Решение по дело №355/2014 на Районен съд - Генерал Тошево

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

гр. Г. Т., 09. 02. 2016г.

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

РАЙОНЕН СЪД Г.Т.,  в публично заседание проведено на двадесет и седми януари две хиляди и шестнадесета година в състав:

                                                Районен съдия: Петър Петров

при секретаря Р.И.…………………………………………

и в присъствието на прокурора ………………………

като разгледа докладваното от районния съдия гр. дело № 00355 по описа за 2014г.   И  за да се произнесе взе предвид следното:

 

   Постъпила е искова молба от М.М. *** против „ С.-1 „ ЕООД с. В., община Г.Т., с която се твърди, че ищцата е собственик на земеделски имот № 019016, представляващ нива с площ от 10. 000 дка в землището на с. С., община Г.Т., за обработването на който имот през стопанската 2011/ 2012 година не била подавана декларация нито по чл. 69 ППЗСПЗЗ, нито по чл. 70, ал.1 ППЗСПЗЗ и в резултат на това същия имот оС.ал т. нар. „ бяло петно „, като бил включен в масив за ползване по чл. 37в, ал. 3, т. 2 ППЗСПЗЗ съгласно Заповед № РД- 07-01-155/ 01. 09. 2011 год. на Директора на Областна дирекция „ Земеделие „ гр. Д. по чл. 37в, ал. 4 ЗСПЗЗ. Същият имот бил разпределен за ползване от „ С.-1 „ ЕООД с. В., община Г.Т. със задължението дружеството да внесе по банкова сметка *** дължимото рентно възнаграждение за собственика в размер на 45. 00 лева на декар съгласно Протокол на ОСЗ Г.Т. за определяне на средно рентно плащане за землищата на Община Г.Т..

   Законният срок за внасяне на дължимите суми за рентно плащане по реда на чл. 37в, ал. 7 от ЗСПЗЗ в редакцията му към 2011 г. е бил до 01. 07. на съответната стопанска година/ д.в. бр. 62/2010 г/ и в случая е било достатъчно приключването на процедурата за разпределение на масивите за ползване, с което са определени ползвателите на земите по чл. 37в, ал. 3, т. 2 ЗСПЗЗ, техните собственици, както и дължимото рентно плащане за тях, за да възникне задължението на ползвателите, на които тези земи са разпределени, да внесат необходимите суми по банковата сметка за чужди средства на Община Г.Т. в законния срок. При тази правна уредба общината не е длъжна да уведомява ползвателите на „ бели петна „ за техните задължения по чл. 37в, ал. 7 ЗСПЗЗ.

   Твърди се, че е била издадена Заповед на директора на ОД”Земеделие „ гр. Д. по чл. 34, ал. 4 ЗСПЗЗ за разпределение на масивите за ползване и бил определен размера на средногодишното рентно плащане за землището на с. С., община Г.Т. за стопанската 2011/ 2012 година и срока за плащане е бил на 01. 07. 2012 година, като в този срок ответника не е внесъл следващата се сума за рентно плащане за процесния имот. С разпоредбите на чл. 37в, ал.2 ЗСПЗЗ и чл. 37в, ал.7 ЗСПЗЗ е предвидено, че неплатилите в срок ползватели на „ бели петна „ нямат възможносттада ползват такива земи за следващата стопанска година и те се санкционират с трикратния размер на определеното рентно плащане, т.е. ползвателите незаплатили сумите за ползваните бели петна в срок, въпреки, че са им разпределени съгласно заповедта на областния директор по чл. 37в, ал. 4 ЗСПЗЗ, се считат за неправомерни ползватели и дължат трикратния размер на средногодишното рентно плащане съгласно чл.34, ал. 6 ЗСПЗЗ. Касае се за специална законова норма имаща санкционен характер спрямо неизправните ползватели на земеделски земи. В случай, че ползвателите платят трикратния размер по реда на чл. 34 ЗСПЗЗ, когато е осъществено неправомерното ползване, те ще имат възможност да участват в споразумението за разпределение на масивите за ползване и за следващите стопански години. Следователно, според ищеца, условие за правомерното ползване на имотите по чл. 37в, ал.3, т. 2 ЗСПЗЗ, какъвто е бил и нейния имот за стопанската 2011/ 2012 година, е било не само наличието на сключено споразумение по чл. 37в, ал.1 ЗСПЗЗ, но и наличието на извършено плащане в срок. Неплащането в срок за ползването на земите автоматично го превръща в неправомерно, поради което за стопанската 2011/2012 година ответника е обработвал процесния имот без правно основание.

   От горното ищецът прави извода за започнала, но неприключила процедура по реда на чл. 37в, ал.3 т. 2 ЗСПЗЗ, поради което и по сметка на Община Г.Т. не били преведени на ищеца суми в размер на средногодишното рентно плащане за 2011/2012 година за процесния имот, което да му е било изплатено.

  Прави се извод, че е налице ползване на имота от страна на ответника без правно основание, при което същият се е обогатил за сметка на ищеца със сумата от 650 лева, представляваща размера на средното годишно рентно плащане за стопанската 2011/2012 година за 10 дка , каквато е площта на процесния имот, която сума е изчислено въз основа на изплащаното средно арендно възнаграждение на декар земеделска земя за същата стопанска година в землището на с. С., община Г.Т. от 65 лв на декар.

  Предвид изложеното и на основание чл. 59 ЗЗД се иска съдът да осъди ответника да заплати на ищеца обезщетение за ползването без правно основание на имот № 019016 по КВС на с. С., община Г.Т. в размер на 450. 00 лева, като част от цялата претенция от 650 лева, за стопанската 2011/ 2012 година, ведно със законната лихва.

   Претендират се и разноските по делото.

   В подкрепа на твърдението си, че ответника е обработвал като бяло петно процесния имот през стопанската 2011/ 2012 година, ищецът е представил като писмено доказателство Писмо изх. № АР-16-1800/ 03. 09. 2012 год. 

   В срока по чл. 131 ГПК ответникът е представил отговор на исковата молба, с който е оспорил иска като неоснователен и е направил искания по доказателствата. Било е поискано привличане на трето лице – помагач в лицето на „ БМП Г. „ ЕООД, гр. С., бул.”Ц.О.”, № **, за което лице се твърди, че по силата на договор за наем на процесния имот с ищцата за стопанската 2010/ 2011 година, поради непротивопоставяне от ищцата същият договор, макар и сключен само за една година, е продължил действието си и за стопанската 2011/ 2012 година и имотът през същата година е бил обработван от третото лице, а не от ответника. Съдът с влязло в сила определение е оставил без уважение искането за привличане на трето лице- помагач  по делото.

    В съдебно заседание, проведено на 27. 01. 2016 година, ищецът е увеличил размера на иска си от 450 лв на 800 лева и на основание чл. 214,ал.1 ГПК съдът е приел това изменение.

  От събраните по делото писмени доказателства и от заключенията на вещото лице по съдебно- икономическата експертиза съдът намира за уС.овено следното :

  Не се спори по делото между страните и от събраните като доказателства по делото – Договор за доброволна делба от 25. 03. 2003 год., вписан в СВ Г.Т. под акт № 187, том 3, вх. рег. № 1072/ 27. 03. 2003 год. и удостоверение за наследници № 000178/ 13. 02. 2006 год. , издадено от Община гр. С., съдът уС.овява, че ищцата М.М.М. е придобила по наследство от починалия си баща М. Т. М. правото на собственост върху описания в исковата молба недвижим земеделски имот, находящ се в землището на с. С., община Г.Т. и представляващ Нива с площ от 10. 000 дка, имот № 019016.

  Видно от писмените доказателства по делото и от заключението на вещото лице по съдебно- икономическата експертиза, приета от съда, за стопанската 2011/ 2012 година за процесния имот не са били подавани декларации за обработката му по чл. 69 и по чл. 70, ал. 1 от ППЗСПЗЗ, поради което и същият имот е бил включен в масиви за ползване по реда на чл. 37в, ал. 3, т. 2 ЗСПЗЗ за стопанската 2011/ 2012 година съгласно Заповед № РД- 07-01-155/ 01. 09. 2011 година на Директора на Областна дирекция по земеделие гр. Д. и имотът е бил разпределен за ползване на ответното дружество „ С.- 1 „ ЕООД с. В., община Г.Т., като същото обстоятелство се уС.овява и от Писмо изх. № АР 16-1800/ 03. 09. 2012 год. от ОСЗ Г.Т. до М. Т. М. от с. С., където изрично се удостоверява, че за стопанската 2011/ 2012 година имот № 019016- нива с площ от 10 дка в землище с. С., собственост на М. Т. М./  наследодателят на ищцата М.М.М./ е бил включен в споразумение по чл. 37 в ЗСПЗЗ и се обработва от „ С.- 1 „ ЕООД.

     Във връзка с факта, че „ С.-1 „ ЕООД с. В., община Г.Т. е обработвал имота й от 10. 000 дка, имот № 019016 в землище с. С. за стопанската 2011/ 2012 година, ищцата, чрез пълномощника си М. Т. М. е предявила молба до кмета на Община Г.Т. за изплащане по чл. 34, ал. 6 ЗСПЗЗ на трикратния размер на дължимата годишна рента, дължима й от ползвателя „ С.- 1 „ ЕООД . Отказът на кмета бил обжалван пред съда, като по жалбата при РС Г.Т. било образувано адм. дело № 00439/ 2013 год.. С Решение № 137/ 10. 12. 2013 година съдът оставил без уважение жалбата. По повод подадена касационна жалба против решението на РС в Административен съд Д. било образувано к. адм. дело № 144/ 2014 година, с Решение № 160/ 22. 05. 2014 година, по което решението на РС било потвърдено, а в мотивите на решението на касационната инС.ция било прието за уС.овено, че „ С.- 1 „ ЕООД е обработвал без правно основание през стопанската 2011/ 2012 година процесния имот. Предвид задължителната съдебна практика- ТР № 1/ 04. 01. 2001 год. по гр. д. № 1/ 2000 год., т. 18 на ОСГК на ВКС и правната доктрина- статия на Ю. Г. Д.- Югозападен университет, за задължителната сила на констатациите по друго дело за същото материално право и между същите страни и с оглед, че настоящият съд е приел к. адм. дело № 144/ 2014 по описа на АС Д. ведно с материалите като доказателство по настоящото делото и с оглед на обстоятелството, че се касае до същите страни и за същото материално правоотношение, настоящият съдебен състав приема за уС.овени между настоящите страни фактите и обстоятелствата по повод ползването  на процесния имот за стопанската 2011/ 2012 година, а именно, че настоящият ответник- „ С. -1 „ ЕООД с. В., община Г.Т. е ползвал процесния имот за посочената стопанска година. По отношение въпроса дали ответникът е ползвал имота с или без правно основание съдът изцяло възприема мотивите към горецитираното решение на АС Д., а именно:

„ В допълнение следва да се подчертае, че настоящият състав не споделя мотивите на районния съд/ на РС Г.Т. по адм. д. № , че заинтересованата страна “С. -1” ЕООД е ползвала имотите на правно основание през стопанската 2011/2012г. по силата на споразумението по чл.37в, ал.1 от ЗСПЗЗ, както и че причина за неплащането на рентните суми в срок е фактът, че общината не е уведомила своевременно ползвателя за задължението му в срок до 10 септември 2011г. да внесе по сметката на общината следващата се за имотите рента от 45 лева на декар. На първо място задължението за плащане на средногодишна рента произтича от самия закон, който разпорежда, че ползвателите на земеделски земи, които се ползват от заповедта по чл.37в, ал.4 от ЗСПЗЗ в частта за земите по ал.3, т.2, внасят по банкова сметка / ***/ средното годишно рентно плащане за съответното землище. На второ място срокът за внасяне на дължимите суми е законовоопределен и той е до 01.07. на съответната стопанска година, съгласно приложимата за спора редакция на чл.37в, ал.7 от ЗСПЗЗ, ДВ бр.62/2010г. Следователно достатъчно е да е налице приключила процедура за разпределение на масивите за ползване, с която да са определени ползвателите на земите по чл.37в, ал.3, т.2 от ЗСПЗЗ, техните собственици, както и дължимото рентно плащане за тях, за да възникне задължението на ползвателите, на които тези земи са разпределени, да внесат необходимите суми по банковата сметка за чужди средства на общината в предвидения от закона срок. При тази правна уредба общината не е длъжна да уведомява ползвателите на “бели петна” за техните задължения по чл.37в, ал.7 от ЗСПЗЗ. Законодателят вменява в тежест на общината само задължението да изплати сумите на правоимащите лица въз основа на заповедта на директора на ОДЗ по ал.4 в тригодишен срок в случаите, в които те са внесени от ползвателите по банковата сметка за чужди средства на общината. С оглед на това, неправилно районният съд е приел, че неплащането на дължимите суми на жалбоподателя М. се дължи на несвоевременното уведомяване на ползвателя за задължението му да внесе необходимото рентно плащане за земите. При положение, че е издадена заповед на Директора на ОДЗ – Д. по чл.37в, ал.4 от ЗСПЗЗ за разпределение на масивите за ползване и е определен размерът на средното годишно рентно плащане за землището на с.С., община Г.Т., където се намират и процесните земи, за “С. -1” ЕООД не е съществувала никаква пречка да внесе дължимата рента за тях в срок. За “белите петна”, ползвани през стопанската 2011/2012 година, задължението за рентното плащане е в срок до 01.07.2012г., т.е. в края на текущата стопанска година, а не както погрешно е приел районният съд – авансово в срок 01.07.2011г. Независимо от това, безспорно уС.овено е, че дружеството не е внесло необходимите суми в законоуС.овения срок. Налице е плащане в размер на средното годишно рентно плащане, но със закъснение от повече от една година. С разпоредбите на чл.37в, ал.2 от ЗСПЗЗ и чл.37в, ал.7 от ЗСПЗЗ е предвидено, че неплатилите в срок ползватели на “бели петна” нямат възможност да ползват такива земи за следващата стопанска година и те се санкционират с трикратния размер на определеното рентно плащане. Т.е. ползвателите, които не заплатят сумите за ползваните “бели петна” в срок, въпреки че са им разпределени съгласно заповедта на областния директор по чл.37в, ал.4 от ЗСПЗЗ, се считат за неправомерни ползватели и дължат трикратния размер на средното годишно рентно плащане, съгласно чл.34, ал.6 от ЗСПЗЗ. Касае се за специална закона норма, която има санкционен характер спрямо неизправните ползватели на земеделски земи. В случай, че ползвателите изплатят трикратния размер на средното годишно рентно плащане по реда на чл.34 от ЗСПЗЗ, когато е осъществено неправомерно ползване, те ще имат възможност да участват в споразумението за разпределение на масивите за ползване за следващите стопански години. Следователно условие за правомерното ползване на имотите по чл.37в, ал.3, т.2 от ЗСПЗЗ е не само наличието на сключено споразумение по чл.37в, ал.1 и издадена заповед по чл.37в, ал.4 от ЗСПЗЗ за разпределението им, но и наличието на извършено плащане за тях в срок. Неплащането в срок на ползването на земите автоматично го превръща в неправомерно, поради което неправилно районният съд е приел, че “С. -1” ЕООД е обработвало имотите на правно основание. Ползването му е неправомерно и ако то иска да участва в споразуменията за следващите стопански години е длъжно да плати трикратния размер на средното рентно плащане за стопанската 2011/2012г. на жалбоподателя Марков, а не еднократния, както е сторило по-късно. Това обаче е възможност, а не задължение за ползвателя, която не може да бъде реализирана по административен ред, както правилно са преценили административният орган, а след това и районният съд в производството по обжалване на отказа. В случая жалбоподателят е могъл да подаде искане за изземване на имотите по чл.34, ал.1 от ЗСПЗЗ още през стопанската 2011/2012г. непосредствено след изтичане на срока за внасяне на дължимите суми по чл.37в, ал.7 от ЗСПЗЗ, в резултат на което да бъде издадена заповед по чл.34, ал.1 от ЗСПЗЗ, в която да бъде указана възможността за внасяне на трикратния размер на средното годишно рентно заплащане. Но дори и тогава изявлението по чл.34, ал.6 от ЗСПЗЗ би имало само указателен характер и не би обвързало адресата на заповедта с някакво конкретно задължение. „      

   От горното следва извода, че ответникът е ползвал без правно основание процесния имот на ищеца за стопанската 2011/ 2012 година и на основание чл. 59 ЗЗД му дължи обезщетение.    По делото ответникът не е доказал да е платил дължимото на ищцата- собственик на имота обезщетение за ползването без правно основание на имота.

   Видно от заключението на вещото лице за стопанската 2011/ 2012 година ответното дружество е изплатило средно арендно възнаграждение на декар в размер на сумата от 80 лева, като без правно основание, с неплащане на тази сума на собственика на имота ответникът се е обогатил за сметка на обедняването на собственика на имота- ищцата по делото и на основание чл. 59 ЗЗД ответникът следва да бъде осъден да заплати тази сума на ищцата ведно със законната лихва от датата на завеждане на иска до окончателното издължаване.

  На основание чл. 78, ал.1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата сторените от нея съдебни разноски- 50 лева за платена държавна такса, 250 лева за депозити за вещо лице и 300 лева за платено адвокатско възнаграждение или общо 600 лева.     

 

   По изложените мотиви и на основание чл. 59 ЗЗД съдът

 

 

 

                                         Р           Е         Ш         И        :       

                                                            

    ОСЪЖДА „ С.- 1 „ ЕООД с. В., община Г.Т., ул. „ Втора „ № 2, ЕИК *********, с управител С.Р. Стоянов да заплати на М.М.М. ЕГН ********** *** сумата от 800. 00 лева като обезщетение за ползването без правно основание на собствения й недвижим земеделски имот, находящ се в землището на с. С., община Г.Т.- Нива с площ от 10. 000 дка, имот № 019016 за стопанската 2011/ 2012 година ведно със законната лихва от 03. 11. 2014 година до окончателното издължаване, а така също да й заплати и сторени по делото разноски общо в размер на сумата от 600 лева.

    Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Д. в двуседмичен дневен срок от съобщаването.

 

                          

 

                                                         РАЙОНЕН СЪДИЯ :