№ 297
гр. Плевен, 11.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в публично заседание на пети юли през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ЖАНЕТА Д. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря ИВАЙЛО П. ЦВЕТКОВ
като разгледа докладваното от ЖАНЕТА Д. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело
№ 20224400100081 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 331 ГПК.
Постъпила е искова молба от М. ИВ. Д. от град Плевен, поправена с искова
молба от 15.02.2022 година, съобразно указанията в Определение
№163/07.02.2022 година на Плевенски окръжен съд, против З. Д. И., ИВ. К. Д.
и П. Г. Д., с която са предявени обективно съединени искове за оспорване на
произхода на ищцата от бащата ИВ. К. Д. и установяване на произхода на
ищцата от бащата П. Г. Д..
В исковата молба ищцата твърди, че е родена на 07.02.2003 година. Сочи се
също така, че ответниците З. Д. И. и ИВ. К. Д. са имали сключен граждански
брак през 1994 година, който е прекратен с развод по взаимно съгласие през
2004 година. Още преди развода по взаимно съгласие (около 2000 година),
отношенията на двамата ответници се влошили и от януари месец на 2001
година Д. напуснал семейното жилище в град Плевен, като отишъл да живее
при родителите си. Преди прекратяването на брака, ответниците И. и Д. са
били във фактическа раздяла, не са съжителствали заедно и не са имали
физически контакт. По данни на майката на ищцата, след фактическата
раздяла между двама им, И. е имала връзка с третия ответник П. Г. Д., от
която връзка ищцата навежда доводи, че е била зачена. Тъй като към датата на
раждане на ищцата – 07.02.2003 година, ответниците З. Д. И. и ИВ. К. Д. са
1
имали сключен граждански брак и предвид презумпция за бащинство на
чл.61, ал.1 от СК, за баща на ищцата М.И. Д. бил вписан ИВ. К. Д.. Ищцата
заявява, че не познава ИВ. К. Д., не е получавала издръжка от него и не
поддържа никакви контакти с него. Възпитавана, отглеждана и издържана е
от П. Г. Д., който живее на семейни начала със З. Д. И. от 2005 година до
настоящия момент. С оглед горното моли съда, да постанови решение, с
което да признае за установено по отношение на ответниците З. Д. И. и ИВ. К.
Д., че ИВ. К. Д. не е неин биологичен баща, както и да постанови решение, с
което да признае за установено по отношение на ответниците З. Д. И. и П. Г.
Д., че П. Г. Д. е биологичен баща на ищцата М. ИВ. Д.. Към исковата молба са
приложени копие от Удостоверение за раждане на М. ИВ. Д. и копие от
нотариално заверено изявление в писмени бележки от ИВ. К. Д., в които
последният посочва, че е имал сключен през 1994 граждански брак с
ответницата З. Д. И., който са прекратили по взаимно съгласие през 2003
година. Сочи се също така, че още преди прекратяване на брака (около 2000
година) взаимоотношенията им са се влошили, напуснал семейното жилище,
в което живеели с И., като се установил при родителите си. Твърди се още, че
от 2001 година са били във фактическа раздяла с И., не са имали физически
контакт и оттогава знае, че майката на ищцата е имала връзка с друг мъж, от
която връзка е било родено детето М. ИВ. Д.. Посочва се, че причината за да
бъде съставен акт за раждане и да бъде вписан той като баща на детето е
презумпцията за бащинство на чл.61, ал.1 от СК и обстоятелството, че все
още са били законни съпрузи със З. И. Д.. Чрез писмените бележки моли съда,
да постанови решение, с което да признае за установено, че детето М. ИВ. Д.
не е заченато и не произхожда от него. Иска се също така от ищцата, съдът да
допусне до разпит трима свидетели при режим на довеждане, както и да се
даде възможност да сочи други доказателства, с оглед становищата на
ответните страни.
В срока по чл. 131 ал. 2 ГПК не е постъпил писмен отговор на исковата
молба от ответницата З. Д. И. по двата обективно съединени иска.
В срока по чл. 131 ал. 2 ГПК не е постъпил писмен отговор на исковата
молба от ответника ИВ. К. Д. по първия иск.
В срока по чл. 131 ал. 2 ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника по
втория иск П. Г. Д..
В съдебно заседание ищцата се явява лично и поддържа предявените
2
обективно съединени искове, както и искането си да се допуснат до разпит
трима свидетели. Моли съдът да се произнесе с решение, с което да признае,
че нейн биологичен баща е П. Г. Д. и имената ѝ да бъдат променени от М. ИВ.
Д. на М. П.Д.а.
Ответникът ИВ. К. Д. не се явява, не се представлява и не изразява
становище по основателността на иска.
Ответниците З. Д. И. и П. Г. Д. се явяват лично, изразяват становище пред
съда за основателност на предявения против тях иск, не възразяват да се
разпитат тримата свидетели, както и имената на ищцата да бъдат променени
на М. П.Д.а.
Съдът, като съобрази становищата на страните и събраните по делото
писмени и гласни доказателства, прецени ги по реда на чл. 12 и чл. 235
ГПК поотделно и в тяхната съвкупност и прие за установено от
фактическа и правна страна следното:
По допустимостта на исковете:
Исковата претенция, с която се иска от съда да признае за установено по
отношение на З. Д. И. и ИВ. К. Д., че ИВ. К. Д. не е биологичен баща на
ищцата М. ИВ. Д. намира правното си основание в чл. 62 ал. 4 от СК.
Исковата претенция, с която се иска от съда да признае за установено по
отношение на П. Г. Д., че е биологичен баща на ищцата М. ИВ. Д. намира
правното си основание в чл. 69 СК.
Исковете за оспорване и за установяване на бащинство са допустими, като
подадени от детето в сроковете, предвидени в закона в чл. 62 ал. 4 от СК /при
съобразяване на ТР №2/2014 от 05.02.2015 година по тълк. дело № 2/2014 г.
на ОСГК на ВКС/ и чл. 69 СК, едновременно срещу лицата посочени в чл. 69
от СК.
По основателността на исковете:
В тежест на ищцата е да обори законовата презумпция по чл. 61, ал. 1 СК
като представи доказателства в полза на твърденията в исковата молба, че е
родена по време на фактическа раздяла между нейната майка и съпруга ИВ.
К. Д., както и че е родена от интимна връзка между майката и ответника П. Г.
Д..
Не се спори, а се установява и от представеното по делото Удостоверение за
3
раждане серия Р №000192/10.02.2003 г., издадено от Община Плевен, че
ищцата М. ИВ. Д. е родена на 07.02.2003 година, в град Плевен, от майка З. Д.
Д., както и че като баща на детето е записан ИВ. К. Д..
Не се спори и не се отричат от страните наведените твърдения в исковата
молба, че З. Д. И. е сключила през 1994 година граждански брак с ИВ. К. Д.,
който е прекратен през 2004 година чрез развод по взаимно съгласие.
От горното е налице законова презумпция относно произхода на детето М.
ИВ. Д. от бащата ИВ. К. Д. по силата на чл. 61 ал. 1 СК, тъй като детето е
родено по време на брака между съпрузите.
Не се спори, че ИВ. К. Д. и З. Д. И. са живеели заедно до м. януари 2000 г.,
а след като Д. напуснал семейното жилище и страните са били във фактическа
раздяла, по време на която не са поддържали интимни взаимоотношения. Не
се оспорва от страните, а твърденията на ответниците П. Г. Д., изразено лично
и ИВ. К. Д., изразено в нотариално заверена декларация съвпадат, че след
фактическата раздяла между Д. и И., последната е започнала връзка с третия
ответник П. Г. Д., която продължава и до момента и от която връзка ищцата
М. ИВ. Д. е била зачена.
Установи се от становището на ответника П. Г. Д., че счита роденото дете
М. ИВ. Д. за свое дете и иска да носи имената му.
От показанията на свидетелката Д. Г. АЛ. се потвърждава, че И.Д. е имал
сключен брак със З. Д. И., същите са живеели заедно и след като са се
разделили, около 2000-2001 г., след което Д. отишъл да живее при майка си.
От показанията става ясно, че Д. към момента живее в Германия и се
потвърждават твърденията в исковата молба, че З. И. е заченала детето си,
след като се е разделила с И.Д..
От показанията на свидетелите В. ЯНЧ. Д. и М. ИВ. Д. се установява, че
познават отдавна З. Д. И. и П. Г. Д. като едно прекрасно семейство, полагащо
грижи за детето си М. и не познават ответника И.Д..
Въз основа на събраните по делото гласни и писмени доказателства, които
кореспондират помежду си, както и от нотариално заверено изявление,
оформено като писмени бележки от ИВ. К. Д., с което се иска да се признае за
установено, че детето М. ИВ. Д. не е заченато и не произхожда от него и се
признават обстоятелствата от значение за спора, съдът приема за безспорно
4
установено по делото, че ИВ. К. Д. не е биологичен баща на ищцата М. ИВ.
Д., родена на 07.02.2003 година в град Плевен, а такъв е вторият ответник П.
Г. Д.. Безспорно се установи по делото, че бившите съпрузи И.Д. и З. И. са
били във фактическа раздяла от м. І. 2001 година, както и че след това и към
периода на зачеването на ищцата - м. V 2022 г. майката на ищцата З. Д. И. и
ответникът П. Г. Д. са имали интимна връзка и категорично майката на
ищцата не е имала контакти с бившия си съпруг И.Д. по време на
фактическата им раздяла.
Презумпцията на чл. 61 ал. 1 СК се обори успешно в настоящото
производство и съответно исковете с правно основание чл. 62 ал. 4 СК и чл.
69 СК следва да бъдат уважени като основателни и доказани.
С оглед уважаването на исковете следва да бъде променено бащиното и
фамилното име на ищцата съгласно чл. 13 и чл.14 от ЗГР, както следва:
ищцата следва да носи като бащино име Петьо и като фамилно име Д.а, като
се уважи волята на ищцата относно начина на определяне на бащиното й име
с оглед особеностите му, която воля не противоречи на закона.
Водим от горното, Съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено на основание чл. 62 ал. 4 от СК по
отношение на ответниците З. Д. И., ЕГН ********** от град Плевен,
*********** и ИВ. К. Д., ЕГН ********** от град Плевен, улица
****************, че ИВ. К. Д., ЕГН ********** от град Плевен, улица
**************** НЕ Е БИОЛОГИЧЕН БАЩА на ищцата М. ИВ. Д., ЕГН
**********, родена на 07.02.2003 година в град Плевен от майка З. Д. И., ЕГН
**********, от град Плевен, ***********.
ПРИЗНАВА за установено на основание чл. 69 от СК по отношение на
ответника П. Г. Д., ЕГН ******** от град Плевен, **********, че П. Г. Д.,
ЕГН ******** от град Плевен, ********** Е БИОЛОГИЧЕН БАЩА на
ищцата М. ИВ. Д., ЕГН **********, родена на 07.02.2003 година в град
Плевен от майка З. Д. И., ЕГН **********, от град Плевен, ***********.
5
ПОСТАНОВЯВА вписване на промяна в бащиното и фамилното име на
ищцата М. ИВ. Д., ЕГН **********, родена на 07.02.2003 година в град
Плевен, като след промяната ищцата следва да носи имената М. П.Д.а.
Препис от настоящето решение след влизането му в сила да се изпрати на
длъжностното лице по гражданското състояние при ОБЩИНА ПЛЕВЕН за
надлежна бележка съгласно ЗГР върху акта за раждане на ищцата М. ИВ. Д.,
ЕГН **********и отразяване на промяната на бащиното и фамилното име на
ищцата съгласно чл. 13 и чл.14 от ЗГР чрез вписване на бащино име Петьо и
фамилно име Д.а.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Апелативен съд – гр.
Велико Търново в двуседмичен срок от съобщаването му на страните, с
въззивна жалба.
Съдия при Окръжен съд – Плевен: _______________________
6