Р Е Ш Е Н И Е №
В
името на народа
гр.
Кърджали, 25.10.2019 г.
Административен съд -
Кърджали, в публично съдебно заседание на тридесети септември две
хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРИЯ БОЖКОВА
При
секретаря Мелиха Халил
и
в присъствието на Димитрина Делчева – прокурор в ОП – Кърджали
като
разгледа докладваното от съдия Божкова
административно
дело №253/2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.203 и сл. от АПК, във вр. с
чл.1,
ал. 1 от ЗОДОВ.
Образувано е
по искова молба на Ф.Т.Н.,
подадена чрез надлежно упълномощен процесуален представител. Искът е предявен
срещу Областна дирекция на вътрешните работи (ОДМВР) - Кърджали, с цена на иска, в размер на 300,00 лева, представляващи
обезщетение за причинените на ищеца имуществени вреди,
изразяващи се в направени от него разноски – заплатено адвокатско
възнаграждение по а.н.д.№ 131/2018 г.
по описа на Районен съд – Крумовград, ведно със законната лихва върху тази сума
от датата на предявяване на ИМ до окончателното заплащане на тази сума. В ИМ се посочва, че с Решение №1/04.01.2019 г. по а.н.д.№ 131/2018 г. по
описа на Районен съд – Крумовград е било отменено НП №18-0289-000332/20.02.2019 г., издадено от началника на РУ
- Крумовград към ОДМВР – Кърджали, в частта, с която за нарушение на
чл.20, ал.2 от ЗДвП, на основание чл.179, ал.2, предл.1-во
от ЗДвП на Ф.Н. е наложена глоба в размер на 200 лв. и потвърдено в частта, с
която за нарушение на чл.20, ал.1 от ЗДвП, на основание чл.185 от ЗДвП, на
същото лице е наложена глоба в размер на 20 лв. Решението на РС – Крумовград е оспорено от Ф.Н. в потвърдителната
част пред АС – Кърджали, който е оставил в сила въззивното решение. Претендира
деловодни разноски и по настоящото дело. В съдебно заседание, редовно призован,
ищецът не се явява и не се представлява, но от пълномощника му е постъпила
писмена молба, в която са изложени съображения в подкрепа на исковата молба.
Ответникът
по иска – Областна дирекция на вътрешните работи – Кърджали, редовно призован,
чрез пълномощник, изразява становище за неоснователност на ИМ. Посочва, че
приложение следва да намери разпоредбата на чл.5 от ЗОДОВ, тъй като ищецът
виновно е допринесъл за увреждането.
Представителят на
Окръжна прокуратура – Кърджали дава заключение, че предявеният иск с правно
основание чл.1 от ЗОДОВ е неоснователен,
тъй като наказателното постановление не е било изцяло отменено. Изразява
становище, че случая не са осъществени всички елементи от фактическия състав на
чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ и не би могло да бъде определено каква част от
претендираното обезщетение може да се търси от един частично отменен
административен акт.
След
обсъждане на събраните доказателства съдът приема за установена следната
фактическа обстановка:
Не
се спори между страните, а се установява и от приетото като доказателство по
настоящото дело, а.н.д.№ 131/2018 г. по описа на Районен съд – Крумовград, че с Решение
№ 1/04.01.2019 г. е отменил оспореното наказателно постановление. В кориците на
а.н.д.№ 131/2018 г. по описа на Районен съд – Крумовград
е приложен Договор за правна защита и съдействие (ДПЗС) от 26.09.2018
г., в който е записано, че е платено в брой адвокатско възнаграждение в размер
на 300.00 лева.
При
така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав приема, че
исковата молба е допустима поради твърденията, че ищецът неблагоприятно е
засегнат от действието на отменено по съдебен ред като незаконосъобразно НП.
Искът е допустим за разглеждане в производството пред АдмС – Кърджали, по реда
на глава ХІ от АПК (чл.203 и сл.), като предявен пред съда по седалището на
ищеца. Правилно е посочен и ответникът – ОДМВР – Кърджали.
При
преценка основателността на иска съдът взе предвид следното: За да се ангажира отговорност
по реда на чл.1 от ЗОДОВ, трябва да е
налице отменен като незаконен административен акт и причинени вреди - щети или
пропуснати ползи, които следва да се намират в причинно - следствена връзка с
отменения незаконосъобразен акт. Доказателствената тежест за установяване на
предпоставките за ангажиране на отговорността на ответника лежи изцяло върху
ищеца.
Видно
от ТР № 1/26.02.2014 г. на ВАС по т. д. № 1/2013 г. електронният фиш се
приравнява на наказателно постановление по отношение на правното му действие.
Поради тази смислова и функционална аналогия, предвид липсата на съществена
разлика между двата акта, за целите на настоящото производство съдът не намира
причина на правните субекти, санкциониран с ЕФ да се откаже защитата, която
правния ред предоставя на онези, санкционирани с НП. В заключение, издаването
на НП е резултат на санкционна административна дейност.
В
мотивите към т.1 от ТП №2/19.05.2015 г. по т.д. № 2/ 2014 г. на ОС от ГК на ВКС
и ОСС от І и ІІ колегия на ВАС е прието, че издаването на наказателни
постановления и съответно налагането на административни наказания за извършени
административни нарушения, е последица от изпълнение на нормативно възложени
задължения, упражнена административнонаказателна
компетентност, законово предоставена на органите в рамките на административната
им правосубектност, което по своето съдържание представлява изпълнение на
административна дейност и в този смисъл същото представлява властнически акт,
издаден от административен орган и въпреки че поражда наказателноправни
последици, е правен резултат от санкционираща административна дейност.
Независимо, че наказателното постановление не е административен акт по смисъла
на нормата на чл.21, ал.1 от АПК, определящо обстоятелство за правното
основание на иска за обезщетение за вреди от незаконосъобразните наказателни
постановления като такъв по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ е, че той е издаден от
административен орган и представлява властнически акт на органите на
администрацията, въпреки че поражда наказателноправни
последици. Неговото издаване е резултат от изпълнението на нормативно възложени
задължения, от упражняването на административна правосубектност, което по
своето съдържание представлява изпълнение на административна дейност, а
административната дейност е изпълнителна дейност и наред със съдебната и
законодателната дейности, е основна проява на държавната власт. Дейността по
налагане на административните наказания, свързана с издаване на наказателно
постановление, както и извършените в нейните рамки действия или бездействия, се
отличава от правозащитната дейност, вредите от която подлежат на обезщетение по
чл.2 от ЗОДОВ, именно по упражнената от административните органи в този
конкретен случай изпълнителна(административна) функция в рамките на държавната
власт. Следователно, съществува първата предпоставка за предявяване на иска по
чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ – частично отменено наказателно постановление. Както се
установи по делото, с Решение №1/04.01.2019 г. по а.н.д.№ 131/2018 г. по описа
на Районен съд – Крумовград е било отменено НП №18-0289-000332/20.02.2019 г.,
издадено от началника на РУ - Крумовград към ОДМВР – Кърджали, в частта, с
която за нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДвП, на основание чл.179, ал.2, предл.1-во от ЗДвП на Ф.Н. е наложена глоба в размер на 200
лв. и потвърдено в частта, с която за нарушение на чл.20, ал.1 от ЗДвП, на
основание чл.185 от ЗДвП, на същото лице е наложена глоба в размер на 20 лв.
Решението на РС – Крумовград е оспорено от Ф.Н. в потвърдителната
част пред АС – Кърджали, който е оставил в сила решението в оспорената част.
При
така установените факти настоящият състав на съда приема, че искът е частично
основателен и следва да се уважи като на ищеца се присъдят имуществени вреди,
представляващи заплатен адвокатски хонорар в производството по а.н.д. № 131/
2018 г. на РС – Крумовград съразмерно с отменената част от наказателното
постановление. Така изчислени имуществените вреди вследствие отменената част от
наказателното постановление са в размер на 272.73 лв. В Тълкувателно
постановление №2 от 19.05.2015 г. по т.д. № 2/ 2014 г. на ВАС и ОСС на ГК на
ВКС е посочено, че „законодателят не предвижда ред за присъждане на разноски в
производствата по ЗАНН, а доколкото искът по
чл.1, ал.1 от ЗОДОВ е за обезщетение за вреди, настъпили вследствие незаконосъобразно
наказателно постановление, действия или бездействия в рамките на
административно наказване, то и исканията за обезщетяване на направени разноски
в производството по обжалване подлежат на разглеждане по същия ред.” В този
смисъл, това Тълкувателно постановление изрично квалифицира иска за
обезщетяване на направени разноски като производство по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ,
именно защото няма процесуален ред по ЗАНН за възстановяване на разноските при
отмяна на ЕФ/НП и защото същият, с това правно основание, се определя като
подсъден на настоящия съд като административен.
В
настоящия случай е приложен ДПЗС по а.н.д.№ 131/2018 г. по описа на Районен съд
– Крумовград. По това дело е налично и
пълномощно, което е било основание за осъществяване на процесуално
представителство и защита в производството, образувано пред Районния съд - Крумовград. В ДПЗС е записано, че е заплатена в брой
сумата от 300.00, за един адвокат, осъществил процесуално представителство и
защита по повод оспорване на НП пред РС – Крумовград.
Този договор за правна защита и съдействие е доказателство за това, че разходът
е извършен от ищеца в настоящото производство и съответно това плащане, след
като е предизвикало имуществено разместване в отрицателна посока за ищеца,
представлява имуществена вреда за него.
В
правната теория и съдебната практика се приема, че причинна връзка е налице не
само когато деянието причинява непосредствено вредата, а и когато създава
условията, реалната възможност от увреждане и тази реална възможност е превърната
в действителност по друга причина. От това следва извода, че тези разноски
съставляват претърпяна вреда от наказания субект, намираща се в пряка причинна
връзка с отменения незаконен акт на административния орган, защото те са
типична, нормално настъпваща и необходима последица от незаконосъобразното
наказателно постановление и защитата, която се е наложила срещу него, именно
поради незаконосъобразната дейност на администрацията. Следва да се добави,
също така, че обстоятелството, че адвокатската защита по делата за обжалване на
НП, не е задължителна, не влече по необходимост и извода, че страната няма
право да ангажира свой процесуален представител, нито че ангажирането на такъв
не се намира в причинна връзка с издаденото наказателно постановление, а от
друга страна, ангажирането на адвокат за правна защита и съдействие, при
обжалване пред съда на наказателно постановление, е израз на нормалната грижа
на санкционираното лице за собствените му права и законни интереси, които то
счита за накърнени, а възнаграждението за този адвокат е императивно дължимо,
на основание чл.36 от Закона за адвокатурата, като същото следва да се уговори
именно с договор. След като ищецът има право на адвокатска защита при
оспорването на издадено срещу него НП и същевременно дължи възнаграждение за
нея, чийто размер следва да уговори точно в договор, както и след като е платил
реално дължимото уговорено възнаграждение, то той е разходвал средствата именно
за да се защити по надлежния ред против незаконосъобразното наказателно постановление,
като същевременно е изпълнил и задълженията си по Закона за адвокатурата. В
този смисъл, самото НП е необходимо условие за съществуване на договора за
правна защита и съдействие по дело, в което се оспорва това НП и без което
условие защита е невъзможна, най-малкото защото би била с липсващ
предмет.Поради изложените съображения, съдът счита, че платеното възнаграждение
на адвоката за правна защита и съдействие, съответно – за процесуално
представителство по административнонаказателно дело,
с предмет - законосъобразността на НП, след отмяната на същото следва да се
възстанови, тъй като страната е била принудена да направи този разход поради
незаконосъобразната дейност на администрацията, издала отмененото НП.
От
незаконосъобразния акт – НП, отменено по съответния ред, с влязло в сила
решение, ищецът е претърпял вреди, изразяващи се в направени разноски за
адвокатско възнаграждение в производствата по обжалване на наказателното
постановление. По силата на чл. 4 от ЗОДОВ държавата и общините дължат
обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждащото действие. Настоящият състав приема, че
ищецът в настоящото производство, не би заплатил адвокатско възнаграждение и
заплатените на това основание суми не биха представлявали вреда за него, ако не
беше издаден процесното, отменено впоследствие като незаконосъобразно, НП.
Макар и да липсва нормативно установено задължение за процесуално
представителство по реда на ЗАНН, адвокатската защита при атакуване
законосъобразността на НП се явява нормален и присъщ разход за обезпечаване на
успешния изход на спора, поради което и вредите се явяват пряка и
непосредствена последица от издадения незаконосъобразен акт - НП. Това е така,
тъй като намаляването на имуществото на ищеца вследствие заплатени суми за
адвокатско възнаграждение, е предизвикано от издаването на НП, с което е
наложено административното наказание глоба, което административнонаказаният
е считал за незаконосъобразно наложено.
С оглед на изложеното,
съдът счита, че предявеният иск по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е основателен и следва
да бъде уважен, като ответникът по исковата молба следва да бъде осъден да
заплати на ищеца обезщетение за имуществени вреди, в размер на 272,73 лева –
направени разноски за адвокатско възнаграждение по обжалването на НП пред РС – Крумовград, ведно със законната лихва върху сумата,
считано от датата на предявяване на ИМ до окончателното й заплащане.
При този изход от
делото ищецът има право на разноски, които съобразно уважената
част от иска са в размер на 336,37 лева.
Ето защо
и на основание чл. 203 и сл. от АПК, във вр. с чл. 1,
ал. 1 от ЗОДОВ Съдът
Р Е Ш И:
Осъжда Областна
дирекция на Министерството вътрешните работи, град Кърджали, да заплати на Ф.Т.Н. с ЕГН ********** и адрес: ***, сумата в размер на 272,73 лв. (двеста седемдесет и два
лева и 73 стотинки), представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди
(заплатено адвокатско възнаграждение), причинени от отменено по съдебен ред НП
№18-0289-000166/27.08.2018 г., издадено от началника на РУ - Крумовград към
ОДМВР – Кърджали, (в частта, с която за нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДвП, на
основание чл.179, ал.2, предл.1-во от ЗДвП на Ф.Н. е
наложена глоба в размер на 200 лв.) ведно със законната лихва върху тази сума
от датата на предявяване на исковата молба до окончателното й изплащане.
Осъжда Областна
дирекция на Министерството вътрешните работи, град Кърджали, да заплати на Ф.Т.Н. с ЕГН ********** и адрес: ***, сумата в размер на 336,37 лв. ( триста и тридесет и шест
лева и 37 стотинки), представляващи направени разноски в настоящото
производство.
Решението
може да се обжалва с касационна жалба, пред Върховния административен съд, в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия: