№ 6312
гр. София, 21.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Невена Чеуз
Членове:Наталия П. Лаловска
Василена П. Мидова
при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Невена Чеуз Въззивно гражданско дело №
20241100500125 по описа за 2024 година
Производството е образувано по въззивна жалба на ЗАД „ДаллБогг:
Живот и Здраве“ АД, ответник в първоинстанционното производство, чрез
процесуален представител – юрк. М. срещу решение № 15 250/30.12.2022 г. на
СРС, 150 състав, постановено по гр.д. 33 385 /2022 г., в частта, в която е
осъдено да заплати на ЗАД „Алианц България“ АД на основание чл. 411 от КЗ
сума в размер на 375, 14 лв., горницата над 1 125, 42 лв. до пълния присъден
размер на сумата от 1 500, 56 лв., представляваща заплатено от ищеца
застрахователно обезщетение и сторени ликвидационни разноски, свързани с
ПТП, настъпило на 10.06.2018 г. на околовръстен път на гр. Пловдив в района
за село Белащица между МПС „Ивеко 35-12 35 С12“ рег. № **** и
„Фолксваген Пасат“ рег. № ****, както и в частта за законната лихва от
24.02.2020 г. до 11.06.2021 г., както и в частта относно мораторната лихва
върху главницата от 375, 14 лв. от 11.06.2021 г. до окончателното изплащане
на вземането.
В жалбата са наведени твърдения, че решението в неговата обжалвана
част е неправилно поради нарушение на съдопроизводствените правила,
житейска нелогична и неправилна оценка на доказателствата по делото.
1
Заявени са твърдения, че СРС е достигнал до неправилен извод относно
механизма на произшествието и вината за неговото настъпване като
неправилно е отчел заявеното възражение за съпричиняване в неговия реален
размер. Заявени са възражения, че водачът на товарен автомобил „Ивеко“ е
предприел маневра за завиване наляво към намираща се там бензиностанция,
през непрекъсната линия, която забранява преминаването й. Не били отчетени
и противоречията в показанията на свидетеля К.Г. в частта, че водача,
застрахован при ответника му е отнел предимството като е предприел
неправилно изпреварване. Не били отчетени и показанията на свидетеля М., а
същите били грешно интерпретирани в съдебното решение. Иска се отмяна на
решението като бъде постановено ново, с което да бъде отменено решението
на СРС в неговите обжалвани части като бъде приет процент на
съпричиняване поне 50%. Претендират се разноски.
В срока по чл. 263 ал.1 от ГПК е депозиран писмен отговор от ищеца в
първоинстанционното производство ЗАД „Алианц България“ АД, чрез
процесуален представител адв. М., в което са наведени съображения относно
правилността на решението в неговата обжалване част и искане за неговото
потвърждаване. Претендират се сторените в производството съдебни
разноски.
При извършената служебна проверка на основание чл.269 от ГПК,
настоящият съдебен състав намира, че обжалваният съдебен акт е постановен
от законен състав на родово компетентния съд, в изискуемата от закона форма.
Предметът на въззивното производство, което се разглежда по реда на
ограничения въззив е очертан само от посоченото в жалбата и приложимите
към спорния предмет императивни материалноправни норми.
В първоинстанционното производство е разгледан осъдителен иск по
чл. 411 от КЗ, кумулативно съединен с акцесорен иск по чл. 86 ал.1 от ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 411 от КЗ в случаите, когато
причинителят на вредата има сключена застраховка "Гражданска
отговорност", застрахователят по имуществената застраховка встъпва в
правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия
застраховател по застраховка "Гражданска отговорност" - до размера на
платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото
определяне. Застрахователят по имуществена застраховка може да предяви
2
вземанията си направо към застрахователя по застраховка "Гражданска
отговорност".
Страните са формирали спор относно правно-релевантните факти,
подлежащи на установяване с оглед фактическия състав на регресната
отговорност, касаещи механизма на ПТП и вината за неговото осъществяване.
Във връзка с така очертания предмет на спора, Софийски градски съд,
IV-Д състав, намира следното:
Съобразно изслушаното заключение на САТЕ пред СРС, изготвено след
събиране на гласни доказателствени средства – разпит на свидетели –
очевидци, в лицето на двамата водачи на МПС, участващи в пътния инцидент
е обективиран извод, че същото е извършено по Околовръстен път на гр.
Пловдив като водачът на лек автомобил „Фолксваген Пасат“ предприема
изпреварване на движещия се пред него автобус като в същото време и
същата посока пред автобуса се движи товарен автомобил „Ивеко“. В района
на бензиностанция „ОМВ“, водачът на товарен автомобил „Ивеко“
предприема маневра за навлизане в лентата за насрещно движение, за
заобикаляне на животни, навлизащи в пътното платно и траекториите на
движение на лек автомобил „Пасат“ и товарен автомобил „Ивеко“ се пресичат
в лентата за насрещно движение и настъпва удар между тях. Обоснован е
извод от вещото лице, че причина за пътния инцидент от техническа гледна
точка е поведението на водача на „Фолксваген Пасат“, който при единична
непрекъсната линия е предприел маневра за изпреварване, като е навлязъл в
лентата за насрещно движение, както и поведението на водача на товарен
автомобил „Ивеко“, който при заобикаляне на животни, пресича единична
непрекъсната линия и навлиза в лентата за насрещно движение, без да се
убеди, че същата е свободна за безопасно извършване на предприетата
маневра.
Установеният механизъм на ПТП изцяло кореспондира със събраните
по делото свидетелски показания по делегация на свидетелите – очевидци,
водачи на двете МПС-та, участващи в пътния инцидент. Приносът и на
двамата участници в него е отчетен от състава на СРС по повод заявеното
възражение за съпричиняване след детайлен анализ на ангажираните по
делото доказателства и при съобразяване на релевантната законова рамка в
ЗДвП.
3
Не могат да бъдат споделени възраженията във въззивната жалба, че не
било съобразено, че водачът на товарния автомобил – свидетелят К.Г.
предприел маневра завиване наляво към намиращата се там бензиностанция,
през непрекъсната осева линия. Данни за подобно поведение се съдържат
единствено в показанията на другия свидетел – очевидец, водачът на лек
автомобил „Фолксваген Пасат“ - В. М.. Самите показания освен че са
вътрешно противоречиви, разкриват още по-драстично поведение на този
водач с оглед правилата за движение по пътищата, установени в ЗДвП.
Свидетелят заявява, че е възприел подаването на светлинен сигнал от страна
на водача на автобуса, движещ се пред него, не го асимилирал, помислил, че
ще спре и решил да го изпревари без да се увери, че пред автобуса няма друго
превозно средство. Показанията на този свидетел в частта, в която е заявено,
че водачът на товарния автомобил предприел маневра завиване наляво с цел
да влезе в намиращата се в непосредствена близост бензиностанция освен, че
не се подкрепят от останалите ангажирани по делото доказателства, но не
намират логична подкрепа с оглед подадения светлинен сигнал на водача,
управляващ автобуса, движещ се непосредствено след него. В рамките на
обжалваното решение, съставът на СРС е направил детайлен и задълбочен
анализ на тези показания като обоснованите изводи напълно се споделят от
настоящия съдебен състав. Заявените възражения във въззивната жалба за
подаден десен мигач от страна на водача на автобуса съставляват субективна
интерпретация от страна на въззивника, която не намира подкрепа в
ангажираните доказателства по делото.
В рамките на изпълнената съдебна поръчка, изразяваща се в разпит по
делегация на свидетеля К.Г., обективирана в съдебен протокол на РС –
Пазарджик не се съдържат изявления на свидетеля, касаещи отнемане на
предимство, поради което наведените в тази връзка възражения се възприемат
като неоснователни от съда в решаващия му състав.
Не могат да бъдат споделени възраженията във въззивната жалба, че
СРС не отчел извода на САТЕ, че водачът на товарния автомобил е имал пряка
видимост през лявото странично огледало към изпреварващия го лек
автомобил, но продължил отклонението си наляво, поради което настъпило
пътното произшествие. Поведението на водача на товарния автомобил е
определено като неадекватно в рамките на въззивната жалба. Законовото
нарушение на нормата на чл. 25 ал.1 от ЗДвП от страна на водача на товарния
4
автомобил е отчетена от СРС с оглед възражението за съпричиняване и
същата не е спорна, но да се твърди, че вина за ПТП има единствено водача на
този товарен автомобил при установен механизъм за неговото осъществяване,
включващ навлизане в насрещна пътна лента с цел изпреварване от страна на
водача на лекия автомобил, в пътен участък, забраняващ подобни маневри и
след подаден светлинен сигнал по смисъла на чл. 26 от ЗДвП от автобуса,
движещ се непосредствено пред предприелия изпреварването противоречи на
правилата на житейската и правна логика.
Относно размера на регресния дълг страните не са формирали спор.
Приносът на двамата участници в ПТП е правилно определен от СРС и
настоящият съдебен състав при наведените във въззивната жалба възражения
не намира причина да ревизира.
Въззивната жалба в частта на законната лихва от 24.02.2020 г. до
11.06.2021 г. е без предмет, доколкото видно от диспозитива на обжалваното
решение, такава е присъдена от 11.06.2021 г.
Основателността на главния иск, в неговата обжалвана част предполага
основателност и на акцесорния такъв за мораторна лихва при липса на
наведени каквито и да е възражения в жалбата.
Предвид което, жалбата се явява неоснователна и
първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.
При този изход на спора и на основание чл. 78 ал.1 от ГПК на
въззиваемата страна се следва сумата от 480 лв. – съдебни разноски за
адвокатско възнаграждение пред настоящата инстанция, с оглед своевременно
заявеното искане за присъждане на разноски респ. ангажираните
доказателства за реалното му заплащане респ. липсата на заявено възражение
по смисъла на чл. 78 ал.5 от ГПК.
Предвид изложените съображения съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 15 250/30.12.2022 г. на СРС, 150 състав,
постановено по гр.д. 33 385 /2022 г., в частта, в която ЗАД „ДаллБогг: Живот и
Здраве“ АД е осъден да заплати на ЗАД „Алианц България“ АД на основание
чл. 411 от КЗ сума в размер на 375, 14 лв., горницата над 1 125, 42 лв. до
5
пълния присъден размер на сумата от 1 500, 56 лв., представляваща заплатено
от ищеца застрахователно обезщетение и сторени ликвидационни разноски,
свързани с ПТП, настъпило на 10.06.2018 г. на околовръстен път на гр.
Пловдив в района за село Белащица между МПС „Ивеко 35-12 35 С12“ рег. №
**** и „Фолксваген Пасат“ рег. № ****, както и в частта за законната лихва от
24.02.2020 г. до 11.06.2021 г., както и в частта относно мораторната лихва
върху главницата от 375, 14 лв.
В останалата си част решението на СРС е влязло в сила като
необжалвано от страните.
ОСЪЖДА ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД , ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Г.М. Димитров“ № 1 да
заплати на основание чл. 78 ал.3 от ГПК на ЗАД „Алианц България“ АД, ЕИК
*********, със съдебен адрес: гр. София, ул. „Узунджовска“ № 16 сумата от
480 лв. – съдебни разноски пред настоящата инстанция.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6