РЕШЕНИЕ
№ 126
гр. Враца, 16.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВРАЦА,
АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на 23.03.2021 г. през
две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИГЛЕНА РАДЕНКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА КОЦЕВА
ГАЛИНА
ГЕРАСИМОВА
при
секретаря МАРГАРИТКА АЛИПИЕВА и в присъствието на прокурора ВЕСЕЛИН ВЪТОВ, като
разгледа докладваното от съдия Раденкова КАН
дело № 652 по описа на АдмС – Враца за 2020 г. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 63 ал. 1
от ЗАНН.
Образувано е по
касационна жалба на „В.1 С.“ ЕООД *** против
Решение № 260036/16.10.2020 г., постановено АНД № 621/2020 г. на
Районен съд Враца, с което е потвърдено НП № 06-001239/02.06.2020 г., издадено от директора на Дирекция
„Инспекция по труда“ гр.Враца. С последното, на основание чл. 399 и чл. 416, ал. 5 вр. чл. 414, ал. 1 от КТ, за нарушение на чл. 128, т. 2
от КТ
на касатора е наложена имуществена санкция в размер на 1 500,00 /хиляда и
петстотин/ лева.
Твърди се, че решението е необосновано и неправилно, поради нарушение на
материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Алтернативно
са изложени доводи за маловажност на нарушението. Иска се отмяна на решението.
Ответникът Дирекция „Инспекция
по труда“ - гр.Враца, редовно призован, не
се явява и не се представлява. Чрез процесуалния си представител, ангажира
становище в писмена защита за неоснователност на жалбата. Претендира присъждане
на юрисконсултско възнаграждение.
Участващият в касационното
производство прокурор дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата.
Съдебния състав, като взе предвид наведените в жалбата доводи и съображения
и след извършване на служебна проверка на обжалваното решение, съгласно чл. 218,
ал. 2 от АПК, приема следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна в законоустановения срок
против валиден и допустим съдебен акт, подлежащ на касационна проверка, поради
което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна
по следните съображения:
С обжалваното в
настоящото производство решение на РС – Враца е потвърдено НП № 06-001239/02.06.2020 г., издадено от
директора на Дирекция „Инспекция по труда“ гр.Враца, с което, на основание чл. 399 и чл. 416, ал. 5 вр. чл. 414, ал. 1 от КТ, за нарушение на чл. 128, т. 2
от КТ
на „В.1 С.“ ЕООД е наложена
имуществена санкция в размер на 1 500,00 /хиляда и петстотин/ лева.
За да постанови този
резултат съдът е приел за безспорно установено извършването на нарушението,
осъществено чрез бездействие, изразяващо се в неизплащане на дължимо трудово
възнаграждение в определен срок. Изложени са мотиви, че случаят не е маловажен
по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.
Крайният извод на
съда е, че НП е издадено в предвидената форма, от компетентни орган, при
правилно приложение на закона и липса на допуснати процесуални нарушения.
Обжалваното решение е
правилно.
Настоящият съдебен
състав споделя правните изводи на въззивният съд по приложението на чл. 28 от ЗАНН и законосъобразността на НП, водещи до потвърждаване му в неговата цялост.
Съображенията за това са следните:
Касаторът, в
качеството на работодател към 13.05.2020 г. не е изплатил трудовото
възнаграждение за месец октомври 2019 г. на служителя В.Д.Р., полагал труд на длъжност
„старши сътрудник охрана“.
Неоснователни са
възраженията на касатора за допуснати нарушения на материалния закон.
Изпълнителното деяние,
така както е описано в АУАН и в НП правилно е квалифицирано като нарушение на
чл. 128, т. 2 от КТ, съгласно която
разпоредба работодателят е длъжен в установените срокове да плаща уговореното
трудово възнаграждение за извършената работа от наетите по трудов договор лица.
Разпоредбата на чл. 270 от КТ регламентира възможните
начини, удостоверяващи плащането на трудовото възнаграждение.
Данните по делото сочат,
че работодателят не е изплатил трудовото възнаграждение на В.Д.Р., като констатациите в
тази насока са обективирани в съставения протокол за извършена проверка. Това
представлява неизпълнение на задължението му регламентирано в нормата на чл. 128, т. 2 от КТ и като нарушение на
разпоредбите на трудовото законодателство се санкционира на основание чл. 414, ал. 1 от КТ, така както е
процедирал административно наказващият орган. Неплащането на трудово
възнаграждение в определен срок осъществява състав на административно
нарушение, поради което отговорността на работодателя правилно е била
ангажирана и като е потвърдил наказателното постановление районният съд е постановил
правилен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила.
Също така обоснован и
законосъобразен е изводът на Районния съд, че деянието не може да се приеме за
маловажен случай, тъй като не се отличава от обикновените случаи на нарушение,
а също така от него са възникнали вредни последици, което не дава основание да
се приложи разпоредбата на чл. 415в от КТ като норма от
специалния закон, уреждащ трудовоправните отношения между работодатели и
работници. Налагането на имуществената санкция в минималния предвиден размер се
явява справедливо, без да е необходимо административнонаказващият орган да
излага мотиви в тази насока. Достигайки до тези изводи и потвърждавайки
оспореното пред него наказателно постановление, въззивният съд е постановил
правилен съдебен акт.
При служебна проверка на
решението относно неговата валидност, допустимост и материална
законосъобразност на основания извън посочените в касационната жалба, съдът не
намира такива, които да сочат на отмяната му. Същото е постановено от законен
състав, в рамките на заявения спор и при правилно прилагане на материалния
закон.
При този изход на
процеса дължими за присъждане са разноските, поискани от ответника по касация в
минимален размер от 80,00 лева за настоящата съдебна инстанция.
Водим от гореизложеното
и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Административен съд –
Враца
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260036/16.10.2020 г.,
постановено АНД № 621/2020 г. на Районен съд Враца, с което е потвърдено НП № 06-001239/02.06.2020 г., издадено от
директора на Дирекция „Инспекция по труда“ гр.Враца.
ОСЪЖДА „В.1 С.“ ЕООД *** ДА ЗАПЛАТИ на Изпълнителна Агенция „Главна инспекция по труда“ сума в размер
на 80,00 /осемдесет/ лева, представляваща направени пред настоящата инстанция
разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и
протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.