№ 11701
гр. София, 18.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 169 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ИНА М. ГЕНЖОВА
при участието на секретаря ДИМИТРИНА Д. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от ИНА М. ГЕНЖОВА Гражданско дело №
20241110134514 по описа за 2024 година
Производството е по реда на Част втора, Дял първи от ГПК.
Производството е образувано по искова молба, подадена от М. Т. Г., чрез
адв. С., срещу ПРБ, с която е предявен осъдителен иск по чл. 2, ал. 1, т. 3
ЗОДОВ за сумата от 495,57 лв., ведно със законната лихва за забава от датата
на влизане в сила на оправдателната присъда – 28.04.2023 г. до окончателното
погасяване на дълга.
Ищецът излага, че с Постановление от 29.04.2010 г. ПРБ е образувала
срещу него досъдебно производство за извършени при условията на съучастие
престъпления, за които на 05.10.2011 г. му е било повдигнато обвинение, като
била определена и мярка за неотклонение - „Гаранция“ за сума в размер на
5000 лв. Твърди, че посочената сума била внесена на 09.12.2011 г., като на
05.11.2012 г., в хода на образуваното НОХД № 947/2012 г. по описа на СГС,
съдът отменил наложената мярка за неотклонение, съответно сумата по
внесената гаранция била възстановена по сметката му на 23.11.2012 г. Излага
доводи, че образуваното срещу него съдебно производство е било с
продължителност от пет години и двадесет и три дни, като с Решение от
28.04.2023 г. Софийски градски съд е потвърдил първоинстанционната
оправдателна присъда. Твърди, че с оглед воденото срещу него наказателно
производство е претърпял имуществени вреди, доколкото в периода от
1
09.12.2011 г. до 23.11.2012 г. е бил лишен от възможността да ползва сумата по
внесената гаранция. Счита, че размерът на претърпените имуществени вреди
се равнява на законоустановената лихва за забава, начислена върху сумата по
гаранцията, дължима за периода от 09.12.2011 г. до 23.11.2012 г., в размер на
495,57 лв. Моли съда да осъди ответника за сумата от 495,57 лв., ведно със
законната лихва за забава от датата на влизане в сила на оправдателната
присъда – 28.04.2023 г. до окончателното погасяване на дълга. Претендира
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба.
Оспорва претенцията на ищеца по основание и размер. Счита, че ищецът не е
ангажирал доказателства в подкрепа на твърдението му, че е претърпял
описаните в исковата молба вреди като пряк и непосредствен резултат от
предявеното обвинение. Твърди, че внесената от ищеца парична гаранция
представлява депозит, който подлежи на връщане във вида и размера, в който
е бил внесен, както и че върху стойността му не се дължи лихва за забава.
Поддържа, че ищецът не е доказал твърдените имуществени вреди,
претърпени вследствие от действията на правозащитните органи. Моли съда
да отхвърли предявения иск като неоснователен и недоказан, евентуално да
присъди обезщетение в по-нисък размер. Релевира възражение по чл. 78, ал. 5
ГПК.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид доводите на страните и
прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, приема
за установено от фактическа страна следното:
Предявен е осъдителен иск правна квалификация чл.2, ал.1, т.3 от
ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди от
обвинение в извършване на престъпление, по което ищецът е оправдан.
Като безспорни и ненуждаещи се от доказване в отношенията между
страните с определение от 02.12.2024г. са били отделени обстоятелствата
относно влязла в сила на 28.04.2023 г. Присъда № 20044158/16.02.2021 г., по
силата на която ищецът М. Т. Г. е бил признат за невиновен по повдигнато
обвинение за извършено престъпление по чл. 212, ал. 4, вр. ал. 2, вр. чл. 20, ал.
2, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК, както и факта, че с Постановление от
05.10.2011 г. спрямо ищеца е била взета мярка за неотклонение „Гаранция“ в
размер на 5000 лв., внесена на 09.12.2011 г. и възстановена в негова полза на
2
23.11.2022 г.
Съдът намира, че са налице основанията по чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ за
ангажиране отговорността на държавата за причинени на ищеца вреди от
незаконните действия на нейни органи. Съгласно цитираната разпоредба
държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от органите на
дознанието, следствието, прокуратурата и съда от незаконно обвинение в
извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано. В процесния случай
от събраните по делото доказателства се установява, че с Присъда №
20044158/16.02.2021 г., постановена по НОХД №10180/2016г. по описа на
СРС, 100 състав, влязла в сила на 28.04.2023г., ищецът М. Т. Г. е признат за
невиновен по повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл. 212,
ал. 4, вр. ал. 2, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК.
Според разпоредбата на чл. 4 от ЗОДОВ държавата и общините дължат
обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са
причинени виновно от длъжностното лице.
Съдът намира, че е доказано по делото наличие на претърпени от ищеца
имуществени вреди. Видно от Постановление от 05.10.2011 г. спрямо ищеца е
била взета мярка за неотклонение „Гаранция“ в размер на 5000 лв., внесена на
09.12.2011 г. / извлечение по банкова сметка на лист 31 от делото/ и
възстановена в негова полза на 23.11.2022 г. /извлечение по банкова сметка на
лист 32 от делото/. В чл. 82 ЗЗД имуществените вреди са два вида -
претърпени загуби и пропуснати ползи. Пропуснатите ползи са
неосъществено увеличение на имуществото, което се основава на
предположението за състоянието, в което имуществото би се намирало, ако не
бяха засегнати благата, т. е. ако вредоносното събитие не беше настъпило.
Установената практика на ВКС приема, че при търсене на обезщетение
за имуществени вреди по чл. 2 ЗОДОВ във връзка с наложена мярка за
неотклонение „Гаранция“, обезщетението е в размер на законната лихва върху
внесената сума. Пострадалият има право на обезщетение за имуществени
вреди от пропуснати ползи в размер на законната лихва от датата, на която е
внесъл сумата по мярката за неотклонение "парична гаранция", до датата на
реалното връщане на сумата. / В този смисъл Решение № 300 от 9.01.2019 г. на
ВКС по гр. д. № 2262/2018 г., IV г. о., ГК; Решение № 281 от 04.10.2011 г. на
3
ВКС по гр. д. № 1684/2010 г., III г. о., ГК/.
С оглед изложеното предявеният иск се явява изцяло основателен. Съдът
е извършил изчисление на законната лихва върху сумата от 5000 лева за
периода 09.12.2011г. до 23.11.2012г., като същата съответства на исковата
претенция.
Съгласно т.4 от ТР №3 от 22.04.2004г. на ВКС по тълк. гр. д. №3/2004г.,
ОСГК, при незаконни актове на правозащитни органи началният момент на
забавата и съответно на дължимостта на мораторната лихва и началният
момент на погасителната давност възниква от влизане в сила на
оправдателната присъда за извършено престъпление. В случая оправдателната
присъда е влязла в сила на 28.04.2023г. и от тази дата ответникът дължи
обезщетение за забава върху определения размер на обезщетението за
претърпените неимуществени вреди, каквото е и искането на ищеца.
При този изход на делото и на основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ вр. чл.
2а от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК,
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски по делото за
внесена държавна такса в размер на 10 лева, както и за адвокатско
възнаграждение, съразмерно с уважената част от иска. Ответникът е направил
възражение за прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско
възнаграждение в размер на 400 лева, което съдът намира за неоснователно,
тъй като заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение не надвишава
размера, предвиден в Наредба №1 от 9 юли 2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. Предвид изложеното на ищеца следва да се
присъдят разноски в размер на 410 лева.
По изложените мотиви, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ и чл.86, ал.1 от ЗЗД
ПРБ, гр. София, .., да заплати на М. Т. Г., ЕГН **********, с адрес гр.
София, у.., съдебен адрес гр. София, .., чрез пълномощника си адв. К. С.,
сумата от 495,57 лева /четиристотин деветдесет и пет лева и 57 ст./ ,
представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди от вземане на
мярка за неотклонение „Гаранция“ в размер на 5000 лева по повдигнато
4
обвинение за извършено престъпление по чл. 212, ал. 4, вр. ал. 2, вр. чл. 20, ал.
2, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК, по което е оправдан с Присъда №
20044158/16.02.2021 г., постановена по НОХД №10180/2016г. по описа на
СРС, 100 състав, влязла в сила на 28.04.2023г., в размер на законната лихва,
начислена върху сумата по гаранцията, дължима за периода от 09.12.2011 г. до
23.11.2012 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
28.04.2023г. до окончателното й изплащане, както и на основание чл.78, ал.1
от ГПК във вр. с чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ сумата от 410 лева /четиристотин и
десет лева/, представляваща разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5