Р Е Ш Е Н И Е
№ 704
гр. Плевен, 03.11. 2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Плевен, VII-ми състав,
в открито съдебно заседание на двадесет и шести октомври две хиляди и двадесета година, в състав:
Председател: Венелин Николаев
при секретаря Десислава Добрева, като разгледа
докладваното от съдия Николаев административно
дело № 833 по описа за
2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл.
от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.13 от Закона за
социално подпомагане /ЗСП/ и чл.4 от Наредба № РД-07-5 от 16.05.2008 г. за
условията и реда за отпускане на целева помощ за отопление.
Образувано въз основа на жалба
от С.Н.С. *** против Заповед №
ЗСП/Д-ЕН-ДМ/833 от 18.08.2020 г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ - Долна Митрополия, с която на жалбоподателя
е отказана целева помощ за отопление по реда на Наредба № РД-07-5/16.05.2008 г.
за отоплителен сезон 2020/2021 г.
В
жалбата се навеждат доводи, че оспореният административен акт е
издаден в противоречие с материално-правните норми на закона.
От ответника е депозирано
писмено становище, в което се сочи, че жалбата е неоснователна, тъй като лицето
не отговаря на условията за отпускане на социална помощ.
В съдебно заседание
оспорващият се явява лично и с назначения служебен защитник адв. Д., който
поддържа депозираната жалба на заявените в нея основания. Сочи, че за да реализира доходи от
дейности, вследствие на притежаването на лек и товарен автомобил, лицето
подлежи на регистрация в редица
регистрационни и лицензионни режими. В
заключение моли оспореният акт да бъде отменен и да се върне преписката на административния орган,
за да се отпусне исканата помощ за отопление за 2020-2021 г.
В съдебно заседание ответникът се явява
лично и заявява, че жалбата е неоснователна. Сочи, че лицето не отговаря на
условията за отпускане на социална помощ. Счита заповедта за законосъобразна.
Съдът, като обсъди събраните по делото
доказателства във връзка с доводите на страните, приема за установено от
фактическа страна следното:
Със заявление-декларация вх. № ЗСП/Д–ЕН –ДМ/833
от 27.07.2020 г., подадена до Директора на Дирекция „Социално
подпомагане” – гр. Долна Митрополия, жалбоподателят С.Н.С. е поискал
отпускане на целева помощ за отопление с твърдо гориво,
като декларирал индивидуализиращите го данни и данни
относно жилището, което обитава, с адресна регистрация в с. Горна Митрополия.
Посочил, че е пенсионер, разведен, притежава експертно решение
на ТЕЛК, вписал брутните си доходи през
последните 6 месеца в размер на 252 лева от пенсии, а в графа
„здравословно състояние” декларирал, че с решение на ТЕЛК му е определена от
70% до 92 % неработоспособност. Към заявлението си приложил и
съответните изискуеми документи.
Във връзка с постъпилата
молба-декларация, социални работници при Дирекция „Социално
подпомагане” – гр. Долна Митрополия на 27.07.2020 г. изготвили социален доклад, в който е попълнена
анкетна карта, в която е отразено, че С. е разведен; пенсионер; няма
съжителстващи лица; няма лица, задължени по закон да осигуряват издръжка; в
добро здравословно състояние; има доходи от пенсия в размер на 1514,04 лв.;
обитава собствено жилище, което се състои от три стаи; няма друг жилищен имот;
притежава два леки автомобила – „***“ с
рег. № ***, регистриран през май 2020 г., „***“ с рег. № ***и товарен автомобил “***“ с рег. №
***, които могат да бъдат източник на доход; има продажба на поземлен имот през
предходните пет години за сумата от 3962.20 лева, който не е декларирал в
заявлението; няма прехвърляне чрез договор за дарение собственост върху
жилищен, вилен, селскостопански или горски имот през последните пет години; не
е регистриран като ЕТ; не е сключвал договор за предоставяне на собственост
срещу задължение за издръжка и гледане; няма налагани санкции през последните
три години по ЗДДФЛ. В графа „Други констатирани обстоятелства” е посочено, че
лицето живее на посочения адрес, родителите му са починали. Има сестра, която е
семейна, живее в гр. Долна Митрополия. Близките му не са в състояние да
осигурят финансова подкрепа. Лицето няма потребност от социална услуга. Въз
основа на констатираното е направена следната преценка: С.Н.С. обитава
собствено жилище, представляващо
едноетажна постройка, от която обитава една стая в лошо техническо състояние;
битовите и хигиенни условия в жилището са лоши; дворното място е запустяло,
отъпкано и не се обработва. От направената справка в Агенцията по вписванията и видно, че лицето
е извършило прехвърляне срещу заплащане през последните 5 години. На 07.11.2017
година е продал поземлен имот от 760 кв. м. за сумата от 3962.20 лв., попада в
изключенията на чл. 10, ал. 12, т. 2 от ППЗСП. Лицето декларира доходи през
предходни 6 месеца само от инвалидната си пенсия. От направената служебна
проверка в МДТ е получена информация, че лицето притежава лек автомобил „***“ с
рег. № ***, регистриран през май 2020 г., за същият автомобил е получена
винетка. На негово име има регистриран от 01.12.2015 г. „***“ № ***, и на 10.07.2020 г. има
регистриран „***“ – товарен автомобил до 3.5 т. с рег. № ***,
недекларирани в заявлението. В
заключение е направено предложение за отказ за отпускане на целева помощ за
отопление с твърдо гориво на основание чл.2, ал.1 от Наредба № РД 07-5/2008 г. вр. чл. 10, ал. 1, т. 4 от ППЗСП, тъй като лицето
притежава движима собственост - два 2 бр. леки автомобила и един товарен
автомобил, придобит в търсеният период/възможен източник на допълнителни
доходи.
Въз основа на изготвения социален доклад от
Директора на Д ”СП”-Долна Митрополия е издадена Заповед № ЗСП/Д-ЕН-ДМ/833 от 18.08.2020
г., с която на С. е отказано отпускане на целева помощ за
отопление за отоплителен сезон 2020/2021 г. с мотиви, че лицето притежава движима собственост (два броя леки
автомобила и един товарен автомобил), възможен източник на доходи и
недекларирани данни относно това обстоятелство – чл. 2, ал. 1 от Наредба № РД
07-5/2008 г., вр. с чл. 10, ал. 1, т. 4 от ППЗСП.
По подадена жалба от С. е издадено от
Директора на РД “СП“-Плевен Решение № 15-РД06-0035/08.09.2020 г., с което
същата е отхвърлена при позоваване на чл. 2, ал. 1 от Наредба № РД 07-5/2008 г. и чл. 10, ал. 1, т. 4 от ППЗСП и с мотиви, че лицето притежава
два леки автомобила и това обстоятелство не е декларирано от него в подаденото
заявление-декларация. Посочено е, че притежаването на повече от един лек
автомобил обективно може да се приеме, че е възможен източник на приходи за
семейството, доколкото не съставлява „вещ за обичайно потребление“ по смисъла
на §1, т. 7 от ДР на ППЗСП. Посочено е още, че е ирелевантно дали лицето е
получавало доходи от тази движима собственост или не, тъй като в разпоредбата
на чл. 10, ал. 1, т. 4 от ППЗСП не се съдържа изискване реално да са получават
доходи, както не е и предвидено ограничение относно начина, по който движимата
или недвижимата собственост може да бъде източник на доходи. Отразено е още, че
за целите на социалното подпомагане са без значение причините и мотивите,
поради които тази собственост реално не носи доходи, а релевантно и достатъчно
е дали обективно притежаваното имущество може да бъде източник на доходи.
В хода на съдебното производство, като писмени доказателства
са приобщени документите съдържащи се в административната преписка, както и
представеното от жалбоподателя заверено копие от
свидетелство за регистрация на товарен автомобил „***“ с рег. № ***.
При така установената фактическа
обстановка се налагат следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, като
подадена в срок, срещу годен за оспорване административен акт и от надлежна
страна, за която е налице правен интерес от търсената защита.
Разгледана по същество, жалбата е
неоснователна:
Съгласно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от
оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да
провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички
основания по чл. 146 от АПК.
Оспорваният административен акт е издаден
от компетентен административен орган, разполагащ с необходимите правомощия
съобразно разпоредбата на чл. 4, ал. 4 от Наредба № РД-07-5 от 16.05.2008 г. за
условията и реда за отпускане на целева помощ за отопление, вр. с чл. 13, ал. 2
от Закона за социалното подпомагане.
Обжалваната заповед е обективирана в
писмена форма и съдържа всички изискуеми реквизити съобразно чл. 59, ал. 2 от АПК, вкл. кореспондиращи си правни и фактически основания за издаването й. Ето
защо съдът намира, че при издаване на заповедта е
спазена установената в закона форма.
При извършената служебна проверка, не се
констатира в административното производство да са
допуснати нарушения на административно-производствените правила от
категорията на съществените такива, които да дават основание за отмяна на
административният акт на процесуално основание. В срока по чл. 4,
ал. 3 от с.н.а. социален работник е извършил социална анкета и
е изготвил въз основа на нея социален доклад,
съдържащ мотивирано предложение за отказ от отпускане на целева помощ за
отопление за твърдо гориво. Оспорената заповед е издадена при спазване на срока
предвиден в чл. 4, ал. 4, Наредба № РД-07-5 от 16.05.2008 г. и след
като са изяснени всички релевантни за случая обстоятелства.
Съдът намира оспорения административният
акт за издаден при спазване на материалноправните разпоредби
на закона, като съображенията за това са следните:
В Закона за социалното
подпомагане е предвидена възможност за отпускане на месечни, целеви
и еднократни социални помощи, а условията и реда за предоставянето на
социалните помощи, както и прекратяването им са уредени с ППЗСП, както и с други
подзаконови нормативни актове. Условията и редът за отпускане на целева помощ
за отопление на лица и семейства през отоплителния сезон са регламентирани
в Наредба
№ РД-07-5 от 16.05.2008 г. за условията и реда за отпускане на целева помощ за
отопление. Условията на които следва да отговарят
лицата за отпускане на целева помощ са регламентирани
в чл.
2, ал. 1 от Наредбата, според която разпоредба право на целева помощ за
отопление имат лицата и семействата, чийто средномесечен доход за предходните 6
месеца преди месеца на подаване на заявлението-декларация е по-нисък или равен
от диференциран минимален доход за отопление и отговарят на условията по чл. 10 и 11 от Правилника за прилагане на Закона за
социално подпомагане (ППЗСП).
От
фактическа страна е безспорно между страните, че С. притежава
два леки автомобила и един
товарен автомобил. Спорно е дали притежаването на последния представлява
пречка за отпускане на помощта, или при липсата на реално доказани доходи от
този автомобил помощта следва да се отпусне.
В
конкретния случай съдът счита, че правилно ответникът приема, че товарния
автомобил обективно може да е източник на приходи за жалбоподателя, доколкото
не съставлява „вещ за обичайно потребление” по см. на §1, т. 7 от ДР на
ППЗСП. Ирелевантно в
случая е обстоятелството дали С. действително получава или е получавал доходи от тази движима собственост или не. В разпоредбата на чл. 10,
ал. 1, т. 4 от ППЗСП не се съдържа изискване реално да са получени доходи от
притежаваното имущество, а единствено се въвежда условие от така притежаваната
движима или недвижима собственост да е възможно да се получават доходи. Във
въпросната нормата дори не е предвидено ограничение и относно начина, по който
движимата или недвижима собственост може да бъде източник на доходи. За целите
на социалното подпомагане са без значение причините и мотивите, поради които
тази собственост реално не носи доходи, а релевантно и достатъчно е дали
обективно притежаваното имущество може да бъде източник на доходи. Ето защо и
правилно органът приема, че в случая е налице неизпълнение на условието на чл. 2, ал. 1 от Наредбата, във връзка с чл. 10, ал. 1, т. 4 от ППЗСП, поради което и законосъобразно формира отказ по конкретната
молба-декларация, подадена от С.Н.С..
Изискванията за отпускане на целева помощ
за отопление в чл. 2, ал. 1 от Наредба № РД-5 от
16.05.2008 г. за условията и реда за отпускане на целеви помощи за отопление са
кумулативно установени, поради което липсата само на едно от тях е достатъчно
основание на лицето да бъде отказана такава целева помощ. Поради това, въпреки
че жалбоподателят отговаря на условието за размер на дохода в цитираната
наредба и на тези по чл.
11 от ППЗСП, след като не е налице изискването на чл.
10, ал. 1, т. 3 от ППЗСП, правилно с обжалваната заповед
му е отказано отпускането на целева помощ за отопление за отоплителен сезон
2020/2021 година. Изискването е императивно, като според законодателя без
значение е датата, на която е създадено основанието от което произтича вземането и
дали същото може към датата на подаване на заявлението за отпускане
на целева помощ да бъде погасено. Съдът прилага закона такъв,
какъвто той е установен от законодателя, като не разполага с правомощия да
тълкува правилността му.
Предвид изложеното съдът
намира, че като е издал процесната заповед, с която е отказал отпускане на
целева помощ за отопление за твърдо гориво на жалбоподателя, административният
орган е приложил правилно закона.
С оглед материалната законосъобразност на
обжалваният административен акт същият се явява и съответен на целта на закона.
Ето защо, обжалваната
заповед се явява постановена от компетентен орган, в предвидената от
закона форма, в съответствие с материално-правните
разпоредби, при спазване на административно- процесуалните правила
и съответна на целта на закона, поради
което оспорването на С.Н.С. срещу нея следва
да бъде отхвърлено.
Водим от изложеното и на основание
чл. 172, ал. 2, предл. последно от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на С.Н.С. *** против Заповед № ЗСП/Д-ЕН-ДМ/833
от 18.08.2020 г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Долна
Митрополия, с която на жалбоподателя е отказана целева помощ за отопление по
реда на Наредба №РД-07-5/16.05.2008 г.
за отоплителен сезон 2020/2021г.
Решението е окончателно и не подлежи
на касационно обжалване.
СЪДИЯ:/П/