РЕШЕНИЕ
№ 36
гр. Ямбол, 28.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, IX СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Николай Ив. Кирков
при участието на секретаря М М. П
като разгледа докладваното от Николай Ив. Кирков Административно
наказателно дело № 20232330200012 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по жалба на И. П. Я. ЕГН:********** от
гр.София, против електронен фиш за налагане на наказание глоба, серия К №6184114 на ОД
на МВР-Ямбол, с което на основание чл.189,ал.4,вр. чл.182,ал..4 ,вр. ал.1,т.2 от ЗДвП за
нарушение на чл.21, ал.1от ЗДвП му е наложено административно наказание глоба в
размер на 100 лв.
С жалбата се иска съда да отмени електронния фиш , тъй като при издаването му са
допуснати съществени нарушени на процесуалните правила.Излага се ,че посочената за
нарушена административно-наказателна разпоредба не съдържа правило за
поведение.Според жалбоподателя от описанието на нарушението в ЕФ не ставало ясно на
кое е място на извършването му.Оспорва се и квалифициращия признак „повторност“на
нарушението.
В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован не се явява, като представя
писмени бележки.
Въззиваемата страна ОД на МВР-Ямбол, не изпраща представител в съдебното заседание.
С представените по делото писмени бележки от юрисконсулт З.А. се оспорва жалбата и се
отправя искане същата да бъде оставена без уважение, а ЕФ да бъде потвърден като
правилен и законосъобразен. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение
ЯРС, след като прецени събраните по делото доказателства, наведените в жалба
1
доводи, възраженията и изразените становища на страните, прие за установена
следната фактическа обстановка:
С електронен фиш серия К №6184114 , жалбоподателят е санкциониран ,за нарушение на
чл.21,ал. ал.1 от ЗДвП , затова ,че на 15.07.2022г. в 13.42 часа в гр.Ямбол ,бул.“Европа“ до
номер 3 в посока кръстовище с ул.“Ямболец““е управлявал МПС – л.а. „****“ с рег. №
****със скорост 62 км/час при разрешена от 50 км/час , като нарушението е установено и
заснето с АТСС № ARH CAM S1 и е извършено в условията на повторност в едногодишен
срок от влизане в сила на ЕФ К/55376277
Горната фактическа обстановка се установява по категоричен начин от приобщените по
делото веществени доказателствени средства- снимка на лек автомобил, БМВ Х5 “ с рег.
№ **** и писмените доказателства-докладна записка, протокол за използване на
автоматизирано техническо средство , протокол от проверка на мобилна система за
видеоконтрол и удостоверение за одобрен тип средство за измерване.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи:
Жалба е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН, подадена в преклузивния срок по ал. 2
от този текст, от легитимиран субект и при наличие на правен интерес от обжалване, поради
което е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е частично основателна по
следните съображения:
Административно-наказателното производство е проведено в рамките на сроковете по
чл.34 от ЗАНН. Спазени са разпоредбите на чл.57 от ЗАНН и чл.189, ал.4 от ЗДП. В ЕФ са
посочени териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято
територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на
нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика на
когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените
разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й заплащане.
Всички тези реквизити се съдържат в процесния електронен фиш – мястото на извършване
на нарушението е описано подробно, посочена е разрешената скорост, както и установената
такава на движение на процесното МПС. В разпоредбата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП са изброени
изчерпателно реквизитите на електронния фиш и сред тях не фигурира „дата на съставяне на
фиша” и липсата на дата на съставяне не е съществено процесуално нарушение. По
дефиниция електронният фиш не носи подпис на издателя си, поради което въпросът за
компетентността на определено лице не се поставя. В него следва да бъде отразена само
структурата на МВР, на чиято територия е установено нарушението, което е сторено. Най-
сетне, в тази насока следва да бъде съобразено и естеството на електронните фишове, които
съгласно § 6, т.63 от ДР на ЗДвП представляват електронно изявление, записано върху
хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна
система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани
2
технически средства.
От събраните по делото доказателства безспорно се установява извършеното
административно нарушение на чл.21,ал.1 от ЗДвП .Съгласно чл. 189, ал. 15 от Закона за
движението по пътищата снимковия материал и видеозапис, изготвен с техническо средство
или система, заснемаща или записваща датата, точния час на нарушението и
регистрационния номер на моторното превозно средство, съставлява годно веществено
доказателствено средство в административно наказателния процес. На кадрите от
снимковия материал се наблюдава ясно автомобила, визиран в електронния фиш, чието
разположение и посока на движение в момента на сработването на мобилното средство за
видеоконтрол, изключват всяко съмнение чия скорост е регистрирало АТСС.
В настоящия случай нарушението е установено с одобрен тип средство за измерване по
Закона за измерванията,удостоверено с представения по преписката Протокол от проверка
на мобилна система за видеоконтрол . Системата е работила на автоматичен режим, което е
в съответствие с изискването на чл.9 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 , която дава
правомощия на служителя единствено еднократно да насочи уреда в контролираната посока,
да го включи и извърши първоначални настройки. Същевременно, използването на
мобилното АТСС на съответното място за контрол е удостоверено с протокол /приложение
към чл. 10, ал.1 от наредбата /, съставен от обслужващия го полицейският служител със
съответната компетентност ,в който изчерпателно са посочени релевантните обстоятелства -
точното място на контрол и посоката, в която е осъществяван, въведения за контролирания
участък скоростен режим, режима на измерване, началото и края на работната смяна и
номерата на първия и последния запис. Протоколът за използване на АТСС е съпроводен и
със снимка на разположението на уреда, съгласно изискванията на чл. 10, ал. 3 от Наредба
№ 8121з-532 от 12.05.2015
Правилно ЕФ е бил издаден на жалбоподателя, тъй като съгласно чл.188, ал.1 от ЗДвП
собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не
посочи на кого е предоставил моторното превозно средство. ЕФ му е бил връчен по
предвидения от закона ред и той имал възможността да се възползва от правото си по
чл.188, ал.5 от ЗДвП да декларира, че МПС се управлява от друго лице, но не го е сторил.
При посочване на наказуемата скорост е съобразен и приспаднат толеранс от 3км/час от
действително измерената скорост в полза на нарушителя. Основанието за приспадане на
този толеранс следва от техническите характеристики на мобилната система и изрично е
отразено в протокола от проверка, където под таблицата с измерените скорости изрично е
посочено, че допустимата грешка при измерване на скоростта възлиза на +/-3км/час за
скорости под 100 км/час. Въпросната редукция е извършена от наказващия орган и след
приспадане на толеранс от 3км/час за наказуема скорост е приета стойност от 62км/час,
както е отразено в ЕФ.
Всичко изложено мотивира съдебния състав да приеме, че доказателствената съвкупност е
достатъчна за несъмнен извод, че на посочените дата и място жалбоподателят е управлявал
описаното превозно средство със скорост над разрешената, установена с техническо
3
средство , поради което законосъобразно отговорността му е ангажирана по реда на чл. 189,
ал. 4 от ЗДвП с издаване на електронен фиш.
Относно наложеното административното наказване:
Съдът намира, че АНО незаконосъобразно е приложил административнонаказателната
разпоредба на чл. 182, ал. 4 от ЗДвП, но при конкретните обстоятелства нарушението не
може да има за последица отмяна на издадения електронен фиш на това основание.
В случая жалбоподателят е наказан на основание разпоредбата на чл. 182, ал. 4,вр.
ал.1,т.2 от ЗДвП. Тя предвижда по-тежко наказание за повторно извършено нарушение по,
ал. 1, а именно глоба в двоен размер спрямо предвидения за съответното нарушение.
В електронния фиш е обективирано твърдение за този съставомерен признак от обективна
страна, тъй като при описание на нарушението е посочено, че нарушението е извършено в
условията на повторност. Съгласно § 5, т. 33 от ДР на ЗДвП повторно е нарушението,
извършено в едногодишен срок, а в случаите по чл. 174, ал. 2 - в двегодишен срок, от
влизането в сила на наказателното постановление, с което на нарушителя е наложено
наказание за същото по вид нарушение, включително и когато първото наказание му е било
наложено като нов водач.
Следователно,законосъобразното подвеждане на установените факти под нормата на чл.
182, ал. 4, вр, ал. 1, т. 2 от ЗДвП е изисквало отразяване на налично по-ранно наказване на
жалбоподателя за същото по вид нарушение, ясно означаване на акта, от който то произтича
и датата на влизането му в сила. Тези данни, релевантни относно преценката за повторност,
не са изложени в пълнота в обжалвания електронен фиш, тъй като е посочено само, че
вмененото нарушение е извършено в едногодишен срок от влизане в сила на ЕФ К/5376277.
Липсва констатация за вида на нарушението, за което е наказан с него /законът допуска
издаване на ЕФ и за установени с АТСС нарушения по чл. 638, ал. 4 от Кодекса за
застраховането/, както и за датата, на която този административнонаказателен акт е влязъл в
сила.Освен това по делото не са представени и доказателства спрямо жалбоподателя да е
издаден процесния фиш, още по- малко и да е влязъл в сила.
Доколкото липсват такива обстоятелства в обжалвания Електронен фиш то същия се
явява опорочен, но това е само в частта му относно основанието за определяне на размера на
административното наказание. Тъй като все пак установеното в обжалвания ЕФ нарушение
по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП е било налице, то съответно акта следва да бъде изменен, като се
измени и преквалифицира основанието за налагане на глоба от това по чл. 182, ал. 4 от
ЗДвП и се приложи чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП и съответна се измени размера на санкцията:
от глоба в размер на 100лв. на глоба в размер на 50лв.,
За това си решение съдът се съобрази изцяло и с текста на чл. 63, ал. 1, т. 4 вр., ал. 7, т. 1
от ЗАНН, като в случая се касае за прилагане на закон за по-леко наказуемо нарушение,
което е в неговите правомощия.
По отношение на разноските:
4
С оглед изхода на спора, разноските по принцип са дължими и на двете страни по
съразмерност съобразно размера на защитения интерес.
Съдът намира за частично основателно искането на представителя на АНО за
присъждане на основание чл. 63, ал. 5 от ЗАНН на възнаграждение за осъществената
юрисконсултска защита. Предвид липсата на изрична уредба в АПК, същото е дължимо на
основание субсидиарното приложение на чл. 78, ал. 8 от ГПК и следва да бъде определено
по реда на чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ. Според последната
разпоредба, по административни дела възнаграждението за една инстанция е от 80 до 120 лв.
Съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК конкретния размер по всеки спор се определя от съда. В
случая казусът не се отличава с особена фактическа и правна сложност, поради които съдът
счита, че присъждането на по-голямо юрисконсултско възнаграждение от минимално
предвиденото в чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ не би било
обосновано. Така, съобразно фактическата и правната сложност на делото, като се отчете, че
обжалвания фиш се изменя, съдът счита, че на ответника се следва възнаграждение за
осъществената юрисконсултска защита в размер на 40 лева на основание чл. 144 от АПК вр.
чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Съдът намира за неоснователно искането на жалбоподателя за присъждане на адвокатско
възнаграждение в размер на 600 лв.
За да има основание за присъждане на адвокатско възнаграждение следва да е
предоставена правна помощ на лицето. В конкретния случай жалбата срещу ЕФ е
подписана и подадена от жалбоподателя ,чрез системата за електронно връчване , като към
нея не е приложен договор за правна помощ.Постъпилата допълнителна молба също е
изпратена и подписана от жалбоподателя, като в хода на съдебното следствие не е
представляван от адвокат.При това положение настоящия съдебен състав намира ,че на
жалбоподателя не е предоставена правна помощ от адвокат, поради което и на същия не
следва да се присъдят разноски за възнаграждение.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 4, вр. с, ал. 7, т. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Електронен Фиш Серия К №6184114 на ОД на МВР-Ямбол, с което на И. П. Я.
ЕГН:********** от гр.София , на основание чл.189,ал.4,вр. чл.182,ал..4 ,ал.1,т.2 от ЗДвП за
нарушение на чл.21, ал.1от ЗДвП му е наложено административно наказание глоба в
размер на 100 лв. като ПРЕКВАЛИФИЦИРА основанието за налагане на
административното наказание на чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП и
5
НАМАЛЯВА размера на глобата на 50 лв (петдесет флева).
ОСЪЖДА на И. П. Я. ЕГН:********** от гр.София да заплати на ОД на МВР-Ямбол
сумата от 40 лв. представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да се обжалва пред Административен съд – Ямбол, в 14 - дневен срок от
получаване на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________
6