№ 143
гр. Благоевград, 10.02.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осми февруари през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Петър Узунов
Членове:Ангелина Бисеркова
Моника Христова
като разгледа докладваното от Петър Узунов Въззивно частно гражданско
дело № 20211200500947 по описа за 2021 година
Производството е образувано по жалба вх.№1840/14.09.21г и жалба вх.
№1957/24.09.21г на К. Д. Г., гр.П., ул.“...“№11, съответно против
разпореждането за незабавно изпълнение от 29.06.21г и определение
№202/15.09.21г на РС-Благоевград по ч.гр.д.№959/21г по описа на с.с., с
пр.осн.чл. 419 и чл.420, ал.2 ГПК.
С атакуваното разпореждане в полза на заявителя е издадена търсената
заповед за незабавно изпълнение за подробно описаните суми, а с
обжалваното определение е отказано исканото от длъжника спиране по чл.420
ГПК.
Недоволен от така постановените актове е останал жалбоподателя,
който ги намира за незаконосъобразни, излагайки подробни съображения в
тази насока.Настоява за отмяна незабавното изпълнение на издадената
заповед, както и за отмяна определението, с което е отказано спиране по
чл.420 ГПК и се постанови исканото спиране.
Въззиваемото дружество оспорва жабите като неоснователни и
поддържа атакуваните актове, настоявайки за тяхното потвърждаване, за
което подробно се аргументира.
Банката оспорва жабите като неоснователни и поддържа
първоинстанцонните актове, които настоява да се потвърдят, за което
подробно се аргументира.
1
Съда след като прецени наведените от страните доводи, при
съобразяване на актовете, чиято отмяна се иска, закона и всички останали
обстоятелства по делото намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Жалбите са допустими, но разгледани по същество се явяват
неоснователни.
Разпоредбата на чл.417, т.2 ГПК дава възможност на РС да разпореди
издаването на заповед за незабавно изпълнение, когато вземането се основава
на извлечения от счетоводни книги.
Не се спори, че въззиваемото АД е активно легитимирано да иска
издаването на такъв акт на сочените основания, на които се и позовало в
заявлението
При извършената проверка по реда на чл.418, ал.2 ГПК настоящият
състав установи, че представеното извлечение от счетоводните книги на
дружеството е редовно от външна страна и е издадено от компетентния орган.
Анализа на въпросното извлечение и съпоставката му с останалия
доказателствен материал налага извода, че има изискуемото от закона и
непротиворечивата съдебна практика съдържание.Притежава необходимите
реквизити с достатъчно информация и данни за претендираните вземания,
тъй като удостоверява в нужната степен страните по процесната
облигационна връзка, задълженията на кредитополучателя и поръчителя, с
основанията за тяхното възникване, сроковете за погасяването им,
последвалото неизпълнение от главния длъжник с неговите обеми, срокове и
пр. Този извод се обосновава от подробно описания договор за банков кредит
от 30.01.14г, по силата на който кредитополучателя С.П.(п.20.02.14г)
получава кредита от 10 000лв при посочените условия в договора и
ОУ.Отделно с договор за поръчителство от 30.01.14г жалбоподателя се е
задължил да отговаря солидарно за задълженията на кредитополучателя за
главници, лихви,такси, комисионни и разноски, също при подробно
разписаните условия.
Осчетоводените размери на главницата, възнаградителните и
наказателните лихви с периодите, за които се дължат,респ.посочените
платени и неплатени вноски с техния падеж, допълнително индицират
2
ликвидността на претендираните вземания.
Налице е и второто основание, обуславящо издаването на исканата
заповед – изискуемостта на вземанията.В извлечението от счетоводните
книги изрично е фиксиран крайният срок на договора – 01.02.21г(вж. и
договор аз банков кредит). Следователно, към датата на подаване на
заявлението – 28.06.21г, задълженията по същия са с настъпили падеж.
Впредвид изложеното РС правилно и законосъобразно е разпоредил
исканото незабавно изпълнение на издадената заповед за посочените суми,
респ. изпълнителен лист.Това налага потвърждаването на атакувания акт.
Неоснователни са оплакванията за изтекъл срок по чл.147, ал.1
ЗЗД.Изхождайки от данните по делото и съпоставката на датите, настоящия
състав счита същият за спазен, поради което жалбоподателя е легитимиран да
отговаря за процесните задължения, наред с главния длъжник при условията
на солидарност.По въпросът относно началният момент на горния срок е
образувано ТР№5/19г на ОСГТКВКС, по което все още липсва
произнасяне.Настоящия състав обаче споделя разбирането в съдебната
практика, според което чл.147, ал.1 ЗЗД регламентира прекратяването на
поръчителството, поради бездействие на кредитора след падежа на цялото
главното задължение по кредитния договор, а не с падежа на отделните
анюитетни вноски.В разглеждания казус крайният срок за погасяване на
кредита е 01.02.21г(вж.р.І, чл.3 от договора за кредит) и с предявяването на
заявлението на 28.06.21г, 6-месечния срок по чл.147, ал.1 ЗЗД се явява спазен
от кредитора(така Р345/12.11.12г по гр.д.№481/12г,ІІІ ГО;Р130/27.10.09г по
т.д.№139/09г, І т.о. на ВКС и др.).
Относно оплакванията, основани на потребителска защита следва да се
има предвид следното:
Преценката за нарушена потребителска защита се прави във всеки
конкретен случай към момента на сключването на договора.Последната е
обусловена от качеството „потребител“ на жалбоподателя. Доказателственият
материал го охарактеризира в нужната степен като потребител по см. на §13
от ДР на ЗПП, понеже обезпечава вземанията С.П., като физическо лице,
което с кредитния договор придобива сумата от 10 000лв, без данни да са
предназначени за извършване на търговска или професионална
дейност.Според константната съдебна практика щом задължаването на
3
главния длъжник е извършено за цели, извън и независимо от всяка търговска
дейност или професия, няма пречка поръчителя да се позове, както на общите
основания за нищожност по чл.26 ЗЗД, така и на специалните по ЗЗП.Оттук и
несъстоятелността на доводите на взискателя, развити в обратната насока.
Разгледани по същество обаче, оплакванията досежно лихвите –
възнаградителна и наказателни, се явяват неоснователни.
Анализа на уговорките за лихвите, по отделно и в съвкупност с
останалия доказателствен материал, на този етап сочи, че са индивидуално
уговорени.В р.ІІ, т.4 от договора за банков кредит, за ползването на
последния, кредитополучателя се е съгласил да заплаща годишен лихвен
процент в размер на БЛП на банката за лева, възлизащ при сключване на
договора на 6,19%, плюс надбавка от 5 пункта.Съпоставката на въпросната
клауза с дефиницията на БЛП в т.1.1,б.“а“ от ОУ внася нужната яснота и
разбираемост по см. на чл.145, ал.2 ЗЗП.
Наказателните лихви по р.ІІ, т.10 от договора са предвидени от
страните в случай на недостиг на авоари по разплащателната сметка на
длъжника, при което се олихвяват с договорения в р.ІІ, т.4 лихвен процент,
плюс наказателна надбавка в размер на законната лихва,считано от деня,
следващ датата на падежа на съответната вноска.Конкретния размер на
наказателната лихва в случая ще зависи от периода на просрочието на самия
кредитополучател.Това само по себе си не води до неравновесие между
страните, понеже цели обезпечаване и гарантиране правата на кредитора - че
ще получи в срок вземането си(уговорено на месечни вноски), без да поставя
в неравноправно положение потребителя, който дължи връщане на заемната
сума.Обстоятелството, че наказателните лихви имат неблагоприятни
последици за длъжника, понеже увеличават финансовата му тежест, не
променя горните изводи, тъй като е резултат от неговото недобросъвестно
поведение и зависещо изцяло от неговата воля, не от кредитора.
Следователно, потребителя е имал достатъчно конкретна информация
за реда, начина и обема на формиране, респ. промяна на горните лихви при
сключването на договора и в случай на несъгласието си тях е могъл да
повлияе в преддоговорните отношение при формулиране и редакцията на
съответните клаузи.
Не се установи и поддържаните пороци в ГПР, който в р.ІІ, т.5 от
4
договора действително е посочен само като процент - 13,15%.Съотнасянето
му обаче с р.І, б.“б“ от ОУ очертава формиращите го общи разходи по
кредита:включва всички разходи по кредита(лихви, такси, комисионни и
др.разходи, съгласно ЗПК), свързани с кредитния договор, които длъжника
следва да заплати именно като ГПР по см. на чл.19 ЗПК,вр. с §1, т.1 от ДР на
ЗПК.Не се доказа и да надвишава пет пъти размера на законната лихва по
просрочени задължения в левове и във валута, определена с ПМС по см. на
ал.4 от чл.19 на ЗПК.
Не се установи несъответствие на договора с изискването на чл.10, ал.1
ЗПК, тъй като е изписан на шрифтът, който и без специални знания е видно,
че е не по-малък от 12.
Липсват фактически и правни основание в настоящото производство
кредитния договор да се приеме за несъответстващ и на останалите
изисквания на ЗПК, надлежно и подробно обосновани от жалбоподателя.
В този контекст настоящия състав счита, че според събрания
доказателствен материал в случая липсват неравноправни клаузи по см. на
чл.143 ЗЗП и поддържаното несъответствие на договора със сочените
разпоредби от ЗЗП и ЗПК.Няма печка обаче, в евентуалния исков процес по
реда на чл.422 ГПК, с оглед събрания в условията на пълна състезателност
доказателствен материал, същите да бъдат подложени на нова преценка.
По жалбата срещу спирането на изпълнението:
С нормата на чл.420, ал.1 и 2 ГПК законодателя допуска възможността
за спиране на принудителното изпълнение в случаите на чл.417, т.1-9 ГПК,
ако длъжника представи надлежно обезпечение на кредитора по реда на
чл.180 и чл.181 ЗЗД.Такива в случая не са представени,не се и изразява
готовност за представянето им.
Не се установиха и предпоставките за спиране по ал.2 на цитираната
норма.По вече изложените съображения вземанията очевидно са
дължими,като липсват данни размерите им да са неправилно изчислени.Не се
установи същите да се основават на неравноправни клаузи.
Впредвид изложеното атакуваните актове се явяват правилни и
законосъобразни, което налага тяхното потвърждаване.
В изложеното се съдържа отговор на всички останали доводи на
5
страните, които са от значение за правилното решаване на спора.
На осн.чл.78, ал.3 ГПК жалбоподателя следва да заплати на банката
само сумата от 100лв, представляваща възнаграждение за осъществяваното от
юрисконсулта процесуално представителство пред настоящата
инстанция.При процесуално представителство по см. на чл.7 от Наредба
№1/04г(вж.т.4 от заявлението), приложението на чл.9 от същата е
недопустимо.
Водим от горното Благоевградския окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждането за незабавно изпълнение от 29.06.21г
и определение №202/15.09.21г на РС-Благоевград по ч.гр.д.№959/21г по описа
на с.с.
ОСЪЖДА К. Д. Г., гр.П., ул.“...“№11, да заплати на „****“АД, ЕИК
****, седалище и адрес на управление в гр.С., р-н ****,
бул.“****“№37,сумата от 100лв, представляваща юрисконсултско
възнаграждение пред настоящата инстанция.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6