№ 252
гр. Благоевград, 03.06.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ СЪСТАВ, в закрито
заседание на трети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Лилия Масева
като разгледа докладваното от Лилия Масева Търговско дело №
20211200900175 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от Р. Н. Д.,
ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Благоевград, ул. „E.Д.“ №6, против „ВиК“ ЕООД,
ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. Благоевград, ул. „А.Ч.“ №3.
В исковата молба се твърди, че с Договор за възлагане на управление на „ВиК” ЕООД гр.
Благоевград № РД-02-16ф-12/18.09.20 г., сключен на основание чл.52, ал.1 от Правилника за
прилагане на Закона за публичните предприятия /ППЗППУ/, след надлежно проведен
конкурс и във връзка с Протокол № ТЗ-37/ 18.09.2020 г. на едноличния собственик на
капитала на дружеството е възложено на ищцата управлението на ответното дружество за
срок от три години.
Твърди се, че едноличен собственик на капитала на ответното дружество е „Б ВиК х.“ ЕАД,
което е публично дружество, с едноличен собственик на капитала българската държава, чрез
Министъра на регионалното развитие и благоустройството.
Посочва се, че в чл. 8 от раздел V от Договора за възлагане на управление на „ВиК“ ЕООД,
посочен по-горе, било посочено, че същият се прекратява с освобождаване на управителя с
решение на едноличния собственик на капитала, като в точки 8.1 и 8.2 били посочени
основанията за прекратяването.
Ищцата твърди, че без да е предварително уведомена, по време на разрешен и ползван от
нея платен отпуск, на 13.10.2021 г. в ТРРЮЛНЦ със заявление А4 с вх. №20211007144017
било вписано заличаването й като управител на „ВиК“ ЕООД, гр. Благоевград, което
обстоятелство узнала на същата дата от ТРРЮЛНЦ.
В исковата молба се посочва, че било видно от публикувания в ТРРЮЛНЦ към АВ протокол
№ 31/07.10.2021 г., че „Б ВиК х.” ЕАД, като едноличен собственик на капитала на „ВиК”
ЕООД, гр. Благоевград, на основание чл. 137, ал.1, т. 5 и чл. 147, ал. 2 от ТЗ, във връзка с чл.
15 от Закона за публичните предприятия, чл. 26, ал. 1, т.3 и чл.52, ал.1 от Правилника за
прилагане на Закона за публичните предприятия, приет с Постановление №85 на
1
Министерски съвет от 30.04.2020 г., чл.9, ал.1, т.3 и ал.3 от Учредителния акт на
дружеството и чл.8.1, б „б” от Договор № РД-02-16ф-10/03.09.2014 г. за възлагане на
управлението на „ВиК” ЕООД, гр.Благоевград, след като е разгледало въпроси от
компетентността на ОС на Дружеството е взело следните решения:
1. За освобождаване на Р. Н. Д., ЕГН **********, като управител на „ВиК” ЕООД,
гр.Благоевград и прекратяване на сключения с нея Договор № РД-02-16ф-10/ 03.09.2014 г. за
възлагане на управлението на „ВиК” ЕООД, гр. Благоевград, на основание чл.8.1, б „б” от
договора;
2. За избиране на М.И.П., ЕГН ********** за управител на „ВиК” ЕООД, гр. Благоевград за
срок до провеждане на конкурс и избор на управител на дружеството;
2.1. За определяне на новоизбрания управител възнаграждение в съответствие с принципите
и стойностите на чл.56 от Правилника за прилагане на Закона за публичните предприятия.
3. На основание на чл. 141, ал.7 от ТЗ, с избраното по т.2 лице да се сключи договор за
възлагане на управлението на „ВиК” ЕООД, гр. Благоевград.
4. За възлага на новоизбрания управител на „ВиК” ЕООД, гр. Благоевград да предприеме
необходимите действия по вписване на промените в ТРРЮЛНЦ към АВ.
В исковата молба се посочва, че в ТРРЮЛНЦ към АВ е вписано липсващо, невзето решение
на УС на „Б ВиК х.“ ЕАД, който е едноличен собственик на „ВиК“ ЕООД-гр. Благоевград.
Твърди се, че с посоченото решение е прекратен Договор № РД-02-16ф-10/03.09.2014 г.,
който към 07.10.2021 г. не е действащ, като се твърди, че действащ е Договор за възлагане
на управление на „ВиК” ЕООД, гр. Благоевград № РД-02-16ф-12/ 18.09.20 г.
На следващо място, твърди се, че не са налице основанията за вземане на решението в
протокол № 31/07.10.2021 г. Твърди се, че в същото било посочено, че договорът с
управителя на „ВиК” ЕООД, гр. Благоевград се прекратява на основание чл.8.1, б. „б” от
Договор № РД-02-16ф- 10/03.09.2014 г. Твърди се, че съгласно Договор за възлагане на
управление на „ВиК” ЕООД, гр. Благоевград № РД-02-16ф-12/18.09.20 г. основание за
прекратяването му на посоченото в протокола основание не съществува – с решение на
едноличния собственик на капитала без предизвестие.
На следващо място, ищцата посочва, че оспорва избирането на новия управител на
Дружеството не само поради непрекратяването на договора за управление на ищцата, а и
поради факта, че същият е представил декларация с невярно съдържание, тъй като новият
управител към датата на вземането на решението е работил по трудов договор с „ВиК
ЕООД, гр. Благоевград. Твърди се също така, че протоколното решение не може да се
приеме за законосъобразно и поради избора на лицето, което с него е определено за
управител: М.И.П., ЕЕН **********, тъй като същият не притежава необходимите в случая
образование и квалификация. Посочва се, че предпоставка за избора на дадено лице за
управител на ответното дружество е наличие на определен образователен ценз в
съответната област. Тези изисквания от определеното за управител лице не били изпълнени.
В исковата молба се твърди също така, че в Закона за публичните предприятия и в
2
Правилника за прилагане на закона за публичните предприятия е регламентирана
процедурата за избор на управители. Твърди се, че налице сложен фактически състав при
избор на управител, а именно едва след надлежно проведен конкурс управлението на
публичните предприятия се възлага с договор за управление, сключен в съответствие с
разпоредбите на Търговския закон или специалния закон, с който е създадено
предприятието. Не е предвидена възможност да се вземе решение от едноличния собственик
на капитала за временно изпълняващ длъжността управител до назначаване на спечелилия
конкурс.
С оглед горните съображения, ищцата поддържа теза, че не е налице прекратяване на
пълномощията й като управител на „ВиК” ЕООД, гр. Благоевград, поради което и
решението по протокол № 31/ 07.10.2021г. на едноличния собственик на капитала на „ВиК”
ЕООД, гр. Благоевград съдържало несъществуващи обстоятелства, които не могат да бъдат
основание за валидно вписване на заличаването й като управител на Дружеството от
ТРРЮЛНЦ към АВ.
Отделно това се посочва, че в ТРРЮЛНЦ към АВ липсвало вписване на акт, доказващ
прекратяването на договора, с който било възложено на ищцата управлението на „ВиК
ЕООД, гр. Благоевград. Липсвало вписване и на сключения договор за възлагане на
управлението на Дружеството и с новоизбрания управител, поради което се твърди, че
действията на длъжностното лице по вписванията противоречат на изискванията на чл. 21,
ал. 1, т. 5 от ЗТРРЮЛНЦ, които водели до вписване на несъществуващи обстоятелства по
см. на чл. 29, ал.1, изр. последно от ЗТРРЮЛНЦ.
При условията на евентуалност, в исковата молба се поддържат също така и искове за
установяване нищожност или недопустимост на същото вписване. В тази насока се твърди,
че било видно от публикувания със заявление А5 и вх. № 20211007193256 в ТРРЮЛНЦ по
партидата на „Б ВиК х.” ЕАД с ЕИК *****, протокол № 35/ 07.10.2021 г. от заседание на
Надзорния съвет на „Б ВиК х.” ЕАД е, че на дата 07.10.2021 г. НС е взел две решения:
съответно: Решение № 1- Освобождава И.Б.И., ЕГН **********, УС на „Б ВиК х.” ЕАД и
Решение № 2- Избира К.Д.К., ЕГН ********** за изпълнителен член на „Б ВиК х.” ЕАД.
Така взетото решение било изменено с друго такова в изпълнение на дадени от АВ указания
№ 20211007193256/ 07.10.2021 г. видно от подадения със заявление Ж1 с вх. №
20211011165128 протокол № 36/ 11.10.2021г. от заседание на Надзорния съвет на „Б ВиК х.”
ЕАД - до провеждане на конкурс за избор на членове на УС на Дружеството. Вписването
било извършено на 13.10.2021г. (вписване 20211013105148).
Посочва се, че със заявление А5 и вх. № 20211007193256 в ТРРЮЛНЦ по партидата на „Б
ВиК х.” ЕАД с ЕИК ***** е публикуван и протокол № 31/ 07.10.2021 г. от заседание на
Управителния съвет на „Б ВиК х.” ЕАД от който било видно, че отново на дата 07.10.2021 г.
УС е взел Решение №1, с което е избрал К.Д.К., ЕГН ********** за изпълнителен член на „Б
ВиК х.“ ЕАД и го е овластил да управлява и представлява дружеството самостоятелно, след
одобрение от председателя на Надзорния съвет.
3
Твърди се, че в настоящия случай вписването е нищожно, тъй като взетото решение за
избиране на временен управител е извън пределите на правомощията на едноличния
собственик на капитала на „ВиК” ЕООД, гр. Благоевград. Твърди се, че към момента на
вземане на решенията за освобождаването на ищцата и прекратяване на сключения Договор
№ РД-02-16ф-10/03.09.2014 г. за възлагане управлението на дружеството на основание
чл.8.1, б. „б“ от договора; и за избиране на М.И.П. за управител на „ВиК” ЕООД, гр.
Благоевград за срок до провеждане на конкурс и избор на управител на Дружеството,
представляващият изпълнителния член на Управителния съвет И.Б.И. не е разполагал с
такива правомощия, които вече и отново на 07.10.2021 г., видно от протокол №35/07.10.2021
г. от заседание на Надзорния съвет на „Б ВиК х.” ЕАД са били делегирани на К.Д.К., ЕГН
**********, поради избирането му от ОС за изпълнителен член на „Б ВиК х.” ЕАД. В този
смисъл, ищцата поддържа теза, че протоколираните в протокол №31/07.10.2021 г. решения
за освобождаването й като управител на ответното дружество и за избирането на М.П. за
управител до избиране на нов управител, са нищожни, защото същите са взети извън
пределите на компетентността на изпълнителния член на УС – И.Б.И.. Ищцата твърди, че
протоколираните в протокол № 31/ 07.10.2021г. решения са нищожни, на самостоятелно
основание, и защото същите са взети от некомпетентен орган, които в случая са от
компетентността на Управителния съвет на „Б ВиК х.” ЕАД.
На следващо място, в исковата молба се посочва, че в противоречие с разпоредбата на чл.
52, ал.1. от ППЗПП в ТРРЮЛНЦ към АВ е вписан новият управител М.И.П., без за същия да
е представен договор за възлагане на управлението му на „ВиК” ЕООД, гр. Благоевград,
поради което се твърди, че е извършено вписване на нов управител без същият да е сключил
договор за възлагане на управление на „ВиК” ЕООД, гр. Благоевград, т.е. налице е липса на
възлагане на управлението на публичното предприятие, както и е допуснато вписване без
длъжностното лице по регистрацията към ТРРЮЛНЦ към АВ да е надлежно сезирано, което
е недопустимо.
В исковата молба се посочва още, че за ищцата е налице правен интерес от предявяване на
иска по чл. 29 ЗТРРЮЛНЦ, тъй като е трето лице, което не е участвало в регистърното
производство, чието правно положение е засегнато от вписаното обстоятелство, и което би
се променило благоприятно вследствие на заличаването му, както и защото така вписаните
обстоятелства накърняват субективните материални права на ищцата. Ищцата посочва още,
че успешното провеждане на иска по чл. 29 ЗТРРЮЛНЦ би имало положителен ефект за
нея, тъй като отново ще може да изпълнява функциите на управител и представляващ „ВиК“
ЕООД-гр. Благоевград.
В заключение на изложените по-горе обстоятелства, с исковата молба е поискано от съда да
постанови решение, с което да признае за установено, че в ТРРЮЛНЦ, воден от Агенция по
вписванията, по партидата на „ВиК” ЕООД - гр. Благоевград, ЕИК *****, със седалище и
адрес на управление: гр. Благоевград, ул. „А.Ч.” № 3, общ. Благоевград, представлявано от
М.И.П., въз основа заявление А4 с вх.№ 20211007144017 в ТРРЮЛНЦ към АВ са вписани
несъществуващи, евентуално нищожни или недопустими обстоятелства – освобождаване на
4
управителя на „ВиК” ЕООД, гр.Благоевград и прекратяване на сключения Договор № РД-
02-16ф-10/03.09.2014 г. за възлагане управлението на дружеството на основание чл.8.1, б.
„б” от договора; избиране на М.И.П. за управител на „ВиК ЕООД, гр. Благоевград за срок до
провеждане на конкурс и избор на управител на Дружеството (вписване №20211013124444),
както и да постанови заличаване на вписването по реда на чл. 14 от ЗТРРЮЛНЦ, съгласно
чл. 30, ал.1 от ЗТРРЮЛНЦ.
По реда на чл. 367, ал. 1 ГПК по делото е постъпил писмен отговор на жалбата от „ВиК“
ЕООД, гр. Благоевград, ЕИК *****, представлявано от управителя инж. М.П., чрез адв. Н.Л..
В отговора се излагат най-напред съображения за недопустимост на предявените искове,
поради липса на правен интерес. В тази насока се посочва, че наличието на правен интерес е
абсолютна положителна процесуална предпоставка за допустимостта на иска по чл. 29, ал. 1
ЗТРРЮЛНЦ. Твърди се, че не са налице предпоставките за наличието на правен интерес по
смисъла на чл. 29, ал.1 ЗТРРЮЛНЦ, като се посочва, че ищцата не разполага с активна
правна легитимация за предявяване на настоящия иск. Посочва се още, че с предявяването на
иска не би се постигнал и търсения положителен ефект за ищцата, а именно да изпълнява
отново функциите на управител и представляващ „ВиК“ ЕООД-гр. Благоевград. Твърди се,
че освобождаването на ищцата като управител на „ВиК“ ЕООД, гр. Благоевград, е
извършено по законоустановения ред – чрез взето решение от едноличния собственик на
капитала на дружеството - „Б ВиК х.“ ЕАД, ЕИК *****. Решението било оформено в т. 1 от
Протокол №31/07.10.2021 г. на „Б ВиК х.“ ЕАД. Посочва се, че съгласно разпоредбата на чл.
10, ал. 2 от Учредителния акт на дружеството „ВиК“ ЕООД управителят може да бъде
освободен по всяко време по решение на едноличния собственик на капитала, в
съответствие с разпоредбите на Търговския закон (ТЗ) и Закона за публичните предприятия
(ЗПП). В този смисъл била и разпоредбата на чл. 137, ал. 1, т. 5 ТЗ. Посочва се, че съгласно
разпоредбата на чл. 141, ал. 4 ТЗ овластяването на управителя може да бъде оттеглено по
всяко време и името му да бъде заличено от търговския регистър, тоест в рамките на
управленската си целесъобразност, едноличният собственик на капитала може да освободи
управителя по всяко време, без да посочва конкретни основания за това решение. Навеждат
се съображения, че в случая едноличният собственик на капитала на „Б ВиК х.“ ЕАД е взел
категоричното решение за освобождаване на ищцата от позицията на управител. Твърди се,
че преценката на едноличния собственик на капитала е преценка по целесъобразност, която
не подлежи на съдебен контрол. Обратното би означавало в рамките на производството по
чл. 29, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ едно трето лице да има правна възможност за ревизия на решение
на едноличния собственик на капитала, което било недопустимо. Посочва се още, че
решението на съда по чл. 30, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ във връзка с чл. 29, ал.1 ЗТРРЮЛНЦ не
може да дерогира решението на едноличния собственик на капитала за освобождаване на
ищцата като управител и назначаването на М.П. за временно заемащ длъжността
„управител“. Противното би означавало намеса в преценката по целесъобразност на
собственика на капитала. Поддържа се, че в случая липсва правен интерес за ищцата от
предявяване на иска, тъй като ако хипотетично бъде уважен искът, не би могло да се
5
възстанови юридическото и фактическото положение отпреди атакуваното вписване, тъй
като едноличният собственик на капитала е прекратил по законоустановения срок и в
рамките на необходимата компетентност договора за управление и контрол на ищцата. По
изложените съображения, ответникът счита, че настоящото търговско дело следва да се
прекрати, предвид недопустимостта на исковете, доколкото не би настъпил целения от
ищеца правен резултат, т.е. не би могло да бъде възстановено фактическото и правно
положение отпреди спорното вписване.
На следващо място, в отговора на исковата молба се излагат съображения и за
неоснователност на предявените искове. Прави се, най-напред, възражение срещу
твърдението на ищцата, че е вписано липсващо, невзето решение на УС на „Б ВиК х.“ ЕАД,
с което не е прекратен действащият договор за управление и контрол на ищцата. В тази
насока се посочва, че неправилно ищцата счита, че ответното дружество е вписало в
Търговския регистър към АВ несъществуващо обстоятелство, тъй като в решението за
освобождаването й като управител, обективирано в Протокол № 31/ 07.10.2021 г., е посочен
Договор № РД-02- 16ф-10/ 03.09.2014 г., а не Договор № РД-02-16ф-10/18.09.2021 г. Твърди
се, че съгласно актуалната съдебна практика несъществуващо е обстоятелство, което не се е
осъществило или е съществувало, но нищожността му е установена по исков ред, а в
разглеждания случай не е налице нито една от посочените хипотези. Посочва се, че
управленското намерение на едноличния собственик на капитала да прекрати
облигационните договорни отношения с ищцата, е в рамките на правомощията дадени му
съгласно разпоредбите на 10, ал. 2 от Учредителния акт на ответното дружеството и чл. 137,
ал. 1, т. 5 ТЗ, като освобождаването на ищцата от поста „управител“ е безспорно
обстоятелство, което се е осъществило на 07.10.2021 г. Отделно от това се посочва, че в
Решението по т. 1 от Протокол № 31/ 07.10.2021 г. е допусната грешка в изписване на
договора, поради сходството в номерацията. Твърди се, че с оглед поправяне на допуснатата
фактическа грешка в Протокол №36/15.10.2021 г., едноличният собственик на капитала е
взел решение за поправка на допуснатата фактическа грешка в Протокол № 31/ 07.10.2021 г.
Твърди се, че въз основа на посоченото решение навсякъде в Протокол №31/ 07.10.2021 г.
трябва да се чете Договор № РД-02-16ф-10/18.09.2021 г., а не Договор № РД-02-16ф-
10/03.09.2014 г. Поддържа се, че допуснатата фактическа грешка не прави освобождаването
на ищцата несъществуващо обстоятелство, поради което се поддържа, че възражението на
ищцата, че правоотношението й не е прекратено, поради несъществуващо обстоятелство в
случая е неоснователно. Поддържа се, че е неоснователно твърдението на ищцата, че не е
налице основанието за прекратяване на договора й, посочено в Протокол № 31/ 07.10.2021 г.
В отговора се посочва, че е неоснователно твърдението на ищцата, че не е вписан акт,
доказващ прекратяване на договора на ищцата, като в тази връзка се посочва, че Протокол
№31/ 07.10.2021 г., съдържащ решението за прекратяване на договорните правоотношения с
ищцата, е вписан по партидата на дружеството, което оборвало споменатото твърдение на
ищцата. Посочва се, че от датата на вписването на освобождаването на ищцата като
управител на дружеството в търговския регистър се счита, че договорът за управление
6
контрол се прекратява.
На следващо място, в отговора на исковата молба се поддържа, че е неоснователно и
ирелевантно за спора по чл. 29 ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ възражението на ищцата, че ответното
дружество е вписало несъществуващо обстоятелство, поради твърдението, че новият
управител на ответното дружество не е назначен с конкурс и не притежава необходимите
образование и квалификация. Твърди се, че решението за назначаване на нов управител на
дружеството е съществуващ и валиден акт, който превръща в ирелевантни за възникналия
спор следните ищцови твърдения:
1. Твърдението на ищцата, че новият управител не притежава необходимите образование и
квалификация и не е назначен с конкурс.
2. Твърдението на ищцата, че новият управител не притежава необходимите образование и
квалификация и не е назначен с конкурс.
3. Твърдението на ищцата, че новият управител е представил декларация с невярно
съдържание.
На следващо място, в отговора на исковата молба се посочва, че са ирелевантни за
възникналия спор са съображенията, изложени от ищцата по отношение на твърдяната
нищожност и недопустимост на решенията, отразени в т. 1 и т. 2 от Протокол
№31/07.10.2021 г. В тази насока се посочва, че ищцата се позовава на вписания, извършени
по партидата на едноличния собственик на капитала „Б ВиК х.“ ЕАД относно твърдението
си за нищожност и недопустимост на решенията, отразени в т. 1 и т. 2 от Протокол № 31/
07.10.2021 г. Ответникът счита, че позоваването на вписвания по партида, различна от тази
на ответното дружество надхвърля предмета на настоящия спор. Твърди се, че ако ищцата
смята, че е налице незаконосъобразно решение, то тя трябва да предприеме друг ред за
искова защита, а не този по чл. 29, ал.1 ЗТРРЮЛНЦ.
В отговора на исковата молба се посочва още, че правоотношението между управителя и
дружеството възниква по силата на избора му за управител от едноличния собственик на
капитала и вписването му в търговския регистър, а не със сключването на договора за
управление и контрол. В този смисъл се твърди, че е неоснователно възражението на
ищцата за недопустимост на вписването, поради причина, че не е налице възлагане на
управлението на публичното предприятие, с аргумента, че е извършено вписване без да е
сключен договор за управление и контрол с М.П.. Твърди се, че сключването на договора за
управление и контрол с новия управител е ирелевантно за легитимността на новия
управител да извърши необходимите вписвания. Посочва се, че в решението по т. 4 от
Протокола, едноличният собственик на капитала изрично е възложил на новоизбрания
управител да предприеме необходимите действия по вписване на промените по партидата на
дружеството в Търговския регистър, поради което не би могло да твърди недопустимост на
направените вписвания относно прекратяване на договора с ищцата и избора на нов
управител.
В заключение на горното се иска прекратяване на делото, като недопустимо, а евентуално –
7
отхвърляне на предявения иск, ведно с присъждане на сторените по делото разноски.
По реда на чл. 372, ал. 1 ГПК по делото е постъпила и допълнителна искова молба от
ищцата Р. Н. Д., ЕГН **********. В допълнителната искова молба се посочва, че наличието
на правен интерес от депозиране на настоящата искова молба е безспорен, тъй като ищцата е
страна по правоотношението, което ответникът незаконосъобразно се опитва да прекрати.
Ищцата посочва, че след като това прекратяване е вписано в ТР, а същевременно твърди, че
не са настъпили неговите последици, тъй като е извършено незаконно, поради което било
очевидно, че за нея е налице правен интерес да защити своите права като страна по този
договор, който е прекратен по време на разрешения платен годишен отпуск и в
противоречие със законодателството и с договора за управление. Твърди се, че уважаването
на настоящата искова молба ще има благоприятни последици в правната сфера на ищеца,
които настъпват пряко, поради което се твърди, че са неоснователни доводите, че
уважаването на предявения иск нямало да рефлектира благоприятно на правата на ищцата.
Излагат се и съображения, че е неправилно твърдението на ответното дружество, че
освобождаването на ищцата не подлежи на съдебен контрол.
На следващо място, в допълнителната искова молба се посочва, че не може да бъде
споделена тезата, че процесният договор е бил законосъобразно прекратен, тъй като
съгласно чл. 8 от раздел V от същия прекратяването му се извършва при изрично
посочените в точки 8.1 и 8.2 основания, които категорично не са налице. Твърди се, че
самото решение за прекратяване е невалидно, тъй като същото „освобождава Р. Н. Д., ЕГН
**********, като управител на „ВиК“ ЕООД – гр. Благоевград и прекратява сключения с
нея Договор № РД-02-16ф-10/03.09.2014 г. за възлагане на управлението, който към
07.10.2021 г. не е действащ. Твърди се, че действащ е Договор за възлагане на управление №
РД-02-16ф/18.09.2020 г.
На следващо място, в допълнителната искова молба се посочва, че от доказателствата по
делото следва единствения възможен извод за несъстоятелност на аргументите на
ответника, че новоизбраният управител е отговарял на изискванията за заемане на
длъжността и отразеното в представената от него декларация било вярно. Посочва се, че към
датата на вземането на решението той е работил по трудов договор с „ВиК“ ЕООД. Твърди
се, че към тази дата не е налице заповед или какъвто и да било друг акт, с който неговото
трудово правоотношение да е било прекратено. Посочва се, че към тази дата не е налице
каквото и да било основание да се счете, че неговото трудово правоотношение е било
опорочено, респ. несъществуващо. Посочва се, че била депозирана единствено молба за
неговото освобождаване от длъжност и то в същия ден, по която той сам се е произнесъл
след избора му за управител.
С оглед горното се поддържа изцяло отправеното в исковата молба искане.
По реда на чл. 373, ал. 1 ГПК по делото е постъпил и допълнителен писмен отговор от
ответника „ВиК“ ЕООД, гр. Благоевград, ЕИК *****, чрез адв. Н.Л.. В него се поддържа, че
твърденията на ищцата, че за нея е налице безспорен правен интерес не отговарят на
обективната действителност. Твърди се, че активно легитимирано да предяви
8
установителните искове по чл. 29, ал.1 ЗТРРЮЛНЦ е не всяко трето лице, а това трето лице,
чието правно положение е засегнато от вписаното обстоятелство и би се променило
вследствие на заличаването му. Посочва се, че ищцата както в първоначалната искова молба,
така и в допълнителната, желае, чрез провеждане на иска по чл. 29, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ, да
бъде възстановено правоотношението й като управител на ответното дружество. Навеждат
се съображения, че правоотношението на ищцата по договора за управление и контрол е
прекратено от едноличния собственик на капитала, в рамките на управленската
самостоятелност съгласно разпоредбите на чл. 10, ал. 2 от Учредителния акт на дружеството
„ВиК“ ЕООД и чл. 141, ал. 4 ТЗ. Посочва се, че ответното дружество не е страна по договора
за управление и контрол на ищцата, а управителят на ответното дружество единствено е
предприел необходимите действия по вписването на промените по партидата в ТР.
Ответникът посочва още, че в рамките на настоящото производство по чл. 29, ал. 1
ЗТРРЮЛНЦ е недопустимо да бъде проверявана законосъобразността на преценката на
едноличния собственик на капитала, формулирана в съществуващото решение, тъй като
последният не е страна по спора съгласно правилата на чл. 29, ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ.
Твърди се, че решението на съда не може да дерогира свободната воля на едноличния
собственик на капитала за освобождаване на ищцата като управител и назначаването на
М.П. за управител. Твърди се, че противното би означавало намеса в преценката по
целесъобразност на собственика на капитала.
В допълнителния отговор се посочва, че договорът за управление и контрол не е трудов, не
поражда трудово, а гражданско правоотношение, по отношение на което закрилата по чл.
333 КТ не намира приложение. В този смисъл се твърди, че са ирелевантни и недоказани
твърденията на ищцата, че договорът й е прекратен по време на ползване на отпуск.
На следващо място, в допълнителния отговор се поддържа, че с евентуалното уважаване на
иска по чл. 29, ал.1 ЗТРРЮЛНЦ не би се постигнало изменение в съществуващото правно
положение на ищцата. В тази насока се твърди, че разпоредбата на чл. 141, ал. 4 ТЗ дава
правна възможност на едноличния собственик на капитала да оттегли овластяването на
управителя по всяко време, без други изисквания. Твърди се, че разширителното тълкуване в
случая е недопустимо, поради императивния характер на разпоредбата на чл. 141, ал. 4 ТЗ.
Посочва се, че преценката на едноличния собственик на капитала не подлежи на съдебен
контрол именно защото законодателят установява императивно свободата на вземане на
решение за освобождаване на управителя, без да я обвързва с други допълнителни
изисквания.
В допълнителния отговор се твърди, че ищцата изрично желае съдът да постанови
заличаване на вписването съгласно чл. 30, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ, но в настоящия случай, по
силата на чл. 8 ЗТРРЮЛНЦ, заличаването няма да има обратно действие, а ще породи
действие само за в бъдеще, което означава, че с уважаване на иска по чл. 29, ал. 1
ЗТРРЮЛНЦ няма да настъпи търсената от ищеца правна промяна, изразяваща се във
възстановяване на правното положение от преди 13.10.2021 г. – датата, на която в
Търговския регистър е вписано решението за освобождаването на ищцата като управител на
9
ответното дружество, респ. назначаването на нов управител. В този смисъл се поддържа, че
за ищцата не съществува правен интерес като абсолютна процесуална предпоставка за
успешното реализиране на защитата по предявения иск, тъй като с евентуалното успешно
провеждане на иска няма да се постигне целеното изменение в съществуващото правно
положение на ищцата. Ето защо се твърди, че е налице основание за прекратяване на
производството по настоящото търговско дело.
В допълнителния писмен отговор се посочва още, че в случай, че съдът приеме, че за ищцата
е налице правен интерес по смисъла на чл. 29, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ, следва да се приеме, че
искът е неоснователен, като се поддържат изцяло аргументите, изложени в първоначалния
отговор на исковата молба.
На 09.03.2022 г. по делото е постъпила молба от „ВиК“ ЕООД, гр. Благоевград, ЕИК *****,
чрез адв. Н.Л., в която се посочва, че са възникнали нови обстоятелства, които са релевантни
за възникналия спор. Посочва се, че с Решение на едноличния собственик на капитала – „Б
ВиК х.“ ЕАД, взето на 16.02.2022 г. и отразено в Протокол №66/16.02.2022 г., М.И.П. е
освободен като управител на „ВиК“ ЕООД, гр. Благоевград, като в същия протокол е
отразено решението на едноличния собственик на капитала на ответното дружество, с което
се назначава нов управител – В.Н.М.. Посочва се, че на 22.02.2022 г. обстоятелствата за
освобождаване на М.И.П. като управител на ответното дружество, респ. назначаването на
нов управител – В.Н.М., са вписани по партидата на „ВиК“ ЕООД в ТР, като считано от
22.02.2022 г. М.И.П. е заличен като управител на ответното дружество. В молбата се излагат
съображения, че с вписването на нов управител „ВиК“ ЕООД, гр. Благоевград, в ТР
възниква още едно обстоятелство, което изключва наличието на правен интерес за ищцата
като необходима процесуална предпоставка за предявяване на установителните искове по
чл. 365, т.3 ГПК във вр. с чл. 29, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ. В молбата се поддържат съображения, че
постигането на целената с иска по чл. 29, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ положителна правна последица
е неосъществимо, когато в търговския регистър са вписани последващи промени относно
законния представител, т.е. освободен е управителят, чието вписване се оспорва, респ. е
назначен нов управител. Поддържа се, че дори атакуваното вписване – за назначаване на
М.П. за управител, да бъде обявено за несъществуващо обстоятелство, заличаването му по
никакъв начин няма да промени правното положение на ищцата в качеството й на
предходен управител. В заключение на изложеното, в молбата се моли, при взимане на
решение за наличие, респ. липса на правен интерес за ищцата, съдът да вземе предвид
нововъзникналото обстоятелство – вписване на нов управител на ответното дружество,
който факт пораждал още едно основание за прекратяване на настоящото търговско дело.
Моли се за прекратяване на производството, поради недопустимост на предявения иск и
присъждане в полза на ответното дружество на направените разноски по делото съобразно
списък по чл. 80 ГПК.
На 11.05.2022 г. по делото е постъпила молба и от ищцата Р. Н. Д.. В нея се съдържат
твърдения за наличие на правен интерес за ищцата от провеждането на настоящите искове.
Благоевградският окръжен съд, след като съобрази материалите по делото,
10
становището на страните и приложимите разпоредби на закона, намира че предявените
по делото искове са процесуално недопустими, по следните съображения:
От обстоятелствената част и петитума на исковата молба следва извод, че предмет на делото
са три иска с правно основание чл. 29, ал. ЗТРРЮЛНЦ, с които се цели установяване
вписването на несъществуващи, евентуално нищожни или недопустими обстоятелства,
вписани по партидата на ответника „ВиК“ ЕООД-гр. Благоевград. Тези обстоятелства се
отнасят до освобождаването на ищцата като управител на „ВиК“ ЕООД-гр. Благоевград и
прекратяване на сключения с нея договор за управление на ответното дружество, както и
избиране на М.И.П. за управител на „ВиК“ ЕООД-гр. Благоевград, за срок до провеждане на
конкурс и избор на управител на дружеството. Ищцата, както се посочи по-горе, обосновава
правния си интерес от провеждането на исковете с накърняване на правата й, поради
освобождаването й като управител на ответното дружество и избирането на друго лице за
управител. Най-общо, правният интерес се извежда от обстоятелството, че успешното
провеждане на предявените искове би имало положителен за ищцата правен ефект, тъй като
отново би могла да упражнява функциите на управител и представляващ „ВиК“ ЕООД-гр.
Благоевград.
От служебна справка в ТРРЮЛНЦ по партидата на „ВиК“ ЕООД-гр. Благоевград, се
установява, че действително ищцата е била управител на ответното дружество, като с
вписване от 13.10.2021 г. е заличена като такъв, а на нейно място е вписан като управител
М.И.П.. Установява се също така, че на 22.02.2022 г. М.И.П. е заличен като управител, а
като такъв е вписано лицето В.Н.М..
Съдът счита, че предявените искове с правно основание чл. 29, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ са
процесуално недопустими, тъй като ищцата е трето за ответното дружеството лице, което не
е активно процесуално легитимирано за провеждането на исковете.
В решение № 234 от 23.12.2016 г. по т. д. № 54/2016 г., Т. К., І Т. О. на ВКС, постановено по
реда на чл. 290 ГПК, е разяснено, че разпоредбата на чл. 29, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ урежда
активната легитимация по исковете по чл. 365, т. 3 ГПК за защита срещу порочните
вписвания в Търговския регистър, аналогично на разпоредбата на чл. 431, ал. 2 и, ал. 3 от
отменения процесуален закон, действала до предоставянето на търговската регистрация в
компетентност на административния орган, като овластява, извън прокурора, всяко трето
лице с правен интерес, да предяви иск за защита срещу незаконосъобразните /извършени
при отсъствие на законовите предпоставки/ вписвания. Непротиворечива е съдебната
практика, че активно легитимирано да проведе установителните искове чл. 365, т. 3 ГПК във
вр. с чл. 29 ЗТРРЮЛНЦ, е това трето лице, чието правно положение е засегнато от
вписаното обстоятелство и би се променило вследствие на заличаването му. Заинтересовано
е лице, което не е било страна в охранителното производство, т. е. трето за регистърното
производство, като преценката за наличие на правния му интерес от предявения иск е винаги
конкретна, обусловена от твърденията за засегнати негови съществуващи реални права и
вида на търсената защита, и кумулативно – от възможността като последица при успешно
провеждане на иска, да се постигне целеното изменение в съществуващото правно
11
положение на ищеца. Съответствието на информацията в търговския регистър с
действителното правно положение не е достатъчно да обоснове активната легитимация за
провеждане на иска, поради което, наличието й следва да бъде обосновано в
обстоятелствената част на исковата молба с твърдение за конкретни накърнени права на
ищеца. Съществуването на правния интерес следва да бъде налице в хода на процеса до
приключването на спора с окончателен съдебен акт.
В цитираното решение на ВКС е прието още, че лице, което не е съдружник няма
регламентирано в ТЗ „право“ да бъде управител. Право на участие в управлението на
дружеството по смисъла на чл. 123 ТЗ, принадлежи на съдружниците (едноличния
собственик на капитала), но не и на управителя, който не е съдружник. Правата на
управителя, който не е член на дружеството произтичат от мандатното правоотношение и са
ограничени в неговите рамки. В този смисъл, активната легитимация на управителя, който
не е съдружник да оспорва като порочно вписването на избора на друго лице за нов
управител, не би могла да бъде обоснована с „нарушаване“ на гарантирано от закона
„право“ и правен статут, които да бъдат нарушени от вписването, съответно да бъдат
защитени чрез оспорване на вписването, а и свободната преценка на общото събрание на
съдружниците, респ. едноличния собственик на капитала да освободи управителя,
оттегляйки овластяването му (дадения мандат) по всяко време, и да избере нов управител, е
законодателно уредена в чл. 141, ал. 4 ТЗ, без да е обвързана с основания за освобождаване
(в този смисъл вж. и решение № 247 от 11.01.2013 г. по т. д. № 46/2012 г. на ІІ т. о. на ВКС).
Поради изложеното по-горе, в конкретната хипотеза, статутът на Р. Н. Д., ЕГН **********,
на освободен управител на еднолично дружество с ограничена отговорност „ВиК“ ЕООД-
гр. Благоевград, не обосновава сам по себе си активната й легитимация по исковете.
Ищцата не твърди да е в членствено правотоотношение с „ВиК“ ЕООД-гр. Благоевград,
съответно е трето за дружеството лице, по чиято партида е извършено атакуваното вписване,
като с предявяване на иска по чл. 29 ЗТРРЮЛНЦ цели да защити субективно материално
право, което счита, че притежава, а именно да бъде управител на дружеството и с оглед на
това да има право да го представлява пред трети лица, което ще се възстанови със
заличаване на извършеното вписване на неговото освобождаване в регистъра. Ищцата не
твърди в нейна полза да е възникнало друго материално право, което да е нарушено от
извършеното порочно вписване.
Освобождаването на управителя на дружество с ограничена отговорност обаче не е
обвързано със съществуване на каквито и да било основания и е предоставено на свободната
преценка на общото събрание на съдружниците (едноличния собственик на капитала за
ЕООД). След като законодателят е предоставил в изключителна компетентност на
върховния орган на дружеството правото да избира и освобождава едно лице като
управител, като това може да бъде направено във всеки един момент и не зависи изобщо от
поведението и волята на това лице, то трябва да се приеме, че освобождаването на овластен
управител, както и вписването на такова обстоятелство в търговския регистър няма как да
може да засегне някакво субективно право на това лице - то не притежава право да участва в
12
управлението, като в закона е предвидено съществуване на право на волеобразуващия орган
на дружеството да прецени във всеки един момент кое лице да овласти с представителни и
управителни правомощия.
Това, че с вписването на обстоятелството по освобождаване на ищцата Р. Н. Д. като
управител на „ВиК“ ЕООД-гр. Благоевград, не се засяга каквото и да било нейно право,
означава, че тя няма правен интерес от водене на иск за установяване несъществуване на
това обстоятелство, което прави предявените в настоящото производството установителни
искове недопустими.
От друга страна, разпоредбата на чл. 8 ЗТРРЮЛНЦ изрично урежда правното действие на
заличаването, каквото действие имаше и преди приемането на ЗТР (изрично разяснено в
мотивите по т. 3 на ТР № 1/2002 г. на ОСГК на ВКС, което запазва действието си и при
действието на ЗТРРЮЛНЦ, с отчитане на спецификата от извършване на регистрацията от
административния орган) – то преустановява занапред правните последици на вписването.
Именно поради това активната легитимация на ищеца по иска по чл. 365, т. 3 ГПК във вр. с
чл. 29, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ е предпоставена от възможността вследствие на уважаване на иска,
заличаването на вписаното обстоятелство да доведе до промяна в правното му положение
като бъде възстановен статутът отпреди порочното вписване. В този смисъл е и даденото
разрешение по т. д. № 3010/2014 г. на І т. о. на ВКС – целта на установителния иск е да се
постигне заличаване в регистъра на вписаното несъществуващо обстоятелство;
задължителна предпоставка за допустимостта на иска на третото лице, е възможността
заличаването да влече благоприятни за третото лице правни последици.
В дружеството с ограничена отговорност управителят организира и ръководи дейността и го
представлява съгласно закона и решенията на общото събрание – чл. 141, ал. 1 и ал. 2 ТЗ.
Във вътрешните отношения между съдружниците действието на решението за
освобождаване на управител, респ. избирането на нов управител настъпва веднага,
съдружниците са обвързани от това решение и следва да го изпълняват веднага. Вписването
на решението за овластяването, респ. неговото заличаване има действие по отношение на
третите лица, т. е. само за третите лица управителят на дружеството ще се счита за
избран/освободен от датата на вписване на това обстоятелство в търговския регистър (чл.
141, ал. 6 ТЗ) - така решение № 135 от 09.11.2009 г. по т. д. № 184/2009 г., Т. К., І Т. О. на
ВКС. При това положение във вътрешните отношения заличаването на вписването не би
възстановило мандатното правоотношение. Да се приеме противното означава да се
ограничи дескреционното право на върховния орган на дружеството да оттегли
овластяването на управителя по всяко време – чл. 141, ал. 4 ТЗ. Следователно, дори при
положителен за ищцата резултат по настоящото дело, тя не би била "възстановена" в
качеството си на управител във вътрешните отношения със съдружниците (в случая с
едноличния собственик на капитала).
Следва да бъде отбелязано, за пълнота на изложеното, че постигането на такава
положителна последица е неосъществимо при иск за установяване на порок на вписването
на избор на нов управител в ООД/ЕООД, когато в ТР са вписани и последващи промени
13
относно законния представител /т. е. освободен е и този, чието вписване се оспорва/, както е
в случая. В тази хипотеза оспорваното вписване вече е прекратило своето действие и то е
заличено като е вписано решението за избор на последващ управител; вписването на
избрания след освобождаването на ищеца управител не е актуално, той е вече заличен от ТР
по силата на чл. 141, ал. 4 ТЗ, поради което, дори да бъде обявено това вписване за
несъществуващо обстоятелство, заличаването /повторното заличаване/ по никакъв начин
няма да промени правното положение на ищцата в качеството й на предходен управител.
Съгласно актуалното вписване в регистъра, дружеството има вписан нов законен
представител, по отношение статута на когото, заличаването на предходния няма правен
ефект и не е обусловено от него. В конкретния случай ищцата оспорва вписването в ТР от
13.10.2021 г. на М.И.П. за управител на „ВиК“ ЕООД-гр. Благоевград. Установи се обаче, че
на 22.02.2022 г. в ТР за управител е вписан В.Н.М.. Следователно, дори при положителен за
ищцата резултат по настоящото дело, тя не би била "възстановена" в качеството си на
управител на ответното дружество. Правната последица по чл. 30, ал. 1 ЗТР не би могла да
бъде приложена, от което произтича недопустимостта, поради отсъствие на правен интерес,
на предявените искове.
След като провеждането на исковете по чл. 29, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ не би довело до защита на
субективно право на ищцата, то провеждането на исковете е лишено от правен интерес и
исковата молба, на основание чл. 130 ГПК, следва да бъде върната като процесуално
недопустима, а производството по делото следва да се прекрати.
На основание чл. 78, ал. 4 ГПК в полза на ответното дружество следва да се присъдят
сторените от него разноски по делото в размер на 1000 лв. за заплатено адвокатско
възнаграждение по делото (вж. договора за правна защита и съдействие на л. 64 от делото).
Водим от горните съображения и на основание чл. 130 ГПК, Благоевградският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА искова молба с вх. №10245/26.10.2021 г., подадена от Р. Н. Д., ЕГН **********, с
постоянен адрес: гр. Благоевград, ул. „E.Д.“ №6, против „ВиК“ ЕООД, ЕИК *****, със
седалище и адрес на управление: гр. Благоевград, ул. „А.Ч.“ №3, с която се иска съдът да
постанови решение, с което да признае за установено, че в ТРРЮЛНЦ, воден от Агенция по
вписванията, по партидата на „ВиК” ЕООД - гр. Благоевград, ЕИК *****, със седалище и
адрес на управление: гр. Благоевград, ул. „А.Ч.” № 3, общ. Благоевград, представлявано от
М.И.П., въз основа заявление А4 с вх.№ 20211007144017 в ТРРЮЛНЦ към АВ са вписани
несъществуващи, евентуално нищожни или недопустими обстоятелства – освобождаване на
управителя на „ВиК” ЕООД, гр.Благоевград и прекратяване на сключения Договор № РД-
02-16ф-10/03.09.2014 г. за възлагане управлението на дружеството на основание чл.8.1, б.
„б” от договора; избиране на М.И.П. за управител на „ВиК ЕООД, гр. Благоевград за срок до
провеждане на конкурс и избор на управител на Дружеството (вписване №20211013124444),
както и да постанови заличаване на вписването по реда на чл. 14 от ЗТРРЮЛНЦ, съгласно
14
чл. 30, ал.1 от ЗТРРЮЛНЦ, поради процесуална недопустимост на заявените искове.
ПРЕКРАТЯВА производството по т.д. №175/2021 г. по описа на Окръжен съд-Благоевград.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 4 ГПК, Р. Н. Д., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.
Благоевград, ул. „E.Д.“ №6, да заплати на „ВиК“ ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление: гр. Благоевград, ул. „А.Ч.“ №3, сумата в размер на 1000 лв. (хиляда лева),
представляваща разноски за заплатено адвокатско възнаграждение по делото.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване в едноседмичен срок от връчването му, пред
Апелативен съд-София.
Съдия при Окръжен съд – Благоевград: _______________________
15