№ 1104
гр. София, 13.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Красимир Мазгалов
Членове:Силвана Гълъбова
Мария Малоселска
при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева
като разгледа докладваното от Силвана Гълъбова Въззивно гражданско дело
№ 20211100512821 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ответника Б. ТР. Б. срещу решение от 03.06.2021
г. по гр.д. №45935/2019 г. на Софийския районен съд, 59 състав, с което е допуснато на
основание чл.344 ал.1 ГПК да се извърши съдебна делба между съделителите Л.Т. Г., КР. Г.
Г. и Б. ТР. Б. на следните недвижими имоти: 1. Недвижим имот, находящ се в гр. София, кв.
„Орландовци“, ул. „****, представляващ ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор
68134.510.511 по кадастралната карта, одобрена със заповед №РД-18-53/23.11.2011 г. на изп.
директор на Агенция по геодезия, картография и кадастър, с площ от 245 кв.м. съгласно
скица на поземлен имот №15-497492, изд. на 05.06.2019 г. от Агенция по геодезия,
картография и кадастър – Служба по геодезия, картография и кадастър-гр. София, с трайно
предназначение на територията: урбанизирана, с начин на трайно ползване: ниско
застрояване /до 10 м./, с номер по предходен план: 511, кв.3, парцел ХХІІ, при граници и
съседи по скица: поземлен имот с идентификатор 68134.510.5029, поземлен имот с
идентификатор 68134.510.510, поземлен имот с идентификатор 68134.510.508, поземлен
имот с идентификатор 68134.510.514, поземлен имот с идентификатор 68134.510.512,
представляващ дворно място, заедно с находящите се в имота: полумасивна жилищна сграда
– едноетажна, приземие без мазе, намираща се към улицата и състояща се от: стая, кухня и
антре, полумасивна сграда – едноетажна, приземие без мазе, намираща се в средата на
мястото, състояща се от: стая, кухня и антре, полумасивна жилищна сграда – едноетажна,
приземие без мазе, намираща се в дъното на дворното място и състояща се от: стая и антре,
две тухлени бараки, вкл. и дворен клозет; 2. Недвижим имот, находящ се в гр. София, бул.
„****, представляващ САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор
68134.404.9.1.18 по кадастралната карта, одобрена със заповед №РД-18-45/09.07.2010 г. на
изп. директор на Агенция по геодезия, картография и кадастър, находящ се в сграда №1 по
кадастралната схема, с предназначение на самостоятелния обект: Жилище, апартамент, брой
1
нива на обекта: 1, представляващ АПАРТАМЕНТ №18, с административен адрес: гр. София,
район „Оборище“, бул. „****, на 5-ти ет. по кадастралната схема, а по документ за
собственост на 5-ти жилищен ет., на кота +14,60 м., със ЗП от 46,76 кв.м., състоящ се от:
входно предверие, баня с тоалетна, дневна, кухня-трапезария, килер и балкон, при граници
по документ за собственост: стълбищна площадка, ап. №17, улица и ап. №19, и при съседи
по кадастрална схема: на същия етаж: 68134.404.9.1.17, 68134.404.9.1.19, под обекта:
68134.404.9.1.14, над обекта: няма, заедно с 2,0711% ид.ч. от общите части на сградата и от
правото на строеж върху мястото, върху което е построена сградата, съставляващо
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 68134.404.9, и съгласно документ за собственост
съставляващо УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ ІV-36 в кв.717 по плана на гр. София, м.
„ГГЦ – зона Г-13“, целият с площ от 495 кв.м., при съседи по скица: улица, УПИ V-34, 35,
УПИ VІ-32, 33, УПИ VІІ-29, УПИ Х-31, УПИ ІІІ-37, при следните дялове: за Л.Т. Г. – 1/4
ид.ч., за Л.Т. Г. и КР. Г. Г. в режим на СИО – 1/2 ид.ч., и за Б. ТР. Б. – 1/4 ид.ч.
В жалбата се твърди, че решението на СРС е необосновано, незаконосъобразно и
неправилно. Сочи, че по отношение на недвижимия имот по т.1 е налице грешка при
пресмятането на квотите, при които следва да бъде допусната делбата. Поддържа, че по
отношение на недвижимия имот по т.2 също е налице грешка при пресмятането на квотите,
при които следва да бъде допусната делбата, както и че сделката за ид.ч. от този имот,
сключена между ищеца Л.Т. Г. и майка и А.М.С., е нищожна, тъй като не е заплатена
продажна цена. Предвид изложеното жалбоподателят моли въззивния съд да отмени изцяло
обжалваното решение и делото да бъде върнато за разглеждане от друг съдебен състав.
Претендира разноски.
Въззиваемите Л.Т. Г. и КР. Г. Г. в срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК оспорват
жалбата и молят обжалваното решение да бъде потвърдено. Претендират разноски.
Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен
акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни
изводи:
Жалбата е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е частично
основателна.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да
приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса
на някоя от страните – т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, но е частично
неправилно по следните съображения:
По делото е представен констативен нот. акт №158, т.VІІІ, н.д. №1823/10.07.1991 г., с
който П.А.И., Ц.Б.П. и Т.Б.С. са признати за собственици чрез покупка, делба и наследство
на следния недвижим имот, първата за 4/6 и останалите за по 1/6 на останалото в
наследство: дворно място, находящо се в гр. София, кв. „Орландовци“, ул. „****,
включващо: полумасивна жилищна сграда-едноетажна, полумасивна сграда-едноетажна,
полумасивна жилищна сграда-едноетажна, две тухлени бараки, вкл.и дървен клозет.
От представения нот. акт за покупко-продажба на недвижим имот №126, т.VІ, н.д.
№1005/16.11.2007 г. на нот. М.Р. се установява, че Ц.Б.П. е продала на съсобственика си Т.
Б. С. собствената си 1/2 ид.ч. от следните недвижими имоти, а именно: Дворно място,
находящо се в гр. София, кв. „Орландовци“, ул. „Планинско цвете“, заедно с находящите се
в имота: полумасивна жилищна сграда-едноетажна, полумасивна сграда-едноетажна,
полумасивна жилищна сграда-едноетажна, две тухлени бараки, вкл. и дървен клозет.
От представения нот. акт за продажба на недвижим имот №98, т.ІІІ, н.д.
2
№438/09.07.2008 г. на нот. А.Ч. се установява, че „В.****“ ЕООД е продал на А.М.С.
следния недвижим имот: Апартамент №18, находящ се в гр. София, бул. „****, заедно с
2,0711% ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото.
По делото е представен нот. акт за покупко-продажба на идеална част от недвижим
имот №5, т.ХVІ, н.д. №2283/25.11.2016 г. на нот. М. Г., от който е видно, че А.М.С. е
продала на съсобственика си Л.Т. Г. собствените си 4/6 ид.ч. от следния недвижим имот, а
именно: Самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.404.9.1.18, находящ се в гр.
София, бул. „****, ведно с 2,0711% ид.ч. от общите части на сграда и от правото на строеж,
върху мястото, върху което е построена сградата.
От представения нот. акт за продажба на идеална част от недвижим имот №55, т.ІІІ,
н.д. №374/10.08.2017 г. нот. М.И. се установява, че А.М.С. е продала на съсобственика си
Л.Т. Г. собствените си 6/12 ид.ч. по поземлен имот с идентификатор 68134.510.511, находящ
се в гр. София, кв. „Орландовци“, ул. „****, ведно с всички подобрения и приращения в
имота, за сумата от 8500,00 лв., платима в срок до 6 мес., считано от датата на сключване на
договора.
Видно от представеното по делото удостоверение за сключен граждански брак от
21.07.2000 г., издадено от СО, район „Сердика“, Т. Б. С. и А.М. Г. са сключили граждански
брак на 12.04.1970 г.
Видно от представеното по делото удостоверение за сключен граждански брак от
19.03.1989 г., издадено от СО, район „Оборище“, КР. Г. Г. и Л.Т. Г. са сключили граждански
брак на 19.03.1989 г.
От представеното удостоверение за наследници, издадено от Столична община,
район „Сердика“, изх. №2556/22.11.2016 г., се установява, че П.А.И. е починала на
07.07.2007 г., като е оставила следните наследници по закон: 1. Ц.Б.П.-дъщеря, починала на
12.06.2014 г. и оставила следните наследници по закон: С.Г.П.-съпруг, Б.С.Б.-дъщеря и
П.С.Т.-дъщеря; 2. Т. Б. С.-син, починал на 17.05.2011 г. и оставил следните наследници по
закон: А.М.С.-съпруга, Л.Т. Г.-дъщеря и Б. ТР. Б.-син.
От представеното удостоверение за наследници, издадено от СО, район „Младост“,
изх. №846/19.08.1070 г., Т. Б. С. е починал на 17.05.2011 г. и оставил следните наследници
по закон: А.М.С.-съпруга, Л.Т. Г.-дъщеря и Б. ТР. Б.-син.
От представеното по делото решение от 23.05.2012 г., постановено по гр.д.
№56003/2010 г. по описа на СРС, 43 състав, влязло в сила на 22.02.2012 г., се установява, че
е прогласено за нищожно на основание чл.42 ал.1 б. „б“ пр.2 вр. чл.25 ал.1 ЗН
завещателното разпореждане, извършено от Т. Б. С. в полза на А.М.С. в саморъчно
завещание от 12.04.2010 г., с което Т. Б. С. е завещал на А.М.С. своя дял от общите движими
и недвижими имоти, вкл. и наследстваните имоти от баща му и майка му, поради неспазване
на разпоредбите за съставянето му /не е написано и подписано от завещателя/.
С решение от 24.07.2018 г., постановено по гр.д. №49763/2016 г. по описа на СРС, 53
състав, влязло в сила на 18.09.2018 г., е признато за установено на основание чл.124 ал.5
ГПК, че А.М.С. се е ползвала от неистински частен документ – завещание от 12.04.2010 г. на
Т. Б. С., като сама е съставила и съзнателно го е употребила, за да докажи съществуването
на правото си на заветник, което съставлява престъпление по чл.309 ал.1 НК, и е признато за
установено на основание чл.3 б. „в“ пр. посл. ЗН, че А.М.С. не може да наследява от Т. Б. С.
като недостойна.
Други относими доказателства не са ангажирани.
По иска за делба на недвижимия имот, находящ се в гр. София, кв.
„Орландовци“, ул. „****:
П.А.И., Ц.Б.П. и Т.Б.С. са придобили на основание покупко-продажба, делба и
наследство процесния недвижим имот при квоти: 4/6 ид.ч. за П.А.И. и по 1/6 ид.ч. за Ц.Б.П.
3
и Т.Б.С..
След смъртта на П.А.И. нейните 4/6 ид.ч. от процесния имот са наследени от децата и
Ц.Б.П. и Т.Б.С. на основание чл.5 ал.1 при равни квоти – от по 2/6 ид.ч.
Т.Б.С. и съпругата му А.М.С. са придобили по силата на възмездна правна сделка от
Ц.Б.П. в режим на СИО 1/2 ид.ч. от процесния недвижим имот.
След смъртта на Т.Б.С. неговите 3/4 ид.ч. от процесния недвижим имот са наследени
само от децата му Л.Т. Г. и Б. ТР. Б. на основание чл.5 ал.1 и чл.3 б. „в“ ЗН при равни квоти
– от по 3/8 ид.ч.
Л.Т. Г. и съпругът и КР. Г. Г. са придобили по силата на възмездна правна сделка от
А.М.С. в режим на СИО 1/4 ид.ч. от процесния недвижим имот, доколкото никой не може да
прехвърли повече права отколкото притежава.
По изложените съображения следва да се приеме, че страните по делото се
легитимират като съсобственици на делбения недвижим имот, като квотите им в
съсобствеността са следните – по 3/8 ид.ч. за ищеца Л.Т. Г. и ответника, и 2/8 ид.ч. в режим
на СИО за двамата ищци.
По иска за делба на недвижимия имот, находящ се в гр. София, бул. „****:
А.М.С. и съпругът и Т.Б.С. са придобили в режим на СИО процесния недвижим имот
по силата на възмездна правна сделка.
След смъртта на Т.Б.С. неговата 1/2 ид.ч. от процесния недвижим имот са наследени
само от децата му Л.Т. Г. и Б. ТР. Б. на основание чл.5 ал.1 и чл.3 б. „в“ ЗН при равни квоти
– от по 3/8 ид.ч.
Л.Т. Г. и съпругът и КР. Г. Г. са придобили по силата на възмездна правна сделка от
А.М.С. в режим на СИО 1/2 ид.ч. от процесния недвижим имот, доколкото никой не може да
прехвърли повече права отколкото притежава. Неоснователни са твърденията на ответника,
че договорът за покупко-продажба е нищожен, тъй като не е заплатена продажната цена.
Неплащането на цената по договор за покупко-продажба не се отразява на действителността
на сделката, а за изправния продавач възниква право или да иска реално изпълнение, или да
иска разваляне на договора.
По изложените съображения следва да се приеме, че страните по делото се
легитимират като съсобственици на делбения недвижим имот, като квотите им в
съсобствеността са следните – по 1/4 ид.ч. за ищеца Л.Т. Г. и ответника, и 2/4 ид.ч. в режим
на СИО за двамата ответници.
Поради изложеното обжалваното решение следва да бъде отменено в частта относно
квотите, при които е допусната делба на процесния недвижим имот, находящ се в гр. София,
кв. „Орландовци“, ул. „****, и вместо него да бъде постановено друго, с което се допусне
извършване на делбата при посочените по-горе квоти, а в останалата част решението следва
да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото и направеното искане на въззивника на основание чл.78
ал.1 ГПК следва да бъдат присъдени разноски във въззивното производство в размер на
сумата от 12,50 лв., представляваща държавна такса.
С оглед изхода на делото и направеното искане на въззиваемите на основание чл.78
ал.3 ГПК се дължат разноски във въззивното производство, но доколкото същите не са
представили доказателства за направени такива, то и не следва да им бъдат присъждани.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
4
ОТМЕНЯ решение №20130725 от 03.06.2021 г., постановено по гр.д. №45935/2019 г.
по описа на СРС, ГО, 59 състав, в частта, в която са определени квотите, при които е
допуснато да се извърши делба на следния недвижим имот: Недвижим имот, находящ се в
гр. София, кв. „Орландовци“, ул. „****, представляващ ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с
идентификатор 68134.510.511 по кадастралната карта, одобрена със заповед №РД-18-
53/23.11.2011 г. на изп. директор на Агенция по геодезия, картография и кадастър, с площ от
245 кв.м. съгласно скица на поземлен имот №15-497492, изд. на 05.06.2019 г. от Агенция по
геодезия, картография и кадастър – Служба по геодезия, картография и кадастър-гр. София,
с трайно предназначение на територията: урбанизирана, с начин на трайно ползване: ниско
застрояване /до 10 м./, с номер по предходен план: 511, кв.3, парцел ХХІІ, при граници и
съседи по скица: поземлен имот с идентификатор 68134.510.5029, поземлен имот с
идентификатор 68134.510.510, поземлен имот с идентификатор 68134.510.508, поземлен
имот с идентификатор 68134.510.514, поземлен имот с идентификатор 68134.510.512,
представляващ дворно място, заедно с находящите се в имота: полумасивна жилищна сграда
– едноетажна, приземие без мазе, намираща се към улицата и състояща се от: стая, кухня и
антре, полумасивна сграда – едноетажна, приземие без мазе, намираща се в средата на
мястото, състояща се от: стая, кухня и антре, полумасивна жилищна сграда – едноетажна,
приземие без мазе, намираща се в дъното на дворното място и състояща се от: стая и антре,
две тухлени бараки, вкл. и дворен клозет, и вместо него постановява:
3/8 ид. ч. за Л.Т. Г., ЕГН **********,
2/8 ид. ч. в режима на СИО за Л.Т. Г., ЕГН **********, и КР. Г. Г. , ЕГН **********
и
3/8 ид. ч. за Б. ТР. Б., ЕГН **********.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата част.
ОСЪЖДА Л.Т. Г. , ЕГН **********, адрес: гр. София, жк. „****, ап.1, и КР. Г. Г. ,
ЕГН **********, адрес: гр. София, жк. „****, ап.1, да заплатят на Б. ТР. Б. , ЕГН
**********, адрес: гр. София, жк. „****, на основание чл.78 ал.1 ГПК сумата от 12,50 лв.,
представляваща разноски във въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС с касационна жалба в едномесечен
срок от съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5