Р Е
Ш Е Н
И Е
№……………..
гр. София, 07.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-Б състав, в закрито съдебно заседание на седми април две хиляди двадесет
и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА АНАСТАСОВА
МЛ.СЪДИЯ: ГОСПОДИН ТОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия
Анастасова гр. дело № 2073 по
описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл.247 и чл.248 ГПК.
С постановеното по гр.д. 2073/2021 г. по
описа на СГС, Решение № 267088 от 22.12.2021 г., съдът е отменил в една
част постановеното от СРС, Решение №
172247/10.08.2020 г. по гр.д. 14452/2019 г. допълнено с Решение №
20225303/14.10.2020 г. по описа на СРС, 125-ти състав. Поради допусната
очевидна фактическа грешка съдът не е отразил в пълнота формираната воля за
отхвърляне на част от претенциите.
Съдът е сезиран с искова молба от С.С.М. и Е.В.М.
да се признае за установено спрямо „Ю.Б.“ АД нищожността на чл. 1,ал. 1, чл. 3,
ал. 5, чл. 6, ал. 2, чл. 6, ал. 3, чл. 12 и чл. 23,ал. 1 и ал. 2 от
Потребителски кредит и на чл. 6 от Допълнително споразумение от 13.07.2011 г. и
чл. 5 от Допълнително споразумение от 27.08.2012 г. и чл. 5 от Допълнително
споразумение от 03.10.2013 г.
Направено е искане да се осъди „Ю.Б.“ АД да заплати на всеки от ищците сума
в размер на 600 CHF ,
представляваща разлика за периода от 12.03.2013 г. до 02.03.2019 г. за
надплатена възнаградителна лихва.
Направено е искане да се осъди „Ю.Б.“ АД да заплати на всеки от ищците сума
в размер на 1 300 лв., представляваща надвзети курсови разлики за периода
12.03.2013 г. до 02.03.2019 г., което е изменено с протоколно определение от
19.12.2019 г., чрез увеличение със сумата от 2353,09 евро за всеки от ищците.
С Решение № 172247/10.08.2020 г. по гр.д.
№14452/2019 г. по описа на СРС, 125-ти с-в осъдена е „Ю.Б."АД, ЕИК ******да
заплати на Е.В.М., ЕГН ********** на основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД сумата от 2353,09 лева, недължимо платена за период
12.03.2013г.-02.07.2015г. възнаградителна лихва, въз основа едностранно
увеличен от ответника лихвен процент, на основание разпоредбите от договора за
кредит прогласени за нищожни, заедно със законната лихва от предявяването на
иска - 12.03.2019г. до плащането и
сторените по делото разноски от 1354,49 лева; осъден е „Ю.Б."АД, ЕИК ******да
заплати на С.С.М., ЕГН ********** на основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД сумата от 2353,09 лева, недължимо платена възнаградителна
лихва за период 12.03.2013г.-02.07.2015г. възнаградителна лихва, въз основа
едностранно увеличен от ответника лихвен процент, на основание разпоредбите от
договора за кредит прогласени за нищожни, заедно със законната лихва от
предявяването на иска - 12.03.2019г. до
плащането и сторените по делото разноски от 1354,49 лева.
Допуснато е допълване на решение №
172247/10.08.2020 г. по гр.д. 14452/2019 г. по описа на СРС, 125-ти с-в, като е
посочено, че „Ю.Б."АД, ЕИК ******е осъдена да заплати на С.С.М., ЕГН **********
на основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД сумата от 2353,09 евро, недължимо надвзети за период 12.3.2013г.-2.7.2019 г. курсови разлики по договора, заедно със
законната лихва от предявяването на иска -
12.03.2019г. до плащането; осъдена е „Ю.Б."АД, ЕИК ******да заплати
на Е.В.М., ЕГН ********** на основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД сумата от 2353,09 евро, недължимо надвзети за период 12.03.2013г.-02.07.2019 г. курсови разлики
по договора, заедно със законната лихва от предявяването на иска - 12.03.2019г. до плащането.
В случая с Решение № 172247/10.08.2020 г. по
гр.д. №14452/2019 г. по описа на СРС, 125-ти, районният съд е присъдил повече
от искането да се осъди „Ю.Б.“ АД да
заплати на всеки от ищците сума в размер на 600 CHF, представляваща разлика за периода от
12.03.2013 г. до 02.03.2019 г. за надплатена възнаградителна лихва, като е
присъдил на ищците сумите от 2353,09
лева, недължимо платена за период 12.03.2013г.-02.07.2015г. възнаградителна
лихва. С постановеното по гр.д. 2073/2021 г. по описа на СГС, Решение №
267088 от 22.12.2021 г., въззивният съд е обезсилил решението в тази част. На
следващо място във въззивното решението е посочено, че връщането на кредита се
дължи във валутата/франкове/ по договора, а не по резервната валута/евро/,
поради което е отменил решението в тази част и е присъдил по 600 швейцарски
франка на всеки от ищците, представляваща недължимо заплатена за периода
12.03.2013г.-02.03.2019 г. възнаградителна лихва, произтичаща от едностранно
увеличен от ответника договорен лихвен процент и валутни разлики по договора за
кредит за покупка на недвижим имот № HL 37572/04.08.2008 г. Като тук съдът е
допуснал очевидна фактическа грешка, като следва да се премахне израза „валутни
разлики“.
На следващо място съдът е пропуснал да се
произнесе в диспозитива относно искане за валутни разлики, респ.
първоинстанционното решение в тази му част, като в мотивите е обстойно е
обсъдил, че следва да се потвърди.
При произнасянето си съдът не е разпределил
отговорността за разноски пред въззивната инстанция съобразно изхода на спора и
отправеното до съда искане. Искането е направено в срока по чл.248, ал.1 от ГПК
от легитимирана страна, поради което е допустимо.
По същество на искането по чл.248 ГПК:
В постановеното решение с оглед изхода на
спора съдът е пропуснал да се произнесе по искането на ищците за разноски,
поради което следва да уважи искането и присъди на ищците сторените от тях
разноски.
Поради това, СЪДЪТ на основание чл.247 и
чл.248 ГПК
Р Е
Ш И:
ДОПУСКА
поправка на очевидна фактическа грешка в постановеното по гр.д. 2073/2021 г. по
описа на СГС, Решение № 267088 от 22.12.2021 г. в следният смисъл:
В постановения диспозитив: „ОСЪЖДА
„Ю.Б."АД, ЕИК ******да заплати на Е.В.М., ЕГН ********** на основание
чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД сумата от 600.00 швейцарски франка /равностойни на 575.93
евро/, представляваща недължимо заплатена за периода 12.03.2013г.-02.03.2019 г.
възнаградителна лихва, произтичаща от едностранно увеличен от ответника договорен
лихвен процент и валутни разлики по договора за кредит за покупка на недвижим
имот № HL 37572/04.08.2008г. въз основа на неравноправни разпоредби от договора
за кредит прогласени за нищожни, поради противоречие със закона, заедно със
законната лихва от предявяването на иска -
12.03.2019г. до плащането“ след израза „недължимо платена за период
12.03.2013г.-02.03.2019 г. възнаградителна лихва, произтичаща от едностранно
увеличен от ответника договорен лихвен процент“ се заличи
изразът „и валутни разлики“.
В постановения диспозитив: „ОСЪЖДА „Ю.Б."АД, ЕИК ******да заплати
на С.С.М., ЕГН **********, на основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД сумата от 600.00
швейцарски франка /равностойни на 575.93 евро/, недължимо платена за период
12.03.2013г.-02.03.2019 г. възнаградителна лихва, произтичаща от едностранно
увеличен от ответника договорен лихвен процент и валутни разлики по договора за
кредит за покупка на недвижим имот № HL 37572/04.08.2008г. въз основа на
неравноправни разпоредби от договора за кредит прогласени за нищожни, поради
противоречие със закона, заедно със законната лихва от предявяването на иска
- 12.03.2019 г. до плащането.“, след
израза „недължимо платена за период 12.03.2013г.-02.03.2019 г. възнаградителна
лихва, произтичаща от едностранно увеличен от ответника договорен лихвен
процент“ се заличи изразът „и валутни
разлики“.
В диспозитива: „ПОТВЪРЖДАВА Решение № 172247/10.08.2020 г. по гр.д. №14452/2019 г.
допълнено с Решение № 20225303/14.10.2020 г. по описа на СРС, 125-ти с-в, в
останалата обжалвана част, С КОЯТО, по
предявени от Е.В.М., ЕГН ********** и С.С.М., ЕГН ********** срещу „Ю.Б."АД,
ЕИК ******искове по чл.124, ал.1 ГПК вр. чл. 26, ал.1 пр.1 ЗЗД вр. чл. 143, т.
10, т. 12 ЗЗП са признати за недействителни, като неравноправни и противоречащи
на закона клаузите на чл.1,ал.1 /в частите, регламентиращи задължение в
швейцарски франкове/ , чл.3, ал.5, чл.6, ал.2 /изречение първо и второ, в
частта „швейцарски франкове“/ и, чл.6, ал.3 и чл.12 и чл.23,ал.1 и ал. 2 от договор за кредит за
покупка на недвижим имот HL 37572/4.8.2008г. и чл.6 от допълнително
споразумение от 13.07.2011г., чл.5 от допълнително споразумение от 27.08.2012г.
и чл.5 от допълнително споразумение от 03.10.2013г.“ се добави изразът:
„и в
частта, с която „Ю.Б."АД, ЕИК ******е осъден да заплати на Е.В.М., ЕГН ********** и на С.С.М., ЕГН **********, сумата от
2353,09 евро, недължимо надвзети за период 12.3.2013г.-2.7.2019 г. курсови
разлики по договора, заедно със законната лихва от предявяването на иска - 12.3.2019г. до плащането.“
ДОПЪЛВА
Решение № 267088 от 22.12.2021 г. постановено по гр.д. 2073/2021 г. по описа на
СГС, в частта му относно разноските, като:
ОСЪЖДА Ю.Б."АД,
ЕИК ******да заплати на Е.В.М., ЕГН **********, и С.С.М., ЕГН **********, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 2000 лв. (по 1/2 за всяка ищца) -
разноски за въззивна инстанция.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в едномесечен срок от
съобщаването му на страните при условията на чл.280 ГПК.