Решение по дело №288/2020 на Окръжен съд - Добрич

                                   РЕШЕНИЕ

 №260006

гр.Добрич, 29.04.2022г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ в публично заседание на тридесети март през две хиляди двадесет и втора година, в състав:

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ЖЕЧКА МАРГЕНОВА  

при секретаря ПАВЛИНА ПЕНЕВА в присъствието на прокурора………………………, като разгледа докладваното от окръжния съдия Ж.МАРГЕНОВА в.гр.дело №288 по описа за 2020г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба вх.№2475/08.05.2020г. от Д.Д.Д. с ЕГН ********** ***, чрез адв.Б.Б., с която срещу „ЛЪКИ СТАРС КЪМПАНИ“ЕООД, ЕИК ***със седалище и адрес на управление гр.С., ж.к.“М.***, представлявано от В.Д.Б., и М.Е.Н. с ЕГН ********** ***, са предявени при условията на обективно кумулативно и субективно пасивно съединяване искове за солидарно заплащане от страна на ответниците на сумата от 95 000лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди-претърпени болки, страдания и стрес, причинени от нанесени му от ответника М.Е.Н. в резултат на побой на 29.08.2018г., около 03.30часа в дискотека „Г.Ц.“, находяща се в к.к.“А.“, общ.Б., телесни увреждания- кръвоизлив на конюктивата на лявата очна ябълка; оток и кръвонасядане на лицето; кръвонасядане на шията и в областта на лявата ключица; частично счупване на короната на първи горен десен зъб; разклащане на първи горен ляв зъб; счупване на нивото на венеца на втори горен ляв зъб; счупване на лявата ябълчна кост; счупване на вътрешната стена на синуса на горната челюст вдясно; счупване на венеца на втори ляв зъб, трайно затруднили дъвченето и говоренето,  престъпление по чл.129 от НК, за което е признат за виновен с одобрено по реда на чл.381 от НПК ДП №115/2018г.на РУ-А., и за сумата от 2620лева представляваща обезщетение за имуществени вреди-разходи за лечение и изграждане на избитите зъби в резултат на побоя , ведно със законната лихва от датата на увреждането 29.08.2018г., до окончателното изплащане на сумите.

Обосноваващите претенциите на ищеца твърдения са за участие  в периода 23.08.2018г.-29.08.2018г. като представител на делегация на „УниБИТ“/Университет по библиотекознание и информационни технологии/ в проект на Национално представителство на студентските съвети “Л.У.“, провеждан в к.к.А.. На 28.08.2021г. в комплекс „Вариете Театър А.“ за времето от 21.00часа до 23.00часа се провела церемония по връчване на награди. Взето било от участниците решение празненството да продължи в дискотека „Г.Ц.“ в к.к.“А.“, наемател на която бил ответникът-ЕООД, а негов служител ответникът Н.. За целта били направени резервации за 00.30часа-01.00часа на 29.08.2018г. Към 00.30часа на 29.08.2018г. голяма част от делегатите, вкл.ищеца, се срещнали пред хотел „Д.“, от където се отправили към дискотеката. Преминали през градинската част на дискотеката и влезли в затворената част, чийто вход бил с ясно изразен П-образен подстъп, с изразени ляв и десен коридор, дълги около 5-7метра, водещи до основната част, където се намирал дансинга. Ищецът и другите делегати на „УниБИТ“ се настанили в сепаре за около 10 човека, чиято локация била първото сепаре в дясно след преминаване на десния коридор. Този коридор бил празен, нямал работещ бар, слабо осветен. Често с колегите от делегацията излизали навън да пушат. Около 03.30часа ,докато пушел със свои колеги в градинската част, ищецът се видял с колега от друга делегация А.П., който му обяснил, че той и неговите колеги се намират в левия коридор. Разбрали се ищецът да отиде при тях. Върнал се при своите колеги, уведомил колежката си М.Г.и се запътил към мястото , където се намирал колегата му А.П.. За да не преминава през дансинга, където имало танцуващи хора, след като излязъл от сепарето, тръгнал по празния и слабо осветен коридор за да наобиколи през П-образния подстъп и да стигне до А.П. и колегите от неговата делегация. В средата на празния и недобре осветен коридор непознатия му до тогава М.Н., член на охраната на дискотеката, му нанесъл три удара в главата, без ищецът да го е провокирал по някакъв начин, без дори да е разговарял с него. Ищецът паднал на пода и загубил съзнание за неопределено време. Когато се свестил, около него нямало никой. Лицето му било окървавено, изпитвал силни болки в областта на лявото око, носа и устата. Изправил се трудно и залитайки тръгнал към колегата си А.П. за да получи помощ. В края на празния и недобре осветен коридор видял мъж да лежи по лице пред входа на П-образния подстъп, около който имало хора, които се опитвали да го изправят. С помощта на А.П. ищецът се върнал на мястото, където му били нанесени ударите. Там вече имало стол тип“щъркел“, а на него седял ответникът М.Н., облечен в тъмносиня тениска и тъмно сини къси панталони, със следи от кръв по дясната ръка, в областта на палеца. Попитали го какъв е и каква е причината за нанесения на ищеца побой, на което той отговорил, изправяйки се заплашително на стола, че е охранител, че на ищеца нищо му няма, да се махат. Тогава с А.П. излезли навън и се обадили на тел.112, било около 04.20часа, от където им потвърдили, че някой друг вече се е обадил за инцидента. Повикали линейка за ищеца. През това време пристигнали служители на РПУ-А., ищецът разбрал, че има и други пострадали. След около 20минути  пристигнала линейка , с която ищецът бил откаран до спешно отделение  на МБАЛ „Св.Анна-В.“, придружен от А.П.. Към 8.30часа се прибрали в к.к.А.. Към 10.00часа ищецът дал показания в РПУ-А., където видял и останалите пострадали, които не познавал и с които не е имал форма на комуникация. След това с А.П. си тръгнали за гр.С.. Около 21.30часа ищецът бил приет във ВМА-С. за лечение.

В следствие на побоя му били причинени телесни увреждания- кръвоизлив под конюктивата на лявата очна ябълка; оток и кръвонасядане на лицето; кръвонасядане на шията и в областта на лявата ключица; частично счупване на короната на първи горен десен зъб; разклащане на първи горен ляв зъб; счупване на нивото на венеца на втори горен ляв зъб; многофрагментно счупване на предната стена на горночелюстния синус в ляво; счупване на лявата ябълчна кост; счупване на вътрешната стена на синуса на горната челюст вдясно; счупване на носните кости.

Получените телесни увреждания  и трудностите, които имал във връзка с тях дали отражение на общото му физическо и психическо състояние. В следствие на тези увреждания, които трайно затруднявали дъвченето и говоренето, претърпял и продължавал да търпи множество болки и страдания. Дълго време не можел да се храни, както и да говори. Не можел да се обслужва сам. Болките били силни, приемал обезболяващи. Лицето му било обезобразено, което се отразило на самочувствието му.

Във връзка с лекуването и изграждането на избитите зъби сторил и разходи на обща стойност 2620лева за кореново лечение, изграждане с фотополимер, поставяне на временна корона и поставяне на 4бр.циркониева корона.

Във връзка с инцидента било образувано ДП №115/2018г. на РУ-А., било одобрено постигнато споразумение за прекратяване на наказателното производство, по силата на което М.Н. е признат за виновен в извършване на описаното престъпление по чл.129 от НК.

По време на извършване на деликта М.Н. бил в трудово правни отношение с ответното ЕООД, което като възложител на работата отговаряло за претърпените от ищеца вреди в резултат на нанесения му побой от изпълняващия задължения като охрана в нощното заведение негов служител.

В срока по чл.131 ал.1 от ГПК ответниците не са подали писмени отговори на исковата молба, не са изразили становище и  в хода на производството.

Исковете черпят правното си основание от разпоредбите на чл. 45 ЗЗД по отношение на втория ответник като пряк извършител и чл. 49, вр. с чл. 45 ЗЗД по отношение на първия ответник като възложител на работата.  Фактическият състав на отговорността по чл.45 от ЗЗД включва четири кумулативно дадени елемента: противоправно поведение/действие или бездействие/, вреда, причинна връзка и вина. Елемента вина се предполага по силата на оборимата презумпция на чл.45, ал.2 от ЗЗД и докато не бъде оборена от ответника. Останалите три елемента подлежат на доказване и доказателствената тежест се носи от ищеца. Отговорността по чл.49 от ЗЗД има обезпечително-гаранционна функция, тя не произтича от вината на възложилия работата, т.е. той не отговаря заради своя вина, а заради вината на свои работници или служители, на които е възложил работа. За приложимост на солидарната отговорност, следва да се отбележи, че е налице задължителна съдебна практика - Постановление № 7 от 29.XII.1958г. на Пленума  на ВС, съгласно разясненията, дадени в него, а именно, че пострадалият има възможност да предяви иска за обезщетението солидарно срещу непосредствения извършител и лицето, което му е възложило работата като по отношение на деликтната солидарна отговорност намират приложение разпоредбите на чл. 121-127 ЗЗД.

По делото е установено /справка на ТД на НАП л.133-134 от настоящото дело, трудов договор към досъдебна производство №115/2018г. на РУ-А./, че ответникът М.Н. е работил по трудово правоотношение при втория ответник „ЛЪКИ СТАРС КЪМПАНИ“ЕООД гр.С. в периода 24.05.2018г.-06.10.2018г.на портиер с място на работа дискотека „Г.Ц.“- к.к.“А..

С влязло в сила на 02.10.2019г. споразумение по нохд №265/2019г. на РС-Б., обвиняемият М.Е.Н.  е признат за виновен за това, че на 29.08.2018г. в КК“А.“, общ.Б., в дискотека „Г.Ц.“, е причинил две средни телесни повреди на Д.Д.Д. с ЕГН ********** ***, изразяващи се в счупване на лявата ябълчна кост, предната стена на синуса на горната челюст в ляво и вътрешната стена на синуса на горната челюст в дясно, всяка една сама по себе си довела до трайно затруднение на дъвченето и говореното и счупването на коронката на втори горен зъб в ляво, което довело до трайно затруднение на дъвченето и говоренето- престъпление по чл.129, ал.1,  във вр. с чл.55, ал.1, т.2, б.“б“ от НК,за което му е наложено наказание -ограничителни мерки за контрол и въздействие без лишаване от свобода/пробация/ по чл.42а от НК, а именно мерките предвидени в чл.42а, ал.2, т.1 и т.2 от НК: задължителна регистрация на настоящ адрес за срок от 9 месеца, изразяваща се в явяване и подписване пред пробационенния служител или опредлено от него длъжностно лице в периодичност два пъти седмично; задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от 9 месеца.

Споразумението, с което ответникът се е признал за виновен в причиняване на ищеца на две средни телесни повреди е задължително за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца / чл.300 ГПК вр. с чл.383, ал.1 НПК /. Следователно споразумението  има доказателствено значение за вината, противоправността и деянието на извършителя, поради което тези въпроси не подлежат на пререшаване от гражданския съд. Доводи в обратния смисъл не са и въведи от страните. Поведението на пострадалия не е предмет на споразумението, но възражение за такова, допринасящо за вредоносния резултат и от значение за определяне размера на търсеното обезщетение, не е и направено от ответниците, респ. не е в предмета на установяване в настоящото производство.

Според показанията на св. А.К.П., участник в мероприятието, провеждано в КК“А.“, той първи се притекъл на помощ на ищеца след нанесения му побой, придружил го и в бърза  помощ същата вечер. Ищецът усещал болка, цялото му лице пулсирало, течала му кръв от носа, челюстта му била „изпаднала“, окото му се затваряло. След разпита им в РПУ-А. си тръгнали за гр.С., свидетеля транспортирал ищеца до ВМА-гр.С., където го приели същия ден. През целия от КК“А.“ до гр.С. ищецът едва дишал, плюел кръв, окото му се затворило от отока, челюстта му била „паднала“, не можел да яде. Около два месеца след това не можел да се храни нормално, тъй като имал силни травми на челюстта, правили му операция. Първият месец се хранел със сламка. Останал без два предни зъба. Окото му и до ден днешен било една идея деформирано, не се възстановило на сто процента. Свидетелят видял ищеца три месеца след изписването му от болницата, операцията му била позараснала, бил в процес на оправяне на зъбите.

Св.А.Ц.Д., майка на ищеца, с когото живеят в общо домакинство, споделя, че видяла сина си непосредствено при пристигането му в ВМА-гр.С., за което предварително и се били обадили колегите му. Целият бил посинен, подут, кървав. Не можел да вижда, от ударите имал отоци, синини, нямал зъби.  Казали и, че в „Св.Марина“-В. са му указали някаква първична помощ, давали му обезболяващи. В ВМА-гр.С. го приели веднага, след преглед, на който свидетелката присъствала, установили, че има счупена челюст, счупен нос и избити зъби. Свидетелката останала с него в болницата като придружител през целия му престой там, той нито можел да се храни, нито да пие вода. Давала му вода с лъжичка през първите дни, изпитвал невероятни болки дори при преглъщане на вода. Постепенно, след една седмица  стигнали до сламка. След операцията пак със сламка, правела му редки пюренца. След като го изписали от болницата в къщи преживял депресия. Станал по-раздразнителен, по-свадлив, избухлив, не можел да спи нормално. Поуспокоил се 3-4 месеца след изписването му, но проблемите със съня останали. Около 40дни след като го изписали от болница се върнал на работа. Преди да се върне на работа не излизал от къщи, не се срещал с приятели. Приятелите му идвали от време на време да го видят. Имал проблеми в комуникацията с околните заради счупените предни зъби и докато му ги оправят. Това се отразило и на социалния му живот, не излизал, седял си вкъщи, бил затворен, не общувал с никого. Преди бил весел човек, никога не бил бягал от компания, от приятели. Претърпяното се отразило на самочувствието му.

По данни от представената медицинска документация, обсъдена и от вещото лице-съдебен лекар д-р Д.Д., по назначената съдебно-медицинска експертиза, на 29.08.2018г. в 05.20часа, на ищеца е оказана спешна медицинска помощ в МБАЛ“Света Анна-В.“АД, от където след констатирани травматични увреждания на лицевите и челюстните кости е насочен за консулт с ЛЧХ. В 06.10часа е приет в МБАЛ“Света Марина“ЕАД с предложение за незабавна хоспитализация, която ищецът отказал, като пожелал транспортиране до ВМА гр.С.. На 29.08.2018г. ищецът е приет на стационарно лечение в отделение Орална хирургия на ВМА гр.С., където му е извършена оперативна интервенция под обща анестезия и проведено лечение с антибиотици, кортикостероиди и обезболяващи. Проведено е лечение и на лява очна ябълка и на носните кости. Изписан е на 04.09.2018г. с подобрение според епикризата, като му е разрешен 30 дни домашен отпуск по болест, до 04.10.2018г.вкл.,за което му е издаден болничен лист №Е20182269177.

           Според вещото лице ищецът е претърпял следните увреждания-счупване на коронките на първи горен резец в дясно и на втори горен резец в лямо/на нивото на венеца/, травматична луксация на първи горен резец в ляво, счупване на ябълчната кост, счупване на предната стена на горночелюстния синус в ляво и на медиалната стена на горночелюстния синус в дясно, счупване на носните кости, травматичен оток на лява лицева половина, кръвоизлив в лява очна ябълка и кръвонасядане на клепаците на лявото око. С оглед характера на претърпените лицево-челюстна травми от ищеца, продължителността на оздравителния процес  е 1-2месеца, през което време пострадалия е с променен лицеизраз, изразени болкови симптоми и затруднено хранене. При изслушването му в открито съдебно заседание на 03.11.2021г. вещото лице е обяснило и, че счупването на ябълчната кост е съпроводено със счупване на стените на горната челюст на орбитите, което е доста тежко и въпреки, че горната челюст не е подвижна, е налице затруднение в дъвченето и говореното повече от 1 месец. Не е констатирало данни, които да сочат за по-продължителен възстановителен период или усложнения от тази травма. Не са били необходими и не са били провеждани допълнителни интервенции. Проведеното лечението на травмираните зъби/кореново лечение, изграждане с фотополимер, временна коронка и циркониеви коронки/ според вещото лице е било задължително, както и продължително, като през периода на лечение пострадалия е бил със затруднено дъвчене и говорене.

          Според вещото лице-психиатър д-р Т.С. по назначената съдебна-психиатрична експертиза, проявената по отношение на ищеца физическа агресия и преживяното във връзка с нея е изиграло роля на масивна психотравма, довело до влошаване на психическото му състояние.  В резултат на проявената физическа агресия ищецът е претърпял силни по интензивност физически болки и травматични увреждания, както и промени в цялото му психическо състояние и поведение, непосредствено след физическото посегателство, определени от непредсказуемостта на ситуацията-висока по интензивност, напрежение, тревожност, които носят клиничната характеристика на ОСТРА СТРЕСОВА РЕАКЦИЯ - преходно разстройство със значителна тежест, отговор на преживения психичен стрес, заплаха за сигурността и физическото му оцеляване. Симптомите се появяват най-често в разстояние на няколко минути след въздействието на стресогенното събитие и затихват до 48 часа . След преживяното масивно психотравменно събитие се оформя клиничната картина на ПРОТРАХИРАНА СТРЕСОВА РЕАКЦИЯ поради продължаващите изключително силни болкови изживявания от причинените му травматични увреждания, а последвалите медицински прегледи, изследвания и оперативни интервенции са поддържали изначално влошеното му психическо състояние. Отзвучаването на клиничните проявления на протрахираната стресова реакция е било с продължителност 5-7дни.  След отшумяване на нейните симптоми са последвали симптомите на тежка депресия, съчетана с висока по интензивност тревожност, налице е било повишено мисловно и визуално преработване на преживяната психотравма. Влошеното психично състояние на ищеца се е владеело от клиничната характеристика на СМЕСЕНА ТРЕВОЖНО ДЕПСЕРЕСИВНА РЕАКЦИЯ в рамките на оформилото се РАЗСТРОЙСТВО В АДАПТАЦИЯТА- състояние на субективен стрес и емоционално разстройство, обикновено нарушаващо социалното функциониране, което възниква в период на адаптация към значими жизнени промени или към последиците на стресогенно жизнено събитие. Заболяването обикновено настъпва до месец след стресогенното събитие и е с продължителност до 6месеца. Ищецът не е потърсил адекватна специализирана психиатрична помощ, персистиращата клиника на тревожно депресивната реакция е приела клиничната характеристика на ПРОТРАХИРАНА ДЕПРЕСИВНА РЕАКЦИЯ в рамките на формираното РАЗСТРОЙСТВО В АДАПТАЦИЯТА. Това според вещото лице е депресивно състояние, настъпващо в отговор на продължителното въздействие на стресовата ситуация, но с продължителност не повече от 2 години. Психичното състояние на ищеца приема клиничната характеристика на ПОСТТРАВМАТИЧНО СТРЕСОВО РАЗСТРОЙСТВО-протрахиран във времето отговор на преживяната масивна психотравма. Психичното състояние на ищеца се е владеело от клиничните прояви на посттравматичното стресово разстройство над една година след инцидента- персистиращо ПОСТТРАВМАТИЧНО СТРЕСОВО РАЗСТРОЙСТВО. Към настоящият момент е успял да претъпи, но не и да преработи болезнените чувства и спомени от преживяната тежка психотравма и настъпилите негативни последици за него. Причиненото му страдание и унижение е заседнало дълбоко в съзнанието му. Според вещото лице ищецът остава емоционално лабилен със значително намалени по интензивност и честота кошмарни сънища и внезапна поява на спомени от преживяната психотравмена ситуация, при значително подобрен нощен сън- клинични прояви на персистиращо ПОСТТРАВМАТИЧНО СТРЕСОВО РАЗСТРОЙСТВО, приело с годините хроничен и флуктуиращ ход, проявите на което не са нормалпсихологична изява на преживяното психотравмено събитие и носят болестен характер.

Анализът на събраните доказателства налага за съда извода, че са налице всички предпоставки на чл.45 и чл.49 от ЗЗД за ангажиране отговорността на ответниците за отрицателните преживявания у ищеца, претърпени в резултат на нанесения му на 29.08.2018г. побой от ответника М.Н., служител на ответника ЕООД, болки и страдания, които са в пряка връзка с причинените му телесни увреждания -  счупване на лявата ябълчна кост, предната стена на синуса на горната челюст в ляво и вътрешната стена на синуса на горната челюст в дясно, счупване на носните кости, счупването на първи горен резец в дясно и втори горен резец в ляво/на ниво на венеца/, луксация на първи горен резец в ляво. Както счупването на ябълчната кост, така и счупването на зъбите е довело до затруднение при храненето и говоренето. Вида, обема, интензивността и продължителността на претърпените болки и страдания, са обстоятелства, относими към следващото се обезщетение за неимуществени вреди. В тази връзка следва да се кредитират  заключението на вещото лице д-р Д.Д. и вещото лице д-р Т.С. ,взаимно свързаните и съдържащи конкретика от значение за изследваните факти показания на свидетелите А.Ц.Д., преценени при условията на чл.172 от ГПК, и на А.К.П.,  за характера на увреждането, вида, силата, интезитета, продължителността на болката, интензитета и продължителността на конкретните физическите и емоционални страдания и неудобства в ежедневието, последиците от увреждането върху психичното му здраве. С оглед характера на телесните увреждания , довели до болки и неудобства, дали отражения върху нормалния начин на живот на ищеца, правейки невъзможно нормалното хранене с обичайна храна, затруднявайки дъвченето, както и говоренето в оздравителния период от около два месеца за лицево-челюстните травми и докато трае стоматологичното лечение на травмираните зъби/според св.Павлов третия месец след побоя ищецът още лекувал травмираните зъби/, претърпяната медицинска интервенция/репозиция на ябълчни кости/, довели и до влошаване на психическото му състояние , което в продължение на над една година след инцидента се е владеело от клиничните прояви на ПОСТТРАВМАТИЧНО СТРЕСОВО РАЗСТРОЙСТВО,  като съобразява и, че оздравителния период за всяка от травмите е протекъл нормално/няма данни да е имало усложнения/, както и, че ПОСТТРАВМАТИЧНО СТРЕСОВО РАЗСТРОЙСТВО е приело хроничен и флуктуиращ ход, проявите на което според вещото лице д-р Т.С. носят болестен херактер, на основание чл. 52 от ЗЗД, като има предвид и стандарта на живот към датата на увреждането, както и обстоятелството, че размерът на обезщетението не следва да служи като източник на обогатяване за пострадалия, съдът преценява, че обезщетение в размер на 25 000лева е достатъчно да възмезди ищеца за претърпените болки и страдания от травматичните увреждания.

Искът за обезщетяване на претърпените неимуществени вреди е основателен и доказан до размера на сумата от 25 000лева, в който размер следва да се уважи, и да се отхвърли за горницата до претендираните 95 000лева.

Претендираните от ищеца имуществени вреди в размер от 2620лева сторени разходи за лечение на травмираните зъби/кореново лечение, изграждане с фотополимер, временна коронка и циркониеви коронки/, установени и доказани с представените писмени доказателства/фактури и касов бон/ са в причинна връзка с увреждането, респ. претенцията следва да бъде уважена изцяло.

Съгласно чл.84, ал.3 от ЗЗД при задължения от непозволени увреждания, длъжникът се смята в забава и без покана, а съгласно чл.86, ал.1 от ЗЗД длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Претенциите на ищеца за плащане на обезщетение за забава плащането на обезщетението за неимуществени и имуществени вреди от дата на увреждането 29.08.2018г. в случая са основателни, следва да бъдат уважени.

С оглед изхода от спора и съобразно разпоредбите на чл.78, ал.1 и ал.3 от ГПК, право на разноски, съразмерно на постигнатия резултат, имат и двете страни.

Ищецът е удостоверил извършването на разходи за адвокатско възнаграждение в размер на 4000лева, от които съразмерно на уважената част от претенциите има право да получи сумата от     1838.89лева. 

Ответниците не са заявили искане за разноски и не са удостоверили извършването на такива.

На основание чл.78, ал.6 от ГПК, предвид на това, че ищецът е освободен от държавна такса и разноски по делото на основание чл.83, ал.1, т.4 от ГПК, ответниците дължат в полза на бюджета съразмерно на уважената част от претенциите държавна такса в размер на 1000лева и разноски за възнаграждение за вещи лица в размер на 208.33лева.

С оглед гореизложените съображения, съдът

 

Р        Е      Ш       И:

ОСЪЖДА „ЛЪКИ СТАРС КЪМПАНИ“ЕООД, ЕИК ***със седалище и адрес на управление гр.С., ж.к.“М.***, представлявано от В.Д.Б., и М.Е.Н. с ЕГН ********** ***, солидарно да заплатят на Д.Д.Д. с ЕГН ********** ***, сумата от 25 000лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди-претърпени болки, страдания и стрес, причинени от нанесени му от ответника М.Е.Н. в резултат на побой на 29.08.2018г., около 03.30часа в дискотека „Г.Ц.“, находяща се в к.к.“А.“, общ.Б., телесни увреждания- кръвоизлив на конюктивата на лявата очна ябълка; оток и кръвонасядане на лицето; кръвонасядане на шията и в областта на лявата ключица; частично счупване на короната на първи горен десен зъб; разклащане на първи горен ляв зъб; счупване на нивото на венеца на втори горен ляв зъб; счупване на лявата ябълчна кост; счупване на вътрешната стена на синуса на горната челюст вдясно; счупване на венеца на втори ляв зъб, трайно затруднили дъвченето и говоренето,  престъпление по чл.129 от НК, за което е признат за виновен с одобрено по реда на чл.381 от НПК ДП №115/2018г.на РУ-А., ведно със законната лихва от датата на увреждането 29.08.2018г., до окончателното изплащане на сумите, като ОТХВЪРЛЯ  иска за горницата от 25000лева до 95 000лева.

ОСЪЖДА „ЛЪКИ СТАРС КЪМПАНИ“ЕООД, ЕИК ***със седалище и адрес на управление гр.С., ж.к.“М.***, представлявано от В.Д.Б., и М.Е.Н. с ЕГН ********** ***, солидарно да заплатят на Д.Д.Д. с ЕГН ********** ***, сумата от 2620лева представляваща обезщетение за имуществени вреди-разходи за лечение и изграждане на травмираните в резултат на побоя на 29.08.2018г. зъби /първи горен десен зъб; първи горен ляв зъб; втори горен ляв зъб/, ведно със законната лихва от датата на увреждането 29.08.2018г., до окончателното изплащане.

ОСЪЖДА „ЛЪКИ СТАРС КЪМПАНИ“ЕООД, ЕИК ***със седалище и адрес на управление гр.С., ж.к.“М.***, представлявано от В.Д.Б., и М.Е.Н. с ЕГН ********** ***, солидарно да заплатят на Д.Д.Д. с ЕГН ********** ***, сумата от 1838.89лева съдебни разноски за адвокатско възнаграждение.

ОСЪЖДА адрес на управление гр.С., ж.к.“М.***, представлявано от В.Д.Б., и М.Е.Н. с ЕГН ********** ***, солидарно да заплатят по сметка на Добрички окръжен съд сумата от 1000лева държавна такса и сумата от 208.33лева разходи за възнаграждение за вещо лице.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Варненски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

Окръжен съдия: