Р Е
Ш Е Н И
Е №
1228
гр.Пловдив, 30.10.2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, Х-ти състав,
в публично заседание на трети октомври през две хиляди и деветнадесета година,
в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА АНДРЕЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЛАМЕН ЧАКАЛОВ
БРАНИМИР ВАСИЛЕВ
при секретаря Бояна Дамбулева, като разгледа докладваното от
председателя гр.дело № 1741/2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е въззивно и е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е
по въззивната жалба на М.С.М. с ЕГН **********,
с адрес: ***, чрез процесуалния и представител
адв. С.П. - К., против решение № 196 от 23.05.2019 г., постановено по гр.д.№ 568/2018
г. по описа на Районен съд – Карлово, ІІІ гр. с-в, в частта му, с която е
признато за установено по отношенията на нея, че на основание чл. 23, ал.2 от СК, 10400/29951 ид. части от недвижим имот: АПАРТАМЕНТ № 18 на IV етаж в жилищна сграда в ***, построена в кв.
7, УПИ парцел 3 по плана на град Баня от 1990 г. с площ от 65.42 кв.м, състоящ
се от две стаи, кухня, клозет, и антре, ведно с избено помещение № 10 с полезна
площ от 4.10 кв.м, придобит по възмезден
начин от М.С.М. и И.С.И. с договор за
продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти на
17.09.1992 г., по време на брака им, са лична собственост на И.С.И. с ЕГН ********** ***, адрес за призоваване ***.
В жалбата се прави оплакване за
неправилност на решението в тази част, тъй като не са обсъдени всички
доказателства по делото и са направени неправилни правни изводи. Прави се
искане за отмяна на обжалваното решение и за постановяване на ново решение по
същество, с което искът да се отхвърли. Претендира заплащането на разноски за
двете инстанции.
Въззиваемият
И.С.И. чрез представителя му по делото
адв. А.Г. оспорва въззивната жалба като неоснователна. Прави искане решението
на районния съд в обжалваната част да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно. Претендира заплащането на разноски за инстанцията.
Пловдивският Окръжен съд, след
преценка на събраните по делото
доказателства, приема за
установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срока
по чл. 259, ал.1 от ГПК от лице, имащо право на жалба и е процесуално
допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:
Ищецът И.С.И. е основал иска си на твърдението, че през
време на брака си с ответницата М.С.М., сключен на 16.12.1990 г. и прекратен
поради развод с влязло в сила решение № 386 от 01.11.2017 г. по гр. д. №
1011/2017 г. на Карловския районен, двамата придобили с договор за продажба на
недвижим имот по реда на НДИ от 17.09.1992 г. правото на собственост върху
апартамент № 18, на IV етаж в жилищна сграда в *** в кв. 7, УПИ-парцел 3 по
плана от 1990 г., с площ от 65.42 кв. м, състоящ се от две стаи, кухня, клозет
и антре, ведно с избено помещение № 10 с полезна площ от 4.10 кв. м, за
покупната цена от 29 951 лв. Твърди се, че имотът е придобит с лични на ищеца средства
с изцяло извън семеен произход в размер на 27 000 лв., а останалите пари
били дарения на двамата съпрузи от сватбеното им тържество.
С
отговора си на исковата молба ответницата е оспорила твърденията, че имотът е
придобит с лични средства на ищеца, като излага, че процесния имот е закупен с
общи на двамата съпрузи средства, придобити по време на брака им и при наличие
на съвместен принос, като твърди цената да е заплатена със средства, придобити на
сватбеното им тържество през декември чрез дарения - сумата от 6000 лв., а останалите
пари били осигурени от дарения за семейството от техните родители, от средства,
придобити чрез трудови доходи и от доходи, свързани с майчинството на
ответницата за отглеждане на роденото от брака на страните Н.И.И..
Съобразно разпоредбата на чл. 21
от СК вещните права, придобити по време на брака в резултат на съвместен
принос, принадлежат на двамата съпрузи, независимо на чие име са придобити.
Съвместният принос може да бъде чрез влагане на средства, труд, в грижи за
децата и в работа по домакинството и се предполага до доказване на противното.
Аналогична е и разпоредбата на чл. 19, ал.1 СК /отм./ - вещите и
правата върху вещи, както и паричните влогове, придобити от съпрузите през
време на брака в резултат на съвместен принос, принадлежат общо на двамата
съпрузи независимо от това, на чие име са придобити.
С
иска по чл.
21, ал. 1 СК /отм./, респективно чл. 23, ал. 1 СК от 2009 г., се цели
установяване, че при осъществяване на придобивния способ са вложени лични на
единия съпруг средства. При отчитане спецификата на семейните отношения /същите
имат не само имуществен, но и личен характер/, при решаването на възникнал
спор, квалифициран на горното основание, по отношение на имот, придобит с
договор за покупко-продажба, е от значение каква е действителната цена на
придобиването и какъв е произходът на средствата, които са заплатени. Фактите
във връзка с произхода на средствата, които страната е заплатила подлежат на доказване с всички
доказателствени средства, включително и със свидетелски показания.
Между
страните не се спори, че са сключили граждански брак на 16.12.1990 г., който е
прекратен с развод с влязло в сила на 23.11.2017 г. решение № 386/01.11.2017 г.
по гр.д.№ 1011/2017 г. на КРС, както и че по време на брака си с договор за
продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти на
17.09.1992 г. са придобили процесния недвижим имот - АПАРТАМЕНТ № 18 на IV етаж
в жилищна сграда в ***, построена в кв. 7, УПИ парцел 3 по плана на град Баня
от 1990 г. с площ от 65.42 кв.м.
Спорният
между страните въпрос пред тази инстанция е досежно произхода на сумата от 10 500
лв., заплатена за недвижимия имот като част от покупната цена, като ищецът се
домогва да докаже твърдението, че тази сума е съставлявала спестявания по
банков влог от преди брака.
Като
свидетел пред районния съд е разпитана майката на ищеца Н.С., която сочи, че на
името на сина и И. били открити детски влогове, по които семейството внасяло
пари от бебешката му възраст, докато да се ожени през 1990 г. Ответницата
отишла в дома им на осемнадесетгодишна възраст. Тя нямала никакви средства до
този момент – нямала открита сметка, нито вноска. Когато И. и М. сключили
граждански брак, си разделили парите от сватбата и половината сума била внесени
на името на ответницата на срочен влог в ДСК Баня, а ищецът не си направил
влог. Когато станало дума за закупуването на жилището, парите на И. били
достатъчно, но когато отишли да плащат при първото ходене, им казали, че
трябва и съпругата му да е с тях. Когато
отишли да плащат, голямата сума била тяхна /на родителите на ищеца/. След
заплащане на цената, върнали на И. 3400 лв., които били внесени в банка, на
срочен влог на негово име. Жилището струвало приблизително 29 500 лв., от
които ответницата дала нейните 3000 лв. от сватбата, а И. дал останалата част от сумата. Свидетелката
сочи, че ищецът не е теглил пари от детския си влог преди покупката на
жилището, защото нямал достъп до него. Знаел, че му внасят средства, но не
знаел колко са те.
Като свидетел
е разпитана и Н.С., сестра на ответницата, която сочи, че след като сключила
брак, ответницата работела към социални грижи и след това излязла в майчинство,
а ищецът работел в завод 15 в КТЗ. Свидетелката сочи, че страните имали събрани
средства от сватбата - около 6 000 лв., които взели родителите на ищеца,
за да ги съхраняват. Съпрузите говорели, че с тези пари ще си купят жилище. При
закупуване на жилището съпрузите дали спестени пари – тези от сватбата,
жилището било купено с парите от стватбата и от на нейния съпруг. Свидетелката
говори за някакви негови спестени пари от преди да сключат брак, не може да
каже в какъв размер.
Като
свидетел пред РС е изслушана и П.Д., без родство със страните,която през 90-те
година е работила в ДСК Баня като счетоводител. Същата сочи, че познава страните,
а плащането на жилището било в ДСК. Спестовните книжки и предоставил ищецът,
парите били изтеглени от срочен влог на негово име.
По делото
пред РС е прието заключението на вещото лице Р. М. по назначената ССЕ,
изготвено след направена справка в банка ДСК и въз основа на приетите по делото
писмени доказателства – спестовни книжки за детски влог на името на И.С.И..
Според заключението, в Банка ДСК няма данни за открити влогове и сметки на
името на М.С.М., така и на името М.С. И..
В Банка ДСК
са открити данни за влогове на името на И.С.И., по следните спестовни книжки:
спестовна книжка за детски влог, партида № ***, издадена на 25.11.1970 г.;
спестовна книжка серия И № *** сметка 6 № ***, издадена на 22.02.1982 г., клон
1504 Баня, която е продължение на спестовна книжка за детски влог, партида № ****,
издадена на 25 11.1970 г.; спестовна книжка серия Е № *** издадена на
06.03.1988 г., клон 1504 Баня, която е продължение на спестовна книжка серия И
№ *** сметка 6 № ***, издадена на 22.02.1982 г. В ДСК няма данни за движението
на сумите по детски влог открит със спестовна книжка, партида № ***, издадена
на 25.11.1970 г. и продължен с другите две спестовни книжки. В ДСК има данни
към 01.01.2005 г. за наличности по влога в размер на 4.18 лева и удържани такси
в размер на 4.18 лева, т.е. сумата по
влога е занулена към 01.01.2005 г. В ДСК няма данни за движението на сумите по
детски влог, открит със спестовна книжка серия Е № *** издадена на 12.01.1989
г. В ДСК има данни към 01 01.2005 г. за наличности по влога в размер на 3.62
лева и удържани такси в размер на 3.62 лева, т.е. сумата по влога е занулена към 01.01.2005 г.
В ДСК няма данни за движението на сумите по срочен влог № *** от 27.08.1992 г.,
налице са данни сумата по него да е деноминирана в размер на 3.40 лева към
05.07.1999 г. От представеното към заключението извлечение е установено, че
влогът е действащ и по него има наличност в размер на 45.23 лева.
По спестовна
книжка серия В, № ***, издадена на 06.03.1988 г. има следното движение в
периода от 16.12.1990 г. до 17.09.1992 г. В Периода 1989 г.-1990 г. има начислени
лихви в размер на 203.89 лв., които образуват салдо в размер на 10 446.45 лв.
към 21.03.1991 г. На 21.03.1991 г. са изплатени 10400 лв. В съдебно заседание вещото
лице заявава, че липсват каквито и да било данни какво се е случило с тази сума
– дали е била преведена по друга сметка, или получена от ищеца в брой. Няма и данни от сметки и влогове в ДСК И.С.И.
и изобщо страните да са извършвали плащания от сметки и влогове в ДСК за
процесния апартамент, документирано с квитанция.
От заключението
на вещото лице А.Д. по допълнителна ССЕ се установява, че срокът за съхранение
на първични документи в Банка ДСК е 5 годишен. В Банката има възможност за
извършване на централизирана справка за стари банкови сметки считано от 2000 г.
нататък и по тази причина не може да предостави информация относно наличности,
движение и операции за периода към 16.12.1990 г.; към 17.09.1992 г. и към
27.08.1992 г. От представените по делото копия от спестовни книжки вещото лице
е установило, че на името на ищеца са открити два детски спестовни влога -
партида №6/15643 - открита на името на И.С.И., е открит детски спестовен влог
на 25.11.1970г, а на 22.02.1982 г. - открит нов детски спестовен влог - сметка
№6/***. Влоговете и по двете спестовни
книжки са прехвърлени и трансформирани на срочни влогове.
Относно
движението до сметките вещото лице сочи, че през процесния период от 16.12.1990
г. до 17.09.1992г. и в частност към дата 27.08.1992 г., има следните движения
на суми по спестовна книжка серия В, №***,
издадена на 06.03.1988 г. : начислени са лихви за периода 1989 г. – 1990 г. в
размер на: 203.89 лв. - на 21.03.1991 г. е изплатена сумата от 10 400 лв.;
начислена е лихва за периода 1991 г.-1993 г. в размер на: 770.05 лв.; След
21.03.1991 - няма други изплатени суми. През процесния период от 16.12.1990 г.
до 17.09.1992 г. и в частност към дата 27.08.1992 г.: по Спестовна книжка серия
Е, №***, издадена на 12.01 1989 г. има следните движения на суми, подробно
посочени в таблица 4, от констативната част на заключението, редове 2-5: на
12.12.1990 г. са внесени 2000 лв.; начислени са лихви: м.09/1990 г. в размер
на: 27.67 лв.; на 27.03.1991 г. е изплатена сумата от 3 400 лв.; начислена
е лихва за периода 1991 г. -1993 г. в размер на: 300.42 лв.; след 27.03.1991 г.
няма други изплатени суми. В представените по делото спестовни влогове и
движението на сумите по тях, липсват данни за извършено плащане/кредитен превод
в размер на 29 951 лв. по повод на закупен апартамент с приложената
квитанция - задължително писмо от кредитен превод №000179 от 27.08.1992 г. В
съдебно заседание вещото лице заявява, че в банката не се съхранява информация
преди 2000 г.
Въз
основа на така събраните доказателства, преценени както поотделно, така и в
тяхната съвкупност, настоящият съдебен състав споделя изцяло извода, формиран
от първоинстанционния съд да е оборена презумпцията за съвместен принос на
бившите съпрузи за вложената в закупуването на процесния имот сума в размер на 10 500
лв. Установи се от двете заключение по ССЕ тази сума да е с извънсемеен
произход на ищеца, натрупана в резултат на негови спестявания по детски
влогове, а от показанията на двамата
свидетели – майката на ищеца и сестрата на ответницата безпротиворечиво се
изясни, че при закупуване на жилището съпрузите дали спестени пари – тези от
сватбата /общо 6000 лв./ и лични пари на
съпруга /ищеца/. Ето защо предявеният иск се явява основателен до
приетия и от районния съд размер и като такъв следва да бъде уважен.
Като
е достигнал до идентични правни изводи, първоинстанционният съд е постановил
правилен и законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде потвърден.
Предвид неоснователността на въззивната жалба
жалбоподателката ще бъде осъдена да заплати на въззиваемия направените от него
разноски пред тази инстанция, които се констатираха на 500 лв. – заплатено
адвокатско възнаграждение за един адвокат.
По тези съображения Съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 196 от 23.05.2019 г., постановено по гр.д.№
568/2018 г. по описа на Районен съд – Карлово, ІІІ гр. с-в, в частта му, с
която е признато за установено по отношенията на М.С.М. с ЕГН **********, с
адрес: ***, че 10400/29951 ид. части от недвижим имот: АПАРТАМЕНТ № 18 на
IV етаж в жилищна сграда в ***,
построена в кв. 7, УПИ парцел 3 по плана на град Баня от 1990 г. с площ от
65.42 кв.м, състоящ се от две стаи, кухня, клозет, и антре, ведно с избено
помещение № 10 с полезна площ от 4.10 кв.м, придобит по възмезден начин от М.С.М. и И.С.И. с договор за продажба на държавен недвижим
имот по реда на Наредбата за държавните имоти на 17.09.1992 г., по време на
брака им, са лична собственост на И.С.И.
с ЕГН ********** ***, адрес за призоваване ***.
ОСЪЖДА М.С.М. с ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на И.С.И. с ЕГН ********** ***, адрес за призоваване ***
сумата от 500 /петстотин / лв., представляваща сторени разноски пред въззивната
инстанция за заплатено адвокатско възнаграждение.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен
срок от връчването му на страните и при условията на чл.
280, ал. 1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: