена за оперативно лечение по сваляне на металните
импланти от десния й глезен, след което да започнат рехабилитационни
процедури.
Спазвайки лекарските препоръки, на 17.09.2024 г. Н. М. отново била
хоспитализирана в „МБАЛ-Хасково“ АД, където на следващия ден й била
извършена повторна оперативна интервенция, при която от десния й глезен
били отстранени металните импланти, фиксиращи тибията и фибулата й.
Предстоят на ищцата в болничното заведение продължил до 20.09.2024 г.,
когато била изписана. Същата продължила лечението и възстановяването си в
домашни условия.
Ищцата твърди, че общият й лечебно-възстановителен период
продължавал към момента на подаване на исковата молба и все още не бил
приключил окончателно. Тя все още изпитвала болки и ограничени движенияв
областта на десния си глезен. Предвид извършените оперативни интервенции
от двете страни на десния си глезен ищцата имала видими оперативни белези,
които за нея имали загрозяващ характер. Според лекарските прогнози,
болките и ограничените движения в областта на десния глезен, които ищцата
все още изпитвала, с времето ще намалят интензивността си, но съществувала
вероятност да останат за цял живот при влошаване на времето и физическо
натоварване.
В резултат на преживяната злополука здравословното състояние на
ищцата Н. М. се влошило, което дало отражение и на психиката й. От
изживения шок, ищцата се оплаквала от понижено настроение, безпричинна
тревожност и потиснатост, връщане към спомена за злополуката, изпитвала
нарушения на съня, концентрацията и вниманието. Допълнително се
тревожила затова, че няма да се възстанови напълно и до края на дните си ще
бъде в тежест на своите близките.
Освен претърпените от Н. М. неимуществени вреди - болки и
страдания, същата понесла и имуществени такива, възлизащи в общ размер от
3
1 804,82 лв.
В исковата молба ищцата твърди, че гореописаните неимуществени и
имуществени вреди получила вследствие на обстоятелството, че Община К.
не е изпълнила задължението си да ремонтира и поддържа конкретният пътен
участък. Посочва, че съгласно § 6, т. 1 от ДР на ЗДвП, път е всяка земна площ
или съоръжение, предназначени или обикновено използвани за движение на
пътни превозни средства или на пешеходци, а в чл. 8, ал. 3 от Закона за
пътищата е предвидено, че общинските пътища са публична общинска
собственост, като понятието „обхват на пътя“ е законово определено в чл. 5,
ал. 2 от Закона за пътищата. От друга страна, съгласно чл. 19, ал. 1, т. 2 от
Закона за пътищата, пътищата, собственост на общината, се управляват от
кметовете на съответните общини, като това управление включва
организиране, възлагане, финансиране и контрол на дейностите, свързани
непосредствено с проектирането, изграждането, управлението, ремонта и
поддържането на пътищата - чл. 19, ал. 2, т. 3 от Закона за пътищата. В чл. 31
от Закона за пътищата, на общината било вменено задължение да поддържа
пътищата, включващо дейност по осигуряване на необходимите условия за
непрекъснато, безопасно и удобно движение през цялата година /параграф 1,
ал. 14 от ДР на Закона за пътищата/. На основание изложените законови
разпоредби, на общината като юридическо лице било вменено задължението
да поддържа общинската пътна мрежа в състояние, отговарящо на
изискванията на движението, включващо отстраняване на всяка настъпила
неизправност на настилката, създаваща опасност за здравето и телесния
интегритет на пешеходците. С оглед посоченото ищцата претендира
обезщетение от Община К. за претърпените от нея неимуществени и
имуществени вреди, вследствие на процесния инцидент, поради неспазване на
задължението й да ремонтира и поддържа конкретния участък от пътното
платно, намиращ се на ул. „Р.“ пред № *. Моли съда да постанови решение, с
което да осъди Община К. да й заплати сумата в размер на 50 000 лв.,
представляващи обезщетение за претърпените неимуществени вреди и сумата
в размер на 1 804,82 лв., представляващи обезщетение за претърпените от
ищцата имуществени вреди в резултат на инцидент, настъпил на 13.07.2024 г.
в гр. К., ведно със законната лихва за забава върху присъденото обезщетение,
считано от датата на непозволеното увреждане 13.07.2024 г. до окончателното
изплащане на дължимите суми. Претендира заплащане в полза на АД „Г. и
4
М.“ адвокатско възнаграждение за оказаната й безплатна адвокатска защита и
съдействие.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът Община К. е подал писмен
отговор, като е взел становище по предявените искове. Счита същите за
допустими, но неоснователни. Оспорва същите по основание и размер.
Ответникът оспорва твърдението на ищцата, че на 13.07.2024 г. около
23:00 часа в гр. К., на ул. “Р.“ * при качването в такси, слизайки от тротоара
стъпила с десния крак на пътното платно и пропаднала в отводнителна шахта,
при което глезенът на десния й крак се сгънал, чул се изхрупващ звук, при
което изпитала изключително силна болка и кракът й мигновено се подул.
Счита, че описаната фактическа обстановка не отговаря на обективната
действителност, както твърдението, че причина за нараняването й е стъпване в
пропаднала отводнителна шахта.
Оспорва мястото на инцидента, както че глезена на десния крак на
ищцата се сгънал в резултат на стъпването й върху отводнителна шахта. Пита,
каква е причината ищцата да стъпи именно върху шахтата, а не встрани от нея
на друго място на пътното платно. Счита, че ищцата е проявила небрежност
при движение и не е предвидила, че е възможно пътното платно да е неравно
и не е съобразила пътната обстановка.
Оспорва механизма на увреждането, като счита, че представените по
делото доказателства нямат установителен характер по отношение начина на
настъпване на твърдените от ищцата травми. Счита, че по делото не са
представени документи, които да доказват, че същата е пострадала точно при
това падане и на това място.
Оспорва твърдените от ищцата травми да се намират в причинна връзка
и да са вследствие от падането, както и всичките й твърдения в тази насока.
Оспорва твърдението на ищцата, че в резултат на злополуката е
получила травматично увреждане, а именно бималеоларна фрактура на
дясната глезена става и луксация на дясната глезена става.
Оспорва твърдението, че в резултат на преживяната злополука
здравословното й състояние се влошило и дало отражение на психиката й в
следствие на изживения шок, чрез оплаквания от понижено настроение,
безпричинна тревожност и потиснатост и притеснения, че няма да се
5
възстанови до края на дните си и ще бъде в тежест на близките си. Намира
това твърдение за неясно и противоречиво, предвид че същата била изписана
от болница, възстановила сe и спрямо лекарските прогнози интензивността на
болките намалявали.
Оспорва наличието на пряка причинна връзка между деликта и
описаните в исковата молба болки и страдания.
Оспорва изцяло предявените от ищцата имуществени и
неимуществени вреди и че същите са получени вследствие, че Община К. не
изпълнила задълженията си да ремонтира и поддържа конкретния пътен
участък.
Ответникът твърди, че в случая е изпълнявал своите задължения, като е
предприел действия за извършване на ремонт на ул. “Р.“, за което има одобрен
инвестиционен проект и издадено Разрешение за строеж №212/22.11.2023 г. за
основен ремонт и реконструкция на ул. “Р.“ от о.т. №139 до о. т. 1250, гр. К.,
Община К.-етап 1 и „Основен ремонт и реконструкция на ул. “Р. от о.т. 1250
през о. т.№439 до о.т. №2, гр.К., община К.-етап II, поради което не следвало
да бъде изплащано обезщетение за имуществени и неимуществени вреди от
процесния инцидент, както че последният не е пряко свързан с задължението
на ответника да ремонтира и поддържа конкретния участък на пътното платно
на ул. “Р.“.
Според ответника, за да може да се ангажира отговорността му по реда
на чл.45 от ЗЗД и да се претендират неимуществени вреди, то претърпяното
увреждане следва да е в пряка причинна връзка с непозволеното увреждане.
Единствено условие за обезщетяването им е да съставляват и непосредствен
резултат от деликта /в този смисъл т.1 от Постановление на Пленума на ВС
№4/1969 г./, което с подадената искова молба на ищеца не се доказвало.
Ответникът оспорва предявените искове и по размер. Счита
претенцията за неимуществени вреди в размер на 50 000 лв. за прекомерно
завишена и не отговаряща на съдебната практика за такъв вид обезщетения.
Счита, че предявените искове не са съобразени с фактическата обосновка на
непозволеното увреждане, вида и характера на настъпилия вредоносен
резултат, както и всички обективни критерии за определяне на справедлив
размер на желаното обезщетение.
6
Ответникът оспорва изцяло обстоятелствата, на които се основават
исковите претенции. Моли съда да отхвърли като неоснователни и недоказани
предявените осъдителни искове, а ако съда приеме същите за основателни, то
претендираното обезщетение за неимуществени вреди да бъде намалено по
справедливост, съобразно изискването на разпоредбата на чл.52 от ЗЗД.
Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение, както и
направените в производството разноски.
В съдебно заседание ищцата Н. А. М., чрез своя пълномощник адв. А.
М. поддържа предявените искове и претендира присъждане на разноски по
делото, съобразно представен списък по чл. 80 ГПК.
В съдебно заседание ответникът Община К., чрез своя шълномощник
от адв. Я. С. оспорва предявените искове по основание и размер. Прави
възражение по чл. 51, ал. 2 ЗЗД, че с поведението си ищцата е допринесла за
вредите. Претендира присъждане на разноски по делото, съобразно
представен списък по чл. 80 ГПК. Представя писмена защита.
Окръжният съд, като обсъди събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и
правна страна следното:
Предявени за разглеждане са съединени осъдителни искове с правно
основание чл. 49, във вр. с чл. 45 ЗЗД във вр. с чл. 84, ал.3 ЗЗД, за осъждане на
ответника да заплати на ищцата обезщетение за претърпени неимуществени
вреди в размер на 50 000 лв. и обезщетение за имуществени вреди в размер на
1 804,82 лв. в резултат на непозволено увреждане – стъпване накриво в и
поради пропадане на улична шахта, причинило счупване на големия и на
малкия пищял на дясната подбедрица в областта на глезенната става
/бималеоларна фрактура/ и изкълчване на същата става, настъпило на
13.07.2024 г. в гр. К. на ул. „Р.“ пред № *, ведно със законната лихва за забава,
считано от датата на непозволеното увреждане 13.07.2024 г. до окончателното
изплащане на сумите.
От показанията на свидетеля Е. Е. Ш. се установява, че 13.07.2024 г.
ищцата му била на гости в гр. К.. Решили да се разходят към кв. „В.“, като Н.
поръчала такси, около 23:00 часа вечерта. Свидетелят вървял след нея и я
видял паднала до таксито. Това се случило на улицата на ул. „Р.“, до Айше
молла чешма. Тротоарът бил стар, понастоящем подновен. Ищцата вървяла на
7
около метър, метър и половина пред свидетеля. На слизане от тротоара в
тъмното, стъпила в шахтата и директно паднала на дясната си страна. В
момента на падането, таксито вече било спряло. Вместо да отидат на разходка,
отишли в „Спешно отделение“. Минали на рентген, но не казали, че кракът е
счупен. При втория преглед в гр. Х. й казали, че десният й крак е счупен и
направили операция. Ако таксито било до тротоара, не можело да се минава,
защото имало шахта. Таксито било на разстояние, ищцата не се била удряла в
него. Като стъпила с десния крак направо паднала.
Видно от представената по делото медицинска документация, фиш за
образно изследване № 12119 от 14.07.2024 г. на отделение по образна
диагностика при МБАЛ „Д-р Атанас Дафовски“ АД, гр. К., ищцата е приета в
Спешното приемно отделение и е насочена за рентгенографии на костите на
крайниците. Резултатът от извършената процедура показал, че ищцата Н. А.
М. е получила бималеоларна фрактура на дясна глезенна става, луксация на
ставата.
От представената от „МБАЛ – Хасково“ АД медицинска документация,
касаеща историята на заболяването на ищцата, се установява, че ищцата е
прегледана от д-р М. П. Видно от Амбулаторен лист № 2420740621СА от
25.07.2024 г., издаден от д-р М. П., след пропадане в шахта на пътното платно
на 13.07.2024 г., ищцата получила силна болка и невъзможност за движение в
дясна глезенна става и й е направена циркулярна гипсова имобилизация.
Поради нестихваща болка, същата е насочена за рентгенография за
доуточняване на диагнозата. Видно от Резултата от образното изследване на
дясна глезенна става, направено в МЦ „Хасково“ ЕООД, ищцата е след
фрактура на двете кости на подбедрицата на нивото на малеолите с наложена
гипсова имобилизация.
От представения Амбулаторен лист № 24208801ЕЕ4А от 26.07.2024 г.,
издаден от д-р М. П., се установява, че след направена контролна рентгенова
снимка, ищцата е с фрактура бималеоларис педис декстра и е насочена за
оперативно лечение. От издадената Епикриза ортопедия ИЗ № 14341/2024 г.
от „МБАЛ-Хасково“ АД се установява, че в резултат на падането ищцата Н.
А. е получила двуглезенно счупване на костите на дясна подбедрица.
Насочена е за оперативни процедури с голям обем и сложност на таза и
долния крайник в „МБАЛ – Хасково“ АД. Постъпила е на 29.07.2024 г. и е
8
оперирана в спешен порядък, поради оток, болка и деформация в дясна
глезенна става. Извършено е открито наместване на фрактура с вътрешна
фиксация, тибия и фибула, с продължителност 2 часа и 30 минути. Изписана е
на 05.08.2024 г., като й е назначено да сменя стерилните превръзки през 3 дни,
а конците да се свалят след 16 следоперативен ден. Да ходи с помощни
средства за 3 месеца без да обременява крайника, като тази терапия е до
тридесети следоперативен ден.
Видно от представения Амбулаторен лист № 2280 от 10.09.2024 г.,
издаден от д-р М. П., при извършения контролен преглед на ищцата, е
констатирано че същата носи гипсовата имобилизация, движи се с 2 помощни
средства без да обременява крайника и без оплаквания от оперативната
дейност. Насочена е за отстраняване на синдесмозен винт и последваща ЛФК.
От представената Епикриза ортопедия ИЗ № 17504/2024 г., издадена от
„МБАЛ-Хасково“ АД се установява, че на 17.09.2024 г. ищцата Н. А. е
постъпила за втори път в отделение Ортопедия при „МБАЛ-Хасково“ АД за
изваждане от костта на имплантиран синдесмозен винт, след проведена
кръвна репозиция с вътрешна фикция по повод двуглезенно счупване на
дясната подбедрица. Извършено е оперативно отстраняване от костта на
имплантирани уреди от тибия и фибула. Изписана е на 20.09.2024 г., като й е
назначено да прави контролни превръзки през 3 дни, а конците да се свалят
след 16-ти следоперативен ден, да ходи с помощни средства до последващи
указания на лекуващия лекар, като не обременява крайника.
От приетите по делото: Фактура № *******/29.07.2024 г., издадена от
„МБАЛ-Хасково“ АД; Фактура № *********/30.07.2024 г., издадена от „ЛПВ“
ЕООД, гр. Х.; Фактура № **********/05.08.2024 г., издадена от „Л. 2014“
ООД; Фактура № **********/05.08.2024 г., издадена от „МБАЛ-Хасково“ АД;
Фактура № *******/21.08.20204 г., издадена от „Л. 2014“ ООД; Фактура №
********/26.08.2024 г., издадена от „М. 2014“ ЕООД; Фактура №
*******/15.09.2024 г., издадена от „М-Ф.“ ООД се установява, че
извършените от ищцата разходи за медицински услуги и консумативи са в
размер на 1804,82 лв.
От приетото заключение по назначената съдебно-техническа експертиза
с вещото лице инж. Г. С. се установява, че въз основа на извършените
проверки е констатирал, че състоянието на настилката на ул. „Р.“ № * е в лошо
9
състояние, наблюдавали се слягания, хлътване на места, а паважът е силно
разместен, нуждаещ се от пренареждане. Според вещото лице ремонтни
дейности в периода от 13.07.2024 г. до датата на огледа не са извършвани и
състоянието на настилката на ул. „Р.“ №* към датата на ицидента 13.07.2024 г.
е същото и към момента на огледа, при изготвянето на експертизата. Уличната
настилка е изградена от паваж. В процесния уличен участък имало шахта за
отводняване на дъждовни води, която се намирала на ул. „Р.“ пред №*, в дясна
лента по посоката на движението, чието ниво било под равнището на
основната улична настилка, поради което имало разминаване в нивата.
Отводнителната шахта била хлътнала под нивото на основната улична
настилка и това хлътване било причинено от пропадане на земното легло,
вследствие на слаба основа на земното легло, или на неправилно отводняване.
Според вещото лице, разстоянието от горната част на бордюра до уличната
настилка преди въпросното хлътване е 22 см.; от горната част на бордюра до
улична настилка, при отводнителната шахта, то е 38 см.; пропадането на
отводнителната шахта от рамката й в левия горен ъгъл е 7 см., а общият
размер на разминаването между основната улична настилка и отводнителната
шахта в левият горен ъгъл е 23 см., като това разминаване се дължало на 2
фактора: пропадане на земното легло (основата) под отводнителната шахта и
разбита рамка на отводнителната шахта. В съдебно заседание вещото лице
уточнява, че разстоянието от горната част на бордюра до уличната настилка
при отводнителната шахта е 38 см., като в тях се включват от горната част на
бордюра до нивото на шахтата – 23 см.; разстоянието от горната част на
бордюра до уличната настилка при отводнителната шахта 38 см., като самото
пропадане на отводнителната шахта в левия ъгъл е 7 см. Посочва, че бордюрът
е висок около 10-12 см., разстоянието от основното ниво е 22 см., а при самата
шахта е 38 см. от върха на бордюра до пропадането, като се включат е плюс
още 7 см. под рамката на шахтата.
От приетото заключение на вещото лице д-р Н. М. по назначената по
делото съдебно медицинска експертиза се установява, че на 13.07.2024 г.
ищцата Н. А. М. е получила счупване на големия и на малкия пищял на
дясната подбедрица в областта на глезенната става /бималеоларна фрактура/ и
изкълчване на същата става, наложило болнично и оперативно лечение и
наблюдение. Това увреждане най-често възниквало по ротационен и огъвачен
механизъм – при стъпване на криво и по-рядко при високо енергийна травма
10
– падане от високо, пътно-транспортно произшествие. Бималеоларната
фрактура на дясната глезенна става и изкълчването в същата довело до трайно
затрудняване на движението на десния й крак за около 4-5 месеца, при
обичаен ход на оздравителния процес. Вещото лице е посочило, че
травматичните увреждания на ищцата се намират в пряка причинно-
следствена връзка с инцидента от 13.07.2024 г., като описаните белези на
десния крак на Н. М. са следствие от извършената оперативна интервенция и
същите не следва да се преценяват като медико-биологичен признак на
телесно увреждане. Посочил е, че извършените разходи за лечението на Н. М.
са относими към правилното лечение на травматичните й увреждания.
По делото е представено Разрешение за строеж № 212/22.11.2023 г., от
което се установява, че ответникът Община К. е предприел основен ремонт и
реконструкция на ул. „Р.“ от о.т. № 139 до о.т. № 1250 – етап I и от о.т. № 1250
през о.т. № 439 до о.т. № 2 – етап II, за което има одобрен инвестиционен
проект за етап II от о.т. 1250 през о.т. 439, към о.т.2 и приложена схема за
организация на движението.
От показанията на свидетеля Т. А. Д. – майка на ищцата Н. А. М., се
установява, че инцидентът е станал вечерта на 13.07.2024 г. Рано сутринта
дъщеря й се обадила по телефона и й казала, че си счупила крака. Същия ден
свидетелката пристигнала при нея. В спешното отделение гипсирали десния
крак на дъщеря й, без нищо повече да й кажат. Известно време я гледала.
После ходили в болницата в гр. Хасково, където отново й снимали крака.
Казали, че е счупен и я оперирали. В болницата стояли около една седмица,
като през цялото време свидетелката била придружител на дъщеря си. След
като я изписали се прибрали заедно. Тя продължила да се грижи за нея докато
се възстанови. Заявява, че дъщеря й не можела да прави нищо сама. Това
продължило около 4-5 месеца след операцията, общо. След като се прибрала в
гр. П., дъщеря й претърпяла и втора операция. Махнали й едната пластина, а
сега й предстояла трета операция. Счупването било долу, в глезена. Вечерта
излизайки навън, при слизане от тротоара на пътя, дъщеря й паднала в шахта,
която била изкривена и пропаднала. Стъпвайки в дупката си счупила крака.
Заварила я в тежко състояние, с болки, приемала обезболяващи. Била на легло
и изобщо не ставала. Вдигала я по малко, но само с нейна помощ. Сама не
можела да става, не можела да стъпва на гипсирания крак. След месец или по-
11
малко от инцидента, потърсили помощ в болницата в гр. Хасково, защото след
като я гипсирали в гр. К., тя продължавала да изпитва болки. В болницата в гр.
Х. престояли една седмица. На дъщеря й била поставена метална пластина и
отново гипсирали крака. През цялото време била на легло, а тя я обслужвала
във всяко едно отношение като хранене, хигиенни нужди и т.н. От болницата
се прибрали с такси. След като се прибрали от гр. Х., дъщеря й вече ставала,
използвала патерици и проходилка. Тези помощни средства използвала повече
от 5-6 месеца, а с гипса престояла 4 или 5 месеца, докато й махнат пластината.
След премахването на гипса и пластината, свидетелката заминала. В
болницата в гр. К., дъщеря й еднократно отишла на физиотерапия. Преди
инцидента дъщеря й работела на частно и не се налагало да излиза в болничен
или в отпуск. Сега й предстояла трета операция, тъй като пластините били
две, а премахната била само едната. Заявява, че все още дъщеря й изпитва
болки, постоянно казвала, че усеща болка, където била пластината. Имало
промяна в походката й, както и белези по крака на мястото на операцията.
Споделяла й, че се притеснявала от белезите и доскоро не излизала, защото й
било неудобно от тях. Белезите не се виждали като обуела чорап. Счупването
се отразило и психологически – дъщеря й се изолирала се и не излизала
никъде. Сега, след като се чувствала малко по-добре, започнала да излиза.
Така, от събраните по делото гласни и писмени доказателства се
установява, че на 13.07.2024 г. в гр. К., на ул. „Р.“ пред № *, около 23:00 часа
ищцата Н. М., слизайки от тротоара на пътното платно, за да се качи в
таксиметров автомобил, който била извикала, с десния си крак стъпила в
пропаднала отводнителна шахта, при което глезенът й се сгънал и тя паднала
на едната си страна. От стъпването на криво, поради пропадане на шахтата,
ищцата получила счупване на големия и на малкия пищял на дясната
подбедрица в областта на глезенната става /бималеоларна фрактура/ и
изкълчване на същата става. Инцидентът станал в присъствието на св. Е. Ш..
Съдът кредитира изцяло показанията на този свидетел, който е очевидец, като
съдържащи достатъчно ясни и конкретни обстоятелства относно мястото,
времето и начина на настъпване на инцидента. В показанията му не се
съдържат сочените от пълномощника на ответника противоречия, като съдът
намира същите за последователни, както и неопровергани от други
доказателства по делото. Показанията на свидетеля се подкрепят освен това,
от заключенията на съдебно-медицинската и съдебно-техническата
12
експертизи, приети от съда, обсъдени по-горе и от устните доклади на вещите
лица в съдебно заседание. Така вещото лице, изготвило съдебно-
медицинската експертиза сочи, че полученото счупване е най-често и при
падане от собствен ръст, механизмът на причиняването му е торзионен – при
стъпване накриво, усукване на глезенната става. Вещото лице, изготвило
съдебно-техническата експертиза описва състоянието на пътната настилка на
мястото на инцидента като лошо – със слягания, хлътване на места и силно
разместване на паважа, от който е направена. Констатирал е наличието на
отводнителната шахта за дъждовни води, хлътнала и с ниво под равнището на
основната улична настилка. Посочил е, че въпросното хлътване представлява
опасност за преминаващите коли и пешеходци, поради високото ниво на
пропадане на основата на земното легло под шахтата и разбитата рамка на
самата шахта. Установил е, че мястото не е обозначено (оградено с лента), че е
опасно и създава предпоставки, особено в по-късните часове на деня за такива
инциденти. В тази връзка свидетелят Ш. сочи и това, че на въпросната дата
уличното осветление не е работило и улицата е била тъмна. Това състояние на
уличната настилка и отводнителната шахта е било такова както към датата на
инцидента 13.07.2024 г., така и към датата на огледа, извършен от вещото
лице инж. С. и изготвяне на експертизата 29.01.2025 г. не е спорно, че към
датата на провеждане на откритото съдебно заседание по делото 07.03.2025 г.,
ул. „Р.“, в т.ч. № *, е ремонтирана.
Въз основа на така установените фактически обстоятелства се налагат
следните изводи:
Деликтната отговорност по чл. 49 ЗЗД е отговорност за чужди
действия, която има гаранционно-обезпечителна функция и е от обективен
характер що се касае до възложителя на работата, който не може да се
освободи от отговорност, изхождайки от своето собствено поведение.
Отговорността е производна, т. е. тя възниква, ако е налице непозволено
увреждане, извършено от натовареното с работата лице. Юридическите лица
отговарят единствено при условията на чл. 49 ЗЗД, тъй като тяхната дейност
се осъществя не лично, а от лица, на които е възложена определена работа. В
тази връзка достатъчно е да се докаже, че вредата е причинена от поведението
на лица, на които ответникът е възложил определена работа, като личността
на делинквента е без правно значение. За да бъде осъществен фактическия
13
състав на непозволеното увреждане е необходимо да е налице противоправно
поведение, изразяващо се действие или бездействие, от което да е настъпила
вреда (вредоносен резултат), като съществува причинно-следствена връзка
между поведението и настъпилия вредоносен резултат, както и вина, която се
предполага – чл. 45, ал. 2 ЗЗД. При деликтната отговорност вината не
съставлява субективно отношение, а се изразява в неполагане на дължимата
грижа, представляваща дължимото абстрактно поведение, което правените
субекти следва да съблюдават според конкретния случай.
Така, не е спорно по делото, че ул. „Р.“ като находяща се в населено
място – гр. К., не е част от Р.та пътна мрежа, а представлява местен път –
общински по смисъла чл. 3, ал. 3 ЗП и като такъв, съгласно разпоредбата на
чл. 8, ал. 3 ЗП, е публична общинска собственост на Община К..
Съгласно чл. 19, ал. 1, т. 4, б. „б“ от Закона за водите, уличните
канализационни мрежи и дъждоприемните шахти в урбанизираните
територии и отвеждащите канализационни колектори с прилежащите им
съоръжения и пречиствателните станции и съоръженията за отпадъчни води,
които обслужват потребителите на територията на общината, с изключение на
тези по чл. 13, ал. 1, т. 7 (в което не попада процесната шахта), са публична
общинска собственост, като контролът върху дейностите по изграждането,
поддържането и правилната експлоатация на канализационните мрежи и
водностопанските системи по чл. 19, т. 4 е възложен на кмета на общината (чл.
191 от ЗВ).
Съгласно чл. 11 от ЗОС имоти и вещи общинска собственост, се
управляват в интерес на населението в общината съобразно разпоредбите на
закона и с грижата на добър стопанин, а по силата на чл. 19, ал. 1, т. 2 и ал. 2,
т. 3 от ЗП, във вр. с § 1, т. 3 и 14 от ДР на закона и чл. 31 от ЗП съответната
община следва да поддържа пътищата и техните съоръжения, сред които са и
водоотвеждащите устройства, като осигурява безопасна пътна
инфраструктура и поддръжка на съоръженията, които я обслужват. Също така
и разпоредбите на чл. 3, ал. 1 и чл. 167, ал. 1 от ЗДвП вменяват задължение на
лицата, които стопанисват пътищата да ги поддържат изправни, да
сигнализират незабавно препятствията по тях и ги отстраняват във възможно
кратък срок.
Следва да се отбележи, че от събрания по делото доказателствен
14
материал, в т. ч. от заключението на вещото лице по СТЕ се установи, че
пропадането (хлътването) на отводнителната шахта е причинено от пропадане
на земното легло, вследствие на слаба основа на земното легло или на
неправилно отводняване, поради което съдът приема, че в случая инцидентът
се дължи не на свойство на шахтата, а е налице виновно неизпълнение на
нормативно вменени задължения (бездействие), касаещи поддръжката на пътя
(в случая ул. „Р.“) в изправно състояние, като се осигурява безопасна пътна
инфраструктура и достъпност на лицата с увреждания.
Съгласно чл. 36 б. от ЗП, управлението на безопасността на пътната
инфраструктура включва задължително провеждането на следните процедури:
1. цялостна оценка на безопасността на пътната мрежа; 2. оценка на
въздействието върху пътната безопасност; 3. одит за пътна безопасност; 4.
целенасочени инспекции за пътна безопасност; 5. периодични инспекции за
пътна безопасност.
С решение № 488 от 7.02.2012 г. на ВКС по гр. д. № 899/2010 г., IV г.
о., постановено по реда на чл. 290 ГПК е прието, че общината дължи
обезщетение, когато не предприеме предписано от закона действие или го
предприеме, без да положи дължимата грижа и от това настъпят вреди. Ако
предписаното от закона действие е предприето с дължимата грижа и въпреки
това настъпят вреди, общината не дължи обезщетение.
В настоящия случай предприетите от ответника действия за
извършване на ремонт на ул. „Р.“ по одобрен инвестиционен проект и
издадено Разрешение за строеж следват по време датата на инцидента и не го
освобождават като собственик на пътя от задълженията по чл. 31 ЗП и чл. 167,
ал. 1 ЗДП, включително към тази дата, да поддържа пътя в изправно
състояние, да сигнализира за препятствия и да ги отстраняват във възможно
най-кратък срок, а при дълготрайни СМР на пътя – и задължения по чл. 4 от
Наредба № 3 от 16.08.2010 г. за временната организация и безопасността на
движението при извършване на строителни и монтажни работи по пътищата и
улиците. Ответникът би могъл да се освободи от отговорност, ако докаже, че
негови служители са положили дължимата грижа да обезопасят периметъра
на отводнителната шахта и разбитата й рамка. Такива твърдения обаче няма
наведени, а и от съдебно-техническата експертиза се установява, че не е била
обезопасен, както и че шахтата е била пропаднала.
15
Неоснователни са доводите на ответника, че ищцата е проявила
небрежност, като не е съобразила пътната обстановка и не е предвидила, че е
възможно пътното платно да е неравно. Ищцата не е била длъжна да
предположи, че в границите на пешеходния участък има неравности, които
биха причинили падането й и настъпването на вредите. Напротив,
служителите на ответника, на основание чл. 31 и чл. 36 б. от ЗП, са били
длъжни да установят, че отводнителната шахта е хлътнала под нивото на
основната улична настилка при своите периодични инспекции, да го
сигнализират, да го обезопасят и в кратък срок да осигурят неговия ремонт.
Към датата на настъпване на инцидента състоянието на пътната настилка е
било лошо, същата е неподдържана, което е довело и до пропадане на пътната
шахта.
Ищцата е получила травматичното увреждане, именно защото в
тъмното, слизайки от тротоара на уличното платно не е очаквала кракът й да
пропадане в хлътнала отводнителна шахта. Ответникът не сочи друг
възможен механизъм на увреждането, който във връзка с изложените в
исковата молба обстоятелства се установява от събраните и обсъдени
доказателства, поради което следва да се приеме, че това увреждане е
следствие от инцидента и в пряка причинна връзка с проявеното бездействие
от общината.
Предвид гореизложеното съдът намира, че по делото е доказано
осъществяването на елементите от фактическия състав на непозволеното
увреждане, от който възниква задължението на ответника да обезщети
претендираните от ищцата неимуществени и имуществени вреди, пряка и
непосредствена последица от увреждането.
Съгласно нормата на чл. 52 от ЗЗД обезщетение за неимуществени
вреди се определя от съда по справедливост. С оглед разясненията, дадени в
ППВС № 4/1968 г., понятието „справедливост“ по смисъла на чл. 52 от ЗЗД е
свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на
размера на обезщетението. В тази насока съдът съобрази: вида, характера и
степента на увреждането – счупване на големия и на малкия пищял на дясната
подбедрица в областта на глезенната става /бималеоларна фрактура/ и
изкълчване на същата става, което е типично увреждане от подобен вид
16
инциденти; вида и начина на проведеното лечение – първоначално с гипсова
имобилизация, но поради нестихващи болки в продължение на седмица,
извършена операция с открито наместване на фрактура с вътрешна фиксация,
тибия и фибула и извършена последваща операция за оперативно
отстраняване от костта на имплантирани уреди от тибия и фибула, протекли
без усложнения; продължителността на търпените болки и страдания –
невъзможност за самостоятелно придвижване през първите 2 месеца,
използването на патерици и възникналата необходимост от чужда помощ в
ежедневното обслужване; срокът на пълно възстановяване на движението на
крайника при благоприятно протичащ възстановителен процес според
заключението на вещото лице по СМЕ от 4-5 месеца; претърпените болки и
страдания непосредствено при увреждането и при провеждане на лечението
през всичките му етапи, които са били силни и интензивни в началния етап и
постепенно намаляващи; възрастта на пострадалата, която е на 40 години,
сравнително млада възраст, която позволява по-бързото възстановяване на
организма. Към датата на изготвяне на СМЕ – 6 месеца след инцидента, тя се
придвижва без помощни средства, без да куца, оплаква се от болки в областта
на дясната глезенна става при продължително ходене и най-вече при слизане
по стълбите. Предстои й оперативно премахване на втората пластина.
С оглед изложеното и като съобрази претърпените от
ищцата физически и психични страдания, съпътстващите ги болки,
дискомфорт, ограничения в нормалния ритъм на живот, безпомощност и
притеснения, преживеният психологически стрес съдът намира,
че дължимото обезщетение за репарирането им следва да бъде определено в
размер на 20 000 лева, за която сума предявеният иск за неимуществени вреди
се явява основателен и доказан и следва да се уважи, а за разликата над 20 000
лв. до пълния му предявен размер от 50 000 лв. искът се явява
неоснователен и следва да се отхвърли.
Искът за имуществени вреди за сумата от 1804,82 лв. е основателен и
доказан и следва да се уважи в пълния му предявен размер, тъй като се
установи по делото от приложените писмени доказателства и от
заключението на вещото лице по СМЕ, че разходите са за медицински услуги
и закупени консумативи във връзка с проведеното лечение.
Върху сумите се дължи законна лихва на основание чл. 84, ал. 3 от ЗЗД,
17
считано от датата на увреждането 13.07.2023 г. до окончателното им
изплащане.
Относно разноскитe:
Съгласно договор за правна защита и съдействие от 30.07.2024 г., АД
„Г. и М.“, гр. С. е предоставило на ищцата безплатна правна помощ по чл. 38,
ал. 1, т. 2 ЗАдв. Съобразно уважените размери на предявените искове, на адв.
дружество се следва възнаграждение общо в размер на 2 809 лв. с ДДС (577
лв. с ДДС по иска за имуществени вреди, уважен изцяло и 2 232 лв. с ДДС
съобразно уважената част на иска за неимуществени вреди).
Ищцата дължи на ответника направените разноски съобразно
отхвърлената част на иска: 1 535 лв. – адвокатско възнаграждение и 46,33 лв. –
възнаграждение на вещи лица.
Ответникът дължи на Окръжен съд – К. държавна такса върху
уважените искове в общ размер на 872,19 лв., както и направените разноски за
възнаграждения за вещи лица в общ размер на 420 лв.
Водим от изложеното, Окръжен съд – К.
РЕШИ:
ОСЪЖДА ОБЩИНА К., БУЛСТАТ *******, гр. К., бул. „Б.“ № * да
заплати на Н. А. М., ЕГН **********, гр. Б., ул. „Н.“ *, със съдебен адрес гр.
Х., бул. Б. № *, ет. 2, офис * на основание чл. 49 във вр. с чл. 45 във вр. с чл.
84, ал. 3 от ЗЗД сумата в размер на 20 000 лв., представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди и сумата в размер на 1 804,82 лв.,
представляващи обезщетение за претърпени имуществени вреди в резултат на
непозволено увреждане – стъпване накриво в и поради пропадане на улична
шахта, причинило счупване на големия и на малкия пищял на дясната
подбедрица в областта на глезенната става /бималеоларна фрактура/ и
изкълчване на същата става, настъпило на 13.07.2024 г. в гр. К. на ул. „Р.“ пред
№ *, ведно със законната лихва за забава върху всяка от сумите, считано от
датата на увреждането до 13.07.2024 г. до окончателното им изплащане, като
ОТХВЪРЛЯ иска за претърпени неимуществени вреди за разликата над 20 000
18
лв. до пълния му предявен размер от 50 000 лв., като неоснователен.
ОСЪЖДА ОБЩИНА К., БУЛСТАТ *******, гр. К., бул. „Б.“ № * да
заплати на Адвокатско дружество „Г. и М.“ БУЛСТАТ ******, със седалище и
адрес на управление: гр. С., р-н К. село, бул. „М.“ № *, вх. *, ет. *, ап. *
адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна правна помощ по договор
за правна защита и съдействие от 30.07.2024 г. на Н. А. М., ЕГН ********** в
производството по гр.д. № 256/20204 г. по описа на Окръжен съд – К., в общ
размер на 2 809 лв. с ДДС.
ОСЪЖДА Н. А. М., ЕГН **********, гр. Б., ул. „Н.“ *, със съдебен
адрес гр. Х., бул. Б. № *, ет. *, офис * да заплати на ОБЩИНА К., БУЛСТАТ
*******, гр. К., бул. „Б.“ № * направените в производството разноски в общ
размер на 1 581,33 лв., от които 1 535 лв. – адвокатско възнаграждение и 46,33
лв. – възнаграждение на вещи лица.
ОСЪЖДА ОБЩИНА К., БУЛСТАТ *******, гр. К., бул. „Б.“ № * да
заплати на Окръжен съд – К. държавна такса в размер на 872,19 лв. и
направените по делото разноски в размер на 420 лв., представляващи
възнаграждения на вещи лица.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд – Пловдив в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – К.: _______________________
19