РЕШЕНИЕ
№ 406
гр. Варна, 21.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 39 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Христина В. Тодорова Колева
при участието на секретаря Цветелина Пл. Илиева
като разгледа докладваното от Христина В. Тодорова Колева Гражданско
дело № 20213110106222 по описа за 2021 година
Производството е образувано по предявен от „Д.Т.“ ООД, ЕИК: ***, със
седалище и адрес на управление гр. *** срещу „Н.И.“ ООД, ЕИК: ***, със
седалище и адрес на управление гр. ***, осъдителен иск с правно основание
чл.59 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 8550.00
лева, с която неоснователно се е обогатил чрез усвояване на банкова
гаранция № ***/ 04.11.2016 год., издадена от „П.И.Б.“ АД, ведно със
законната лихва върху тази главница, считано от датата на депозиране на
исковата молба в съда – 08.01.2019 год. до окончателното изплащане на
задължението, както и сумата 377.81 лв., представляваща обезщетение за
забава, начислено върху горепосочената главница, за периода 02.08.2018 год.
– 08.01.2019 год.
Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически
твърдения, заложени в обстоятелствената част на исковата молба: на
04.04.2016 год. между страните е сключен договор, по силата на който
ищцовото дружество е приело да извърши, срещу възнаграждение, СМР в
конкретно посочен обект. Постигнато е съгласие за предоставяне от страна на
изпълнителя на банкова гаранция за добро изпълнение, за срок от 24 месеца
от издаване на Акт Обр. 19 (т. е. до 31.07.2018 год.), определена на база 5 %
от изплатените по договора суми, като за периода 01.04.2016 г. – 29.07.2016
г., общата стойност на извършените СМР е 171 000.75 лв. без ДДС. След
изтичане на срока, за който е предоставена (до 31.07.2018 год.), гаранцията е
невалидна, а сумата по нея – се освобождава. Условие за освобождаване на
гаранцията преди срока, е връщането на оригинала в банката. Условията за
усвояване на суми от бенефициента са искане, чрез обслужващата
възложителя банка до банката - изпълнител, придружено с декларация за
неизпълнение от страна на изпълнителя по договора и съответния акт Обр.
1
19. Съобразно уговорките между страните, на 01.08.2016 год. е подписан
Протокол Обр. 19 от 01.08.2016 год. за приемане на СМР на обща стойност
205 200.91 лв., без забележка от страна на възложителя. Твърди се още, че с
писмо от 29.03.2018 год. от страна на възложителя са заявени недостатъци
при изработката. След извършен оглед на място от представител на
изпълнителя, недостатъци не са констатирани. Заявените недостатъци не са
констатирани по приетия между страните с договора начин. Въз основа на
искане до банката от 27.07.2018 год., гаранцията в размер на 8550.00 лв. е
усвоена изцяло от ответника. Вследствие неоснователното усвояване на
гаранцията, за него се поражда правния интерес от провеждане на избраната
форма на искова защита, с оглед компенсиране на неоснователното
разместване на блага между правната сфера на всяка от страните. Моли в този
смисъл за положително произнасяне по иска в негова полза.
В рамките на предоставената му възможност в срока и по реда на чл.
131 ГПК, ответникът е депозирал писмен отговор, обективиращ изявлението
му, съобразно което оспорва изцяло насочения срещу него иск по същество
като неоснователен. Възразява, че протоколът за приемане на СМР,
извършени в периода 01.04.2016 г. – 29.07.2016 г., е подписан на 12.11.2016
год., а не на 01.08.2016 г., както твърди ищеца. Счита, че работата е
извършена със забава от 58 дни спрямо уговореното. След установени от
възложителя недостатъци, до изпълнителя е изпратена покана, получена на
31.07.2018 год., за участие в комисията за констатиране на недостатъците при
изпълнение на СМР, в съответствие с чл. 32, ал. 3 ОУ. На същата дата
изпълнителят е уведомен от възложителя, че гаранционната сума по договора
ще бъде удържана, респ. възстановена при отстраняване на недостатъците. На
31.07.2018 год. комисия, включваща кръг от лица, съобразен с чл. 32, ал. 2
ОУ на договора, съставила протокол, подписан от трима членове, с
изключение на представителя на ищеца, съдържащ описание на
констатираните недостатъци. Същевременно, в електронно писмо от
02.08.2018 год., управителят на „Д.Т.“ предложил споразумение, по силата на
което се задължава да отстрани констатираните недостатъци, което следва да
се приеме като признание за съществуване на дефектите, констатирани от
комисията на 31.07.2018 год. Възразява и относно осъществяване на
елементите на фактическия състав на неоснователното обогатяване –
процесната сума е изплатена от банката, а не от ищеца, не е настъпило нито
обедняване в имуществената му сфера, нето обогатяване при ответника.
Сумата е получена въз основа на валидно учредена банкова гаранция, при
наличие на съществуващо и изискуемо вземане. Отделно от това счита, че
съобразно уговореното, заявяването на претенции за дефекти при
изпълнението на СМР, само по себе си, е достатъчно основание за усвояване
на гаранцията. На следващо място намира, че отношенията между страните
относно усвояване на исковата сума са уредени с допълнително
споразумение, предложено и изпратено от ищеца на 02.08.2018 год., с което е
уговорено връщане на усвоената сума след отстраняване на дефектите. В
условията на евентуалност релевира възражение за прихващане между
вземането на ищеца и дължимата в полза на ответника неустойка за забава,
уговорена в договора за СМР (чл. 7, ал. 4), чийто размер възлиза на 11 901.65
лв. Евентуално, при отхвърляне на горното, релевира и възражение за
прихващане със сумата от 8550.00 лв., представляваща вземане, породено от
правото на възложителя да иска намаляване на възнаграждението на
изпълнителя, поради изпълнение на работата с недостатъци. В тази насока се
2
сочи, че се касае за некачествено изпълнени 230 кв. м. от настилка паве
„Анщайн“ 20/ 20/ 10 – сиво, върху пясъчна подложка от 5 см., с единична
цена 39.30 лв./кв. м. с ДДС, или общо 9039 лева с ДДС. Стойността на
поправката на тези СМР е 52.20 лв./ кв. м., т.е. стойността за 230 кв. м. е 12
006.00 лв. Моли поради изложените съображения за постановяване на
решение по спора, с което насочения срещу него иск бъде отхвърлен като
неоснователен.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за
установено следното от фактическа страна:
На основание чл.146, ал.1, т.3 ГПК, за безспорни и ненуждаещи се от
доказване в отношенията между страните са приети следните факти: на
04.04.2016 год. между страните е сключен договор за СМР, с предмет
изработка на вертикална планировка, подробно описана в приложение към
договора, в изпълнение на който ответникът е заплатил на ищеца цена в
размер на 216714.00 лв.; на 12.11.2016 год. сумата от 11 399.10 лв.,
представляваща надплатена цена, е възстановена от ищеца към ответника; в
изпълнение на задълженията си по договора, от страна на ищеца, в полза на
ответника, е учредена банкова гаранция за добро изпълнение, издадена от
„П.И.Б.“ АД, за сумата от 8550.00 лв., със срок на валидност до 31.07.2018
год.; между страните е подписан Протокол Обр. № 19 относно СМР,
изпълнени в периода 01.04.2016 г. – 29.07.2016 год.; с писмо от 29.03.2018
год. „Н.И.“ ЕООД е уведомило „Д.Т.“ ООД за констатирани недостатъци в
изпълнение на възложените СМР; с писмо от 29.03.2018 год. „Д.Т.“ ООД е
уведомило „Н.И.“ ЕООД, че не приема направената рекламация; въз основа
на искане от 27.07.2018 год., отправено от „Н.И.“ ЕООД до „П.И.Б.“, сумата
от 8550.00 лв. по предоставената гаранция е усвоена изцяло.
На 04.04.2016 год. между „Д.Т.“ ООД (изпълнител) и „Н.И.“ ООД
(възложител) е сключен Договор за извършване на строително – монтажни
работи при Общи условия, с предмет изработка на СМР, подробно описани в
Приложение № 1 към договора. Срокът за изпълнение на СМР е 38 работни
дни, считано от 04.04.2015 г.
Не е спорно в отношенията между страните, че възложителят е заплатил
на изпълнителя възнаграждение в размер на 216 714.00 лв..
В чл.8, ал.4 е договорено, че възложителят задържа 5% от дължимите
плащания по всяка фактура за гаранция за гаранционен период. Същите се
освобождават и подлежат на плащане от възложителя 24 месеца, считано от
издаване на акт обр. 19. Съгласно ал.5, възложителят изплаща задържаната
гаранция за гаранционен период при едно от следните две условия: при
предоставяне от изпълнителя в полза на възложителя на безусловна и
неотменима банкова гаранция за добро изпълнение за задълженията му по
договора, качествено и в срок, в размер на 5 % от стойността на договора на
база на сумите, заплатени по него и със срок на валидност 24 месеца, считано
от датата на издаване акт обр.19.
Съгласно чл.9 от договора, за обезпечаване на количеството и
качеството на извършените СМР, изпълнителят се задължава да предостави
банкова гаранция в полза на възложителя.
От страна на изпълнителя, в полза на възложителя е предоставена
Банкова гаранция за добро изпълнение № ***/04.11.2016 г., издадена от
„П.И.Б.“ АД, за сумата от 8550.00 лв., със срок на валидност до 31.07.2018
3
год. Видно от съдържанието на документа, гаранцията служи като
обезпечение за качественото изпълнение на строително – монтажните работи
по договора. От страна на банката е поето задължение, неотменимо и
безусловно да заплати всяка сума, общо в размер до 8550.00 лева, в срок до 3
работни дни от получаване на писмено искане, деклариращо, че изпълнителят
е в неизпълнение на задълженията си по договора.
Представени са Общи условия към договора за СМР, двустранно
подписани от страните. Съгласно т. 10 от същите, за удостоверяване на
извършените по вид количество и качество дейности, се съставят: двустранен
приемо – предавателен протокол за приемане на строителна площадка;
геодезическо заснемане на строителна площадка, преди започване на СМР;
геодезическо заснемане на строителна площадка, след завършване на СМР;
Акт образец 19 за извършените СМР и фактура. Определено е гаранционните
срокове за извършените СМР да се определят по правилата на Наредба №
2/31.07.2003г. за въвеждане в експлоатация на строежите в РБ, като същите
започват да текат от датата на съставяне и подписване на Акт образец 16 (т.
31, 2 и 3). Прието е още, че за проявилите се в рамките на гаранционните
срокове дефекти, възложителят уведомява писмено изпълнителя, като се
съставя двустранен протокол с описание на тези дефекти (т. 32.1). При
констатиране на недостатъци в СМР, в рамките на гаранционния срок, които
изпълнителят не приема, възложителят свиква комисия, чрез писмена покана,
в която участват представители от страна на възложителя, проектанта,
строителния надзор и изпълнителя, който съставя протокол, съдържащ:
констатирания дефект; причините, които са го породили; мероприятията,
които трябва да бъдат извършени; срок за отстраняване на констатирания
дефект; за чия сметка ще е отстраняването на дефекта.
Приобщени са протоколи, подписани от възложителя и изпълнителя,
относно обявяването на дните в периода 29.04.2016 г. – 08.05.2016 г. за
неработни, поради лоши метрологични условия.
Страните са подписали Протокол образец № 19/01.08.2016г. относно
СМР, изпълнени в периода 01.04.2016 г. – 29.07.2016 год.. Общата стойност
на приетите СМР е 205 200.91 лв. с ДДС.
На 12.11.2016 год. изпълнителят е възстановил на възложителя сумата
от 11 399.10 лв., представляваща надплатена цена.
С писмо от 29.03.2018 год. „Н.И.“ ЕООД уведомява „Д.Т.“ ООД за
констатирани недостатъци в изпълнение на възложените СМР.
С писмо от 29.03.2018 год. „Д.Т.“ ООД уведомява „Н.И.“ ЕООД, че след
извършен оглед на обекта, дружеството не приема направената рекламация.
Въз основа на искане от 27.07.2018 год., отправено от „Н.И.“ ЕООД до
„П.И.Б.“, сумата от 8550.00 лв. по предоставената гаранция е усвоена изцяло.
На 31.07.2018 год. е съставен Протокол за констатиране на недостатъци
на СМР, извършени в обекта, подписан от представител на възложителя, арх.
И.К. – проектант на сградата по част архитектура, инж. С.С – представител на
дружеството, осъществило строителния надзор. Видно от съдържанието на
протокола, констатирани са от комисията нередности, свързани с полагане на
бетонови павета, тип „Айнщайн“. При съставяне на протокола е изготвена и
скица, подписана от същите лица, на която са отразени проблемните
участъци. В протокола е отразено, че протоколът не е подписан от Стефан
Божков - представител на изпълнителя, въпреки неговото устно съгласие с
4
него.
С писмо от 01.08.2018 год., адресирано до „Д.Т.“ ООД, от „И.П. – А.“
ООД уведомяват ищеца за следното: до дружеството не е отправяна покана за
посочване на представител при сформиране на комисията, която да установи
наличието или липсата на дефекти по СМР, изпълнени от „Д.Т.“ ООД.
Поканен е бивш служител на дружеството, поради което и следва да се счита,
че „И.П. – А.“ ООД, в качеството на проектант и носител на авторските права
върху инвестиционните проекти, не е изпратил свой представител при огледа,
не се е запознал с изготвените документи, не е потвърдил тяхното
съдържание.
Представени с отговора на исковата молба са две споразумения, за
които е посочено в титулната част, че са подписани между страните.
Визираните документи не носят подпис на представител на изпълнителя и
възложителя.
По делото са ангажирани специални знания чрез проведените две
съдебно – технически експертизи.
В заключението си вещото лице П.П. приема следното: за обект са
съставени Акт Обр. 15 и Разрешение за ползване, съгласно Наредба № 3 за
съставяне на актове и образци в строителството. Вертикалната планировка с
направата на вътрешно – площадкови пътища, маневрени зони за
автомобилите и паркингите, са изпълнени с настилка от бетонни паважни
блокчета, оградени с бетонови бордюри върху уплътнен обратен насип от
трошен камък. Недостатъците при изпълнение на възложените СМР се
изразяват в следното: неизвършена част от настилката в дясно от работния
портал, с площ от 2.6 кв. м.; пропадане на настилка над 1.5 см. пред
гаражните врати на северната фасада, между работния портал и гаражните
врати на южната фасада; пропадания около шахти, означени с номера от 1 до
16 на представената със заключението скица и около спирателни кранове,
означени с номера 1 и 2. Вещото лице приема гранично отклонение от 1 см.
Към момента на огледа от експерта, описаните недостатъци са налични, а
стойността на разходите за тяхното отстраняване, по пазарни цени за гр.
София, е 8155.48 лв. с включен ДДС.
В заключението си вещото лице В.К. приема следното: обектът е
въведен в експлоатация с Разрешение за ползване от 23.10.2018 год.;
изпълнените от „Д.Т.“ ООД строително – монтажни работи касаят част
„Вертикална планировка“, части „ВиК“ и други, външни за сградата. Същите
включват: доставка, полагане и уплътняване на фракции от скален материал;
окончателно приключване и полагане на външни настилки около сградата;
обграждане на бордюри; изграждане на линейни отводнители; ремонт на
ревизионни шахти, изразяващ се в повдигането им; монтаж на капаци;
доставка и монтаж на тротоарни плочки и други съпътстващи дейности,
свързани с приключване на вертикалната планировка. Недостатъците при
изпълнение на възложените СМР са с обща площ 80 кв. м., като същите се
изразяват в улягания от 1 см. до 2.5 см., хлътване на настилката над 1 см.;
пропадане пред вратите на складовете; отворена – непопълнена фуга между
настилката на сградата и настилката пред тях. Досежно конкретните
недостатъци, вещото лице напълно споделя изводите на експерта, изготвил
първото заключение. Стойността на дефектите, съгласно изготвения на
31.07.2018 г. протокол, възлиза на 2155.00 лева с ДДС. Стойността на
разходите за отстраняване на недостатъците по пазарни цени, възлиза на
5
5640.00 лева без ДДС.
В съдебно заседание, вещото лице разяснява, че тъй като уляганията са
около шахтите, експлоатацията на обекта няма отношение към настъпване на
същите.
От заключението по допуснатата ССчЕ се установява, че от банкова
сметка № *** в П.И.Б. АД с титуляр «Д.Т.» ООД, на дата 01.08.2018г. е
удържана сума в размер на 8 550 лв. с вписано основание «Гаранция № ***,
което е извършено въз основа на отправено искане за плащане на същата сума
във връзка с банковата гаранция по банкова референция № ***/04.11.2016г. с
изх. № ***/27.07.2018г. на СЖ „Е." АД. Началното салдо по сметката на
ищеца на дата 01.08.2018г. е било 64 894.12 лв. и на същата дата след
удържане на сумата 8 550 лв., салдото се равнява на 56 344.12 лв.. По банкова
сметка в „СЖ Е." АД № *** с титуляр «Н.И.» ООД, на дата 03.08.2018г. е
получена сума в размер на 8 550 лв. от наредител «ПИБ» АД и средствата по
сметката са се увеличили със същата сума, след което с нея се е разпоредил
титуляря.
Съдът с оглед гореустановената фактическа обстановка, прави следните
правни изводи:
Предявен е иск с правно основание чл. 59 ЗЗД. Общият фактически
състав на неоснователното обогатяване по чл. 59 ЗЗД съдържа следните
основни елементи: обогатяване на едно лице за чужда сметка, обедняването
на друго лице свързано със съответното обогатяване, липсата на правно
основание за обогатяването и липсата на друга правна възможност за защита
на обеднелия. Формите чрез които се реализира обогатяването може да са
свързани с увеличаване актива на имуществото на едно лице чрез
придобиване на реални имуществени ползи за сметка на друго лице или
обогатяване чрез намаляване на пасива или спестяване на имуществени
разходи, които е следвало да бъдат направени, но са били направени от друго
лице. Единствено обогатяването без основание и то за чужда сметка е
релевантно към фактическия състав на чл. 59 ЗЗД. До неоснователно
обогатяване може да се достигне в резултат на действия на обеднилото се
лице, на действия на обогатилото се лице, на действия на трето лице или на
юридически събития. Обедняването може да има различни форми на
проявление ефективно намаляване на имуществото на ищеца или пропускане
на сигурно увеличаване на имуществото чрез придобиване на нова
имуществена облага, като тази имуществена облага е реализирана от друго
лице. Между посочените елементи от фактическия състав по чл. 59 ЗЗД –
обогатяването и обедняването е необходимо да съществува връзка, но тя не е
причинна, т.е. обогатяването не е следствие на обедняването и обратно, а те
са последица на друг общ факт или факти, поради което е необходимо да се
прецени дали обедняването на ищеца и обогатяването на ответника
произтичат от един общ факт или от група общи факти. Тази преценка
безспорно е свързана с отчитане наличието или отсъствието на основание за
имущественото разместване.
Ако предявеният иск е основателен обеднилото се лице може да иска
връщане на по-малката от двете стойности – на обогатяването и на
обедняването, а за обогатилото се лице възниква задължение да плати на
обеднелия стойността на обогатяването, при условие, че тя не надхвърля по
размер стойността на обедняването.
Между страните са съществували облигационни отношения по силата
6
на договор за строителство, който по своя характер е вид договор за
изработка.
Видно от приложения акт обр.19 работата по него е била приета от
възложителя.
За обезпечаване качественото изпълнение на възложените работи,
изпълнителят е издал в полза на възложителя банкова гаранция за сумата
8550 лева, с валидност гаранционния период от 24 месеца от издаване акт
обр. 19.
Банковата гаранция е едностранна формална сделка, включена в
обхвата на абсолютните търговски сделки по чл.1, ал.1, т.7 ТЗ. Легална
дефиниция на тази банкова сделка се съдържа в чл.442 ТЗ, според която „с
банковата гаранция банката писмено се задължава да плати на посоченото в
гаранцията лице определена сума пари съобразно условията, предвидени в
нея”. Сключването на гаранционни сделки е предвидено като възможна
дейност на банките и в чл.2, ал.2, т.7 от Закона за кредитните институции.
Банковата гаранция се издава в изпълнение на сключен по инициатива
на наредителя, договор с гаранта, съдържащ съществените елементи на
договора за поръчка. Целта на банковата гаранция е да обезпечи вземането на
съконтрагента на наредителя при неизпълнение на задължения на последния,
произтичащи от сключен между тях възмезден договор /валутно отношение/.
Банковата гаранция попада в категорията лични обезпечения, с оглед
задължението, което поема гарантът спрямо наредителя, а именно да
престира на бенефициера съответен паричен еквивалент при неизпълнение на
обезпеченото договорно задължение на длъжника - наредител.
За обезпечаване задължението си да отстрани за своя сметка проявилите
се недостатъци, ищецът-изпълнител осигурил издаването на безусловна,
неотменяема и платима при първо поискване банкова гаранция, със срок на
валидност 24 месеца. Изпълнителят възразява относно недоказания от
възложителя размер на разходите, необходими за отстраняване на
недостатъците, респ. че вземането му е в размер на усвоената банкова
гаранция.
Получаването без основание от бенефициера на сумите по банковата
гаранция би довело до неговото обогатяване поради получаването на
средства, които не му се дължат, както и до обедняване на ищеца поради
задължаването му към банката със сумите, платени по банковата гаранция.
Тези имуществени размествания преминават по необходимост през
патримониума на третото лице.
Спорните въпроси са следните – има ли недостатъци на извършената
работа и ако да – дължат ли се на виновно поведение на изпълнителя /т.е. на
неточно изпълнение по субективини причини/; дали твърдяните недостатъци
са явни или скрити; дължат ли се констатираните повреди на некачественото
изпълнение.
Съобразно разпоредбата на чл. 264, ал. 2 ЗЗД при приемането на
работата поръчващия следва да я прегледа и да направи всички възражения за
неправилно изпълнение, освен ако се касае за такива недостатъци, които не
могат да се открият при обикновения начин на приемане или се появят по-
късно, като за такива недостатъци поръчващият трябва да извести
изпълнителя веднага след откриването им. Следователно е въведено
разделение на недостатъците на явни и скрити. От събраните в процеса
7
доказателства се налага извода, че в случая се касае за недостатъци, проявили
се по-късно /след приемане на работата/, тъй като съобразно вида им е
невъзможно те да бъдат открити при обикновен оглед, а проявлението им
(пропадане на настилката) настъпва при експлоатиране. Следователно
възражението, че с въвеждането на строежа в експлоатация и предаването на
обекта на възложителя, правата му да възразява за недостатъци на
изпълнението са се погасили, е неоснователно. Установи се по делото, че
възложителят е уведомил своевременно изпълнителя за появилата се повреда.
В съответствие с чл. 32, ал. 3 от ОУ, от представител на възложителя,
проектанта, строителния надзор и изпълнителя, е извършен оглед на обекта.
Съобразно, изричните изявления на процесуалния представител на ищеца,
управителят на дружеството е присъствал на огледа, но е отказал да подпише
протокола, поради несъгласие със състава на комисията и с част от
констатациите.
Във връзка с легитимността на комисията, следва да бъде съобразена
волята на страните, изразена в договора, респ. в общите му условия. В случая,
между страните е прието, в случай на разногласие относно недостатъци при
изработката, същото да бъде преодоляно, чрез свикване на комисия, в която
освен заинтересованите (възложител и изпълнител), да участват и лицата,
изготвили проектите и техническите задания и упражнили надзора по
отношение на тяхното изпълнение. Обстоятелството, че при проведения оглед
е участвало лице, което вече не е част от екипа на проектанското дружество
(„И.П. – А.“ ООД), не опорочава процедурата. Този извод се налага, с оглед
изясненото по делото обстоятелство, че се касае за лицето, което лично е
изготвило проектите, т. е. наясно е със спецификите на терена и обекта, със
причините, обусловили конкретните решения при проектиране и задаване на
техническите параметри при строителството, което на практика кореспондира
и с логиката на горепосочения текст на общите условия. Възприемането на
обратното би означавало да се приеме за по – прецизно становище на лице,
което не е запознато със спецификите на обекта, само защото формално е част
от екипа на проектантското дружество.
В хода на производството се доказа некачествено изпълнение от страна
на изпълнителя. За да бъде изпълнението квалифицирано като некачествено
следва да е налице недостатък. Вещите лица са единодушни в становищата си
относно наличие на недостатъци във възложеното изпълнение на СМР.
Изложеното обуславя извода, че към датата на усвояване на гаранцията,
в обекта са налице недостатъци при изпълнението на възложените на ищеца
СМР.
При тези данни, следва да се приеме, че за възложителя е възникнало
правото да усвои банковата гаранция.
Предоставената от ищеца банкова гаранция, в качеството му на
изпълнител по договор за строителство, служи за обезпечаване на
изпълнението, респективно за обезщетяване на вредите от договорното
неизпълнение по смисъла на чл.82 ЗЗД. Предоставената гаранция не
притежава характеристиките на неустойка по смисъла на чл.92 ЗЗД, а има
акцесорен характер по отношение на реално претърпените вреди и обезпечава
тяхното обезщетяване, поради което при гаранцията за добро изпълнение не
подлежи на връщане, тъй като разгледани и съпоставени по между им
договорните клаузи сочат, както на обезщетителен, така и на санкционен
характер на гаранцията. Установи се некачествено изпълнение по договора за
8
строителство, което дава право на възложителя да инкасира в своя полза
гаранцията за добро изпълнение, като извън нея има право да претендира по
съдебен ред дължимите от изпълнителя санкции и неустойки. Санкционната
функция не превръща гаранцията в неустойка, тъй като тя е отделен правен
институт и нейният санкционен характер е в резултат на волята на страните,
изразена в договора. При констатирани недостатъци не е предвидено
частично усвояване на гаранцията, съразмерно със стойността, необходима за
тяхното отстраняване, каквото възражение е направено от ищеца -
изпълнител. От изпълнителя не е осигурено добро изпълнение на договора,
поради което не може да се твърди, че гаранцията е усвоена без правно
основание /Решение № 249/02.03.2018 год. на ВКС, Търговска колегия, Второ
отделение по т. дело № 912 по описа за 2017г./.
В случая, при наличие на изпълнение с недостатъци по вина на
изпълнителя, възложителят има право, не само да усвои, но и да задържи
пълния размер на предоставената в негова полза банкова гаранция, тъй като
тя, освен обезщетителен, има и санкционен характер, от което следва извод,
че изпълнителят няма право на възстановяване на частта от гаранцията,
надхвърляща размера на действително претърпените от възложителя вреди.
За възложителя е възникнало правото да иска плащане на сумата при
неизпълнение на гарантираното задължение на наредителя за качествено
изпълнение на строежа, предмет на договора. Гаранцията е предявена в
рамките на срока за валидност, като искането за плащане е било придружено
с деклариране на некачествено изпълнение. Самата гаранция не съдържа
отлагателни или прекратителни модалитети, за да се съобразява дали са
налице обективни пречки за изпълнение на задължението по договора, за
което е поета гаранцията, а от друга страна изпълнителят не е навеждал
възражения относно действителността на самата гаранция и липсата на
необходими документи /Решение № 153/19.12.2012 г. на ВКС, Търговска
колегия, второ отделение, т.дело № 1189/2011г./.
Ищецът твърди, че е налице неговото обедняване, тъй като банката е
платила на ответника сумата от 8550 лв. за негова сметка. В случая както бе
посочено по-горе, ответникът има основание съгласно сключения договор да
получи сумата, която е уговорена предварително. Следователно липсва
неоснователно разместване на блага.
По всички изложени съображения, искът с правно основание чл. 59 ЗЗД
ще следва да се отхвърли.
Предвид неоснователност на иска за заплащане на главница, ще следва
да се отхвърли и иска за заплащане на обезщетение за забава на основание чл.
86 ЗЗД.
На чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът има право на поискани и доказани
разноски в общ размер на 3180 лв. /възнаграждения за защита и съдействие от
адвокат и депозит за вещо лице/.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Д.Т.“ ООД, ЕИК: ***, със седалище и
адрес на управление гр. *** срещу „Н.И.“ ООД, ЕИК: ***, със седалище и
9
адрес на управление гр. ***, осъдителен иск с правно основание чл.59 ЗЗД за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 8550.00 лева, с която
неоснователно се е обогатил чрез усвояване на банкова гаранция № ***/
04.11.2016 год., издадена от „П.И.Б.“ АД, ведно със законната лихва върху
тази главница, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда –
08.01.2019 год. до окончателното изплащане на задължението, както и сумата
377.81 лв., представляваща обезщетение за забава, начислено върху
горепосочената главница, за периода 02.08.2018 год. – 08.01.2019 год., като
неоснователен.
ОСЪЖДА „Д.Т.“ ООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление
гр. *** ДА ЗАПЛАТИ на „Н.И.“ ООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на
управление гр. ***, сумата от 3180 лева - разноски по делото, на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
10