Р
Е Ш Е Н И Е
340/16.6.2020г.
гр. Шумен
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен
съд Шумен, ІХ–ти състав, в публично съдебно заседание проведено на двадесесет и
девети май, две хиляди и двадесета година, в състав:
Районен съдия: Димитър Димитров
при секретаря Татяна Тодорова, като
разгледа докладваното от съдията ГД № 1984/2019 г., по описа на ШРС, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е
образувано по искова молба от М.Й.И., като майка и законен представител на малолетното дете Г. Г.Б.,
чрез процесуален предсдтавител адв. К. от ШАК, в която условията на първоначално,
обективно, кумулативно съединение са предявени против Г.Б.А., както следва: 1/иск, с правно основание
чл. 127, ал. 2, вр. чл. 123, ал. 2 СК, за предоставяне упражняването на
родителските права на ищцата по отношение на малолетното дете; 2/иск, с правно
основание чл. 127, ал. 2 вр. чл. 126, ал. 1 СК, за определяне местоживеенето на
детето при майката; 3/иск, с правно основание чл. 127, ал. 2 вр. чл. 59, ал. 3 СК, за определяне режим на лични отношения на бащата с детето; 4/иск с правно
основание чл. 127а, ал. 2 СК, за постановяване на решение, с което да бъде
дадено разрешение, заместващо съгласието на бащата, на малолетното дете Г. Г.Б.,
да бъде издаден задграничен паспорт по заявление от майката, както и
разрешение, заместващо съгласието на бащата, детето да напуска пределите на Р.
България и да пътува до Германия заедно с неговата майка.
Ищцата твърди, че с решение по ГД №7/2018
г., по описа на ОС Шумен, ответникът бил признат за биологичен баща на
малолетната Г., като бил осъден да плаща месечна
издръжка за детето. От
раждането на детето ответникът изцяло се дезинтерирал, като основно грижи до
настоящия момент полагала ищцата. Твърди, че разговаряла с ответника във връзка
с издаването на задграничен паспорт на детето и разрешение да напуска страната,
но той не се съгласил и престанал да отговаря на обажданията й. Твърди, че има
още едно дете, за което полага грижи и се нуждае от помощ от родителите си,
които живеят в Германия. Посочва адрес като твърди, че това е адресът на
родителите й в Германия, на който има намерение да пребивава. Моли
съдът да постанови решение, с което да й бъдат предоставени упражняването на
родителските права по отношение на малолетното дете; да бъде определен следния
режим на лични контакти на ответника с детето: всяка първа и трета седмица от
месеца от 08.00 ч. до 18.00 ч., както и един месец през лятото, когато майката
не е в платен годишен отпуск и по един ден на 24.12. /Коледа/ за всяка
календарна година и по един ден през Великденските празници. Моли съдът да
постанови решение, с което да бъде дадено разрешение, заместващо съгласието на бащата
за издаване на паспорт за
пътуване в чужбина на малолетното дете, както и разрешение заместващо
съгласието на бащата да напуска пределите на Р. България, за да пътува до
Германия с неговата майка за непосочен конкретен, но продължителен период. Претендира разноски.
В срока и по реда на чл. 131 ГПК,
ответникът, чрез назначения му особен представител, подава отговор на исковата молба. Намира исковете за
допустими, но не може да изрази становище по основателността.
В открито съдебно заседание
ищцата лично и чрез пълномощника си, поддържа исковата молба. Назначения на
ответника особен представител не се противопоставя родителските права да бъдат
предоставени на ищцата, както и да бъде дадено разрешение, заместващо съгласието на бащата
за издаване на паспорт за
пътуване в чужбина на малолетното дете, както и разрешение заместващо
съгласието на бащата да напуска пределите на Р. България, за да пътува до
Германия с неговата майка и не само до Германия, а до държави от
Европейския съюз.
Съдът, след като взе предвид представените по делото
доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, намира за установено
следното от фактическа страна:
От изисканото и приобщено
ГД № 7/2018 г., по описа на ОС Шумен, се установява, че с Решение №
134/05.07.2018 г. ответникът е признат за бащата на детето, като е осъден да плаща
месечна издръжка в размер на 150 лв.
По делото са ангажирани
гласни доказателства посредством разпит на свидетеля М. Б.. От показанията й се
установява, че от раждането основни грижи за детето него полага майката,
подполагана от своята майка, която живее в Германия. Бащата не се интересувал
от детето.
От изготвен по делото Социален доклад на Д”СП” – гр. Шумен /л. 77/ се установява, че детето и майката живеят в гр.
Шумен, кв. Мътница. Жилището представлява едноетажна къща, обзаведено е според
потребностите на семейството, има външна тоалетна, но няма баня.
Хигиенно-битовите условия са добри. По данни на майката детето контактува само
с близки и роднини по майчина линия. Детето посещава детска градина. Посочено е
и, че майката притежава необходимия родителски капацитет и може да задоволява
потребностите на детето, както и да гарантира неговата согурност. Изградена е
силна емоционална привързаност между майката и детето.
От
представената Справка от ТД на НАП гр. Велико Търново /л. 65/ се установя, че
за ответника няма подавани данни за осигуряване за последната една година.
Въз
основа на горната фактическа установеност, съобрази становищата на
страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, съдът
формира следните правни изводи:
Предявените
в настоящото производство искове намират правното си основание в разпоредбата
на чл. 127, ал. 2 СК, съгласно която ако родителите не постигнат споразумение
по ал. 1, спорът се решава от районния съд по настоящия адрес на детето, който
се произнася относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските
права, личните отношения с детето и издръжката му съгласно чл. 59,
142,
143 и 144
СК. Производството по чл. 127, ал. 2 СК, започва и се развива по молба на
някой от двамата родители, когато не живеят заедно, тъй
като са в състояние на трайна фактическа раздяла, независимо от това дали са в
брак или не и не са постигнали споразумение, утвърдено от съда, по
комплексът
въпроси относно: местоживеенето на ненавършилите пълнолетие
техни деца, упражняването на родителските права, личните отношения с децата и
издръжката им. По тези въпроси, предвид изричното
изброяване, както в ал. 1, така и в ал. 2 на чл. 127 СК, съдът следва да се
произнесе с решението си по чл.
127, ал. 2 СК. По същия комплекс въпроси (освен ако не утвърди споразумение
между родителите), съдът се произнася служебно с
бракоразводното решение – чл. 59, ал. 2 СК, и с решението за унищожаване на
брака – чл. 48, ал. 3 СК (това разпорежда и процесуалноправната норма на чл.
322, ал. 2, изр. 2 ГПК), както и с решението, с което установява произхода на
детето – чл. 70 СК. Във всички тези случаи (включително и при утвърждаване на
споразумението между родителите) законодателят възлага на съда служебно да
следи за защитата във възможно най-голяма степен на интересите на децата, като
изхожда изключително от тези интереси. С оглед защитата интересите на децата, в
рамките на посочените охранителни производства, в които тези въпроси се
разрешават от съда, служебното начало има значителен превес над диспозитивното
начало (в този смисъл – ТР № 1/09.12.2013 г., т. 1 ОСГТК). В тези случаи
интересите на децата налагат или със споразумението между родителите /утвърдено
от съда/, или по реда на спорната съдебна администрация /с охранително съдебно
решение/ да бъдат уредени/разрешени всички тези въпроси, в тяхната съвкупност
и цялост, като единен комплекс, а не поотделно или само някои от тях. Законът
не изключва възможността част от тези въпроси да бъдат уредени с утвърдено от
съда споразумение между родителите, а друга част от тях да бъдат разрешени с
решение на съда (в този смисъл са и разясненията в мотивите към ТР №
1/03.07.2017 г., т. 2 ОСГК), но и в тогава
регламентацията им като краен резултат следва да е цялостна и пълна, и в
интерес на децата. Ето защо в хипотезата, когато е сезиран само с искане за предоставяне
упражняването на родителските права, местоживеенето
на детето и определяне на режим на лични отношения
между родител и дете, но не и за дължимата за
него издръжка, както
е в настоящия случай, съдът следва да се произнесе служебно и по всички
въпроси, предвидени в чл. 127, ал. 2 СК, ако същите не са повдигнати за
разрешаване от другия родител, в качеството му на ответник /В този смисъл е Р. №
30/01.02.2019 г., ГД № 3060/2018 г., 4 г. о./
Решаващо значение при
предоставяне родителските права на единия родител имат интересите на детето.
Установено по делото е, че до настоящия момент детето е живяло с майка си, която
с помощта на близки роднини е полагала преките и непосредствени грижи за него.
Не са налице данни и не се установиха факти, които да сочат невъзможност на същата
да ги полага и за напред или които да опровергаят родителските й качества.
Съобразявайки горното, както и привързаността на майката към детето, неговия
пол и възраст, възможност за помощ от трети лица при обгрижването и
възпитанието на детето, така и от съвкупността от обстоятелства, релевантни за
решаването на въпроса, съдът намира, че родителските права следва да бъдат
предоставени за упражняване на ищцата, като определя местоживеене на детето при
нея.
На бащата, при гарантираната от
закона възможност, следва да се определи режим на личен контакт. Преценката е
служебна, извършва се от съда като същият не е ангажиран с конкретно
предявената такава от ищеца. Детето Г. има навършени три години. Не са налице
конкретни данни за влошено здравословно състояние. Родителите на детето не живеят
в едно и също населено място, а бащата се е дезинтересувал от детето. Поради
горното, съдът намира, че режимът на лични отношения следва да бъде съобразен и
деференциран с възрастта на детето, а именно: всяка първа и трета седмица от
месеца от 08 ч. до 18 ч. без преспиване, както и един месец през лятото, когато
майката не е в отпуск, един ден на Коледа – 24.12. и един ден по време на
Великденските празници, като при осъществяване на режима на лични контакти го взема от дома на
майката и го връща там. Съдът не намира основание за прилагане на защитните мерки
по чл. 59, ал. 8, т. 1 СК, като родителят осъществяващ режима на лични
отношения е свободен да прецени по какъв начин ще го упражнява в рамките на
предоставените му от съда часове.
Относно иска с
правно основание чл. 127а, ал. 2 СК.
Искът
с правно основание чл. 127а, ал. 2 СК е за постановяване на решение, с което по
Заявление подадено от майката да бъде дадено разрешение, заместващо съгласието
на бащата, на малолетно да бъде издаден паспорт, както и разрешение, заместващо
съгласието на бащата, детето да напуска пределите на Р. България, за да пътуват
до Германия, заедно със свята майка. Въпросът, свързан с пътуване на дете в чужбина при
разногласие на родителите е от категорията на спорна съдебна администрация, при
решаването, на който съдът прави преценка по целесъобразност. В производството
по спорна съдебна администрация по реда на чл. 127а СК съдът не е обвързан от
формулираното от молителя искане относно брой пътувания, период от време и определени
държави. В рамките на заявеното искане с молбата по чл. 127а СК съдът разполага
с власт да разреши конкретни пътувания в период от време, различен от
първоначално заявения и до определени държави, част от поисканите с молбата,
или да разреши неограничен брой пътувания, но до определени държави. Родителят
на когото са възложени за упражняване родителските права може да взема по
отношение на детето самостоятелно само тези решения, които според закона не е
необходимо да бъдат взети от двамата родители. Родителят на когото са възложени
за упражняване родителските права не може да вземе самостоятелно и решенията за
издаване на задграничен паспорт и за извършване на пътувания на детето зад
граница. Детето има право на свободно придвижване, но до навършване на
пълнолетие то не може да упражнява това право нито само, нито със съдействието
на единия от родителите. Когато детето има нужда да пътува в чужбина при
разногласие между родителите съдът може да разреши конкретни пътувания в
определен период от време и до определени държави или неограничен брой
пътувания през определен период от време, но до определени държави. /в този см.
Р. № 403/29.02.2016 г., по ГД № 6903/2014 г., 4 г. о. на ВКС/. Съгласно тази
практиката, когато съдът решава спор между родителите относно мерките на лично
отношения между тях и детето, включително и при разногласия на родителите
относно пътуването на детето зад граница, се ръководи основно от интересите на
детето. В този смисъл водещи и
най-важни при решаване на въпроса за заместване съгласието на единия родител за
пътуване в чужбина са интересите на детето. Основателността на иска е
предпоставена от установяване по делото и нужда на детето да пътува в чужбина. При глобално
дадено предварително разрешение и то без да бъде поставено условие кога и как
детето да бъде върнато на територията на страната, Държавата се лишава от
всякаква възможност за контрол върху действията на родителя, комуто са
предоставени за упражняване родителските права. В държави, с които България
няма сключени нарочни договори за правна помощ или които не са от Европейската общност, Държавата не може да гарантира
изпълнението на собствените си съдебни решения за осигуряване на мерки на лични
отношения между детето и родителят, който се е противопоставял на извеждането
му зад граница. А това също не е в интерес на детето. В Решения №
982/15.3.2010 г., изрично е постановено, че въведените в чл. 76, ал. 1, т.
9 ЗБДС изисквания за напускане на страната по отношение на ненавършилите
пълнолетие деца не е ограничение на правото за свободно придвижване по смисъла
на чл. 2, т. 2 от Протокол № 4 към Конвенцията за защита правата на човека и
основните свободи, а ред, по който да бъде упражнено това право, в съответствие
с общите правила на националното законодателство, уреждащи дееспособността на
лицата. В производството по
чл. 123, ал. 2 СК съдът извършва преценка в интерес на детето ли е да напусне
пределите на страната, изхождайки от обстоятелствата на конкретния случай.
Когато пътуването извън територията на РБългария е в интерес на детето - когато
причината е определена необходимост, свързана със здравословното му състояние;
с интелектуалното му развитие или друга нужда, отговаряща на интереса му, съдът
дава разрешение за напускането на страната, замествайки липсващото съгласие на
родителя. Преценката се извършва с оглед всички обстоятелства, обуславящи
нуждата на детето от пътуване извън границите на страната. Необходимостта да се
разреши на ненавършилия пълнолетие да пътува в чужбина може да бъде свързана не
само с належащи обстоятелства, свързани със здравословното му състояние -
необходимост от консултации с чуждестранни специалисти; провеждане на
изследвания и лечение в чуждестранни клиники и пр. или с участие в олимпиади,
конкурси и други лични изяви на детето, но и с други причини, каквито са
нуждата от обогатяване на мирогледа и общата му култура, за което би допринесла
екскурзия в чужбина с посещения исторически забележителности; посещения на
концерти, представления и пр. културни изяви, провеждани в чужда държава. Правото
на непълнолетния да напусне пределите на страната не може да бъде ограничавано
само поради отказ на родителя, който не упражнява родителските права да се лиши
от регулярните свиждания с детето си през определен период - необходимостта се
преценява на първо място с оглед интереса на детето, с който родителят е длъжен
да се съобрази. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 76, ал. 1, т. 9 ЗБДС,
съгласно която разногласието между родителите може да бъде преодоляно по реда
на чл. 123, ал. 2 СК, като липсващото
съгласие на родителя се замести от съда при преценка, че пътуването извън
пределите на страната е в интерес на детето. Във всички случаи обаче съдът,
даващ разрешение за напускане на пределите на страната, заместващо съгласието
на родителя определя периода и държавите, които ще бъдат посетени, т. е.
определя време и територия на пътуването, която може да включва посещение на
една държава или съюз на държави като Европейски съюз, Бенелюкс, Африкански
съюз и пр.. В Р. № 697/1.11.2010 г. са изложени мотиви, че никога не е в
интерес на детето да бъде разрешено на единия от родителите да го извежда зад
граница против съгласието на другия постоянно и неограничено. Може да е в
интерес на детето да се издаде такова разрешение за определен период и за
определена държава, като дали този интерес е налице не се определя само от
родителските качества на родителя, който претендира за издаване на
разрешението.
По делото е установено, че майката има
желание, както и възможност да осигури пътуване на
детето до Германия,
където преимуществено живее нейната майка и брат. Съдът намира, че е в интерес на детето пътуването му
извън страната, за да гостува на свои близки, което ще
окаже благоприятно влияние върху неговото развитие като цяло. Следва да се
отбележи обаче, че съдът може да разреши само конкретни пътувания в определен
период от време и до определени държави, когато това е в интерес на детето, или
да разреши неограничен брой пътувания през определен период от време, но в
определена държава или в държави, чийто кръг е определяем. В този смисъл е и задължителната практика
изразена в Тълкувателно решение № 1/2016 г. от 03.07.2017 г. на ОСГК на ВКС. Предвид горното съдът преценя, че в интерес на малолетното
дете е да пътува до Германия, доколкото се сочи, че искането е
свързано с гостуване на детето при баба си, като преминава през необходимите за това държави, за срок от пет години. Посоченият срок е съобразен с този на
валидността на документите за самоличност и в частност задграничния паспорт на
детето, за подновяването на който следва отново да бъде предоставено съответно
съгласие на родителя, към релевантния бъдещ момент.
Относно разноските.
Искането на ищцата, за присъждане
на разноски по делото, придружено с доказателства за действително реализирани
такива, под формата платено възнаграждение за защита и съдействие от един
адвокат, държавна такса и възнаграждение за особен представител на ответника, е
основателно, поради което следва да бъде уважено.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
Предоставя упражняването на родителските
права върху детето Г. Г.Б., с ЕГН **********, родена на *** г. на майката М.Й.И.,
с ЕГН **********, на основания чл. 127, ал. 2 СК вр. чл. 123, ал. 2 СК, като определя местоживеенето му
при нея на
адрес: гр. Шумен кв. Мътница, ул. „Горица“ № 38, на
основания чл. 127, ал. 2 СК вр. чл. 126, ал. 1 СК.
Определя режим на лични контакти
на бащата Г.Б.А., ЕГН **********, с детето Г. Г.Б., с ЕГН **********, както следва: всяка първа и трета
седмица от месеца от 08ч. до 18ч. без преспиване, както и един месец през
лятото, когато майката не е в отпуск, един ден на Коледа – 24.12. и един ден по
време на Великденските празници, като при осъществяване на режима на лични контакти го взема от дома на
майката и го връща там, на основания чл. 127, ал. 2 СК вр. чл. 59, ал. 3 СК..
Замества съгласието на бащата Г.Б.А., с ЕГН
**********, като разрешава издаването и получаването на паспорт за пътуване
извън страната на детето Г. Г.Б., с ЕГН **********,
представлявано от своята майка и законен представител М.Й.И., с ЕГН **********, на
основание чл. 127а, ал. 2 СК.
Замества съгласието на бащата Г.Б.А., с ЕГН
**********, като разрешава детето Г.
Г.Б., с ЕГН **********, да пътува извън страната, придружавана от своята майка и законен представител М.Й.И.,
с ЕГН **********, или упълномощено от нея лице,
до Германия и обратно и преминаване през необходимите държави за осъществяване
на пътуванията от България до Германия и обратно, неограничено в периода от пет
години от влизане в сила на настоящото решение, на основание чл. 127а, ал. 2 СК.
Осъжда Г.Б.А., с ЕГН ********** и адрес: ***
Константинов № 24, да плати в полза М.Й.И., с ЕГН **********, разноски в производството в размер на 625 (шестстотин двадесет и пет) лева на
основание чл. 78, ал.1 ГПК
Постановява предварително изпълнение на решението, в
частта относно издаването и
получаването на паспорт за пътуване извън страната, на
основание чл. 127а, ал. 4 СК.
Препис от настоящото решение да
се връчи на страните заедно със съобщението за постановяването му, на основание
чл. 7, ал. 2 ГПК.
Решението подлежи на обжалване
пред Окръжен съд – Шумен, в двуседмичен срок от връчването му на страните, на
основание чл. 259, ал. 1 ГПК.
Районен съдия:.........................